За някои употреби на формата за бъдеще време в българския и чешкия език

Осъзнаването на тричленния характер на българската темпорална система е продължителен процес, резултат от творческите търсения на редица видни българисти. Безспорно основният принос в тази насока е на Ив.Куцаров, в чиито трудове за първи път темпоралността е представена като триграмемна морфологична категория с един немаркиран /презенс/ и два маркирани /аорист и футурум/ члена, противопоставящи се в рамките на опозицията разновременност : неразновременност /вж. напр. Куцаров 1997/. Независимо от използваната терминология, в повечето системни трудове по българска морфология значението и употребите на времената са детайлно описани. Целта на настоящото изследване е да се анализират употребите на формата за бъдеще време с оглед на терминологията в съвременните теории на конотацията и да се направи съпоставка с чешки език. В чешката граматична литература традиционно се описва тричленна темпорална система. Примарно средство за изразяване на следходност спрямо момента на комуникативния акт е бъдеще време. Формалните средства на морфемно равнище са различни в зависимост от вида на глагола – при несвършените глаголи формата за бъдеще време е аналитична, докато при глаголите от свършен вид се използва сегашната форма.

Сп. В.Маровска, автор на първото цялостно изследване за стилистичните възможности на различните езикови равнища, на морфологично равнище конотации се пораждат на два основни принципа : чрез избор между съществуващите морфологични дублети и чрез граматическа метафора – “една форма се употребява вместо друга по някаква аналогия между двете” /Маровска 1998, стр.155/. Синонимно на термина граматическа метафора се употребява терминът транспозиция. В широк смисъл транспозицията се определя като “използване на една езикова форма във функцията на друга езикова форма – неин противочлен в парадигматичния ред” /Словарь 1998, стр.519/. Тя е едно от проявленията на езиковата асиметрия. В.Маровска дефинира транспозицията като употреба на един маркиран член или на немаркиран в главно значение вместо друг маркиран член, при това “в този процес не е задължително формите да са членове на една и съща морфологична категория” /Маровска 1998, стр.154-155/. Подобна дефиниция намираме и у Ив.Куцаров : “употреба на един маркиран член във функциите на друг маркиран член или на главното значение на немаркирания член в една и съща морфологична категория” /Куцаров 1997, стр.28/. Основното различие между цитираните автори е в това, дали става въпрос за преносна употреба в рамките на една морфологична категория, или е възможно да се говори за транспозиция между членове на различни категории. Според нас транспозицията може да се определи като замяна между един маркиран и друг маркиран /или немаркиран в главно значение/ член на една морфологична категория. В случаите, когато са взаимозаменими членове на различни граматически категории, това най-често е резултат от частична граматическа синонимия и типичният за транспозицията експресивен ефект не се постига. В българистиката граматическите метафори в сферата на темпоралността са подробно описани, като обикновено се говори за преносна или модална употреба.

Бъдеще време е маркирана грамема от темпоралната парадигма с основно значение следходност и при пряка употреба формите означават действие, следходно спрямо момента на говорене.В сферата на темпоралността бъдеще време може да участва в две транспозиции – употреба вместо сегашно време /т.е. вместо немаркираната грамема в главно значение/ и вместо минало време. Употребите на футурум вместо презенс са няколко типа:

1. Когато формите за бъдеще време /предимно на глагола съм, понякога придружени от частица да/ заместват форми за сегашно време, се изразява “потенциално-предположителна отсянка” /Станков 1981, стр.69, вж. и Стоянов 1980, стр.396/. В чешките граматики се отбелязва, че ако формите на индикатива означават действието като несигурно, това се сигнализира с преместване на действието в бъдещето или с наречията asi, snad /Хавранек, Йедличка 1963, стр.249; вж.също Стилистика 1997, стр.105, където модалната отсянка е определена като правдоподобност/. Например:

Тогава търсех съзвездието Ралица и мислех за моята Ралица, какво ли ще е нейното възглавие и царствено ложе, в което посреща нощта, и нека небесното светило да и въздаде щастие и мир. ЕС 189

A já hledal souhvězdí Ralice – překrásný Orión, a myslel na svou Ralicu, jaká je asi její poduška a její carské lože, ve kterém vítá noc…ES 23

Но той наистина трябва да е йога или факир, легна направо върху плочките в другия край на лабораторията, само си подложи някакво трупче под главата – той наистина ще да е светец. ВлП 105

Ale on je vážně tenhleten johín nebo fakir, on si lehl přímo na dlaždičky, až na druhým konci laborky akorát s klackem pod hlavou – on je asi už vážně svatej muž. Vl P 100

Някои изследователи определят тези случаи не като преносна употреба на формата за бъдеще време, а като съчетание от частица ще + глаголна форма. Сп. В.Станков например частица ще в употреби от типа Това ще /да/ го е направил той е показател за предположителност, а не за бъдещност /Станков 1969, стр.153/. Ив.Куцаров характеризира ще /да/ като лексикален конклузивен модификатор /Куцаров 1994, стр.201-202/. Г.Герджиков говори за парадигма на предположителните форми, която обхваща всички неследходни времена /Герджиков 1984/. У П.Пашов също присъства цяла парадигма за предположителност, образувана с ще, като “за подсилване може да се прибави съюзът /или частицата/ да” /Пашов 1994, стр.162/. Без да взимаме отношение към парадигматичния характер на тези образувания, ще отчетем само, че по наше мнение форма ще писа е невъзможна.

2. Изместването на действието в бъдещето може да предава и друг модален нюанс - на възмущение, негодувание, неудоволствие. Тази възможност се отбелязва и за чешкия език /вж. Стилистика 1997, стр.105/. Експресията е още по-силна, когато темпоралната транспозиция е придружена от транспозиция по лице:

- Голтак!…- измърмори сърдито Джони. – Риза няма на гърба си, а пари ще ми подхвърля. ДД 549

“Žebráku!” ulehčil si rozzlobeně Džoni.”Košili na hřbetě to nemá a bude mi cpát peníze!” DD 359

Юрталана връхлетя върху него. “Знаем ги ние тези гяволии – ухили се злорадо той. – Сега пък ще се преструва!” ГК 47

Jurtalan se k němu vrhl.“To známe, tyhle čertoviny!” uchichtl se škodolibě.“Teďka se bude přetvařovat!” GK 32

- Готованин! – зъбеше се отвън Юрталана. – Той ще ми разправя на мене. Ама ще го науча аз, та да помни, докато е жив, кой е Тодор Юрталанов!…ГК 174

“Darmožrout!” zuřil venku Jurtalan. “Mně bude něco povídat! Ale já ho naučím, do smrti nezapomene, kdo je Todor Jurtalanov!” GK 115

Ефектът на силно негодувание, възмущение се постига благодарение на включването на бъдещия момент в осъществяването на действието, т.е. на експлицитно изразената възможност то да продължи и занапред.

3. За означаване на повторителни квалификативни действия бъдеще време може да замества както презенс, така и имперфект /т.е. възможна е и неутрализация на опозицията по относителност : неотносителност/. Конотативният ефект всъщност е резултат от транспозицията по вид /свършен вместо несвършен/ и върху него се наслагват допълнителните нюанси от темпоралната транспозиция. Сп. В.Станков “повторителността на сегашните или миналите квалификативни действия, когато те са предадени с бъдещи форми, се долавя по-добре, а самите действия се открояват по-релефно…основната причина за появата на посочената употреба се крие в модалното значение на бъдещите форми – в случая значението на потенциална готовност, способност да се извърши действието” /Станков 1981, стр.70-71/. В.Маровска също отчита тази транспозиция и я обяснява с “необходимостта да се изрази итеративност” /Маровска 1998, стр.174/. В чешкия език “действие, повтаряно в миналото или в настоящето, се изразява обикновено със свършени глаголи” /Хавранек, Йедличка, стр.225/ и тъй като тези глаголи сигнализират бъдеще време, за темпорална транспозиция не може да се говори.

Вик отвреме-навреме си играе с машинките, които му донесох, понякога ще се спре минута-две зад гърба ми или дори ще вземе колбата от ръцете ми и ще забърка кристали, разбира се, само от сполучливите, ще се зазяпа тук-таме по Надя, но по хубавите момичета се зазяпват всички мъже, в петък се остави да му надяна бялата манта, но после изчезна през почивните дни…ВлП 70

Vik si sice občas pohraje s mašinkami, které jsem mu přivezla na hraní, někdy mi postojí chvilku za zády nebo dokonce vezme do ruky mou baňku a zamíchá si krystaly, ovšem jen ty povedené, tu a tam zírá na Naďu, ale na hezkou holku zírá každý chlap, v pátek si dal sice vnutit svůj bílý plášt, ale na celý víkend pak zmizel…Vl P 66

- Засрами се! – избухна Юрталана. – От хората се засрами, ако не те е срам от нас! Коскоджамити мъж стана, а няма да се свъртиш в къщи, няма да се заинтересуваш от работата...ГК 285

“Že se nestydíš!” vybuchl Jurtalan.”Aspoň před lidma by ses mohl stydět, když už ne před náma! Jsi dospělý chlap, a doma se chvilku nezdržíš, na práci ani nevzdechneš…” GK 195

В стаите на хотел “Бохемия” се влиза без проблеми, униформеният мъж дори ще ви извика асансьор. ВлП 69

Do pokojů hotelu Bohemie se lze dostat bez kontroly a uniformovaný muž vám k tomu ještě přivolá vypolštářovanou zdviž. Vl P 65

Другата логически възможна транспозиция – употреба на бъдеще време вместо минало – е силно експресивна, среща се рядко, и то предимно в разговорна реч. Същото може да се каже и за транспозицията с обратен знак – аорист вместо футурум. Примерите, които се привеждат, са от разговорната реч – вж.напр. у В.Станков: Петко отиде ли вече на училище? – Ще отиде та, няма да те чака цял ден /Станков 1981, стр.70/, въпреки че е включен в групата примери, илюстриращи преносна употреба, придружена от повелителна модалност на наложителност.

Освен разгледаните транспозиции, формата за бъдеще време има и други употреби, които се отнасят към сферата на модалността и не могат да се определят като преносни. По-особеният характер на изявителната модалност при бъдеще време, разколебаната представа за реалност отдавна са отбелязани от изследователите. И в ново време някои автори отнасят тази грамема към субективномодалните /вж. напр. Янакиев 1962/. Тъй като формата за бъдеще време означава действието като предстоящо, нереализирано, тя притежава наред с основното си значение /или именно поради него/ и някои потенциално заложени модални семи – действието може да се представи като предстоящо с различна степен на сигурност, възможност, предположителност, необходимост. Тези семи могат да се актуализират контекстово и в такива случаи възникват отношения на синонимия между футурум и маркираните модални грамеми – кондиционал и императив. Освен това, макар частиците ще и няма, с които се образуват формите за бъдеще време /съответно за положителен и отрицателен статус/, да имат в съвременния език чисто граматическа функция, не е случаен фактът, че като формообразуващи елементи са граматикализирани именно модални глаголи.

Синонимията се определя като “тип семантически отношения между езиковите единици, изразяващи се в пълно или частично съвпадение на техните значения…Във функционален план синонимията се проявява като способност на езиковите единици благодарение на тъждество или сходство на техните значения да се заместват една друга във всички или в определени контексти, без да се променя съдържанието на изказването” /Словарь 1998, стр.446/. Във втория случай се говори за частична синонимия. Под граматическа синонимия “се разбира смислова еквивалентност на функционално тъждествени граматически форми” /стр.446/. Следователно между формите за бъдеще време и за кондиционал и императив съществува частична граматическа синонимия, основаваща се на общата за тях сема ’следходно действие’. Впечатляващо е, че още авторът на първата българска граматика, Н.Рилски, отнася аналитичните условни форми към бъдеще време, макар и с известни уговорки. По-нататък наличието на семантичен компонент ’следходност’ в значението на маркираните модални грамеми е отчетено и от Ал.Теодоров-Балан, Л.Андрейчин, П.Пашов, Ст.Георгиев и др. /вж. подробното изложение у Куцаров 2000, където многократно е отбелязан фактът, че условното и повелителното наклонение функционират в рамките на немаркираното сегашно време, но винаги сигнализират следходно събитие/. Затова в определени контексти кондиционал и императив са в отношения на конкуренция с индикативното бъдеще време, като се изразяват различни модални нюанси.

Потвърждение на становището, че в случаите, когато футурум функционира с условна или повелителна семантика, не става въпрос за преносни употреби, намираме и у други изследователи. Например В.Станков изтъква, че формите за бъдеще време “могат – и по непреносен път – да изразяват модално значение на потенциална готовност, способност да се извърши действието”/Станков 1981, стр.66/, а “при подходящ контекст и интонация…могат да изразяват и ясно доловима модална отсянка на повелителност, съчетана с наложителност”/Станков 1981, стр.67; вж. и изложението в Граматика 1983, стр.342-343/. В.Маровска определя употребата на изявителните форми за бъдеще време вместо повелителни и вместо условни като транспозиция по наклонение, но прави следната забележка: “струва ни се обаче, че в този случай /употреба на футурум с условна семантика – б.м./ става въпрос за синонимия, породена от контекстови условия, допускащи употребата и на двата вида форми” /стр.168/. Случаите на частична граматическа синонимия, които се предопределят от системата и се отличават със слаба експресия, могат да се описват като периферийни модификатори в полето на функционално-семантичната категория. Така постъпва напр. Ив.Куцаров /единственият автор, който прави цялостно описание на характерните за българския език функционално-семантични категории/. В полето на субективната модалност са отбелязани като периферийни модификатори – членове на морфологични категории в несъщинска функция – футурум в императивна функция /като е отчетена ролята на повелителната интонация/, футурум на глагола съм /+да/ в предположителна функция, футурум претерити в условна функция /вж. Куцаров 1985, стр.114-116/. Случаите на транспозиция, които са силно експресивни, обикновено не се описват като периферийни модификатори и това е напълно закономерно. А.В.Бондарко пише : “Несобствената функция на морфологичната категория винаги така или иначе произтича от нейната основна функция, явявайки се нейно следствие, страничен резултат” /Бондарко 1971, стр.63/. Граматическата метафора /употребата на една форма вместо друга/ няма за цел изразяване на значението на заменяната форма, а постигане на експресия в резултат на контраста между употребената форма и контекста - при преносна употреба “се наблюдава логическо противоречие между основното темпорално значение на глаголната форма и контекста” /Станков 1969, стр.8/, като трябва да се оценява и ролята на неграматичните средства при възникване на преносни употреби. Ето защо като периферийни модификатори в полето на една функционално-семантична категория биха могли да намерят място само случаите на частична граматическа синонимия. За транспозиция може да се говори тогава, когато са налице опозитивни отношения, и то в рамките на една морфологична категория.

Функционирането на бъдеще време с условна модалност е няколко основни типа:

1. В аподозиса на условни изречения формите за бъдеще време и кондиционал се конкурират свободно и изборът се определя от екстралингвистични фактори като официалност на комуникативния акт, тип комуниканти и др. Същото отбелязва и В.Станков:”…употребата на формите за условно наклонение е белег на по-изискано, по-деликатно изразяване, докато формите за бъдеще време имат народно-разговорен характер” /Станков 1981, стр.67; вж.също Янакиев 1970, стр.96/.

2. Формите за бъдеще време са в конкуренция с тези за условно наклонение и в други типове контекст. Предпочитанието към една от тях се определя също по-скоро от екстралингвистични фактори, но различията в изразяваните модални нюанси са по-забележими. Системата на кондиционала в чешкия език се отличава от българската по това, че се различава значението за време, т.е. съществуват сегашно и минало условно наклонение. Освен това чешкият кондиционал не носи ясно доловимата в българския език функционалностилова окраска на “книжност” и има доста по-висока фреквентност. Вероятно по тези причини употребата на форми за бъдеще време в позиция на условно наклонение е по-рядка, макар и напълно възможна. В превод на чешки език в голяма част от случаите преводачите предпочитат формата за кондиционал. Може би разликите между българското и чешкото условно наклонение, както и отсъствието на граматикализирана относителност в чешкия език са мотивирали решението на чешкия българист Вл.Шаур да отнесе така категорично маркираните с относителност форми за бъдеще време към иреалността /Шаур 1989/. Интересно е да се отбележи, че според авторите на чешката академична граматика опозицията индикатив : кондиционал функционира в рамките на обективната модалност като неусловност : условност /или също констатация : хипотетичност, реалност : нереалност/. Условността на кондиционала трябва да се разбира като потенциалност /възможно условие – кондиционал сегашен/ или като иреалност /условието е недействително – минал или сегашен кондиционал/ /Граматика 1986, стр. 168/. В рамките на субективната модалност кондиционал може да функционира само в някои емоционално модифицирани изреченски типове.

Когато в българския текст условната семантика е предадена чрез форми за бъдеще време, възможните функционални еквиваленти в чешкия език са няколко:

- форми за бъдеще време:

- Ето, обидихте се…А аз ще река – понякога тия с по-бедната руда и със стоте процента дават повече за духа на една нация от ония, облагодетелствуваните…ДрА 21

“Vidíte, urazil jste se…Řeknu vám však ještě něco – někdy ti s menším talentem odvedou lepší práci než velcí géniové.” Dr A 17

- Вятър! За чуждото тоя народ и в огъня ще влезе. Ти само му покажи нещо за грабене. ГК 159

“To nemá smysl! Náš člověk pro kousek cizího skočí třeba do ohně. Stačí mu jen ukázat, kde se dá co ukrást.” GK 106

- форми за условно наклонение:

- Защото някои азиатски доктрини например…

- Към които ние с тебе трудно ще се пригодим…ДрА 50

“Protože některé azijské národy mají jiné doktríny…”

“…jimž bychom se my dva asi těžko přizpůsobili.” DrA 40 /формално и лексикално маркирана условност/.

Ако го е ударил с камъка, ще има рана, ще има и кръв – хич може ли такъв удар без кръв. А кръв нямаше, а и рана никъде не се виждаше. ГК 55

Kdyby ho byl trefil tím kamenem, byla by někde rána a krev – takový úder nemůže být bez krve. Ale krev nikde není, ani ránu není vidět. GK 37

Но не от голямата сума се плашеше. Ако е само до парите, ще я изплати криво-ляво. Ще внесе колкото готови пари има, ще тегли малко от банката, ще подпише някоя и друга полица за почека и работата ще се нареди. ГК 31

Ta velká suma ho nelekala. Kdyby šlo jen o peníze, nějak by to zaplatil. Dal by, co má na hotovosti, něco by vybral z banky, podepsal by nějakou tu směnku a bylo by to. GK 22

- лексикални съответствия:

…върху двигателя е могъл да се покатери незабелязано единствено по заземяването на гръмоотвода, защо иначе този дявол ще предприеме толкова опасен ход, при това така скоро…ВлП 45

…na kryt spalovače se mohl dostat, neviděn, jedině po uzemění hromosvodu, proč ten čert asi podnikl tak nebezpečný výstup a tak příšerně rychle…Vl P 42

3. Бъдеще време може да изразява и други модални нюанси, близки до условността – най-често възможност, способност за извършване на действието. При неутрален изказ функционалните съответствия биха били съчетания с модалния глагол мога. Актуализирането на модалните семи е контекстово, като особено активно е синтактичното равнище – най-често такива значения се изразяват във възклицателни изречения, оформени като въпросителни. Функционалните съответствия в чешкия език са както форми за бъдеще време, така и за условно наклонение, а в някои случаи и модални глаголи:

- форми за бъдеще време:

Но разбираше ли тогава, Теофиле, от свят и люде? Пък и с какво най-вече ще излъжеш гладния, ако не обещаеш да го нахраниш? ЕС 203

Ale copak tys tenkrát, Teofile, věděl o světě, o lidech? A čímpak nejspíš obalamutíš hladového, ne-li příslibem, že ho nasytíš? ES 43

Та реших да бъда кратък – не ще изприкажеш нито света, нито човека с думи, макар и безбройни като звездите над нас…ЕС 204

Proto chci dále psát stručně – ani svět, ani člověka nedovypovíš slovy, byť jich bylo bezpočet jako hvězd nad námi…ES 45

Мога да бъда полезен за няколко дена поне с това, което някога умеех – НЕ! С това, с което винаги безотказно ще се справя. ВлП 103

Mohu být aspoň na pár dní užitečný tím, co jsem kdysi uměl – NE! Tím, co kdykoliv suverénně zvládnu. Vl P 98

- форми за условно наклонение:

Тя не знае защо е закъснял – какво ли ще си помисли, като се прибере, без да го е видяла!…ГК 15

Sevda neví proč se zdržel, a jak by jí bylo, kdyby si měla jít lehnout, a ani se s ním neviděla! GK 12

- Какво прави Йосиф?

- Какво ще прави Йосиф? Гледа си училището. ЙЙ 33

“Co dělá Josef?”

“Co by dělal Josef? Stará se o svoji školu.” JJ 37

Ами ако дяволът сам си е създал грешната и нас, хората, както разправят еретиците, за какво ще ме съди всевишният? ЕС 222

A co jestli si ďábel sám stvořil tu hříšnou zem i nás, lidi, jak vykládají ti sektáři, zač by mě měl Všemohoucí soudit? ES 72

- модални глаголи:

Много си млад и чистичък, как ще ме разбереш, ангеле? И тукашните гърци не ме разбират. Казвам им : как ще лицезрете господя с вашите ситни грехове от преяждане и препиване? ЕС 222

Jsi tuze mladý a čisťounký, jakpak mě můžeš pochopit, anděli! Ani ti zdejší Řekové mě nechápou. Povídám jim: jakpak chcete popatřit ve tvář Boží s těmi vašimi hříšky z přejídání a přepíjení! ES 72

Фактът, че в много от приведените примери /вж.т.2,3/ в чешкия превод на българския текст вместо форми за бъдеще време са предпочетени форми за условно наклонение като техни функционални еквиваленти, ни се струва убедително доказателство за това, че употребите на футурум с условна семантика не са транспозиции.

Бъдеще време може да функционира и с повелителна модалност, като значението се модифицира допълнително контекстово и интонационно. Същият процес е характерен и за употребата на сегашно време с императивно значение – още повече, че тази употреба е лексикално ограничена в същата семантична група глаголи, за които е възможна употреба на презенс вместо футурум, която може да се тълкува като неутрализация, доколкото лексикалното значение на глагола включва идеята за следходност. И в чешкия език една от функционалните транспозиции, характеризираща за емоционално маркираните изреченски типове, е употребата на индикатив в заповедно изречение с отсянка на категорична заповед /Граматика 1986, стр.170/.

- Искам да се срещнем довечера…

- Не!

- Ще дойдеш…Аз имам известни права, нали? ДрА 101

“Chci se s tebou dnes večer sejít…”

“Ne!”

“Ale však ty přijdeš…Ještě snad mám nějaká práva, ne?” DrA 83

- Твой дълг е, татульо…само че Дан ще оставиш на мира! ДрА 128

“Tati, musíš nechat Dana na pokoji!” DrA 107 /повелителната семантика е предадена чрез модален глагол/.

Това също са случаи на частична синонимия, актуализирана контекстово, и на конкуренция между изявителни футурни форми и повелителни форми. Изборът се определя от търсения модален нюанс.

Изявителното бъдеще време и условно наклонение във въпросителни изречения се конкурират с повелително наклонение, като чрез всяка от тези форми се изразява различна степен на настойчивост – “модална градация от повелителност към потенциалност в случаи като следните: Подай ми книгата – Ще ми подадеш ли книгата? – Би ли ми подал книгата?” /Граматика 1983, стр.342/.

Тя провря миличката си муцунка през разтрога на вратата и пропя с полудетското си, полуженско гласче :

- Ще ме поканите ли да си изпием кафето заедно? ДрА 47

Našpulila svou milou pusinku a přivřenými dveřmi zapěla svým napůl dětským, napůl ženským hlasem:

“Nepozvete mě dnes na kávu?” DrA 37

- Ще ми услужиш ли с волгата? ВлП 22

“Potřebovala bych půjčit tvou volhu.” Vl P 21

/сравни: Би ли ми услужил с волгата? и Услужи ми с волгата!, а в оригиналния чешки текст деликатността е постигната чрез употреба на условна форма/.

Източници на ексцерпираните примери:

1. ВлП : Вл.Парал. Младият мъж и белият кит. Пловдив 1983; Vl P : Vl.Páral. Mladý muž a bílá velryba. Ústí nad Labem, 1973

2. ГК : Г.Караславов. Снаха. С., 1978; GK : G.Karaslavov. Snacha. Praha, 1975

3. ДД : Д.Димов. Тютюн. С., 1955; DD : D.Dimov. Tabák. Praha, 1977

4. ДрА : Др.Асенов. Най-тежкият грях. С., 1980; DrA : Dr.Asenov. Nejtěžší hřích. Praha, 1985

5. ЕС : Е. Станев. Събрани съчинения, т.6. С., 1982; ES : E.Stanev. Ancikrist. Praha, 1976

6. ЙЙ : Й.Йовков. Чифликът край границата. С., 1987; JJ : J.Jovkov. Statek na hranici. Praha, 1974

Библиография:

Бондарко 1971 : А.В.Бондарко. Грамматическая категория и контекст. Ленинград, 1971

Георгиев 1991 : Ст.Георгиев. Българска морфология. В.Търново, 1991

Хавранек, Йедличка 1963 : B.Havránek, A.Jedlička. Česká mluvnice. Praha, 1963

Герджиков 1984 : Г.Герджиков. Преизказването на глаголното действие в българския език. С., 1984

Граматика 1986 : Mluvnice češtiny. Tvarosloví. Praha, 1986

Граматика 1983 : Граматика на съвременния български книжовен език. Т.2, Морфология. С., 1983

Куцаров 1985 : Ив.Куцаров. Очерк по функционално-семантична граматика на българския език. Пловдив, 1985

Куцаров 1994 : Ив.Куцаров. Едно екзотично наклонение на българския глагол. С., 1994

Куцаров 1997 : Ив.Куцаров. Лекции по българска морфология. Пловдив, 1997

Куцаров 2000 : К.Куцаров. Следходността в съвременния български език. Дисертация за присъждане на образователната и научна степен “доктор”. Пловдив, 2000 /машинопис/

Маровска 1998 : В.Маровска. Стилистика на българския език. Пловдив, 1998

Пашов 1994 : П.Пашов. Практическа българска граматика. С., 1994 /II допълнено издание/

Словарь 1998 : Большой энциклопедический словарь. Языкознание. М., 1998

Стилистика 1997 : M.Čechová, J.Chloupek, M.Krčmová, E.Minářová. Stylistika současné češtiny. Praha, 1997

Станков 1969 : В. Станков. Българските глаголни времена. С., 1969

Станков 1981 : В.Станков. Стилистични особености на българския глагол. С., 1981

Стоянов 1980 : Ст.Стоянов. Граматика на българския книжовен език. С., 1980 /трето издание/

Шаур 1989 : Вл.Шаур. Йерархия на признаците на българските глаголни времена. В: Съпоставително езикознание, 1989, №1, стр.45-55

Янакиев 1962 : М.Янакиев. За грамемите, наричани в българската граматика “сегашно време” и “бъдеще време”. В: Известия на института за български език, кн.8, 1962, стр.419-432

Янакиев 1970 : М.Янакиев. Записки по стилистика на българския език. С., 1970