Маргарита Димитрова

Влияние на прагматиката върху морфологичната форма и синтактичните свойства на глагола

Margarita Dimitrova

The influence of pragmatics over the morphological shape and the syntactic characteristics of the verb

(Summary)

Subject of this scientific research are the characteristics of the verbs doblizja, priblizja, doblizjavam, priblijzavam, doblizja se, priblizja se, doblizjavam se, priblijzavam se.

The lexical meanings of these verbs are based on their dictionary definitions. On the basis of a rich material are defined their possible syntactic structures. The lexical and the lexico-grammatical meaning realized from every one of the structures are demonstrated too.

The main attention is paid to the examples with competition between different syntactic structures and the reflexive and non-reflexive verb when one and the same lexical meaning is realized.

The conclusions concern the main role of the context when these lexical and grammatical meanings are realized. The decisive role of the lexical meaning of the noun as subject and object is stressed in the definition of the meaning of the direct object as a limit of movement or as an objekt whose movement is caused, as well as for defining a given meaning of non-reflexive verb as transitive or intransitive.

1. Обект на изследването.

Обект на изследването са глаголите доближа, приближа, доближавам, приближавам, доближа се, приближа се, доближавам се, приближавам се[1]. Глаголите от разглежданата група задължително присъединяват подлог. Невъзвратните глаголи от групата могат да присъединяват пряко и косвено допълнение, само косвено допълнение или да се употребяват без допълнение. Възвратните глаголи от групата могат да присъединяват косвено допълнение или да се употребяват без допълнение. Обстоятелствените пояснения (най-често за начин, в някои случаи за място и посока) при разглежданите глаголи са свободни разпространители и няма да се вземат предвид.

Разглежданите глаголи са интересни с особеностите на синтактичните свойства, морфологичната форма и лексикалното значение. От една страна, в синтактични конструкции, еднакви по броя и вида на приглаголните членове, глаголи с еднаква морфологична форма имат различно лексикално значение, напр. пътникът приближи селото, момичето доближи лицето си. От друга страна, в синтактични конструкции, различни по броя и вида на приглаголните членове, глаголи с различна морфологична форма имат еднакво лексикално значение, напр. пътникът приближи селото, пътникът приближи до селото и пътникът се приближи до селото; непознатият приближи нашата група, непознатият приближи до/към нашата група и непознатият се приближи до/към нашата група; бурята приближаваше и есента се приближаваше. У един и същи автор, в един и същи текст могат да се срещнат с едно и също значение различни конструкции и глаголи с различна морфологична форма, но с едно и също значение. Срв. у Ив. Вазов:

Македонски се приближаваше към турския бряг и ясно вече виждаше светлините, що излизаха из малките прозорчета на караулниците.

Необясними чувства вълнуваха сега гърдите на Македонски. Той угаждаше, че колкото по-скоро доближи до желаемия бряг, толкоз по-много влазяше в областта на премеждията, опасностите и ненадейностите.

Последните светлини мъждееха и умираха в Русчук, когато Македонски доближи до града, успоредно със станцията.

Стъпките приближаваха.

и:

Най-после той доближи брега, вмъкна се в долчето и там се спря и се ослуша.

Той удари към югозапад, та чрез едно полукръгло движение да приближи града, като избягва близостта на караулите.

В тълковните речници на съвременния български книжовен език[2] са намерили отражение особеностите на разглежданите глаголи по отношение на лексикалното значение и морфологичната форма, а в по-новите речници - и на някои синтактични свойства (категорията преходност/непреходност) на глагола или на отделно негово значение. При тълкуването на лексикалните значения речниците широко използват като основен или допълнителен начин за дефиниране синонимията между отделните глаголи.

2. Цел на изследването.

Ако обобщим речниковите дефиниции, ще стигнем до извода, че разглежданите глаголи означават:

· физическо придвижване на глаголното лице в пространството

· физическо придвижване на обект, каузирано от глаголно лице, в пространството

· настъпване на събитие (при подлог, изразен чрез съществително, назоваващо отрязък от време, събитие)

· придвижване на глаголното лице във времето

· подобие, сходство на глаголното лице с друг обект

· сближаване на глаголното лице с друг обект

Всяко от тези значения може да бъде изразено от няколко или от голяма част от разглежданите глаголи. Същевременно глаголът при изразяване на съответното значение може да образува само един тип или повече от един тип синтактична конструкция; може да бъде само възвратен, само невъзвратен или морфологичната му форма е без значение.

Цел на изследването е да се установи в какви синтактични структури се срещат разглежданите глаголи, какво лексикално значение или значения реализират във всяка структура, има ли връзка между лексикалното значение, синтактичната структура и морфологичната форма на глагола.

3. Синтактични структури и лексикални значения.

3.1. Синтактична структура S - V - Od - Oi.

Тази структура се реализира от всички невъзвратни глаголи. Възвратните глаголи поради морфологичната си форма не участват в такава конструкция, защото не могат да се съчетават с пряко допълнение. В тази структура глаголите реализират две значения: 'придвижване на обект, каузирано от глаголното лице' и 'сближаване на два обекта, каузирано от глаголното лице; предизвикване на подобие, приличие между двата обекта'. Съществителното подлог назовава каузатора. Съществителното пряко допълнение назовава обекта, който е подложен на каузация от страна на глаголното лице. Съществителното косвено допълнение назовава предела на движението на обекта при първото значение или образеца, спрямо който се наблюдава сближаване, подобие и приличие. Косвеното допълнение най-често се присъединява с помощта на предлог до. Среща се също и предлог към, но той не много чест. В единични случаи се употребяват предлози при и над.

3.1.1. Значение 'придвижване на обект, каузирано от глаголното лице'.

Материалът[3] показва, че значението 'придвижване на обект, каузирано от глаголното лице' основно се свързва с придвижване в пространството. При това много често съществителното подлог носи семантичен признак +hum (рядко -hum, +anim), а съществителното пряко допълнение носи признак -hum. Косвеното допълнение може да бъде изразено със съществителни, притежаващи и двата признака. Срв.:

(1) - Всъщност доста време, откак не сме се виждали, Сава Стефанидис - каза Вулгарис, приближи към Раковски своята плешива глава с широки, прозрачни уши и очи, които не изпускаха нито едно движение. (Ст. Дичев)

(2) Да, това беше Кай! Герда извика високо името му и приближи лампата към него. (Х.-К. Андерсен)

(3) Вземи ти восък и дръж го в ръката си далеко от огъня - твърд е и студен като камък. Ала щом доближиш восъка до топлина, разтапя се и чудни необичайни видове приема. (Ст. Загорчинов)

(4) Госпожица Маринова не се отдръпна, а, напротив, доближаваше още повече ръката си до неговата ръка и се преструваше че уж това става случайно и че не се интересува дали се докосва, или не се докосва до него. (К. Калчев)

(5) След дълги разпри пред стените на града кръстоносците се качили на корабите и плътно ги доближили до градските стени. (Й. Шопов)

Много често съществителното пряко допълнение и често, но не толкова съществителното косвено допълнение са изразени с думи, назоваващи части от човешкото тяло.

По-специален коментар заслужават случаите, в които съществителното подлог има характеристика -hum. Тук може да става дума както за придвижване в пространството, така и за придвижване във времето. При придвижване на обект в пространството именната фраза подлог може да бъде синекдоха на човек, срв.:

(6) Всяка нова крачка приближавала агента към смъртта, неумолима, неизбежна... (М. Гръбчева).

При придвижване на обект във времето именната фраза подлог назовава период или момент от време, срв.:

(7) И опасността, която нощта беше приближила почти до нас, сега се беше отдалечила и застинала на самия хоризонт. (Й. Йовков).

(8) Той крачеше опрял очи в земята, към чиито недра всеки ден и час го приближаваше. (Й. Йовков)

Като разновидност на този случай могат да се разглеждат употребите, при които подлогът е изразен с обобщително местоимение или абстрактно съществително, срв.

(9) Всичко, каквото съдействува за разклащането на днешната Русия, всичко, каквото подравя основите й, което я приближава до пропастта й, улеснява тържеството на новата. (Ив. Вазов)

(10) Работата постепенно го приближаваше до онова, което беше съзната или още неосъзната цел на живота му. (А. Гуляшки)

3.1.2. Значение 'сближаване на два обекта, каузирано от глаголното лице; установяване на подобие, приличие между двата обекта'.

Значението 'сближаване на два обекта, каузирано от глаголното лице; установяване на подобие, приличие между двата обекта' е свързано с преносна употреба на глаголите, базирана върху основното значение 'придвижване'. В този случай два от приглаголните членове винаги имат еднаква характеристика (+hum или - hum). Срв.:

(11) Петко поиска да им припомни за подвизи и битки, да ги приближи към себе си, но дори и Стайко - родният му брат - плътно бе стиснал устни. (Ст. Сивриев)

(12) Ако в нещо съм виновен, то е в туй, че ей-тъй, на шега и аз се оставих да ме носи тази мълва. И то само затуй, защото ме доближаваше до тебе. (Й. Йовков)

(13) В желанието си да приближи българския език до другите славянски наречия, Раковски се отдалечил от говоримия език. (К. Величков)

3.2. Синтактична структура S - V - Od.

Тази структура се реализира от всички невъзвратни глаголи. Възвратните глаголи поради морфологичната си форма не участват в такава конструкция, защото не могат да се съчетават с пряко допълнение. Тук глаголите реализират три значения. Две от значенията кореспондират със значенията, реализирани структурата S - V - Od - Oi, но тук липсва каузалната семантика. Това са значенията 'придвижване на глаголното лице' и 'сближаване на два обекта; наличие на подобие, приличие между обекти'. При значението 'придвижване на глаголното лице' най-често става дума за придвижване в пространството. Съществителното подлог назовава обекта, който се придвижва, а съществителното пряко допълнение назовава предела, до който се придвижва глаголното лице. В по-редки случаи се среща и назоваване на придвижване във времето. При значението 'сближаване на два обекта; наличие на подобие, приличие между обекти' единият от обектите, които се сближават, е глаголното лице, а другият обект е назован чрез съществителното пряко допълнение. Третото значение в тази структура е 'придвижване на обект, каузирано от глаголното лице' и то съвпада с едно от значенията при структурата S - V - Od - Oi. При това значение съществителното подлог назовава каузатора на движението, а съществителното пряко допълнение назовава обекта, който е подложен на каузация от страна на глаголното лице. Пределът на движението на обекта остава неназован, но е контекстово ясен.

Най-многобройни са случаите, в които се реализира значението 'придвижване на глаголното лице'. Другите две значения - 'сближаване на два обекта; наличие на подобие, приличие между обекти' и 'придвижване на обект, каузирано от глаголното лице' се срещат много по-рядко.

3.2.1. Значение 'придвижване на глаголното лице'.

Значението 'придвижване на глаголното лице' винаги се реализира като преместване в пространството. За подлога се предпочита именна фраза с признак +hum (по-рядко -hum, +anim). За допълнението няма ограничения на семантичните признаци. Значението на прякото допълнение като предел, а не обект на въздействие от страна на глаголното лице се осмисля въз основа на знанията за света. В изследвания материал трудно могат да се намерят примери, при които в рамките на простото изречение да остава неясно дали глаголът означава придвижване на глаголното лице или каузация на придвижването на обект от страна на глаголното лице. При подлог и пряко допълнение с признаци +hum тези изречения най-често описват придвижването на говорещия към слушащия в речевата ситуация. Затова те съпътстват диалога в художествен текст. Срв.:

(14) - Ще помниш сега какво е бунт - заклати той глава, като ме доближи. (А. Страшимиров)

(15) - Кои бяха? - запита ниско, предпазливо непознатият, като приближи стареца. (П. Михайлов)

(16) Христо (като доближава майка си). - И туй ти на Милка го приказваш? (П. Ю. Тодоров)

(17) Из един път ме приближава и, право ти куме в очи:.... (Вазов)

Срещат се и случаи, в които конструкциите не съпътстват диалога, но те са много по-редки, срв.:

(18) Те се спуснаха към него, но никой не смееше да го доближи. (Д. Немиров)

(19) И като го приближиха, те си казаха нещо шепнешком и почнаха да бъркат под възглавницата и под тефлека, върху който лежеше мъртвецът. (Ел. Пелин).

