ПО-ИНТЕРЕСНИ СЛУЧАИ ПРИ ПРЕВОД НА БЪДЕЩЕ ВРЕМЕ

В БЪЛГАРСКИ И ЧЕШКИ ЕЗИК

Основната цел на доклада не е да бъдат представени всички възможни еквиваленти на бъдеще време в български и чешки език, а да се открият съществуващите такива в ексцерпираните произведения и от тях да се приведат по-интересните примери.

Поради тази причина в основата на подбора на литературни източници е заложен принципът преводачите да са носители на съответния преводен език. Това от своя страна допринася за максимална достоверност при превод, с което картината на функционалните еквиваленти е по-точна и правдива. Изводите си ще направим на базата на предварително ексцерпиран езиков материал от четири български и четири чешки произведения от по-съвременната художествена литература и от техните преводни издания. С цел избягване на повторения и съобразяване с обема на един доклад ще се постараем да представим по-характерните случаи на функционални еквиваленти на бъдеще време в двата езика.

Под понятието функционален еквивалент ще разбираме такъв еквивалент, който е съобразен с целите на изказването. При ексцерпирането на материала сме следвали принципа за наличие на формално маркирана форма за бъдеще време поне в единия от езиците /оригинал или превод/. След обработването и анализирането му стигнахме до заключението, че вариантите за предаване на бъдеще време се движат в три основни направления:

1. ЧЕ маркирана форма > БЕ маркирана форма

2. ЧЕ маркирана форма > БЕ немаркирана форма

3. ЧЕ немаркирана форма > БЕ маркирана форма

и

1. БЕ маркирана форма > ЧЕ маркирана форма

2. БЕ маркирана форма >ЧЕ немаркирана форма

3. БЕ немаркирана форма > ЧЕ маркирана форма

1.1. Ф У Н К Ц И О Н А Л Н И Е К В И В А Л Е Н Т И Н А Ч Е Ш К О Т О Б Ъ Д Е Щ Е В Р Е М Е В Б Ъ Л Г А Р С КИЯ Е З И К

1.1.1. Ч Е м а р к и р а н а ф о р м а > Б Е м а р к и р а н а ф о р м а

При този тип предаване на бъдеще време не се наблюдават съществени отклонения:

“Budeme je příští rok potřebovat,” doložil náměstek Kružina.” /VP, MMBV, s.10/

“Догодина ще ни трябват - допълни заместникът Кружина.” /с.12/

“Zítra už budu stát u dvojkolejné trati v mé staničce...“/BH, OSV, s.15/

“От утре ще стоя край двурелсовата линия на моята гаричка…” /с.12/

Във втория пример допълнителният маркер за време /zítra - утре/ носи значението на сигурност, увереност в изпълнението на действието.

Съществени различия не се наблюдават и в изреченията от типа на:

“Všechno, ale soucit nesnesu.“ /JO, KO, s.60/

“Всичко друго ще понеса, но не и състрадание.” /с.67/

С цел по-добро звучене на български преводачът е преместил отрицателния статус от глаголната форма. Така фразата придобива по-голяма убедителност и категоричност.

Пример за точен и адекватен превод от гледна точка наличието на темпорални отношения и субективно отношение на говорещото лице към действието е следният откъс:

“…a potom paní hraběnka, když obědnávala vagóny pro jateční dobytek, často vytýkala panu přednostovi, že je važný ve víře, že když padne katolická církev, tak padne i celý svět.” /BH, OSV, s.25/

“…, а от друга страна госпожа графинята, когато идваше да поръча вагони за добитъка за кланицата , често натякваше на господин началника, че бил равнодушен към религията, а пък когато паднела католическата църква, щял да настъпи краят на света.” /с.21/

Преизказността, подразбираща се от контекста в чешкия текст, е предадена чрез специалната в българския език преизказна форма. Маркираната чешка форма за бъдеще време изразява следходност на действието по отношение на изказването, което всъщност се отнася към един минал ориентационен момент. Това отношение в българския език отговаря на БМ.

Накратко казано, не съществуват особени разминавания при превод на чешкото бъдеще време. Единствено, когато трябва да се изразят евентуални допълнителни нюанси или значения, преводачите прибягват до позволените от езика средства, натоварени с необходимата за целта семантика.

1.1.2. Ч Е м а р к и р а н а ф о р м а > Б Е н е м а р к и р а н а ф о р м а

Модалните употреби на бъдеще време със своите допълнителни отсенки и значения са в основата на този тип предаване на бъдеще време.

Най-често при подчинени обстоятелствени изречения за време вместо съответната футурална форма се използва презентна:

“Až bude pršet, napracuji si to.” /VP, MMBV, s.33/

“Като завали, ще си го отработя.” /с.29/

Сегашното време изразява и по-голяма категоричност в реализирането на действието:

“Budu teď nějaký čas v Ústí…” /VP, MMBV, s.23/

“Отивам за известно време в Усти…” /с.21/

Тук спомагателният глагол е заменен с глагол за движение, който допълнително засилва нюанса на убеденост, сигурност.

Малко по-различна е ситуацията в следните две изречения:

“…, a tak mi hned zítra skočíte pro novou flašku.” /VP, MMBV, s.35/

“…, тъй че утре трябва да ми купите нова бутилка.” /с.38/

Тук обикновените форми за БВ са заменени от модални конструкции в сегашно време. Този донякъде описателен, донякъде по-свободен, превод извежда на преден план заложената от автора явна наложителност.

Понякога обаче употребата на модален глагол може да изразява потенциална възможност. Това се дължи на естеството на самия модален глагол:

“Myslela jsem, když je tak hezky, že se pojedeme odpoledne někam vykoupat…” /VP, MMBV, s.36/

“Мислех си, времето е толкова хубаво, можем да отидем заедно някъде да се изкъпем…” /с.33/

На чешки тази семантика се носи от една страна от формите за БВ, а от друга - от целия контекст на изречението. Аналогичен на този е примерът:

“…,a obejdeme se zde bez latiny.“ /VV, RL, s.17/

“…, пък и тук можем да минем без латинския.” /с.14/

Интересни са случаите, при които конкретната езикова ситуация налага замяната на бъдеще време със сегашно. Става въпрос за примери от сферата на ежедневното общуване, където общоприетите книжовни форми остават малко встрани:

“Bude to do Bystřice u Benešova a bude to stát korun…” /BH, OSV, s.28/

“Това е Бистрица при Бенешов, ще струва толкова и толкова…” /с.24/

“Asi to budou Drážďany, řekla a vstala…” /BH, OSV, s.59/

“Сигурно е Дрезден - каза тя и стана…” /с.55/

Евентуалната употреба на форма за БВ и в българския текст би довела до засилване на значението на несигурност, предположителност.

В други случаи, когато е необходимо да се изрази действие, неограничено във времето, също се използва сегашно време. То се налага предвид и от условността, която изречението като цяло носи:

“Je vlídný, a když si vyšetří pár minut, ochotně mi poradí.” /VP, MMBV, s.24/

“Великодушен е, ако спести някоя друга минута, с охота ми дава съвети.” /с.22/

Стилистичен ефект представлява изобразяването на действия, маркирани в бъдеще време, но отнасящи се и към сегашен ориентационен момент. Резките смени на глаголното време в художествения текст са познати в стилистиката като темпорални пулсации. След формите за сегашно време, рязката поява на други темпорални форми /в случая на бъдеще време/ води в известна степен до своеобразен вид нагледност. Действията, които описват дадената ситуация служат за нейната визуализация.:

“Už zase! Slyším ho nad sebou… Odplivne si, sekne kladivem a uteče jakoby se lékal vlastní prchlivosti, která ho asi ponouká něčím po mě praštit.” /JO, KO, s.60/

“Ето пак! Чувам го над мене!… Плюе, блъска с чука и отскача, като че ли се стряска от собствената си сприхавост, която го кара да шибне и мен с нещо.” /с.66/

Императивна модалност е възможно да се изрази и чрез формите за бъдеще време:

“Víte co? Rozmyslíte si to v klidu a pak si o tom všem povídáme.” /JO, KO, s.50/

“Знаете ли какво, помислете си за това на спокойствие и после ще поговорим.” /с.56/

Освен това формата за БВ в този случай изразява и приканване към действие.

От гореизложените примери се вижда, че най-удобно за предаване на български език на употребените с модална функция чешки форми за БВ е сегашното време. Бихме могли да допуснем, че от една страна това се дължи на недотам изяснените граници в семантичните полета на двете времена, а от друга страна - на немаркираността на формите за сегашно време.

1.1.3. Ч Е н е м а р к и р а н а ф о р м а > Б Е м а р к и р а н а ф о р м а

Като вземем предвид по-богатата темпорална система на българския език, логично е да допуснем, че възможностите за изразяване на отношение /и някои негови нюанси/ на действието към изказването са в полза на българския език.За тази цел чешкият език е изградил свой набор от средства, формално немаркирани, но успяващи все пак да предадат всички желани темпорални отношения.

Като максимално немаркирана в чешкия език се счита инфинитивната форма. Тя притежава единствено категорията вид на глагола и статус.Въпреки това понякога имплицитно носи в себе си и отсянка на темпорална ангажираност:

“Osprchovat se, zabalit kufry a pak se teprve pořádně vykoupat…” /VP, MMBV, s.24/

“Ще взема един душ, ще си наредя куфарите и едва тогава ще се изкъпя както трябва…” /с.22/

Изброяването на няколко последователни действия, липсата на маркер за време и всякакъв вид друга информация за глаголния субект, говори на пръв поглед за някаква темпорална “универсалност”. Този откъс, изваден от общия контекст, наистина не би ни ориентирал във времето.Единствено свършеният вид може би е подсказал на преводача, че това са действия, насочени към бъдещ ориентационен момент.

Действие, считано за сигурно, срещаме и в следния пример:

“Pane výpravčí, ale kam? Povídám:

“Jedu tam, kam se vaše oči podívají poprvé.” A ona se zasmála: Jak to poprvé? Já se na ty jízdenky dívám pořád.” /BH, OSV, s.28/

“Господин стажанте, закъде? Отвърнах: Ще ида там, където ви попадне погледът! А тя се засмя: Как така? Аз непрекъснато гледам тия билети, знам ги наизуст.” /с.24/

Тъй като на чешки това изречение би могло да се възприеме двояко, преводачът е успял да направи точен избор на българската форма. На чешки то би означавало: “Бих отишъл / готов съм да отида/” или “Ще отида…”. Футуралната семантика се долавя от контекста и за чешкия читател няма съмнение, че става въпрос само за едно обговаряне на предстоящо действие.

Семантичните полета на бъдеще време и повелително наклонение в определени случаи се пресичат при известни обстоятелства. Тъй като действията и в двата случая не се отнасят към реалността, замяната помежду им, не би трябвало да се отчита като съществено отклонение. Понякога контекстът налага това чисто формално заимстване:

“Na, tady máš klíč a teď mne již omluvte.” /VP, MMBV, s.36/

“На, ето ти ключа, а мен ще трябва да ме извините.” /с.34/

На български императивната форма би звучала по-експресивно. Модална конструкция в БВ в случая имплицитно внушава необходимост от осъществяване на действието, без да е формално съответстваща. Освен това бъдеще време вместо императив в известна степен предполага някакъв вид учтивост.

Възможно е също така модална конструкция да притежава функционален еквивалент отрицателно бъдеще време:

“Ty si s ní ani nechceš o tom promluvit? - žasl Faktor.” /VP, MMBV, s.13/

“Няма ли поне да поговориш с нея? - смая се Фактор.” /с.11/

“Ale nemůže to dlouho trvat… Chodila jak víte, prozatím do školy.” /JO, KO, s.48/

“Но няма да продължи дълго… както знаете доскоро Алена ходеше на училище.” /с.53/

Отрицателният футурум в СБЕ по същество също е вид описателна модална конструкция. В първия пример глаголът chtít предполага възможност за избор, която е предадена чрез въпросителното изречение, а негацията, запазена и в преводния вариант, засилва отсянката на приканване към действие. Във втория пример отрицателното бъдеще време, използвано в българския превод, е в първоначално заложената му функция, т.е. категоричност, убеденост в /не/реализирането на действието.

Общоизвестен факт в лингвистиката е силната семантична връзка между бъдеще време и условно наклонение. И в двата случая действията са иреални:

“Potřebovala bych půjčit tvou volhu?” /VP, MMBV, s.24/

“Ще ми услужиш ли с волгата?” /с.22/

“Byl bych vám vděčen, kdybyste mi tak neříkal.” /JO, KO, s.58/

“Ще ви бъда много благодарен, ако престанете да ме величаете така.” /с.64/

“Neměl by sis kazit oči, Jenku.” /JO, KO, s.53/

“Ще си развалиш очите, Йенк.” /с.58/

Кондиционалната форма и в трите изречения е по-скоро израз на учтивост, отколкото на условност. Освен това употребата на форма за БВ на спомагателния глагол съм във втория пример говори за известно акцентуване върху действието. С нюанс на съвет, предупреждение е третият пример, при който срещаме и промяна на отрицателния статус в положителен.

Понякога е възможно кондиционалната форма да изразява и следходност по отношение на изказване, отнасящо се към минал ориентационен момент:

“Však Edita mi to prorokovala hned od samýho začátku… - jenže já bych to stejně nedokázala.” /VP, MMBV, s.27/

“Едита ми го беше предсказала още в самото начало…, все едно, нямаше да мога като нея.” /с.24/

Подобно темпорално отношение, в това число и субективното отношение на глаголния субект към изказването, е предадено на български чрез съответната преизказна форма на БМ:

“Kdoví jak by to s Němci dopadlo.” /BH, OSV, s.14/

“Кой знае тогава какво щяло да стане с тия немци.” /с.10/

Следходност, но на резултат от действие по отношение на изказването, изразява следният пример:

“Ohvej, pane, byl byste se posedl, slyše jakóhosi varhaníře.” /VV, RL, s.17/

“Ех, господине, щяхте да сте изумен, да бяхте чули онзи майстор на органи.” /с.14/

Известна условност съществува и в българския вариант. Тя се изразява от перфектната форма. Пасивното отношение на глаголния субект към действието, което в чешкия текст не е експлицирано, е изразено от съответната страдателна форма.

Чисто формална употреба на БП срещаме в българския превод на примера:

“Ale, ale, ale, děl major upaduje do mírného hněvu, snad se vyskytl nějaký neostřílený nováček u mých houfnie…” /W, RL, s.20/

“Хайде, хайде - подхвана майорът, обзет от едва доловим гняв, - все ще да е имало край моите гаубици по някой негърмян заек…” /с.19/

В този случай БП изразява предположение, но не и действие, което предстои или е предстояло да се осъществи. Маркерът за предположителност е частицата ще, а що се отнася до глаголната форма, можем да я причислим към минало неопределено време.

1.2. Ф У Н К Ц И О Н А Л Н И Е К В И В А Л Е Н Т И Н А Б Ъ Л Г А Р С К О Т О Б Ъ Д Е Щ Е В Р Е М Е В Ч Е Ш К И Е З И К

1.2.1. Б Е м а р к и р а н а ф о р м а > Ч Е м а р к и р а н а ф о р м а

Въпреки наличието на формален показател за бъдеще време, несъществени разминавания в предаването на формите за БВ могат да се констатират. Като често срещано несъответствие можем да посочим смяната на глаголния вид:

“Всяка вечер ще ти варя качамак.” /НХ, ДР, с.27/

“Každý večír ti uvařím grog.” /с.269/

“…не можех да си представя как ще гледам в очите хората…” /СС, ДПМД, с.50/

“…, neuměl jsem si představit, jak se podívám do očí lidem vevnitř.” /с.60/

На пръв поглед бихме сметнали, че смяната на глаголния вид е недоглеждане от страна на преводача. Освен това съответната описателна конструкция в чешкия текст не би променила значението на изречението като цяло. Единствено бихме могли да допуснем, че това видово несъответствие се дължи на факта, че става въпрос за еднократни действия, повтарящи се през даден интервал от време.

Като интересен от темпорална гледна точка считаме и примера:

“И така щеше да свърши, само че хората вместо да бързат, щяха да се клатят уморено към домовете си.” /ПВ, НБК, с.145/

“A tak také skončí, jenže lidé nebudou už spěchat, budou se unaveně potáčet do svých domovů.” /с.126/

И в оригинала, и в превода ясно са изразени действията, които са ориентирани към бъдещ момент. Но изхождайки от семантиката на БМ, тези действия се отнасят и към изказване в някакъв минал момент. Важна в случая е не толкова темпоралната ориентация, а цялостното значение на самото изречение. Отсянката на констатация и обективен поглед върху конкретната ситуация, наред с това и в немалка степен предположителност в реализирането на действията, са предадени сполучливо в преводния вариант чрез описателно бъдеще време, т.е. липсата на маркер за съответно темпорално значение /БМ/ в чешкия език не означава, че той не е в състояние да я компенсира.

1.2.2. Б Е м а р к и р а н а ф о р м а > Ч Е н е м а р к и р а н а ф о р м а

В тази част интерес за нас представляват функционалните съответствия на българските бъдещи времена в чешкия език. Най-често срещани са формите за БВ и БМ. Освен това условното наклонение се доближава по семантика твърде много до бъдеще време:

“Защо ще го гледам, след дъжд качулка?” /НХ, ДР, с.31/

“Co bych se na něj koukal - s křížkem po funuse?” /с.273/

“…, хич да нямаше нужда от такова табло, пак ще си купиш вместо картина.” /СС, ДПМД, с.47/

“…, i když ji člověk vůbec nepotřeboval, koupil by si ji místo obrazu.” /с.57/

И при двата примера условността в реализирането на действието е силно застъпена във формите за БВ. На български в случая разговорната ситуация вероятно налага употребата на бъдеще време, в противен случай фразата би звучала твърде учтиво.

Интересен от чисто формална гледна точка е примерът:

“Щях да те потърся в града.” /СС, ДПМД, с.20/

“Chtěla jsem tě najít ve městě.” /с.23/

БМ е предадено чрез модална конструкция в минало време. Тук чешката глаголна форма по същество представлява буквален превод на помощния глагол ща. В темпорално отношение семантиката не е особено променена. Действието и в двата варианта е минало по отношение на сегашния ориентационен момент. Отсянката за желание за осъществяването на действието не е пропусната. До известна степен това се дължи и на самия модален глагол.

1.2.3. Б Е н е м а р к и р а н а ф о р м а >Ч Е м а р к и р а н а ф о р м а

В тази част ще разгледаме някои по-интересни случаи на предаване на форми, изразяващи в известна степен някаква футуралност, маркирани на чешки с бъдеще време. Максимално немаркираното сегашно време в една голяма част от примерите се превежда с форми за БВ:

“Най-напред обикаляш обекта и гледаш как са с нагледната ситуация…” /СС, ДПМД, с.49/

“Nejdřív si projedeš objekt a podíváš se, jak jsou na tom…” /с.59/

Презентните форми тук не изразяват едновременност на действие по отношение на изказване в сегашен момент. Те само съобщават /изброяват/, но контекстът подсказва, че осъществяването на действието тепърва предстои. Аналогичен на този е следващият пример:

“Тя ви поразява с това качество, за да ви разкрие след миг колко човешко има в личността си.” /ДД, ПБ, с.27/

“Nad její impulsivností užasnete a už v příští chvíli objevíte, jak je lidská.” /с.23/

В чешкия превод форма за БВ носи и известен нюанс на условност. Това й значение измества темпоралната семантика, която в случая не е толкова определяща. Подобна семантика откриваме и в следващия пример:

“Дръжте овцата, че бяга!” /НХ, ДР, с.29/

“Drž ji, nebo uteče!” /с.272/

Чисто стилистична е употребата на бъдеще време в примера:

“Но да не мисли за това. Сега трябваше да обясни на своя племенник за какво го е извикал!” /ПВ, НБК, с.45/

“Ale na to teď nebude myslet, teď musí vysvětlit synovci, proč mu volal.” /с.43/

Глаголната форма в българския текст изразява известна императивност, приканване към действие. Липсата на повелителна форма е провокирала преводача да търси най-близкото функционално съответствие, изразяващо този нюанс. И понеже доминираща е ролята на субективното отношение на глаголния субект към изказването, но евентуална императивна форма би звучала твърде експресивно, той се обръща към формата за БВ.

Така наречените глаголи с гномическо значение изразяват общоизвестни истини, които са валидни по принцип, без да се отнасят към даден момент на говорене. Става въпрос за поговорките и пословиците:

“Да не мислиш, че крушата пада по-далече от дървото?” /ПВ, НБК, с.37/

“Snad si nemyslíš, že jablko padne daleko od stromu?” /с.23/

“…, че рано пиле - рано пее.” /СС, ДПМД, с.48/

“…, ranní ptáče dál doskáče.” /с.57/

Формалното разминаване на глаголни времена се дължи на естеството на самите поговорки, т.е. търсен е съответният семантичен еквивалент в преводния език, без оглед на зададеното време.

По-свободен превод срещаме в следващия случай:

“… - да ме вкараш в село на кирия…” /НХ, ДР, с.112/

“Dovedeš mě do vsi, já ti za to zaplatím.” /с.98/

Той се налага, понеже турцизмът кирия е сам по себе си непреводим. За да се обхване целият му смисъл, е необходимо някакво допълнително обяснение, освен това футуралната семантика е имплицитно заложена до известна степен и в контекста.

Изразяване на потенциална възможност чрез БВ е в основата на примера:

“Алия - казвам - аз мога да дойда с тебе…” /НХ, ДР, с.116/

“Ali, povídám, půjdu s tebou.” /с.102/

Освен гореспоменатата отсянка, модалната конструкция означава и готовност за извършване на дадено действие. Евентуалният буквален превод с модален глагол би разколебал този допълнителен нюанс. Изразът би означавал по-скоро: способен съм, в състояние съм да дойда.

Интересен по отношение на самото глаголно време е следният случай:

“То има време, още не е минало хорото, но мине ли хорото, бъди нащрек!” /НХ, ДР, с.30/

“…, času je fůra, teď teprve přijde tanec, ale jak dotancuje, tak se připrav!” /с.272/

От контекста става ясно, че действието предстои да се извърши. На български то е предадено чрез отрицателен перфект, докато на чешки е употребено бъдеще време. Перфектът в основното си значение изразява липса на данни за разновременност или едновременност на резултат от действие с изказването /Куцаров, 1997, с.105/. Тази “немаркираност” позволява на самото действие да е натоварено темпорално с оглед на контекста, т.е. бъдеще време е най-близо разположената форма по оста на времето.

От настоящото изложение и от приведените примери можем да заключим, че както в българския, така и в чешкия език грамемата бъдеще време не се ограничава в основното си значение, а е в състояние да изрази и редица допълнителни нюанси. Богатата темпорална система на българския език се компенсира от други, близки на съответната семантика, средства в чешкия език, а модалните употреби на бъдеще време са добили широко разпространение. Разнообразните нюанси обаче не отричат темпоралните характеристики на глаголните форми, а ги допълват с нови семантични значения, въпреки че в голяма част от случаите са контекстово обусловени.Особено голяма е семантичната близост на формите за БВ с презентните и с тези на условното наклонение.

Много важен факт са и междуезиковите съответствия и несъответствия на бъдеще време в двата езика. Случаите на формални несъответствия се наблюдават предимно при използването на времената със сложна ориентация в българските текстове /БМ, БП, БПМ/ и при модалните употреби.

ЕКСЦЕРПИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ

1. Димитър Димов. “Поручик Бенц”. София, 1987.

“Láska poručíka Bentze”. Praha, 1972.

2. Николай Хайтов. “Диви разкази”. Пловдив, 1989.

“Divokou stopou Rodop”. Praha, 1974.

3. Павел Вежинов. “Нощем с белите коне”. София, 1983.

“Noc bílých koní”. Praha, 1978.

4. Станислав Стратиев. “Дива патица между дърветата”. София, 1972.

“Divoká kachna mezi stromy”. Praha, 1976.

5. Bohumil Hrabal. “Ostře sledované vlaky”. Praha, 1989.

“Строго охранявани влакове”. София, 1985.

6. Vladimír Páral. “Mladý muž a bílá velryba”. Praha, 1978.

“Младият мъж и белият кит”. Пловдив, 1983.

7. Vladislav Vančura. “Rozmarné léto”. Praha, 1998.

“Капризно лято”. София, 1995.

8. Jan Otčenášek. “Kulhavý Orfeus”. Praha, 1974.

“Куцият Орфей”. София, 1983.

СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНИТЕ СЪКРАЩЕНИЯ

БЕ - български език

ЧЕ - чешки език

БВ - бъдеще време

БМ - бъдеще в миналото

БП - бъдеще предварително

БПМ - бъдеще предварително в миналото

СБЕ - съвременен български език

ДД, ПБ - Димитър Димов, “Поручик Бенц”

ПВ, НБК - Павел Вежинов, “Нощем с белите коне”

НХ, ДР - Николай Хайтов, “Диви разкази”

СС, ДПМД - Станислав Стратиев, “Дива патица между дърветата”

VV, RL - Vladislav Vančura, “Rozmarné léto”

BH, OSV - Bohumil Hrabal, “Ostře sledované vlaky”

JO, KO - Jan Otčenášek, “Kulhavý Orfeus”

VP, MMBV - Vladimír Páral, “Mladý muž a bílá velryba”

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА

Бенешова 1970: V. Benešova. Gramatické prostředky slovesné modality. Brno, 1970.

Герджиков 1973: Г. Герджиков. Българските глаголни времена като система. - Известия на Института за български език, кн. ХХІІ, 1973, с. 125-150.

Докулил 1952: M. Dokulil. Vyjadřování modálnosti v současné češtině se zvlaštným zřetelem k systému slovesných způsobu. Praha, 1952 /rukopis disertační práce/

Куцаров 1976: Ив. Куцаров. За съотношението на българските и чешките глаголни

времена. - Език и литература, 1976, кн. 2.

Куцаров 1997: Ив. Куцаров. Лекции по българска морфология. Пловдив, 1997.

Русинова 1993: Zd. Rusínová. Současná česká morfologie. Brno, 1993.

Станков 1981: В. Станков. Стилистични особености на българския глагол. София, 1981.