ЛЕКСИКАЛНО ЗНАЧЕНИЕ
НА НЕМСКИТЕ СУБСТАНТИВИ, ЗАЕТИ ЧРЕЗ
СЛАВЯНСКИ ЕЗИЦИ ПОСРЕДНИЦИ
2002
Обект на изследване в настоящата статия са немски заемки
в българския език, чийто път за
проникване не е директен, пряк, а чрез посредничеството на други славянски
езици, които преди нас са приели немската дума в лексикалното си богатство, откъдето пък тя –
видоизменена фонетично, обогатена, ограничена или раздробена семантично,
исторически и културно обременена – преминава в бълг. език. Най – голям брой
думи имат за посредник руски и полски език, което логически се обяснява от
близките взаимоотношения между
съответните страни и народи. През руски в български език попадат около 75 % от индиректно заетите
немски думи. Този факт се обяснява с изключителната роля, която изиграват руският
език и култура по време на Българското възраждане и след Освобожднението. Тези
заемки обхващат разнообразни области от бита и културата, особено значителен е
броят им в сферата на военното дело – кител,
ефрейтор, фелдфебел, гилза и т.н. Други субстантиви, като - шлейф, раница, ширма, вафла, бутерброт,
швейцар – не са преминали от немски директно в руски, а с посредничеството
на полския език. Те са заемки от различни области – винт, пачка, будка, рицар, цел, цех, пантоф и, разбира се, и тук е голям делът на думите от
сферата на военната терминология – генерал,
рота, офицер. В чуждоезиковия лексикален фонд на езика ни други славянски
посредници за немски лексеми са чешкият език – грош, крона, кнедли и сърбохърватският език – ким, цигла.
Специално внимание заслужават думите картоф и гешефт, т.к. те
се срещат и в славянските езици посредници, но пътят на тяхното проникване в
българския език не може да бъде определен еднозначно. Що се отнася до
материалната обвивка на думата картоф
в бълг. език, етимолозите са единодушни, че в случая румънското посредничество
е изиграло своята роля. При думата гешефт
влиянието на румънския език се изразява само по отношение на семантичната
структура. Сходството в значенията гешефт
в двата езика е резултат от близката съдба и балканския манталитет.
Пътят на включените в изследването лексеми е проследен с
помощта на етимологичните речници на условно обособените в това изследване три
езика – изходен немски, славянски посредник и заемащ български. Семантичната структура
на разгледаните лексикални единици ексцерпираме от тълковните речници и
речниците на чуждите думи на трите езика, както и от двуезичните речници. Включените
в това изследване думи се разпределят в 8 групи, при всяка от които
лексикалните единици са разпределени в три колони – първата е на немската дума
и нейната семантика, втората включва славянската дума и нейните значения
(когато са посочени два славянски езика – полски и руски, означава, че думата
преминава от полски в руски, а не е директно заета от немски) и третата колона
показва българската лексема и нейния семантичен обем.
1
група думи – при
тях не се откриват разлики мужду значенията на думата в трите езика – изходния,
славянския език посредник и заемащия български
|
das Butterbrot |
руски - бутерброд |
бутерброт |
|
Филия хляб с намазано върху нея масло |
Парче хляб с масло, кашкавал, колбас и др. |
филия ог хляб, намазана с масло |
|
die Waffel |
руски - вафля |
вафла |
|
Обикновен сладкиш от леко тесто и крем |
вафла |
1.тънка, подсладена кора, изпечена между метални форми или плоскости 2. сладкиш от такива кори с пълеж |
|
der General |
полски-general |
генерал |
|
генерал |
1. генерал 2. истор. Съде-бен изпълнител 3. гене-рал в църковен орден
4.ге-нерален старейшина – кралски чиновник, управ-лявал няколко града
5.управленческа структу-ра на провинция руски – генерал генерал – воен. |
Висш военен чин с 4 степени генерал-майор генерал – лейтенант генерал – полковник армейски генерал |
|
der Gefreiter |
руски - ефрейтор |
ефрейтор |
|
Войник, военен след редник |
Второто по реда на старшинството звание на войника, също войник, носещ
това звание |
Войник с един чин по-ви-сок от редник |
|
der Kittel |
руски – китель |
кител |
|
Рубашка, работна пре-стилка, работно облекло |
Униформена куртка с военна кройка |
Лятна бяла офицерска куртка |
|
der Ziegel |
срхр - cigla |
цигла |
|
Керемида, цигла, (по-рано откриваме и значение тухла, което днес вече не
се използва) |
Цигла, керемида |
Плоска керемида |
|
die Schublehre |
чешки - supler |
шуплер |
|
Техн. шуплер, шублер – за измерване на дебелини |
Измервателен уред |
Уред за измерване дебе-лината на оси, ширината на отвори и др. |
Независимо, че в тази група семантиката на думите в трите
езика се препокрива, отново се забелязват някои особености. Думата „das Butterbrot“ като немски комозитум се състои
от думите „Butter“(хляб) и „Brot“(масло), този факт е въздействал
пряко върху нейното значение – “филия хляб с масло”, което в български
(независимо от лексикографските данни) и руски се възприема като сандвич, т.к.
семантиката на думата е гастрономически обогатена - с кашкавал, салам и т.н.
Думата вафла е пример за метонимично
пренасяне на значението, т.е. думата е била способна да промени значението си,
разширявайки своя обем, при което чрез пренасяне е започнала да служи за
назоваване на ново понятие, което се намира във връзка или зависимост от
първоначалното лексикално понятие – “тънка подсладена кора, изпечена между
метални форми или плоскости с различни фигури”.
Военното си значение думата генерал получава през 15 век, което се е развило от немския орден,
а по-нататък запазването му се дължи на успоредната френска форма – „general“. Запазване на старите значения
на думата откриваме в посредническия полски език, като напр. “генерал в
църковния орден, генерален старейшина”, където се натъкваме дори и на свободно
пренасяне на значението в различни области на социалния живот, но това се дължи
на изходната латинска семантика на „generalis“ – общ, главен. Латинският оказва въздействие и при думата ефрейтор, като се явява образец, по
който тя се извежда в немски – exemptus – freien(Gefreiter), с първоначално значение на
“освобождаване на войник от караулна служба”, което е довело и до възникването
на военната семантика, използвана в посредническия руски език за пръв път при
Петър І.
Присъствието на
думата кител в тази група може да се
окачестви като условно, т.к. и в трите езика е налице почти еднаква семантика,
която обаче във всеки един от тях се е диференцирала своеобразно: в немски –
„рубашка, работно облекло“, в руски – „униформена куртка“, в български – още
по-диференцираното – „лятна, бяла офицерска куртка“. Това обече не би трябвало
да е повод за отбелязване на нови значения, т.к. семантичният замисъл и
денотативната обективност на думата се запазват.
При думата цигла
откриваме значение на „тухла“, не по най-правилния начин посочено в
немско-българската лексикография, а и латинската дума „tequla“в Български етимологичен речник
на Стефан Младенов е преведена неточно като „тухла“ – значение употребявано в
средновисоконемското езиково пространство, когато тухла е имала съвсем различен денотат “тухла за покрив”, и напълно
изгубено на сегашния етап от развитието на езика. Следи от това явление
откриваме в полски език, където ceglа освен основното значение “тухла”
развива и значенията на “брикет” и “книга, която не може да се продаде”, които
формално напомнят тухла.
