Контрастивен анализ на българската консонантна система

с консонантните системи на североизточния турски и североизточния ромски диалект

A Comparative Study of the Bulgarian Consonant System with the Consonant Systems of the Northeastern Turkish and Northeastern Roma Dialects: A contrastive analysis of the Bulgarian consonant system and the consonant system of the northeastern Turkish and Roma dialects is made and the typical phonetic mistakes of bilingual children from the Turkish and Roma ethnic groups in Bulgaria is examined in the article.

Устойчивите грешки, които допускат децата билингви в своята реч през различните степени на обучение, се намират в пряка зависимост с особеностите на майчиния им език. Това е в резултат на фонологичността на речевия слух при възприемането на “неродна” реч. Звуковете на чуждия език получават у детето неправилна фонологична интерпретация, тъй като се пропускат през “фонологичното сито” на майчиния им език. Интерференцията е такова психическо явление, при което вече добре оформените стари навици пречат при процеса на изграждане нови такива. Това явление се определя от законите на затормозяването и ирадиацията на нервните процеси. Под езикова интерференция се разбира проникване на фонетични, граматични и лексикални елементи на родния език в изучавания.

Фонологичното възприятие на носителя на даден език се старае да приравни фонемите на майчиния си език с фонемите на другия език, да отсее при възприемането тези признаци, които се явяват недиференциални в системата на новия роден език. Например, слушайки българска реч, децата турчета и ромчета не разграничават: искрило от скрило, пир от при, мени от мене и др.

Изясняването на същността и спецификата на родноезиковата интерференция става чрез използване на два метода: контрастивен анализ – за определяне потенциалната интерференция и анализ на грешките – за отчитане на реализираната родноезикова интерференция.

Предмет на настоящото изследване е съпоставяне консонантната система на българския книжовен език с консонантните системи на североизточния турски и североизточния ромски диалект и анализиране на допусканите фонетико-фонологични грешки, констатирани в говорната и писмената реч на деца билингви от І клас.

Контрастивният анализ позволява да се прогнозират типичните трудности за изучаващите езика; подпомага да се определи пътят и начините за преодоляване на грешките; служи като ориентир при подбора на учебния материал.

Осмислянето на словостроителната и смислоразличителната функция на “неродните фонеми” води до по-ефективно формиране на фонематичния слух, което от своя страна се отразява благоприятно върху усвояването на четирите вида речева дейност: аудиране, говорене, четене, писане.

Осъзнаването на произносителните сходства и различия на родния и изучавания език развива фонетичния слух у учащите се и им дава възможност да контролират и коригират собственото си произношение.

Въз основа на проучена лингвистична литература предварително се налага да бъдат уточнени някои изходни понятия, имащи отношение към разглеждания проблем:

1. Когато се говори за български език се има предвид съвременния книжовен български език.

2. Когато се споменава североизточния турски диалект, става дума за говора на североизточната група турци, които се наричат и “какчии” (поради наличие на звук [к] в техните говори[1]. Фонетичната система на тези диалекти е по-близка до фонетичната система на съвременния книжовен турски език.

3. Когато става дума за североизточен ромски диалект, има се предвид говорите на ромите в Североизточните райони – Варненско, Русенско, Добричко, Шуменско, Силистренско.

4. Значението на словосъчетанията: роден език, втори език, чужд език (независимо, че има разминавания в научното мислене) в настоящата разработка се приемат със следната семантика: “Роден се явява този език, който даден човек или колектив от хора най-свободно използва във всички случаи на живота си, с помощта на който (и това е най-показателно) най-често и леко изразява своите мисли с различни съдържания, т. е. на който той обикновено мисли. Всъщност роден език е езикът, който се говори в домашна среда. [7] За развитието на родния език руският психолог Виготски пише: “Детето никога не започва усвояването на родния език с изучаване на азбуката, с четене и писане, със съзнателно и преднамерено построяване на фразата, със словесно определяне на думата, с изучаване на граматиката, а всичко това стои в началото на усвояването на чуждия език. Детето усвоява родния език неосъзнато и непреднамерено; а чуждия – започвайки с осъзнаването на преднамереността... [2, с. 75].

Ако приемем определението на Тобе Кангас [11, с. 23], че “майчиният език е езикът, на който се мисли, на който се говори, на който се сънува, то ние унифицираме понятията майчин, матерен, роден или домашен език.

Усвояването на втори език започва със съзнателно и преднамерено овладяване на неговия фонетичен, лексикален и граматичен строеж.

Изучаването на чужд език започва значително по-късно в училище.

Според традиционното схващане [3, с. 110] консонантната система на българския език е от 39 фонеми. В разглежданите турски диалект съгласните фонеми са 34, а в ромския – 43 (Вж. таблица 1).

От сравнителната таблица се вижда, че характерната особеност на българския консонантизъм – фонологичното различие между твърдите и меките съгласни, образуващо 17 минимални двойки, не би затруднило децата от турския и циганския етнос. Но мекостта на съгласните в българския език е позиционно ограничена (те могат да стоят само пред твърди гласни, напр. вял [в’ал], мляко [мл’ако] и доста по-слаба по степен в сравнение с мекостта на съгласните в турския език. Мекостта на консонантите в турския диалект не е позиционно ограничена и меките консонанти могат да се намират и в началото, и в средата, и в края на думата, например: чичень, екьмень, бюльбюль, вторникь и др.

Корелацията по звучност – беззвучност в българския език е старо и твърдо установено явление с абсолютен характер. Двадесет и осемте съгласни фонеми са групирани в 14 бинарни опозиции, които се различават само с наличието или липсата на признака звучност – беззвучност. Такива опозиции също има в разглежданите диалекти.

Поради съществуващата интерференция децата от турския етнос погрешно произнасят меко краесловните [к] и [л] в думите – “езикь”, “ученикь”, “априль”, “гьоль”, “човекь” и др.

За развитието на фонетичния слух трудност предизвиква [х]. Малко са турските думи с този консонант. Той се среща по-често в думи от арабски произход и в по-различен от българския. Звукът [h] е фарингален и се произнася по-леко, не така отчетливо, както в българския книжовен език.

Очаква се най-голяма трудност да създава звукът [ц], който липсва в книжовния турски език.

За ромските деца трудностите би трябвало да са по-малко, тъй като всички консонанти, съществуващи в българския език, съществуват и в ромския. В ромски има още:

chsh ® чш

chh ® чх

kh ® кх

ph ® пс

th ® мх

Характерното за тези звукове е, че втората част на звука се изговаря съвсем леко [х] и почти не се чува при изговор в потока на речта.

Контрастивният анализ на фонемните системи на трите езика очертава качествените им разлики и количественото им неравенство (39 – в БЕ, 34 – в ТЕ, 43 – в РЕ) и мотивира целесъобразността на практическа приложимост на теоретичните изводи, тъй като посочените по-горе трудности са предполагаеми (потенциални). Само анализът на грешките и експерименталната проверка могат да докажат дали тези явления представляват реална практическа трудност.

След конкретизиране на проблемните фонеми и фонемни опозиции вниманието в настоящото изследване е насочено към отделяне и систематизиране на грешките в междинния български език на децата билингви; до изясняване дали има положителен пренос от майчиния в изучавания (български) език; до установяване на проблеми доколко частичното сходство на фонеми в съпоставяните системи се отразява (положително или отрицателно) или развитие на речевия слух у 7-8-годишните деца.

Работният корпус, на който се базира изследването, включва общо 675 – фиша с фонетико-фонологични грешки от устната и писмената речна турчета и ромчета, учещи в І клас.

Произносителните и правописните грешки със съгласни фонеми – последици от родноезиковата интерференция на децата билингви от турски произход, са следните:

1. Смесване на [ц] със [с] и на [ц’] със [с’]:

“саревиса” вм. царевица	“гъсениса” вм. гъсеница
“ръсе” вм. ръце	“светя” вм. цветя
“лисе” вм. лица	“принса” вм. принца
“диса” вм. деца	“ветрес” вм. ветрец
“сарят” вм. царят	“танс” вм. танц
“Сарят седнал на своя трън” вм. Царят седнал на своя трон

2. Грешки при употреба на [с] и [ш]

“Шашо” вм. Сашо

“Шиша” вм. Сиса

3. Грешки при употребата на [х]

“тейник” вм. техник

“фърчила” вм. хвърчила

“пуфкав” вм. пухкав

“стиготворение” вм. стихотворение

“ляб” вм. хляб

4. Други нарушения на българските правоговорни и правописни норми:

- вмятане на звукове:

“старани” вм. страни

“хавана” вм. хвана

“колонче” вм. клонче

“измия” вм. змия

“испи” вм. спи

“питички” вм. птички

“геледа” вм. гледа

“булуза” вм. блуза

“сланина” вм. слана

“шикафа” вм. шкафа

“истрах” вм. страх

- изпадане на звукове:

“фърга” вм. хвърля

“имкал” вм. химикал

“пантлони” вм. панталони

“туртувар” вм. тротоар

“стрия” вм. изтрия

“фстъци” вм. фъстъци

Съществуват и други фонетико-фонологични грешки, но техният брой е минимални затова те не са отразени, тъй като коефициентът им на повторяемост е под 10 %.

