За синтактичните и семантичните свойства...

Маргарита Димитрова

За синтактичните и семантичните свойства на една група словообразувателно свързани глаголи

І. Обект на изследването.

В изследванията върху българския глагол малко внимание е обръщано на това има ли връзка между категориите начин на действие и преходност/непреходност. При наблюденията върху взаимовръзките в глаголната лексика интересът на авторите е насочен предимно към вида, начините на действие и словообразувателните процеси, а синтактичните свойства на изходния и на производните глаголи не са обект на внимание. В граматиките се отбелязва само фактът, че при префигиране на непреходен глагол дериватът в повечето случаи е преходен глагол[1]. Изследванията върху глаголното словообразуване и върху начините на действие са свързани със семантиката на глаголите и почти не засягат промените в синтактичните свойства на лексемите, които се посочват в редки случаи[2]. Не се обръща внимание на промяната в синтактичните свойства на глаголите и при суфиксалната глаголна деривация, когато от глагол от първичен несвършен вид се образуват глаголи от свършен и вторичен несвършен вид. Тъй като обикновено при този процес лексикалното значение на дериватите рядко се променя съществено, в центъра на теоретичния интерес е въпросът за интерпретацията на дериватите – дали са граматични форми на категорията вид, или са отделни лексеми, при които промяната на вида е един от резултатите на деривацията[3].

При образуването на глаголи от глаголи синтактичните свойства на деривата във връзка с категорията преходност/непреходност могат да се променят или да не се променят. Най-общо резултатите при образуването на нови глаголи от изходен непрефигиран глагол (първичен, отименен или отмеждуметен) се свеждат до посочените по-долу зависимости. Подчертани са случаите, при които синтактичните свойства на деривата са различни от тези на изходния глагол.

1. Префиксално словообразуване. Дериватът е от свършен вид.

1.1. Изходен глагол от несвършен вид.

1.1.1. Непреходен изходен глагол.

1.1.1.1. Дериватът е непреходен глагол, срв. плача и поплача, вървя и повървя, плувам и заплувам, скачам и подскачам.

1.1.1.2. Дериватът е преходен глагол, срв. скачам и прескачам, бродя и избродя.

1.1.2. Преходен изходен глагол.

1.1.2.1. Както изходният глагол, така и дериватът задължително се съчетават с пряко допълнение, срв. бера и набера, бавя и забавя, браздя и набраздя, трия и изтрия, питам и попитам.

1.1.2.2. Изходният глагол може да се употребява абсолютно, дериватът задължително се съчетава с пряко допълнение, срв. ям и изям, чета и прочета, пиша и препиша.

1.2. Изходен глагол от свършен вид.

1.2.1. Непреходен изходен глагол.

1.2.1.1. Дериватът е непреходен глагол, срв. скоча и подскоча, стъпя и пристъпя.

1.2.1.2. Дериватът е преходен глагол, срв. скоча и прескоча, скоча и надскоча, стъпя и настъпя.

1.2.2. Преходен глагол.

1.2.2.1. Както изходният глагол, така и дериватът задължително се съчетават с пряко допълнение, срв. реша и дореша, купя и накупя.

2. Суфиксално словообразуване. Дериватът е от свършен, несвършен или вторичен несвършен вид.

2.1. Изходен глагол от несвършен вид.

2.1.1. Непреходен изходен глагол.

2.1.1.1. Дериватът е непреходен глагол, срв. ахам – ахна и ахвам; припкам – припна и припвам, мълча – млъкна и млъквам.

2.1.2. Преходен изходен глагол.

2.1.2.1. Както изходният глагол, така и дериватът задължително се съчетават с пряко допълнение, срв. бруля – брулвам и брулна.

2.1.2.2. Изходният глагол може да се употребява абсолютно, дериватът задължително се съчетава с пряко допълнение, срв. бода – бодвам и бодна; режа – рязвам и рязна.

2.2. Изходен глагол от свършен вид.

2.2.1. Непреходен изходен глагол.

2.2.1.1. Дериватът е непреходен глагол, напр. скоча и скачам.

2.2.2. Преходен изходен глагол.

2.2.2.1. както изходният глагол, така и дериватът задължително се съчетават с пряко допълнение, срв. купя и купувам, вържа и връзвам, кажа и казвам.

2.2.2.2. Изходният глагол може да се употребява абсолютно, дериватът задължително се съчетава с пряко допълнение, срв. платя и плащам.

Направеният преглед показва, че съществуват два типа промени на синтактичните свойства на глаголите успоредно със словообразувателните процеси. Първият тип е, когато в процеса на префиксация от непреходен се образува преходен глагол. Тук системните отношения могат да се търсят във връзка със семантичните компоненти (темпоралност, локативност или модалност на действието), чрез които различните представки модифицират значението на произвеждащия глагол. Вторият тип е, когато се променя типът преходност[4] на изходния глагол, при което изходният глагол може да се употребява без пряко допълнение, а дериватите задължително присъединяват прякото допълнение. Явлението се наблюдава както при префиксация, така и при суфиксация. Особен интерес при описаните зависимости представляват случаите при суфиксация, защото тук сравнително редовно се наблюдава промяна в типа преходност, а лексикалното значение на произвеждащия и производния глагол е близко. Смятам, че това явление е свързано с промяната на начина на глаголното действие в процеса на деривацията. Най-ярко то засяга една група словообразувателно свързани глаголи, които са обект на изследване в статията. За тези глаголи е характерно следното. Във формален план от непрефигиран глагол от несвършен вид (първичен, отименен или отмеждуметен) се образува дериват от свършен вид с помощта на наставка -н-[5]; от него се образува дериват от вторичен несвършен вид с помощта на наставка -ва-, напр. бликам, бликна, бликвам; кряскам, кресна, крясвам; пека, пекна, пеквам и т. н. Трите глагола се различават по граматичните и семантичните си характеристики. Освен разликата по вид, която е резултат от деривацията, глаголите се различават и по начин на действие. Изходният глагол означава продължително действие, т. е. характеризира се с признака дуративност. Той може да бъде причислен към общорезултативния (мажа, мятам), статалния (мълча, скриптя), еволютивния (пипам, ровя) и с известни уговорки към многоактния (мляскам, свиркам) начини на действие[6]. Образуваните от него свършен и вторичен несвършен глагол принадлежат към едноактния начин на действие. В редки случаи при някои лексеми допълнително се развиват ингресивно и атенуативно значение. Изходният глагол и дериватите имат съвпадащо лексикално значение или значения, срв. гриза, гризна и гризвам ‘хапя, отхапвам’; викам, викна и виквам ‘издавам силен глас’, ‘говоря високо, силно’, ‘каня, поканвам, зова, призовавам’; кривя, кривна и криввам ‘извивам нещо, правя го криво; накланям’; мляскам, млясвам и млясна ‘издавам особен шум при ядене’, ‘целувам шумно’; чукам, чуквам, чукна ‘удрям нещо твърдо о твърдо’, ‘хлопам, тропам’, ‘троша, разтрошавам’, или поне част от значенията им съвпадат. Наблюдават се и случаи, когато при някоя от лексемите са се развили и допълнителни значения[7].

