Възникване на хибридни граматични форми от взаимовръзката на прилагателните имена с други части на речта в три славянски езика

 

доклад, изнесен на 12 май 2005 г. на VII национална конференция за студенти и докторанти, Пловдив

 

 

Настоящата разработка е част от по-обемно изследване, съсредоточено върху основната цел да докаже признаването на типологичния статус хибридност на славянските езици в рамките на отделни граматични категории и части на речта, по-специално върху проявите на категорията род като хибридно явление вследствие от взаимовръзката й с останалите граматични категории, както и взаимното влияние на някои части на речта помежду си, в резултат на което също се появяват двойствени, междинни форми, наречени хибридни.  Конкретен обект на разглеждането са три славянски езика – български, руски и полски, които са равнопоставени в изследването. Търсят се типологичните прилики и разлики между съответните категории, словоформи, части на речта, общите и специфичните им особености, като се отчитат важни критерии – морфологичен, синтактичен, семантичен по отношение на начините на граматично изразяване, в съдържателен план и от гледна точка на функционирането им в системата на езика. Като се има предвид, че тези езици са представители на три големи групи в границите на славянската езикова общност (южнославянска, източнославянска и западнославянска), може да се стигне до логичното заключение, че подобни прояви на хибридност се наблюдават в други славянски, а дори и неславянски езици, тъй като процесът на развитие на отделните категории и групи от думи е структурно, хронологически и териториално неравномерен. Конкретната задача на статията е да се проследят взаимоотношенията на прилагателните имена с другите части на речта, което е причина в трите езика да се образуват нееднозначни, “кръстосани” словоформи от хибриден тип. Това именно е новото в начина на разглеждане на вече утвърдените в езикознанието лингвистични постановки относно граматичните категории, частите на речта и техните взаимовръзки, като се възприема традиционната им морфологична подялба.

И в трите езика прилагателните имена са втората по численост група от имена след съществителните. Известно е, че те означават някакъв признак на предмета (качествен, относителен, определителен) и се съгласуват по род и число, а в руския и полския език и по падеж със съществителните имена и останалите части на речта. Обикновено прилагателните имена не могат сами да означават отделни понятия, а винаги в съчетание със съществителни или други части на речта. Затова те са граматически несамостойни и зависими от думите, които поясняват. В някои случаи обаче прилагателните имат способността от атрибутивни определения да се превърнат в субстантивирани словоформи, които започват да се възприемат като съществителни имена, т. е. придобиват самостойна употреба. Подобни словоформи в настоящата статия се наричат хибридни. Примери: бълг. добро, зло, сладко, операционна, тоалетна, горски, часови и др.; рус. заливное, пирожное, жаркое, уборная, душевая, портной, рулевой и др.; пол. motorowy, bufetowy, wikary, święty, szeregowy, komorne, dyżurny и др. Макар и тази група субстантивирани прилагателни да не е голяма, наличието й в системата на езика е доказателство за склонността на словоформите да се видоизменят, влияейки помежду си. Посочените примери са категориално и семантично преобразувани, в един контекст функционират като атрибутивни определения (бълг. добро дете; рус. дежурный магазин; пол. święta prawda), а в друг като самостостойни субстантиви (бълг. доброто побеждава злото; рус. дежурный по станции; пол. wszyscy święci). Към тях могат да се прибавят и членуваните форми на отделни качествени прилагателни (отличителна типологична черта на българския език) със значение на физически белези, телесни недостатъци, болестни състояния, особености на облеклото или външния вид, както и някои от цветовете за означаване на футболна или партийна принадлежност. Примери: бълг. болният, немият, кривокраката, опърничавата, кьоравото, червените, сините, черно-белите и др.; рус. слепой, худой, рыжий, белые, красные и др.; пол. ruski, ryży, goły, garbaty, niebiescy, czarni и др. Наблюдава се, че повечето от примерите най-често спадат към мъжкия, но могат да бъдат отнесени и към женския или средния род, а също и в мн. ч. със събирателно значение (добрите – лошите, бедните – богатите, живите – мъртвите и др.) Типичното за тях е, че се намират на границата с прозвищата и основно се употребяват в разговорната реч. Самостойно употребени форми на субстантивирани прилагателни се откриват в отделни случаи при обръщение към някого: бълг. скъпи, скъпото ми, драги, мили, милото, горкото и др., които също по-често са членувани; рус. дорогой, многоуважаемый, миленькая моя и др.; пол. mój drogi, hej mała, kochaniutki, milusieńki и др. и намират приложение отново в разговорната реч.

Прилагателните имена са пряко свързани с причастията, като глаголно-именни форми. Настоящата статия се придържа към мнението, че причастията са хибриден тип образувания, защото притежават типичните за глагола граматични категории (вид и залог), а едновременно с това присъщите за прилагателното характеристики (род, число и падеж). По пътя на семантичната деривация голям брой причастия започват да се възприемат като прилагателни. Някои от тях са само частично адективирани, т. е. имат омонимни прилагателни форми: бълг. затворен прозорец – затворен характер, блестящ лъч – блестящ ум; рус. потерянный кошелёк – потерянный вид, текущая вода – текущие события; пол. otwarte okno – otwarty człowiek, udana choroba – udany dzień и т. н. Други са напълно асимилирани от прилагателните, т. е. претърпяват семантично преобразуване и се възприемат изцяло като прилагателни. Това е групата на сегашните и минали деятелни причастия от типа: бълг. зрял, умел, набъбнал, изпъкнал, настоящ, любящ, умоляващ; рус. зрелый, умелый, устарелый, бывалый, отталкивающий, начинающий; пол. dojrzały, zeschły, wyrosły, pouczający, czarujący, oszałamiający и т. н., както и голям брой страдателни причастия, завършващи на -м, -ен, -т (бълг.), -мый, -нный, -тый (рус.), -my,  -ny, -ęty (пол.). Примери: бълг. любим, преносим, уязвим, отчаян, занемарен, скъсан, благоуханен, образован, начетен; рус. собираемый, приносимый, занимаемый, бездыханный, вдохновенный, несомненый; пол. ulubiony, nie/widoczny, przerośnięty, wykształcony, zmarszczony, porwany и т. н. Подобни причастни форми на практика са лишени от значението за време, а само сигнализират наличието на процесуален признак (по Виноградов 1972, с. 225). Преобразувайки се в качествени прилагателни за означаване на състояние, свойство, положение на предметите, т. е. динамичен признак, развиващ се във времето, причастията всъщност губят граматическата си принадлежност към глагола, а се доближават до имената. В лингвистичните описания е възприето този преход да се нарича функционален, именно защото е променлива функцията на причастните форми в процеса на тяхната адективация. Следователно смисловата им структура се подлага на сериозни изменения при срещата и обединението на противоречиви значения, резултат от които е появата на нова, хибриден тип лексема с разнородни функции: срвн. начетен човек, заслужил актьор, начинаещ ученик и др. Заслужава внимание интересна типологическа особеност на руския език в сравнение с българския и полския. В по-стари етапи от своето развитие руският език е имал допълнителна разграничителна способност по отношение на разпознаването на омонимните двойствени словоформи, за които стана въпрос по-горе. С помощта на ортографични средства или смяна на ударението се улеснява разбирането дали дадената лексема е прилагателно или причастие. Някои от примерите са живи и до днес: унúженный (причастие) – унижённый (прилагателно); распущена (причастие) – распущенна (прилагателно) и др., макар че в кодифицираната норма вече е надделяла само прилагателната форма. Примери: взволнованный, сосредоточенный, оживлённый, растерянный и др. В литературните произведения често се употребяват и кратките причастни форми (душа растеряна, мысли сосредоточены, общество взволновано и др.). Особено съществен момент за доказването на хибридния характер на отделни категории, словоформи и части на речта, имащи отношение към прилагателните имена, е наличието на кратки прилагателни форми, отличаващи се със своята морфологична и синтактична специфика. Това явление засяга главно руския и отчасти полския език, а не се наблюдава в българския език.

