ОЩЕ ВЕДНЪЖ ЗА ПРОЯВИТЕ НА СЕМАНТИЧНА ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ

В СФЕРАТА НА БЪЛГАРСКИТЕ МЕСТОИМЕНИЯ

 

Статията е публикувана в: Научни трудове на ПУ, т. 38, кн. 1, 2000, Филологии, стр. 71-78

 

 

 

            Завършвайки популярната си ректорска реч от 1910 год., проф. Б. Цонев изрича следното знаменателно “предписание: “… който иска да има стил, съобразен с духа на българската реч (…), нека дава широко поле на глаголните изрази и да избягва, колкото се може, съществителните (разб. именните - б. м. - К. Ч.) изказвания, като ги заменява с глаголни” /Цонев 1978, стр. 146/. Издържано в духа на модерната за онова време формално-логическа теория, абсолютизираща ролята на глагола в изречението (Фр. Керн, В. Хумболт, А. А. Потебня, у нас Л. Милетич), и, разбира се, плод на ораторска екзалтация пред предимствата на родното слово, днес това становище на видния учен звучи смущаващо със своята категоричност. Още повече, че самата езикова действителност го опровергава. Едва ли е нужно да доказваме, че независимо от разколебаването на категорията падеж, номиналната система на българския език съхранява и обогатява своя лексикален и граматичен запас, запазва своята пластичност и изразителност.

В голяма степен казаното се отнася за сферата на местоименията - една привидно “безконфликтна” тема в историята на българската граматична наука. Почти всички съвременни изследователи, занимаващи се с проблема, обръщат внимание върху формално-семантико-функционалното многообразие на прономиналните форми, върху особеностите при тяхната дистрибуция, върху вътрешните връзки и зависимости между отделни местоимения и пр. /срв. напр. у Стефанов 1964; Тагамлицка 1973; Дограмаджиева 1974; Брезински 1979; Ро Хауге 1981; Ницолова 1978; 1986; Даскалова, Добрева 1998 и мн. др./. Особен интерес за нас представляват проучванията върху прономиналните композитуми от типа кой да е, който и да е (по традиция наричани неопределителни местоимения), описани твърде непоследователно в синтетичните граматични трудове /вж. прегледа у Първев 1975/. Смятаме, че споменатите форми се нуждаят от специален коментар, преди всичко заради проявите на семантична интерференция между тях и други групи местоимения (обобщителни, отрицателни). Направеното до момента не може да бъде подценявано[1], но за съжаление то не дава отговор на един твърде важен въпрос: могат ли да бъдат диференцирани контекстовите условия, при които се извършва семантичната интерференция между формите от изследвания тип и други местоимения, от тези, при които интерференцията е невъзможна?

            Без амбиции за абсолютна изчерпателност в настоящата статия е направен опит да се потърси решение на поставения проблем. Подходът на изследване е изцяло индуктивен и се основава върху анализа на голям брой ексцерпирани примери от художествената литература (в т. ч. са включени и произведения от Възраждането и първите десетилетия след Освобождението).

            Ако се опитаме да систематизираме контекстовите условия, при които е възможна семантичната интерференция между неопределителното, обобщителното и отрицателното значение на прономиналните композитуми, ще бъдем изправени пред изключителна трудност: в немалка част от примерите формите експлицират повече от едно значение, докато в други те реализират своя собствена модална семантика, която най-общо може да се сведе до дефиницията “безразлично кой/какъв, без значение кой/какъв, някой/някакъв като всички” (срв.: “Диференциалният признак на местоименното фразеологично единство е ‘индиферентност на говорещото лице към даден предмет или признак’ (…)” /Дограмаджиева 1974, стр. 419/). За да потвърдим казаното, е достатъчно да цитираме следните изречения: Главното съмнение идваше от това, че до престъпното деяние Анастас е бил повече от нормален - “съвсем уравновесен, коректен, крайно стабилен, неспособен за възбуди и за каквито и да е (=някакви, никакви, всякакви) извънмерни и извънправни деяния” /П. Вежинов “Белият гущер”/; Навярно не е съвсем леко за която и да е (=всяка, никоя) учителка да се справи с тоя зверилник /П. Вежинов “Езерното момче”/; Умората на приятни тръпки се свличаше от снагата му и без да мисли за каквото и да е (=нещо, нищо), Сали Яшар се радваше само на това, което виждаха очите му /Й. Йовков “Песента на колелетата”/; Да го викаше кметът, да го викаше който и да е (=някой, всеки) друг, той щеше да иде, без окото му да трепне /Г. Караславов “Снаха”/; Навярно беше към петдесетгодишна, лицето ó имаше цвят на пчелен восък без какви да е (=всякакви, някакви, никакви) остатъци от някогашен мед /П. Вежинов “Бариерата”/; … новелите “Степ”, “Дуел”, “Палата № 6”, “В долината”, “Селски жени” не се различават и не стоят по-ниско от който и да е (=никой, всеки) малък разказ /К. Константинов “Пътуване към върховете”/; Който и да е (=всеки, някой) на мястото на Караколева, би се смял с глас /Й. Йовков “Последна радост”/. Ако обаче анализираме примерите Чиновникът не бе какъв да е (=като всички, обикновен), а началник на управлението (…) /Н. Хайтов “Бодливата роза”/, Не исках, наистина не исках да бягам от съдбата си, каквато и да е (=без значение каква е) тя /П. Вежинов “Бариерата”/ и др. под., ще установим, че употребените в тях композитуми не могат да бъдат заменени с неопределителни, обобщителни или отрицателни местоимения, без да се промени смисълът на изказването, т. е. те реализират свое собствено модално значение. Впрочем на въпроса за семантичното многообразие в сферата на прономиналните композитуми са обръщали внимание редица автори /вж. напр. Дограмаджиева 1974; Брезински 1979; Ро Хауге 1981; Ницолова 1978; 1986 и др./. В този смисъл се оказва излишно да повтаряме известните в науката факти и изводи. Нашата задача е по-различна: да се опитаме да опишем типовете контекст, в които прономиналните композитуми реализират само едно от възможните (включващите се в семантичната им “амплитуда”) значения - неопределително, обобщително или отрицателно, - и да ги диференцираме от контекстите, където се реализира “собственото” (модално) значение на разглежданите форми.

            Най-напред ще представим типовете контекст, в които прономиналните композитуми се реализират моносемантично.

а) В контекст, чиято семантика изключва диференциалните признаци “негативност”, “дистрибутивност” или “всеобщност”, т. е. при описанието на конкретни събития, композитумът се реализира преимуществено с неопределително значение - срв: Безполезно е да криеш каквото и да е (=нещо) /Д. Талев “Преспанските камбани/; Нейната интелигентност я спасява от възможността да попадне в ръцете на кой да е (=някой) глупав мъж… /Д. Димов “Поручик Бенц”/; Всеки ден се слагаше да ври на огнището тенджера с по-хубава гозба или поне каква да е (=някаква) чорбица /Д. Талев “Преспанските камбани”/ и др.

б) При употреба на образуванията от типа -то и да е, назоваващи признаци (напр. какъвто и да е, каквато и да е и др.), в контекст, чиято семантика не позволява отъждествяването им с прилагателното различен, тези композитуми се реализират преимуществено с неопределително значение - срв.: Ни дъжд, ни кал, ни каквото и да е (=някакво) лошо време можеха да спрат тоя черен дявол /Й. Йовков “Мечтател/; … и петимата бяха селски люде, та не показваха помежду си ни обич, ни каквато и да е (=някаква) нежност /Д. Талев “Илинден”/ и др.

            Ако обаче контекстът включва диференциалния признак “различен, разнороден”, разглежданите композитуми се реализират с обобщително значение - срв.: Слава богу, поне пътят ми беше много добре познат, можех да го премина в какво да е (=всякакво, различно) състояние /П. Вежинов “Бариерата”/; Според него човек може да бъде болен от каквато и да е (=всякаква, различна) болест, но яде ли си - опасност няма /Й. Йовков “Последна радост”/ и др.

в) При изобразяване на обичайни ситуации, или в изречения с гномическо значение композитумът се реализира преимуществено с обобщително значение - срв.: Лесно и скоро се сприятелява с когото и да е (=всякого), има широки познанства, умилква се най-доверчиво и ласкаво, като котка /Й. Йовков “Балкан”/; Каквото и да стане най-после, аз сама ще си отговарям. Пред когото и да е (=всякого) /Д. Талев “Гласовете ви чувам”/; Свикнал на самотия и спокойствие, той се боеше от каквато и да е (=всякаква, всяка) промяна, още повече пък от едно пътуване /Й. Йовков “Съд”/ и др.

            г) В контекст с положителна семантика, съдържащ диференциалните признаци “дистрибутивност” или “всеобщност”, композитумът се реализира с обобщително значение. Както сме имали повод да отбележим /вж. Чакърова 1998/, релевантен признак при експликацията на дистрибутивна семантика се оказва не толкова свързаността на действието с някакво реално множество обекти или субекти (а оттам - с различни пространствени точки), колкото степента, в която тези обекти или субекти са обхванати от действието.  - срв.: Не само Люцкан, но който и да бил (=всякой) друг от града мъчно можеше да разбере лукавия и таен план, който инженерът беше вложил тука /Й. Йовков “Последна радост”/; Жал ще ми е, ако пострада нещо нашият Стремски; но не един руски генерал, и то още във военно време, ще съветва отстъпление - на когото и да е (=всякого) /Ив. Вазов “Нова земя”/ и др.

            По-голям интерес предизвикват контекстите, в които прономиналните композитуми реализират “собствено” (модално) значение. Най-общо те могат да се сведат до следните типове:

            а) Когато композитумът изпълнява роля на определение по отношение на определяемо, което е неопределително или обобщително местоимение или което е вече детерминирано от такова местоимение в предходния контекст - срв.: - Всичко, всичко! Каквото и да е (=без значение какво е)… За нищо няма да ти се сърдя… /Г. Караславов “Снаха”/; Понякога четеше нещо, каквото и да е, от моите книги освен романи, разбира се /П. Вежинов “Бариерата”/; Плюс един съвет: започни някаква работа. Обикновена, сериозна работа, каквато и да е… /Д. Цончев “Роман на колела”/; Ти не се грижи и не мисли, ами гледай да си намериш някоя, каква да е, да ти гледа къщата /Ел. Пелин “Задушница”/; Барим вдовица ли, някоя каква да е, като за тебе - или на младо развали ума? /П. Ю. Тодоров “Змейова сватба”/; … може да помогна и за друга работа - я вода да донеса, я друго нещо из двора и каквото и да е /Д. Талев “Железният светилник”/ и др. под.

            б) Когато композитумът се употребява “при главно изречение без свободна позиция за релативно изречение” /Дограмаджиева 1974, стр. 417/. Става дума за контекст, в който образуванията от изследвания тип се оказват изолирани от членовете на главното изречение, т. е те изпълняват роля на съюзни връзки с модален характер в структурата на подчинени обстоятелствени изречения “за индиферентност” /Дограмаджиева, цит. съч., стр. 423/. Прави впечатление, че в доста от примерите се наблюдават формални трансформации на композитума -то и да е (замяна на глаголната частица е с лични форми на спомагателния глагол съм или на други, пълнозначни глаголи), както и дистантното разполагане на неговите компоненти - срв.: Каквото и да е, аз няма да стана зет на Аврам Немтур… /Д. Талев “Железният светилник”/; Мина му през ума за разбойници. Но каквито и да са (Pl), те са хора…/Й. Йовков “Приключенията на Гороломов”/; Колкото и да беше силен пламъкът на пожара, оня и на моята любов е още по-силен /Ив. Вазов “Нова земя”/; А знаеше Гатьо какви са печалбите от дарака и мегдана, та реши, каквото и да става, но да ги запази /Г. Караславов “Снаха”/; - Няма що да се смейш - сопна му се Султана, колкото и да беше още немощна след раждането /Д. Талев “Железният светилник”/; Но жалостта, колкото и дълбока да беше, нищо не бе в сравнение с яростта му против неверницата /Ив. Вазов “Нова земя”/; - Тя, кай, на сто години я се появи веднъж, я не, ама който я види, от каквато и болест да е болен, оздравя /Й. Йовков “По жицата”/ и пр.

            Би могло да се допусне, че формалната вариативност на композитумите в разглежданите примери по всяка вероятност произтича от факта, че тук те не изпълняват същинска прономинална (разб. морфологична) функция, а по-скоро синтактична. От друга страна,  примери като цитираните ни дават основание да заключим, че лексикализацията на изследваните образувания все още не е напълно приключил процес.