Така в процеса на глаголната суфиксална деривация в съвременния ни езикс са се формирали своеобразни „тройки” глаголи, различаващи се по граматични характеристики, но не и по лексикално значение. При някои от тези „тройки” се наблюдава зависимост между начина на действие и типа преходност. Когато изходният дуративен глагол може да има абсолютна употреба, дериватите от свършен и вторичен несвършен вид не могат да имат абсолютна употреба в същото значение (или значения). Способността за абсолютна употреба е тясно свързана с начина на действие при глаголите и отчасти с вида.

2. Обем на изследването.

Изследването е направено върху непрефигираните глаголи, които формират „тройки” от първичен несвършен и суфиксално образувани свършен и вторичен несвършен. Корпусът е съставен, като посочените у Пашов, 1966[8] лексеми са съпоставени с включените у Попов, 1995[9] и са изследвани тези, за които съществуват речникови статии. В единични случаи са отстранени очевидно остарели и диалектни лексеми (напр. сецам, сецна и сецвам) и не са вземани предвид подобни значения при някои от лексемите.

3. Цел на изследването.

Цел на изследването е да се опишат разликите в семантичните и синтактичните свойства между изходния глагол от несвършен вид и дериватите от свършен и вторичен несвършен вид, които се отнасят до категорията преходност/непреходност. Такива разлики се наблюдават при някои от преходните глаголи и са свързани с промяна на типа преходност. При това изходният несвършен глагол има абсолютна употреба, а суфиксалните производни нямат.

Случаите са ясни и лесни за интерпретация при глаголите с едно значение. При многозначните глаголи лексемите могат да имат и преходни, и непреходни значения, както и значения, при които се наблюдава посочената зависимост, и значения, при които тя липсва. Затова при многозначните глаголи всяко значение се разглежда отделно. Също при многозначните глаголи случаите, в които дадено значение се е развило само при един от глаголите от „тройката”, не се вземат предвид.

4. Терминологичен апарат.

4.1. Елиптична употреба на преходен глагол.

Преходен глагол или глаголно значение може да се употреби без прякото допълнение, когато назованият от допълнението предмет е ясен от контекста или конситуацията. Прякото допълнение се изпуска на синтактично равнище, но е ясно в комуникативен план. Елиптичната употреба на преходни глаголи често се среща в изречения същински въпроси или в повелителни изречения, когато за събеседниците обектът на действието е известен и не е необходимо да се назовава, срв. Типичните изречения от ежедневието:

(1) – Купи ли?

(2) – Донесе ли ?

(3) – Купувай, купувай, какво се чудиш!

Изпуснатото допълнение може да бъде ясно от контекста, напр. в следващите примери:

(4) – Кажете поне какъв метод на анкета сте възприели?

– Ами възможно най-простият: вървя от човек на човек и анкетирам. (Б. Райнов. Бразилска мелодия)

(5) Той затваря очи и несъзнателно пак вдига шишето и гълта жадно, бързо и уплашено. (Елин Пелин. Изкушение)

Изразът от човек на човек от (4) и изразът пак вдига шишето от (5) създават необходимия контекст прякото допълнение при глаголите анкетирам и гълтам да бъде изпуснато. Поредица от да-конструкции също създава условия за елипса на прякото допълнение. Срв.:

(6) Може би смяташ, че ми доставя върховно удоволствие само да готвя, да пера, да мия, да кърпя, да лъскам, да стържа... (Ст. Христозова. Безсмъртният и лудият).

(7) Не насилвай детето, не може да дъвче и да гълта толкова бързо.

По своя характер елиптичната употреба е речево, а не езиково явление и намира подкрепа в извънезиковите обстоятелства, съпътстващи комуникацията. Затова всички преходни глаголи в подходящ контекст могат да се употребят елиптично[10]. Елипсата на прякото допълнение не е свързана с особености в семантичните и синтактичните свойства на преходния глагол. Затова прякото допълнение може свободно да се възстанови, без да се наруши граматическата правилност или смисловата същност на изречението. Срв.:

(2а) – Донесе ли мляко?

(3а) – Купувай, купувай сервиза, какво се чудиш!

(4а) – Ами възможно най-простият: вървя от човек на човек и го анкетирам.

(4б) – Ами възможно най-простият: вървя от човек на човек и анкетирам всеки.

4.2. Абсолютна употреба на преходен глагол.

Преходен глагол (глаголно значение) може да се употреби без пряко допълнение не защото то е ясно за събеседниците от контекста или конситуацията, а с определена комуникативна цел. Говорещият чрез употреба на преходен глагол без пряко допълнение в този случай съобщава, че същината, назована с конкретно употребеното съществително подлог може, е в състояние да извършва назованото с глагола действие (по принцип или в момента). Напр.

(8) В първи клас децата четат и пишат.

(9) Кравите пасяха спокойно.

(10) Внимавай, храстът боде!

(11) Ей, от пет ножа нито един не реже!

(12) Петелът на съседите кълвеше, затова се страхувахме да влизаме в двора им.