Конструкциите се употребяват често и при подлог с признак +hum и пряко допълнение с признак -hum. (Комбинациите на признак -hum, +anim при подлога с признак -hum при прякото допълнение и на признак +hum при подлога с признак +anim при прякото допълнение са много редки.) И в този случай значението 'придвижване на глаголното лице' на също се определя от знанията за света. Съществителното в позицията на прякото допълнение назовава такъв обект, който не може да бъде преместен в пространството от обекта, назован чрез съществителното подлог (т. е. от човек или животно). При тази комбинация на семантични признаци обаче почти не се срещат случаи, при които да се описват обстоятелства, съпътстващи комуникация. Срв.:

(20) Кондовица разбираше, че в тоя сандък има пари, та затова сама избягваше да го доближава. (Д. Немиров)

(21) Няколко калугерски прекосиха бързо-бързо двора и се скриха в навалицата, която приближаваше храмовия притвор. (Ст. Загорчинов)

(22) Те (мечките в Йелоустоунския парк) без страх приближават спрелите на шосето леки коли и спокойно очакват да им се подхвърли нещо за ядене. (Из печата)

Подлог с признак -hum се среща рядко. Той обикновено е изразен чрез съществително (именна фраза), което назовава машина, механизъм, група хора или абстрактна същност, а може да бъде и синекдоха за човек, животно или машина, механизъм. Прякото допълнение може да има признаци +hum и -hum. И в този случай глаголът означава придвижване в пространството на глаголното лице, а чрез прякото допълнение се означава пределът на движението. Това осмисляне на конструкцията се определя също от извънезиковите характеристики съществителните в позициите на подлог и пряко допълнение. Срв.:

(23) Отсреща се зададе кола, която, щом ни доближи, спря. (Р. Стоянов)

(24) Пищенето, все тънко, слабо, се продължаваше, то идеше от далеко, омаломощено, мязаше на звук, който издава свирката на локомотив, когато приближава станция. (Ив. Вазов)

(25) Ескадронът приближава границата в сгъстен строй. След него идат други ескадрони. (А. Каралийчев)

(26) Нещо се събори отвътре, после бързи стъпки доближиха вратата. (М. Грубешлиева)

(27) Старостта - неотменна и нища - / приближава и моя праг. (Хр. Радевски)

3.2.2. Значение 'сближаване на два обекта; наличие на подобие, приличие между обекти'.

За това значение е характерно, че и при двете синтактични позиции се предпочитат имена с признак +hum. Употребата на невъзвратни глаголи с такова значение очевидно е архаична. Срв.:

(28) Безкористен до себезабравяне, очарователен със словото си, той привързваше като никой друг ония, които го доближаваха. (В. Велчев, Ц. Гинчев)

(29) Тя е майка, тя ражда човека и никой няма право да я доближи, щом се страхува да стане баща на нейните деца. (Ст. Чилингиров)

3.2.3. Изразяването на значението 'придвижване на обект, каузирано от глаголното лице' чрез конструкция S - V - Od се среща само при глаголите приближавам и приближа. Придвижването е както в пространството, така и във времето. Значението се реализира при семантични ограничения върху имената във всяка от двете синтактични позиции и при определено комбиниране между семантичните признаци. Когато се назовава придвижване в пространството, подлогът е с признак +hum, а прякото допълнение с признак -hum. Срв.:

(30) И той с нервни пръсти приближи папките, опипа ги, извади една наслуки, прелисти я. (Бл. Димитрова)

(31) Бавно и неусетно приближаваше той своето четинесто лице с протегнати твърди устни и често, когато усещаше вече топлината на нейното лице като благоуханен топъл полъх, тя изеднъж отваряше засмени очи. (Д. Талев)

Когато придвижването на обекта е във времето, именните фрази в двете синтактични позиции са с признак -hum. За фразата подлог е характерно, че често назовава период или момент от време, срв.:

(32) И всеки изминат ден на борбата приближаваше часа на срещата ми с моите близки. (М. Гръбчева)

(33) А мракът като че изведнъж донася и едновременно от всички страни приближава някаква скрита, дебнеща опасност. (Й. Йовков)

При значението 'придвижване на обект, каузирано от глаголното лице' структурата S - V - Od може да се разглежда като елиптичен вариант на структурата S - V - Od - Oi. Пределът за движението на обекта не е назован в простото изречение, но е контекстово ясен в рамките на сложното изречение. В пример (30) този предел съвпада с подлога, което става ясно от следващите прости съединително свързани изречения. Те описват последващите действия на подлога, които са извършени върху придвижения обект, следователно обектът, назован от съществителното подлог, е и предел, до който е придвижен обекта. В пример (32) притежателните местоимения ми и моите и субстантивираното прилагателно близки определят говорещия като предел. В пример (33) пределът е назован в подчиненото изречение чрез израза нейното лице.

3.3. Синтактична структура S - V/Vсе - Oi.

Тази структура се реализира както от невъзвратните, така и от възвратните глаголи. Тук глаголите реализират две значения. Най-многобройни са случаите, в които се назовава 'придвижване на глаголното лице'. Съществителното косвено допълнение назовава предела, до който се придвижва глаголното лице. Наблюдава се количествен превес на конструкции с възвратен глагол, но значението достатъчно често се среща и в конструкции с невъзвратен глагол. Не може да се твърди, че възвратният глагол е предпочитан. При тази структура се среща още значението 'сближаване на два обекта; подобие, приличие между обекти'. Единият от обектите, които се сближават, е глаголното лице, а другият обект е означен чрез косвеното допълнение. Значението се среща сравнително често при възвратен глагол и изключително рядко при невъзвратен глагол.

Косвеното допълнение изключително често се присъединява с помощта на предлог до. Среща се и предлог към, но не толкова често. Предлог при се употребява рядко. В единични случаи се срещат предлози от, откъм, при които чрез косвеното допълнение се означава не предела, а началната точка на придвижването.

3.3.1. Значение 'придвижване на глаголното лице'.

Значението 'придвижване на глаголното лице' при тази структура винаги се реализира като придвижване в пространството. И при невъзвратните, и при възвратните глаголи с такова значение двата приглаголни члена могат да бъдат маркирани както с признак +hum, така и с признак -hum. Преобладават случаите, в които подлогът е маркиран с признак +hum.

Направените по-горе наблюдения върху структурата S - V - Od при реализацията на същото значение показаха, че при признак +hum на съществителните подлог и допълнение с помощта на разглежданите глаголи често се описва придвижване на събеседниците един към друг при речева ситуация. Подобна особеност е налице и при тази структура, но наблюдаваме предпочитания към глагол според морфологичната му форма.

Почти половината от изреченията с възвратен глагол описват придвижване на единия събеседник към другия, срв.:

(34) Гунчо Митин (като се доближава до Сенебирски). Господин Иванчо... (Й. Йовков)

(35) С влизането ми в двора Страти Гигов се приближи до мене, подаде месестата си длан като на човек, когото отдавна познава, и рече... (Сл. Трънски).

(36) - Ромиле, Ромиле, опомни се - завика Теодосий, като стана на крака и се доближи до постника. (Ст. Загорчинов)

В останалите случаи обаче се описва придвижване на глаголното лице извън речева ситуация, срв.:

(37) Рашид вървеше тихо, начумерен, позеленял и се приближаваше към хората и пожара. (Ц. Гинчев)

(38) Спасителите с четири моторници се приближават до давещия се.( Р. Белчев)

При изреченията с невъзвратен глагол се наблюдават случаи, в които се описва придвижването на единия от събеседниците, като комуникацията може да бъде както вербална, така и невербална, срв.:

(39) Иванко (приближава към Исака). Полека, старче! (В. Друмев)

(40) Един великан немец, селянин, доближи с чанта в ръка до бай Ганя, почна да го буди... (А. Константинов)

(41) Той приближи към Синесий и като му се поклони излеко, обърна се пак към Ариф. (Ст. Дичев)

Не се наблюдава специализация на конструкциите с невъзвратен и възвратен глагол при подлог с признак +hum и косвено допълнение с признак -hum. И в двата случая се описва придвижването на глаголното лице към някакъв обект в пространството, който представлява предел на движението му.

Примери с невъзвратен глагол:

(42) Доближи до прозорчето на кухнята и видя, че бялото му перденце беше наполовина спуснато - условен знак, че няма никаква опасност. (Д. Ангелов)

(43) Войниците изглеждат възбудени и весели, приближават до плетищата, увисват клоните на овошките и берат неузрелите още сливи и зарзали. (Й. Йовков).

Примери с възвратен глагол:

(44) Под това незабравимо небе пътникът се приближава бавно към Рио де Жанейро. (Св. Минков)

(45) Къню се приближи на пръсти до леглото му и внимателно го зави. (А. Гуляшки)

(46) Все тъй смутен и разтревожен за своите работи, Кирил се доближи до масата на Иванов и Тодор Баев. (Ст. Марков)

Подлогът може да има признак -hum и при тази структура. Както и при разгледаните до тук структури, в такъв случай е изразен чрез именна фраза, която назовава машина, механизъм, природен обект, който се движи, или представлява синекдоха. Такъв подлог почти винаги се комбинира с косвено допълнение със същата характеристика. В изреченията явно се предпочита възвратния пред невъзвратния глагол. Срв.:

(47) Влакът приближаваше към Плевен. (Ив. Вазов)

и:

(48) Към чифлика се приближаваше каруца със звънци и Нона знаеше коя е тази каруца. (Й. Йовков)

(49) Стори му се, че стрелбата, която идеше от оврага, се приближаваше към могилата. (Д. Димов)

(50) След като обикаля Царевец от юг, изток и север, реката толкова много се приближава до коритото на по-горното течение, че само някакви стотина метра делят двата ръкава. (Ст. Михайлов)

Единични са случаите с невъзвратни и възвратни глаголи, при които подлогът има признак -hum, а косвеното допълнение - признак +hum, напр.:

(50) Поотворих очи. Две-три сенки се приближават към мене. (Д. Калфов)

Това е недостатъчно за някакви обобщения.

В материала няма примери, в които значението 'придвижване на глаголното лице' да се реализира като придвижване във времето. Такива примери обаче лесно могат да се конструират. Именните фрази подлог и косвено допълнение трябва да притежават признак -hum и да съдържат съществително, назоваващо период, точка във времето или събитие. Срв.:

(51) Лятото/денят/ваканцията/празникът приближаваше/приближи към края си.

3.3.2. Значение 'сближаване на два обекта; подобие, приличие между обекти'.

Това значение се среща почти само при възвратен глагол. Най-отчетливо е при признак +hum на двата приглаголни члена, срв.:

(52) В първите минути на срещата Райна почувствува, че въпреки снощната среща в градската градина Кондарев не се е приближил към нея, както тя вярваше. (Е. Станев)

(53) Революцията се сочи като единствено средство за спасение. Очевидно в това отношение Каравелов се е доближил до Апостола. (Ив. Унджиев)

(54) Види се, бе мислила върху последния им разговор и вярваше, че се е доближила до него, че с неговия език му говори. (Д. Талев)

Това значение се среща и при косвено допълнение с признак -hum, срв.:

(55) Ораторът, който се приближава до тяхното равнище, е принуден да слиза много ниско. (С. Радев).

(56) С поставянето на здрави основи нашия театър национален... - с това ние се доближаваме до задачата на истински театър. (П. П. Славейков)

Срещат се и случаи с характеристика -hum на двата приглаголни члена, срв.:

(57) Нашите артисти са свикнали със сценическа реч, която се приближава до всекидневния разговор. (Н. Лилиев)

(58) Външният изглед на Планетариума с грамадния му купол много се доближава до този на турските джамии. (Г. Белев)

3.4. Синтактична структура S - V/Vсе.

Тази структура се реализира както от невъзвратните, така и от възвратните глаголи. Тук глаголите реализират две значения. Най-многобройни са случаите, в които се назовава 'придвижване на глаголното лице'. Пределът, до който се придвижва глаголното лице, остава неназован, но е контекстово ясен. Именната фраза подлог може да бъде маркирана както с признак +hum, така и с признак -hum.

При тази структура се среща и отделеното в тълковните речници значение 'настъпване на събитие'. От анализирания до тук материал е ясно, че най-общото значение 'придвижване', независимо от това, дали представлява придвижване на обект, каузирано от глаголното лице, или придвижване на самото глаголно лице, се конкретизира като преместване в пространството и като преместване във времето. Във втория случай съществителното в позицията на подлога винаги има признак -hum. Срв. дадените по-горе примери при структурите S - V - Od - Oi и S - V - Od. Значението 'настъпване на събитие' може да се разглежда не като самостоятелно значение, а като подобна конкретизация на значението 'придвижване на глаголното лице', при която придвижването се осъществява във времето. Както и при другите структури, конкретизацията се среща само при глаголите с представка при-. Подлог може да бъде съществително, маркирано с признак -hum и назоваващо период, точка във времето или събитие.

3.4а. Значение 'придвижване на глаголното лице', конкретизирано като движение в пространството.

Материалът показва, че няма предпочитание към невъзвратния или възвратния глагол. Глаголите и в двете морфологични форми могат да присъединяват подлози, маркирани както с признак +hum, така и с признак -hum. Преобладават случаите, в които подлогът е маркиран с признак +hum (и +anim). При такива семантичните признаци на подлога и невъзвратен глагол почти не се наблюдават случаи, в които се описват придвижване на събеседници при речева ситуация, срв.:

(59) Кремена. (Радостно). Ивайло приближава! Да го посрещнем. (Вазов)

(60) Преследвачите приближавали и обграждали цялата местност. (П. Йорданова)

(61) Едва доближихме, множеството се развълнува, всички се затекоха край пътя да ни изгледат по-отблизо... (К. Величков)

Описание на придвижване на обстоятелствата около речева ситуация се наблюдава в единични случаи, напр.

(62) Офицерите слизат в една полска болница. Единият от тях приближава и ни изпраща с добра дума. (Л. Станев)

(63) Той доближава и дава заповед на двамата осъдени да копаят. (Л. Станев)

Подобно е положението и при конструкциите с възвратен глагол, срв.:

(64) Двете гъски стояха неподвижно и гледаха как се приближаваме. (Ем. Станев)

(65) И тук, както при отсрещната крепост, зидове са били иззидани само от страната, откъдето е можел да се приближи неприятел. (Ст. Михайлов)

(66) Не бяха се още доближили и боляринът, и войниците разбраха по лицето на крагуяря, че не беше се случило нищо лошо: то беше весело и засмяно. (Ст. Загорчинов)

Ето и примери, при които се описва речева ситуация:

(67) Жените стояха до желязната ограда и чакаха. Към тях поглеждаха от двора, но никой не спираше, никой не се приближаваше да ги попита какво искат и кого търсят. (Г. Караславов)

(68) Двамата измамници го помолиха любезно да се приближи и го попитаха харесват ли му боите и шарките. (Андерсен)

Подлогът с признак -hum е изразен чрез съществителни, назоваващи машини и механизми, абстрактни същности или представлява синекдоха. Едни и същи лексеми или изрази могат да се срещнат както в конструкция с невъзвратен, така и в конструкция с възвратен глагол. Тук се наблюдава предпочитание на глагола според представката. Подчертан превес имат глаголите с представка при-, въпреки че се срещат примери и с глаголите с представка до-.

Конструкциите с невъзвратен глагол винаги назовават придвижване на обекта, назован с именната фраза подлог. Напр.:

(69) А Пирин вънка лае, лае, ще скъса синджира. Радостно лае. Кой ли ще е по това време? Приближават стъпки. Висока сянка на мъж минава край прозореца. (В. Бончева)

(70) Лаят приближава, идва към нас, все по-силен, все по-ясен. (Ем. Станев)

(71) В тоя миг се зачуха нови глъчки, които приближаваха. (Ив. Вазов)

Конструкциите с възвратен глагол също могат да назовават придвижване на обекта, назован с именната фраза подлог. При тях обаче подлог може да бъде и пределът, към който се придвижва някакъв друг обект, известен от контекста.

Срв. примери с съществително подлог, назоваващо обект, който се придвижва:

(72) Всички останаха тъй, в очакване, и с погледи отправени към файтона, който бързо се приближаваше. (Ст. Дичев)

(73) Лодките се доближиха и към нас, високо и шумно се разсипа цяла буря от гласове. (Й. Йовков)

(74) Облегнах се на едно дърво с гръб към гласа на Влад. Стъпките му се приближиха. (Бл. Димитрова).

Срв. примери със съществително подлог, назоваващо предел, към който се придвижва друг обект:

(75) Каляската продължи към Дермендере, което се приближаваше. (Вазов)

(76) Възвишенията над Каваба и Саръшабанската низина оставаха все по-далеч, а островът се приближаваше. (Д. Димов)

Конструкцията S -V/Vсе може да съдържа наречия за място като насам, натам, които посочват предела на придвижването, срв.

(77) Русенци биха стояли още дълго по улиците към изходните врати; ала в това време натам приближиха изпратените градски глашатаи...(Ст. Дичев)

(78) Току-що бе влязъл в двора Брашнаров и се приближаваше насам с бавни стъпки. (Д. Талев)

3.4б. Значение 'придвижване на глаголното лице', конкретизирано като придвижване във времето (т. нар. 'настъпване на събитие').

Такова значение се среща както при невъзвратните глаголи, така и при възвратните глаголи, но е присъщо само на глаголите с представка при-. Съществителното в подложна позиция може да има само признак -hum. То задължително назовава период, точка във времето или събитие. Срв.:

(79) Както се види, приближава часът да бъдем полезни на драгото си отечество. (Ив. Вазов)

(80) Приближаваше краят на юни. (Г. Райчев)

(81) Тия дни Рада беше твърде улисана в училището, защото приближаваше годишният изпит. (Ив. Вазов)

(82) Като че далеч зад хоризонта невидима буря страховито и тежко идеше, местеше се и се приближаваше все по-близко и по-близко. (Й. Йовков)

За конкуренцията между невъзвратен и възвратен глагол говори фактът, че у един автор се срещат конструкции и с двата глагола, срв.:

(83) Приближаваха Великденските празници. (Влайков)

и:

Мен ми бе не по-малко драго, когато се приближаваше Великден. (Влайков)

(84) Лиляна се приучва да познава / посоката по немите звезди, / да долови, че буря приближава / по шепота на листи и води. (Бл. Димитрова)

и:

Денят се приближаваше с тревогата на измачканите ми дрехи, рошави коси, издайнически следи от целувки. (Бл. Димитрова)

Описаните до тук структури и значенията, които реализират, обхващат огромната част от употребите на разглежданите глаголи. Допълнително обаче трябва да бъдат споменати два случая.

3.5. Други значения с граматичен и лексико-граматичен характер, които се появяват при някои от синтактичните структури.

3.5.1. Пасивно значение.

В РСБКЕ се посочва, че невъзвратните глаголи от разглежданата група образуват възвратен пасив. В БТР'Попов няма такава информация. Наблюдаваният материал показва, че глаголите с възвратна форма реализират пасивно значение в много редки случаи. За това е необходима силната подкрепа на контекста. Срв.:

(85) Опит 8. Потапя се една стъклена пръчка в разтвор от концентрирана солна киселина и друга в концентриран разтвор от амоняк и се доближават една до друга. (Учебник по химия).

Единичността на случаите не позволява да се правят обобщения. Вероятно в някои типове текст възвратния пасив не се среща само изолирано, но едва ли има някаква по-значителна честота.

3.5.2. Взаимно значение.

Взаимното значение на конструкцията се наблюдава доста по-често, но все пак остава спорадично. То също се реализира с помощта на контекста, а не произтича от глаголната форма. Това е вероятната причина в речниците да не бъде отбелязано. Както във всички останали случаи, взаимното значение се реализира само при глагол в мн. ч. В изреченията може да се предполага изпускане на израза един към друг, който осигурява взаимното осмисляне и чиято семантика е контекстово ясна.

Контекстът създава възможност за взаимно значение при две от структурите. При структурата S - V - Od взаимното значение се наблюдава при значенията на глаголите с каузална сема - 'придвижване на обект, каузирано от глаголното лице' и 'сближаване на два обекта, каузирано от глаголното лице'. Срв.:

(86) Тълпата ни тласкаше и притискаше един към друг. Шумът ни караше да приближаваме глави, за да се чуем. (Бл. Димитрова)

(87) И двамата държавници намериха за практично да водят устни преговори върху съществуващите разногласия и да търсят една редакция, способна да приближи гледищата на двете страни. (Из печата)

При структурата S - Vсе взаимното значение се наблюдава при значение 'придвижване на глаголното лице'. Срв.:

(88) Стъпките им самотно кънтяха и замираха в кривите дувари, които някъде се приближаваха толкова, че човек можеше да ги достигне с две ръце. (П. Стъпков)

(89) Два далечни потока се приближават и вливат един в друг и стават двойно по-големи. (Бл. Димитрова)

(90) Двамата пред него си приказваха тихо и колкото приближаваха къщната врата, толкова главите им се доближаваха. (К. Петканов)

4. Конкуренция между различните синтактични структури при изразяване на едно и също значение.

Направеният анализ на синтактичните структури и значенията, които се срещат при всяка от тях, показва високата степен на конкуренция между две или три структури при изразяването на дадено значение. Извън конкурентните отношения остава само значението 'сближаване на два обекта, каузирано от глаголното лице; предизвикване на подобие, приличие между двата обекта', което се наблюдава единствено при структурата S - V - Od - Oi.

4. 1. Значението 'придвижване на обект, каузирано от глаголното лице', се реализира от конкурентните структури S - V - Od - Oi и S - V - Od. Съществителното подлог назовава каузатора на движението, а съществителното пряко допълнение назовава обекта, който е подложен на каузация от страна на глаголното лице. Пределът на движението на обекта се назовава чрез съществителното косвено допълнение или остава неназован, но контекстово ясен. Значението се среща много често при структура S - V - Od - Oi и много по-рядко при структура S - V - Od, където се наблюдава само при глаголите приближавам и приближа. При конкретизацията на значението като придвижване в пространството или като придвижване във времето няма разлика между двете структури по честота, по семантичните характеристики на приглаголните членове и по лексикалната им реализация. Както отбелязах, структурата S - V - Od може да се разглежда като елиптичен вариант на структурата S - V - Od - Oi, който се употребява при необходимата контекстова яснота на предела за придвижването.

4. 2. Най-много конкурентни структури се наблюдават при значението 'придвижване на глаголното лице': S - V - Od, S - V - Oi и S - V. За всяка от тях най-често е именно това значение. Съществителното подлог назовава обекта, който се придвижва. Пределът, до който се придвижва обекта, може да бъде назован със съществителни пряко допълнение или със съществително косвено допълнение назовават предела, до който се придвижва глаголното лице. Когато е контекстово ясен, този предел може да остане и неназован. При конструкциите с пряко допълнение значението се конкретизира само като придвижване в пространството. За подлога се предпочита именна фраза с признак +hum (+anim). За допълнението няма ограничения на семантичните признаци. Значението на прякото допълнение като предел, а не обект на въздействие от страна на глаголното лице се осмисля въз основа на знанията за света: именната фраза в позицията на пряко допълнение назовава такъв обект, който не може да бъде преместен в пространството от човек.

При подлог и пряко допълнение с признаци +hum чрез структурата S - V - Od се описва придвижването на говорещия към слушащия в речевата ситуация. При структурите S - V - Oi и S - V почти не се наблюдават подобни случаи.

И при трите структури при означаване на придвижване в пространството подлогът може да има признак -hum и да е изразен чрез именна фраза, която назовава машина, механизъм, абстрактна същност или представлява синекдоха.

При структурите S - V - Oi и S - V придвижването се конкретизира и във времето, така че се наблюдава една допълнителна конкуренция. Това се се среща само при глаголите с представка при-. Подлог може да бъде именна фраза, маркирана с признак -hum и съдържаща съществително, назоваващо период, точка във времето или събитие.

4. 3. При изразяване на значението 'сближаване на два обекта; наличие на подобие, приличие между обекти' се конкурират структурите S - V - Od и S - V - Oi. Единият от обектите, които се сближават, е глаголното лице, а другият обект е назован чрез именната фраза косвено допълнение. При структурата с пряко допълнение употребата на разглежданите глаголи с такова значение е архаична, а структурата с косвено допълнение е много рядка при невъзвратен глагол.

5. Конкуренция между невъзвратен и възвратен глагол при изразяване на едно и също значение.

Двата вида глаголи се конкурират при значенията 'придвижване на глаголното лице' и 'сближаване на два обекта; подобие, приличие между обекти'. Извън конкуренцията остават значенията с каузална семантика ('придвижване на обект, каузирано от глаголното лице' и 'сближаване на два обекта, каузирано от глаголното лице; установяване на подобие, приличие между двата обекта'), тъй като те се срещат в структури с пряко допълнение, в които е невъзможна употребата на възвратен глагол.

5. 1. При значението 'придвижване на глаголното лице', конкретизирано като придвижване в пространството, в рамките на структурите S - V - Oi и S - Vсе - Oi се наблюдава количествен превес на конструкции с възвратен глагол, но значението достатъчно често се среща и в конструкции с невъзвратен глагол. Не може да се твърди, че възвратният глагол е предпочитан. При признак +hum на съществителните подлог и допълнение в почти половината от изреченията с възвратен глагол се описва придвижване на събеседниците един към друг при речева ситуация. Изреченията с невъзвратен глагол нямат подобна употреба. Когато се описва придвижване на глаголното лице извън речева ситуация, не се наблюдава специализация на глагола според формата му. Когато се назовава придвижване на машина, механизъм, природен обект и др. под. обаче явно се предпочита възвратния пред невъзвратния глагол. При структурата S - V и S - Vсе няма предпочитание към невъзвратния или възвратния глагол в това значение, но има известна разлика в значението. Конструкциите с невъзвратен глагол винаги назовават придвижване на глаголното лице, докато при конструкциите с възвратен глагол подлог може да бъде и пределът, към който се придвижва някакъв друг обект, известен от контекста. Това е единственият случай при разглежданите глаголи, в който подлогът назовава предел на действието.

Значението 'придвижване на глаголното лице', конкретизирано като придвижване във времето (т. нар. 'настъпване на събитие'), се среща както при невъзвратните глаголи, така и при възвратните глаголи (дори у един автор). Няма признаци, спрямо които да се определи предпочитание към дадена форма на глагола.

5. 2. При значението 'сближаване на два обекта; подобие, приличие между обекти' двата вида глаголи се конкурират в рамките на структурите S - V - Oi и S - Vсе - Oi. Значението се среща сравнително често при възвратен глагол и изключително рядко при невъзвратен глагол.

6. Омонимия на структури при изразяване на близки значения.

За омонимия може да се говори при структурата S - V - Od във връзка с изразяване на значението 'придвижване на глаголното лице' и значението 'придвижване на обект, каузирано от глаголното лице'. Чрез пряко допълнение в единия случай се означава предел на движение, а в другия обект на придвижване. Двете значения се различават по честота. Любопитен е фактът, че най-често съществителното пряко допълнение назовава предел на движението на глаголното лице и много рядко обект, чието придвижване е каузирано от глаголното лице. Значението на прякото допълнение като предел, а не като обект се осмисля въз основа на знанията за света. При подлог и пряко допълнение с признаци +hum тези изречения най-често описват придвижването на говорещия или слушащия в речевата ситуация. При подлог с признак +hum прякото допълнение с признак -hum се осмисля като предел, когато използваното съществително назовава такъв обект, който не може да бъде преместен в пространството от човек. То обаче се осмисля като обект, когато съществителното назовава такава реалия, която може да бъде преместена в пространството.

7. Съществуващи схващания за разглежданите глаголи и за други подобни случаи.

Изследователите се спират само на част от описаните до тук факти. Те основно разглеждат конкурентните и омонимните отношения. Б. Норман обяснява конструкцията с пряко допълнение при невъзвратните глаголи чрез "взаимно влияние между семантичните подкласове и синтактичните модели. То се открива (...) във формалното изразяване по аналогия: глаголите с близко (сходно) значение получават еднакви синтактични признаци, срв. (…) бълг. конникът приближава стената на крепостта ("Стършел") по аналогия с конникът наближава стената на крепостта..."[4]. М. Попова включва глаголите доближавам и приближавам в отделената от нея втора група по преходност, при която глаголите са маркирани с признак "+насоченост на действието към обект" и "семантичният компонент "насоченост на действието към обект" се изразява както чрез безпредложно съществително, така и чрез отсъствие на безпредложно съществително...". Авторката приема, че глаголите са преходни и в двете си реализации, а предложната конструкция се обяснява с факта, че обектът е и предел на назованото действие[5].

Обект на вниманието на авторите са и случаи, подобни на разглежданите глаголи. Например глаголите спускам и катеря в изразите спускам пистата и катеря върховете[6] от езика на спортистите и спортните деятели присъединяват пряко допълнение, което не е обект, а място на действието. Г. В. Крилова[7] посочва и други случаи, когато безпредложно присъединената именна фраза представлява обстоятелственото пояснение: вървях цял ден, пътувах цяла нощ. Такава употреба се среща при много глаголи, срв. четох цял следобед, писах два часа и т. н. Б. Норман[8] разглежда глаголите спирам и спирам се, аналогични на някои от разгледаните. Значението 'прекратяване на движението на глаголното лице' може да се изрази както чрез възвратния, така и чрез невъзвратния глагол, срв. спирам пред магазина и спирам се пред магазина. Според автора поради задължителността на прякото допълнение при преходното глаголно значение, срв. спирам колата пред магазина, за изразяване на непреходно значение е достатъчна само липсата на пряко допълнение и затова възвратният глагол е в отстъпление.

8. Изводи.

В светлината на направения анализ на глаголите доближа, приближа, доближавам, приближавам, доближа се, приближа се, доближавам се, приближавам се въз основа на посочените конкурентни и омонимни отношения може да се предложи една по-различна трактовка конструкциите с пряко и с косвено допълнение при едно и също значение на глагола и на конструкциите с възвратен и невъзвратен глагол. Определящ за значението на глагола е контекстът, а не морфологичната му форма или синтактичното му обкръжение. При еднозначен контекст, както е в примерите, дадени по-горе, невъзвратният глагол в конструкция с пряко допълнение може да означава както придвижване на глаголното лице, така и придвижване на обект, каузирано от глаголното лице. Еднозначността на контекста се определя от съществителните, които запълват позициите на подлога и допълнението и които чрез лексикалното си значение разрешават въпроса за това, дали прякото допълнение означава предел на движението или обект, чието движение се каузира. Възвратната форма на глагола налага своите морфологични ограничения при изразяването на значения с каузална семантика, но не е прикрепена към значенията с некаузална семантика, които се изразяват както с възвратен, така и с незвъзвратен глагол. От наблюденията следва и необходимостта от едно теоретично обобщение. Традиционно на прякото допълнение се приписва значение на обект, който е подложен на въздействие от страна на глаголното лице. Така е наистина в огромния брой случаи (напр. написах книга, поправих прозореца, изчистих стаята). Очевидно обаче многобройността на тези случаи не е основание на синтактичната форма пряко допълнение да се приписва едно определено значение. Направените в настоящето изследване наблюдения показват, че тази форма може да има повече значения. Същевременно наличието на корелативни двойки от възвратен и невъзвратен глагол, както е в изследвания материал и в примерите от други автори (напр. доближа - доближа се, спирам - спирам се и т. н.), не е задължително свързано с противопоставянето между преходен невъзвратен глагол и непреходен възвратен глагол (в класическия смисъл на категорията преходност/непреходност). И невъзвратният глагол може да бъде непреходен (или да има такова значение) и неговото лексикално значение да съвпада със значението на възвратния[9].

А. В. Бондарко отбелязва, че при всички непреходни глаголи (възвратни и невъзвратни) общ план в изразяването на непреходността е синтактичният, където е налице опозиция между преходните и непреходните глаголи по признака "+/- възможност за присъединяване на пряко допълнение". Възвратните глаголи на практика изразяват непреходност два пъти, на две равнища - морфологично чрез се и синтактично чрез липсата на пряко допълнение (при евентуалното наличие на косвено допълнение)[10]. Направеният анализ показва, че в съвременния български книжовен език има случаи, при които присъединяването на пряко допълнение не прави един глагол преходен в традиционния смисъл на термина.

Б. Норман въвежда термина “оказионална дерефлективация”, с който описва друго явление[11] . Подходящо е обаче този термин да се използва за конкурентните структури S - V - Oi и S - Vсе - Oi, S - V и S - Vсе. Ако приемем установеното при непрефигираната глаголна лексика като характерно за системата на българския глагол, то на невъзвратния глагол със значение 'придвижване на обект, каузирано от глаголното лице' и задължително пряко допълнение съответства възвратен глагол със значение 'придвижване на глаголното лице', който може да присъедини косвено допълнение или да се употреби без допълнение, напр. доближавам се до гората, приближавам се (бързо). Чрез оказионалната дерефлективация невъзвратният глагол в съчетание с косвено допълнение или без допълнения започва да изразява също значението 'придвижване на глаголното лице', напр. доближавам до гората, приближавам (бързо). В такъв случай може да се говори за конкуренция между морфологичния и синтактичния начин за изразяване на непреходност според дефиницията на А. В. Бондарко. При подкрепата на контекста възвратният непреходен глагол може да загуби елемента се и, съвпадайки по форма със съответния преходен глагол, чрез синтактичните си връзки да изрази непреходност като типичен невъзвратен непреходен глагол.

---

[1] В речниците като заглавки обикновено се посочват само глаголите от несвършен вид, а глаголите от свършен вид се дават след заглавната дума в същата речникова статия. В някои речници възвратните глаголи са включени в статията на съответните невъзвратни глаголи. Тук изброих всички лексеми, тъй като в хода на анализа ще бъде проследено дали и как възвратната форма влияе върху граматичните свойства и лексикалното значение на глаголите.

[2] Наблюдавани са два речника: Речник на съвременния български книжовен език, С., БАН, 1955-1959 (РСБКЕ) и Български тълковен речник. Преработен и допълнен от Д. Попов. София, Атлантис, 1995 (БТР'Попов).

[3] В изследването освен собствен материал е използван и материал от Архива на Секцията по лексикология и лексикография на Института за български език при БАН.

[4] Б. Ю. Норман. Переходность, залог, возвратность (на материале болгарското и других славянских языков), Минск, 1972, с. 19.

[5] М. Попова. Преходност-непреходност на глаголите в български език с оглед на типологичната им характеристика. В: Език и литература, 1982, кн. 5, с. 51; с. 52.

[6] Отбелязани съответно от К. Иванова. Върху взаимоотношенията на глаголната префиксация и категорията преходност/непреходност в съвременния български книжовен език. В: Славистичен сборник, С., 1968, с. 159 и от Г. Армянов. Български ли е езикът на спортните коментари? В: Бълг. език, 1985, с. 182.

[7] Срв. Г. В. Крылова. Наблюдения над переходным и непереходным употреблением глаголов в современном болгарском языке. В: Уч. зап. ЛГУ, серия филол. наук, вып. 64, Славянское языкознание, 1962, с. 80.

[8] Вж. Б. Ю. Норман. Цит. съч., 1972, с. 117-119.

[9] В предишните си изследвания върху непрефигираната глаголна лексика в съвременния български книжовен език стигнах до по-различни резултати. Преходните глаголи (глаголни значения) са две групи - задължително присъединяващи пряко допълнение и незадължително присъединяващи пряко допълнение (т. нар. глаголи с абсолютна употреба). На глаголите от първата група могат да съответстват лични възвратни глаголи (с възвратно или средно значение), докато на глаголите от втората група не съответстват лични възвратни глаголи, напр. движа, блъскам срещу движа се, блъскам се и чета, строя (вж. М. Димитрова. Категорията преходност/непреходност на глагола в съвременния български книжовен език, докторска дисертация, 1986; М. Димитрова. Наблюдения върху функционално-семантичното поле на залоговостта. ЦТБ, С., 2001; М. Димитрова. Типове преходност в съвременния български книжовен език. - Бълг. език, 1985, кн. 2, с. 95-103). Случаи като разгледаните в настоящето изследване не бяха открити.

[10] 10 Вж. А. В. Бондарко. К теории поля в грамматике - залог и залоговость. Във: Вопросы языкознания, 1972, кн. 3, с. 32.

[11]Авторът има предвид случаи като подхлъзвам се - подхлъзвам те, размеквам се - размеквам те (вж. Б. Ю. Норман. Синтактичен каузатив в български, руски и белоруски, В: Съпост. езикозн., 1979, кн. 2, с. 26). Струва ми се по-точно обаче такива случаи да се разглеждат като транзитивация на непреходния възвратен глагол.