Някои особености на устойчивите словосъчетания в полски, руски и български език с немска заемка в състава си и техните съответствия в немски език

 

2003

 

В настоящата статия обект на изследване са петнадесет немски съществителни, при които се наблюдават особености както в семантичната структурна на устойчивите словосъчетания в приелите ги славянски езици, така и при техните съответствия в немски език.

 

 

der Agent 

 

Лексикографската практика определя често произхода на думата агент като немски. Доказателство за това са тълковните речници и речниците на чуждите думи на редица славянски езици. Един по-прецизен анализ на думата обаче с помощта на добър етимологически справочник ни подсеща за съществуващата партиципиална конструкция “agentis” на латинския глагол “agere” – нем. tun, handeln, ausführen, vermitteln, което обяснява наличието на успоредни форми, изразяващи една и съща семантична цялост. Например: der Handels/agent, -vertreter, der Versicherungs/agent, -vertreter.

Думата се е наложила трайно в славянските езици и се радва на голяма употреба, докато при един прецизен превод  на немски се употребяват други форми за предаване на семантичната структура: Einehmer, Einkäufer, Vertreter, Broker, Makler, между които откриваме френскотипни образувания – “der Spediteur”, италиански заемки в немски – “der Spion” (ital.- spione).

В развитието си, думата е претърпяла различни семантични промени, доказателство за които са множество устойчиви словосъчетания в славянските езици: пол. agent handlowy, agent ubezpiеczeniowy, agent wywiadu, agent dyplomatyczny, рус. секретный агент, агент по снабжению, страховой агент, транспортный агент, налоговый агент, телеграфное агентство, бълг. търговски агент, застрахователен агент, агент от разузнаването, борсов агент, таен агент, данъчен агент, рекламен агент.

 

die Bude

 

За думата знаем, че е отбелязана през средновисоконемски buode и че етимологически се свързва с глагола “bauen” за означение на някакво малко затворено помещение – килия, будка, къщичка, павилион, палатка, реп, както и за кабина – като улично приспособление или част от тежкотоварно превозно средство.

В славянските съставни названия думата “будка” се налага устойчиво  като опорен компонент, а прилежащото й прилагателно е основополагащо при семантичната им диференциация. В немски език обаче всяко едно от тези “затворени помещения” се назовава с различна лексема. Интересен е и фактът, че в някои примери няма съвпадения и в употребата на бутка при самите славянски езици: buda dla psa = собачья будка ≠ кучешка колибка.

По този начин, като логически синоними на будка, в немски се натъкваме на Kasten, Zelle, Hütte, Häuschen, Haus, Kiosk, а съставните названия с “Bude” са  само “Bierbude” и “Zigarettenbude”.

 

die Gilde

 

Думата гилдия бива характеризирана етимологически като производна на субстантива  Geld или на глагола gelten (важа). И в двата случая можем да се съгласим със справочниците, т.к. в по-ранното си, а и в днешното си значение, тя означава “някакво обединение на хора с общи интереси” – било то с цел - проява на защита при производството и на права или заради общи умения или талант – рус. гильдия художников /кинематографистов.../, бълг. художническа гилдия,  търговска гилдия, занаятчийска гилдия

Успоредна синонимна форма в немски с ограничена употреба е Zunft – Handwerkszunft. В днешното си значение думата отговаря на среднохоландския субстантив “gilde” – Zunft, Innung, Mitgliedschaft. Качеството на произведената от гилдията продукция е довело до поява на конструкции, характеризиращи различни класи, рангове или даващи по-преносно окачествяване – търговец първа, втора гилдия или мързеливец първа степен, рус. купец первой /второй... / гильдии, лентяй первой гильдии.

 

der Grund

 

Семантичната структура на думата е много обширна. Употребата й е както пряка, така и преносна, но налице винаги е  “основа, под, повърхност”. В славянските устойчиви словосъчетания и фразеологизми откриваме проява на всички главни лексикални значения на  Grund:

      1.   Erde, Erdboden – рус. глинистый грунт, песчаный грунт, торфяной грунт, пол.  posiadłość  gruntowa, renta gruntowa и др.

       2.   Boden, unterste Fläche – пол. droga gruntowa, trafić  na podatny grunt, tracić grunt pod nogami, grunt usuwa się pod nogami, grunt pali się pod nogami, рус.  грунтовая дорога, рыхлый грунт, донный грунт и др.

       3.    Unterlage, Grundlage, Fundament – пол. woda gruntowa, podatek gruntowy, рус. строительный грунт, грунтовые воды, грунтовые краски, грунтовый аэродром и др.

