Видове граматични отношения между формите на единствено и множествено число във връзка с рода на съществителните имена в българския, руския и полския език

 

доклад, изнесен на 4 декември 2004 на Международната славистична конференция, Благоевград – публикуван в Юбилеен славистичен сборник, Благоевград, 2005.

 

    Светът е устроен така, че всичко в природата се развива, нищо не съществува изолирано, а се намира в непрекъсната взаимовръзка с останалите обекти и явления от действителността. По същия начин езикът представлява структурно единство от  вътрешносистемни взаимоотношения на елементите, които го изграждат. Те от своя страна се намират в непрестанен процес на развитие, спомагащ за общата еволюция на езика. Затова и границите между отделните категории не са абсолютно рязко очертани, те представляват по-скоро плавен преход от едно състояние към друго. Историята на езиците е доказала, че, развивайки се, едни категории могат да преминат в други, да се стеснят или да се заличат напълно. Ярък пример в това отношение е граматичната категория род, която е изчезнала в английски и арменски, а в романските и балтийските езици първоначалните три рода са сведени до два – мъжки и женски. Много думи от старобългарски например, които днес възприемаме като прилагателни имена, са били причастия (същ, горещ, любим и др.), прилагателните на свой ред имат способността да преминават в категорията на съществителните (бълг. болният, слепият, немият; рус. столовая, мороженое, рулевой; пол. myśliwy, łowczy, motorniczy и др.), а падежни форми на  съществителните, лексикализирайки се, стават наречия и т.н. Такива явления се наблюдават не само в българския, руския и полския език, но и в други славянски езици.[1]

    Настоящата разработка е част от по-обемно изследване, подчинено на  целта  да докаже, че в процеса на взаимодействие много граматични категории се  проявяват като хибридни, т.е. двойствени, междинни категории, съчетаващи нееднозначни свойства. Конкретен предмет на наблюдение са  взаимните отношения и разнообразните особености на съществителните имена в рамките на категорията число, а задача на работата е да систематизира описанието на формите в трите разглеждани езика въз основа на съпоставителния метод, да представи с примери липсата на паралелизъм между ед. и мн. число, употребата на едното число за означаване на другото, както и наличието на лексикално-семантични оттенъци, усложняващи допълнително категорията число в състава на съществителните имена. По този начин за пореден път ще се потвърдят сериозните основания за признаването на типологичен статус на хибридността в славянските езици.

    Числото и умението да се мисли с числа е велико човешко достижение, неговата еволюция предизвиква интерес не само в математиката, но и във философията и в много други познавателни науки. Обект на настоящето изследване е способността на езика да изразява с граматични средства представата за единичност или множественост, която по същество се оформя от мисълта.

    В българския, руския и полския език категорията число на съществителните имена е представена от формите за единствено и множествено число, като някои от тях съществуват само с една форма – т.нар. singularia и pluralia tantum или са събирателни, т.е. с една от двете форми се означава някакъв сбор от предмети  (бълг. книжа, гражданство; рус. зверье, листва; пол. listowie, potomstwo и др.).

Трябва да отбележим, че функцията на единственото число на съществителните имена не е строго определена, напротив, тя е многостранна, тъй като не се ограничава само с означаването на единични предмети (стол – столове, маса – маси)  – с формите за ед. ч. се отбелязват и много наименования на отвлечени понятия, нямащи никакво отношение към идеята за число (например повечето отглаголни форми в среден род с наставки -ние, -ство, -ане, -ене: бълг. бързане, пеене; рус. стремление, горение; пол. bieganie, ubóstwo и др., както и абстрактни съществителни от типа обич, омраза, смелост, кураж и др. и в трите езика). Това е едно от обясненията за нарушаването на паралелизма между формите на двете числа при съществителните имена. Освен това множественото число поглъща в себе си единственото, като почти напълно отсранява родовите различия между отделните форми (изключение правят например някои съществителни от ж. р.: съпруги, приятелки, учителки и др.; срвн. съпрузи, приятели, учители: 1. мъжки и мъжки род; 2. мъжки и женски род. Трябва да се има предвид и широкото развитие на събирателните значения в мн. ч. с тяхното своеобразие на граматично изразяване. В руския език например окончанието -ья в им. пад. мн. ч. е характерно за съществителни от мъжки и среден род, които получават смесени окончания в род. пад. мн. ч. – принадлежат ту към твърдото, ту към мекото склонение: 1. братья – братьев, сучья – сучьев, каменья – каменьев, перья – перьев и под., когато окончанието се намира в неударена позиция, но срвн. ружья – ружей. 2. мужья – мужей, друзья – друзей, сыновья – сыновей, князья – князей, когато ударението пада върху окончанието. Това означава, че системата от падежни форми на съществителните от мъжки род не е напълно обособена спрямо склонението на съществителните от среден, а дори и от женски род и затова понякога формите им в мн. ч. съвпадат (срвн. каменья, коренья, перья, крылья, поет. гроздья и др.). Всъщност формите за мн. ч. на съществителните от среден род не образуват собствено склонение, а се отнасят ту към женския, ту към мъжкия тип. Съществителните имена от женски род в мн. ч. се обединяват в една парадигма с изключение на формите в род. пад., които биват два вида – с нулево окончание от типа жены – жен, шалуньи – шалуний (включително и някои съществителни от ср. р.: дули – дуль, зеркала – зеркал и др.)  и с окончание -ей от типа кости – костей, страсти – страстей, към който спадат още и съществителни от м. р. с окончание -и в им. пад. мн. ч.: ножи – ножей, кони – коней, звери – зверей и др., както и съществителни от общ род и някои от мъжки, завършващи в ед. ч. на -а/-я: ханжи – ханжей, дяди – дядей; срвн. учителя – учителей, писаря – писарей и др. Аналогично е положението с мъжкия и женския тип склонение в полския език: съществителните от женски род в род. пад. мн. ч. получават нулево окончание: prace – prac, ryby –  ryb, łanie – łań, ciocie – cioć и др. или окончание -i/-y: sienie – sieni, poręcze –  poręczy, pieśni – pieśni, myszy – myszy и др., съществителните от мъжки род окончание -ów или -i/-y: studenci – studentów, maki – maków, barany – baranów, słonie – słoni, jeże – jeży, talerze – talerzy, budynie – budyni, а съществителните от среден род се присъединяват ту към едното, ту към другото склонение: pola – pól, narzędzia – narzędzi, muzea – muzeów. С формите на вин. пад. се изразява категорията одушевеност ≈ неодушевеност в руския и полския език, като трябва да се има предвид, че сборовете от лица (рус. народ, войска, полк, взвод и др.; пол. naród, lud, tłum, ród и др.) в двете числа имат неодушевен характер, а названията на бактерии и микроорганизми се колебаят между одушевения и неодушевения род: изучать вирусы, микробы – изучать вирусов, микробов и др. Интересно е, че някои думи имат по две форми за им. пад. мн. ч., различни по значение, което е характерно  главно за руския език и в няколко частни случая за българския език (в полския език съществуват двойни окончания в им. пад., но те не променят лексикалното значение на думата): рус. хлеб – хлебы, хлеба; зуб – зубы, зубья; лист – листы, листья; колено – коленья, колена, колени и др.; бълг. коляно – колене – колена, рамо – рамене – рамена, крило – криле – крила;  а също и такива, чието значение в ед. ч. липсва в мн. ч.: рус. крыло – птиче крило, партийно крило, а крылья губи второто значение; сон – означава освен видения, състояние на организма, а сны – само сънища и др.; бълг. сън – сънища, дълг – дългове, пост – пости; пол. wiek – wieki, czas – czasy, duch – duchy. Освен това и в трите езика има съществителни, чиито значения в ед. ч. се разминават с тези в мн. ч. (бълг. нрав – нрави, атмосфера – атмосфери, тежест – тежести, четене – четения, избор – избори; рус. выбор – выборы, красота – красоты, час – часы, крайность – крайности, вес – весы; пол. śpioszek – śpioszki, drut – druty, organ – organy, laufer – laufry, wałek – wałki).

    Друг интересен факт за руския език например е съвпадението на формите за им. пад. ед. ч. на някои думи с нулевото окончание за род. пад. мн. ч. (сапоги – сапог, чулки – чулок, глаза – глаз, вольты – вольт и др.), т.е. тук отново формите имат двузначна употреба – в зависимост от контекста една и съща форма носи различно граматично съдържание. Всички тези случаи представляват проява на асистемност в системата на числото и са потвърждение на тезата за хибридния характер и на много други категории, намиращи се с него във взаимовръзка.

    Важно свойство на формите за ед. ч. е да се възприемат като символ за множественост, например наименованията на животни, лица или предмети в метафорична употреба като събирателни съществителни: бълг.  Студентът е изобретателен по отношение на преписването; Кучето е най-добрият приятел на човека; рус. Можно было найти в лесу всякого зверя; Литератор – это народ все млекопитающийся; пол. Człowiek  powinien kochać innych; Kobieta jest nie do przewidzenia; Polowanie na grubego zwierza и т.н. Въобще наличието на т. нар. съществителни singularia и pluralia tantum е свидетелство за липсата на паралелизъм между формите на ед. и мн. число, макар че някои от тях развиват и паралелна форма (бълг. панталон – панталони, щора – щори, стадо – стада; рус. овес – овсы, сено – сена, борьба – борьбы; пол. wąs – wąsy, resztka – resztki, wyrośl – wyrośle). Следва да се направи кратък анализ на съществителните pluralia tantum, тъй като именно при тях най-силно се проявява тенденцията към пълно унифициране на формите (синкретизъм на дателен, творителен и предложно-местен падеж във всички склонения) и заличаване на родовете дори и в родителен падеж, като по този начин  родовите различия във формите за именителен и винителен падеж губят родовото си значение, а подчертават само различията в граматичното си изразяване. Групата на съществителните pluralia tantum обхваща следните наименования: 1. предмети, образуващи чифт: очила – очки – okulary; бакенбарди – бакенбарды – bokobrody; шалвари – шаровары – szarawary и др. 2. съставни предмети, части на тялото, прибори и оръдия на труда: бели дробове – легкие – płuca; боти – боты – botki; клещи – клещи – kleszcze и др. Тук обаче българският език проявява някои типологически различия в сравнение с руския и полския, например: шейна – сани – sanie; врата – ворота – drzwi; носилка – носилки – nosze; ножица – ножницы – nożyce и др. 3. думи, които означават вещество, материал: дрожди – дрожжи – drożdże; дърва – дрова – drwa и др. 4. парични суми, съвкупности: пари – деньги – pieniądze; финанси – финансы – finanse; ценни книжа – ценные бумаги – papiery wartościowe и др. 5. думи, означаващи остатък, излишък от нещо: трици – отруби – otręby; стърготини – опилки – strużyny; отсевки – высевки – odsiewki и др. 6. названия на игри, фигури и карти: шашки, кегли, игра на котки и мишки, игра на кукли и др., като тук също няма абсолютни съвпадения в трите езика (срвн. рус. шахматы, пол. szachy, бълг. шах). 7. отделни думи, означаващи процес, действие, състояние, празнични събития (главно в полския и руския език): рус. именины, крестины, родины, роды, побои, посиделки, шашни; пол. imieniny, urodziny, otrzęsiny, wypominki, zabiegi и др., срвн. бълг. рожден ден, имен ден, погребение, помен. Процесът на родово заличаване личи във формите, които се колебаят в родителен падеж (например рус. опилок – опилков, рельс – рельсов).

    Въобще множественото число има интересни свойства –  то може да разделя и същевременно да изразява събирателност (властите – власти – władze,  върховете и низините – верхи и низы – szczyty i doły; кални бани – грязи – błota; черва – кишки – kiszki; записки – записки – pamiętniki  и др.). Освен това едни и същи форми могат да носят различни семантични оттенъци, например в българския и руския език думата ноти означава както множество музикални знаци, така и самото печатно произведение; квартира: имам квартира; живея на квартира; номера: телефонни номера; правя номера и др.

    Към групата на съществителните singularia tantum и в трите езика се отнасят наименованията на отвлечени понятия, означаващи състояния, качества, действия, вещества и химически елементи, собствени имена, сборове от лица, животни и предмети, изразяващи не количествени, а различни лексикално-граматични значения (братство, доброта, скука, мълчание, захар, каша, азот, селячество и др.; срвн. В групата имаме двама Ивановци и три Марии). Разбира се, много от съществителните singularia tantum развиват форма за мн. ч., но това задължително е свързано със семантични усложнения (в тези случаи формите за мн. ч. получават нови значения, т.е. настъпва процес на лексикализация на формите (пясъци, води, снегове, радости, мъки, нещастия и т.н.). Това е типологическа прилика, характерна за трите разглеждани езика (срвн. рус. воды, жиры, болота; пол. zapasy, włosy, żale, widoki, tłuszcze и др.).

    Изводът, който можем да направим от описаните примери, е, че силната форма в категорията число е множественото число, защото с него се изразява смисловото противопоставяне на единиците в множеството, както и съвкупността от еднородни елементи, образуващи едно цяло. С формите за мн. ч. са свързани както преносната употреба на голяма група съществителни имена, която не може да се изрази с единственото, така и обогатяването на значението в ед. ч. с допълнителни семантични оттенъци в мн. ч.: вода – води, баня – бани, масло – масла, девиз – девизи, изпарение – изпарения, свобода – свободи, сол – соли, киселина – киселини и др.

    Множественото число заличава родовите различия, а граматическото съотношение между формите все повече се усложнява от допълнителните реални значения. Между мъжкия и женския род не само че няма контраст,  но и никакви разлики (доказателство за това е сливането на различни форми в едно склонение в руския и полския език (рус. кони – коней, страсти – страстей; пол. łanie – łań, pola – pól; słonie – słoni, sienie – sieni и др.)

    Следователно може да се твърди, че в процеса на взаимодействие граматичните категории еволюират  така, че, заимствайки черти от други категории в рамките на една част на речта или на цяла една категория, те започват да се проявяват като хибридни (междинни) категории в езика, а това дава основания за признаването на типологичния статус на хибридността в славянските езици, тъй като настоящата разработка разглежда езици, представители на три различни славянски езикови зони: южнославянска, източнославянска и западнославянска.

 

 

Б и б л и о г р а ф и я:

 

1.        Виноградов 1972: В. В. В и н о г р а д о в. Русский язык. Грамматическое учение о слове, Москва, 1972, с. 124-138.

2. Димитрова, Злачева-Кондрашова 2001: Ст. Д и м и т р о в а, Сп. З л а ч е в а – К о н д р а ш о в а. Пособие по морфологии современного русского языка, Пловдив, 2001, с. 38-47.
3. Реформатский 1987: А. А. Р е ф о р м а т с к и й. Лингвистика и поэтика, Москва, 1987, с. 76.
4. Gramatyka współczesnego języka polskiego. Morfologia, pod red. R. Grzegorczykowej, R. Laskowskiego, H. Wróbla, Warszawa, 1984.
5. Mały słownik języka polskiego, Warszawa, 1997.
6. Słownik poprawnej polszczyzny, red. nacz. W. Doroszewski, Warszawa, 1980.