ЕТНОПСИХОЛИНГВИСТИЧНА АДАПТАЦИЯ НА ИМЕТО НА ОРИЕНТАЛСКИЯ ФОЛКЛОРЕН ГЕРОЙ НАСТРАДИН
ХОДЖА ПРИ РУМЪНЦИ И БЪЛГАРИ
Публикувано
в: Юбилеен сборник 50 години специалност
тюркология в Софийския университет “Свети Климент Охридски”, С., 2004, с.
477–486.
Политико-икономическите
отношения между народите са предпоставка за взаимното влияние на техните
култури, което се проявява в сферата както на материалната, така и на
духовната култура. Степента на това влияние е обоснована от различни фактори,
от които по-важни са: географската им близост, равнището на тяхното културно
развитие, генетичната връзка, обща или различна религиозна принадлежност и др.
Характера
на политико-икономическите отношения между държавните общности определя и
характера на отношенията и оценките на съответните народи един към друг.
Естествено, когато те не са равнопоставени, т.е. когато единият е зависим от
другия, едва ли би могло да се говори за наличие на позитивни отношения между тях.
Особено отрицателна е оценката на един поробен народ за неговия поробител, още
повече когато тази ситуация на подчинен и господстващ продължава векове.
Ярък пример за това е отношението на балканските народи, особено на румънци
и българи към османските турци през миналите векове. Известно е, че в
продължение на векове те са поддържали с тях специфични взаимоотношения
породени от политико-икономическата им зависимост –
първите като съставна част на Османската империя, а вторите като нейни васали.
Тази ситуация е намерила отражение в националните им култури и най-вече в
езиците им. Една трайна следа от това време днес е адаптираният ориенталски
фолклорен герой Настрадин Ходжа в българския и румънския фолклор и дори
в литературата, както и трактовката на неговото име, изградена въз основа на
народна етимология при румънци и българи, която до голяма степен се основава на
тяхното негативно отношение към османците.
* * *
Трудно е да се каже кога, как и доколко популярността на ориенталския
фолклорен герой Настрадин ходжа и неговите “истории”, широко известни в
цяла предна и централна Азия, са проникнали в Румъния[1] и България[2].
Специални проучвания по тези въпроси не са ни известни. Прави впечатление
обаче, че докато при другите народи Настрадин Ходжа е известен като положителен
герой, надарен с природен интелект, бистър ум, хитрост, добросърдечност –
качества, които той използва в защита на бедните и онеправданите, то в
представите на българите и румънците, той се възприема като антипод на
аналогичните техни фолклорни герои, съответно българският Хитър Петър и
румънският Пъкала. Особено ярко това проличава при българите, където опозицията
Настрадин Ходжа ~ Хитър Петър е непосредствена. Двамата герои често
влизат в пряк словесен двубой, в който победител винаги е Хитър Петър.
Опозицията Настрадин Ходжа ~ Пъкала е индиректна. В румънската
литература са известни редица приказки и анекдоти както за единия, така и за
другия, но в тях те никога не се срещат. Независимо от това, Пъкала винаги е
представен именно като изключително умен и хитър, докато образът на Настрадин
Ходжа е противоречив – в едни случаи той също е умен и хитър, а в други – точно
обратното – изключително глупав, дори смахнат, луд.
Тази ситуация намира ярко отражение и обяснение в български и румънски език.
1. В румънски език, съществува прилагателното nastratinesc, -ească,
което в DLR[3] e дефинирано
по следния начин: „Който е като Настрадин
Ходжа, т.е. хитър, остроумен, с един специфичен народен смисъл“[4].
По-нататък изразът cu o înţelepciune specific popularâ (с един специфичен народен
смисъл) не се уточнява. Той не става ясен и от приведения
илюстративен материал в речниковата статия. Семантиката на думата се долавя до
известна степен само в примера: „Това е жунимистична[5] критика в чист вид, без основание,
направена с настрадинови средства“[6].
Словообразувателната структура на лексемата е ясна. Тя е формирана от името
Nastratin, специално като собствено име на героя
на ориенталските анекдоти. Наставката -esc /-ească/ е един
от най-продуктивните форманти за образуване на прилагателни имена в румънски
език[7]. Очевидно лексемата е образувана на румънска почва. Тя изразява
притежавано качество, както е дефинирана в речника. Но това не изяснява
възникналия въпрос за по-специалното значение на името в румънските народни
говори.
Точният отговор на този въпрос дава един, по всяка вероятност, малко
известен сборник с разкази, озаглавен „Nastratin Hogea – Prelucrare de Uncul Victor“[8],
който открихме в Библиотеката на Румънската академия в Букурещ под № I
194543. На самата книжка не е отбелязано коя година и къде е издадена, нито
истинското име на автора. Не е Известен и авторът на илюстрациите. Дори
страниците не са номерирани. Част от тези данни са посочени на фиша в
картотеката на Библиотеката: автор – Михаил Друмеш; издадена – в
Букурещ, Ateliere „Vremea“,
1943.
В този сборник, писателят Михаил Друмеш /използвал в случая псевдонима си Uncul Victor/,
чрез похватите на повествованието е претворил шест от разказите за Настрадин Ходжа,
които откриваме и у Антон Пан. Прави впечатление, че обект на неговото внимание
са само онези анекдоти, в които героят е представен като несретник, неудачник и
дори глупак. Нещо повече – авторът се стреми да подчертае това качество от
характеристиката на героя си. Още в началото на първия разказ от сборника – „Galeata din puţ“ ‘„Кофата на кладенеца“’, Друмеш прави авторска оценка: „Не беше толкова прочут с книгите, колкото с дяволиите. Не
зная как ставаше или как се случваше така, че всичко, което правеше се
стоварваше върху главата му.“[9].
В анекдота „Prunele“ ‘„Сините
сливи“’ /у
А. Пан „Smochinele“ ‘„Смокините“’/,
авторът не пропуска да отбележи, че Настрадин Ходжа не разбира защо е трябвало
да занесе на кмета цял кош, а не само дванадесет сливи, след което завършва
разказа си, подчертавайки невменяемостта на главния герой: „Виждайки,
че не може да излезе с него на глава, жената го остави на произвола на съдбата.“[10].
Определено като глупак и неспособен да върши нещо друго, освен да пише
жалби, М. Друмеш представя Настрадин Ходжа и в разказа си „Prorocul“ ‘„Пророкът“’, а
анекдотът „Feciorul lui Nastratin“ ‘„Синът
на Настрадин“’
завършва с репликата-обръщение на жена му към сина им: „– Не си
виновен ти, че нямаш капка мозък. И ти като баща си ще бъдеш един смахнат;
защото в това отношение никой не може да надмине Ходжата“[11].
Особен интерес в това отношение представлява разказът „Magarul şcolar“ ‘„Магарето
ученик“’.
Авторът Uncul Victor умишлено удължава този разказ (или
просто предава народ-ното обяснение) с един диалог между Ходжата и неговата
жена, за да внуши още един път на читателя, че Настрадин не е нищо друго освен
един глупак /луд, смахнат/. Но по-важното в случая е това, че тук авторът
намира връзка между основното качество от характера на героя –
глупак – с
неговото собствено име:
/Съпругата му/: „–
Настрадине, добре те е нарекъл онзи, който те е нарекъл Настрадин. Как искаш ти
да накараш магарето да говори и да не яде? Не знаеш ли ти, че на вола му е
определено да тегли хомота, на коня да препуска, а на магарето да носи самара
на гърба си?… Така е и с хората: умните са родени да заповядват, а глупавите да
работят, защото за вродената глупост лек няма. Виж, ти не ставаш за учител,
както аз за ходжа.
–
Жено, аз съм роден да бъда ходжа, каза ú той.
– Да,
само че си се родил Настрадин и си Настрадин Ходжа.“[12]
От този текст става ясно, че Михаил Друмеш, а следователно и румънския
народ, схваща семантиката на собственото име Настрадин като идентична с
тази на прилагателните луд, смахнат, глупав, т.е. според автора Настрадин
Ходжа означава ‘смахнатият’ или просто ‘глупавият ходжа’. Това особено ясно
е изразено в края на разказа „Nastratin se preface“ ‘„Настрадин
се преструва“’: „И
колкото пъти му се случи нещо, той все се кълнеше, че няма повече да прави
така, а до смъртта си направи още толкова глупости, че до ден днешен се помни
името Настрадин Ходжа. Когато някой направи нещо нередно, т.е. обратно, другите
му казват: „Сякаш
си Настрадин Ходжа!“ “[13].
Преразказаните от Uncul Victor „истории“ на
Настрадин Ходжа потвърждават мнението на Ив. Д. Шишманов за народното
творчество, според което „цели приказни елементи се дължат или
изцяло на простолюдното етимологизиране, или пък са от него разширочени“[14].
Ясно е, че чрез репликите, с които авторът удължава повествованието, той
предлага своето, или по-скоро народното тълкуване на името Настрадин, което
е плод на румънската народна етимология и няма нищо общо с истинската семантиката на името –
‘покровител на вярата’[15] – в езика, от който е заето (арабски
чрез турски).
Но и най-елементарната народна етимология почива на някаква аналогия. Така
е и в този случай. Непонятното за румънския народ арабско име Настрадин
/или Насър/, почти съвпада по фонетичен състав и звучене с регионалното
румънско прилагателно име nastur2, което според DLR
озна-чава: „/Regional, despre oameni şi manifestările lor/ Zanatic, bezmetic, nerod“, (буквално
‘/Регионално, за хора и тяхното поведение/ Смахнат, побъркан, безумен, глупак’)
и се противопоставя на представеното в DLR значение
‘хитър, остроумен’ на прилагателното nastratinesc.
Същевременно обаче, семантиката на думата nastur2
отговаря на поведението на героя в някой от анекдотите. Това вероятно е било
повод да се направи аналогия между двете имена. Това дава основание да приемем,
че поради тези обстоятелства /фонетичната близост между Nastratin и nastur и
пълното покритие на семантиката на nastur с основната
черта от характера на Настрадин (Ходжа) в разгледания сборник –
‘глупав’/ в онзи „специфично
народен смисъл на прилагателното nastratinesc, -ească румънският
народ не влага нищо друго освен семантиката на диалектната дума nastur. При
тази ситуация се оказва, че прилагателното име nastratinesc /-ească/ има и
второ значение, което е обратно, т.е. антоним на първото. То би могло да се
дефинира така: „Който
е като Настрадин Ходжа - смахнат, побъркан, глупак“.
По същия начин би могло да се направи аналогия с прилагателното năstruşnic /-ă/,
което е синоним на nastur и явно са от
един корен. Трудно е да се каже кое точно от тези прилагателни е дало новото
значение на прилагателното име nastratinesc. Пък
и това едва ли е толкова значимо в случая, тъй като и двете водят до един и
същи резултат. По важното в случая е това, че една и съща дума има две
противоположни значения. Всъщност дори и това не е толкова странно – в
езикознанието са познати и други подобни случаи. Наличието на две
противоположни значения на прилагателното nastratinesc,
обаче ясно говори, че името на ориенталския фолклорен герой Настрадин Ходжа и
неговите „истории“ са
получили популярност сред румънците по два пътя – 1)
книжовен и 2) устен, чрез преките контакти с местното турско население. Така, в
навлезлите чрез книжнината анекдоти, характерните черти на автентичния образ на
Настрадин Ходжа се запазват и се отразяват в прилагателното име nastratinesc. Ето
защо, отбелязаното в DLR значение на прилагателното nastratinesc е
носител на положителна експресивна оценка. Най-вероятно то е възникнало също на
книжовна основа, поради което съответства на представата за известния фолклорен
герой у турците и други предно- и средноазиатски народи.
Второто – негативното значение обаче, е придобито на диалектно равнище и е
плод на народните представи за чуждия герой. Без съмнение това народно
тълкуване е израз на отношението на румънския народ към османските турци през
миналите векове. Те определено знаят, че става въпрос за един турски религиозен
учител /ходжа/, който естествено носи мюсюлманско име. Значението на това чуждо
име обаче е непонятно, но с помощта на своята фантазия и остроумие под влияние на етнопсихолингвистичните закони
на асимилацията те му придават нова семантика, която влагат и в новото
производно прилагателно nastratinesc. За разлика
от турците, за които Настрадин Ходжа е олицетворение на народната мъдрост,
хитрост, справедливост, за румънците той е синоним на глупостта на
чужденеца-турчин, чиито васали те са били в продължение на векове. Чрез
негативната експресивна оценъчност ориенталският фолклорен герой Настрадин
Ходжа се адаптира в румънския фолклор, а името му – към
именната система на румънския език и дори става основа за формиране на новото
хибридно производно прилагателно име nastratinesc. От
друга страна, в това значение на името се разкрива и понятийната опозиция свое
~ чуждо, представено в своите най-широки мащаби и особено характерна за народопсихологията
на балканските народи през миналите векове, когато, за разлика от днес,
отношението към всичко чуждо и чужденците, обикновено е било негативно.
Естествено, в този случай ярката пренебрежителност към османците се засилва от
техните различни, неадекватни на румънските, нрави и религиозни обичаи, както и
от позицията им на господари.
2. Подобно явление се наблюдава и при българите, където Настрадин Ходжа се
противопоставя на Хитър Петър. Чрез неизменната победа на последния в
надхитрянията между тях, българинът е изразявал своето самочувствие и
превъзходство над чужденеца-поробител, а вероятно и вярата си в освобождението.
Прави впечатлетие обаче обстоятелството, че сред българите и гагаузите в
Бесарабия Настрадин Ходжа е почти непознат. По-скоро, той е забравен. За това,
че някога е бил популярен и тук говори наличието на фамилното име Настратин
/в с. Задунаевка и др./. Нещо повече, в някои села в Бесарабия, името е
регистрирано като нарицателно, напр.: настратùн с форма за женски
род настратùнка /с. Червоноармейское, Болградски р-он/ или страдùноджу
/с. Евгеновка, Тарутински р-он/ със значение ‘човек, който върши всичко
наопаки’, т.е. то e натоварено с пейоративна оценка
както и румънското прилагателно nastratinesc.
Още по-впечатляващ е факта, че при една експедиция[16] в с.
Червоноармейское, чухме само две приказки за Настрадин Ходжа, разказани от
българка, омъжена за гагаузин, която уточни, че ги знае от съпруга си, който
вече беше починал. Но откъде той ги е
научил, тя не знаеше. Единици от жителите на гагаузката махала в селото знаеха
за Настрадин Ходжа. Същевременно, гагаузка, омъжена за българин, която с часове
може да разказва приказки, сред които и за Хитър Петър (при нея Петър Хитър),
не само не знае ни една приказка за Настрадин Ходжа, но никога не е чувала за
него. Когато, разказвайки една от приказките си за Хитър Петър тя произнесе
името настратин, веднага я попитахме “А кой е Настратин?”. Тя
погледна учудена и явно объркана отговори: “То не е име. То чуляк, който
праи сичко наопаци”. С подобна ситуация се сблъскахме и в други села, а в
някои не се откриват никакви следи – нито фолклорни, нито езикови – от
Настрадин Ходжа.
Възможно е и тук, както при румънците, неясното за българина, а също и за
гагаузина, арабско име да е било подложено на народна етимология, в основата на
която вероятно е залегнала аналогията с несретник. Или просто от
собствено се е превърнало в нарицателно, чиято семантика изразява от една
страна основното според българина качество на героя, а от друга – отношението
му към него. Подобно явление се наблюдава и днес при някои литературни герои
като Бай Ганьо, Андрешко и др. Но граматическата и семантична
трансформация на собственото име Настрадин подсказва, че явлението не е
приоритет на интелигенцията или на съвремения българин; неговите корени по всяка
вероятност се крият в далечното историческо минало.
По-съществено в случая е обстоятелството, че макар и оскъдни и предимно
индиректни, наличните данни в Бесарабия за ориенталския фолклорен герой
Настрадин Ходжа говорят, че той е бил познат на българите (а вероятно и на
румънците) преди не по-малко от 200 години. Трудно е да се каже дали те са го
възприели от османските турци или от някой друг предтурски тюркски народ, но
без съмнение преди два века той е бил вече адаптиран в българския фолклор и
трансформиран в отрицателен образ, не просто като олицетворение на чуждото
(което, според народопсихологията на Балканите, винаги е по-лошо от своето), а
като синоним на чужденеца, носител на друга култура, съществено различаваща се
от местната, на чужденеца, изповядващ друга религия, с различни нрави, обичаи и
обреди, необичайни и смешни за местните жители, което мотивира представата им
за Настрадин Ходжа като глупак или несретник.
Вероятно двувековната отдалеченост от прародината и замяната на старите
житейски проблеми на българите в Бесарабия с други по-актуални, са заличили от
паметта им този колоритен фолклорен образ. Но и до ден днешен се помни и
активно се използва нарицателното име настратин, -ка (страдиноджу),
което в съзнанието на местните хора семантически се свързва с несретник,
неудачник, наивник или просто глупак.
Бележки:
[1] В румънската литература още Дмитрий Кантемир
пише за него и го нарича “bufonul, sau mai bine Ezopul turc”
‘Турският смешник или по-добре турският Езоп’ /Цитирано по Gh. Constantin, Dimitrie Cantemir despre Nastratin
Hogea –
în Revistâ de istorie si teorie literara, vol. 22, N 2, 1973,
Bucuresti./. По-късно румънският поет Антон Пан използва анекдотите
за Настрадин ходжа като извор за създаване на нови художествени произведения в
румънската литература. В своя сборник “Nесdръвъniiлe лui Naстратin Xoџa” (Anтоn Паnn, Necdpъвъniiлe лui Nacтpaтin Xoџa (Кuлесе шi версiфiкате de Аnтоn Раnn), Бuкuрещi, 1853.) с голямо
поетическо майсторство той пресъздава около четиридесет от тези анекдоти, които
вероятно вече са битували по това време сред румънския народ. След Антон Пан и
други творци на румънската литература черпят теми, идеи и сюжети от този извор
(Вж. напр.: Fraie interesanta,1897, N 28–29, p. 6; Ion Creangв, 1916, N 18, p. 2–24; 1920, N 7–8, p. 102; Glasul Bucovinei, 1922, N 1070, p.
2; Doina, 1935–1936, p. 81; Ţaranismul, 1931, N 34, p. 13; 1932, N 9, p. 14 // T. Pamfile, Povesti popoulare romвnesti. 158 p.; P.
Circanel, Brasoave. 104 p.; Calendarul poporului, 1937, p. 117 si
alti.).
[2 ] Вж. В. Вълчев, Хитър Петър и Настрадин Ходжа,
С., 1975.
[3] Dicţionarul Limbii Romîne, T. VII, partea I, litera
N, Editura Academiei Republicii socialiste Româna, Bucureşti, 1971.
[4] „ Care este în felul lui Nastratin Hogea; p.
ext. ader, mucalit, cu o înţelepciune
specific popularâ“ – в DLR (вж.: инд. 3).
[5] junimism ‘културно, литературно и
политическо течение от втората половина на ХIХ в, чийто център е литературният кръжок “Junimea” (“Младост”) от гр. Яш
(Румъния), който поддържа естетичаската идея “искуство за искуството”, т.е. за
“чисто изкуство”, а по-късно се превръща в политическа партия.’
[6] „E aici critica junimistă a formai
goale, fără fond, făcută cu
mijloace nastratineşti“
[7] V.
Nestorescu,
Aspecte ale formării
cuvintelor în
[8] „Настрадин
Ходжа – Преработка от Вуйчо Виктор“
[9] „Nu erea aşa de
renumit la carte pe căt erea în năzdrăvenii. Nu ştiu cum le
dregea sau cum se întîmpla, că toate cîte le
facea se spargeau în capul
lui“
[10] „Femeia văzînd că n’o scoate la cap cu el, îl lasă în plata
Domnului“.
[11] „– Nu e vina
ta că n’ai
minte deloc. Şi tu ca şi tatăl tău o să ieşi un
nazdravăn; ca’n
de-al aştea pe
Hoge nu-l întrece
nimeni“.
[12] „– Nastratine,
bine ţi-a zis
cine ţi-a zis
Nastratin. Cum vroiai tu să faci
magarul să vorbească şi nu mănînce? Tu nu
ştii că boul i-e
dat să tragă la jug, calului să alerge şi
magarului
să ducă samarii în spinare?
… Aşa şi cu
oameni: cei deştepţi sunt
facuţi să
poruncească şi cei proşti să muncească căci proştia din
nascare n’are leac. Uite, tu nu faci de dascal cum nu fac eu de hoge.
– Femeie, eu
Hoge am fost nascut să fiu, îi zise el.
– Da, dar numai ca te-ai născut
Nastratin şi eşti
Nastratin Hoge.“
[13] „Deşi se jura,
de câte ori î se întâmpla câte ceva, că o să se a stâmpere, mai
făcu atâtea
boroboaţe până la moarte
lui, că i-a rămas până n zilele
noastre numele de Nastratin Hogea.
Cân cineva
face ceva nelalocul lui, adică pe dos,
cellalt îi spune:
parc’ai fi Nastratin Hodea!“
[14] Вж.: Принос към българската народна етимология, СбНУ, IХ, С., 1985, с. 514.
[15] В. Вълчев, Хитър Петър и
Настрадин Ходжа, С., 1975, с. 90.
[16] Проведена през лятото на 1995 година от аспиранти,
асистенти и студенти от Историческия факултет на Одеския държавен университет.