Наблюдения върху “правилността” на грешките, допускани в писмената реч на учениците от ромски произход на морфологично равнище[1]

 

Илияна Гаравалова

 

The subject of this article are the mistakes made by the bilingual students of gipsy origin while using morphological categories in the written texts as well as in speech. The submission of verbal and written expressions of children from all age groups at school allows for  tracing the dynamics of their language irregularities at morphology level while the analysis of the morphological mistakes on system level - from the standpoint of the theory of the grammatical oppositions which hierarchically represents the morphological categories organization in Bulgarian language - demonstrates the high degree of regularity therefore of prognostication for the mistakes made by students which helps in organizing the purposive work towards their elimination.

 

 

На проблемите, свързани с детското двуезичие у нас, са посветени множество статии и монографии. Безспорно, макар като цяло езиковата ситуация в България да не е билингвална, тъй като основната част от населението е едноезично, в страната съществуват отделни етноси (турски, ромски), самоопределящи се като осъзнати културно – езикови  обшности (Чебоксаров, Чебоксарова 1982:18) и съществуващи в условията на социално, а от тук и на задължително индивидуално двуезичие на членовете на тези обшности. Двата езика, битуващи паралелно в условията на билингвизъм, се характеризират с различен социален статус и се различават както по своите социални функции в рамките на отделния речев етноколектив, така и по степента на усвояване на съответната езикова система от членовете на съответната етническа група.

Бихме искали да уточним, че под билингвизъм, като социално явление, тук ще разбираме съвместното съществуване, функциониране и взаимодействие между два езика в рамките на един и същ речев колектив, чиито членове използват тези езици в различни социалнокомуникативни сфери в зависимост от параметрите на речевия акт и в съответствие с колективните норми и ценности (Пачев 1993:18). Намиращото се в условията на двуезичие дете естествено владее в много по-висока степен своя “матерен” език. Нещо повече, не са редки случаите, в които, тръгвайки на училище, децата от етническите групи, не посещавали детска градина, познават единствено определен кръг български клишета с ниска функционална ефективност, усвоени като български език в рамките на първичната група от техните близки. Дори в много от случаите децата изобщо не владеят официалният за страната език. Това поражда редица проблеми както за учениците, които трябва да тръгнат на училище, така и за техните учители, които трябва да водят обучението им на книжовен български език.

Ето защо в настоящата статия бихме искали да се спрем подробно на грешките, допускани от децата от ромски произход при усвояването на морфологическата система на българският език, като се опитаме да установим кои морфологически категории се усвояват от тях с лекота и се използват по-често при общуването им на официалният език и кои им създават проблеми, както и да докажем, че голяма част от допусканите грешки се характеризират с регулярност, т.е. “правилност”, и предпоставеност от системата на българския език и съответно лесно биха могли да се предвидят с оглед на целенасочена работа за отстраняването им.

Изследването се извършва на базата на ученически писмени работи, създадени в рамките на учебния час, на детски лексикони, както и на специално проведена за целите на настоящото изложение анкета. Възрастта на учениците – автори на текстовете – варира от 10 до 23 години, което позволява да се направят наблюдения върху устойчивостта на допусканите грешки с течение на времето. Включването на примери от детски лексикони и анкети предполага проучването на текстове, създадени относително спонтанно и в непринудена среда.

Що се отнася до анкетата, въпросите в нея бяха специално подбрани така, че да не изискват никакви знания относно терминологията, свързана с описването на езиковата система, тъй като целта ни не бе да установим степента на усвояване на учебния материал в училище. Считаме, че по този начин учениците бяха максимално улеснени и им бе дадена възможност при отговорите да разчитат изцяло на своя езиков усет. Бихме искали също така да уточним, че в анкетата участваха деца от трети и четвърти клас. Спряхме се на тази възрастова група, тъй като, според нас, от една страна, българският език при тях е все още в един относително ранен етап на усвояване, а, от друга страна, считаме, че децата на тази възраст са достатъчно големи, за да не окажат трудностите, които те срещат при възприемане и продуциране на писмен текст, решаващо влияние върху резултатите от анкетата.

Бихме искали да отбележим обаче, че, тъй като проучването се извършва изцяло на базата на писмени текстове, не е изключено една част от допуснатите грешки да се дължат на срещаните от учениците трудности при четене и писане. Приведените в статията примери ще бъдат цитирани без никакви корекции, макар че, с оглед на разглеждания проблем, ще бъдат коментирани единствено отклоненията от нормата на морфологично равнище.

 

1.      Организация на морфологическите категории в българския език.

 

Считаме, че преди да бъдат коментирани допусканите от учениците от ромски произход грешки е необходимо поне в общи линии да бъде разгледан проблемът за строежа и организацията на морфологическите категории в българския език. Това се налага, тъй като, според нас, една голяма част от най-често срещаните в ученическите писмени работи неточности, които са и обект на настоящото изследване,  могат да бъдат обяснени единствено на системно равнище.

