Явлението хибридност
във взаимовръзката на съществителните имена и наречията в българския, руския и
полския език
доклад, изнесен на 2 ноември 2004 г. по време на Паисиевите четения,
Пловдив
Терминът хибрид
(от лат. hybrid) в биологията означава
животински или растителен организъм, произлязъл от кръстосване на различни
видове, породи, сортове и т.н. В лингвистичните описания този термин е приложим
към граматични форми, възникнали в резултат на взаимно влияние, при което те се
проявяват като двойствени и нетипични за езика (напр. преходът на съществителни
имена в наречия и обратно, прилагателни с характер на съществителни и др.).
Такава е и целта на настоящата разработка, подчинена на опита да проследи
взаимното влияние и отношенията между именните части на речта в българския,
руския и полския език, въз основа на което да стане възможно построяването на
едно типологично-съпоставително описание на различните и в същото време
специфични изменения на разглежданите форми в зависимост от формалните
особености на репертоара на езиковите средства на конкретните езици. Разбира
се, за да ги наблюдаваме като отделни, реално съществуващи езикови единици,
трябва да имаме предвид високата степен на абстракция на понятията с оглед на
специфичната езикова техника, т.е. като
единство от взаимоотношения във връзката между логическите, граматичните
и лексикални значения на дадените категории.
В
езикознанието понятието хибридна граматична категория е въведено от
акад. В. В. Виноградов (1947), чиято концепция дадената статия възприема и
продължава. В процеса на еволюция на мисленето и езика настъпват промени,
отразяващи също и нарушенията в строежа на езиковата система, т.нар. хибридни
граматични форми, които се проявяват в различните езикови зони като междинни,
неустойчиви категории в рамките на определена част на речта (напр. категорията
среден род на съществителните имена, безличните форми на категорията състояние
(термин на Виноградов), категорията одушевеност на съществителните имена и др.)
или като част на речта, заимствала граматичните си свойства от други части на
речта (напр. причастията като хибридни глаголно-прилагателни форми, наречията
като качествено-обстоятелствени образувания от съществителни и прилагателни
имена и др.). Целта на статията е да опише и систематизира конкретните форми по
типове въз основа на съпоставителния метод в трите разглеждани езика.
Съществителните имена представляват голяма група от
наименования, чиято функция е да назовават предметите и явленията от
действителността, които от човешкото съзнание се възприемат като конкретни
(веществени) или абстрактни (като представа за отделни техни качества, свойства
и състояния). Затова, като номинативна част на речта, съществителното име влиза
в разнообразни и сложни взаимоотношения с останалите части на речта, като
най-близки са връзките му с прилагателните, наречията, числителните,
местоименията, а най-далечни (контрастни) с глаголите, което се дължи на
различните им синтактични функции в изречението.
Най-напред
ще анализираме взаимовръзката между съществителните и наречията, в резултат на
което възникват интересни “кръстосани” форми, т.е. форми от хибриден тип.
Особено ярък пример за подобно взаимодействие е употребата на съществително име
с предлог в косвен падеж в руския и полския език, при което предметното
значение на съществителното име отслабва и то започва да се използва в ролята
на несъгласувано определение или обстоятелство, т.е. като наречие (бълг. живот
на колела, рус. на скаку, на ходу, впроголодь и др.; пол. do dna, nie do końca, w
pośpiechu, na walizkach и др.). Голяма група наречия и в българския език са
получени именно по пътя на адвербиализацията на съществителните и
прилагателните имена и от преобразуването на старите падежни форми, причинено
от разпадането на склонението, т.е. поражда се ново абстрактно значение на
името с падежна форма, което, освободено от понятието за предмет, започва да
изразява негово качество или обстоятелство (например даром, духом, силом,
словом, телом и др.)
Най-честите
образувания на наречия настъпват при сливането на предлог със съществително
име, при което предлогът започва да придобива черти на представка, а
съществителното изразява абстрактно качество, състояние или положение на
нещата. Например с предлог на: навеки, насила, наяве, насън, наред,
накуп, нашир, надлъж и др.; от: отстрана, отсреща, отзаран,
открай, отначало, отръки и др.; при: присърце, призори, привечер,
приземи, присое; с други предлози, които в повечето случаи се пишат отделно
(в: в бързината, в тъмнината, в галоп, в тръс и др.; до: до
дъно, докрай, до кости, до капка, до стотинка и др.; без: без
дъх, безкрай, без ръце, безброй и др.; през: в съчетание с месеците
и годишните времена – през лятото, през януари и др., през глава,
през пръсти и др. При всички случаи, разбира се, трябва да се има предвид,
че съществителното име от дадено съчетание придобива несамостойно значение,
което понякога бива и преносно, а процесът на лексикализация на предложните
съчетания от този тип е тясно свързан и с други словообразувателни начини,
например със семантичната деривация на падежните форми на имената (напр.
предлог и застинала форма на творителен падеж: приживе, вкупом, вкратце
и др.). В това отношение близки са начините на образуване на наречия от
съществителни имена в руския и полския език, като тук те са още
по-разнообразни, поради наличието на именното склонение. Формите възникват от
съчетаването на предлог и съществително в родителен, винителен, творителен или
местен (предложен) падеж или на две съществителни, второто от които в косвен
падеж. Примери: рус. прическа ежиком, грудь колесом, ноги колесом, езда
шагом и др.; впопыхах, впроголодь, наощупь, до дна, без конца, на днях,
на даровщинку, со всячинкой, на ногах, на цыпочках, на моих глазах,
вперехват, до неузнаваемости, до востребования, до невозможности и др.; пол. iść w podskokach, w
milczeniu, w gromadzie; na chodzie, na
ostatnich nogach; być w modzie, w cenie; nie do końca, w
pośpiechu, w kratę, w kostkach, w kwiatki; być dobrej myśli,
rzecz wielkiej wagi, w przód, do przodu, nie do wiary, śmiać
się w głos, na pamięć, góra szafy,
dół okrętu и
др. Съществителни имена със значение на отрязък за време от типа нощ – ночь
– noc, вечер – вечер – wiеczór, сутрин – утро – rano, както месеците и годишните
времена, които в руския и полския език образуват наречия за време с помощта на
творителен падеж (nocą, wieczorem, latem, но w styczniu и т.н.) в българския език, особено в по-ново време, могат
да останат непроменени, т.е. като наречия запазват неизменяема членуваната
форма на съществителното, като изразяват съотнесеност на действието към някакво
обстоятелство или измеримост на качество (напр. Лятото
заминавам на море; Сесията започва януари; Сутринта отивам на
работа и др.). Някои от конструкциите все още не са кодифицирани в
езика, но именно този факт доказва, че се наблюдава процес на хибридизация на
формите. Тук трябва да споменем и онези наречия в българския език, образувани
от застинали падежни форми: от родителен падеж – довечера, вчера и др.;
от винителен падеж – зимъс, лятос, нощес, назад, навън и др.; от
творителен падеж (най-масовият тип наречия от съществителни – нощем, силом,
мигом, ребром, вихром и др.; тихом, опаком, скришом, слепешком и др.
(от прилагателни); първом (от числителни); опипом, както и
завършващите на –ешком (от глаголи).
Взаимоотношенията
между съществителните и наречията са сложни и преплетени и както повечето процеси
на влияние на предметите с околната среда са двустранни, така е възможна и
обратната връзка – да възникнат форми на съществителни имена от наречия (напр. чужбина
– заграница – zagranica от в чужбина – заграницу, заграницей – zagranicę, zagranicy).
Особено
силна и разнородна е връзката между прилагателните имена и наречията по
отношение на качествените и относителните им значения, при което се образуват
качествено-относителни или преходни предметно-обстоятелствени наречия (например
по мъжки, по детски, по приятелски, по братски, по кучешки, по вълчи,
понастоящем, постарому, поновому и др. и в трите езика), интересна и богата
е също голямата група на отглаголните и местоименните наречия, но това може да
бъде предмет на друго изследване. В рамките на категорията наречие в съгласие с
придържаната теза съществени са следните хибридни граматични типове:
1.
тези, които заемат междинно положение между съществителни
и наречия (споменатите в началото от типа с развальцем, на скаку, на ходу
и др.).
2.
деепричастията като смесена глаголно-наречна категория в
руския и отчасти в полския език (ходя, говоря, таясь, щурясь, косясь и
др. на –а, -я, -ся (сь); поджав,
опустив, запрокинув, подобрав, скрестив и др. на –в;
уставивши, лежавши, пришедши, замерзши, принесши и др. на –ши,
-вши.
3.
форми, които съчетават функциите на наречие с
характеристиките на модални думи (предикативи като топло, горещо, задушно,
жалко, трудно, чисто, тъмно, тежко и
др. и детерминативи като вероятно, очевидно, естествено, особено, безспорно,
обикновено, например, напротив, наистина и др. и в трите езика.
4.
лексикално-граматични форми, които се използват ту като
наречия, ту като частици (напр. уже, ещё, всё, исключительно, единственно,
только, прямо, просто и др.).
5.
смесени типове на наречия–предлози и наречия–съюзи и в
трите езика (напр. близ, вдоль, вне, внутрь, возле, вокруг, кругом, мимо,
напротив, около, после, позади, посреди, прежде,сверх, сзади, сквозь, среди
и др.; пока, едва, точно, ровно, затем, потом, притом, так, потому, тогда,
впрочем, лишь и др.)
В
лингвистичните описания определенията за наречието са разнородни и
противоречиви, което се дължи именно на синтактичните му връзки с останалите
части на речта, семантичните му особености и морфологичните му признаци и
затова се казва, че то означава “признак на признака” (Ал. А. Потебня, А. А.
Шахматов, А. М. Пешковски и др.). Класифицирането на наречията като качествени
и обстоятелствени продължава и до днес. Акад. Шахматов въвежда т.нар. “формални
наречия” – това са именно тези смесени, хибридни граматични типове, загнездили
се в категорията наречие. А проф. Пешковски предлага да се отделят в
самостоятелен клас и количествените наречия, макар че те са много близки до
качествените и понякога дори се сливат с тях или по-скоро образуват преходен,
междинен тип между качествените и обстоятелствените, преминавайки ту към
едните, ту към другите. Наречия от типа рус. в самом деле, действительно,
вовсе не, отнюдь, никак, только, разве, едва, чуть, несколько, отчасти, почти и
др.; бълг. в интерес на истината, на практика, в частност,
всъщност и др.; пол. w sumie, rzeczywiście, odrobinę, zresztą,
na przykład, na odwrót и др. са близки на
модалните думи, защото у тях се наблюдават оттенъци на нови граматични значения
и затова също трябва да се разглеждат като смесен, преходен тип форми, т.е. при
някои от тях наред с обстоятелственото значение на наречието се долавя и
модален оттенък (чуть не подавился, почти пять лет, ровно в половине
двенадцатого и др. Най-важното доказателство за възникването на хибридни
форми в рамките на категорията наречие, както опита да покаже горният анализ, е
адвербиализацията на съществителните имена, преминаващи в наречно-субстантивни
форми (рус. до востребования, со всячинкой, нестись стрелой, ранним летом,
поздном вечером, яблони в цвету, на каждом шагу, на своем веку, на ходу, на
бегу, на лету, дурак дураком, болван болваном и др.; бълг. до поискване,
като стрела, на всяка крачка и др.; във фразеологични съчетания от типа вверх
ногами, вверх дном, напиться до чертиков и др.; бълг. нагоре с
краката, надолу с главата, с единия крак в
гроба, от два стола на земята и др.;
пол. do góry nogami, pod dobrą datą,
chodzić swoimi drogami, piąte
przez dziesiąte, na naszych oczach и др.).
Следователно
можем да обобщим, че в процеса на адвербиализация на имената се срещат две
диаметрално противоположни тенденции – от една страна, наречието като
граматична категория тегли към себе си остатъците от отслабващите именни форми
и чрез тях изгражда своя собствена система от граматични форми и функции, от
друга страна, и някои продуктивни форми на съществителните имена (напр.
творителен падеж за начин на действие, някои конструкции с предложно-местен
падеж или с предлозите в, на за състояние или положение и др.) се
явяват “граматически резервоари”, чиито форми преливат в класа на наречията.
Освен това наречието се обогатява от постоянно прииждащите идиоми и
фразеологични единици от разговорната в книжовната реч, както и от лексикални
неологизми и чужди заемки от различните сфери на човешкото общуване.
ЛИТЕРАТУРА:
1.
Виногардов 1972: В. В. В и н о г р а д о в. Русский
язык. Грамматическое учение о слове, Москва, 1972, с. 272-316.
2.
Димитрова, Злачева – Кондрашова
2001: Ст. Д и м и т р о в а, Сп. З л а ч е в а – К о н д р а ш о в а. Пособие
по морфологии современного русского языка, Пловдив, 2001, с. 23-24.
3.
Георгиев 1993: Ст. Г е о р г и
е в. Българска морфология, В. Търново, 1993, с. 216-234.
4.
Gramatyka współczesnego języka
polskiego. Morfologia, pod red. R. Grzegorczykowej, R. Laskowskiego, H.
Wróbla, Warszawa, 1984.
5.
Słownik poprawnej polszczyzny, red. nacz. W. Doroszewski, Warszawa, 1980.
6.
Mały słownik języka polskiego,
Warszawa, 1997.