ЗА НЯКОИ КОНОТАТИВНИ ЗНАЧЕНИЯ НА БЪЛГАРСКИТЕ И ПОЛСКИТЕ УСТОЙЧИВИ СРАВНЕНИЯ
С КОМПОНЕНТ НАЗВАНИЯ НА ДОМАШНИ ЖИВОТНИ
Публикувано в: Научни
трудове на ПУ, том 40, кн. 1, 2002 – Филология, стр. 455 (с корекции)
Устойчивите
сравнения представляват внушителен дял от фразеологията на всеки език. Те
предизвикват интерес у изследователите и поради факта, че са една от
най-дискусионните групи във фразеологията. И до днес въпросът за техния
характер като езиково явление, за техния състав и семантика не е докрай
разрешен. Устойчивите сравнения са много богат и активно употребяван в речта
запас от езикови единици, тясно свързан с бита на народа, с неговото мислене,
въображение, наблюдателност и асоциативност. В тяхната образност е пречупено
светоусещането на човека, неговото емоционално отношение към заобикалящия го
свят. Ето защо представлява интерес да потърсим фразеологични паралели в
рамките на устойчивите сравнения в езиците на два славянски народа – българския
и полския.
Най-многобройни и най-разпространени
са сравненията, свързани с домашните животни, с техните качества, навици и
поведение. Това е логично, тъй като в бита и на българина, и на поляка открай
време животните са имали постоянно присъствие и важна роля.
Целта на настоящото изследване е да
представи актуализираните в устойчивите сравнения с компонент название на
домашно животно конотативни значения. Под конотация
разбираме неденотативно значение на лексикалната единица, което влиза в нейната
семантична дефиниция и се разкрива в различни езикови контексти. Лексикалната
конотация, разбирана като противопоставяне на индивидуалните асоциации с дадена
лексема, макар и понякога идентична с тях, се разкрива предимно тогава, когато
денотативното значение отива на втори план или изобщо не взема участие в
семантичната интерпретация на значението на лексемата (Шпила, 2001).
Изследваният материал (общо 597 единици, от които 280 в полски и 317 в
български език) е ексцерпиран главно от “Słownik frazeologiczny języka polskiego” с автор
Станислав Скорупка и “Речник н устойчивите сравнения в българския език”,
приложен към монографията на В. Кювлиева “Устойчивите сравнения в българския
език” (1986). Илюстративният материал е набавен от интернет издания на полски и
български художествени произведения, вестници, списания и др. Тъй като в
процеса на работа се натъкнахме на много обемен и разнообразен материал, в
рамките на тази статия ще представим само значенията, които конотират лексемите
куче / pies и котка / kot. На анализ са
подложени само конструкциите с елемента jak в полски език и като
в български език, тъй като този модел е най-разпространен и в двата езика.
Безспорен е фактът, че устойчивите
сравнения не са единни по степента на фразеологизацията си. Едни са напълно
завършени фразеологични единици, а при други все още се усеща фактическото
сравняване, но това е проблем, върху който няма да се спираме тук. Споделяме
становището на В. Кювлиева, че устойчивите сравнения са “единно цяло във
формално, семантично и функционално отношение” и че “не могат да се редуцират
само до сравняващата част, тъй като се нарушава смисловата единност на израза,
резултат от своеобразното и трайно свързване на представи и асоциации, напр. : гладен – вълк; кротост, невинност – агне
и др. Втората част на сравнението, изолирана сама, няма определено значение и
не може еднозначно да се интерпретира.” (Кювлиева 1986, 1978). От това следва,
че първият компонент на такъв тип словосъчетание е неделима част на
устойчивото сравнение като цяло,
независимо че запазва семантичната и граматичната си самостоятелност (по
Шкодрова, Мекенян 1996).
От гледна точка на броя на УС [1]
с компонент названия на домашни животни първенство държи кучето с общо 121 УС, от които 72 в полския и 49 в българския
език). В тази група УС забелязваме и значителни прилики в значенията, коит
конотира това животно в двата езика. Устойчивите сравнения с лексемете куче / pies показват
също и някои различия в разбиранията за ролята на кучето в езиковата картина на
българския и полския език.