       4.    Ursprung, Ursache – пол. z gruntu, na gruncie czegoś и др.

       5.    Inneres, Wesen – пол. stać  na  twardym, na pewnym gruncie, grunt, aby się nie prrzejmować, рус. клеевой грунт, масляный грунт и др.

       6.     Boden eines Gewässers – рус.  болотистый грунт и др.

       7.   den Grund herstellen – рус. грундовать холст, бълг. грундирано дърво, грундови бои и др.

 

Думите, чрез които се обяснява лексикалното значение на Grund са и основните синоними, които са се наложили в някои от съставните названия в немски – Boden, Hauptsache, Zone.

 

der Kavalier

 

Думата произхожда от латинското ”cavaliere” – Reiter, Ritter, което обяснява и употребата й в славянското езиково пространство като “рицар” и връзката й с ездата - jazda kawalerska в полски. Значението на думата първоначално се свежда само до членовете на рицарски орден, а по-късно вече и като благородник, изтънчен, образован и галантен (особено спрямо жените) мъж. Всички тези значения са налице днес в славянските словосъчетания и фразеологизми. Забелязваме дори и разширяване на значението до – ерген, ергенски живот(ritterlich leben)  – Kavalier, Ritter, Junggeselle, дори и в значение на стар ерген - Hagestolz.

 

die Krone

 

Латинската дума “corona”, заета още от старогръцката “korone”, изразява семантично някакъв кръгообразен предмет (от различен материал), който покрива или се поставя върху друг. Това значение на думата с течение на времето е разширено, като е запазена основната му идея, за да говорим днес дори за корона на дърво, на зъб, а и за слънчева корона. Короната като символ на величие и съвършенство е и мотивация за появата на съставни производни названия като рус.“коронна роля (коронная роль)” – най-добрата, перфектно изпълнявана роля на някой артист или  бълг. “коронен номер” – нещо повтарящо се при даден индивид, най-често с негативно отношение.

Значението на думата като “монета крона” не се среща в устойчивите словосъчетания на славянските единици, а дори и в немски. Натъква ме се на значение, типично за друга лексема “венец” (Kranz), заради денотативната прилика с корона. Разликата е в това, че в този случай материалите за изработка  са от растителен произход – тръни, цветя, клони- пол. Korona ciernowa, нем. die Dornenkrone, der Dornenkranz. Фактът, че религиозната лексика трудно се подлага на промени с течение на времето, ясно се потвърждава с примерите нем. Tiara, Mitra – владишка корона.

Налице е и разширяване на значението, при което с част назоваваме цялото (синекдоха) – думата корона нозовава личността, която я носи, дори и институцията – бълг. “по нареждане на короната” – нем. auf Weisung der Krone, бълг.“в служба на короната” – нем. im Dienst der Kronе, бълг. “отказвам се от короната”  - нем. auf die Krone verzichten.

 Короната като синоним на чест, гордост, почит – пол. korona mu z głowy nie spadnie, нем.  j-ds Stolz, Ehrgefühl oder Würde nicht kränken и т.н.

 

das Lager

 

Свързва се с глагола “liegen” и субстантива “Lage” – в пряк и преносен смисъл. Освен като “място за почивка”, думата често се употребява с негативна конотация – концентрационен лагер – място, на което си против волята ти.

Политическата окраска на думата – “обединение по интереси” ясно личи в множество устойчиви словосъчетания и фразеологизми, които понякога могат да бъдат употребявани и по-свободно – бълг.“Разделяме се на няколко лагера”, “Той е в нашия лагер” (на наша страна е), нем. er steht in unserem Lager, auf unserer Seite; ich gehe ins feindliche Lager über, kippe um, werde abtrünnig, schlage mich auf die Seite des Feindes

Думата намира и широка употреба в техническата терминология – бълг. ролков, иглов, радиален лагер.

Синоними в немски – das Camping, der Zelzplatz. В руски и български език думата много често се употребява в смисъл на място за почивка – нем. туристический (бивачный) лагерь. В такива случаи употребата на думата Lager с това значение в немски е неуместна.

Съпътстващите лагерния живот задължителни атрибути – палатка, огън, барака – са довели до образуването на множество производни устойчиви словосъчетания – бълг. лагерна палатка, лагерен огън и т.н.

Голяма роля играе и историческият оттенък на думата – бълг. концентарционен лагер, пионерски, военнопленнически, рус. лагерь ссылнопоселенцев и т.н.

От голямо значение при думата е и атрибутивното уточнение –  рус. альпинисткий, детский, оздоровительный и т.н.

 

die Montur

 

Заемката от френски “monture”, отговаряща на немската дума “Ausrüstung” е с основно значение – служебно облекло, екип – главно за служещите във войската. Днес в немското езиково пространство думата се използва само шеговито за означение на работно облекло. Нейната по-ранна семантика обаче се е запазила в славянските устойчиви словосъчетания, а и дори се е разширила метонимично.

1.     В значение на облекло, униформа

2.     Разширяване на значението –  мундирът като символ на чест и достойнство (на носещия го) – рус. пачкать честь мундира, пол.  splamic mundur, нем. die Ehre der Montur(der Armee) beflecken

3.     Генерализиране на значението – мундир като израз на някакъв специфичен вид поведение (исторически обуслована промяна) – рус. надевать мундир –нем.  sich auf eine bestimmte Weise benehmen

     4. Израз на военната институция, замества я – нем. die Montur anziehen,   

        пол.  przywdziac mundur, za mundurem panny sznurem 

     5.  Денотативно пренасяне на значението –  нем. Pellkartoffeln, пол.         kartofle w mundurach

 

     der,das PACK, der PACKEN, das PÄCKCHEN

 

Думата пачка всъщност е заемка от холандски с основно значение – Bündel (вързоп, камара, куп). Употребява се и в смисъл на нещо надиплено (плоски предмети един върху друг) – пачка банкноти, кредитни билети или за предмети близо един до друг (принадлежащи към един и същи вид, обединени по един признак) – бълг.  пачка цигари, пол. zgrana paczka. Самата дума Pack бележи днес подобно значение на обединение от хора.

Пластовостта, закодирана в семантиката на думата, откриваме и при метонимията – рус. угольная пачка, въздушная пачка. За още по-голямо разширяване на значението в същия семантичен аспект и денотативна прилика може да съдим от нем. Salve schießen – рус. стрелять пачками.

Втората характерна особеност в значението – някаква цялост, нещо единно, обединение на множество елементи – доказват и устойчивите изрази в руски пачка чая, пачка печенья. Във всеки един от немските синоними на думат е налице някоя от горепосочените основни семеми – Packet, Bündel, Päckchen, Ladestreifen, Kohlenflötz

 

der Platz

 

Думата  рядко се среща в съответните немски съставни названия. Съвпадения  между тях и славянските им съответсвия откриваме при der Hauptplatz, der Übungsplatz, der Stadtplatz, der Tennisplatz.

Значението на плац само по себе си предполага широката употреба на думата в славянските езици приемници и обяснява множеството й лексикални синоними при прецизния й превод на немски:

1.     Platz - Garten

2.     Platz – Stelle - Baustelle

3.     Platz - Hof

4.     Platz - Feld

5.     Platz – Gelände, Piste...

 

На славянска почва думата е разширила своето значение и се е пренесла в множество устойчиви словосъчетания, но основният семантичен елемент не се е загубил: пол. główny  plac, dom z placem, plac budowy, plac fabryczny, plac ładunkowy, plac boju /bitwy/, plac ćwiczeń, plac miejski, potrzymywać placu,ustąpić z placu, zostać panem placu, stawić się na placu,  рус. корпусный плац, учебный плац, бълг. учебен плац, ски плац, тенис-плац

 

der Rahmen

 

Старовисоконемската форма “rama” – опора, колона и средновисоконемската “rame” – опора, рама, главна опорна част – са тясно сродни с успоредните форми в двата етапа на развитие в немски – ramft и ranft със значение на конструкция, край. Всички те произлизат от общ индоевропейски корен със значение на опора, почивка, неподвижно стоене. В днешното си значение думата е съхранила по малко от всеки един от тези семантични елементи, за да означи най-общо десигната – нещо, което обгръща (обикаля) някакъв друг предмет, ограничава го, налага му граници. Тази представа предоставя възможността за широка интерпретация на думата, поява на множество синоними със сходна семантична характеристика – нем. Grenzen, Schranken, Gestell, които са се наложили вместо “Rahmen” в немските устойчиви словосъчетания, като се стига до по-широките Maß, Kreis. В славянските езици заемката е навлязла трайно и с широка употреба.

Интересен тук е фактът, че от една и съща изходна дума (заемка - Rahmen) в славянските езици се появяват дублетни форми – рама и рамка, които са се диференцирали в употребата си: пол. rama okienna, rama podwozia ↔ w ramach, w ramki kogoś oprawić; рус. парниковая рама, рама автомобиля, моторная рама ↔ двойная рама, рама для картины, действовать в рамках закона, вставить в раму; бълг. рама на автомобил ↔рамка на прозорец, рамки на очила, рамка на картина, в широки рамки, опъвам в рамка, държа се, движа се в рамките на приличното,  поставям в рамка

 

 

der Saal

 

Старовисоконемският субстантив “saal” – Halle, Saal; Wohnung; Gebäude, както и употребата на думата в другите германски езици бележи най-често къща на германците, състояща се от едно помещение. В немски думата се обвързва с “Geselle” (компания) и така придобива смисъл на подялба на това помещение с някого другиго, с чужд човек. Думата е сродна дори с руската “село”. Тази история на думата, а и пряката й обвързаност със славянските нрави я прави удачна за широка интерпретация в славянските езици и оттам спомага за появата на множество синоними:

1.     Zimmer

2.     Raum, Halle

3.     Stätte

4.     Studio

5.     Специфична дума, заемка от древен език - Aula

 

 В много от случаите в немски се допуска успоредна употреба на композитуми както със “Saal”, така и с “Halle” или “Raum”. В други обаче се е наложила само една форма и съчетанието трябва да се знае наизуст – нем. die Konzert-, Ton/halle, der Konzertsaal, der Bankett/saal, die –halle,  die Maschinen/halle, der –raum, der Verhandlungs-, Sitzungs/saal, der Verhandlungsraum, die Tagungsstätte, der Warte/saal, der –raum, der Verbands/raum, das –zimmer ↔ der Speisesaal, der Zuschauerraum, der Lesesaal, der Theater/saal, der Gerichtssaal, der Vorführungsraum, der Verkaufsraum, die Ausstellungshalle, der Plenarsaal, der Empfangssaal, das Fitnesstudio, das Krankenzimmer, der Operationssaal

 

 

die Schnur

 

Обектната представа, която предизвиква думата, води до разширяване на значението и метонимичното му пренасяне в различни сфери. Представата за някаква лента, нещо продълговато и преплетено откриваме в:

      -    полски – колона от коли - sznur samochodów; sznur ptaków – ято птици, а дори и до шеговитата представа за колона обожателки, следващи военните – za mundurem panny sznurem

-         в руски и български се натъкваме на значения – кабел и спирала – Telefonkabel, einheften (прошнуровам)

По тази причина е и многообразието от синоними в немски – Kolonne, Kabel, Band, Schwarm

 

der Trakt

 

Думата е сродна с “Trasse”. Днес се употребява само медицинското й значение – стомашен тракт. Същността на думата (най-общата представа) се свързва с латинското “tractus” – издължение, нещо продължаващо, съставено от няколко денотати. В по-стар етап на развитие немският език е познавал  значението на думата – път, улица, което се обяснява семантично с основното (налице е метонимия) и се открива в славянските съчетания: пол. trakt bity, trakt główny, рус. столбовой тракт,  почтовый тракт, торговый тракт

    В български значението отговаря на единственото немско - стомашно-    чревен тракт –  Magen-Darm-Kanal; Darmtrakt, Verdauungstrakt.

 

der Tunnel

 

Най-общата представа за думата е подземен път, не само за хора, коли, но и за газове, нефт.

Този десигнат се е диференцирал в немски чрез близкозначни на “Tunnel” думи:

1.     Rohr –пол. tunel aerodynamiczny – нем. aerodynamisches Rohr, das Gasrohr

2.     Treibhaus (поради денотативната прилика) – парник – пол. tunel fiolowy

3.     хладилно, сушилно пространство – Trockenkammer – пол. tunel powietrzny

4.     Kanal – рус. кабельный туннель – нем. der Kabelkanal

5.     Unterführung(подлез) –рус. туннель для пешеходов

 

Може да се направи следното условно заключение – колкото по-рано е навлязла една дума, толкова повече устойчиви словосъчетания могат да се образуват с нея и – колкото по-рано е навлязла немската заемка, толкова по-малко съответсвия има между славянските и немските устойчиви словосъчетания. Да вземем например думата Montur, с основно значение – “служебно облекло, екип главно на войници”. Днес думата в немското езиково пространство се използва само шеговито, за означение на работно облекло.

Аналогични особености се наблюдават и при думите: Trakt, Groschen, Grund, Saal, Tunnel, Ziel, Krone, като в последните две oткриваме  голяма фреквентност на употреба и на немска почва.

 

 

Библиография: