Представата на М. В. Щейер за глаголната система в чешкия език през ХVІІ век

През 1668 година излиза от печат първото издание на “Изключително добър начин как трябва добре да се пише и печата на чешки” (Výborně dobrý způsob, jak se má dobře po česku psáti neb tisknouti) от Матей Вацлав Щейер. Трудът на члена на йезуитския орден е бил замислен като основно помагало за писари и печатари и преди всичко за учениците в училищата. В чешката езиковедска традиция той е по-известен с названието “Учениче” (Žáček), дадено му от самите читатели. В случая не става въпрос за систематична граматика на чешкия език, а по-скоро за практическо ръководство с акцент върху правописа. Интересен е фактът, че през ХVІІ век излизат немалко на брой граматики на чешкия език, но само помагалото на Щейер претърпява няколко издания. Граматики на утвърдени за времето си имена като Ян Драховски, Иржи Констанц, Вацлав Ян Роса и др. не са се радвали на същия успех и популярност, както Ученичето на Щейер. След първото си издание от 1668 г. то излиза още два пъти - през 1730 г. и през 1781 г. Всички по-стари езиковедски разработки, появили се до края на ХVІІ век, рядко са били издавани повторно. Последното трето издание на Ученичето се появява в епохата на Възраждането - преломен момент за чешкото езикознание. Това издание става факт благодарение на Ян от Нойберк, който е един от съратниците на Добровски. Самият Добровски е признавал приноса на Щейер за чешката граматична мисъл и е зачитал Ученичето му като изключително добро помагало по чешки език.

За епохата на хуманизма (ХVІ и началото на ХVІІ век) идеал за съвършен език е бил латинският, което до голяма степен е пречка за разпространението на грамотността сред обикновения народ. За разлика от всички издадени дотогава граматики Щейер пише своето Учениче и за хората, които не са владеели латински. Изключение правят само някои термини като substantivum, adjektivum, nominativ, imperativ и т. н. За епохата, когато се появява първото издание на това помагало, се говори като за епоха на т. нар. бароков чешки език ( от 20-те години на ХVІІ в. до 70-те години на ХVІІІ в.), като терминът се използва със значение на периодизационно разграничение. Става въпрос за времето на упадък на престижа на книжовния език след битката при Била хора през 1620 г. /Косек, 2003, с. 8-15/. Вследствие на тези исторически събития настават неблагоприятни условия за развоя на чешкия език след принудителната емиграция на некатолическия образован елит /Плескалова, 2003, с. 10/. М. Щейер опира своя труд върху езика на вече утвърдената Кралицка библия, която се превръща във факт с особено значение за чешката книжовна традиция /Младенова, 2000, с. 117/.

В композиционно отношение Ученичето представлява вид фиктивен “граматически” диалог между двете основни действащи лица. На въпросите на ученика (в текста žáček) винаги се дава компетентен отговор от учителя (в текста mistr). Формулата въпрос-отговор допринася за известна художественост на самия текст и го прави по-четивен. В 103 страници Щейер е изложил своята представа за правилен книжовен чешки език. Въплъщавайки се в ролята на учителя, той обръща внимание на съществителните и прилагателните имена, на глаголите и причастията, на наречията и на някои фонетични и правописни особености. В главата Известие за спреженията (Zpráva o Conjugаcích) коментира главно правописните и граматическите особености на чешкия глагол.

Най-напред авторът говори за число и лице на глагола, като разграничава две числа и три лица: “ Numerus Singularis o jednom. Já mám, ty máš, on má. Numer: Plur: o mnochých. My máme, vy máte, oni mají.” / Щейер, 2001, с. 51-52 /.

Според автора съществуват четири спрежения, които се определят в зависимост от словния завършек в първо лице, единственно число: І-во – на -ám (dávám, svírám); ІІ-ро на -i (pláči, miluji); ІІІ-то на -ím (hledím, běžím). Наред с това глаголите, завършващи на -y (trescy, repcy) и -ým (kazým) се спрягат съответно като глаголи от второ и трето спрежение. По отношение на четвъртото спрежение има известна неяснота. Щейер определя форми, завършващи на -ł , като вид спрежение: “Slova vycházejícíí na ł podlé trojího pokolení, conjugůj takto: Já sem dał, ty sy dał ...“ /с. 53/. Неизвестно защо също така говори само за сегашно и бъдеще време, въпреки че самият той дава примери със минало време, но никъде в текста не коментира глаголното време в тях.

Категоричен е при определянето на рода при причастията, т. е. мъжки, женски и неутрален род, както сам го нарича: “...trojího pokolení, totiž mužského, ženského a Neutralního ...“ /с. 53/. Като формални показатели за причастие посочва: -e (ě) vstávaje (chodě); -ic (vstávajic); -v (chytiv); -ši (chytivši); - ší (chytivší); -ín ( spatřín, spatřína, spatříno); -n (dán, dána, dáno); -t (vzat, vzata, vzato). Наред с това споменава, че при форми на -n и -t се говори за страдателен залог: “Ze všech těch Participií na n, t vycházejících dělá se Passivum.“ /с. 62/. Като страдателни определя и форми от типа bývám, býváš, bývá.

В раздела за наклонението Щейер посочва единствено повелителното наклонение. Интересното в случая е, че са налице както синтетичните форми stůj, stůjme, така и аналитични повелителни форми ať oni stojí. Авторът коментира образуването на отделните синтетични форми и ги разграничава в зависимост от окончанието им: -ůj (stůj); -i (vezmi); -ej (táhej); - ø ( viď).

В изложението за инфинитива няма спорни моменти. Според Щейер всички форми завършват на -ti (státi, hráti, býti) или на -outi (hnouti), като изключениe правят формите на -i (téci, péci).

Въпреки редицата неточности и неясноти, Щейер успява да изпълни целта, която си е поставил, а именно да създаде едно максимално изчистено от излишна терминология и улеснено помагало за “простия” народ. Според Александър Стих /Стих, 2001, с. ІХ-ХІV/дори може да се говори за Щейеров период, защото макар самият Щейер да не е притежавал гениалността на Коменски или Балбин, той е една от централните фигури, допринесли за чешкото образование и култура. В епохата на изграждане и установяване на националните езици, каквато в случая е Възраждането, особено място заема граматичната литература. Всеки един граматичен труд от този период, било то и не толкова успешен и популярен, от една страна е показател за живата езиковедска мисъл, от друга - за стремежа на възрожденските книжовници да осмислят езика като система.

Използвана литература:

Косек 2003: P. K o s e k. Spojovací prostředky v češtině období baroka, Ostrava, 2003, str. 8-15

Лампрехт 1986: A. L a m p r e c h t, D. Š l o s a r, J. B a u e r. Historická mluvnice češtiny, Praha, 1986

Младенова 2000: М. М л а д е н о в а и к о л. История на славянските езици , том І, Западни славяни, София, 2000, стр. 117

Плескалова 2003: J. P l e s k a l o v á. Stará čeština pro nefilology, Brno, 2003, str. 10

Стих 2001: А. S t i c h. Štejerův Žáček a jeho kulturní poslání, Praha, 2001

Щейер 2001: M. V. Š t e j e r. Žáček aneb Výborně dobrý způsob, jak se má dobře po česku psáti neb tisknouti, Praha, 2001