Според Герджиков, в основата на всяка морфологическа категория стои двучленната морфологическа опозиция, изградена на базата на отношенията между маркирания и немаркирания член. Авторът подчертава, че при наличие на съвкупност от признаци, общи за двата члена на граматическата опозиция, т.е. при наличие на общо основание за сравнение – Х, маркираният член винаги изразява признак А и в такъв случай неговото значение отговаря в цялост на подкласа Х.А. Немаркираният член има две значения. В ситуация на противопоставяне той изразява отсъствие на съответния признак А и отговаря в цялост на комплиментарния подклас Х . А΄ /видово значение/, а в ситуация на неутрализация, не изразява импицитно нито А, нито не-А и става тъждествен на общото основание за сравнение Х /родово значение/. И видовата и родовата подстойности на немаркирания член следва да се определят като системообусловени. Докато обаче диференциаторът на маркирания член А се определя като системоформиращо свойство, диференциаторът на немаркирания член А΄ е системопридобито свойство, защото се явява само в конкуренция със системоформиращото свойство на маркирания член. (Герджиков 1999:62; Герджиков 1974; Герджиков 1978). Правилното разбиране на отношенията между двата члена на опозицията е необходимо за вярното формулиране на критериите за определяне на насоката на субординацията между тях, защото именно от отношението между системообусловените им значения закономерно произлизат разликите в тяхното поведение, а и само на тази основа може да се види, че всички тези индикации произтичат от един единствен принцип. “Така от това, че свойството на маркирания член е системоформиращо, а на немаркирания – системопридобито, закономерно следва фактът, че и в синхронен, и в типологически, и в диахронен план наличието на маркиран член имплицира наличието на немаркирания. На това се основава и иконическото отношение нулева – реална морфема в плана на израза. И доколкото езиковото съзнание отчита като семантичен товар (като единици граматическа информация) само системоформиращите (позитивни) диференциатори, това обяснява защо в рамките на маркираните членове на опозицията често настъпва редуциране (и в частност парадигматическа неутрализация) на други категории или опозиции по принципа на компенсацията, защо при развой към аналитизъм немаркираните членове отпадат или получават композирана форма по-късно от съответните маркирани или защо немаркираните членове имат по-разгърнати или по-отчетливи употреби от маркираните си противочленове. С разликите в семантичната натовареност на двата члена се обяснява също по-голямата честота на немаркираните членове в сравнение с маркираните, неправилностите в речта при усвояване на езика и при афазийните разстройства, основани на появата на немаркираните вместо маркираните членове, а също и някои допълнителни случаи на по-голяма морфологическа или морфонологическа сложност и/или производност на формата на маркирания член в сравнение с формата на немаркирания.” (Герджиков 1999:80).

Що се отнася до многочленните граматически категории, каквито са повечето морфологически категории в съвременния български език, според нас, тяхната организация всъщност се подчинява на строга логическа зависимост, породена отново на системно равнище от отношението между членовете на граматическата опозиция. Тя се състои в това, че в рамките на многочленната морфологическа парадигма универсалният клас (т.е. общото свойство, характерно за всички членове на парадигмата) се разбива на комплементарни подкласове на основата на различни релевантни признаци, равни по брой на двучленните опозиции, които изграждат системата. При всяко разбиване двата члена на опозицията се съотнасят като маркиран (т.е. такъв, който отговаря на един от двата комплементарни подкласа) и немаркиран (т.е. този, който включва в системообусловеното си значение както другия комплементарен подклас (видово значение), така и класа, обединяващ двата подкласа (родово значение). По този начин в зависимост от броя на маркираните си стойности, членовете на многочленната парадигматически опозициии се подреждат в стройна йерархия, която започва от максимално немаркирания член (т.е. немаркиран по отношение на всички релевантни признаци), преминава през единично, двойно маркиран и т.н., за да стигне до максимално маркирания член (т.е. маркиран по отношение на всички релевантни признаци) (Герджиков 2000).

Ако обобщим казаното до тук, бихме искали да подчертаем, че, тъй като е семантично по-ненатоварен от своя противочлен, немаркираният член на граматическата опозиция може да замества в позиция на неутрализация маркирания член и поради това се употребява по-често в речта, характеризира се с по-малка морфологическа или морфонологическа сложност и/или производност на формата и затова се усвоява се по-лесно и в по-ранна възраст от децата и се пази по-дълго в системата в рамките на развоя на езика. Считаме, че това обяснява голяма част от допусканите в писмената реч на учениците грешки на морфологическо равнище.

 

2.      Грешки, допускани от учениците от ромски произход в рамките на граматическата категория “род”.

 

В езикът на българските роми граматическата категория “род” не съществува. Това допълнително затруднява учениците при нейното усвояване. При анализ на писмените текстове прави впечатление, че допуснатите грешки са главно в три посоки и са изключително регулярни, както и че намаляват с увеличаване на възрастта, което, според нас, се дължи на нарастване на лингвистичния опит с течение на времето.

Нека да разгледаме следните примери: Земята заприличва на пъстър шарено килимче.; Котето ни яде, защото е болен.; Момиче седнал и рисува.; На менми харесва есента защот през него има пъстър цветен килим.; Детето си помисли че маикаму е отишло грд и той искал дапомогне.; Тя почнала да плаче защото много го боли.; Двамата (пишещият също е момиче) с пиятелката ми ходихме на кино.; Кучето погнал котката.; И питката търгулил са търкулил са.; Аз Руселина и Сашка в детският площад сме се люляли.; Анина оскопоил Мария.; И как се мушка и петя си ударил коляното.; един приятелка, един радост, един младост (отг.от анкетата).

Преди да коментираме цитираните примери от детските текстове бихме искали да уточним, че при този начин на представяне в случаите с изреченията: На менми харесва есента защот през него има пъстър цветен килим. и Тя почнала да плаче защото много го боли. е трудно да се установи дали става дума за замяна на женски със среден или с мъжки род поради съвпадение на формите на личните местоимения  в 3л.ед.ч. при косвените падежи за мъжки и среден род. Еднозначното определяне на рода на местоимението се затруднява и от факта, че синтагмите са извадени от контекста на ученическото съчинение. Той обаче недвусмислено показва, че в посочените примери става дума именно за заместването на съществителното есен и местоимението тя, които в български език са от женски род с местоимения  от мъжки род.

Следователно това, което обединява цитираните по-горе примери е, че в ученическите текстове се срещат грешки, дължащи се на неправилна замяна на женския и среден род на имената и местоименията със мъжки род. В случая обяснението не може да се търси в непознаването от страна на детето на съответната лексема, тъй като грешките са допуснати при думи, които се употребяват изключително често в речта на децата и се усвояват максимално рано (срвн. есен, килим, дете приятелка). Освен това допускането на подобна неправилност не може да бъде отдадено и на немотивирания характер на категорията, тъй като при по-голямата част от цитираните случаи посоченият тип грешка се среща при употребата на имена, означаващи лица и дори при лични имена, при които категорията род е мотивирана, т.е. тези имена напълно отговарят на изискването за съответствие между граматическия род и естествения пол на назовавания обект. От всички цитирани случаи, според нас, единствено при изречението: Аз Руселина и Сашка в детският площад сме се люляли. сгрешаването на рода на съществителното би могло да се отдаде на случайност или по-точно, на неправилно отъждествяване в детското съзнание на думите площад и площадка.

Допуснатите грешки, посочени по-горе, обаче много лесно могат да бъдат обяснени на системно равнище посредством теорията на граматическите опозиции. В съвременният български език категорията род се организира върху опозиция по признаците феминалност (отношение към женски пол) и неутралност (асексуалност, безразличие към пол).  В резултат от това женски род се определя като маркиран по признака феминалност, среден род е маркиран по признака неутралност, а мъжки род е немаркиран и по двата признака, т.е. неговото видово - позитивно - значение е маскулинност. Съществуват редица доказателства, че мъжки род е максимално немаркираният член на системата. Така например в ситуация на синтагматична неутрализация той замества женски род (Петрова е добър учител.). Подобни примери със среден род няма. Освен това само в рамките на мъжки род се пази двойно маркираното бройно множествено число (парадигматична неутрализация) и т.н (примерите могат да бъдат умножени). Ето защо е напълно възможно да се очаква, че, след като мъжки род е максимално немаркиран член на категорията и като такъв може в позиция на неутрализация да замества женски и среден род в български език, това негово свойство може да се прехвърли и в лингвистични области, в които не става дума за употребата на родовото значение на този член.

Втората група примери, на които бихме искали да се спрем във връзка с категорията “род” са свързани със замяната на мъжки и женски род от среден род. Напр: Искам дядо колда да ми дунесе едно вулсипед.; Харесвам есента чи през нея има пъстро цветен килим.; Детето си помисли че маикаму е отишло грд.; На гарата сме чакали едно влак да ни води доморету.; За счупен химикал той трав да купи ново.; Новото учителка дава много домашни.; едно младост, едно радост, едно владика (отг.от анкетата).

Що се отнася до първото изречение, замяната на мъжкия род на съществителното велосипед със среден род би могла да се дължи и на прехвърляне на граматическите характеристики на по-познатата за ученика дума колело върху очевидно новата, недобре усвоена и затрудняваща го лексема. Неправилното съгласуване по род между прилагателното пъстър и съществителното килим във второто изречение може да бъде обяснено със правописна грешка – разделното написание на сложното прилагателно пъстроцветен, за останалите примери обаче подобни екстралингвистични причини за допускането на грешките не могат да бъдат открити. Отговор не може да бъде даден и на системно равнище, тъй като в случая става дума за заместването на максимално немаркирания и един от единично маркираните членове на граматическата категория от другия немаркиран член, а това влиза в противоречие с критериите за насоката на субординацията между членовете в рамките на морфологическата опозиция.

Ето защо считаме, че замяната на мъжкия или женски род на имената със среден в горепосочените случаи се дължи на интерференция между “майчиния” и официалния език в условията на билингвизъм, съществуващ при учениците, автори на проучваните текстове. Както бе посочено и по-горе, в ромският език няма родове, най-близко до това положение на нещата в българския език е средния род, който се характеризира с наличие на признака “неутралност” по отношение на пола, ето защо в цитираните случаи той заменя мъжкия, респ. женския род на съществителното.

Последната група грешки, на които бихме искали да се спрем в рамките на категориято “род” в българския език, може да бъде представена посредством следните примери: Стояла един месец в гипсата.; Трябва да сие в къщи да зарасне косът.; една владика, един радост, един младост (отг. от анкетата). Първото цитирано изречение е много интересно, защото в този случай очевидно става въпрос за грешка, дължаща се на факта, че ученикът възприема като основна членуваната форма на съществителното от мъжки род гипс – гипса, към която прибавя определителен член –та, тъй като думата, според него, завършва на а. На какво се дължи това?

За разлика от старобългарски език, в съвременния български език формалните класове при имената са организирани вече изцяло на родов признак. При това следва да се има предвид, че изискването за съответствие между граматическия род и естествения пол е валидно само при имената за лица, при тях категорията род е мотивирана. Това се отнася също и за рода при някои тясно свързани с бита на човека животни, и то не винаги. Във всички останали случаи родът зависи преди всичко от окончанието на думата. Съществителните имена, които завършват на съгласен звук, обикновено са от мъжки род, независимо дали означават хора (човек, ратай), животни (кон, звяр), растения (дъб, бук), предмети (стол, химикал) или абстрактни понятия (недоимък, бой). Съществителните имена, които завършват на -а (-я), са предимно от женски род и също могат да означават лица (жена), животни (лисица), растения (липа), предмети (маса) и абстрактни понятия (кражба). Съществителните, които завършват на -о и -е, както и имената от чужд произход, неоформени с родово окончание и с основа, завършваща на -у (-ю) и -и са предимно от среден род, независимо от това дали означават лице (момче), животно (куче), растение (зеле), предмет (гребло) или абстрактно понятие (пеене). Ето защо за учениците е абсолютно нормално думи като радост и младост, които завършват на съгласна, да са от мъжки род, докато непознатата за тях дума владика, характеризираща се с окончание –а, следва да е от женски род.

 

3.      Грешки, допускани от учениците от ромски произход в рамките на граматическата категория “число”.