Ромските деца повтарят някои от грешките, допускани от децата турчета.

Тъй като мекостта на консонантите в ромски език се среща във всички позиции, то често се чуват грешки от рода на:

“гиоль” вм. гьол

“петакь” вм. петък

“елекь” вм. елек

В ромската фонетична система има консонанти, равностойни на българските [дз], [у], затова допуснатите грешки от децата с тези звукове се дължат предимно на възрастовите особености. По-ярко изразени грешки са следните:

- Елизия на звукове:

“звикаме” вм. извикаме	“кокич” вм. кокиче
“рапта” вм. работа	“мастора” вм. майстора
“събта” вм. събота	“чера” вм. вчера
“кастифон” вм. касетофон

- Вмятане на звукове:

“господжо” вм. госпожо	“гагала” вм. гага
“магадзина” вм. магазина	“злад” вм. зад
“лицица” вм. лисица	“коши” вм. кош
“човкала” вм. човка	“шкафи” вм. шкаф

За да се изяснят въпросите доколко има положителен пренос има положителен пренос от родния (майчиния) език в изучавания (българския) език и доколко частичното сходство на фонеми в съпоставяните езици се отразява положително или отрицателно при развитие на речевия слух у учащите се, би подпомогнало и следното групиране на консонантния фонемен инвентар в българския и в североизточния турски и в ромския диалект.

Първа група: Много сходни фонеми [б, п, д, т, г, к, в, ф, з, с, л, м, н, р, й]

Втора група: Частично сходни фонеми (с по-малко сходство, несъвпадащи напълно)

Североизточен турски диалект	Североизточни ромски диалекти
х, б’, п’, д’, т’, г’, к’, в’, ф’, з’, с’, л’, м’, н’, р’	х, дз, дж

Трета група: фонеми, отсъстващи от родния език

Североизточен турски диалекти

Североизточен ромски диалекти

ж, ш

дз, дз

ц, ц

дж

ж, ш

Практиката показва, че най-леки за усвояване се явяват фонемите от първата група. В методическата литература [8] се налага мнението, че известна трудност се явява при фонемите от втората група, тъй като в сходните фонемни черти различията са трудноуловими и обясними. Най-чести са грешките с липсващите в майчиния език фонеми и фонемни опозиции.

Разгледаните проблеми показват, че трябва много внимателно да се подхожда към проблемите на обучението на децата роми и турчета. И още: трябва да се изясни видът билингвизъм у децата – дали е смесен или координативен, или пък владеят само майчиния си език. От това зависи каква методика ще бъде използвана в обучението им по български език като чужд.

ЛИТЕРАТУРА:

[1] Бижков, Г. Теория и методика на дидактическите текстове. С., Просвета.

[2] Выготский Л.С. Мышление и речь. – В: Избранные педагогически исследования. М., 1986.

[3] Граматика на съвременния български книжовен език. Том І. Фонетика, БАН, С., 1982.

[4] Здравкова, Ст., Хр. Кючуков. Вариантен диагностичен инструментариум по родна реч за деца слабовладеещи български език. –В: Начално образование, № 6.

[5] Кючуков, Хр. Психолингвистични аспекти на ранния билингвизъм. С., 1997.

[6] Кючуков, Хр. Лингводидактически аспекти на ромския език. С., 1998.

[7] Люцканов, А. Лингвистични основи и методически проблеми на интерференцията при изучаване на руски език от славяните. С., 1971.

[8] Теоретические основы методики обучения иностранным языкам в средней школе (под ред. А.Д.Климентенко, А. А. Миролюбова), М., 1991.

[9] Шубин, Э.П. Позитивные и негативные аспекты влияния первого языка на овладение вторым на разных уровнях языковой системы. Иностранные языки. 1971, кн. 5, с. 27 – 31.

[10] Цонева, Д. Развитие на речевия слух. Русенски университет, 2002.

[11] Каngas, T. S. Bilingvizam. Beograd, 1991.

[1] Днес в България живеят две основни групи турци – североизточни (във Варненско, Бургаско, Добричко, Шуменско, Разградско, Търговищко, Русенско, В.Търновско, Плевенско) и южни (в Кърджалийско, Пловдивско, Хасковско, Старозагорско).

СРАВНИТЕЛНА ТАБЛИЦА НА СЪГЛАСНИТЕ ФОНЕМИ

В българския език

Преградни

Проходни

Преградно-проходни

Сонорни