ЗА НЯКОИ ТРАНСПОЗИЦИИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЛУСКВАМПЕРФЕКТ И НАЧИНИТЕ ЗА ПРЕДАВАНЕТО ИМ НА ПОЛСКИ ЕЗИК

ЗА НЯКОИ ТРАНСПОЗИЦИИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПЛУСКВАМПЕРФЕКТ И НАЧИНИТЕ ЗА ПРЕДАВАНЕТО ИМ НА ПОЛСКИ ЕЗИК

Научни трудове на ПУ, том 41, 2003 – Филология (под печат)

В нашата, а и в чуждата литература не липсват изследвания, посветени на функционалните особености на плусквамперфекта в българския и в полския език (по въпроса вж. Маурер 1969, Деянова 1970, Лингорска 1963, 1972, 1977, Бойтюк 1981, Бородич 1957, Иванова 1997-1998 и др.). Съвсем незначително обаче е мястото, което се отделя на някои по-специфични употреби на плусквамперфекта (Пл), наричани различно, напр.: “модални”, “преносни”, “транспозитивни” и др. Повечето от авторите, занимавали се с тази глаголна форма, или не отбелязват възможността на Пл да изпълнява функции, присъщи на други глаголни форми, или я споменават бегло в изследванията си (вероятно поради различните цели, които са си поставили). Целта на настоящата работа е да бъдат разгледани някои от преносните употреби на Пл с оглед на предаването им на полски език.

В най-новото към настоящия момент описание на съвременния български език транспозицията се определя като “употреба на един маркиран член във функциите на друг маркиран член или на главното значение на немаркирания член в една и съща морфологична категория” (СБЕ 1998, с. 304). В “Стилистика на българския език” В. Маровска определя два вида конотативни функции на морфемите с граматическо значение. Първият вид е този, при който определена граматическа морфема остарява и бива заместена от друга, а при втория случай “една граматическа форма се употребява вместо друга”, като е отбелязано, че “в този процес не е задължително формите да са членове на една и съща морфологична категория”. Това явление В. Маровска нарича “граматическа метафора” (Маровска 1998, стр. 154-155). Синонимно на този термин се употребява терминът транспозиция. Б. Дикова, подкрепяйки опрелението, възприето от авторите на СБЕ, подчертава, че “в случаите, когато са взаимозаменими членове на различни граматически категории, това най-често е резултат от частична граматическа синонимия и типичният за транспозицията ефект не се постига” (Дикова, 2002). В. Станков, авторът, отделил най-голямо внимание на преносната употреба на т.нар. глаголни времена и на въпросите за граматичната синонимия, разглежда случаите на транспозиция като един от двата основни типа граматична синонимия (вж. Станков 1970). Споменава се, че повечето автори подчертават, че “между истинските граматични синоними има не само семантична, но и структурна близост (т.е. синонимите трябва да принадлежат към една и съща граматична категория)”, но същевременно “по изключение в рамките на едноаспектната синонимия могат да се разглеждат и синонимичните отношения между нееднородни, но сродни категории - например време и наклонение, - които в определени условия се сближават твърде много” (Станков 1980, стр. 384-385). В това изследване ще се съгласим с авторите, които допускат синонимия и между различни морфологични категории.

Друг важен момент, който следва да бъде отбелязан, е, че за разлика от лексикалната синонимия, граматичната винаги е обусловена от контекста, който трябва да бъде “необичаен, т.е. да съдържа елементи на неочакваност и дори на външна несъвместимост и противоречие по отношение на значението на съответните форми” (Станков 1980, стр. 386).

Както е известно, Пл е активен член на българската глаголна система, но формите му в полския език “са напълно архаични и в писмената реч се употребяват много рядко като архаизиращи речта стилистични дублети на обикновеното минало време” (Михалик 2003, стр. 138). Напр.: Kumy, co się były zebrały przy tapczanie położnicy, kręciły głowami i nad matką, i nad dzieckiem (H.Sienkiewicz, Janko muzykant); Żyła była tylko dla dzieci, nie przysposobiła się do niczego więcej i teraz kiedy dzieci nie potrzebowały już, by żyła dla nich, było jej ciągle smutno (M. Dąbrowska, Noce i dnie). До този момент не сме открили пример с Пл с преносна употреба в полския език, вероятно поради факта, че формите му днес имат единствено експресивна функция и поради факултативността си не са успели да развият модални отсенки.

В българските художествени произведения формите на Пл се срещат особено често, но фреквентността на Пл с преносна употреба е ниска в литературата. Стигнахме до този извод, тъй като при обработката на ексцерпирания материал, състоящ се от 1400 страници от произведения на различни автори (А. Константинов “Бай Ганьо”, И. Вазов “Под игото”, “Немили-недраги”, “Чичовци”, Й. Йовков “Земляци” и разкази, Д. Димов, “Тютюн), открихме едва 23 примера на плусквамперфект с транспозитивна употреба при това само в някои от съчиненията. Този факт допуска предположението, че употребата им се ограничава главно в разговорната реч. Поради тази причина сме си позволили да привеждаме примери от ежедневието, докато за тези от художествената литература сме се позовавали предимно на съществуващите вече преводи.

Преди да преминем към илюстрация на преносните употреби, бихме искали да уточним какво разбираме под главно и общо значение на Пл, за да стане очевидна разликата между отделните случаи. Приемаме дефиницията, дадена от И. Куцаров, според която “в общото си темпорално значение формите от този тип изразяват липса на данни за разновременност или едновременност на резултат от действие с изказване в минало време (минал ориентационен момент), а в главното си значение - едновременност на резултат от действие с изказване в минало време (минал ориентационен момент)” (СБЕ 1998, стр. 397).

В първия от случаите се наблюдава транспозиция на маркирана по призаците относителност и резултативност сегашна форма (Пл) вместо формата за минало време (аорист), напр.:

Извинете, Вие бяхте казали да дойда днес за формулярите. Дали са попълнени вече? *от разг. реч

Przepraszam bardzo, pan powiedział, żebym przyszła dziś po formularze. Czy są już wypełnione?

Бях Ви помолил да ми запазите една книга. Бихте ли ми я дали?

Poprosiłem pana, by pan zatrzymał dla mnie książkę. Czy mógłby pan mi ją dać *от разг. реч

Подобна употреба, носеща отсянка на несигурност, скромност в изказа на говорещото лице, е характерна и за имперфекта. Ориентирайки изказването си към минал момент, когато вече е бил налице резултатът от действието, за което се споменава, говорещият омаловажава действието като “прави начина на изказването му по-удобен, по-смекчен” (Станков 1981, стр. 64). Несъмнено от всички преносни употреби на Пл тази се характеризира с най-ниска степен на експресия и емоционална оцветеност, тъй като до голяма степен се е шаблонизирала. Както се вижда от примерите, Пл в този случай се превежда на полски език с единственото минало време, така както биха били преведени тези примери и ако на български стоеше форма за аорист, който обаче би придал по-категоричен вид на изказването. Този вид употреба е характерен предимно за въпросителни изречения.

Формите за Пл могат да носят и модалния нюанс досещане, припомняне. В тези случаи Пл се явява заместител или на аориста, или на перфекта. Чрез него говорещият изразява предварителна осведоменост за фактите, която в момента на задаването на въпроса липсва.

-Къде беше ходила на конференция миналата година? В Словакия или в Чехия? Пак забравих. *от разг. реч

-Gdzie byłaś na konferencji w ubiegłym roku? W Słowacji czy w Czechach? Znowu zapomniałam.

-Къде беше казал, че ще нощувате в Търново? *от разг. реч

Więc, co powiedziałeś, gdzie macie spać w Tyrnowie?//Więc, gdzie mówisz, że przenocujecie w Tyrnowie?

-Момчета - обърна се подпредседателят, - ние на Зеления трап ли бяхме решили да ходим? (ИВ, стр. 283)

-Chłopcy - zwrócił się wiceprezes - czyśmy się dziś umówili w Zielonym Jarze?(IW, s. 351)

Подобна употреба в българския език имат и имперфектът и футурум претерити. На полски и тази употреба се предава с глаголи от свършен вид в минало време, като в единия от случаите се предлага превод с глагол от несвършен вид в сегашно време.

Много интересни възможности предлага Пл с оптативна употреба, специализиран в изразяването на трудно осъществими или неосъществими желания, а също и смекчена заповед. Напр.:

-Ех, да бях се родил тогава! Че да имах една картечница! Ей, Филипе! Представяш ли си, а? (П. Стъпов) *примерът е по В. Станков, ’69

-Ech, gdybym się wtedy urodził! I miał karabin maszynowy! Ej, Filipie! Wyobrażasz sobie?

-Туй дете е твоят син! Ах, защо го прибрах тогаз, по-добре да беше умряло...(ЙЙ, стр.265)

-To dziecko- to twój syn! Ach, po cóż przygarnęlam je pod swój dach! Lepiej byłoby, gdyby wtedy umarło... (JJ , s. 399)

-Да. Голос...Ти него да беше заръчал да го обесят по-добре. Аз тъй бих направил...Ти не трябваше да слушаш женски ум... (ИВ, стр. 108)

-Tak, Gołos...Lepiej byś go kazał powiesić. Ja bym tak zrobił...Nie trzeba było słuchać kobiecego rozumu. (IW, s. 133)

Както отбелязва П. Петков, “желанията, насочени към миналото, са винаги неизпълними поради факта, че обстоятелствата, при които са могли да бъдат осъществени, са пропуснати. Такива желания, звучащи често като съжаление, се изразяват най-често от съчетанието да + форма за минало предварително време” (Петков 1962).

В повечето традиционни граматики на българския език форми като тези не се включват в парадигмата на аналитичния императив. Някои изследователи обаче са склонни да мислят по друг начин. В.Маровска, определяйки основната същност на частицата да като оптативна, пише така: “срещат се и случаи на съчетаване на повелителната частица да с форми на минало предварително време. Без да претендираме за обстоен анализ на този факт ..., можем да твърдим, че тези примери обогатяват темпоралната парадигма на аналитичния императив” (Маровска 1978, стр. 212). П. Пашов, също с известни уговорки за рядката и предимно разговорна употреба на този тип аналитични конструкции, ги споменава редом със “сложните повелителни форми” (Пашов 2002, стр.180). Ив. Куцаров разделя функционално-семантичното поле на модалността на ядро и периферия, като към периферията включва и да-изречението като “характерен синтактичен модификатор за полето на модалността”. Смятайки, че “повелителността е едно от многото периферийни значения на да-изречението, той изказва твърдението, че “за типични аналитични форми на повелителното наклонение би трябвало да се смятат само тези, образувани с нека, тъй като единственото значение на тази частица е повелителността в широк смисъл” (Куцаров 1989, стр. 113). В най-ново време К. Чакърова категорично включва в парадигмата на аналитичния императив формите с да, нека и нека да + плусквамперфект. Тя отбелязва, че “значенията императивност и оптативност не са контрадикторни; те са част от смисловия потенциал на понятието `воля на говорещото лице` и в този смисъл принадлежат на една и съща парадигма” (Чакърова 2003, стр. 182-183). Ние към момента ще се ограничим само в представяне на някои от мненията, тъй като разрешаването на този въпрос се нуждае от по-прецизен анализ и в този смисъл надскача рамките на това изследване.

Според нас при тази употреба ролята на контекста е от особено значение, тъй като при определени обстоятелства и с подходяща интонация модалните нюанси варират от деликатна покана през препоръка до упрек. Напр.:

-А ти, Василе, да беше отишъл да доведеш гостите, а? (К. Зидаров) *примерът е по В. Станков, ’69

-A ty, Wasylu, może poszedłbyś po gości, co?

-Маноле, че да беше дал по една ракия бе, така бива ли? (Г. Краев) *примерът е по В. Станков, ’69

-Manole, nalałbyś po jednym, czy może tak?

-Да беше погледнал у калугериците, у госпожа Хаджи Ровоама! - викаше Огнянов безпокойно. (ИВ, стр. 163)

-Trzeba było zajrzeć do mniszek, do Hadżi Rowoamy! - wołał Ognianow niespokojnie. (IW, s. 204)

-Ти да беше ми отрязъл още по-малко парче, та съвсем да остана гладен! *от разг. реч

-Trzeba było ukroić mi jeszcze mniejszy kawałek, żebym został zupełnie głodny!

Въз основа на ексцерпирания материал може да се направят изводите, че българският Пл с оптативна употреба се предава на полски език чрез условни форми, а също така и посредством вербални конструкции с модални глаголи.

Може би най-интересна и е употребата на Пл в аподозиса на иреално или евентуално, но предадено от позицията на минал момент условно изречение. В такава позиция Пл се явява експресивен синоним на условното наклонение, на футурум претерити и футурум екзактум претерити. Напр.:

Добре сте ни дошли, че ако не бяхте дошли, ние вече бяхме отишли! *примерът е по В. Станков ’69

Witajcie, bo gdybyście nie przyszli, to zginęlibyśmy!

Още с пет минути да бяхте закъснели и бяхме тръгнали! *от разговорната реч

Gdybyście się spóźnili tylko o pięć minut, wyślibyśmy.

Тази употреба е отчетена от В. Станков, М. Деянова и В. Маровска. Тя се характеризира с най-висока степен на експресия и се наблюдава противоречие между очаквана и употребена форма, т.е. налице е “ефектът на несбъдналото се очакване”. Основната цел тук е да се подчертае, че “без наличието на посоченото условие действието, което не е осъществено, неминуемо би се реализирало“ (Станков 1969, стр. 130). В полския език тази специфична употреба се предава чрез условни форми. В полски в редки случаи се наблюдава подобен вид транспозиция на свършени глаголи в минало време вместо бъдеще време в условни изречения, напр.: Jeśli sytuacja się pogorszy, to przepadliśmy (по въпроса вж. Граматика 1999). Разликата между този вид форми и гореспоменатите в български се състои в това, че тези в полски изразяват хипотетично, евентуално осъществимо при определени условия в бъдещето действие, а тези в български изразяват действие, което би се извършило, но не е реализирано. Възможен превод на този вид транспозиция на български би звучал така: Ако ситуацията се влоши, сме загинали (сме загубени).

В настоящата разработка се опитахме да представим някои от транспозитивните употреби на Пл в българския език и начините за изразяването им в полския. Могат да се направят следните ИЗВОДИ:

1. Транспозитивните употреби, характерни за формите на Пл, винаги са обусловени от контекста.

2. Фреквентността на Пл с модална употреба е ниска в художествената литература; типична е предимно за сферата на разговорната реч.

3. Полският Пл не е развил модална употреба поради силно редуцираното си присъствие в глаголната система на полския език.

4. Пл в българския език се характеризира със сравнително богата транспозитивна употреба, често подобна до тази на имперфекта.

5. Повечето от транспозициите на Пл не притежават силна експресия поради това, че са се шаблонизирали, но съществуват и такива, при които има противоречие между очаквана и употребена форма.

6. Съществуват най-общо казано три начина за предаване на Пл с модална отсянка в полския език: а) чрез единственото в полския език минало време; б) чрез условни форми; в) посредством вербални конструкции с модални глаголи.

Не претендираме, че сме изчерпали напълно въпроса, нито пък, че предложените варианти за превод на тези форми в полския са единствените възможни. Както е известно, избирането на едни или други езикови средства за предаването на дадени форми от един език на друг до голяма степен зависи от личните предпочитания на преводача. Това изследване само хвърля светлина по въпрос, който не е интересувал твърде много учените, и дава някои поводи за размисъл.

Библиография

(References)

Бойтюк 1981 : А. Бойтюк. Наблюдения върху употребата на плусквамперфекта в българския, украинския и полския език. - Съпоставително езикознание, 1981, кн. 1

Бородич 1957 : В.В. Бородич. За функциите на минало предварително време в съвременния български език. - Български език, 1957, кн. 5

Граматика 1999 : Gramatyka wspуłczesnego języka polskiego. Morfologia. Warszawa, 1999 (pod redakcją Renaty Grzegorczykowej, Romana Laskowskiego, Henryka Wróbla - wydanie trzecie, poprawione)

Деянова 1970 : М.Деянова. История на сложните минали времена в български, сърбохърватски и словенски език. София, 1970

Дикова 2002 : Б. Дикова. За някои употреби на формата за бъдеще време в българския и чешкия език. - Пространства на езика и присъствието (юбилеен сборник, посветен на 60-годишнината на проф. д.ф.н. Иван Куцаров). Пловдив, 2002

Иванова 1997/1998 : М. Иванова. Прояви на междуезикова асиметрия при изразяване на минали събития в полски и български език (с оглед на категорията плусквамперфект). - Български език, 1997/1998, № 6

Куцаров 1989 : Ив. Куцаров. Очерк по функционално-семантична граматика на българския език. Пловдив , 1989 (второ издание)

Лингорска 1963 : Б. Лингорска. Българските съответствия на полското минало време. - Език и литература, 2, 1963

Лингорска 1972 : Б. Лингорска. Към въпроса за съпоставителното изследване на темпоралните системи на славянските езици. - Език и литература, 4, 1972

Лингорска 1977 : Б. Лингорска. Функционално-семантични съответствия на българския плусквамперфект в полски език. - Закономерности на развитието на славянските езици. София, 1977

Маровска 1978 : В.Маровска. Проблеми на аналитичния императив в българския език. - Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”, т. 16, кн. 5, 1978

Маровска 1998 : В. Маровска. Стилистика на българския език. Пловдив, 1998

Маурер 1960 : J. Maurer. Das Plusquamperfektum im Polnischen. Mьnchen, 1960

Михалик 2003 : Р. Михалик. Кратка полска граматика. София, 2003 (второ преработено издание)

Пашов 2002 : П.Пашов. Българска граматика. Пловдив 2002

Петков 1962 : П. Петков. Да + глаголна форма. Изразяване на трудно осъществими или неосъществими желания. - Български език, 1962, кн. 3

СБЕ 1998 : Т. Бояджиев, Ив. Куцаров, Й.Пенчев. Съвременен български език. София, 1998

Станков 1969 : В. Станков. Българските глаголни времена. София, 1969

Станков 1970 : В. Станков. Случаи на синонимия в българската темпорална система. - Известия на института за български език, 1970, кн. ХІХ

Станков 1980 : В. Станков. По някои основни въпроси на граматичната синонимия. - Български език, 1980, кн. 5

Станков 1981 : В. Станков. Стилистични особености на българския глагол. София, 1981

Чакърова 2003 : К. Чакърова. Аналитичните повелителни форми в българския и полския език през призмата на съпоставката. - Славистиката в началото на ХХІ век. Традиции и очаквания. София, 2003

Ексцерпирани източници

ИВ - Иван Вазов ”Под игото”, София, 1970, Издателство “Български писател” (Iwan Wazow “Pod jarzmem”, Spółdzielnia Wydawnicza “Czytelnik”, Warszawa, 1973, przełożyła Zofia Wolnik)

JJ - Йордан Йовков “Събрани съчинения”, том 1-6, София, 1976-1978, Издателство “Български писател” (Jordan Jowkow “Zbrodnia Iwana Belina i inne utwory”, Spółdzielnia Wydawnicza “Czytelnik”, Warszawa, 1975, tłumaczyli: Helena Bychowska, Bronisław Cirilić, Malina Kalita, Franciszek Korwin Szymanowski, Jadwiga Nurkiewicz)