 

В проучените писмени работи грешките, допускани от учениците от ромски произход в рамките на граматическата категория “число” са значително по-малко на брой. Това може би се дължи и на факта, че числото е мотивирана категория при съществителните, защото отговаря на нещо реално от извънезиковата действителност, а именно на това, дали реалният брой на обектите, назовани със съществителното, е по-голям или равен на единица. Тъй като прилагателните приписват непредикативен признак на съществителното име и заедно с него означават едно понятие, като същевременно стесняват това понятие, а числителните редни показват числови характеристики на денотата, назован със съществителното име, прилагателните и числителните се съгласуват със съществителното име и по число, т.е. при тези два класа категорията 'число' е немотивирана, съгласувателна категория, но това също не създава особени трудности на учениците, за което свидетелстват и писмените им работи.

В съвременния български език категорията 'число' е организирана върху опозиция по два признака плуралност и нумералност. Единствено число е немаркирано и по двата признака, множествено число е маркирано по признака плуралност и немаркирано по признака нумералност. Като доказателство за това, че единствено число е немаркирано, а множествено число е единично маркирано, може да се посочи фактът, че в ситуация на синтагматическа неутрализация в примери като: "Лисицата има пухкава опашка." единствено число замества множествено число и се явява в своето родово значение. Друго такова доказателство е, че при прилагателните имена в множествено число в резултат от  парадигматическа неутрализация се редуцира категорията 'род'. От своя страна, бройното множествено число, което се появява само при мъжки род (защото това е максимално немаркираният член на граматическата категория 'род') и означава, че броят на денотатите е по-голям от едно и е фиксиран - е маркирано и по двата признака.

Именно при употребата на бройното множествено число срещат най-голяма трудност учениците от ромски произход, затова тук са и най-често допусканите грешки, срв.: Пет ученика прескочиха оградата.; Видях двата учителя по телевизора.; Няколко ученика се бият в коридора.; Дойдоха двама полицая.; Двата приятеля на Морис гозаведоха в къщи.; Донесохме десет столове от учителската стая.; Влака имаше 12 вагони. Прави впечатление, че допусканите грешки в този случай могат да бъдат класифицирани в две големи групи – употреба на бройна форма при съществителните за лица (явление, което се наблюдава и при учениците от български произход и се дължи на аналогия със бройната форма при съществителните за нелица, но за разлика от българчетата, децата – роми много по-често пропускат и мъжколичната форма на числителното.) и замяна на формата за бройно множествено число при имената за нелица с формата за обикновено множествено число. Причината за това, че максимално маркирания член се заменя не от максимално немаркирания, а от единично маркирания член на граматическата категория отново се открива на системно равнище във факта, че бройното множествено число се намира в корелация по два признака с единственото число и само по един признак с множественото число.

Що се отнася до примери като: На Фани колената и оздравя.; Те си поиграх с топката.; Мамо ас счупих четри поница трав да купи нови поница. са единични в разглежданите писмени работи и, според нас, се дължат по-скоро на правописни грешки, отколкото на проблеми, свързани с усвояването на категорията “число” от учениците.

Последният тип неправилности, на който бихме искали да се спрем във връзка с представената тук морфологическа категория, това са грешките, допускани при избор на окончание за множествено число. Тук също става дума за единични случаи, в които окончанието за множествено число на многосричните съжествителни –и по аналогия се налага и върху думи, при които тази граматическа категория се символизира посредством друг тип маркер (срв. вуйчови, сели, дърви и др.). Що се отнася до замяната на окончание –е с –и, това много често е резултат от редукция, отбелязана при писане (вж. мъжи, кони и др.).

 

4.      Грешки, допускани от учениците от ромски произход в рамките на граматическата категория “падеж”.

 

В съвременния български език морфологическата категория “падеж” е силно разколебана. Пази се единствено в местоименната система, но дори и тук е редуцирана до три падежа.

Морфологическата категория 'падеж'  е организирана върху опозиция по признаците зависимост и косвеност. Под зависимост би следвало да се разбира зависимостта на обекта от предикативното ядро, а под косвеност дали зависимият от процесуалния признак обект е пряко или косвено засегнат от действието. И.п. е немаркиран и по двата признака. Неговото значение включва диференциаторите независимост и некосвеност. В.п. е маркиран по признака зависимост и немаркиран по признака косвеност, т.е. значението му включва свойствата зависимост и некосвеност. Д.п. е маркиран и по двата признака - в значението му се включват диференциаторите зависимост и косвеност, ето защо, като максимално натоварени от семантична гледна точка, формите за Д.п. все по-често се заменят от конструкцията на+форма за В.п.

Правилната употреба на винителните и дателните форми затруднява и етническите българчета, това се дължи на разколебания във висока степен статут на категорията, като най-често срещаните грешки тук отново са в посока на замяна на маркираните членове на граматическата категория от максимално немаркирания И.п. Така например в проведената анкета 18 от анкетираните 20 деца от ромски произход са посочили като вярно изречението: На кой е тази тетрадка. Грешки, дължащи се на замяна в обратна посока, не се допускат.

Тук бихме искали да обърнем внимание и на още една особеност, свързана с местоименната система на българския език и налагаща се като основна черта на текстовете, създавани от ученици от ромски произход. Прави впечатление, че в изказванията си тези деца употребяват повече местоимения, в сравнение с броя на използваните съществителни имена, а това, според нас, говори за слаба контекстовост на тяхната реч. При употребата на местоименията също се допускат и множество отклонения от нормите на българския език, срв.: Петър решил да замени майка му.; И както играха Ани се беше спанала и се одари в кръкъти (става дума за крака на удареното момиче).; Маика превърза коляното.; Заваля силен дъжд и намокриха неговите си крилца (пеперудките).; Клоните на дърветата клатят защото духа вятър.;Дърпаха дърпаха и не можаха дасе изкарат (ряпата).; Лисица нападнал петел да я изяде. Грешките допуснати в цитираните по-горе примери, в основната си част се дължат на неразличаването на притежателните от възвратно-притежателните местоимения и на личните от възвратно-личните местоимения, както и на неправилното съгласуване на местоименията по род (проблем, който бе разгледан подробно по-горе). В някои случаи се наблюдава и изпускане на местоимението.

 

5.      Грешки, допускани от учениците от ромски произход в рамките на граматическата категория “вокатив”.

 

Категорията 'вокатив' се различава единствено при одушевените съществителни имена. Традиционно в лингвистичната ни литература вокативът се определя като падеж, но за разлика от падежа, чрез който се посочва пряката или косвена зависимост на субекта от предикативното ядро, при вокатива глаголният субект изисква (кани) от обекта да стане негов съкомуникатор. Следва да се отбележи също така, че докато 'падеж' не включва в значението си комуникаторите и акта на комуникацията, т.е. това е нешифтърна категория, от даденото по-горе определение на категорията 'вокатив' е ясно, че става дума за шифтърна категория. Ето защо в този смисъл вокативът стои много по-близо до лицето, отколкото до падежа. Освен това, за разлика от падежните, звателните форми се отнасят не към когнитивната (познавателната), а към апелативната функция на езика.

Ето защо тук приемаме, че при одушевените съществителни имена съществува още една граматическа категория - 'вокатив', която е организирана върху опозицията по признака 'вокативност'. По този признак са маркирани звателните форми. Доказателство за това, че именно звателните форми са маркираният член на опозицията, е фактът, че в ситуация на синтагматична неутрализация (например в изречение в повелително наклонение) вокативът може да бъде заменен от номинативната форма (срв. Иванка / Иванке, донеси огледалото.).

Освен това бихме искали да отбележим във връзка с темата на нашата работа, че, тъй като звателните форми натоварват флексията на името с функцията да носи още едно значение в повече, категорията 'вокатив' не се различава при маркираните множествено число, среден род, а до голяма степен и при женски род. Следователно причината за постепенното ограничаване на вокатива в съвременния български език следва да се търси не толкова във влиянието на западноевропейските езици, на което настоява Хр. Първев (Първев 1965), а преди всичко в действието на тенденцията за развой към аналитизъм. Именно по този начин следва да бъдат обяснени и случаите на замяна на вокативната с именителна форма в ученическите текстове. Срв. Не ме изяждай кумалиса!; Ела питка да те ям.; Руселина дай да играем.; Госпожа каде ще ходим.(примерите могат да бъдат увеличени).

 

6.      Грешки, допускани от учениците от ромски произход в рамките на граматическата категория “определеност / неопределеност”.

 

Прави впечатление, че в писмените работи на учениците от ромски произход се допускат относително малко грешки по отношение на употребата на категорията “определеност / неопределеност”. Така например следните изречения са абсолютно правилни от тази гледна точка: Клоните на дърветата клатят защото духа вятър.; От комина излиза дим.; И както да пусне вудата и си изгорил ръката и изпусна чиниите и се оплаши.; И тогава отишли майката я превързала.; Това зависи от партньорката, която се целувам.; Тесаси взели нещата и тръгналикъм вкъщи.; Да събирами играчкити.

Бихме искали да подчертаем обаче, че правилната употреба на упределителния член, според нас, е изцяло интуитивна, т.е. резултат от лингвистичния опит и езиковата практика на учениците, участващи в проучването, тъй като анализът на отговорите им в анкетата показва, че само две от децата са успели да обяснят причината за неговата употреба в езика. Според Николета: “Разликата е в това, че в първите случаи се говори за неопределен предмет. А във второто предметите са определени.” Нели счита, че определителният член се употребява, когато “изречение е за конкретен предмет”.

В 90% от случаите допуснатите грешки са свързани с неправилната замяна на маркирания член (който тук е със значение идентифицираност) с немаркирания член (който в позиция на противопоставяне с маркирания член носи значение неидентифицираност (видово значение), а в позиция на неутрализация не изразява експлицитно нито идентифицираност, нито неидентифицираност и значението му се изравнява с общото основание за сравнение (родово значение)) на граматическата опозиция, на базата на която се изгражда категорията, извън случаите на неутрализация, срв: Лисица нападнал петел да я изяде.; Момче седнал на стол и чете.; Иван в момента прочете книга.; И що да види останали са чиний от вечер.; От комина излиза дим, защото хората запалили печки и печки пушат.

Останалата част от грешките, допускани от учениците от ромски произход по отношение на категорията “определеност / неопределеност” са свързани с неправилния избор на определителен член, което пък е пряк резултат от проблема с неправилното определяне на рода на имената, на който подробно се спряхме по-горе (срв. Стояла един месец в гипсата.; Радостът е хубаво чувство. и др.).

Прави впечатление обаче, че, тъй като определителният член се адаптира фонетически, а отчасти и морфологически към думата, към която се присъединява (по това напомня вокалната хармония в аглутинативните езици), в случаите, когато членният формант се подбира в зависимост от завършека на думата по правилото, че имената от женски род, но и всички, завършващи на -а, -я в единствено число получават определителен член -та, имената от мъжки род на съгласна, се членуват с член -а, а тези, завършващи на -о, -е, -у, -ю, -и (предимно, но не задължително от среден род) се членуват с определителен член –то, грешка не се допуска. Така например резултатите от анкетата показват, че независимо дали непознатата дума владика е определена от учениците като съществително от мъжки, женски или среден род, тя винаги се гленува с член –та.

 

7. Грешки, допускани от учениците от ромски произход в рамките на граматическата категория “лице”.

 

По отношение на категорията “лице”, с наличието на която се отличават една част от местоименията и глаголът, в ученическите писмени работо, обект на настоящото изследване, грешки не бяха открити (напр.: Теесаси взели нещата и тръгнали към вкъщи.; Те се изплъзнаха и той ги изпуснал.; Една от тях паднала на земята и се счупи на парчета.; Искал да помогне на майка си защото тя беше на пазар.; Виждал чупени чинии.; Не ме яди кума Лисо.; Той четеше до нея, тя хранеше птиците.; Да събера ли играчките? и др.).