Кратките форми са присъщи само на такива качествени прилагателни, които видоизменят означаваното от тях постоянно качество, превръщайки го в качествено състояние, което протича или произлиза във времето, т. е. някакъв конкретен, изменяем във времето признак. Между кратките и пълните форми се констатира все по-дълбока семантична граница – значението на кратката прилагателна форма е стилистично маркирано, по-категорично и подчертано, нарушава се лексикалното единство от пълни и кратки прилагателни форми, защото кратките форми са способни да се отделят от пълните и да се обособят в самостоятелна група. Примери: рус. бедные мы – мы бедны, он живой – он жив, он мертвый – он  мертв, хороший – хорош собой, плохой – плох, согласный – согласен и др. Липсата на семантичен и лексикален паралелизъм между пълните и кратките прилагателни форми се обяснява с граматичното своеобразие на последните. Те са, преди всичко, несклоняеми, имат номинативна функция и донякъде се сближават с причастията, завършващи на  -н, -т и -л, тъй като също като тях притежават род, число и време (тронут, был тронут, будет тронут). Морфологичните и синтактичните признаци на кратките прилагателни форми се намират в полуразрушено състояние, в действителност те изпълняват предикативна функция (рус. был так добр – был такой добрый; был готов на все – готовый; был способен на обман – был способный и т. н.), но, понеже съгласуването се запазва, те си остават в рамките на прилагателното име, не преминават към глагола. Очевидно е обаче, че кратките прилагателни форми имат двойствен граматичен характер. От една страна, те се намират в неразривна връзка с прилагателните, от друга, тяхната несклоняемост, както и формите за време, ги сближават с глагола (на синтактично равнище), като ги отдалечават от прилагателните. Следователно има основания те да се разглеждат като самостоятелна група от граматично хибридни форми с предикативна функция: рус. мал, велик, рад, должен, намерен, горазд, повинен, расположен, растерян, властен и др., макар че някои от тях вече отдавна са се откъснали от тях и обособили като самостоятелен клас (рад, горазд, должен, намерен, квит и др., които нямат съответни пълни форми). Синтактичното влияние на глагола върху кратките прилагателни прави възможно съчетаването им с инфинитив. Примери: врать здоров, озорничать лют, не властен приказывать и др. Несъмнено значението за качествено състояние се подчертава също така с кратките форми на страдателните причастия, особено на тези, чиято глаголност е почти заличена: рус. я убита, уничтожена; я отмщен, взолнован, рассеян, угнетен, плохо настроен, тронут, влюблен, обязан, сложен и др. В руското езикознание сериозно становище по тези въпроси изразяват учени като Потебня (1899), Шахматов (1925), Пешковски (1938), Виноградов (1947; 1972) и др. В общи линии те се съгласяват с факта, че кратките прилагателни форми коренно се различават от пълните по значение и функции, макар че принадлежат към класа на имената, а не на глаголите. Те се явяват като хибридни форми, които усложняват синтактичните функции на прилагателните имена.

В полския език разграничаването на пълни и кратки прилагателни форми не е така усложнено, както в руския език. Кратките форми се наричат още предикативни, а пълните – непредикативни и по принцип първите се срещат в позицията при глагол, а вторите се явяват определение главно на съществителното име. Например: пол. Bądź zdrów! – zdrowy człowiek, ciekaw jestem – ciekawy film и др. Освен това предикативните форми се намират в зависима позиция спрямо съществителното, ако представляват негов главен поясняващ член, т. е. сказуемно определение: talerz pełen zupy, karabin gotów do strzału, niesyt zemsty nad wrogiem и др. Опозицията предикативни ≈ непредикативни форми се наблюдава само в именителен падеж, ед. ч., както и в някои случаи във винителен падеж, ед. ч. за мъжкопредметен род. Тази група е представена от малък брой лексеми: godny – godzien, łaskawy – łaskaw, pełny – pełen, pewny – pewien, świadomy – świadom, winny – winien и др. Формата winien е омонимна с глагола winien, който има специфично спрежение. Освен, че няма инфинитивна, безлична или причастна форма, както и герундий, личните му форми са нетипично образувани, а зависимостта между тяхната структура и функциите им е променлива, непостоянна: winienem, winieneś, winien, winna и т. н., в изявително наклонение формите разграничават род, число, лице, но по отношение на времето се употребяват с едни и същи форми за сегашно, минало или бъдеще, като се добавя спомагателния глагол być (winienem był, winieneś był и т. н.). Затова условно се приема, че глаголът winien, както и powinien имат две времена – неминало и минало (по Банко 2004, с. 104-105). Независимо, че в полския език кратките прилагателни форми не са така широко приложими, както в руския, може да се направи заключението, че те също са своего рода хибридни образувания, намиращи се на границата между имената и глаголите, което се дължи на техните граматични особености, семантични  характеристики и синтактични функции.