2 група думи
– в изходния немски език са налице едно или повече значения, които в останалите
два езика – посредник и български - липсват
|
die Bude |
полски - buda |
будка |
|
1.барака 2.пейор. будка, дюкянче 3.разг. съборети-на (за стара къща,
колиба) 4.студ. студентска стая, квартира / sturmfreie Bude – ергенска
квартира, квар-тира с отделен вход |
1. шофъорска кабина, па-вилион за цигари, вестни-ци 2.вид женска шапка 3. будка на софлъора, пазача, караул руски – будка къщичка на пазача, малко помещение (когато става въпрос за определено
по-мещение се налага прила-гателно уточнение напр. телефонная будка) |
1. малък подвижен дъсчен подслон за пазач, полицай 2. малка и лека постройка, най-често от дъски, за продаване на вестници,
закуски и др 3. заградено място в мото-рно превозно средство, летателен апарат за
водача |
|
der Groschen |
чешки - gros |
грош |
|
1.грош (немска и австрий-ска монета 2.дребни пари 3.ум, разбиране – шег. |
Грош, монета Полски – grosz 1.грош 2.разг. пари |
1.стара монета 2.прен. дребни пари, нещо незначително |
|
der Junge |
руски - юнга |
юнга |
|
1.момче 2.юнга (не се
употребява често) |
Юнга, младежки матрос в някои флотове |
1.ученик-матрос, момче, което работи на кораб и се готви за моряк 2. младши моряк |
|
die Kartoffel |
румънски - cartof |
картоф |
|
1.картоф 2.разг. чушка (за дебел нос) 3.разг. хлопка (за джобен
часовник) 4.разг. дупка на чорап |
Картоф, земна ябълка |
1.едногодишно растение с ядивни грудки 2. самата грудка на това растение |
|
der Kümmel (Küm) |
срхр - küm |
ким |
|
1.бот. кимион 2.ракия с кимион 3.студ. пратка с хранителни продукти
|
Приличащо на кимион растение, чиито семена се използват за подправка |
Подобно на кимион расте-ние със семена за под-правка Кимел – в някои краища на България – кимион, чрез сърбохърватската форма
. |
|
Lumpen |
руски - *люмпен |
лумпен |
|
der Lump 1.негодяй, мерзавец, ми-зерник, мошеник 2.морски заек (вид океански
охлюв) 3.пияница, дриплъо, пар-цаливец, скитник 4.диал. бракониер der Lumpen 1.парцал, дрипа 2.шег. войн. – парцали (за уни-форми, дрехи) Lumpenproletariat – декла- сирани слоеве в антагони-ст. общество |
люмпен-пролетариат -
декласиран слой от хора – престъпници, скитници, бедни, просяци, крими- нални
елементи, прости-тутки |
Дриплъо, босяк, бедняк, нехранимайко, вагабон-тин Лумпен-пролетариат – по-стоянно се създава от хро-нически безработици,
обедняването на пролета-риата и разоряването на част от дребната буржо-азия Лумпар тежък, неподви-жен човек (Банско) |
|
der Ranzen |
руски – ранец |
раница |
|
1.вид чанта, която учени-ците носят на гръб 2.дебел корем, търбух
3.раница, торба Rantz – стара немска форма - чувал |
Походна военна или уче-ническа чанта, която се носи на гърба |
Платнена или кожена торба, която е приспосо-бена за носене на гръб |
|
die Rotte |
полски - rota |
рота |
|
1.малка група от хора 2.шайка, тълпа 3.група от фамилии на един род
4.ред, редица, колона, от-ряд 5.звено в отряд 6.съдебен околия, група общини 7.глутница 8.ста-ринен
струнен музикален инструмент 9.двойно дви-жещи се военни кораби, самолети |
отряд от 80 до 300 войни-ци (през 16 – 17 в., исто-ризъм) руски – рота Отряд войници |
Бойна или домакинска единица, ¼ от полка, дели се от 2 полуроти, 3
взвода, 6 отделения, състои се от 100 до 250 войници |
|
der Schirm |
руски - ширма |
ширма |
|
1.чадър, сенник 2.козирка (на шапка) 3.абажур, параван, щит,
заслон, предпазител 4.прен. за-крила, защита, покрови-телство 5.екран |
1.параван, преградка 2.прикритие (и прен.) |
1.параван, подвижно при-критие 2.прен. прикритие |
|
der Feldwebel |
руски – фельфебель |
фелдфебел |
|
1.сравнително висока под-офицерска титла (при въз-душните оръжия или
вой-ска) 2.някой, който е груб и авторитарен и обича да командва |
Чин в армията |
Най-висок подофицерски чин *държи се като фелдфебел – груб и деспотичен е |
|
das Ziel |
полски - cel |
цел |
|
1.цел (на желание, стреме-жи) 2.воен. цел, прицел 3.спорт. финиш
4.граница, предел, край 4.срок, почек |
1.цел 2.мишена 3.мушка, прицел руски – цель цел руски - целъце |
Цел, прицел |
Присъствието на думата будка във втора група може да бъде оспорено, ако се вземат предвид
значенията й в полски. Пряк посредник за нас обаче е руският език и при
съпоставителния анализ ще трябва да се обърне внимание върху семантиката на
думата в този език, която отговаря на българската, с уговорката, че в руски е
необходимо прилагателно уточнение за помещението, което се назовава като
„будка“ – напр. “телефонная будка”. Що се отнася до първото българско значение
“подвижността” на дъсчения подслон може да се обясни с някои по-ранни значения
на средновисоконемския субстантив buode , от където идва и будка – “палатка, шатра”.
Интересно е заемането на думата грош, което е станало от полски, а не от чешки, където тази монета
е в оборот.
Картоф има интересна история поради
някои общи семеми, а и фонетично думата е сродна на трюфел – „подземна ядивна гъба“, защото идва от немскaта дума Tartüffel, заета пък от своя страна от италиански, от която под въздействието на
езикова дисимилация t-t/t-k, се получава думата „Kartoffel“. Днес в някои краища на България(Козичино, Поморийско) откриваме форма
много близка до изходната немска – картофел,
картофла. Същото се наблюдава и при думата ким, вместо нея в някои бълг. диалекти са среша формата кимел, по-близка фонетично до изходната
немска Kümmel, отколкото ким. Пред формата люмпен в руски е поставен знак *, защото
за самостоятелна употреба на такава дума в този език е трудно да се говори,
откриваме я в съчетанието люмпен-пролетариат, което в себе си съдържа сходна на българската
семантика, развила се от немската. Лумпен
е дума, която се мотивира семантично от две немски думи Lumpen и Lump, като обединява някои от техните
семантики на българска почва в една. Най-вероятно значението на думата като
“безделник” е довело до появата на лексемата лумпар, обозначаваща “тежък
неподвижен човек”, откриваща се днес в Банско.
Сходството във външния вид е било вероятно причината за
обособяване на ново преносно значение на
думата раница в немски език като „дебeл корем, гърбица“, което не е
преминало в български и руски. Именно това значение прави немската дума полисемантична и я нарежда в
тази група. От друга страна, в български и руски наблюдаваме обединяване на първо
и трето немски значения в едно. Внимание заслужава фактът, че думата рота днес се среща в полски само като
историзъм, независимо че точно този език я заема от немски и дава на руски,
откъдето пък ние я наследяваме. При ширма
имаме приемане и на прякото, и на преносното значение (“параван”, “прикритие”)
в двата заемащи славянски езика – руски и български, като в първия се обособява
честа фразеологична употреба под формата на “Служитъ ширмой!”. Интересно явление, на което се натъкваме, е използването
на фразеологизма “Държи се като фелдфебел!” в български език за
грубо и деспотично поведение на някого, което неминуемо се дължи на второто
значение на думата в немски – “някой, който е груб и авторитарен и обича да
командва”. Този факт би оспорил до известна степен присъствието на думата в
тази група, т.к. тук става въпрос за изцяло препокриване на семантиката на
немската дума на българска земя. Затова с известна условност ние отреждаме
място на думата тук, още повече, че и лексикографската практика не е утвърдила
това значение като самостоятелно, а като прояваващо се само идиоматично.
Другото, което трябва да се спомене при фелдфебел,
е, че е налице известна промяна в значението на субстантива още на родна земя,
който първоначално се е схващал като “административен служител”, а основната
дума, от която композитумът е изграден, - Weibel
– е със значение “съдебен изпълнител”.
3 група думи – немската заемка развива в езика посредник значение,
което в изходния език не присъства и в български не се приема, т. е. това това
значение е присъщо само на славянския език посредник
|
der Knödel |
чешки - knedlik |
кнедли |
|
кнедла |
1.сварена топка тесто с различни подправки 2.неловък, несръчен човек – туткав, бавен |
Ядене от картофи, смесени със сладки или солени продукти, което
представлява сварени топки, запържени с галета или полети с мазнина |
|
der Pantoffel |
полски - pantofel |
пантоф |
|
Обувка, която отзад е от-ворена и човек я носи вкъщи (топли, меки
пан-тофи) |
1.чехъл 2.прен. мъж, който е под чехъл – сино-ним на полск. Pantoflarz руски - туфли, пантуфли 1.пантофи, чехли 2. обувки половинки пантуфли – женски чехли |
Плитка и лека домашна обувка |
Вероятно асоциациите, които външният вид на ястието кнедла придизвиква (нещо отпуснато,
издуто, дори разплуто), са довели до обособяване на преносното му значение в
посредническия за нас чешки език на “неловък, несръчен, туткав човек”.
Интересен е фактът, че названието на считаното дори за национално ястие в Чехия
крие историята си в немската етимология и лексика. При думата пантоф, етимолозите не са единодушни
относно посредническия език. Ние приемаме най-разпространеното мнение, че
думата е заета от полски, т.к. в руски не може да се говори дори за адекватна
форма, но чешката форма на думата -pantofel- често изкушава на нея да бъде
присъдено чешко посредничество, дори и заради принадлежността към мъжки род и
най-голямата близост до изходната немска форма Pantoffel. Изразът “мъж под чехъл” се
радва на такава разпространеност, че в полски имаме дори един вид синекдотично
пренасяне на значението – самият “мъж под чехъл” се нарича пантоф(pantofla), синоним
на друга форма, която означава същото и има за корен думата pantofla – pantoflarz.
4 група думи – при тях и в български, и в езика посредник се открива
значение на думата, което не е присъщо на изходния немски език
|
das Gewinde |
полски - gwint |
винт |
|
1.венец, гирлянда 2.техн. резба, нарез, винт 3.виене 4.ост. гранче |
1.резба 2.винт руски – винт 1.резба, винт 2.игра на карти |
1.цилиндричен или кону-сен прът, болт с глава или без, който служи за
съе-диняване на машинни или строителни части, бурма 2.вид игра на карти 3.корабно витло |
Единственият преставител на групата е думата винт. Тя развива на руска почва значение
– “игра на карти”, което притежава и българската лексема. Динамиката на нашия
език пък води до обогатяване на семантиката с още едно, характерно само за
българския език, значение – “корабно витло”. Днес думата е присъща изцяло на
техническата терминология, но по-рано ,субстантив, познат от 15 век и образуван
от глагола winden(вия, навивам), е имал значение
на “нещо завито, навито, някаква бъркотия, блъсканица”, с по-преносна употреба,
което е оказало въздействие върху това “предметът за завиване и резбата” да
бъдат наречени винт.
5 група думи – в заемащите славянски езици има значения на думата,
които в немския език не съществуват, но, от друга страна, на него са му присъщи
значения, които не са се развили в славянските езици
|
das Geschäft |
румънски - gheseft |
гешефт |
|
1.работа, обязаност 2. сделка*3.печалба 4.тър-говия 5.търговска къща, фирма, предприятие
6.ма-газин, дюкян 7.занятие, поминък, работа 8.разг. нужда (при ходене до
тоалетна) |
Нечиста сделка |
1.нечестна търговия, нечиста сделка 2.спекула |
|
die Hülse |
руски - гильза |
гилза |
|
1.воен. гилза 2.шушулка, шлюпка 3.предпазител на молив
4.техн. втулка 5.бот. кошличар, само-дивски чемшир |
1.техн. втулка за цилин-дър 2.воен. цилиндър за куршума 3.хартиен
пат-рон за цигарата или пурата, запълнян с тютюн 4.двойна хартиена ивица, залепвана върху гърба на книга |
1.метална тръбовидна част от патрон или сна- ряд, която съдържа
избух-ливо вещество, фишек 2.книжна тръбичка за ци-гара 3.тръбовидна част, която прикрепва нещо |
|
der Packen, Pack |
полски – pak, paka |
пачка |
|
1.пакет, вързоп, връзка 2.разг. паплач, сган |
1.пачка, пакет, вързоп 2.колет 3.пратка, пакет до затворник, болен 4.пачка
пари 5.кутия цигари 6.чекмедже7.сплотена приятелска компания руски – пачка 1.връзка, вързоп 2.пакет 3.пачка патрони 4.пачка – няколко слоя в един
пласт 5.няколко ката прозрачни полички за балерина |
1.връзка, малък пакет от еднородни плоски пред-мети 2.воен.
приспособ-ление за нареждане на патрони, пълнител 3.сце-ничен, прозрачен
костюм на балерина 4.няколко тънки пласта от полезни изкопаеми, отделени от
тънък слой нерудни изко-паеми |
|
die Zeche |
полски - cech |
цех |
|
1.сметка, консумация (в ресторант, кръчма) 2.eine große Zeche machen – в за-ведение много ям и пия 3.рудник, шахта 4.цех, ес-наф (не се
ползва) = Zunft 5. гуляй 6.ред |
Обединение на лица от едно съсловие Руски – цех 1.обединение на градски занаятчии от една или сродни специалности при
феодализма* 2.основно производствено подразделение във фабри-ка или завод |
1.отдел в голяма фабрика или трудово предприятие, където се изразботва
определена продукция или полуфабрикат 2.ист. – съсловна органи-зация на занаятчии от един бранш* |
|
die Schleife |
руски - шлейф |
шлейф |
|
1.флъонга, папийонка, връзка (на рокля) 2.клуп, примка 3.завой, извивка (на река, шосе)
4.шлейф 5.рибарска мрежа 6.диал. шейна за свличане на дървета |
1.дълъг долен край на рокля, пола 2.селск-стоп. брана, влач-ка, грапа |
1. удължена задна част на женска рокля, която се влачи по земята 2. селскостопанско оръдие за изравняване и разчуп-ване на буците след
оран, брана |
Лексикалните единици, представители на така обособената
група, са пример за често срещано явление – думата в немски е полисемантична,
нормално е не всички значения да се заемат в другите езици, но в тях пък се
развиват нови, собствени значения, неприсъщи на немската форма. При гешефт случаят е малко по-особен, защото
не става въпрос за нова семантика, а за промяна в знака на немската семантиката
+ в – на румънската и българската. Т.е. “нормалната сделка, търговия”(Geschäft) в немски, в останалите два езика вече е
“нечиста, нечестна, а дори и спекулативна”.
Сходната форма е
причината значенията шушулка и гилза в немски да имат идентична фонетична
обвивка, зад която се крият и други, не така добре обясними семантики. В руски
и български думата развива нови семеми, при които също се открива формално
пренасяне на значението “гилза” – “втулка, хартиен патрон, книжна или метална
тръбичка”. Явлението, срещнато при гешефт
- промяна на семантиката от + в –, се забелязва и при думата пачка, но с обратна посока – от – в +,
т. е. негативното “паплач”, “сган” в полски вече е “сплотена приятелска
компания”. В руски и български тези значения изчезват, но тук се забелязва един
вид обобщаване на значението при нова семема на думата, възникнала на славянска
почва - от “прозрачна поличка на балерина” в руски, в бългaрски имаме вече “цял прозрачен
костюм на балерина”. При едно от другите, нововъзникнали на славянска земя
значения се наблюдава конкретизиране и стесняване – от руски “няколко слоя в един пласт” в
най-общ смисъл, в български то вече е диференцирано - само “пласт полезни изкопаеми, отделени от
слой нерудни изкопаеми”, може да се нарече пачка.
Поводът, по който думата цех е
включена в тази група, е наличието на значение в немски език (производстнвен
цех, еснаф), което почти не се проявява, т.к. има съвсем различна материална
обвивка ,която е възприета официално в писмения и говорим немски език – Zunft. Тук става въпрос за нечестен
приятел на преводача, но след като лексикографията посочва подобно значение, то
не може да бъде пренебрегнато с лека ръка, още повече, че в по-предишен етап от
развитието на немския език от е било донякъде познато, а по време на феодализма
сигурно и повече.
Интересен е начинът, по който са се появило новото
значение на лексемата шлейф – „брана,
грапа“. Както шлейфът се влачи по
земята след роклята, така и селскостопанското
оръдие, което изравнява почвата, следва машината, към която е прикачено.
Именно тази странна прилика в гледката е причина за появата и на това значение
– „брана, влачка“.
6 група думи – налице са различни самостоятелни значения в немската и
българската форма на думата независимо от общите значения на думата,
присъщи и за трите езика
|
die Harfe |
руски - арфа |
арфа |
|
1.голям музикален ин-струмент с триъгълна форма 2.техн. уред за измерване на плоскости |
Многострунен музикален инструмент, арфа |
1.музикален инструмент 2.вид машина за сортира-не на семена според голе-мината |
|
der Ritter |
полски - rycerz |
Рицар |
|
1.ист. рицар 2.кавалер на орден 3.пържени филии – arme Ritter 4.ловджийско
куче, което отърва дивеча от разкъсване 5.бодлив охлюв – spanischer Ritter |
1.рицар от Средновеко-вието 2.пълен с любезност и галантност –
предимно в отношенията си към дами* руски – рыцарь 1.феодал. – лице, прина-длежащо към рицарство-то, тежко въоръжен конен
войн 2.самоотвержен, великодушен, благороден човек* |
1.член на рицарски орден 2.знатен, с чин по-долен от барон 3.въоръжен
конник от дребното фео-дално съсловие в Средно-вековието 4.прен. смел и
доблестен защитник на благородна идея 5.мъж с изтънчени обноски към дами,
кавалер |
|
der Schweizer |
руски - швейцар |
швайцер |
|
1.швейцарец 2.кравар, мандраджия, млекар 3.наемник в папската
гвардия 4.портиер, клисар |
1.швейцарски гражданин 2.гвардеец, по-късно – портиер при знатно лице |
1.вратар 2.швейцарско сирене, подобно на каш-кавал |
Думата арфа,
немски Harfe , старовисоконемски harp(p)fa, както и холандската (harp) и
английската (harp) и форми имат общ индоевропейски
корен *(s)kerb(h)- , със значение – “въртя се,
изкривявам”. Музикалният инструмент е наречен така, защото на него се свири с
изкривени пръсти или заради изкривената форма, която има. По същата причина, но
в по-широк аспект са възникнали и думите Rampe, Harpune. Известната прилика с музикалния
иструмент е довела до назоването на уред за сортиране на семена в български
като арфа. В немски откриваме и второ
значение на думата, което назовава отново вид инструмент.
