За ролята на периферните средства при предаването на българския плусквамперфект на полски език

доклад, четен на Х полско-български славистичен симпозиум, организиран от университет “Адам Мицкевич”, Познан, Полша, 2004 г., под печат

 

            Както е известно, плусквамперфектът, който в българския език е съвсем жива глаголна форма, в съвременния полски език е маркиран стилистично, а употребата му е факултативна и зависи от намеренията на автора. Този факт е безспорен и на него обръщат внимание всички изследователи, занимавали се със системата на времената в полския език[1]. Още през 1976 г. А. Ковалска в своя труд за “Еволюцията на аналитичните глаголни форми с причастие на –l в полския език” очертава случаите, в които в съвременния полски език се употребява Пл. Накратко казано тази форма се използва за придаване на старинност на изказването или за подчертаване на липсата на резултат от предприетото действие. От средата на ХІХ в. формите на т. нар. “отдавна минало време” се използват от писатели, които съзнателно архаизират езика на произведенията си (такива са С. Жеромски, Я. Ивашкевич, Л. Кручковски) или автори, които искат да придадат на изказа си възвишен и емоционално маркиран характер (като З. Налковска, З. Морстинова, Я. Анджейевски), а също така и шеговит характер (Я. Каден-Бандровски, С. Кишелевски). Р. Михалик определя ролята на формите на Пл в съвременния полски език като “архаизиращи речта стилистични дублети на обикновеното минало време”[2]. Ситуацията на Пл в полския език не е била такава през целия ход на развитието му – в старополския период той е бил редовна форма, образувана главно от глаголи от свършен вид, а в среднополския период функцията му постепенно започва да се ограничава. Причините за изчезването му се търсят във фактори като  редундантност, развой на видовата система, по-широката употреба на причастията, а също така и в стремежа към опростяване на системата на спрежението чрез избягване на сложни форми и заместването им от съответните прости форми.

          В анализа на А. Ковалска се обръща внимание на факта, че в изреченията с Пл още в най-старите текстове се появяват спорадично наречия за време като: dawniej, pierwiej, przedtem, już, jeszcze... nie, които подчертават предходността на действието, като с течение на времето тенденцията към формите на т. нар. отдавна минало време да се добавят лексикални изразители на предходността се увеличава. Все по-честата им употреба според авторката довела до това, че  Пл престанал да служи за определяне хронологията на събитията, за изразяването на което вече служели лексикални средства и започнал да служи единствено като средство за стилизация[3].

          Бл. Лингорска, представяйки възможностите за предаване на българския Пл на полски език, обръща внимание на факта, че освен чрез видови форми, причастия и синтактични конструкции, “контролният корпус доказва, че съществува възможност за експлицитно изразяване на плусквамперфектното значение с периферни средства – наречията już и przedtem”. При това обръща внимание, че “засега може да се смята с по-голяма сигурност, че в полски език единствено наречието już изпълнява определено ролята на спецификатор на значението на Пл”[4]. Тя подчертава и необходимостта “да се изяснят условията на неговата употреба и доколкото е възможно да се фиксират позициите, в които тя е задължителна”. Това обаче се оказва една нелека задача, защото, за да се стигне до някакви категорични изводи, трябва да се вземат под внимание едновременно твърде много фактори. В тази работа ние ще си поставим  за цел да щрихираме някои типични контексти, в които лексемата już оказва определено значение и отсъства в оригинала, но се открива в превода. Ще обърнем внимание и на някои други лексикални средства, съпътстващи появата на Пл.

          Академичната граматика на съвременния български език (СБЕ) от 1983 г. определя като основно значение на Пл възможността да “означава действия, извършени преди определен минал ориентационен момент, като действията обикновено са нелокализирани във времето”[5]. Пл обаче има и две частни значения – статално и акционално. Статалното значение се среща при глаголи от свършен вид обикновено с резултативен характер, като на преден план изпъква резултатът от действието, наличен в момента, за който се говори. В по-новите граматики на СБЕ вече се говори за общо и главно значение на Пл. “В общото си темпорално значение формите от този тип изразяват липса на данни за разновременност или едновременност на резултат от действие с изказване в минало време, а в главното си значение – едновременност на резултат от действие с изказване в минало време”[6]. Представихме накратко значението на формите на Пл, тъй като за нашите цели ключова се оказва думата “резултат”.

          Както вече бе споменато, според А. Ковалска лексеми от типа на już подчертават п р е д х о д н о с т т а на действието. Други учени обаче, като С. Георгиев, Ц. Механджиева и Р. Стоева подчертават р е з у л т а т и в н и я характер, който внася този адвербиален уточнител[7]. М. Коритковска от своя страна определя два случая, при които już може да се появи в полския превод – като изразител на предходност и на резултативност. Според нея лексемата już е задължителна за конструкции от типа Kiedy przyjadę do nich, Adam będzie już na pewno spał, т. е. конструкции, които не допускат пасивни форми. Тогава  już се явява единствен сигнал, имплициращ предходност. В други случаи обаче, където резултативността се сигнализира от класическите пасивни конструкции, М. Коритковска смята, че появата на już е донякъде редундантна, защото допълнително подчертава резултативното значение на цялата конструкция, напр.: Kiedy weszłam do pokoju, Karol (już) miał napisane wypracowanie. Авторката с право отбелязва, че разликата между полския и българския език в този аспект произлиза от липсата на относителни времена в съвременния полски език. Съществуването на такива форми в българския език позволява свободно да бъде изразена предходност или резултативност, без да е необходимо наличието на допълнителни периферни уточнители. В някои конструкции в полския език предходното събитие може да бъде изразено само чрез употребата на лексемата już, която внася и допълнителен резултативен нюанс[8].

          Според В. Попова и Д. Иванова “минало предварително време се използва за означаване на минало действие, което е приключило, по отношение на определен момент в миналото, за който се говори”[9]. Авторките отбелязват, че “в полския език на минало предварително време отговаря минало време в комбинация с някакво определение за време”[10], като примерите, които дават, са следните:

          Когато тръгнахме към планината, слънцето беше изгряло, росата се беше вдигнала и върховете бяха добили своите ясни очертания.

          Gdy ruszyliśmy ku górom, słońce już wzeszło, rosa wyschła i szczyty uzyskały swoje jasne kontury.

         

          Първият от случаите, в които в българския оригинален текст имаме форма за Пл, а в полския превод съответства минало време + адвербиалният уточнител już, е при предаването на п р и р о д н и  к а р т и н и   и   а т м о с ф е р н и  я в л е н и я. От анализирания материал прави впечатление, че природни картини и атмосферни явления в повествователните текстове се предават най-често чрез форми за имперфект, аорист или Пл. При съпоставката проличава, че имперфект и аорист се употребяват в тези случаи, когато целта на автора е да представи картината като жива и развиваща се, напр.:

          Младото лятно слънце се появи на изток едва когато керванът затрополи по завоите накъм Предела. Засвяткаха широко наоколо зелените сочни връхчета на гранките на дървесата, разля се слънчевата светлина надалеко по необятните гори от двете страни на пътя. Изправи се и Пирин, изгря в слънчевия блясък, още по-висок с белите си върхове и хребети, които сияеха едва позлетени високо горе в сините небесни дълбини. (Д.Талев, Хилендарският монах)

          Когато обаче в българския текст имаме форми за Пл при предаване на такива картини, за полските преводачи формата на минало време се оказва безсилна да предаде резултативната семантика на българските форми, която при такива случаи е особено ярко изразена.. Напр.:

          Слънцето беше изгряло високо и прекарваше зарите си през зелените лози, които висяха над манастирския двор. (И. Вазов, Под игото)

          Słońce wzeszło już wysoko i przesuwało swe promienie przez  zielone winorośle zwisające nad podwórzem klasztornym. (I. Vazov, Pod jarzmem)

          В килията беше тихо, умълчала се бе пак и бурята вън. (Д. Талев, Хилендарският монах)

          W celi było cicho, burza za oknem też przycichła już na dobre. (D. Talev, Mnich z Chilendaru)

          Слънцето бе слязло още по-ниско и Пенко едвам усещаше топлата му милувка по голото си мокро тяло. (Д. Талев, Хилендарският монах)

          Gdy wyszedł, słońce chyliło się już za horyzont, ale czuł jeszcze jego ciepło na swych nagich ramionach. (D. Talew, Mnich z Chilendaru)

          В такива случаи, както подчертава и С. Георгиев, “с лексемата ‘вече’ се изразява по-скоро признакът приключеност, отколкото значението за предходност спрямо момента на говорене”[11]. По този начин картината не се възприема като развиваща се, а като статична. Напр.:

          Нощта беше паднала хубаво, когато Соколов и Огнянов се упътиха към поп Ставревата къща. (И. Вазов, Под игото)

          Noc już zapadła, gdy Sokołow i Ognianow udali się do popa Stawriego. (I. Vazov, Pod jarzmem)

          Навън се беше стъмнило съвършено. (И. Вазов, Под игото)

          Na dworze ściemniało się już zupełnie. (I. Vazov, Pod jarzmem)

          Когато слязоха в града, вечерният здрач се беше сгъстил. (Д.Димов, Тютюн)

          Gdy wrócili do miasta zmierzch już zapadł. (D. Dimov, Tytoń)

Тук лексемата już показва, че резултатът се е появил преди ориентационния момент. Въз основа на изследвания материал може да се стигне до извода, че в преобладаващата част от анализираните примери, в които се описват природни картини или атмосферни явления, които в българския език са предадени чрез формите на Пл, полските преводачи са сметнали за необходимо да добавят już към глаголната форма за минало време.

          В преводни текстове от полски на български език се забелязва усетът на преводачите, които, осъзнавайки резултативния характер на съчетанието już + минало време на глагола, превеждат тези форми на български с Пл. Това, което е интересно да се отбележи, е тенденцията механично да се превежда всяка дума от текста. Прави впечатление, че в преобладаващата част от случаите лексемата вече съпътства формата на Пл в преводния български текст, чиято употреба според нас обикновено води до тавтология и е редундантна. Напр.:

          Вече бе минало пладне, когато тя отвори сините си очи и учудено се огледа.(Х. Сенкевич, Quo Vadis)

          Południe przeszło już, gdy otworzyła swe błękitne oczy i poczęła spoglądać po cubiculum z wielkim zdziwieniem. (H. Sienkiewicz, Quo Vadis)

          Вече напълно се беше стъмнило и понеже луната още не беше изгряла, трудно биха намерили пътя, ако не им го показваха самите християни, Хилон беше предвидил и това. (Х. Сенкевич, Quo Vadis)

          Ściemniło się tymczasem już zupełnie, że zaś księżyc jeszcze nie wszedł, więc drogę dość trudno przyszłoby im znaleźć, gdyby nie to, że jak przewidział Chilo, wskazywali ją sami chrześcijanie. (H. Sienkiewicz, Quo Vadis)

          Слънцето вече беше се изкачило високо на небето и през Кливус Аргентариус, както обикновено прииждаха на Форума тълпи хора. (Х. Сенкевич, Quo Vadis)

          Słońce wzbiło się już wysoko na niebie i przez Clivus Argentarius napływały na Forum, jak zwykle, tłumy ludzi. (H. Sienkiewicz, Quo Vadis)

          Наистина тоя ден слънцето залязваше някак странно. Огромният му диск вече се беше спуснал наполовина зад Яникулския хълм и целият небесен свод се покри с червенина. (Х. Сенкевич, Quo Vadis)

          Rzeczywiście słońce zachodziło dnia tego dziwnie. Ogromna jego tarcza zasunęła się już do połowy za Janikulskie wzgórze, cały zaś przestwór nieba napełnił się czerwonym blaskiem. (H. Sienkiewicz, Quo Vadis)

 

          Друг характерен случай, в който появата на już в полския преводен текст изглежда, че придобива почти задължителен характер, е, когато в българския оригинал формата за Пл се съпътства от темпоралното наречие отдавна. С. Георгиев разделя темпоралните наречия според различната мотивировка на значението за време на опосредовани и неопосредовани. Той причислява отдавна към неопосредованите наречия, които “най-общо отнасят събитието към дадено линейно подразделение при едно по-абстрактно представяне на признака предходност, но при по-силно изразяване на други признаци, напр. неопределеност, близост и отдалеченост и др. В полския превод отдалечеността, която имплицира наречието отдавна, се подсилва чрез добавяне на лексемата już, с която се подчертава, че действието е приключило в далечното минало. Напр.:

          Времето отдавна беше изтикало старата мода с чибуците, които окрасяваха стените, с жълти кехлибареви смукални и с варакладосани лули. (И.Вазов, Под игото)

          Dawno już minęła moda fajek z żółtego bursztynu czy też pozłacanych, zdobiących ściany. (I. Vazov, Pod jarzmem)

          Той отдавна беше решил да я продаде, но липсваше добър купувач и това го отегчаваше. (Д. Димов, Тютюн)

          Sprzedać postanowił ją już dawno, ale przygnębiało go to , że nie było dobrego kupca. (D. Dimov, Tytoń)

          Той млъкна, за да не я оскърби повече. Ирина погледна часовника си. Отдавна бе минало полунощ. (Д. Димов, Тютюн)

          Borys zamilkł, bojąc się urazić ją głębiej. Iryna spojrzała na zegarek. Północ minęła już dawno. (D. Dimov, Tytoń)

          Беше доста късно, стъмнило се бе отдавна, усещаше се и по тишината, която бе обгърнала целия манастир. (Д. Талев, Хилендарският монах)

          Musiało już być późno, mrok zapadł przecież już dość dawno temu, mówiła o tym zresztą i cisza zaległa nad całym monasterem. (D. Talev, Mnich z Chilendaru)

          При преводите от полски на български и в този случай прави впечатление фактът, че в българския превод адвербиалният уточнител вече необосновано съпътства формата на Пл. Напр.:

         

          След закуската, която за двамата другари беше още утринна закуска, тогава, когато простосмъртните отдавна вече бяха свършили обедния прандиум, Петроний предложи да подремнат. (Х. Сенкевич, Quo Vadis)

          Po posiłku, który zwał się śniadaniem, a do którego dwaj towarzysze zasiedli wówczas, gdy zwykli śmiertelni byli już dawno po południowym prandium, Petroniusz zaproponował lekką drzemkę. (H. Sienkiewicz, Quo Vadis)

 

          Както вече беше споменато, добавянето на лексемата już към формата на глагола е един от най-разпространените начини за предаване на българския плусквамперфект на полски език изобщо. Да се конкретизират обаче условията за употребата на този адвербиален израз във всички ситуации все още се оказва трудна задача, над която предстои да се работи. Трудностите произтичат от факта, че доста често избраните средства за предаване на Пл на полски до голяма степен зависят от личния избор на преводача и от развития му усет да улавя спецификата на резултативните относителни форми в българския език. А за това, че такива трудности съществуват, несъмнено говори фактът, че нерядко Пл се превежда по начин, който не отговаря на значението му в българския или пък изобщо се избягва прекия му превод.

          При ексцерпцията на илюстративен материал се натъкнахме и на няколко частни случая, където българският Пл е предаден с нетипични лексикални средства, отговарящи на конкретната ситуация. Те не могат да бъдат типизирани, защото употребата им е спорадична и зависи от контекста и отново от избора на преводача. Напр.:

          Бурята вън  се бе засилила и през пролуките сега се процеждаше в тихо съскане и подсвирване вече студен въздух. (Д. Талев, Хилендарският монах)

          Burza wzmogła się jeszcze bardziej i przez szczeliny wścikało się też z cichym sykiem i gwizdem chłodne powietrze. (D. Talev, Mnich z Chilendaru)

          Добре, че бе съществувал тоя Египет! (Б. Димитрова, Отклонение)

          Dobrze, że kiedyś istniał ten Egipt! (B. Dimitrova, Objazd)

          Бяхме се разделили, за да отидем в два несъществуващи града, отстоящи 3000 години един от друг. (Б. Димитрова, Отклонение)

          Rozstaliśmy się wtedy, aby jechać do dwóch nie istniejących miast, które dzieliło trzy tysiące lat.  (B. Dimitrova, Objazd)

 

ИЗВОДИ:

1.     В изреченията с Пл още в най-старите полски текстове се появяват спорадично наречия за време като : dawniej, pierwiej, przedtem, już, jeszcze... nie, които подчертават предходността на действието, като с течение на времето тенденцията към формите на т. нар. отдавна минало време да се добавят лексикални изразители на предходността се увеличава.

2.     Все по-честата им употреба е довела до това, че  Пл в полския език е престанал да служи за определяне хронологията на събитията, за изразяването на което вече са служели лексикални средства и е започнал да служи единствено като средство за стилизация.

3.     В преобладаващата част от случаите, в които се описват природни картини или атмосферни явления, които в българския език са предадени чрез формите на Пл, полските преводачи са сметнали за необходимо да добавят już към глаголната форма за минало време.

4.     При превод от полски на български в идентични ситуации българските преводачи механично превеждат съчетания от типа już + минало време като вече + Пл, което според нас води до тавтология и употребата на адвербиалният уточнител е редундантна.

5.     Когато в български текст имаме отдавна + форма за Пл, в полския превод отдалечеността, която имплицира това наречие, се подсилва чрез добавяне на лексемата już, с която се подчертава, че действието е приключило в далечното минало.

 

ЕКСЦЕРПИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ

Вазов И., Под игото, Български писател. София,1970

Vazov I., Pod jarzmem. Czytelnik, Warszawa, 1973, przeł. Zofia Wolnik

Димитрова Б., Отклонение. Български писател, София, 1976

Dimitrowa B. Odjazd. Warszawa, 1971, przeł. Hanna Karpińska

Димов Д., Тютюн, Български писател. София,1988

Dimov D., Tytoń. Czytelnik, Warszawa, 1975, przeł. H. Bychowska

Сенкевич Х., Quo vadis. Народна култура, София,1980, прев. Л. Андрейчин, К. Куев

Sienkiewicz H., Quo Vadis. Wyd.Juliana Krzyżanowskiego PIW, 1949

Талев Д., Хилендарският монах. Народна младеж, София, 1985

Talev D., Mnich z Chilendaru. Katowice, wyd. Śląsk, 1975, przeł. К. Migdalska