(13) Ха сега да видим как ще готвиш на ротата. (П. Вежинов. Втора рота)

(14) Жътварките, като жънеха, също пееха. (Н. Хайтов. Животворният извор)

Обектът на действието при такива употреби не е важен за конкретния комуникативен акт. Такъв обект може да бъде която и да е същина от имплицираните от лексикалното значение на глагола същини. В подобни случаи в семантиката на глагола се актуализира сема ‘(умея да) върша назованото действие, назованото действие е мое (природно) присъщо свойство’. Глаголът „поради това, че действието, означено с него, се съсредоточава изключително в субекта, който го осъществява, може да се възприеме като своеобразна характеристика на този субект, като констатация за възможността му да произвежда това действие”[11]. На синтактично равнище при подобни употреби на преходните глаголи липсващото пряко допълнение не може свободно да се възстанови. Прибавянето на пряко допълнение променя комуникативната същност на изречението, срв. напр.:

(8а) В първи клас децата четат и пишат кратки текстове.

(9а) Кравите пасяха спокойно още росната трева.

(9б) Кравите пасяха спокойно общинския овес.

(12а) Петелът на съседите кълвеше непознати хора, затова се страхувахме да влизаме в двора им.

(13а) Ха сега да видим как ще готвиш толкова ядене на ротата.

(14а) Жътварките, като жънеха ечемик, също пееха тази песен.

Лексикалното значение на глагола в конструкцията с пряко допълнение и в конструкцията без пряко допълнение е едно и също. Лексемата и в двата случая означава едно и също действие, срв. напр. при глагола чета в (8) и (8а): ‘разпознавам и възприемам, разбирам нещо написано’; при глагола готвя в (13) и (13а): ‘варя, пържа или пека храна, та става на гозба’ (по Попов, 1995); при глагола кълва в (12) и (12а): ‘удрям, бия с човка’; при глагола паса в (9), (9а) и (9б): ‘храня се с трева или тревисто растение, като го късам с уста от мястото, където расте’. В семантичната структура на глаголната лексема присъстват едни и същи елементи. Срв. напр. глагола кълва, който в значението, реализирано в (12) и (12а) има едни и същи лексико-семантични изисквания към членовете на своето синтактично обкръжение: птица – за подлога; клюн, човка – за косвеното допълнение съм значение „инструмент”; част от тялото на живо същество – за обстоятелственото пояснение с локативно значение; живо същество – за прякото допълнение. Конструкциите с пряко допълнение и конструкциите без пряко допълнение представляват различна експлицитна синтактична реализация на тези изисквания.

Преходните глаголи, които допускат абсолютна употреба, се различават от преходните глаголи без абсолютна употреба по залоговата си парадигма. Абсолютната употреба позволява образуване и на безлична възвратна конструкция наред с личната. Срв. напр. конструкции с глагол в деятелен залог без абсолютна употреба:

(15) Върви да купиш напитки, докато готвя яденето.

(16) Когато жънехме житото, цялото семейство беше впрегнато на работа.

Същите глаголи образуват конструкции в деятелен залог с абсолютна употреба, срв.:

(15а) Върви да купиш напитки, докато готвя.

(16а) Когато жънехме, цялото семейство беше впрегнато на работа.

Следващите примери демонстрират възможността на такива глаголи да образуват конструкции в страдателен залог:

(15б) Върви да купиш напитки, докато се готви яденето.

(16б) Когато се жънеше житото, цялото семейство беше впрегнато на работа.

и конструкции с безлично употребен глагол:

(15в) Има време да се купят напитки, докато се готви.

(16б) Когато се жънеше, цялото семейство беше впрегнато на работа.

Явлението е характерно за абсолютната употреба, когато синтактичната позиция на подлога е запълнена от съществително (или израз с опорна дума съществително) със семантичен признак ‘човек’. При други съществителни подлози абсолютната употреба не е свързана с възможност за безлична конструкция.

Случаи, при които един преходен глагол (глаголно значение) се употребява без пряко допълнение, при което в съответната конструкция се съдържа констатация за потенциалната способност на експлицитно назования подлог да извършва действието по принцип, по традиция в литературата се наричат абсолютни употреби. Ще запазим този термин и в настоящата работа.

4.3. Непреходно глаголно значение (при преходен глагол).

В различните си значения един глагол може да означава различни действия. Ето няколко подобни примера (значенията на глаголите са дадени по Попов, 1995).

кисна 1. Топя нещо в течност по-дълго време; накисвам, мокря. 2. Стоя продължително натопен в течност. 3. Прекарвам дълго време някъде, обикн. в безделие.

пляскам 1. За вода, водна маса, камшик и др. – издавам, произвеждам плясък при падане, вълнение, удряне. 2. Удрям, бия, обикн. с отворена ръка, та се чува плясък. 3. Удрям дланите на ръцете си една о друга, обикн. в знак на одобрение, похвала; ръкопляскам.

цапам: 1. Мърся, мацам, калям. 2. Боядисвам или рисувам небрежно и неумело; мацам, мажа. 3. Газя, стъпвам в кал, тиня, вода, та обикн. се чува шум, плясък.

мърдам 1. Движа се на място; шавам. 2. Поотмествам се, премествам се, сменям мястото си. 3. Клатя, движа, местя нещо.

ритам 1. Блъскам, удрям, тласкам с крак. 2. Играя футбол. 3. Махам с крака във въздуха.

При различните значения лексемата имплицира различни синтактични структури и има различни лексико-семантични изисквания към членовете на тези структури. Глаголът кисна в 1. значение изисква като свои пояснения с подлог, пряко допълнение, обстоятелствено пояснение[12] и има следните лексико-семантични ограничения за тях: човек – за подлога; предмет от определен семантичен кръг (напр. тъкан, вариво, дървен предмет, строителен материал) – за прякото допълнение; изрази с темпорална и локативна семантика - за обстоятелствените пояснения. Например:

(17) Преди да готви боб, баба ми го киснеше в една голяма купа поне два часа.

(18) Майсторът кисна бъчвата две денонощия, за да не пропуска.

Във 2. значение глаголът кисна изисква като свои пояснения подлог и обстоятелствено пояснение има следните лексико-семантични ограничения за тях: предмет или човек - за подлога; изрази с темпорална и локативна семантика – за обстоятелственото пояснение. Напр.:

(19) За да се свие предварително, добре е платът да кисне поне двайсет минути.

(20) Извикай детето на пясъка, вече два часа кисне във водата.

В 3. значение глаголът кисна изисква като свои пояснения подлог и обстоятелствено пояснение и има следните лексико-семантични ограничения за тях: човек и предмет – за подлога; изрази с темпорална и локативна семантика – за обстоятелственото пояснение. Напр.:

(21) Той киснеше вече цял час на това място и му омръзна.

(22) Молбата ми кисне вече пет дена в канцеларията.

Подобни наблюдения могат да се направят и върху глагола мърдам. В 1. и 2. значение този глагол изисква подлог и обстоятелствено пояснени налага следните лексико-семантични ограничения върху тях: човек, движещ се механизъм - за подлога; изрази с модална, темпорална и локативна семантика - за обстоятелственото пояснение. Напр.:

(23) Детето неспокойно мърдаше на мястото си.

(24) Решихме да пътуваме с влака – при тия пътища колата едва щеше да мърда.

(25) Опашката мърдаше с по две крачки отвреме навреме и всички бяха изнервени.

В 3. значение глаголът мърдам се съчетава с подлог, пряко допълнение, косвено допълнение, обстоятелствено пояснение и налага следните лексико-семантични ограничения върху тях: човек – за подлога; предмет, човек, животно – за прякото допълнение; предмет, животно - за косвеното допълнение; изрази с модална и локативна семантика – за обстоятелственото пояснение. Напр.:

(26) Началникът не обича да мърдам нещата му по бюрото.

(27) Не искам да го мърдам детето от леглото.

(28) Мърдал си телевизора от мястото му.

Краткият преглед разкрива, че при едни от значенията си даден глагол изисква пряко допълнение като приглаголен член, а при други не изисква. Така многозначните глаголи формират по този признак два типа значения – със и без пряко допълнение. В настоящето изследване такива значения се разграничават и се определят поотделно като преходно и непреходно. Подобно мнение за руски език изказва Н. А. Янко-Триницка. „За съвременния руски език е твърде характерно съвместяването на преходно и непреходно значение в един глагол. (...) изследователите на съвременния език все по-често говорят не просто за съвместяване на значенията преходност и непреходност в един глагол, а за употребата на преходните глаголи в непреходно значение. (...) Затова, когато искат да се изразят по-точно, говорят не за преходни и непреходни глаголи, а з преходни и непреходни значения на глагола. Понякога разликата между преходното и непреходното значение на глагола е толкова съществена, че може вече да се говори не са многозначен глагол, а за глаголи омоними, различаващи се по преходност и непреходност.”[13]

Преходните глаголни значения имат същите характеристики като преходните глаголи: присъединяват (задължително или не) пряко допълнение; прякото им допълнение може да се изпусне при елиптичната употреба; образуват лични форми за страдателен залог (с пълна номерална парадигма). Непреходните глаголни значения имат формалните характеристики на непреходните глаголи: не присъединяват пряко допълнение; могат да образуват само безлични конструкции със се или с минало страдателно причастие.

При повечето многозначни глаголи се наблюдава смислова близост между преходните и непреходните им глаголни значения, напр. при глагола кисна – действието е свързано със стоене в някакво положение или на някакво място през определен отрязък от време, при глаголите ритам и мърдам – действието е свързано с движение, при глагола пляскам – действието е свързано със звук. Преходните значения при такива многозначни глаголи съдържат сема ‘каузирам’. За непреходните значения е характерно, че се реализира някоя от присъщите за непреходността семи. Например в изречения като Камбаната бие вече, Тъпанът бумка силно, Часовникът доскоро цъкаше, Сигурно детето тропа в другата стая, Вратата хлопна, някой се прибира и под. се реализира семата на непреходността ‘издавам, излъчвам: звук’, а в изречения като Лодкарят гребе бързо, Колата беше кривнала наляво, Камъкът цамбурна и остави след себе си кръгове, Старата шляпа из къщи и под. се реализира семата на непреходността ’движа се’. В преходните глаголни значения на същите глаголи се реализира сема ‘каузирам’, срв.: Клисарят вече биеше камбаната, Мъжът гневно хлопна вратата след себе си, Когато беше в добро настроение, кривваше шапката си наляво, Който не слуша, ще го шляпат (пример на Попов, 1995).

Преходното и непреходното глаголно значение могат и да нямат смислова близост, както е напр. при глаголите драскам, драсвам и драсна с преходно значение ‘оставям следи с остър предмет’ и непреходно значение ‘бягам’; бухвам и бухна с преходно значение ‘удрям’, ‘хвърлям’ и непреходни значения ‘издавам специфичен звук’ и ‘падам’.

В настоящето изследване случаите, в които даден глагол не може да получи пряко допълнение при реализирането на определена своя семантика, ще се разглеждат като отделно, непреходно значение на глагола, различно от преходното значение.

5. Описание на фактите в анализирания корпус.

5.1. Непреходни глаголи.

При суфиксацията, както вече отбелязах по-горе, промените в синтактичните свойства на глаголите са свързани само с типа преходност, а не с цялата категория преходност/непреходност. В анализирания корпус от словообразувателно свързани „тройки” глаголи има много непреходни изходни лексеми. Образуваните от тях суфиксални производни също остават непреходни. Срв. напр.: блестя, блесна и блесвам; бликам, бликна и бликвам; вися, висна и висвам; грача, гракна и граквам; дремя, дремна и дремвам; звъня, звънна и звънвам; клеча, клекна и клякам; кипя, кипна и кипвам; лежа, легна и лягам; летя, литна и литвам; мигам, мигна и мигвам; пламтя, пламна и пламвам; пълзя, плъзна и плъзвам; рипам, рипна и рипвам; седя, седна и сядам; тека, текна и теквам; хвърча, хвръкна и хвръквам; цвиля, цвилвам и цвилна; шуртя, шурна и шурвам. По своето значение глаголите принадлежат към характерните за непреходните глаголи семантични групи ‘издавам, излъчвам (звук, шум; светлина, топлина; миризма, течност; давам знак)’, ‘движа се’, ‘стоя’, ‘поведение’[14]. Тъй като изходният глагол и дериватите не се различават по синтактични свойства и непреходността се запазва, „тройки” непреходни глаголи по-нататък не се разглеждат.

5.2. Непреходни глаголни значения.

Многозначните глаголи от изследвания корпус могат да имат, освен преходно, и непреходно значение. В някои случаи лексемите от „тройките” развиват едно и също непреходно значение. В други случаи непреходното глаголно значение се развива само при първичния несвършен глагол или само при суфиксалните деривати. Например значението ‘за пролет: появява се, настъпва’ се среща само при глаголите пуквам, пукна, но не и при глагола пукам. Значението ‘издавам специфичен звук (напр. за подлог птица; за подлог съд с течност или чешма)’ се среща само при глаголите цръквам и цръкна. Значението ‘издавам специфичен звук при ходене’ се наблюдава само при глагола шляпам, но не и при глаголите шляпвам и шляпна. Може да се предполага, че наличието на непреходно значение е свързано със съществуването на някоя от семите на непреходността в семантиката на глагола.

Най-многобройни са глаголите, при които се среща значение ‘издавам, произвеждам: звук, шум’. Това значение типично се проявява при подлог с признак [-човек], който може да е специфициран като [предмет] или [животно]. Непреходни значения, основани на тази сема, развиват глаголите: бухам, бухвам, бухна (за бухал); гърмя, гръмвам, гръмна (за огнестрелно оръжие, природна стихия); дрънкам, дрънвам, дрънна (за музикален инструмент, метален предмет); клепя, клепвам, клепна (за клепало; за щъркел); клопвам, клопвам, клопна ‘хлопам’ и ‘крякам’ (за предмет; за птица); лая, лаввам, лавна (за куче); свиря, свирвам, свирна (за музикален инструмент, предмет, птица, вятър, природна стихия); стрелям, стрелвам, стрелна (за огнестрелно оръжие); пукам, пуквам, пукна (за предмет – ‘издавам звук при чупене’); тракам, траквам, тракна (за предмет); тропам, тропвам, тропна (за предмет); тряскам, трясвам, трясна (за предмет, за природна стихия); хлопам, хлопвам, хлопна (за предмет); хрускам, хрусвам, хрусна (за предмет); чукам, чуквам, чукна (за мотор, механизъм); чаткам, чатвам, чатна (за предмет, за механизъм); щракам, щраквам, щракна, цъкам, цъквам, цъкна (за механизъм). Значението ‘издавам, произвеждам: звук, шум’ при подлог [човек] се наблюдава в следните случаи: бухам, бухвам, бухна ‘кашлям’; викам, виквам, викна, вряскам, врясвам, вресна, кряскам, крясвам, кресна ‘издавам силен глас; карам се’; гърмя, гръмвам, гръмна ‘произвеждам изстрел с огнестрелно оръжие’; мляскам, млясвам, млясна и свиря, свирвам, свирна ‘издавам специфичен звук с уста’; тропам, тропвам, тропна; тракам, траквам, тракна ‘произвеждам шум с някакъв предмет или с крака’.

Близки до описаните са непреходните значения от вида ‘издавам, излъчвам: светлина, топлина’. Такива значения се наблюдават, когато съответните глаголи се съчетават със съществителни подлози, назоваващи естествени или изкуствени източници на светлина и топлина: срв. напр. съчетаването на глаголите грея, грейвам, грейна; жаря, жарвам, жарна; пека, пеквам, пекна с подлози съществителни като слънце, огън, печка. (Глаголите от свършен и вторичен несвършен вид могат да изразяват и ингресивен начин на действие.)

Малко на брой са значенията ‘издавам, излъчвам, изпускам въздух’, срв. напр. при глаголите пухтя, пухвам, пухна с подлози съществителни, назоваващи човек и машина.

Друга многобройна група са глаголите, при които се срещат непреходни значения, обединени от семата ‘движа се’. Подлози могат да бъдат съществителни, назоваващи човек, живо същество и природно явление. Такива значения се наблюдават при глаголите бруля, брулвам, брулна и лъхам, лъхвам, лъхна; духам, духвам, духна (за вятър); лея, ливвам, ливна; плискам, плисвам, плисна; пляскам, плясвам, плесна; пръскам, пръсвам, пръсна; ръся, ръсвам, ръсна (за дъжд, вода, водна маса); бухвам, бухна; драскам, драсвам, драсна; духвам, духна (за човек и живо същество – ‘бягам, избягвам’), кривя, криввам, кривна (‘завивам’; ‘куцам’); плискам, плисвам, плисна; цамбуркам, цамбурвам, цамбурна; цапам, цапвам, цапна (за човек или живо същество – скачам или се движа във водна среда); лупам, лупвам, лупна; пухвам, пухна; тупам, тупвам, тупна (‘падам’), мърдам, мръдвам, мръдна; шавам, шаввам, шавна (‘движа се; премествам се; отивам за малко’); ритам, ритвам, ритна (‘махам с крака’).

Особен интерес представляват тези глаголи, които при подлог ‘човек’ допускат както конструкция с пряко допълнение, така и конструкция с предложно допълнение, при което двете допълнения могат да бъдат изразени с едни и същи лексеми. Напр. тряскам, трясвам, трясна и тракам, траквам, тракна: вратата – с вратата; махам, махвам, махна: ръка – с ръка; мърдам, мръдвам, мръдна: глава – с глава и т. н. Косвеното допълнение е въведено с предлог с. Съществителното, което изразява допълнението в тези случаи, може да бъде подлог при същия глагол в непреходното му значение, срв. вратата тракна – детето тракна вратата/с вратата; главата на болния мръдна – болният мръдна глава/с глава и т. н. Приемам, че както конструкцията без пряко допълнение, така и конструкцията с косвено допълнение реализират непреходно глаголно значение, за разлика от конструкцията с пряко допълнение, която реализира преходно глаголно значение[15]. Безспорно в случая е значението ‘каузация’ при конструкциите с пряко допълнение и значението ‘инструмент’ при конструкциите с косвено допълнение.

Подобен въпрос поставят и глаголите (глаголните значения), които при подлог с признак [-одушевеност], реализиран чрез съществителни, назоваващи природно явление, образуват както конструкция с пряко допълнение, така и конструкция без пряко допълнение. Подлози и на двете конструкции в такива случаи са съществителни като дъжд, вятър, слънце, луна, буря, сняг и др. под. Срв. Този ден жареше силно слънце – Слънцето жареше голата му глава; Навън отдавна пръска дъжд – Дъждът пръскаше минувачите; Слънцето днес грее силно – Слънцето грее земната атмосфера; Навън цяла нощ духаше вятър – Вятърът духаше пожълтелите листа. Двете конструкции са възможни и при някои от производните едноактни глаголи, срв. Духна вятър – Вятърът духна вестника ми; Отвреме-навреме плисваха вълни – Вълните плисваха лодките по брега и т. н. В подобни случаи може да се приеме, че в двете конструкции се реализират две значения на глагола – непреходно и преходно. Глаголът в конструкциите без пряко допълнение има лексико-семантични ограничения спрямо съществителното подлог. Освен това по лексикалното си значение той реализира някоя от семите на непреходността. В конструкциите с пряко допълнение голяма част от ограниченията за подлога отпадат, напр. подлог може да бъде и съществително с признак [+човек], срв. Грея ръцете си на огъня; Духвам свещта; Плисвам лицето си с вода от извора и т. н., при което глаголът получава и каузативна семантика.

Описанието на непреходните значения дава възможност да се разкрие разликата между такова глаголно значение и абсолютната употреба на преходното глаголно значение. Установяването на тази разлика е съществено за описанието на промяната в свойствата на глаголите от изследвания корпус, която настъпва при лексикалната глаголна деривация.

5.3. Изходни несвършени глаголи, които имат абсолютна употреба.

Противопоставянето по наличие/липса на абсолютна употреба между изходния глагол и суфиксалните му деривати не се среща при всички от изследваните „тройки” глаголи. При една част от корпуса двете производни лексеми запазват синтактичните характеристики на произвеждащата (при многозначните глаголи това се отнася за съответното значение). Такива са следните лексеми: бишкам, бишвам и бишна; ближа, близвам и близна; блъскам, блъсвам и блъсна; бутам, бутвам и бутна; гриза, гризвам и гризна; гушкам, гушвам и гушна; гълтам, глътвам и глътна; жаря, жарвам и жарна; кусам, кусвам и кусна; кълцам, клъцвам и клъцна; лижа, лизвам и лизна; лискам, лисвам и лисна; мяркам, мярвам и мярна; мятам, метвам и метна; паля, палвам и пална; плъзгам, плъзвам и плъзна; пухам, пухвам и пухна; пъхам, пъхвам и пъхна; ръгам, ръгвам и ръгна; стряскам, стрясвам и стресна; тикам, тиквам и тикна; тласкам, тласвам и тласна; топя, топвам и топна; тръшкам, тръшвам и тръшна; турям, турвам и турна; търкалям, търкулвам и търкулна; търкам, тръквам и тръкна; фичкам, фичвам и фична; хакам, хаквам и хакна; хлъзгам, хлъзвам и хлъзна; хокам, хоквам и хокна; цепя, цепвам и цепна; чупя, чупвам и чупна; чушкам, чушвам и чушна; ширя, ширвам и ширна; шмугам, шмугвам и шмугна; яхам, яхвам и яхна.

Тъй като целта на изследването е да се опишат случаите, в които успоредно с деривацията се появява и разлика, свързана с категорията преходност/непреходност на глагола, случаи като посочените по-нататък не се анализират.

5.4. Абсолютна употреба на глаголи (глаголни значения).

Възможността за абсолютна употреба се определя от това, дали дадено действие се осмисля като природно присъщо свойство на даден обект (група обекти) от действителността. Една част от изходните глаголи от изследваните “тройки” притежават такава възможност. Глаголите от разглежданата група могат да се съчетават със съществителни подлози, маркирани с признаци [+/-човек, +/-одушевеност]. При някои глаголи се развиват определени взаимоотношения между конструкциите с различни подлози. Например, при дадено значение в съчетание с подлог с признак [-одушевеност] глаголът има абсолютна употреба, а в съчетание с подлог [+човек] – няма, при което в изречение с такъв подлог неодушевеният предмет е инструмент на действието, срв. Карфицата боде – Бода някого/нещо с карфица. Други глаголи се съчетават с подлози, маркирани с признак [-одушевеност], но само при част от тях да допускат абсолютна употреба, а при останалите задължително да се съчетават с пряко допълнение (при запазване на лексикалното значение).

Някои глаголи при съчетаването си с различни съществителни подлози реализират различни свои значения, като описват различни извънезикови ситуации. При това даден глагол в едни свои значения (и то при част от съществителните подлози) може да допуска абсолютна употреба, а при други – не.

Обща особеност на глаголите от изследвания корпус е, че абсолютна употреба се наблюдава само при изходните глаголи от несвършен вид. Това синтактично свойство е характерно за една немалка част от лексемите.

При подлози с признаци [+човек], [+одушевеност] и [-одушевеност] абсолютна употреба могат да имат следните глаголи: кова – Майсторът/Машината (може да) кове; копая – Мъжът/Машината (може да) копае. Техните производни от едноактния начин на действие нямат абсолютна употреба, срв. коввам, ковна; копвам, копна.

При подлози с признаци [-човек, +одушевеност] и [-одушевеност] абсолютна употреба могат да имат следните глаголи: бода – Розите (могат да) бодат; Таралежите/Кравите/Воловете (могат да) бодат; боцкам – Розите/Карфиците/Таралежите (могатда) боцкат; драскам – Котката/Моливът/Писалката (може да) драска; жиля – Пчелата/Копривата (може да) жили; ритам – Конят/Пушката (може да) рита; цапам – Детето/Майсторът/Боята (може да) цапа. Техните производни от едноактния начин на действие нямат абсолютна употреба, срв. бодвам, бодна; боцвам, боцна; драсвам, драсна; жилвам, жилна; ритвам, ритна; цапвам, цапна.

При подлози с признак [-човек, +одушевеност] абсолютна употреба могат да имат следните глаголи: гриза – Мишката (може да) гризе; кълва – Врабчето/Орелът (може да) кълве; муша – Волът (може да) муши; щипя – Ракът (може да) щипе. Техните производни от едноактния начин на действие нямат абсолютна употреба, срв. гризвам, гризна; клъввам, клъвна; мушвам, мушна; щипвам, щипна.

При подлози с признак [-одушевеност] абсолютна употреба могат да имат следните глаголи: друсам – Камионът (може да) друса; жаря – Копривата (може да) жари; жуля – Кърпата/Пуловерът/Ризата (може да) жули; лашкам – Влакът (може да) лашка; паря – Печката/Огънят/Копривата (може да) пари; режа – Ножът/Брадвата (може да) реже. Техните производни от едноактния начин на действие нямат абсолютна употреба, срв. друсвам, друсна; жарвам, жарна; жулвам, жулна; лашвам, лашна; люшвам, люшна; парвам, парна; рязвам, рязна.

При подлози с признаци [+човек], [-одушевеност] абсолютна употреба могат да имат следните глаголи: мацам – Детето/Боята (може да) маца; скубя – Гребенът/Фризьорката (може да) скубе; тръскам – Колата (може да) тръска; Съседката (може да) тръска; Всяка седмица тръскаше и миеше. Производните от едноактния начин на действие мацвам, мацна; скубвам, скубна; тръсвам, тръсна нямат абсолютна употреба, срв.: Човекът се отдалечи малко, тръсна торбичката и я сгъна.

При подлози с признаци [+човек], [-човек, +одушевеност] абсолютна употреба може да има глаголът: пия – Болният/Котенцето (може да) пие. Производните от едноактния начин на действие пийвам и пийна нямат абсолютна употреба.

При подлози с признак [+човек] абсолютна употреба може да има глаголът: тупам – Съседката (може да) тупа. Производните от едноактния начин на действие тупвам, тупна нямат абсолютна употреба.

Направените наблюдения дават основание да се обобщи, че условие за реализирането на абсолютната употреба е начинът на глаголното действие. Абсолютна употреба допускат само дуративните глаголи. При производните глаголи едноактният начин на действие изисква задължително реализирането на прякото допълнение – действието не може да бъде представено като потенциална способност на субекта да го извършва. В нито един случай абсолютната употреба не е свързана с разликата по вид между глаголите.

Някои глаголи успоредно с конструкцията с пряко допълнение са способни да образуват лексикално идентична конструкция, в която допълнението е въведено с предлог от. Тази особеност се наблюдава както при изходния глагол от несвършен вид, така и при суфиксалните му производни от свършен и вторичен несвършен вид. Срв. напр. грабя/грабвам/грабна домати/от доматите; греба/гребвам/гребна вода/от водата; гриза/гризвам/гризна сирене/от сиренето; зобя/зобвам/зобна грозде/от гроздето; капя/капвам/капна мляко/от млякото; кусам/кусвам/кусна ядене/от яденето; режа/рязвам/рязна хляб/отхляба; ръфам/ръфвам/ръфна месо/от месото; сърбам/сръбвам/сръбна супа/от супата; чупя/чупвам/чупна хляба/от хляба. Глаголите, които показвам такива особености, имат общ елемент в значението си, свързан с отделяне, а съществителните, които могат да бъдат както преки, така и предложни допълнения, назовават цяло, което може да се члени по някакъв начин. Именно тези особености дават възможност да се образува конструкцията с предложно допълнение, в която е пресупозиран смисъл ‘парче, част, един брой’ и т. н. За подобен факт говорят и възможностите за членуване на съществителното като пряко и косвено допълнение. Конструкцията с пряко допълнение позволява съществителното да бъде както членувано, така и нечленувано, срв. греба/гребва/гребна водата/вода; зобя/зобвам/зобна гроздето/грозде; режа/рязвам/рязна хляба/хляб; ръфам/ръфвам/ръфна месото/месо, при което се наблюдава разлика, произтичаща от категорията определеност. Конструкциите с косвено допълнение, въведено с предлог от, не позволяват употреба на нечленувано съществително, срв. гриза/гризвам/гризна от сиренето; капя/капвам/капна от млякото; кусам/кусвам/кусна от яденето; режа/рязвам/рязна от хляба.

6. Обобщение на наблюденията.

Трите разгледани до тук явления – елиптичната употреба на преходен глагол, абсолютната употреба на преходен глагол и непреходното глаголно значение – имат различен характер. В рамките на изследваната група преходни глаголи възможност за абсолютна употреба притежава само дуративният глагол. При този начин на действие действието може да бъде представено и като конкретно реализиращо се върху някакъв обект (при конструкциите с пряко допълнение), и като потенциална способност на същината, назована със съответното съществително подлог, да извършва назованото действие (при абсолютна употреба). Направените наблюдения показват, че дуративният начин на действие с неговата неограниченост във времето позволява един преходен глагол да се употреби абсолютно, когато означеното с него действие може да се представи като характеристика, свойство на определен субект от действителността. Едноактният начин на действие, изразяващ ограниченост на действието във времето, блокира възможността за абсолютна употреба.

Начинът на действие не влияе върху развитието на непреходно значение при даден глагол, което се появява както при глаголи с дуративна семантика, така и при глаголите от едноактния начин на действие, стига да е налице възможност за това в лексикалното значение на глагола.

Елиптичната употреба на преходния глагол също не е зависима от начина на действие и от вида. По своя характер тя е явление от различен порядък в сравнение с абсолютната употреба и непреходното глаголно значение.

7. Лексикографско приложение на изследването.

Добра практика в някои от най-новите тълковни речници на съвременния български книжовен език е да се посочват и съчетателните особености на глаголите. Това се осъществява по два начина: като се отбелязват семантичните ограничения при съществителните подлози (когато в началото на дефиницията на дадено значение се посочват подлозите, при които то се реализира) и като се посочва преходността или непреходността на глагола (чрез бележки ‘преходен’ и ‘непреходен’ след заглавната дума или към всяко значение на лексемата). При описанието на глаголната лексика обаче невинаги се отчитат разликите между непреходно значение, абсолютна употреба и елиптична употреба. Категориалният апарат, който се използва за описание на синтактичните свойства на глаголите, съдържа само две характеристики - ‘преходен’ и ‘непреходен’. Липсата на категория ‘абсолютна употреба’ води до това абсолютните употреби да бъдат пренебрегвани или пък отделяни като самостоятелни непреходни значения. Това се наблюдава особено когато възможността за абсолютна употреба е налице само при част от съществителните подлози. Понякога за тези подлози се дефинира непреходно значение, без да се отчита фактът, че същите глаголи, в същото значение, със същите подлози образуват и конструкции с пряко допълнение. В други случаи или дадено значение, или цялата лексема се дефинират като ‘преходен и непреходен’, което не е коректно. Привеждането на илюстративни примери с глагол в елиптична употреба както за преходната, така и за абсолютната употреба също не дава точна представа за синтактичните свойства на лексемата.

Често не се прави разлика между абсолютна употреба на преходното значение и непреходното значение при един глагол, тъй като не се използват докрай възможностите, които дава отчитането на синтактичните и лексико-семантичните свойства на глагола, за определяне на значенията на лексемите. Обединяват се в едно преходното и непреходното значение въпреки денотативната им разлика. Така интерпретацията на синтактичните свойства на глаголната лексема става некоректна, а това се отразява и върху прецизността в определянето на лексикалните значения.

Посочената непоследователна и неточна практика при описване на семантичните и синтактичните свойства на глаголите може да бъде илюстрирана с два примера. Речниковите статии са взети от Попов, 1995. Характеристики като вид и стилова маркираност не са посочени, тъй като не са нужни за наблюдението.

Добра илюстрация за дефиниране на абсолютната употреба като непреходно значение дава статията на глагола бода:

бода, 1. прх. Муша някого или нещо с игла, шило и др. Бода го с остена. 2. нпрх. Имам бодли и причинявам болка, неприятно усещане при пипане, докосване. Трендафилът боде. Острата му брада боде. 3. нпрх. и прх. За рогато животно, добитък – [имам навик да] нападам и муша с рогата си. Този вол боде.

Глаголът бода означава ‘докосвам тялото на живо същество с острие или вкарвам в тялото му острие’. Това значение не се променя от съчетаването на лексемата с различни съществителни подлози. При някои от възможните подлози обаче глаголът може да има абсолютна употреба – т. е. да се използва и в конструкции без пряко допълнение, които имат описаната по-горе комуникативна стойност. Такива подлози са съществителните, назоваващи неодушевени предмети или животни, които по природа притежават „инструмент” за действието. В съчетание с тях глаголът може да реализира както конструкция с пряко допълнение, срв. Брадата ти ме боде по лицето; Волът ни поде всеки непознат, така и конструкции с абсолютна употреба, срв. илюстративните примери от речниковата статия. От тази гледна точка основателно е отделянето на 1. значение, в което глаголът се съчетава най-често с подлози с признак [+човек] и задължително присъединява пряко допълнение, т. е. има характеристика ‘прх.’. При 2. и 3. значение и от дефиницията, и от примерите става ясно, че е взета предвид само абсолютната употреба. Лексикографското й описание като непреходно или като преходно и непреходно значение обаче не отговаря на езиковите факти, тъй като и при тези подлози глаголът може да образува конструкция с пряко допълнение. По-разумно е 2. и 3. значение да се обединят, тъй като са близки по семантичните си свойства – съчетават се с подлози с признак [-човек], и са еднотипни по синтактичните си свойства – глаголът в тези значения може да се употреби както с пряко допълнение, така и абсолютно. За коректното дефиниране на съчетателните свойства на глагола в случая е уместно да се използва и характеристика ‘абсолютна употреба’, защото характеристиката ‘нпрх.’ или ‘нпрх. и прх.’ е невярна.

Статията на глаголите от едноактния начин на действие бодвам и бодна е следната:

бодвам, бодна, прх. Бода веднъж или поединично.

В нея синтактичните свойства точно са определени чрез характеристиката ‘прх.’, но не са дефинирани семантичните свойства – съчетаването на лексемите без ограничения с всякакви съществителни като подлог. Непосочването на тези семантични разлики между изходния и производните глаголи насочва към неправилното заключение, че глаголите от едноактния начин на действие кореспондират само с 1. значение на изходния глагол.

Добър пример за илюстрация на неразграничаването между непреходно значение, преходно значение и елиптична употреба може да се наблюдава в статиите на глаголите духам, духвам и духна.

духам 1. нпрх. и прх. Изкарвам силна струя въздух из устата си. Духай силно. Духай чая, че е горещ. 2. прх. Разпалвам или поддържам огън с въздушна струя. 3. нпрх. за вятър - вея. 4. безл. Има вятър, въздушно течение. Не стойте на вратата, че много духа. Духа ми от прозореца.

духвам, духна 1. прх. и нпрх. Духам веднъж или поединично. Духна вятър и опъна платната. 2. нпрх. Изгасявам с духане. Духвай свещта и лягай.

Глаголите духам, духвам и духна може да се съчетават с подлози, маркирани с признак [+човек] и с подлог съществителното вятър. И в двата случая се образуват конструкции с пряко допълнение и конструкции без пряко допълнение, срв. Майката духаше върху болното място; Детето духна в чинията със супата и: Гостенката духаше супата си; Рожденикът духна свещичките върху тортата; Вечерта вятърът духаше силно, Внезапно духна южен вятър и Вятърът ме духаше цял ден, Вятърът духва шапката ми. При съчетаването с подлог, маркиран с признак [+човек], в конструкцията без пряко допълнение глаголите реализират непреходно значение, при което се актуализира семата на непреходността ‘издавам, излъчвам’, като изречението задължително съдържа обстоятелствено пояснение за място. В конструкцията с пряко допълнение при такъв подлог глаголите реализират преходно значение ‘разпалвам, изгасявам, охлаждам’ в зависимост от лексикалното значение на съществителното пряко допълнение (огън, осветително тяло, храна, напитка). При съчетаване със съществителното вятър като подлог в конструкцията без пряко допълнение глаголите реализират непреходно значение, при което се актуализира семата на непреходността ‘движа се’. В конструкцията с пряко допълнение при такъв подлог глаголите реализират преходно значение ‘премествам, докосвам’. Повелителните глаголни форми не са удобни за определяне на глаголните значения (както е в примера за 1. значение на глагола духам), тъй като представляват благоприятен контекст за елиптична употреба на преходния глагол.

Макар и само върху два примера, горните наблюдения разкриват необходимостта в речниковата практика по-прецизно да се привличат и дефинират синтактичните свойства на глаголите. Точното отделяне и описване на глаголните значения изисква преценяване на възможните конструкции, които образува лексемата, не само по преходност/непреходност, а също така и отчитане на елиптичните употреби и на възможността за абсолютна употреба. Това ще позволи и по-детайлна и точна семантична интерпретация във връзка с лексико-семантичните изисквания на глагола към подлога.