Според нас, причината за това следва да се търси във факта, че тази морфологическа категория, в значението на която се включва отношението на обекта и говорещия към акта на комуникацията, както и комуникаторите, е тясно свързана с речевия акт и е мотивирана от тази гледна точка, което я прави пределно ясна и лесна за усвояване от учениците.

Категорията 'лице' е организирана върху опозициите по семантичните признаци некомуникатор / комуникатор и неговорещ / говорещ. Под признака некомуникатор / комуникатор би следвало да се има предвид това, дали субектът на действието е участник в комуникацията или не, а признакът неговорещ / говорещ се свежда до това дали субектът на действието сам говори или не. Трето лице е немаркирано и по двата признака. Неговото значение включва диференциаторите некомуникатор и неговорещ. Второ лице е маркирано по признака комуникатор и немаркирано по признака говорещ, т.е. значението му включва диференциаторите комуникатор и неговорещ. Първо лице е маркирано и по двата признака - в значението му се включват диференциаторите комуникатор и говорещ. Като непосредствени участници в общуването както на “майчиния” си, така и на български език, децата са отлично запознати с тези отношения, ето защо не допускат грешки при категорията “лице”.

 

8.      Грешки, допускани от учениците от ромски произход в рамките на граматическата категория “вид” на глагола.

 

За разлика от категорията “лице”, при вида на глагола учениците срещат значителни затруднения. Граматическата категория 'вид' на глагола дава възможност протичането на едно действие да се представи по два начина: като завършено действие и като неприключил процес. Следователно видът е морфологическа категория, която показва начина на протичане на глаголното действие по отношение на признака цялостност (изчерпаност, завършеност, комплексност). Чрез глаголната основа за свършен вид действието се представя като достигнало своя предел и поради това - като цялостно, неподелимо на фази (напр. Момчето ще реши задачите много бързо.). Чрез глаголната основа за несвършен вид действието се представя като обобщен факт или процес, който е незавършен, неизчерпан, т.е. действието не е достигнало своя предел, затова може да се мисли в неговата развойност и наличие на фази в протичането му (напр. Той ще решава задачите за конкурса по математика.). При формата ще реши глаголната основа е от свършен вид и показва действието  в неговата завършеност, цялостност. Обратно на това, при формата ще решава глаголната основа е от несвършен вид и показва, че действието е дадено в неговото развитие, т.е. като процес.

Анализът на писмените работи, както и резултатите от анкетата, сочат обаче, че по-голямата част от децата - роми се затрудняват да определят разликите между глаголните форми от свършен и несвършен вид, както и да изберат при употреба правилният глагол от видовата двойка. В рамките на анкетата само две от анкетираните деца посочват, че между изреченията: Иван трябва да помогне на баба си. – Иван трябва да помага на баба си. съществува разлика. Различието е формулирано по следния начин: “Във първия случай е за момента а във вторият винаги да извършва действието. ”, респ. “Във първото изречение той трябва да помогне сега на баба си, а във второто винаги трябва да й помага.” За останалите анкетирани ученици разлика между цитираните отношения не съществува.

Що се отнася до грешките, допускани по отношение на категорията “вид”, най-често срещаните тук отново са неправилните замени на маркирания член на двучленната опозиция, стояща в основата на морфологическата категория, който се характеризира с наличие на признака комплексност, със немаркирания член, който в позиция на противопоставяне с маркирания член носи значение некомплексност (видово значение), а в позиция на неутрализация не изразява експлицитно нито комплексност, нито некомплексност и значението му се изравнява с общото основание за сравнение (родово значение) (Герджиков1974:35). Напр.: Виждал чупени чинии.(вм. Видял счупени чинии.); Дядото отивал да посади една ряпа и на другия ден отивал да го гледи и видял, че е пораснало.(вм. отишъл).

Като резултат от смесването на видовете в български език обаче обратната замяна също е възможна в речта на учениците от ромски произход: срв.: Саберат морковите, саберат доматите.(вм. събират); Започнал да довърши работата на майси.

Друг особено интересен тип неправилности, допускани при употребата на глаголния вид е тясно свързан със съществуващата зависимост в българския език между вида и времето. В рамките на всяко българско глаголно време може да се употребят глаголи и от двата вида. Трябва да се има предвид обаче, че глаголните категории 'вид' и 'време' не са абсолютно независими една от друга,  и вследствие от това тяхното взаимодействие налага някои ограничения в употребите на свършен и несвършен вид както в различните времена, така и в частните значения на едно и също време, някои от които не ограничават функционирането на двата вида, други обаче изключват функционирането на свършен или несвършен вид. Тук няма да се спираме подробно на този въпрос, защото е страничен за работата ни. Ще се ограничим със следния пример. При времената, включващи в значението си диференциалните признаци 'едновременност' и 'непредварителност' (сегашно време и имперфект) обикновено се предпочитат глаголи от несвършен вид, при които действието се показва като процес, разчленен на отделни фази, една от които съвпада с ориентационния момент на даденото време. Поради същата причина в сегашно актуално време и актуален имперфект е възможна единствено употребата на глаголи от несвършен вид, докато глаголи от свършен вид могат да се употребяват в рамките на сегашно време и имперфект само в сегашно повторително или повторителен имперфект, защото представят действието като цялост, неразчленена на фази, но понеже спецификата на тази употреба на времето е повторителността на действието, едно от тези повторения съвпада с ориентационния момент на съответното време.

Ето защо в случаите, когато учениците срещат затруднения да употребят глагол от несв.вид поради спецификата на времето, зададено в условието на дадената им задача, най-често те променят глаголния вид. Така например една от задачите в анкетата изисква учениците да поставят глагола чета (несв.в.) във всички съществуващи времена в български език. За да не бъдат допълнително затруднени децата от употребата на термини, времената не са назовани, а значението им е зададено посредством контекста, в който трябва да бъде поставен единствено глагола в спрегната форма. Анализът показва, че 90% от децата променят вида на глагола в миналите времена с изключение на имперфект, както и в някои от сложните бъдещи времена, макар че в условието на задачата изрично е подчертано глаголът да не се променя (срв. аорист – Вчера Иван прочете книгата.; перфект - Иван знае за какво се разказва в книгата, защото вече я е прочел.; бъдеще предварително време в миналото - Иван вече щеше да е прочел книгата, защото много отдавна искаше да я прочете, но не я намери в библиотеката. и др. срещу сегашно време – Сега Иван чете книгата.; бъдеще време – Утре Иван ще чете книгата. и т.н.). Причината за тази замяна, според нас, следва да се търси в това, че при посочените времена употребата на свършен вид е много по-регулярна от тази на несвършен вид и това се долавя от езиковото чувство на учениците от ромски произход.

 

9.      Грешки, допускани от учениците от ромски произход в рамките на граматическата категория “време” на глагола.

 

Съвременният български език се характеризира със деветчленна темпорална система. Прави впечатление обаче, че в писменните работи на учениците от ромски произход се срещат само пет глаголни времена – сегашно, имперфект, аорист, перфект и бъдеще време. Напр.: Мамо ас счупих четри поница трав да купя нови поница.; Защот питката ще обиколи нивата.; Таси е наранила кракът и плачеше.; Дядото отиде при ряпата.

Подобни са и резултатите от проведената за целите на изследването анкета. При задачата, изискваща учениците да поставят глагола чета във всички съществуващи времена в български език, като преди това разпознаят времето по значението му, зададено от контекста, в който трябва да бъде поставен единствено глагола в спрегната форма, всички ученици са се справили безпогрешно със сегашно и бъдеще време. Една част от анкетираните деца са заменили аориста със перфект (Иван вчера е чел книга.). Плусквамперфекта изцяло е заменен от аорист или перфект (Иван знаеше за какво се разказва в приказката, защото вече я е чел / чете. (вм. беше чел)), в някои от анкетите се наблюдава замяна на перфекта със сегашно време (Иван каза, че знае  за какво се разказва в книгата, защото вече я чете. (вм. е чел)). В над 50% от случаите аористната форма заменя и имперфектната (Когато го видях за последно, Иван все още чете книга.(вм. четеше)). Бъдеще време изцяло измества формите на останалите следходни времена (бъдеще в миналото, бъдеще предварително и бъдеще предварително време в миналото), срвн.: Ако не беше болен, Иван утре ще чете книга. (вм. щеше да чете); Иван обеща, че утре ще ми разкаже приказката, защото вече ще я прочете тази приказка.; Иван вече ще прочете книгата, защото много отдавна иска да я прочете, но не я намери в библиотеката.

Причината за подобен тип замени отново следва да се търси на системно равнище. Българската темпорална система се характеризира със стройна йерархичност - тя започва с максимално немаркираното сегашно време, продължава с единично маркираните аорист (по признака 'предходност'), бъдеще време (по признака 'следходност'), имперфект (по признака 'относителност') и перфект (по признака 'предварителност'), следват двойно маркираните бъдеще предварително време (по признаците 'следходност' и 'предварителност'), плусквамперфект (по признаците 'относителност' и 'предварителност') и бъдеще време в миналото (по признаците 'следходност' и 'относителност') и завършва с тройно маркираното бъдеще предварително време в миналото (маркирано по признаците 'следходност', 'предварителност' и 'относителност'. Колкото по-маркирано е дадено време, с толкова по-сложна ориентация и по-композирана форма се характеризира то и следователно е по-трудно за усвояване и употреба. Ето защо детето избягва тези времена в речта си или ги заменя с по-немаркирани времена по описания по-горе начин.

Друга голяма група грешки, допускани от учениците от ромски произход в рамките на темпоралната система, са свързани с употребата на глаголите със суплетивни или неправилни парадигми, които са по-трудни за усвояване от регулярните и често стават причина за допускане на неправилности както в устната, така и в писмената реч на учениците. Така например много често срещана е неправилната форма беших, употребена вместо правилната форма за 1л.ед.ч. – бях, вероятно дължаща се на унифициране на глаголната основа по аналогия с формата за 2 и 3 л. ед.ч. беше. Срвн. също така: Не ме яди кума Лисо!; Вчера ях сладолед.; Вчера не беших на училище госпожа.; Тя пяше песента толкова хубаво, че тесе разплакаха.

 

10.  Грешки, допускани от учениците от ромски произход в рамките на граматическата категория “залог” на глагола.

 

Ако приемем, че тезата за двучленния състав на категорията “залог” на глагола в съвременния български език, прави впечатление, че в ученическите текстове се употребява единствено деятелен залог, напр.: Те се изплъзнаха и той ги изпуснал., Вчера това е Иван.; Иван в момента прочете книгата.; Не ме яди кума Лисо.; Да сабирами играчкити.; И тогава отишли майката я превързала и каза по-внимателно ругия път да си играете. и т.н. Причината за това следва да се търси отново във факта, че деятелен залог е немаркираният член на опозицията, на базата на която се изгражда категорията.

Бихме искали да отбележим също така, че при поставяне на задача да се открие вършителят на действието в изречения в деятелен и страдателен залог всички деца посочват като извършващ действието подлога, независимо от залога. Причината за подобна грешка не би следвало да се търси в спорното определение за подлога като вършител на действието, тъй като анкетираните са деца, които все още не са изучавали тази материя в училище.

 

11.  Грешки, допускани от учениците от ромски произход в рамките на граматическата категория “наклонение” на глагола.

 

В проучените ученически текстове формите на максимално немаркираното изявително наклонение се появяват както вместо преизказните форми, така и вместо формите за отрицателно повелително наклонение. Напр.: Имало едно време един дядо. И дядото отива да посади една ряпа. И на другия ден отива да го гледи и казва вай колко гомяма е станала.; Дърпа, дърпа и накрая я извадил.; Не ме изяжда зайко ще ти попея песничка. и др. Условното наклонение не се среща.

От своя страна преизказните форми много често се срещат и успуредно с изявителните в ученическата реч. В тези случаи, според нас, следва да се говори не за замяна, а за смесване, тъй като е очевидно, че учениците не доляват спецификата на преизказването, срв. Искал да помогне на майка си защото тя беше на пазар.; Една от тях падна на земята и се счупила на парчета.; Следобед когато Боби се върнал от училище реши да помогне.; Те се изплъзнаха и той  ги счупил.; Държеше кърпа вав рака, но преди да пумие третота паница изпуснал яа.; И тогава отишли майката я превързала иказа по-внимателно другия път да си играете.; Тя започнала да плаче, защото много я боли.

 

12.  Грешки, допускани от учениците от ромски произход при употребата на причастия.

 

След като по-горе анализирахме трудностите, които срещат учениците от ромски произход при употребата на личните глаголни форми, тук ще се спрем и на проблема за грешките, допускани от тях при използването на причастията. Преди да пристъпим към това обаче, бихме искали да уточним, че няма да разглеждаме повторно  въпроса за съгласуването на причастията по род с името, което поясняват, тъй като това бе подробно изяснено по-горе.

В съвременния бългаски книжовен език различаваме четири причастия.  Сегашното деятелно причастие (четящ) е сравнително ново, макар че е съществувало още в старобългарски, то впоследствие е изчезнало при развоя на езика ни и е възстановено в него едва при изграждането на новобългарския книжовен език през черковнославянски и руски. То не се среща в анализираните тук ученически текстове. Такова е положението и със миналото несвършено деятелно причастие (живеел), което също е относително ново в езика.

В ученическите писмени работи, обект на това изследване от причастията се срещат единствено минало свършено деятелно причастие (пил) и минало страдателно причастие (изяден), като единствените трудности, които, по наши наблюдения, децата-роми срещат при тяхната употреба, са свързани със съгласуването им по род с името, към което се отнасят (за подробности вж. по-горе).

Следващата нелична глаголна форма, на която бихме искали да се спрем е деепричастието. То също не се среща в ученическите текстове, но резултатите от анкетата показват, че децата осъзнават носеното от него значение: второстепенно действие, което съпътства основното дествие, изразено със спрегнат глагол в изречението.

В рамките на проведената за целите на изследването анкета на учениците бе поставена задачата да открият грешката в първото изречение от текста: Аз я видях съвсем случайно на пътечката, безгрижно хранейки птиците. Тя изахка, хвърли пакета със семената и се спусна към мен. Не се бяхме виждали от десет години. Макар да не съумяват да формулират причината за грешката, по-голямата част от анкетираните ученици правилно я коригират, срвн.: Аз я видях съвсем случайно на пътечката, докато тя / когато тя / че тя / тогава тя /а тя безгришно хранеше / храни птиците.

Последният тип грешка, който се наблюдава във връзка с причастията в ученическите писмени работи, това е неправилната им замяна със глаголна форма. Напр.: Татко е облече син панталон.; Лисицата е хитра и е хвана петела. Подобри случаи се срещат обаче изключително рядко в писмената реч на учениците и изобщо не се допускат от тях в устното общуване, ето защо считаме, че те до голяма степен се дължат на срещаните от децата трудности при писане. Повечето от учениците, участвали в проучването, пишат трудно и много бавно, затова не е изключено подобни грешки да са резултат от започване на мисълта по определен начин и променянето й в процеса на изписване, без да се отчете необходимостта от корекция във вече написаната част от текста.

 

13.  Заключение.

 

Ако обобщим казаното до тук, би следвало да подчертаем, че голяма част от грешките, допускани от учениците от ромски произход на морфологическо равнище при създаване на писмен текст на български език се дължат на неправилното разширяване на употребата на максимално немаркирания член на граматическата опозиция за сметка на маркираните членове на категорията. Макар и неправомерно от граматическа гледна точка това има своето обяснение на системно равнище в неравноправното отношение между двата члена на опозицията. Подобен тип грешки лесно могат да бъдат предвидени с оглед целенасочена работа върху отстраняването им от страна на учителя.

Що се отнася до неправилностите, дължащи се на погрешни аналогии или настъпващи интерференции с “майчиния” език, те също са закономерни и могат да бъдат отстранени единствено с увеличаване на лингвистичния опит на ученика с течение на времето.

 

 

БИБЛИОГРАФИЯ:

 

Герджиков 1974 : Георги Герджиков, Характерът на морфологическите опозиции и организацията на многочленните системи. – Български език, 1974, кн. 1.

Герджиков 1978 : Георги Герджиков, За системно обусловените значения на граматическите категории. – Славистични изследвания. София, 1978.

Герджиков 1999 : Георги Герджиков, Критериите за насоката на субординацията между членовете на граматическите опозиции. – Съпоставително езикознание, 1999, кн. 1.

Герджиков 2000 : Георги Герджиков, Организация на многочленните морфологически парадигми. Език и литература, 2000, кн. 1.

Пачев 1993: А. Пачев,  Енциклопедия по социолингвистика. Плевен, 1993.

Първев 1965: Хр. Първев, Звателните форми на собствените женски лични имена. Сп. Български език и литература, 1965, кн. 6.

Чебоксаров, Чебоксарова 1982: Н. Н. Чебоксаров, Н. А. Чебоксарова, Народи, раси, култура. София, 1982.

 

 

 

 


[1] Статията “Наблюдения върху “правилността” на грешките, допускани в писмената реч на учениците от ромски произход на морфологично равнище” на И. Гаравалова е публикувана в сб. “Балкански идентичности” т. ІV, София, 2003.