            в) В негативен контекст композитумите, образувани с да е (кой да е, какъв да е и пр.), реализират квалификативното значение “не като всички, необикновен”. При това отрицанието може да е отнесено пряко към прономиналната форма или да се експлицира от статуса на глаголната форма - срв.: Тука зид градихме не какъв да е (=като всички) /П. Ю. Тодоров “Зидари”/; - И все пак ще ядем риба! - каза доволно полковникът. - И то не каква да е /П. Вежинов “Езерното момче”/; Най сетне и Божана Бенкова не е коя да е (=като всички, обикновена) и ако не може Ния - на първо място след нея иде Божана /Д. Талев “Железният светилник”/; Сам знаеш, че Христофоров не е кой да е /П. К. Яворов “В полите на Витоша”/; Време е да те омъжа, ама не ща аз кой да е /Д. Талев “Железният светилник”/; Чиновникът не бе какъв да е, а началник на управлението /Н. Хайтов “Бодливата роза”/ и др. под.

г) Когато композитумът изпълнява роля на вметната част (тук имаме предвид основно употребите на т. нар. местоименни наречия[2])- срв.: Както и да е (=без значение как е) - истината и измислицата се сляха толкова здраво, че децата изведнъж се отдръпнаха от Руска /Ц. Лачева “Домът край реката”/; - Както и да е, грехът, чадо, води човека към бога /Ем. Станев “Антихрист”/; Как да е, гладни нема да останем там… /Д. Талев “Преспанските камбани”/ и др.

            Тук няма да се спираме специално на въпроса за мястото на композитумите от типа кой да е, който и да е в морфологичната система на съвременния български език. На този етап смятаме, че традиционното решение за причисляването им към сферата на неопределителните местоимения е напълно обосновано и приемливо. Независимо от това, дали експлицират, или не експлицират модална семантика, дали се реализират като многозначни или еднозначни, разглежданите форми изразяват индефинитност[3]. Казаното не може да бъде разколебано от констатацията на някои лингвисти, че изследваните композитуми “не са местоимения в тесния смисъл на думата, понеже не заместват имена или именни словосъчетания, а ги определят[4], като се поставят пред съществителното или именното словосъчетание[5]” /Ро Хауге 1981, стр. 161/. (Достатъчно е да припомним, че личните местоимения за първо и второ лице аз и ти също не са субститути, а шифтери, тъй като не заместват, а назовават участниците в комуникативния акт. Никой обаче не оспорва принадлежността им към прономиналната система.)

            В заключителната част на нашия анализ бихме представили някои съображения относно историческия развой на формите от типа кой да е, който и да е. Според автори като М. Мостовска, Ст. Брезински и др. те са се появили в българския език “в най-ново време” /Мостовска 1988, стр. 73/[6]. Наблюденията върху ексцерпирания материал ни убедиха обаче, че подобни прономинални съчетания са били употребявани и от класиците на българската литература, творили през Възраждането и първите десетилетия след Освобождението - срв. напр.: Ний сме убедени, че ако който и да е вестник се продаде на тогова или оногова, то десет пъти повече е крива в това отношение самата наша публика /Л. Каравелов “У нас всичко върви наопаки”/; В хаджи Генчовата стаица нямало така също ни картини, ни други каквито и да е украшения … /Л. Каравелов “Българи от старо време”/; … един купон струва три долара, или около 15 лева, и дава право на притежателя на ежедневно пребиваване и прехрана в който и да е град и хотел /Ал. Константинов “До Чикаго и назад”/; Националното чувство със своята жестока рязкост, което не щади врага, който и да е бил той, и неумолимо бие всякого, прояви се у турците в пълната си смисъл само в младотурската партия /К. Величков “В темница”/; … без съгласието на дружината той не може да си наложи волята за каквото и да било /З. Стоянов “Записки по българските въстания”/; Олаф е издънка на видна фамилия и драго му е, дето е тъй, без да прави от това какъвто и да е капитал /П. П. Славейков “Олаф ван Гелдерн”/ и мн. др. Едва ли е случаен фактът, че изследваните композитуми са намерили място в първите български граматични описания. Още Н. Рилски /”Болгарска граматика” 1835/ говори за местоименията “кой да е, кой был, кой был да был” /Рилски, цит. по Първев 1975, стр. 124/; Ив. Богоров /”Първичка българска граматика” 1844/ включва тези местоимения в групата на неопределителните, наред с формите нhкой, никой, всякой и др.

            Би могло да се допусне, че разглежданите образувания[7] са започнали да се употребяват още през Възраждането; постепенно процесът се е генерализирал, в резултат на което разглежданият словообразувателен тип се е превърнал в един от най-активните[8] във функционално отношение деривационни модели в сферата на българските местоимения. Безспорно е обаче, че погледнато през призмата на диахронията, разглежданите аналитични форми (а и като цяло прономиналните композитуми в славянските езици - срв. напр. рус. кто-нибудь, какой-либо; пол. cokolwiek, jakikolwiek, cokolwiek bdü и др.) действително са късни образувания. Както посочват учените медиевисти, праславянският език не е притежавал “напълно оформена система на неопределителни местоимения. Едва в отделните славянски езици се изгражда тази система, използвайки за целта различни частици от номинален и вербален произход, които се добавят към въпросителни местоимения” /Русек, цит. по Мостовска 1988, стр. 73/.

            Със съжаление трябва да отбележим, че дискутираните в настоящата статия проблеми са само част от нерешените въпроси, свързани със статута на прономиналните композитуми в българския език, а и с местоименията като цялостна система. Надяваме се в бъдеще да се появят и нови публикации по повдигнатите въпроси. Защото в морфологията не може да се говори за “големи” и “малки” теми. Всеки от успешно разрешените казуси, колкото и маргинален да изглежда той, ни доближава до тайните на езика, помага ни да проумеем неговата вътрешна логика.

 

Библиография

 

Андрейчин 1978 : Л. Андрейчин. Основна българска граматика. София, 1978

Брезински 1979 : Ст. Брезински. Синтактична функция на неопределителните местоимения от типа който и да е. - Език и литература, 1979, кн. 4

Георгиев 1991 : Ст. Георгиев. Българска морфология. Велико Търново, 1991

ГСБКЕ 1983 : Граматика на съвременния български книжовен език. Т. 2. Морфология. София, 1983

Даскалова, Добрева 1998: Д. Даскалова, Е. Добрева. Думите-заместители в съвременния български език. - Помагало по българска морфология. Имена. Шумен, 1998

Дограмаджиева 1974 : Ек. Дограмаджиева. Синтактична характеристика на съчетанията от типа “който и да е” в съвременния български книжовен език. - В памет на проф. д-р Ст. Стойков. Езиковедски изследвания. София, 1974

Дончева 1970 : Л. Дончева. Руските неопределителни местоимения и наречия от типа “-то, -нибудь/-либо… ни было” и техните еквиваленти в българския език. - Български език, 1970, кн. 5

Куцаров 1997 : Ив. Куцаров. Лекции по българска морфология. Пловдив, 1997

Маслов 1982 : Ю. С. Маслов. Граматика на българския език. София, 1982

Мирчев 1978 : К. Мирчев. Историческа граматика на българския език. София, 1978

Мостовска 1988 : М. Мостовска. Неопределителни местоимения в българския и полския език. - Съпоставително езикознание, 1988, кн. 4-5

Ницолова 1978 : Р. Ницолова. За значението на българските неопределителни местоимения. - Помагало по българска морфология. Имена. София, 1978

Ницолова 1986 : Р. Ницолова. Българските местоимения. София, 1986

Пашов 1989 : П. Пашов. Практическа българска граматика. София, 1989

Първев 1975 : Хр. Първев. Очерк по история на българската граматика. София, 1975

Ро Хауге 1981 : Х. Ро Хауге. Опит за семантичен анализ на неопределителните местоимения кой да е и който и да е. - Българистични изследвания. Първи българо-скандинавски симпозиум. София, 1981

Русек 1978 : J. Rusek. Z historii zaimkÙw nieokreílonich w jÄzyku buÓgarskim. - Sprawozdania z posiedzeÕ Komisji Naukowych PAN, XXII, 1978, № 2

Стефанов 1964 : Ст. Стефанов. Личноместоименни форми във функция на показателни. - Известия на Института за български език, 1964, кн. IX

Стоянов 1984 : Ст. Стоянов. Граматика на българския книжовен език. София, 1984

Тагамлицка 1973 : Г. Тагамлицкая. Относительные местоимения. - Славистични проучвания, София, 1973

Цонев 1978 : Б. Цонев. Определени и неопределени форми в българския език. - Помагало по българска морфология. Имена, София, 1978

Чакърова 1998 : Кр. Чакърова. Езикови средства за изразяване на дистрибутивно множество от ситуации в съвременния български книжовен език. - Славистика. Пловдив, 1998

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Така например впечатляващ със своята задълбоченост е анализът на семантичните разлики между формите от типа кой да е и тези от типа който и да е /срв. у Ницолова 1978; Ро Хауге 1981 и др./

[2] Поради ограничения в обема на изследването няма да се спираме подробно на въпроса за функционирането на местоименните наречия, образувани по разглеждания модел - срв. напр. къде да е, където и да е, кога да е, когато и да е, колкото и да е и др. Като цяло обаче проблемът е твърде интересен и се нуждае от самостоятелно проучване.

[3] Подобен е случаят с конклузивните форми, които в зависимост от контекста изразяват предположителност или умозаключителност.

[4] Авторът предлага алтернативното понятие “детерминатори”. Той обаче влиза в противоречие със собствената си дефиниция, отбелязвайки съвсем основателно, че разглежданите форми “могат да се употребяват и самостоятелно, когато означават лица” /Ро Хауге, цит. съч., стр. 161/.

[5] Подобно е мнението на Ек. Дограмаджиева и Ст. Брезински, които обръщат внимание върху “задължителната пропозиция на тези конструкции в ролята на определение по отношение на определяемото /Дограмаджиева 1974, стр. 418/. Срв. също и у Брезински: “…определителният характер на местоименията от типа какъв да е изисква задължителна препозиция (…) в ролята на съгласувани определения спрямо определяемото съществително име” /Брезински 1979, стр. 33/.

[6] Въпросът за произхода на разглежданите форми не е получил окончателното си разрешение; все още учените не са достигнали до единно становище в стремежа си да открият “точно кога са се появили” /Ницолова 1986, стр. 171/ и през какви етапи е преминала тяхната еволюция в системата. Разногласия съществуват дори при формалното им описание. Така напр. Ек. Дограмаджиева говори за композитуми, образувани от “относително местоимение или наречие и частици и и да (курсивът е мой - К. Ч.)”, докато в останалите езиковедски описания същите форми се представят като образувани със “сложния словообразователен формант -то и да е (с варианта -то и да било) (курсивът е мой - К. Ч.)” /Ро Хауге 1981, стр. 161/ (вж. също у Брезински 1979, стр.. 30; Ницолова 1986, стр. 171; Даскалова, Добрева 1998, стр. 288 и др.). Друга група автори признават за неопределени композитуми единствено тези, които се образуват чрез свързването на въпросително местоимение със съчетанието да е /срв. у Маслов 1982, стр. 312/; ГСБКЕ 1982, стр. 205/ и др.

[7] Тук би трябвало да включим и формите от типа кой да е.

[8] Срв. у Ст. Брезински: “Неопределителните местоимения от този тип са нормално широко срещани в езиковата практика (…), макар да са сравнително нови образувания” /Брезински 1979, стр. 37/. Аналогично е и заключението на М. Мостовска: “На второ място (след местоименията с ня- - б. м. К. Ч.) по честота на употреба се намират местоименията от семантичната група, образувана с -то и да е в българския език (…) /Мостовска, 1988, стр. 75/. Изводът на авторката ни се струва напълно убедителен, тъй като се основава на статистическите данни, представени в цитираното изследване. В този смисъл не сме склонни да приемем лансираното от някои лингвисти противоположно становище - срв. напр.: “Не съм правил никакви статистически проучвания (), понеже формите са сравнително редки (?!)” /Ро Хауге 1981, стр. 168/, а също и у Л. Дончева: “Трябва да се отбележи, че в българския език местоименията от типа каквото и да е, образуван по фразеологичен път, изобщо се срещат рядко” /Дончева 1970, стр. 448/. От друга страна, дори и да се игнорира нуждата от статистическо проучване, не би могъл да се омаловажи факторът “време” (периодът от публикуването на последните две статии до днес е значителен; за да приемем подобни изводи за актуални в съвременния езиков контекст).