Сред всички конотативни значения,
които се съдържат в образа на кучето, най-широко застъпено и в двата езика е
значението ‘лош и тежък начин на живот’, напр.: живея като куче, страдам като
куче в смисъл на ‘живея при лоши условия, бедно, в нищета’ и ‘много страдам’.
С названието на кучето се свързва и ‘постоянният глад’ поради липса на сигурен
източник на прехрана, напр.: “... От много време ходи без работа, гладува като
куче – пропаднал човек, с една реч ...”; гладен
като куче, на което семантичен еквивалент в полския език е być głodnym jak pies. Към
тежкия начин на живот може да се добави и значението ‘липсата на късмет’, което
се вижда от УС: върви ми като на бясно
куче тояги<те> със значение
‘много ми върви, но все за лоши работи’ и прокопсал
съм като като бясно куче със значение ‘никак не съм прокопсал’.
Конотативното значение ‘умисленост,
угриженост’ присъства при почти всички УС с компонент названия на домашни
животни, но най-вече в българския език, от което може да се направи
предположение, че това е едно много често срещано в бита на българина
състояние, поради което се е породила и
нуждата от голям брой УС с названия на различни домашни животни, за които това
качество е повече или по-малко типично. При лексемата куче това се илюстрира от едно УС – ‘замислям се като куче през
велики пости’.
Кучето е осъдено и да се ‘скита
немило-недраго’ без подслон, което е причина и за следващата
конотатация. Подобни ситуации не са чужди и на хората, напр.: ходя като куче без сайбия, ходя като глуха кучка, влача се като пребито псе, съответствие
на които в полския се открива в сравнението włóczyć się jak <bezpański, błędny> pies.
Неприятното чувство, че си попаднал в ‘неудобно положение’, отново се приписва
на кучето, но конотация от този тип се среща само в полския език, напр.: czuć się jak pies w studni, chodzić jak pies kiedy zje sadło.
Учудващо е , че устойчивото сравнение zmarznąć (namarznąć się) jak pies със значение ‘измръзна много’ се открива само в
полски, макар че вероятно всеки носител на българския език също би свързал
измръзването с кучето поради факта, че това са животните, които най-често се
скитат бездомни по улиците във всеки един сезон. Напр.: „Mam znowu
stanie przy tej cholernej budce! Się człowiek namarznie jak pies!”. В
крайна сметка кучето не само че се скита бездомно и замръзва от студ, но и ‘умира
изоставено’ и при тежки условия: умирам
като куче, напр.: ... “Той профука парите на баща си и умря (според
мълвата) като куче ...” с еквивалент на полски zdychać jak pies, напр.:
“W Wąchocku nie ma płotów. Bo
wróżka przepowiedziała sołtysowi, że zdechnie jak
pies pod płotem. Dlaczego w Wąchocku otwarto Pewex?”.
Образът на кучето конотира и в двата езика не само ‘лошия начин на живот’, но и
проява на ‘лошо отношение към някого’, вероятно защото не само че върши малко
работа, но и за ядене не става. С такова значение в полския език се срещат
значително повече устойчиви сравнения
(цели 13), отколкото в българския (едва 3). Общо и за двата езика е
сравнението: убивам като куче някого
и ubijać kogo jak psa, което
означава ‘да убия някого без милост’. С подобно значение в са и полските УС zatłuc kogo jak psa, palnąć komu w łeb jak psu. Обект на лошо отношение и в двата езика е не само
червивото или бясно куче, напр.: валят
като на бясно куче камъне, мразя като
червиво куче; chwytać kogo jak wściekłego psa, odtrącać kogo jak parszywego psa, но и изобщо кое да е куче, напр.: zwymyślać kogo jak psa, pojechać po kim jak po burej suce, traktować kogo jak psa, pomiatać kim jak psem. Според А.
Новаковска, която изследва френската и полската животинска езикова картина,
това негативно отношение към кучето най-вероятно води произхода си от източната
философия, която е оказала голямо влияние върху манталитета на полския народ.
Хората от Изтока и до днес смятат кучето за нечисто създание и не желаят да
имат близък контакт с него. Тази враждебна настройка е намерила израз и в
езика, макар днес и поляците и българите с удоволствие да отглеждат този вид
животни (по: Новаковска 1991).
В известен смисъл изненадваща се явява
аналогията, че кучето се използва за обозначаване на негативната характеристика
‘лош, зъл човек’, защото обикновено на кучето се гледа като на приятел на
човека и пазач на дома и собствеността му. Тази характеристика е отразена и в
двата езика: зъл като куче (псе) с
еквивалент в полски zły jak pies, а също
и zła jak suka (буквално зла като кучка); заяждам се като куче, пол. zażarty jak pies. С подобна конотация е и УС, което се среща само в българския език: зъбя се като куче ‘говоря остро, злобно, заканително’.
Конотативното значение ‘лошо съжителство, лошо разбирателство’ между двама (или
повече) души също се отъждествява с кучето. Това се вижда от сравненията: обичаме се като куче<то> и котка<та> , пол. kochać się jak pies z kotem, живеем като
куче<то> и котка<та>, пол. żyć jak pies z kotem; гледаме се като куче<то> и
котка<та>, заяждаме се като
кучета, пол. gryźć się jak dwa psy.
С две УС в българския и шест в
полския език са отразени качествата ‘вярност’, ‘преданост’ и ‘любов’ към
някого: верен като куче, напр.:
”Завареният зет търпи като кон, работи като вол, мълчи като риба и е верен като
куче...”, на което еквивалент в полски е wierny jak pies, напр.:
„Działka staje się dla niego światłem, zawsze wierną jak pies kochanką”;
умилквам се като куче (само в
български); służyć przed kim na dwóch łapkach jak pies, leżeź u nóg (u stóp) jak pies, напр.:
“Naród skruszony okazuje swoją skruchę jak pies leżący u stóp swego pana...”; posłuszny jak pies, chodzić za kim jak pies, tęsknić jak pies (последните
присъстват само в полски). Отново и в двата езика кучето конотира ‘страх,
неприязън’ към някого, нещо. Това качество илюстрират следните УС: бягам като куче от щръкало, мил ми е като на кучето калта, мил ми е като на кучето камъка, обичам като куче тояга; bać się jak wściekły pies wody, bać się jak pies kija, uciekać jak pies od jeża. Значително по-малко от останалите УС, свързани с
кучето, са тези, в които се набляга на значението ‘чувствам се добре, удобно’. Тук
откриваме сравненията нареждам се като
куче в каруца, наяждам се като куче
на заговезни, надувам се като куче
във фасул и в полски należy się co komu jak psu zupa, siedzieć jak pies w budzie.
Много разпространена е и асоциацията с
кучето и ‘добрия нюх’, която обаче намира отражение в двата езика само с по
едно устойчиво сравнение: душа като
<ловджийска> хрътка, пол. węszyć jak pies.
Следващите значения, които
допълват езиковата картина, конотирана от образа на кучето, се откриват само в
български език. Много често в речта на българина може да се чуе минава ми като на куче със значение ‘за
рана – зараствам бързо’. Също много често срещани състояния, свързвани не само
с кучето, а и с много други животни и птици (котка, заек, петел, кокошка,
пуйка, гъска и т.н.) са ‘обърканост, учудване, смущение, уплаха’ (обикновено от
нещо непознато). Сравнения, изразяващи такива състояния, могат да се срещнат
често в българския език и сравнително рядко в полския, напр.: мигам като куче в лапавица, чудя се като куче в необрано лозе, чудя се като куче в сливи, обърквам се като куче на мост, обърквам се като куче във воденица.
Отново само в българския кучето конотира и чертата ‘нахалство’: вра се като червиво куче, хлътам като куче по чужди порти. В
българската езикова картина на кучето се приписва и ‘мързел’: свършвам я като кучето на нивата, свършил я като кучето с опашката си.
В полските
устойчиви сравнения можем да открием значения, липсващи в българския език.
Конотацията ‘наложено ограничение на свободата’ откриваме в няколко УС: być jak pies na uwięzi, warować jak pies na łańcuchu, rwać się jak pies na uwięzi. Кучето трудно
получава нещо за ядене или каквото и да е изобщо, но вземе ли го веднъж, вече
не е лесно да му го отнемеш: wydrzeć co komu jak psu z gardła, wygląda jak psu z gardła wyjęte. По този начин
поляците характеризират ‘нещо смачкано, разкъсано’. Много характерна за полския
език е конотацията ‘лъже безсрамно и оклеветява’. Това вероятно се дължи на
доста необяснимия му подбор по кого да лае. Забелязваме го в сравненията: kłamać jak pies, szczekać jak pies. В
антонимни отношения с българското УС много
като в умряло куче черви е полското сравнение tyle co pies napłakał със значение ‘много
малко’.
