НЕМСКО-БЪЛГАРСКИ ЛЕКСИКАЛНИ ПАРАЛЕЛИ

(ЗА СЕМАНТИЧНОТО АДАПТИРАНЕ НА НЯКОИ ЗАЕМКИ)

2001

В настоящото изследване своите наблюдения осъществяваме на базата на 20 съществителни имена, в които се наблюдава разминаване в значенията на думата в немски език и техните съответствия в български език. Изучаваните думи са ексцерпирани от Langenscheidts Großwörterbuch (München,1998)

Изследванията са осъществени на базата на еднотомния тълковен речник на немския език, от една страна, и на речниците на чуждите думи в българския език и еднотомния български тълковен речник, от друга, тъй като обемът от лексикални единици, включени в тях , е сравнително еднакъв.

Във всички заемки, обект на нашите наблюдения, е налице разминаване на значението. Наблюдава се следната схема:

Значението на думата на българска почва служи като база за възникването и установяването на друго, сходно с немското значение. Налице е близост между значенията на думите в двата езика – резултат от сходство по:

1. форма – анцуг, зумпф, тепих, фукса – 1 знач.

2. предназначение – декел, футер, цех (думата “цех (die Zeche)” е добила ново значение на българска почва, което отговаря по-точно на немското “Zunft”), цугцванг, ширма

3. структура – винкел (за разширяване (по-скоро пренасяне) на значението може да посочим следната семема на думата “винкел(der Winkel)”, която се е обособила на българска почва – “пресовано желязо под прав ъгъл”, откриваме общ денотат с изходното немско значение), халба, шпур

4. оценъчна квалификация – гешефт, (семантиката на “гешефт (das Geschäft)” в немски няма нищо общо с “нечиста и спекулативна търговска дейност”), лумпен (“лумпен” мотивира семантично българското си значение на “бедняк, дрипльо” с немското der Lumpen – “просяк” и значението на “вагабонтин, нехранимайко” с немското der Lump.

5. занятие – бурш (думата “бурш (der Bursche)” е загубила в немски значението си на “немски студент”, с което обаче тя е възприета на български), юнга

В някои думи в български език се развива съвършено ново значение, непознато в немски: аблегер, маузер, фукса – 2 знач., щуф

В други лексеми, независимо че са заемки от немски, на българска почва се възстановява значението, което думата е притежавала преди няколко века: бурш (аналогично с това в латински), швайцер.

Всички заемки задължително се въвеждат в ред, отговарящ на нашите фонетични и морфологични особености, затова често може да забележим несъотватствие по отношение на рода между думите в немски и български:

ширма (ж) - der Schirm (m), гешефт (м) - das Geschäft (n), цех (м) - die Zeche (f)

der Ableger - аблегер

DD der Teil einer Pflanze, der man abschneidet und in Wasser oder in Erde steckt, damit er Wurzeln bildet und zu einer neuen Pflanze heranwächst

DB 1. отвод, положеница 2. рояк (пчели) 3. търг. – клон, филиал

РЧД приспособление към машина за изнасяне и поставяне настрана от нея на някакво производство

Общото в значенията на думата в български и в немски можем да сведем до семантичната същност на субстантивираните глаголи – извеждане, изнасяне, разпространяване, както и до наличието на нещо странично, допълнително.

der Anzug - анцуг

DD 1. eine Kleidung bes. für Männer, die aus einer langen Hose und einer Jacke (oder einer Weste) besteht, die alle aus dem gleichen Stoff gemacht sind

2. (nur Sg.) j-d, etw. ist im A.- j-d, etw. bes. Bedrohliches kommt näher oder heran / der Feind, ein Unwetter ist im A.

3. ~ Beschleunigung / der Sportwagen hat einen guten Anzug

DB 1. (мъжки) костюм, ост. – облекло, тоалет 2. приближаване 3. прииждане, установяване на местожителство 4. първи ход (шах) 5. швейц. – парламентарно предложение

БТР вид спортно облекло от дебело трико

Значението на немската дума в български отразява това на немската дума “Trainingsanzug”. Общото между двете е наличието на задължителни компоненти – дреха, състояща се от долнище и горнище, от една и съща материя и цвят.

der Bursche – бурш

DD 1. ein junger Mann (im Alter zw. 14 und 20 Jahren ~ Jugendlicher

2. ~ Mann (nur mit attributivem Adjektiv verwendet)

DB 1. момче, момченце 2. младеж, момък (напет, пъргав) 3. другар 4. хубостник, хубавец / du bist ja ein sauberer Bursch – какъв си ми хубостник 5. студент, организиран в студентска корпорация 6. пристлужник, ординарец 7. хубав, здрав екземпляр

РЧД немски студент

При думата бурш наблюдаваме явление, сходна с юнга. Значение, което се е употребявало преди в немското езиково пространство, а днес вече не, е заето на бълг. почва и е формирало семантичния обем на заемката. Друг въпрос е наличието на лат. дума bursa , която е значела – общежитие за студенти.

der Deckel –декел

DD 1. der oberste Teil eines Behälters, mit dem man ihn schließen kann / der D. Eines Topfes, einer Kiste/

2. der vordere oder hintere Teil des Einbandes eines Buches / den D. aufklappen, zuklappen/

3. gespr. ~ Hut /j-m eins auf den D. geben - j-n tadeln oder verprügeln

РЧД 1. метална рамка с опънато на нея платно на ръчна печатарска машина

2.обвивка на цилиндър на печатарска машина от хартия, платно или картон за правилно отпечатване на всичка букви

Субстантив, който произлиза от глагола „decken” (старовисоконемски decken, dechen , средновисоконемски decken ), който първоначално е имал значение на скатавам, защитавам, скривам и в отглеждането на животни значение на geschlechtlich vereinigen - съвокуплявам , особено први конете. Търговското значение на глагола е било sicherstellen. Самият субстантив произхожда от 15 в. и е образуван от т.н. Л-суфикс при съществителните имена, в частност уреди.

Семантичната мотивираност на немската заемка в български може да се свърже дотолкова , доколкото капакът би могъл да се възприеме като някакъв вид цилиндър.

der Fuchs – фукса

DD 1. ein Raubtier, das wie ein kleiner Hund aussieht, in einer Art Höhle im Wald lebt und dessen Fell rotbraun und am Bauch weiß ist

2. j-d, der sehr listig, schlau oder raffiniert ist /ein schlauer Fuchs/

3. ein Pferd mit rotbraunem Fell wo sich Fuchs und Hase gute Nacht sagen – an einem sehr ansamen (abgelegenen) Ort / на края на света

DB 1. лисица, човек хитрец 2. кафеникав кон, див гълъб, вид охлюви, червенокос човек 3. ист. – студент I курс / den Fuchs schleppen – работя едва-едва

РЧД 1. случаен успех при билярдна игра

2. ист. – студент първокурсник в Германия

Става въпрос за западногерманската форма на животинското име – старовисоконем.fuhs, средновисоконем. - vuhs. Тя е образувана със суфикса за м. р. – s (както е и при Luchs ). Съществува успоредно с формата за ж. р. – свн. voha ,свн. - vohe – Fuchs, Füchsin. Като са съществували преди форми като Fohe, Föhe , които са обозначавали женския индивид на това животно. Сродни с тази дума са напр. староиндийската puccha-h - Schwanz. Der Fuchs е животно наречено “der Geschwänzte”– опашатото. По-късно възниква глаголът “fuchsen” със значение “ärgern” (По-късно се установява, че fuchsen може да е пo-късно образувание на fuchen – hin und her fahren (пътувам насам-натам).

Не трябва да се мисли, че растението “der Fuchsie” произтича от “der Fuchs”. То е наречено така по името на немски ботаник от 16 в. . През 17 в. се развива и значението на “der Fuchs” като студент от І семестър в Германия, което днес е изчезнало в немския език, но се е запазило в български. Интересни са и други имена на животни, използвани за квалифицирането на студенти – Mulus, Kamel, Fink

das Futter - футер

DD I.1. die Nahrung, die Tiere fressen

II. 1. der Stoff auf der Innenseite von Kleidungsstücken, Lederwaren

2. eine Füllung aus dünnem Papier in einem Briefumschlag

РЧД облицовка от огнеопорен материал на пещ за топене на метал, парни котли, стоманени камини и т. н.

Старовисоконемският субстантив fuotar е имал значение на Unterfutter, Futteral. То се открива и вероятно уповава на сродни думи, притежание на други индоевропейски езици с общ корен *po(i)-, който е означавал Vieh hüten, schützen, bedecken. Основното значение на немската дума е било – schützende Hülle, Überzug. Като Schützhülle немската дума Futter се употребява също през 18 в. в съчетанията Brillenfutter, Flaschenfutter usw.

das Geschäft - гешефт

DD 1. das Kaufen oder Verkaufen von Waren oder Leistungen mit dem Ziel einen finanziellen Gewinn zu machen ~ Handel

2. (Sg.) alle Geschäfte, die in einem bestimmten Bereich in einem Zeitraum gemacht werden (Was macht das Geschäft?)

3. eine (kaufmännische) Firma ~ Betrieb, Unternehmen

4. ein Gebäude oder ein Teil eines Gebäudes, in dem Dinge zu Verkauf angeboten werden ~ Laden

5. eine Aufgabe, die jemand regelmäßig tun muss ~ Funktion

6. berufliche oder dienstliche Aufgaben, die man in einer Firma oder einem Amt regelmäßig erfüllen muss /die laufende Geschäfte erledigen/

7. mit etw. ein (gutes) G. machen – mit etw. einen (großen) Gewinn machen

8. kommen miteinander ins G. /j-d kommt mit j-m ins G. – zwei oder mehrere Personen verhandeln über ein G. und schließen dieses ab Sein G. verstehen/ sein G. verrichten/ großes, kleines G. machen – Darm/Blase entleeren

DB 1. работа, обязаност 2. сделка 3. печалба (от търговия, сделки) 4. търговия 5. търг. фирма, къща, предприятие 6. магазин, дюкян 7. занятие , поминък, работа 8. нужда

РЧД 1. нечестна търговия, нечестно предприятие

2. спекула

БТР търговска уговорка, сделка, зад която се крие обикновено груба корист

В средновисоконемски език думата gescheft(e) означава Beschäftigung, Arbeit, Angelegenheit, Anordnung, Befehl, Vertrag (работа, занимание, заповед, договор и т. н.). Geschäft е образувана от слабата форма на глагола “schaffen”. Едва в нововисоконемски думата Geschäft става важна в сферата на търговията. През 14 в. от среднонемското прилагателно gescheftig се образува geschäftig / geschäftlich (dienstlich, beruflich). А през 16 в. и съществителното Geschäftigkeit.

Поради негативния отенък, който заемката е придобила на българска почва, е необходимо атрибутивно доуточняване при превод на българското „гешефт” на немски, а именно: unsauberes, zweifelhaftes Geschäft или превод със съществителното Spekulation.

die Halbe – халба

DD ein halber Liter Bier / In Verbindung mit Zahlen ist die Pluralform – „ Halbe

DB 1. халба 2. половинчат човек

БТР чаша за бира с вместимост около ½ литър

Произлиза от общото германско прилагателно halp. Halbe е субстантив, образуван под влияние на Hälfte, означаващо днес както Hälfte, така и Seite. Падежните форми от средновисоконемския период са били употребявани като наречия или следпоставени предлози. Днес те също се забелязват. Доказателство за това са думи като deshalb, meinethalben, allenthalben, ehrenhalber.

Сходството, което откриваме между значенията на думата в двата езика се дължи на общата структура. В немски е налице значение – половин литър бира, докато в български имаме – съд с такава вместимост.

der der/das Junge – юнга

DD 1. ein Jugendlicher oder ein Kind männlichen Geschlechts ~ Knabe

2. verwendet als Anrede für Freunde oder Kollegen

3. ein schwerer J. – ein Krimineller 4. J., J.! – verwendet, um Erstaunen und oft Bewunderung auszudrücken / j-n wie einen dummen J. behandeln – j-n nicht ernst nehmen und entsprechend behandeln / ein junger Mensch <-> Alter das Junge – ein sehr junges Tier

DB der J. – 1. момче, юноша / ein grüner Junge - вчерашен хлапак

2. остар.мор. юнга / die blauen Jungs – моряците

das Junge – малкото на животно

РЧД 1. момче, което служи на кораб и се готви за моряк

2. младши моряк

БТР юноша, който служи на кораб и се готви за моряк

Съществителното име, произлизащо от прилагателното jung, е антоним на alt и се употребява в по-широк смисъл като пресен, нов, неузрял (frisch, neu, unreif), неопитен (unerfahren), без опит, зелен (grün). Субстантивираната форма Junge - не е само опозиция на der Alte , а също и означава – Knabe, Sohn (особено в средно- и севернонемски). При това и съшествителното име das Junge – има значение на “неродено или младо животнo”.

При юнга е налице често наблюдаван факт, който се изразява в това, че старото значение на немската дума, която е заета в български, появило се като производно, вторично от основното е формирало семантиката на българската дума. Това значение днес е почти неупотребимо в немски (мор. юнга), докато в български език то е основно, дори единствено.

der Lumpen /der Lump – лумпен

DD 1. Ein altes Stück Stoff, das meist schmutzig und zerrissen ist ~ Fetzen, Lappen

2. (Pl.) ein sehr altes Kleidungsstück

der Lump – j-d mit schlechtem Charakter, der besonders andere betrügt

DB 1. парцал, дрипа; мн. ч. – дрипи / er geht in Lumpen – ходи в дрипи, j-n aus den Lumpen schütteln – здравата изругавам нкг.

2. парацали (за униформа, дрехи) Meine Lumpen !- парцалите ми!

РЧД бедняк, босяк, нехранимайко

БТР нехранимайко, дрипльо, безделник, вагабонтин

Думата означава “Lappen, Fetzen, altes Kleidungsstück”. Тя е идентична с Lump, което по-късно е придобило значение на „човек с лош характер; измамник”. Както Lump, така и Lumpen произлиза от средновисоконемската дума „lumpe” - Lappen, Fetzen. Така е и образувано и старото прилагателно име „lumpicht”, което днес е преминало в lumpig (17 в.) – в значение на zerlumpt, armselig (беден, жалък, оскъден). Zerlumpt (16 в.) – е прилагателно име, образувано от причастната форма на застарелия глагол zerlumpen (in Fetzen reißen) и означава днес: mit zerrissenen Kleidern, schäbig (изтъркан, износен), herunterkommen.

“Лумпен” е речникова единица, чийто семантичен обем се мотивира лексикално от две немски думи der Lumpen и der Lump , при които днес наблюдаваме различия в значенията, а преди те са били почти идентични.

die Mauser/der Mauser - маузер

DD der jährliche Wechsel der Federn bei Vögeln

DB 1. die M.- линеене, смяна на козина или перушина/ der M.~ Dieb

РЧД вид военен пистолет

Произлиза от глагола “mausern” – сменям перушината си (при птици), а също и в преносно значение sich herausmachen, seine Gesinnung wechseln- сменям начина си на мислене, убежденията си. Глаголът представлява всъщност преобразувание на заетия от латинския “mausen”, произлицащ от латински е mutare – verändern, wechseln. Към образувания глагол mausern по-късно се развива съществителното - Mauser – (Federwechsel bei Vögeln) , което се появява през 19 в. като заместник на Mause. Остатък от старата форма “mausen” откриваме в прилагателното mausig, което се употребява в израза “sich mausig machen” – перча се, вдигам шум около себе си, нахалнича.

Интересното при тази дума е, че новото българско значение няма нищо общо с етимологията на немската дума, а се е развило от името на немския конструктор Маузер, изобретил този вид пистолет.

der Schirm – ширма

DD 1. eine Vorrichtung aus einem großen Stück Stoff, dass über einen runden Rahmen gespannt ist, und einem Schaft (mit Griff). Sie dient als Schutz vor Sonne oder Regen.

2. der Teil der Lampe, der über und seitlich der Glühbirne ist, damit diese nicht blendet.

3. eine Art Schild, das vor sehr hellem Licht oder vor starker Hitze schützt

4. der Teil einer Mütze, der Augen und Stirn (mst.) gegen die Sonne schützt

II. ~ Bildschirm

DB 1. чадър (Sonnenschirm, Regenschirm) 2. козирка / der S. einer Mütze 3. щит, заслон, абажур 4. закрила, защита, покровителство 5. екран

РЧД 1. параван, подвижно прикритие 2. прен. прикритие

Старовисоконемското scirm и средновисоконемското schirm са означавали първоначално – щит на боец, по-конкретно – коженото покритие на щита. Тази дума има някакво сродство със староиндийската carman – кожа и лат. дума corium, scortum – обработена кожа. Съвсем рано субстантивът се е употребявал преносно като умение, изкуство за предотвратяване на удар, изстрел, като постепенно понятието е започнало да означава военна и правна защита, както се отбелязва във формата “Schutz und Schirm” – защита в пряк и преносен смисъл (16 в.). И през 16 в. Schirmherr - защитник, важно ръководно лице и т.н. По-различни от тези изрази са съчетанията със ~Schirm, при които значението е на някакво предпазно или защитно средство, напр.: Ofenschirm, Lampenschirm, Mützenschirm, докато обикновената дума “der Schirm” днес се употребява главно в значенията като Sonnenschirm, Regenschirm. От него е образуван и глаголът – старовисоконемски scirmen, средновисоконемски schirmen – в значенията на schützen, verteidigen (защитавам, отбранявам, защитавам се с щит). В днешния немски често се употребява abschirmen (през 20 в. и техническа употреба) и beschirmen.

И в българския език и в немски значението на думата ширма се свързва с глаголите – пазя, защитавам. Друг е въпросът, че в немски език значенията са по-конкретни (чадър, козирка, щит), докато в бълг. език се е наложило преносното значение, даже и думата “параван”.

der Schweizer – швайцер

DD ein Mensch, der in der Schweiz geboren ist

DB 1. швейцарец 2. кравар, мандраджия, млекар 3. портиер, клисар

РЧД 1. вратар (понеже много швейцарци служели като стражари при европейските дворове)

2. швейцарско сирене (особен вид сирене, подобно на кашкавал)

Думата швайцер в български език според РЧД има значение вратар, а в Немско-български речник откриваме значението портиер. И в двата случая това е неточно. По всяка вероятност се има предвид “гражданин на Швейцария, който служи в представителни части на кралската или папската гвардия”. Докато в DB откриваме значението “кравар, мандраджия, млекар”, то в РЧД – “швейцарско сирене”.

die Spur – шпур

DD 1. das, was man auf weichem Boden sieht, wenn j-d darauf geht oder fährt (im Schnee, im Sand)/ der Wind verweht die Spuren

2. die Zeichen, an denen man erkennen kann, dass j-d irgendwo war oder dass etw. Besonderes geschehen ist

3. die Zeichen, die helfen bes. einen Verbrecher oder etw. Verschwundenes zu finden

4. die Folgen, die ein Ereignis für das spätere Verhalten oder die Entwicklung eines Menschen hat

5 .eine S. im Schnee, die ein Langläufer macht und der andere Skifahrer folgen

6. ein Streifen einer Straße, auf dem Fahrzeuge in dieselbe Richtung fahren

7. der Abstand zwischen den beiden nebeneinander liegenden Räder eines Autos oder Zuges

8. eine Art (unsichtbare) Linie, auf der sich ein Auto bewegt, wenn es geradeaus fährt

9. einer von mehreren Streifen auf einem Tonband. Auf jeder Streife kann man Musik aufnehmen

10. einer von vielen Teilbereichen auf einer Diskette oder Schallplatte, auf denen man Informationen speichert

eine heiße Spur – wichtige Zeichen, die bei der Aufklärung eines Verbrechens helfen/ auf j-s Spuren wandeln – das tun, was ein anderer vor einem getan hat

ІІ. eine sehr kleine Menge von etw. ~ Idee, Hauch

DB 1. следа, диря (и преносно) 2. междурелсие 3. дребна работа, нещо много малко (обикновено с негативно значение) /nicht die S. – нито спомен, ни следа

РЧД 1. тясна и дълбока дупка в скала или рудно находище за пълнене с взривни материали

2. отвор в пещ за изтичане на стопен метал

Старовисоконемски spor, средновисоконемски spur в смисъл на “крачка, отпечатък от крак” са сродни с старовисоконемските “spurnan, spornen”, както и със староанглийската – spurnan – anstoßen, verschmähen (пренебрегвам, презирам). В основата на всичка сродства стои многозначно преобразувания и разширяван индогермански корен - *sp(h)er(ż)-. Субстантивът “Spur” е бил първоначално дума, употребявана в лова. Тук могат да се посочат идиоми като: auf die Spur bringen, които се отнасят към ловджийското куче. Рано възниква и преносното значение на съществителното в смисъл на – hinterlassenes Zeichen, което се свързва с понятие за нещо незначително, едва забележимо. В по-широк смисъл думата се е употребявала като следи от гуми на кола , а в преносен смисъл като Querabstand der Wagenräder (Spurweite, großspurig (prahlerisch - самохвален)). Сродна е с думата “spüren” (чувствам, усещам), която първоначално е означавала - търся следа, следвам я.

Връзката между двете значения може да се осъществи на базата на логичното предположение, че следа, в прекия смисъл на думата, се свързва с оставяне на отпечатък, вдлъбнатина, дупка, което в бълг. език е послужило за означение на тясна, дълбока дупка, отвор.

die Stufe – щуф

DD 1. eine von mehreren waagrechten, schmalen Flächen einer Treppe

2. eine Art S. in einer großen Fläche

3. der Zustand zu einem bestimmten Zeitpunkt einer Entwicklung ~ Stadium

4. eine bestimmte Punkt auf einer Skala

5. der Teil einer Rakete, der diese zu einer bestimmten Zeit mit einer bestimmten Kraft antreibt

6. sich mit j-m auf die gleiche S./auf eine S. stellen – a)etw. tun, das einen auf j-s niedriges Nivea bringt, b) sich für gleich gut wie j-d anderer halten

РЧД голямо парче руда или минерал, взето за проба

Старовисоконемската дума stuof(f)a, средновисоконем. stuofe, което е означавало стъпало на стълбище или стълба. Думата притежава сродство със субстантивите, произлизащи от Stapfe (следа, диря (от стъпки)) и Staffel стъпало. По-късно се появява и глаголът “stufen” – степенувам, in Stufen ordnen. В началото на 19 в. най-често в глагола – abstufen (степенувам). 16 в. - stufenweise (постепен-но, последователно).

В немски език думата притежава няколко значения, които в една или друга степен са свързани с назоваването на стъпала, стълбища, а в преносен смисъл – израстване. Така даденото значение на бълг. език можем да обясним с научния анализ, на който се подлага даден минерал при проба, съобразно някаква скала или класификатор.

der Sumpf – зумпф

DD 1. ein Gelände mit sehr feuchtem, weichem Boden, der oft mit Wasser bedeckt ist

2. ein Ort, an dem moralische Prinzipien ignoriert werden

DB 1. блато / Sümpfe trockenlegen - пресушавам блатата

2. място за отпадъчни води при промиване

РЧД 1. ямка в дъното на рудник за стичане на водата в нея

2. част от машина или двигател, която е като коритце, за да се събира в нея маслото или да се утаяват нечистотиите

3. ямка, в която се утаява и очиства наливания метал

Думата “der Sumpf”; средновисоконемски “sumpf” е сродна с германските думи назовани с Schwamm. Употребява се преди всичко в севернонемски и среднонемски успоредно с нейните синоними Bruch (мочурище) и Moor (мочурище, тресавище) за обозначение на мокри, обрасли с трева и кални местности. Така през 18 в. се появява и глаголът “sumpfen” – sumpfig werden, докато прилагателното “sumpfig” съществува още през 17 в. От 19 в. “sumpfig” има и значение на – liederlich leben.

Представата за блато /като природно явление и място, където нещо се утаява или събира/, която изразява немската дума може да послужи за обяснение при семантичния анализ на българските значения, където откриваме сходни денотати, свързани с ями за стичане, утаяване.

der Teppich – тепих

DD ein (mst. viereckiges) Stück aus gewebtem (weichem) Material, das man auf Fußboden legt / etw. unter den T. kehren – etw. nicht öffentlich, bekannt werden lassen / Bleib auf dem T. – bleib realistisch!

DB килим / auf dem Teppich sein – нащрек съм

РЧД спорт. – теренна мека настилка, използвана при някои видове спорт, като напр. борба, джудо и пр.

Немското съществително име “Teppich” се счита за видоизменена форма на латинската дума „tapete” – т.е. Teppich, Decke , която пък от своя страна е заета от гръцки “tapes” – Teppich, Decke. Предполага се, че думата е южноазиатска. Поради разликата в семантиката относно Teppich и Tapete, която съществува също като реална форма в немския език остава отворен въпросът за чистия немски произход на “Teppich”.

Думата „тепих” се употребява в български само като спортен термин. Това значение отговаря на немското - Matte. За развоя на семантиката на думата в български оказва влияние и френската дума “tapis”. Подобно явление и влияние на френската семантика откриваме и при думата туш, която също се употребява в спорта.

der Winkel – винкел

DD 1. das Verhältnis, das zwei Linien oder Flächen bilden, wenn sie aufeinander treffen

2. ein dreieckiges Instrument für geometrische Zeichnungen

3. der Raum, der dort entsteht, wo Wände oder Kanten zusammenkommen – Ecke

4. ein Platz oder Ort, wo ruhig und einsam ist

DB 1. кът живописни кътчета, търся под дърво и камък судя в сянка, незабелязан 2. ъгъл /мат./ 3. нашивка във форма на ъгъл

РЧД 1. уред за измерване на прав ъгъл, ъгломер

2. пресовано желязо под прав ъгъл

БТР уред като ъгъл или приспособление на машина за измерване на прав ъгъл

Субстантивът е значел първоначално Biegung, Krümmung. През 15 в. се появява и глаголът winkeln. ІІ ½ на 19 в. Winkeladvokat – нямащ право, неопълномощен адвокат. Winkelzug – несъстоятелен претекст, извъртане.

От значението, което се е обособило на българска почва – “пресовано желязо под прав ъгъл”, откриваме общ денотат с изходното немско значение – ъгъл.

die Zeche – цех

DD I.1. der (Geld)Betrag, den man in einem Lokal für das, was man gegessen und getrunken hat, zahlen muss = (Rechnung)

2. eine große Zeche machen – in einem Lokal viel essen und trinken

3. die Zeche prellen – in einem Lokal seine Rechnung nicht bezahlen /die Z. (be)zahlen müssen – (als Einzige) die negativen Folgen von etw. eintragen müssen

II. ^^ Bergwerk, Grube

DB 1.сметка, консумация (в ресторант, кръчма и т. н.) /auf der Z. haben – не ми е чиста съвестта/

2. рудник, шахта

3. цех, еснаф /= Zunft/ 4. гуляй 5.(без Pl.) ред

РЧД 1. еснаф, сдружение на занаятчии от един занаят

2. помещение за тази дейност

БТР 1. отдел в голяма фабрика или трудово предприятие, където се изработва определена продукция или полуфабрикант

2. ист. – съсловна организация на занаятчии от един бранш

Първият регистриран от средновисоконемския период на немския език субстантив “zeche” е означавал – reihum gehende Vorrichtung, Anordnung, Reihenfolge, Einrichtung, Gesellschaft, Genossenschaft, стои непосредствено до средновисоконемския глагол „zechen” – anordnen, veranstalten. Т. е. съществителното “Zeche" с днешното си значение произлиза от първоначалното значение – ред, порядък, сбирка. В средновисоко-немски “Zeche” явно е било обобщаващо означение за дружества, братства и еснафи. Днешното си значение “Wirtshausrechnung” придобива през 15 в., което произлиза от по-старото “Beitrag zu gemeinsamem Gelage einer Gesellschaft”. От първоначалната семантика “дружество” като общо понятие през 13 в. се обособява и днешното значение като – Bergwerk, Grube (особено като Kohlengrube). Глаголът „zechen” (in Gesellschaft trinken - пия в компания) не продължава значението на стария глагол „zechen”, а е производно от старовисоконемското “zeche” в значение на gemeinsamer Schmaus (общ пир, гощавка). През 16 в. се появява и der Zecher – гуляйджия, и bezecht (betrunken) – пиян.

В български език думата, съпътствано от стилистичната бележка историзъм има значение – “съсловна организация на занаятчии”, а на нейна база се развива “отдел в голямо предприятие”, докато в немски език се назовава само помещението за развитие на определена занаятчииска дейност.

der Zugzwang – цугцванг

DD /nur Sg./ die Notwendigkeit, in einer bestimmten Situation zu handeln oder sich zu entscheiden

РЧД положение при шахматна игра, когато по необходимост трябва да се предприеме ход, който е неизгоден за играча

В български език, съотнесено с немското значение, се обособява особено, по-конкретно значение. Налице е стесняване, както и конкретизиране на значението, един вид синекдоха. От назоваването на ситуация, при която е необходима в общ план някаква бърза реакция, дори и неизгодна, на бълг. почва това действие е сведено само до сферата на шахмата.

В заключение можем да кажем, че резгледаните немски заемки са навлезли в бълг. език най-вече по технически и културно-икономически причини. Междуезиковите отношения, отразяващи обществените, са били доста динамични, което е водело до преминаването на една лексема през един, два или повече езика – факт, който се отразява несъмнено и върху семантиката. Разминаванията в семантичната структура на думите в немски и съответните заемки в български език могат да се дължат на влиянието на други езици – резултат от заемане чрез езици – посредници. Но това е проблем – обект на специално изследване.

Разгледаните немски заемки в бълг. език могат да служат като пример за междуезикова интерференция, от която следват досадни недоразумения. Именно затова при преводите възникват неточности. Затова е необходимо всеки човек, който изучава чужд език, да познава добре структурата и семантиката на заетите от него думи.

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Български тълковен речник,С., 1992

2. В. Зидарова “Очерк по българска лексикология”, П., 1998

3. Немско-български речник – 2 тома, С., 1992

4. Немецко-руский и русско-нечецкий словарь “Ложных друзей переводчика” К. Г. М. Готлиб, М., 1972

5. Речник “Неверните приятели на преводача”, С., 1997

6. Речник на чуждите думи, С., 1993

7. Речник на чуждите думи, С., 1978

8. Помагало по българска лексикология, 1979

9. Словарь иностранных слов, М., 1980

10. Съвременен български език, П., 1993

11. Т. Бояджиев “Българска лексикология”, П., 1986

12. Enzyklopädie der deutschen Sprache – 2B., B., 1974

13. Herkunftswörterbuch der deutschen Sprache

14. Langenscheidts Großwörterbuch, B.-M., 1998