Прилагателните имена са семантично свързани и с други части на речта. Те влизат в преки взаимоотношения с местоименията: бълг. мой, твой, свой, кой, някой, този, всеки и др.; рус. мой, твой, свой, любой, каждый, какой, этот, и др.; пол. mój, twój, swój, który, każdy, cały, jaki, ten, tamten и др., затова подобни форми се наричат още местоименни прилагателни; числителните: бълг. първи, втори, двоен, троен, двояк, двойствен, първичен и др.; рус. первый, второй, двойной, двоякий и др.; пол. pierwszy, drugi, podwójny, pierwotny, jednokrotny, dwojaki, drugorzędny и др., които имат всички морфологични характеристики и граматични значения на прилагателните, затова и основателно се разглеждат като такива; наречията: бълг. по вълчи, по братски и др.; рус. по-кулацки, по-собачьи и др.; пол. po innemu, po bratersku, po przyjacielsku и др., както и завършващите на -о, образувани от качествени прилагателни: бълг. топъл – топло и др.; рус. теплый – тепло и др.; пол. smutny – smutno, ponury – ponuro и др. За разлика от българския и руския тази група наречия в полския език не е продуктивна, затова пък те могат да се степенуват също като прилагателните (smutno – smutniej – najsmutniej или ponuro – bardziej ponuro – najbardziej ponuro и т. н.).

Вследствие на направения преглед на типологичните прилики и разлики по отношение на взаимовръзката на прилагателните имена с други части на речта, подкрепен с примери от трите разглеждани езика, може с основания да се твърди, че в своя процес на развитие отделни категории, както и цели части на речта се намират в непрекъснати взаимоотношения, при които става възможна появата на нови, междинни форми с хибриден характер. Тъй като разглежданите езици принадлежат към големи подгрупи в границите на славянското езиково семейство, може да се предположи, че статусът на хибридността е доказуем и в други славянски, а даже и неславянски езици.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

 

1.      Банко (2004): M. B a ń k o. Wykłady z polskiej fleksji, Warszawa, 2004, s. 61.

2.      Виноградов (1947; 1972): В. В. В и н о г р а д о в. Русский язык. Грамматическое учение о слове, Москва, 1972, с. 151-157, с. 215-230.

3.      Димитрова, Кондрашова (2001): Ст. Д и м и т р о в а, Сп. З л а ч е в а– К о н д р а ш о в а. Пособие по морфологии современного русского языка, Пловдив, 2001, с. 88-93, с. 115-117.

4.      Ожегов 1988: С. И. О ж е г о в. Словарь русского языка, Москва, 1988.

5.      Пешковски (1938): А. М. П е ш к о в с к и й. Русский синтаксис в научном освещении, Москва, 1938.

6.       Słownik poprawnej polszczyzny, red. nacz. W. Doroszewski, Warszawa, 1980.

7.      Стоянов (1993): Ст. С т о я н о в. Граматика на българския книжовен език, София, 1993, с. 256-257.

8.      Шахматов (1925): А. А. Ш а х м а т о в. Синтаксис русского языка, вып. I, Ленинград, 1925.