ИЗУЧАВАНЕ НА СЛОЖНИТЕ ПРИЛАГАТЕЛНИ ИМЕНА В УРОЦИТЕ ПО
БЪЛГАРСКИ ЕЗИК[1]
Усвояването на сложните прилагателни имена и техните
езикови особености е обвързано както с информативно-познавателните, така и с
комуникативноречевите цели на обучението по български език. От една страна,
учениците се запознават със словообразувателните, граматическите и правописните
им особености, а от друга – с възможностите им да изразяват мисъл и емоции в
различни по тип и стил текстове.
Като лексикална единица прилагателното име означава
постоянно присъщ на субстанцията признак, който й се приписва изцяло, без други
интенции. Това определя относителната несамостоятелност на прилагателното име,
чиято денотативна функция се реализира чрез връзката му със съществителното
име.
С прилагателното име като част на речта учениците се
запознават в началния курс. Целта е да се научат да го разпознават и
разграничават от другите части на речта.
Сложните думи (респ. и сложните прилагателни имена) не са обект на
специално внимание нито в учебните програми, нито в учебниците по български
език за периода 5.–8. клас. Инцидентно те могат и се коментират при изпълнение на някои
упражнения (които са твърде малко на брой). Този факт е неприемлив по няколко причини. Първата, в
пети и шести клас усилено се работи върху съчинение описание.[2]
В този тип текст именно чрез сложните прилагателни имена може да се постигне
по-голяма конкретност и точност при характеризиране на описвания обект.
Логическата основа при пораждане на сложните думи като езикова проява се
определя от спецификата на човешката опознавателна дейност, включваща процесите
на анализ и синтез. Имплицитно изразеният аналитичен характер на композиционно
оформените думи дава възможност за по-точно, по-диференцирано означаване на
фактите от действителността. Второ, при анализ на литературни творби и при
работа по останалите учебни предмети на учениците им се налага често да
употребяват и да пишат сложни прилагателни имена (например Иван-Вазови,
байганьовски, оловно-цинкова, средиземноморски, средновековна, старокаменен). Това означава,
че те трябва добре да са запознати с правописа и употребата им, за да ги
използват уместно и правилно. В този процес безспорно важна е ролята на
преподавателите по съответните учебни предмети, но не бива да се пренебрегват
мястото и интегративната функция на обучението по роден език. Трето, едно от
правилата, които в момента най-слабо се владеят (при това не само от учениците) е именно
правилото за слято, полуслято и разделно писане. Обучението по български език
дава възможност при работа по различни теми от учебното съдържание да се
уточнява правописът на една или друга група сложни думи. Този процес обаче
трябва да е целенасочен, перманентен и последователен, да осигурява не само
получаване на определено знание за правописното правило, но и умение за
неговото прилагане. Четвърто, според много езиковеди за съвременния етап от
развоя на езика е характерно активизиране на композицията[3] като
словообразувателен начин, свързано с обогатяването й с нови слообразувателни
типове (Радева 1991:46). Пето, психическото развитие на учениците и на тяхното мислене дава
възможност да се разглеждат сложните прилагателни имена с оглед и на връзката между
изграждащите ги основи, които са или в равноправно, или в подчинено отношение
една спрямо друга.[4] Те могат да анализират разликата в семантиката на сложни прилагателни
имена дори и според това коя основа е на първо място. Например снежнобял
има значение ‘бял като сняг’, но белоснежен означава ‘който се отнася до бял сняг’.
Посочените по-горе причини са достатъчно убедително основание, че в уроците по
български език трябва да се обърне внимание и на сложните думи (и в частност на
сложните прилагателни имена). Това не бива да става с допълнително утежняване на и без
това вече претовареното учебно съдържание по български език, а по-скоро с най-
рационалното използване на възможностите, които то дава, и чрез практически
упражнения. Информацията за семантиката, правописа и употребата на сложните
прилагателни имена може да се разположи в различни уроци с оглед на: тяхното
лексикално значение, начин на образуване, синонимия, комуникативна функция,
правопис. Сложните прилагателни имена може да са обект на внимание при
изучаване на различни теми от учебното съдържание: “Прилагателно име”, “Описание”, “Словосъчетание”, “Словообразуване”, “Наречие”, “Причастия”, “Научен текст”, “Художествен
текст”. Ще посочим няколко конкретни идеи.
При работа върху съчинение описание може да се разгледат
сложните прилагателни имена, назоваващи цвят. В някои случаи едната основа на
сложното прилагателно е носител на основното значение, а другата има
уточняваща, конкретизираща функция. Чрез признака, допълнен от втората основа,
се уточнява значението на опорната дума, напр. светлочервен, тъмночервен.
За учениците няма да е трудно да разберат, че чрез тази група прилагателни се
назовават нюанси на отделните цветове и че тези прилагателни се пишат слято.
Сложните прилагателни имена, назоваващи два цвята, означават едно понятие,
съчетаващо в себе си признаците на двете произвеждащи основи, които са
равноправни една спрямо друга и внасят равностойни самостоятелни признаци в
значението на сложната дума, напр. бяло-червен. Затова и тези прилагателни
се пишат полуслято (Речник 2002:56). Тези знания за разглежданата група сложни прилагателни имена учениците
могат да приложат при създаване на съчинение описание, разкриващо багрите на
есента.
Когато на учениците се поставя задача да опишат човек,
може да им се предложи при необходимост да използват някои от следните сложни
прилагателни имена: дългокос, синеок, бледолик, дългокрак, кръглолик,
чипонос, твърдоглав, трудолюбив, добродушен и др. Така допълнително се
обогатява и речникът на учениците.
Вече споменахме, че учениците се запознават с
прилагателното име като част на речта още в началния курс. В периода 5.–8. клас техните
знания се разширяват и обогатяват. Едната посока, в която би могъл до протече
този процес, е как се образуват сложните прилагателни имена и кога се
употребяват. Учениците се запознават с информацията, че продуктивни
произвеждащи основи при образуване на сложни прилагателни имена са -виден, -образен, -любив, напр. елипсовиден,
сърцевиден, паякообразен, кръгообразен, трудолюбив, миролюбив.
В 7. или 8. клас би могло вече да се коментира, че е
възможно сложно прилагателно име да се образува по два начина: 1) чрез композиция,
напр. светлосин; 2) чрез суфиксация, когато произвеждащата основа е сложна,
напр. езиковедски.
След запознаване с наречието като част на речта на
учениците може да се обясни, че понякога с негова помощ се образуват сложни
прилагателни имена. В такива случаи наречието става подчинена основа, която
внася допълнителен признак в семантиката на сложното прилагателно – многогласен,
самодоволен, общоградски, многостранен.
Според учебната програма по български език за 6. клас е
предвидено запознаване с научната сфера на общуване и с научните текстове.
Тогава може да се разгледат правописът и употребата на сложните относителни
прилагателни имена, които са мотивирани от сложни названия с основен компонент
съществително име: средиземноморски (от Средиземно море), старопланински,
черноморски, тихоокеански.
В областта на научно-техническата терминология е активно
образуването на прилагателни имена, при които опорната дума е отглаголно
прилагателно със суфикс -им: леснозапалим,
труднопроизносим, мъчнопроходим, или причастие: дървопреработващ,
металорежещ, снегозадържащ, новоизбран, труднодостъпен.
Предложените методически идеи за усвояване на сложните прилагателни имена
показват, че е възможно да се работи комплексно върху формирането на
учебнопознавателни и на правописни умения, без да се обременяват учениците с
допълнителна информация. Достатъчно е учителят да използва по най-рационален
начин езиковият материал, предвиден в учебното съдържание, и да се съобразява с
потребностите и възможностите на обучаваните.
Литература:
Радева 1991: Радева,
В. Словообразуването в българския книжовен език. София.
Речник 2002: Нов
правописен речник на българския език. София.
[1] Статията е под печат в сб. Чизмаров, В. Търново
(бел. – БЕЛБ).
[2] Вж. учебните програми по български език за 5. и
6. клас, ядра 2, 3, 4.
[3] Отношението композиция – сложна дума не е
еднозначно. Повече за типовете сложни думи според слообразувателния начин вж. у
Радева 1991:48.
[4] “Тясната връзка на слообразувателното с лексикалното равнище на езика се обуславя от мястото, което заема производната дума в лексикалната система на езика със своята номинативна и комуникативна функция” (Радева 1991:7).