Исторически
обусловено е сегашното значение на рицар
в полски и български език – “изтънчен и галантен в отношението си към дамите
мъж” (всеки рицар е имал дама на сърцето, в името на която той е воювал), което
в руски – езика, от който ние приемаме немската дума, не се среща. Това показва, че тази семема е
заета директно от полски. Немската дума е калка на френската chavalier, с което се обясняват някои от значенията. Способността
на един език за пренасяне на значенията на дадена дума е удивителна. Затова и в
немски ще открием най-разнообразни семеми на думата рицар – като се започне от “пържени филии”, мине се през “специално
куче” и се завърши с “бодлив охлюв”. Вероятно начинът, по който рицарят
нахлузва доспехите върху себе си и доста често техният златист цвят наподобяват
вида на пържените филии и процеса на овалването им в специална панировка –
покритие от горе до долу.
По отношение на
думата швейцар е налице неточно представена
семантика, изразяваща се в посочени значения на “вратар, портиер”. По-вероятно
се има предвид “гражданин на Швейцария, който служи в представителните части на
кралската гвардия като стражар”. Докато в немски имаме значение на “кравар,
мандраджия”, то в български срещаме “особен вид швейцарско сирене”.
7 група думи – в трите езика се откриват общи значения, парaлелно с които в немски и в езика
посредник се развиват индивидуални за тези два езика значения
|
die Krone |
чешки – koruna, korunka |
крона |
|
1.корона – накит 2.властта и службата, която имат крал или кралица
3.фами-лията на владетелска къща, която се представя от крал, кайзер 4.корона
на дърво 5.коронка на зъб 6.нещо перфектно 7.валу-та на скандинавски
страни 8.кръгъл полилей 9.раз-клонена част на еленски рога |
1. корона 2.престол 3.кро-на – монета, пари 4.корона на дърво, венче на
цвят 5- коронка на зъб 5.бот. венче 6.зоол. качул, чучул |
Монета, основна парична единица на някои страни |
При думата корона
метонимичното пренасяне на значението е доста широко, но и съвсем логично – то
се е извършило по формални показатели или посредством символизация – затова
производни на корона са “монетата
крона, короната на дърво, еленските рога, коронката на зъб, венчето на цвят,
качула на птица”, напомнящи корона в смисъла и на накит и формата, която това
украшение има” и значенията на “фамилия на владетелска къща, властта на крал и
кралица, престол, нещо перфектно”, които този предмет изразява като символ.
Именно кръглата форма на короната е довела до обособяне на значение в немски
език – “кръгъл полилей” и в полски на семеми – “венче на цвят” и “чучул на
птица”, присъщи само на тези езици.
8 група думи – в изходния език и в заемащия български се открива
значение, което в посредника липсва, т.е. това значение е заето директно от
немски в български език
|
der Offizier |
полски - oficer |
офицер |
|
1.офицер 2.шахматана фигура офицер |
Офицер – военно звание руски – офицер Офицер – воен. |
1.лице от командния със-тав на войска 2.шахматна фигура |
Интересното при думата офицер е начинът й на заемане, който се е осъществил по два пътя –
едното от българските значения е получено чрез посредничеството на руския
език(офицер като военно звание), а другото, т.к. в посредническия език липсва,
следва да е заето пряко от изходния немски език(офицер - фигура от шахмата).
От направените наблюдения се вижда, че в езиците
посредници се запазва значително по-голямата част от семантичната структура на
немската лексема, докато в български език навлиза най-често едно значение
(арфа, гилза, цел, раница, ефрейтор, кител и др.), много по-рядко две и повече
значения (будка, грош, ширма и др.). Интерес представлява фактът, че в думи
като гешефт, арфа, рицар и др. се развиват значения, непознати в немски език. В
езиците посредници също откриваме семантика, неприсъща на думата в немски и
български: крона, гилза, кнедла, пантоф. Един такъв съпоставителен анализ ни
сблъсква с множество интересни явления, от които могат да се направят полезни
заключения за динамичните процеси, възникващи при обогатяването на речниковия
фонд на даден език с чужда лексика. При тях историческите, социалните и
езиковите особености на всяка страна са проникнали във всяко едно от
разгледаните явления.
Използвана литература: