Прояви на хибридност във взаимовръзката на категорията род с останалите граматични категории в българския‚ руския и полския език

 

доклад, изнесен на 26 май 2004г. на X полско-български колоквиум, Обжицко, Полша

 

 

В човешкото съществуване и развитие мисленето и езикът винаги са били взаимно свързани и същевременно относително автономни‚ т.е. подчиняващи се на свои характерни закономерности. Всяка мисъл може да бъде изразена във всички езици с помощта на различни езикови средства и граматични правила‚ които от своя страна образуват граматичния строеж на даден език. По принцип той е устойчив в своето историческо развитие‚ макар че с течение на времето във всеки език настъпват известни промени – някои категории отслабват или отмират‚ за сметка на което се появяват нови или се видоизменят старите. Безспорно е, обаче, че трябва да изучаваме и описваме граматичните категории в тяхната взаимна обусловеност и паралелно функциониране.

В историята на езикознанието понятието граматична категория не се схваща еднозначно от специалистите. Някои езиковеди (Ж. Вандрйес‚ В. А. Звегинцев‚ И. П. Иванова) разглеждат граматичната категория като по-широко‚ абстрактно понятие‚ други го стесняват‚ разграничавайки например категорията "първо лице"‚ "единствено число"‚ "родителен падеж"‚ "свършен вид" и т.н. (З. Голомб‚ А. Хайнц‚ К. Полянски)‚ което за опонентите им е само разновидност или подкатегория на основните граматични категории лице‚ число‚ падеж‚ време и т.н.[1]

Каквито и противоречиви понякога определения да дават езиковедите за граматичните категории‚ не подлежи на съмнение фактът‚ че заедно с останалите езикови средства те са в състояние да предадат едни и същи смислови значения във всички човешки езици‚ защото граматичните категории представляват единство от граматични значения и формалните начини за тяхното изразяване.

Настоящата разработка има за цел да проследи взаимодействието на категорията род с онези граматични категории‚ в резултат на което се проявява нейният хибриден характер‚ т.е. нейната двойственост‚ нестабилност‚ междинност при някои от формите. Причините за това явление статията търси в границите на отделните езикови особености в българския‚ руския и полския език в опит те да бъдат обяснени от гледна точка на логическите връзки и взаимодействия между категорията род и останалите категории, имащи отношение към нея.

Категорията род е интересна с това‚ че с развитието си тя като че ли започва да става нестабилна‚ макар че в повечето индоевропейски езици се е запазила и утвърдила. В някои езици (френски‚ литовски и др.) се наблюдава например редуциране на средния род‚ в други (някои тюркски‚ арабски езици) той е почти отмрял‚ в английския език родът се проявява само когато има полово разграничаване на предметите от действителността. В славянските езици особен облик има мъжкият род‚ който в някои от тях (полски‚ словашки‚ лужишки) се разчленява на личен‚ неличен‚ предметен и екзистенциален; в други се раздвоява‚ следователно проявява нестабилност (напр. наличието на двуродови съществителни‚ съществителни от общ род или съществителни с нееднозначен род‚ породен от колебанията им по отношение на категориите личност ≈ неличност‚ одушевеност ≈ неодушевеност в руския и полския‚ отчасти и в българския език). В лингвистичната наука е известно‚ че колебания на рода се наблюдават дори в езици от съвсем различни семейства (румънски‚ испански‚ индийски‚ кавказки и др.)‚ което е доказателство‚ че този процес е структурно‚ хронологически и териториално неравномерен[2] и се дължи на междинния характер на категорията род в тези езици.

Преди да се направи преглед на системата на склонение на съществителните и прилагателните имена в руския и полския език трябва да се уточни‚ че категорията род се счита за лексикално-граматична при съществителните и морфологична при останалите части на речта‚ в които тя се наблюдава.

В българския език липсва склонение на имената‚ тъй като падежните отношения между тях се изразяват аналитично – с помощта на предлози‚ определителен член‚ бройни окончания и др. Категорията род най-ярко се проявява при съществителните и прилагателните имена‚ които неизбежно се свързват с категориите одушевеност ≈ неодушевеност‚ личност ≈ неличност и в трите разглеждани езика. В зависимост от влиянието им върху рода и от значението‚ което носят лексемите в склонението им се формират специфични падежни окончания. Става въпрос за синкретизма на винително-родителните форми в единствено и множествено число за одушевените съществителни в руския и полския език като най-ярък и постоянен признак на категорията одушевеност ≈ неодушевеност. В руския език към съществителните по признака одушевеност се отнасят наименованията на лица и животни‚ а по признака неодушевеност всички останали‚ включително и наименованията на растенията (дуб‚ тополь‚ одуванчик‚ василёк и др.). Съществува обаче и една доста голяма група изключения‚ която потвърждава нетрайния характер на категорията род по отношение на одушевеността. Към склонението на съществителните по признака одушевеност‚ при които вин. пад. ед. ч. = род. пад. ед. ч.‚ се отнасят и следните съществителни, наименования на неодушевени предмети: 1) различни видове игри и техните елементи: сбросить туза‚ валета; пожертвовать ферзя; покрыть козыря; промазать шара и др.; 2) наименования на кукли: матрёшка‚ кукла‚ чучело и др.; 3) наименования на митични и човекоподобни същества: бог‚ дьявол‚ ангел‚ чёрт‚ леший‚ русалка и др.; 4) думите‚ означаващи неживи хора: мертвец‚ покойник и др.‚ но срвн. труп – неодуш.; 5)наименованията на бактерии и микроорганизми се колебаят между одушевения и неодушевения род: изучать вирусов‚ микробов‚ бактерий‚ но по-често, особено през последните 2-3 десетилетия – изучать вирусы‚ микробы‚ бактерии. Съвкупността от живи същества‚ както и названията на риби‚ употребени в мн. число със събирателно значение на някакво ястие, се отнасят към склонението на съществителните за одушевени предмети‚ т.е. вин. пад. ═ им. пад.: вести за собой народ‚ отряд‚ полк‚ табун‚ войска‚ взвод и др.; писатель создал реальный образ‚ характер; они вчера ели устрицы и др. Към тази група съществителни принадлежат и някои конструкции от типа записаться в добровольцы; пойти в солдаты; избрать в депутаты; принять в члены; играть в казаки – разбойники‚ в дочки – матери и др.‚ наименованията на планети и звезди: смотреть на Марс; видеть Сатурн и др. Когато се употребяват в преносно значение‚ съществителните за одушевени предмети запазват окончанието си (пустить зеркалом зайчика)‚ а когато съществително за неодушевен предмет се пренася върху лице‚ получава окончание като за одушевен (уговорить этого пня трудно; добить языка; смотреть на своего кумира; искать другого такого болвана и др.).[3] В полския език това явление е дори още по-обхватно‚ тъй като върху склонението на съществителните имена‚ а по-специално върху синкретизма на винително-родителните форми в единствено число‚ особено влияние оказва признакът предметност ≈ екзистенциалност‚ според който се разграничават следните родове: мъжки (мъжколичен: вин. пад. ═ род. пад. в ед. и мн. ч.; мъжкоекзистенциален: вин.пад.═ род. пад. в ед. ч.‚ а им. пад. ═  вин. пад. в мн. ч. и мъжкопредметен: им.пад. ═ вин. пад. в ед. и мн. ч.)‚ женски и среден род.

Интересно статистическо изследване в това отношение извършва полският езиковед Мирослав Банко‚ прилагайки таблица на мъжкоекзистенциалните съществителни в Inny słownik języka polskiego (2000:226). Оказва се‚ че от общо 1610 съществителни 506 означават животни‚а 1104 не означават животни‚ но принадлежат към склонението на мъжкоекзистенциалните. От тях 1090 са с еднозначен род‚ а 520 се колебаят между мъжколичния‚ мъжкопредметния или мъжкоекзистенциалния. Излиза‚ че групата на съществителните‚ които не са наименования на животни‚ но принадлежат към тяхното склонение‚ е повече от два пъти по-голяма от тези‚ които са наименования на животни. Затова пък преобладават съществителните с еднозначен род‚ макар че почти една трета от тях се колебаят между мъжкоекзистенциалния и мъжкопредметния род (напр. наименованията на различни видове цветя‚ храни‚ плодове‚ гъби и др.)‚ а около 10% от съществителните се колебаят между мъжкоекзистенциалния и мъжколичния род (напр. наименованията на митични същества и божества‚ експресивни наименования за лица и др.). При мъжкоекзистенциалните съществителни‚ означаващи животни‚ почти не се наблюдават колебания в рода. Изключения са например съществителните emu; karibu – мъжкоекз./среден род‚ wirus, polip – мъжкоекз./мъжкопредм. Процесът на разширяване на групата съществителни‚ неозначаващи животни‚ но имащи вин. пад. ═  род. пад. в ед. ч. продължава бързите си темпове‚ навлизайки дори в книжовния език‚ макар че води началото си от разговорната реч (още от XVI век) и е по-характерен за нея.[4]

Гореизложените разсъждения могат да се обобщят в една типологична класификация на съществителните‚ които не означават животни‚ но принадлежат към склонението на мъжкоекзистенциалните съществителни: 1) различни видове танци: tańczyć oberka, walca, fokstrota, Bostona, rock and rolla и др.; 2) марки автомобили и промишлени изделия: kupić fiata, forda, malucha, poloneza; kolta, stara, Manlichera, Remingtona, winchestera и др.; 3) марки цигари: zapalić sporta, carmena, marsa, starta, giewonta, chesterfielda и др.; 4) по-голяма част от паричните единици: mieć dolara, dukata, rubla, funta, centa, grosza‚ но и grosz и др.; 5) видове гъби: znaleźć grzyba, rydza, muchomora, prawdziwka, borowika‚ но znaleźć podgrzybka и  znaleźć podgrzybek и др.; 6) някои цветя‚ плодове и други храни: zerwać chabra, korzenia; zjeść pomidora, ogórka, banana; rozłupać orzecha; ssać cukierka; lizać loda, lizaka; usmażyć omleta; zjeść pączka, hot doga и др.; 7) различни видове алкохолни напитки: pić szampana,rieslinga, sznapsa; wypić Carlsberga, Lecha, strzemiennego; golnąć kielicha и др.; 8) различни видове игри и техните елементи: grać w brydża, w chinczyka; bawić się w chowanego; wygrać w totka; strzelić gola; dać mata и др.; 9) видове болести и болестни състояния: mieć zeza, kaca, bzika, guza, pryszcza и др.; 10) митични и човекоподобни същества‚ божества: zobaczyć anioła, diabła, ducha, elfa, chochoła, robota, krasnoludka, ufoludka и др.

Повечето от изброените съществителни имат еднозначен мъжкоекзистенциален род‚ но не е малка групата и на тези‚ при които се наблюдават колебания в рода. Например: anioł, diabeł – мъжколичен/мъжкоекзистенциален‚ но antychryst – мъжколичен; robot – мъжкоекзистенциален‚ но android, cyborg –  мъжкоекзистенциален/мъжколичен; pryszcz – мъжкопредметен/мъжкоекзистенциален‚ но syf – мъжкоекзистенциален; trup – мъжкоекзистенциален‚ но truposz, denat, nieboszczyk, topielec, wisielec, umarlak, umrzyk – мъжколичен; mięsożerca, padlinożerca, roślinożerca – мъжколичен (макар че означават животни)‚ ludożerca – мъжколичен‚ но ludojad, trupojad – мъжкоекзистенциален; tenis, ако се отнася до игра‚ е от мъжкоекзистенциален род (grać w tenisa, но lubić tenis); przewoźnik – мъжколичен и в двете си значения (лице превозвач или фирма превозвач)‚ подобно przewodnik – в значението и на лице‚ и на животно; talent – мъжкопредметен род‚ дори в значението на способен човек и много други.

Не винаги обаче основното значение на съществителното влияе върху рода на останалите му значения. Например pers (в значението на лице) има мъжколичен род‚ а в значението на котка или килим получава мъжкоекзистенциален род. Аналогично pływak – ако означава лице‚ е от мъжколичен род; ако означава вид бръмбар‚ е от мъжкоекзистенциален род‚ а в значението си на рибарска принадлежност е от мъжкопредметен род.[5]

Към склонението на мъжкопредметните съществителни‚ т.е. при които има синкретизъм на именително-винителните форми и в двете числа‚ се отнасят освен абстрактните наименования‚ завършващи на съгласен или на -о (cud, drut, wiatr; pysio, brudzio и др.)‚ така и сборовете от лица (lud, naród, tłum, ród и др.). Към тази група принадлежат и наименованията на някои микроорганизми: drobnoustrój, mikroorganizm, prątek‚ с изключение на лексемите wirus, polip‚ които‚ както вече споменахме‚ се колебаят между мъжкоекзистенциалния и мъжколичния род. Освен това трябва да се отбележи още‚ че при съществителните‚ колебаещи се между мъжкоекзистенциалния и мъжкопредметния род‚ синкретизмът на винително-родителните форми в единствено число всъщност е непълен‚ защото се проявява само в една от формите за род. пад. – тази с окончание -а (а някои съществителни в родителен падеж имат окончание -u)‚ например: zrobić pirueta / zrobić piruet. Тук се отнасят още лексемите biszkopt, fant, fart, filet, klops, kokos, łyk, migdał, nenufar, niefart, omlet, pulpet и др.

От друга страна, категорията род има известна връзка със значението‚ което носят лексемите‚ т.е. с тяхната съдържателна страна. Обикновено съществителни‚ които са наименования на лица от мъжки пол‚ са мъжколични‚ а назоваващи лица от женски пол – от женски род‚ но и тук и в трите езика са възможни отклонения от това правило. Примери: babsztyl – макар че означава жена‚ се отнася към склонението на мъжколичните съществителни; garkotłuk, kociak, podlotek, wamp – означават жени‚ но имат мъжкоекзистенциален род; gadzina, kreatura, szkarada, supergwiazda – означават и мъже‚ и жени‚ но са от женски род; sierota, oferma – двуродови‚ т.е. мъжки и женски род (означават и мъже‚ и жени); chłopisko, panisko – среден и мъжки род‚ макар че означават мъже; аналогично kobiecisko, matczysko – среден род‚ макар че означават жени.

Тъй като на съвременния български език‚ поради аналитичния му характер‚ не е познато групирането на имената в склонения‚ сравнително-типологичната характеристика на категорията род изглежда малко по-различна от тази в руския и полския‚ но и тук се наблюдават интересни отклонения от езиковата норма‚ което отново доказва хибридния характер на рода. Това проличава най-ярко в именните части на речта (съществителни‚ прилагателни и др.) и в някои отглаголни образувания (причастия‚ деепричастия и др.).

В българския език признакът одушевеност ≈ неодушевеност е тясно свързан с признака личност ≈ неличност‚ т.е. обикновено съществителните по признака одушевеност назовават лица‚ а по признака неодушевеност нелица и обратно. Към групата на одушевените предмети спадат наименованията на хора‚ живи същества и животни (човек - м.р.; жена - ж.р.; дете - ср.р.; куче - ср.р. и т.н.)‚ а към неодушевените всички останали предмети‚ дадености на мъртвата природа‚ включително и растенията‚ сборовете от лица и някои микроорганизми: камък‚ дърво‚ река; войска‚ отряд‚ взвод‚ ято‚група; амеба‚ вирус‚ бактерия‚ микроб и др. Към групата на одушевените съществителни се отнасят още и названията на божества и митични същества‚ които поначало са въображаеми: ангел‚ дявол‚ бог‚ змей‚ дракон‚ кентавър‚ самодива‚ русалка‚ вампир‚ върколак‚ вещица и др.‚ както и наименованията на неживи хора: труп‚ удавник‚ обесник‚ мъртвец и др. Разликата между одушевените и неодушевените предмети, назовани със съществителни имена, е категориално-семантична‚ т.е. зависи от значението им‚ но в много случаи тя е и формално-граматична спрямо категориите род‚ число‚ определеност и т.н.

В българския език мъжкият род също разграничава мъжколични и немъжколични форми на съществителните‚ което се изразява с помощта на числителните двама‚ трима и т.н. за лица и употребата на бройна форма за нелица два. Например: двама учители‚ синове‚ войници‚ царе (за лица); два блока‚ стола‚ гълъба (за нелица). Това разграничаване между лица и нелица най-добре се вижда при възможността за употреба на бройна форма при омонимите – думи‚ напълно съвпадащи  по форма‚ но различни по съдържание. Например: двама ханове (в значението на лица) и два хана (в значението на хотел‚ странноприемница); двама царе (в значението на лица) и два царя (в значението на шахматни фигури) и т. н.

Следователно можем да разпределим нарицателните съществителни за одушевени предмети в групата на т. нар. лични съществителни според техните: 1) действия и прояви – зрител‚ победител‚ помощник‚ оратор и др.; 2) социална и обществена принадлежност – господар‚ политик‚ идеолог‚ заместник и др.; 3) професионална принадлежност или занимание – учител‚ актьор‚ драматург‚ дърводелец‚ зидар‚ железничар и др.; 4) квалификации‚ титли‚ звания‚ постове  – асистент‚ доцент‚ професор‚ юбиляр‚ шампион и др.; 5) произход –  българин‚ поляк‚ софиянец‚ пловдивчанин‚ балканджия и др.; 6) битова и семейна принадлежност – гост‚ булка‚ жител‚ внук‚ приятел‚ старица и др.; 7) физически или нравствени качества – глупак‚ дебелана‚ безделник‚ фукльо и др. Тук спадат още и наименованията на неживи хора – мъртвец‚ покойник‚ удавник‚ обесник‚ но труп – изключ. ( два трупа).

Към групата на т. нар. нелични съществителни се отнасят всички останали наименования на предметите от бита и природата (оръдия на труда‚ инструменти‚ оръжия‚ прибори‚ уреди‚ машини и механизми‚ съдове‚ части и органи от тялото‚ химически елементи‚ храни‚ течности‚ небесни тела и др.)‚ включително и наименованията на животни‚ птици‚ насекоми‚ растения и земеделски култури‚ а наименованията на въображаеми лица‚ божества и митични същества от граматична гледна точка се разбират като нелица: два ангела‚ два бога; два кумира и т.н.‚ но двама идоли – изключ.

В съвременния български език категорията род се проявява като уязвима най-вече при  съществителните имена от среден род‚ който между впрочем е разколебан и в руския‚ и в полския език. Обикновено от среден род са наименованията‚  имащи междинно положение между мъжкия и женския род (от лат. neutrum – неутрален). Това са някои предмети от бита: легло‚ ухо‚ шише‚ ренде и др.; абстрактни названия на действия и състояния: бягане‚  въображение‚ възмездие‚ вълшебство и др.; растения: лале‚ димитровче и др.; места‚ вещества‚ събирателни наименования за хора и институции: училище‚ управление‚ сборище‚ войнство‚ вино‚ гориво‚ масло и др.; малките на животните: агне‚ козле‚ теле и др. (също дете)‚ повечето думи от чужд произход‚ които в руския и полския език се отнасят към несклоняемите съществителни: какао‚ жури‚ меню‚ кану‚ хоби и др.‚ както и абревиатури от типа  БДЖ‚ ТСО‚ БСП‚ СДС и др.‚ но ЦУМ - м. р.‚ наименованията на нотите: до‚ ре‚ ми‚ фа и т.н.

      Интересно е‚ че за разлика от руския и полския‚ в българския език съществителните момче и момиче са от среден род‚ което доказва хибридния характер на категорията на синтактично равнище в следните случаи: в съчетание с причастия‚ местоимения‚ напр.: Момичето е пристигнало вчера (книж.) и Тя‚ момичето‚ е пристигнала вчера (разг.)‚ където момичето се отъждествява с естествения пол. Същото се отнася и за умалителни женски имена: Гането‚ Елито‚ Ленчето‚ Верчето и др.: Гането е заминала за чужбина‚ което вече е възприето от книжовната норма‚ защото изречението Гането е заминало за чужбина се асоциира с детето е заминало за чужбина‚ т.е. разликата между двете е семантична.

Друга особеност на средния род (от гледна точка на словообразуването) е‚ че може да назовава лица и предмети от мъжки или от женски род: мъжле‚ човече‚ женище‚ книжле‚ братле‚ камъче и др. Освен това съществуват в езика и т. нар. двуродови съществителни‚ както и съществителни от общ род‚ което за пореден път свидетелства за нестабилния характер на категорията род. Например: 1) прах –  прахта в значението на дребни частици‚ вещество (ж. р.) и прах –  прахът в значението на лекарство‚ тленни останки (м. р.)‚ както и в съчетание с прилагателно: гъст прах‚ задушлив прах. В множествено число също се запазва мъжкият род: прахове; 2) мебел като събирателно съществително е от ж. р.: мека мебел‚ а като конкретен предмет от м. р.: два мебела; 3) жар в прякото си значение (жарава) е от ж. р.: танц върху жарта‚ а в преносносно от м. р.: говори с голям жар. В старобългарски език думите вар‚ кал‚ пот‚ скръб‚ стръв са били от мъжки род‚ но днес вече са преминали към женски род – варта‚ калта‚ потта и т.н.‚ макар че в езика на по-старото поколение‚ особено в съчетание с прилагателно‚ още може да се срещне в мъжки род: студен пот‚ руен пот. Думи като глеч‚ зоб‚ гной‚ лой‚ смет са били от мъжки или женски род‚ а днес вече са само от женски. Подобно гмеж у по-старите писатели се среща от ж. р.‚ а у някои по-млади от м. р.; гад в значение на влечуго или нещо противно е от м. р.‚ а в събирателно значение на въшки и под. – от мъжки или женски род. Такова родово вариране се е наблюдавало главно в руския език в диалектите и разговорната реч още от началото на 19 век‚ например: анализ – анализа‚ браслет – браслет(к)а‚ бакенбард – бакенбарда‚ компонент – компонента и др.[6]‚ които обаче днес вече се употребяват само с едната си форма‚ т.е. за съвременните носители на езика другата форма се възприема като диалект или отживелица. Значителен интерес по отношение на родовите колебания от този по-ранен етап на развитие на руския език представляват работите на големи учени като Калайдович (1824), Волтер (1882), Грот (1885)‚ Потебня (1888)‚ Чернишев (1915) и много други‚ които вземат подобни примери от терминологията на професионалната лексика: атом – атома‚ молекул – молекула‚ диагонал – диагональ‚ цитат –  цитата‚ фрегат – фрегата и др. В някои случаи дори разликата между родовете е семантична‚ а не граматична‚ т.е. лексемите се различават не само по род‚ но и по значение: манер –  манера‚ карьер –  карьера‚ глист –  глиста и др.

Всички приведени по-горе примери от българския‚ руския и полския език‚ доказват важността на взаимовръзката на категорията род с такива категории като одушевеност ≈ неодушевеност‚ персоналност‚ които засягат семантичната‚ морфологичната и синтактич-ната страна на разглежданите съществителни имена в трите езика. Необходимо е да се спомене и връзката на рода с категорията частичност‚ характерна за руския и полския език‚ проявяваща се на синтактично и морфологично равнище‚ т.е. нейни показатели са специфичните окончания във винителен и родителен падеж на съществителни‚ означаващи количество вещество или материал: рус. выпить чаю – выпить (весь) чай; купить клею – купить канцелярского клея (вин. пад.); чашка чаю – чашка зеленого чая (род. пад.); пол. wypić wodę –  wypić wody; zjeść tortu –  zjeść tort; kupić chleba –  kupić chleb и т.н.

Вследствие на подобни особености на категорията род може да се твърди‚ че тя е уникална‚ изключителна и своеобразна за индоевропейските езици‚ защото‚ от една страна‚ я разглеждаме като абстрактно понятие‚ свързано с логическото мислене‚ а от друга я възприемаме като обобщаващо понятие в дадена наука‚ т.е. разглеждаме нейната граматична проява‚ която не се отъждествява с логическата мисъл‚ но се извършва в нейните граници.

Проявите на категорията род се наблюдават на различни езикови равнища: синтактично‚ морфологично‚ лексикално‚ словообразувателно‚ поради което се характеризира с голямо разнообразие и сложност на формите при взаимодействието й с други категории. Това позволява да се внасят уточнения в структурно-типологичните класификации на всички средства за изразяване на граматичните значения във всички езици, независимо от  степента на тяхната генетична близост.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

1.      Андрейчин  1953: Л. А н д р е й ч и н. Граматиката като наука‚ сп. Български език‚ 1953‚ кн. 4‚ с. 293-308.

2.      Банко 2002: M. B a ń k o. Wykłady z polskiej fleksji, PWN, Warszawa, 2002, s. 148-153.

3.      Виноградов (1972): В. В. В и н о г р а д о в. Русский язык. Грамматическое учение о слове, II изд., Москва, 1972, с. 56-58; с. 75-77; с. 80-82.

4.      Вольтер (1882): Э. А. В о л ь т е р. Разыскания о грамматическом роде‚ Спб.‚ 1882.

5.      Георгиев 1993: Ст. Г е о р г и е в. Българска морфология‚ В. Търново, 1993‚ с. 45-46 и с. 244.

6.      Голомб, Хайнц, Полянски 1968: Z. G o ł ą b, A. H e i n z, K. P o l a ń s k i. Słownik terminologii językoznawczej, Warszawa, 1968, s. 283.

7.      Грот (1885): Я. К. Г р о т. Филологические разыскания‚ т. II‚ Спб.‚ 1885.

8.      Димитрова 1997: Ст. Д и м и т р о в а. ред. Български език. Najnowsze dzieje językόw słowiańskich. Opole, 1997, с. 64-65.

9.      Дуриданов 1973: Ив. Д у р и д а н о в. За логическата основа на граматичните категории‚ Логика и езикознание‚ София‚ 1973‚ с. 43-47.

10.  Звегинцев 1962: В. А. З в е г и н ц е в. Очерки по общему языкознанию‚ Изд. Московского университета‚ 1962‚ с. 365.

11.  Иванова 1956: И. П. И в а н о в а. К вопросу о типах грамматического значения‚ Вестник Ленинградского университета‚ Серия истории‚ языка и литературы‚  № 2‚ вып. I‚ 1956‚ с. 105.

12.  Илчев 1978: Ст. И л ч е в. Едносрични съществителни в българския език‚ Помагало по българска морфология. Имена‚ София‚ 1978‚ с. 130.

13.  Калайдович (1824): И. Ф. К а л а й д о в и ч. Замечания о родах грамматических в языке русском в: Труды Общества любителей российской словесности‚ 1824;

14.  Моисеев 1956: А. И. М о и с е е в. О грамматической категории‚ Вестник Ленинград-ского университета‚ № 2‚ Серия истории‚ языка и литературы‚ вып. I‚ 1956‚ с. 127.

15.  Потебня (1888): А. А. П о т е б н я. Из записок по русской грамматике‚ Харьков‚ 1888.

16.  Салони 1976: Z. S a l o n i. Kategorie gramatyczne grup imiennych w języku polskim, Wrocław, Ossolineum, 1976, s. 43-78.

17.  Vendryes 1968: J. V e n d r y e s. Le langage. Introduction linguistique à l'histoire, Paris, 1968, p. 109.

18.  Inny słownik języka polskiego, red. nacz. M. Bańko, t. I – II, PWN, Warszawa, 2000.

19.  Чернышев 1915: И. И. Ч е р н ы ш е в. Правильность и чистота русской речи‚ Изд.II‚ Спб.‚1915‚ с. 119-123.