От всичко дотук казано може да се
обобщи, че полските устойчиви сравнения с лексемата pies актуализират повече конотативни значения, отколкото
българските УС с лексемата куче,
макар че като цяло статистиките сочат, че българските УС с компонент названия
на домашни животни преобладават над полските.
Голяма
част от УС с компонент названия домашни животни съдържат лексемата котка (котарак) / kot – общо 38 УС, от
които 14 в полски и 24 в български език. Около 10 от тези УС се базират на
наблюденията на двата народа как вечно гладните им домашни любимци изразяват
апетита си към някоя храна. Както при повечето УС, тези характеристики са
започнали да се приписват на хора, които ‘жадно гледат нещо, което силно желаят’.
В българския език това са сравненията гледам
като коте на суджук, гледам като
котка на джигер, облизвам се като
котка за лой и др., на които в полския семантитчно съответстват patrzeć jak kot na szperkę, oblizywać się jak kot do sadła, gapić się jak kot na wróble. С някои
действия на котката се свързват и ‘любовните пориви’: галя се като котка, разбесувал
се като котките през марта, светят ми
очите като на котарак (котка) <през март>; в полски: biega jak kot w marcu, oczy mi się świecą jak u kota, kochliwy jak kot w marcu. Конотативното
значение ‘малко’ в полския и българския се илюстрира от устойчивите сравнения ям като коте и tyle co kot napłakał, като полското
УС конотира съответното значение не само що се отнася до храна, а изобщо. ‘Мързелът’
е също една от чертите, които се свързват с котката: лежа като котарак на припек и в полски spracował się jak kot na piecu.
Следващите устойчиви сравнения се
наблюдават само в български и са представени главно от по едно УС. Тук отново
откриваме ‘глупавия и недоумяващ поглед’, напр.: гледам като котка в календар, облещил
се като манастирски котарак над евангелие. Българите приписват на образа на
котката и човешки качества, характеристики и усещания като ‘хитрост’, напр.: хитър като манастирски котарак, ‘страх’
– свивам се като котка на зло време, ‘задоволство’
– добре ми е като на коте във вълна, ‘враждебност’
– гледаме се като котараци. С котката се свързва и ‘безшумното ходене’,
напр.: вървя (стъпвам) като котка, ‘пъргавина’
– катеря се като котка, ‘грозното
писане’ – пиша като мачка с опашката си,
което пък поляците приписват на кокошката (pisać jak kura pazurem).
Само в полския език пък се откриват
следните конотации, илюстрирани от УС с названието на това домашно животно: ‘фалшивост’
– fałszywy jak kot, ‘нервното
въртене’ – biegać jak kot z pęcherzem, което води
произхода си от една популярна в Полша детска игра, напр.: “Gdy rano wstaję, niech mi pan wierzy, biegam po domu jak kot z pęcherzem. Do pracy biegnę tak jak koń...”.
С котката се свързва и ‘тормозът над по-слабия’ – bawić się z kim jak kot z myszką, напр.: “Teraz bawisz się ze mną jak
kot z myszą i sprawia ci to przyjemność. Jesteś okrutna!”; ‘острите
нокти’ – drapać jak kot и ‘доволното
мъркане’ – mruczeć
jak kot <z zadowolenia>.
Тук забелязваме, че конотациите,
които се откриват в българските УС с лексемата котка, са повече, отколкото
тези, които се забелязват в полските УС, като специфичните за българския език
са повече от тези, които са общи и за двата езика. Като цяло може да се направи
извод, че асоциациите, които носи образът на котката, и в двата езика са
подобни.
Направената съпоставка разкрива
наличието на две групи устойчиви сравнения в български и полски език:
А) Първата
обхваща общите за двата езика конотирани значения. Някои въпросните УС имат
общославянски характер, а други по-широк ареал.
Б) Втората група
обхваща самобитните устойчиви сравнения, много от които представят изненадващи
асоциации и метафори, неповторими по своята образност и експресивност.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА