За личните имена от гръцки и румънски произход у българите

За личните имена от гръцки и румънски произход у българите

2004

Развитието и оформянето на българската антропонимична система става на пластове с течение на времето. В този процес се преплитат и наслояват две големи групи от лични имена – домашни и заети. Още Г. Вайганд, проучвайки личните имена на българите, ги разделя на наследствени и народни. Народните (домашни) собствени имена са наследени от праславянската антропонимична система, както и образувани в ново време с помощта на домашна лексика прости и сложни форми. Към чуждите (или наследствени) антропоними според проф. Н. Ковачев се отнасят тези, които са се разпространили посредством християнската религия. Такива са гръцките, латинските и еврейските по произход имена.

Един от обектите на настоящото изследване са именно гръцките собствени имена у българите. Те спадат към четвъртия по старинност пласт в именната ни система след старославянските, тракийските и прабългарските групи от имена. Гръцките лични имена навлизат първоначално в средата на феодализма и най-вече под натиска на църквата след покръстването и приемането на християнската религия през 9. век. Така, чрез християнската вяра и ритуалност, в антропонимичната ни система навлизат множество лични имена от гръцки произход, които започват да изместват старите езически имена. У членовете на отделните родове и семейства през средновековието до падането на България под турско робство е характерна едновременната употреба както на домашно славянско или прабългарски име (наречени общо дохристиянски имена), така и на официално църковно – християнско (каноническо). Дори самият княз Борис І е получил второ име от гръцки произход — Михаил. Историческите и политическите условия водят до все по-силното възприемане и разпространение на християнските имена, в частност на гръцките. “... затова малко от европейските народи са могли да запазят известна част от старите си собствени имена. Можем обаче да кажем, че ние, българите, притежаваме днес покрай имената от християнски произход и едно голямо богатство от хубави, чисто български лични имена, отчасти наследени от старобългарско време, отчасти въведени по-късно” (Л. Андрейчин 1942-43)

Днес гръцките лични имена имат стабилно разпространение и много малко от хората осъзнават първоначалното им нарицателно значение. През средновековието християнските имена са разпространени главно сред духовенството, благородниците и градското население, докато на село чак до миналия век преобладават славянските имена и техните производни. Както и другаде, така и в България, християнската именна система е "преработена" според звуковите и граматични закони на местния език и му се подчинява почти безпрекословно. Затова много българи, разбира се, могат и да не знаят, че Петър е гръцко име и значи "камък", но това не им пречи да смятат името за българско - както постъпват англичаните с Питър, немците с Петер, русите с Пьотр или французите с Пиер.

Гръцките имена са най-многобройни, защото повечето светци са от елинизираните области на Източното Средиземноморие. Понеже около 2/3 от календарните светци и мъченици имат гръцки имена, техният брой у нас надминава 200, а с производните и видоизменени форми — няколко пъти повече.

Гръцки имена у българите

Аброн от гр. Abron , календарно име

Аверкий от гр. Auerkios, календарно име

Аврион от гр. aurion – “утре”

Агата, Агате, Агати от гр. agathe - "добра, блага" - име на календарна светица

Агатангел от гр. agataggelos – “добровестител”

Аглая, Аглаида, Аглай от гр. aglae - "светла"; aglais,-idos - "светловидна

Агнес, Агнеса от гр. agnes – “чиста”

Агрион от гр. agrios – “див, свиреп”

Агура от гр. agouros – “неопитен, незрял, зелен”

Аксения, Аксиния /Авксенти, Авксентия/ - от гр. auxene – “увеличаване”

Акома – от гр. akoma – “още”, пожелателно име – за още деца

Алекси, Алекса, Алексей от гр. Alexios - "който носи помощ, защита"; календарен светия

Александър от гр. Alexandros - "защитник на мъжете"; у нас разпространено около Освободителната война покрай името на руския император Александър ІІ

Александра, Александрина женска форма на Александър

Алипи от гр. аlypos - "безпечален"; календарен светия

Алиса от фр. Alice, а то от гр. aletheia- "истина"

Анастас от гр. Anastasios - "възкръснал"

Анастасия женска форма на Анастас

Анатоли(й), Анатолия от гр. Anatolios от anatole - "изгрев; изток"

Ангел, Ангела, Ангелаки от гр. Angelos - "вестител"

Ангелина съкратено от Евангелина; смятано за женска форма на Ангел

Андрей, Андрея, Андреан, Андреана от гр. Andreas - "мъжествен"; име на евангелски апостол

Андриана, Андрияна женска форма от Андрей

Андромаха от гр. andromahe – “която се бори с мъжете”

Андроник от гр. andronikos – “победител на мъжете ”

Анести от гр. anestios – “бездомен”

Антим от гр. Antimos – име на светец

Антин/а от гр. antinos – “направен от цветя”

Аполон от гр. Apollon – име от античната митология

Апостол от гр. apostolos - "пратеник; апосто"

Аргир, Арго /Аргил/ от гр. argyros - "сребро"

Ари от гр. Ares – “бог Марс”

Ариета от гр. aarietta – “мила, прелестна”

Аристотел от гр. Aristoteles – име на древния философ

Аркади(й) от гр. Arkadios – “жител на Аркадия в Пелопонес”

Армен от гр.eimarmene – “съдба”

Арсен(ий), Арсо, Арсения от гр. Аrsenios - "мъжествен, юначен"; име на календарен светия

Арта/е/и/ин от гр. artia – “цяла, непокътната”

Архангел от гр. Arhangelos - "старши ангел, архангел"

Архип от гр. Arhippos – “водач, началник на коне”

Архонд/и от гр. arhontes – “големец, господар”

Аспасия от гр. aspasia – “приятна, мила”

Атанас, Атанаска от гр. athanasios - "безсмъртен"

Атина име от гръцката митология - богинята на войната, мъдростта и изкуствата

Афенди от гр. afentes – “господар”

Афенда от гр. afentia – “благородство, знатност”

Ванга, Вангел, Вангела, Вангелия съкратено от Евангел - благовестител

Варвара от гр. barbare- "варварка, негъркиня"; име на календарна светица - частица от мощите на св. великомъченица Варвара се намират в софийската църква "Св. Преображение"

Васил, Васа, Василка, Василена съкратено от Василий - от гр. basileios - "царски, царствен"

Василиса - от гр. basilissa – “царица”

Велизар, Велизара древнотракийско име, от гр. Velisarios пълководец на император Юстиниан

Виза, Визант, Византа, Византи от гр. Byzantios - "византийски"

Врета - от гр. bretas – “грубо дървено изваяние, статуя, идол”

Генади(й) от гр. Gennadios - "благородник"

Гемо, Гемко - от гр. gemos – “товар, пълнеж”, прен. – чедо от сърце

Георги, Георгин, Геро, Гето, Гиньо, Гоце, Гошо от гр. georgos - "земеделец"; име на календарен светия

Герасим, Герас, Гераско от гр. gerasmios - "почитан, почтен"; име на календарен светия

Герган, Гергана, Гери видоизменено от Герги, Герга, а те от Георги

Грамо/а от гр. gramma – “буква, писмо”, пожелателно име – да бъде грамотен

Григорий, Григор, Григоре(и)на от гр. gregoreo - "бдя, стоя буден"; име на календарен светия

Данаил, Даниил - от гр. Daniel – библейски пророк

Дарий, Дария от гр. Dareios - име на староперсийски цар и на календарен светия

Дафина, Дафинка, Дафин от гр. dafne - “дафина, лаврово дърво”

Дафна, Дафне като Дафина

Делфина от гр. adelfe – “сестра”

Демостен от гр. Demostenes – старогръцки оратор

Деспа, Деспина от гр. despoina - "господарка, госпожа"

Деспот, Деспотка от гр. despotes - "господар, владика"

Диагор от гр. Diagoras - име на старогръцки поет

Диаманди от гр. diamanti - "диамант"

Димитър, Димитрина а) разговорна форма от Димитри(й) - от гр. Demetrios - "посветен на богинята на плодородието Деметра", б) свързва се със свети Димитър. Много разпространено в цялата страна.

Дио от гр. dios - "божествен; светъл"; име на календарен светия

Диоген от гр. Diogenes

Дионис, Диониси(й) от гр. Dionysios - "посветен на бог Дионис"; имена на календарни светии

Домника, Домница от гр. – , календарна преподобна

Доротей, Доротея от гр. Dorotheos - "дар Божи" - име на календарен светия

Доситей от гр. Dositeos – “даден от бога”

Драко от гр. drakos – “змей”

Дросьо от гр. drosos – “роса, прохлада”

Дуко от гр. doukas – “вожд”, то от лат. “dux”

Евангел, Евангелия от гр. euangelos - "благовестител"

Евантия от гр. Euantia – “изобилие на цветя”

Евга съкратено от Евгения или от Евгалия

Евгалия от гр. eugalenos - "тих, спокоен, ясен"

Евгени(й) от гр. Eugenios - "благороден, благопристоен" - име на календарен светия

Евгения от гр. Eugenia - "благородна, благопристойна"

Евда от Евдокия

Евден/а от гр. eudaimon - "щастлив, честит"

Евдоким от гр. eudokimos - "похвален, успешен"; име на календарен светия

Евдокия от гр. eudokia "добра воля, благопожелание"; име на календарна светица

Евдоксия, Евдокси,Евдоси от гр. eudoxia - "добро име, слава"

Евлампий, Евлампия от гр. Eulampios - "блестящ"

Евлоги(й) от гр. Eulogios - "благоразумен"

Евмений от гр. Eumenios – “благосклонен”

Евпраксия от гр. eupraxia - "щастие; добродеяние"

Евредика от гр. Еurydike - име от гръцката митология - любимата на Орфей

Европиди от гр.Europe – “Европа”

Евсевий/я от гр. Eusebios – “благочестив”

Евстати(й) от гр. Eustathios - "издръжлив, траен"; име на календарен светия

Евстрати(й) от гр. Eustratios - "добър воин"; име на календарен светия

Евталия от гр. Euthalia - "цъфтеж, разцвет"

Евтимий, Евтим, Евтима, Евтимия, Евта от гр. euthymos - "с добро настроение, благодушен, весел"; календарен светия

Евтихия от гр. eutyhia - "щастие"

Егей от гр. Aigeus

Екатерина от гр. Aikatherini - име на календарна светица; от katharos (гр.) - чист

Ексена, Ексения, Екса от гр. euxenos - "гостоприемен" или съкратено от Поликсена

Елевтери, Елевтер от гр. eleutheros - "свободен"; име на календарен светия

Елевтерия от гр. eleutheria - "свобода"

Елена от гр. Helene, сродно с hele (гр.) - "слънчева светлина"; в гръцката митология най-красивата сред жените, дъщеря на Зевс и Леда, станала причина за Троянската война.

Елен мъжка форма от Елена

Еморфия от гр. Emmorfia – “хубост”

Ендоника от гр. Endonnike – “вътрешна победа”

Енике/о, Еника/ия от гр. Ioannikios – от Йоан

Ермен, Ермена, Ерменко, Ермин от гр. heimarmene - "съдба"

Ерфан от гр. orfanos – “сирак”

Ефария от гр. euhareia – “прелест, съгласие”

Ефимия от гр. Eufemia – “добро име, добра известност”

Ефрон от гр. Eufron – “весел”

Ефросина гр. eufrosyne - "веселие, удоволствие, радост"

Замфир/а, Зафир/а от гр. samfeiros - "минерал сапфир" (източни езици)- преход на з в с

Згуро от гр. sgouros - "къдрав, къдрокос"

Зинаида от гр. Zenais,-idos - "божествена като Зевс"

Зинови(й), Зино гр. Zenobios - "божествен, Зевсовски живот"

Зисо от гр. Zesos – “ Да живее!”

Зограф от гр. xografos – “живописец”

Зои, Зоя гр. zoe - "живот"

Зосим от гр. Zosimos – “препасан”

Зотико от гр. xotikos – “жизнен”

Игнати(й), Игнат, Игна от гр. Ignatios, лат. Ignatius (от ignis - огън); име на календарен свети

Иконом от гр. oikonomos – “пестелив човек, домакин”

Иларион от гр. `Ilarion – “весел, усмихнат”, то от лат. “”

Илия от гр. `Ilias – “мой бог е Яхве”

Ипатия гр. Hypatia - "върховна"

Иракли, Ираклия от гр. Herakleios - "Херкулесов"

Ирина гр. eirene - "мир"; име на календарна светица

Ириней, Ирин гр. eirenaios - "мирен"; име на светия

Ирон от гр. ieron – “светилище”

Исай, Исая, Иса от гр. `Iosias – “бог помага”

Исидор, Исидора гр. Isidoros - "дар на богиня Изида".

Йероним гр. Hieronymos - "който носи свято име"

Йеротей гр. Hierotheos - "богосвет, свят на Бога"

Йосиф от гр. `Iosef – “бог добавя”

Кайн от гр. Kain – евр., библейско

Калиопа гр. Kalliope - "хубаволика"

Калистрат от гр. Kallistratos - "добър войн"; име на календарен светия

Калус от гр. kalos – “добър”

Калоян име от среднобългарската история ; гр. "хубав Иван"

Калояна женска форма на Калоян

Калуд, Калуди, Калуда от гр. kaloudi - "дар"

Камари от гр. kamari – “гордост, украса”

Карп гр. karpos - "плод"; име на календарен светия

Касандра гр. Kassandra - име от гръцката митология; напоследък се свързва с героиня от популярен латиноамерикански сериал

Кателия от гр. katelaios - "обилен с елей; много милостив"

Кено, Кеньо от гр. kainos – “нов”

Керез от гр. kerasi - "череша"

Кимон от гр. Kimon - прочут атински политик и пълководец от V в.пр.Хр.

Кипарис от гр. kuparissos – “дървото кипарис”

Киприан, Киприян, Кипро гр. Kyprianos - "от остров Кипър"; име на календарен светия

Кирик от гр. Kerukos – “проповедник”

Кирил гр. Kyrillos - "господарски"

Кирияк/и от гр. Kiriakos – “неделен”

Клео гр. kleo - "прославям"

Клеомен от гр. kleos – “слава”

Клеопатра гр. Kleopatra, име от старата история

Климент от гр. klementos – “милостив”, то от латл “clementis”

Кодрат от гр. Kodratos – име на календарен светия

Козма гр. kosmos - "подредба; украса"; име на календарен светия

Кокона, Кокони от гр. kokkona - "госпожа; кокона"

Кора от гр. kore - "девойка, дъщеря"

Корде, Корда от гр. korda – “струна, млада лозова пръчка”

Коста, Косьо гр. Kostas или съкратено на българска почва направо от Костадин

Крино, Крина от гр. krinos – “ цвете крин, лилия”

Крондьо, Кроньо от гр. Kronos – божество от старогръцката митология

Ксант, Ксанти, Ксантия, Ксантина от гр. xantos - "рус, русокос"

Ксения, Ксено от гр. xenia - "тостоприемство"; име на календарна светица

Ксенофон от гр. xenofon – “чуждоезичен”

Ламбри/а, Ламбрин(а) гр. Lampre - Великден

Ламбро гр. lampros - "светъл, блестящ, прекрасен"

Лариса гр. Larissa - град Лариса

Леда гр. Leda - име от античната митология

Леон, Леона гр. leon - "лъв"

Леонид гр. Leonidas - име от древногръцката история

Леонти/я от гр. Leontios - "лъвски" - име на календарен светия

Мавро, Маври, Мавра от гр. mauros - "черен" ; сравни с Черньо

Мавруди, Мавруда от гр. Mavroudis ; или преосмислено от мавруд - винен сорт грозде;

Магдалена, Магдалина от гр. Magdalene; от град Магдала в Палестина

Май, Майя, Мая от месец май или от гр. maia - "майчица" - в гръцката митология дъщеря на Атлант и Плейона, планинска нимфа, родила Хермес

Макари(й), Макарина от гр. makarios - "блажен"; име на календарен светия

Малама от гр. malama - “злато”

Малта от гр. malta - “мека, нежна”

Маргарит, Маргарита от гр. margarites - "бисер"; преосмислено от цветето маргарита

Мелания гр. melaina - "черна"; име на календарна светица

Мелетий гр. Meletios - "ученолюбив"; име на календарен светия

Мерина, Мерима от гр. merimna - “грижа, безпокойство”

Меро от гр. meros - “част, дял”

Методи, Методия гр. Methodios - "който изследва, води се по метод"

Милтиад, Милтияд от гр. Miltiades - име на атински пълководец от V в.пр.Хр.

Мина, Минка гр. Mena - сродно с menas - "месец"; име на календарен светия

Мирон, Миро гр. Myron , сродно с миро - "благовонно масло"; име на календарен светия

Митрофан/а от гр. Metrofanos - “от майка явен”, име на календарен светия

Михаил, Михаела на гр. Mihaеl, от евр. "богоподобен"

Моисей/я от гр. Mouseos - “библ. име, евр. – от вода изваден”

Морфо/а от гр. morfe - а) форма, б) хубост или от Морфей ("създател на образи") - гръцки бог на сънищата

Натанаил на гр. Nathanael - от евр. "даден от Бога"; среща се рядко, монашеско име

Наум на гр. Naoum, от евр. "утеха, утешител"; име на библейски пророк и старобългарски просветител

Неофит от гр. neofytos - "наскоро посаден, новопокръстен"; име на календарен светия;

Нестор от гр. Nestor - име от античната митология; календарен светия

Нехриз от гр. neochrizos - "новопомазан"

Никандър от гр. Nikandros - “побеждаващ мъжете”

Никанор от гр. Nikanor - "който вижда победата"; календарен светия

Ники, Ника от гр. nike - "победа"

Никита от гр. niketes - "победител"; име на календарен светия

Никифор от гр. Nikeforos - "победоносец"; календарен светия

Никодим от гр. Nikodemos - "народопобедител"

Николай от гр. Nikolaos - "народопобедител"; име на календарен светия; официална форма срещу народното Никола

Никола съкратено от Николай

Николина женска форма от Никола(й)

Нина от гр. Nina - съкратено от Ioannina; сродно е с името на основателя на асирийската държава Нин; у нас се смята за умалителна форма от Николина

Одисей от гр. `Oduseus - , от античната митология

Олимп, Олимпия, Олимпиада от гр. Olympios - по името на планината Олимп

Онуфри(й) от гр. Onufrios - "който храни магарета"

Орести от гр. `Orestes - от античната митология

Ортодокс/а от гр. ortodoxos - “православен”

Орфей от гр. `Orfeus - от античната митология

Офелия по името на героинята в Шекспировата трагедия "Хамлет", от гр. ofelos - "полза, печалба"

Пагонат от гр. pafona - “пауница”

Паиси(й) от гр. paisios "детски" - монашеско име

Палая от гр. palaia - “стара”

Паликара, Паликари от диал. паликар - "юнак" (от гр. pallikari)

Панагия от гр. Panagia - "пресвета, всесвета" - епитет на Богородица

Панайот от гр. Panagiotes - "пресвети, всесвети"

Панарет от гр. Panaretos - "добродетелен, вседобродетелен"

Пандази от гр. pantaxes - “всежив”

Пандора от гр. Pandora - "дарена от всички, вседарена" - име от гръцката митология

Панталеймон от гр. Panteleemon - "всемилостив" - име на календарен светия

Пантелея женска форма от Панталеймон

Параскева от гр. paraskeue - "петък"; "подготовка" (за празника)

Параско от Параскева

Парашкева от Параскева с преход на ск в шк

Парашкев мъжка форма от Парашкева

Парис от гр. Paris - име от гръцката митология

Партен/и от гр. partenios - “целомъдрен, девствен”, име на календарен светия

Паруш от гр. "този, който прониква до същината на въпроса", а в евр. - синоним на "много бърз"

Паскал, Паско, Паскалина на гр. Paskalеs от Pasha - "Великден"

Пахомий от гр. Pahomios - "дебел, широкоплещест"; име на календарен светия; монашеско име

Педо, Педьо от гр. - “дете”, като бълг. Момчо, Мома

Пелагия, Пелаги от гр. Pelagia - "морска"; име на календарна светица

Пердика от гр. perdika - “яребица”

Перса, Персида от гр. Persis - “персийка”

Петра, Петрана, Петранка женска форма от Петър

Петър от гр. petros - "камък, скала" - библейско име на евангелски апостол, едно от най-разпространените имена у нас

Пимен от гр. poimen - "пастир, овчар" - име на календарен светия; монашеско име

Платон от гр. Platon - старогръцки философ и календарен светия

Плума от гр. ploumi - “накит, украшение”

Поликсения от гр. Polyxene - "много гостоприемна"

Полимен от гр. Polymenos - "много злопаметен"

Полит от гр. Poliets - “гражданин”

Полихрон от гр. poluhronios - “дълголетен”

Полиян от гр. poluantos - “обилен с цветя”

Пране, Праньо от гр. prama - “домащна вещ, покъщнина”, защитно име като Брусо, Стрехчо, Гърньо

Прокопи(й) от гр. Prokopios от prokope - "напредък, късмет, прокопсия"; име на календарен светия

Прота от гр. prote - “първа”

Прохор от гр. prohoreo - "напредвам"

Пульо от гр. pouli - “пиле, птиче”

Рафаел, Рафаела, Рафаил на гр. Rafael - от евр. "Бог цери"; име на един от библейските архангели

Рахил, Рахила на гр. Rahеl - от евр."дойна овца"; в библията любимата жена на Яков;

Ревека на гр. Rebekka - от евр. "блясък" - библейско име

Ресо, Ресен от гр. areso - "нравя се, харесвам се" или видоизменено от Арсо

Ризо от гр. rizoma - "корен, племе, род"

Сава гр. Savva , а то от sabbaton - "събота" или от името на индийски цар; име на календарен светия

Саранди, Саранда от гр. saranta - "40" - защитно име: да доживее до 40 дена (докато укрепне)

Севаст, Севаста, Севастия от гр. sebastos - "почитан, почтен"; титла на болярин в България и Византия през Средните векове

Селена от гр. Selene - “блестяща, лъчиста”, богиня на Луната

Сигма от гр. sigma - “буква С”

Сидер от гр. sidero - “желязо”

Симанд от гр. semantikos - “важен, значителен”

Симеон на гр. Symeon, библейско име, от евр. Шимон - "изслушване, изпълнение (на молитвата, на желанието)"

Скули от гр. skuli - “куче”, защитно, като Кучо, Песьо

Смирна от гр. smirna - “дръвче мирт или смола от него”

Сократ от гр. Xokrates - древен мислител

Сотир от гр. soter - "спасител"

София от гр. sofia - "мъдрост"; име на календарна светица, майката на Вяра, Надежда и Любов

Софо от гр. - “мъдър”

Софрон(ий) от гр. Sofronios - "благоразумен"; име на календарен светия; Старо и рядко срещано име.

Спано от гр. spanios - “рядък, изключителен”

Спиридон от гр. Spyridon (от spyris - кошничка за хляб); име на календарен светия

Ставри, Ставро от гр. stauros - "кръст", еднакво по значение с Кръстьо

Стамат, Стаматка гр. Stamates от stamato - "спирам, прекратявам", еднакво по значение със Запрян

Стерьо от гр. stereos - “твърд, здрав”

Стефан(а) от гр. stefanos - "венец"; име на календарен светия - първият мъченик на Христовата вяра

Стилиян(а) гр. Stelianos - "стълпник" (от гр. stele - "стълп, колона") - име на календарен светия. Давали го като защитно име, защото свети Стилиян се смятал за защитник на децата.

Страти съкратено от Евстрати (от гр. Eustratios - "добър воин")

Таисия от гр. Tais

Таксим от гр. taxima - “обещание, обричане”

Тарас(ий) от гр. Tarasios - "безпокоен"; име на календарен светия; вече почти изчезнало;

Тахо от гр. tahys - "бърз";

Темелко побългарена форма на Темелион от гр. tememion - “основа” или Темелаки (от гр.-тур. temel - "основа")

Тео съкратено от Теодоси, Теофил и др.; гр. theos - "Бог"

Теодор(а) старинна и църковна форма на Тодор

Теодоси(й) от гр. Theodosios - "даден от Бога"

Теодосия женска форма от Теодоси

Теофан от гр. Theofanes - "богоявлен" - име на календарен светия

Теофана, Теофания от гр. theofania - "богоявление"

Теофил от гр.Theofilos - "боголюб, приятел на Бога"

Теохар от гр. Theohares - "Божия благодат"

Тимон от гр. Timonoos - "който почита"

Тимотей от гр. Timotheos - "който почита Бога"; библейско име; име на календарен светия; атински пълководец от IV в.пр.Хр.

Тихон от гр. Tyhon - "щастливец"; име на календарен светия

Тодор от гр. Theodoros - "Божи дар"; име на календарен светия; доста разпространено име

Тодора,Тодорка женска форма от Тодор

Трифон от гр. Tryfonos - "който обича удоволствия и веселия", "горд"

Трофим от гр. trofimos - "питомец, възпитаник"; име на календарен светия

Урания от гр. ouranios - "небесен"; име от гр. митология - муза на астрономията

Филалид от гр. filaletes - “правдолюбив”

Филарет от гр. Philaretos - "добродетелен"

Филимон от гр. Philemon - "обичащ" или "приятелски" - библейско име; име на календарен светия

Филип от гр. Philippos - "обичащ конете"

Филипа женска форма от Филип - рядко срещано име

Филотей от гр. filoteos - “любим на бога, боголюб”

Флор от гр. floros - “цвете”, то от лат. “flos, floris”

Франго от гр. fragkos - “европеец”

Фоти(й) гр. Photios (от гр. phos, photos - "светлина")

Харалампи(й)/я от гр. Haralampios - "светнал от радост"

Хари съкратено от Харитон, Харизан и др., б) гр. hare от haris, -itos - "прелест, добрина"

Харизан(а) от диал. харизан - "подарен" (от гр. harizo - "подарявам")

Харитин, Харитина от гр. haris, -itos - "прелест, добрина"

Харитон гр. Hariton от гр. haris, -itos - "прелест, доброта"; име на календарен светия

Хела от гр. "животворна светлина"; в гръцката митология сестра на Фрикс - когато двамата бягали от злата си мащеха Ино, Хела паднала в морето, което сега се нарича Хелеспонт - морето на Хела

Хрис, Хриса, Хриси, Хрисо от гр. hrysos - "златен, злато"

Хрисант, Хрисанта от гр. Hrysanthos - "златно цвете"; име на календарен светия

Христа, Христина женска форма от Христо

Христодор от гр. Hritstodoros - "дар от Христа"

Христодул от гр. Hristodoulos - "раб на Христа"

Христофор/а от гр. Hristoforos - "носител на Христа, христоносец"

Щергени от гр. sterea genia - “Здраво поколение!”

Щерион от гр. stereono - "закрепявам"

Щерьо от гр. stereos - "твърд, здрав"

Ян, Яна, Яне от гр. - съкратено от `Ioannes

Янаки от гр. Iannaki, умалително от Яни

Яначко умалително от Янаки

Яне, Яни от гр. Iannis, съкратено от Ioannes

Ясон от гр. `Iason - календарен светия от античната митология

Когато някое чуждо по произход и с непонятно значение име напомня българска или позната дума, хората го свързват с тази дума и го смятат образувано от нея, т.е. преосмислят името. Така от гръцкото Тихон - "щастливец" са възникнали имената Тихо, Тихол, Тишо и ние смятаме, че крият значение “тих”

Имената на календарните светци - еврейски, гръцки и латински, натрапени от византийските църковни власти, както в миналото, така и днес, са чужди на езика ни. Затова българинът открай време се е стремял да ги асимилира, да ги направи понятни по значение и по-лесни за изговор. Това се постига чрез превод или съкращаване.

Понеже и в недалечното минало мнозина образовани българи са знаели гръцки език, те разбирали значението на голяма част от имената и ги превеждали. Например, ако дядото се казвал Тодор или Доротей, което ще рече "дар от Бога, Божи дар", кръщавали внука Божидар. Това явление се е засилило особено много през Възраждането.

Ето още няколко български имена, които по всичко изглежда, че са превод на съответни гръцки: Благородна — Евгения, Боголюб — Теофил или Филотей, Възкресия — Анастасия, Кръстьо — Ставри, Надежда — Елпида, Небесна — Урания, Спас — Сотир, Сребро — Аргир.

Срещу редица други имена от български корен има близки, дори еднакви по значение гръцки или латински, но в повечето случаи българските са възникнали самостоятелно и семантичната близост е случайна. Такива са: Богдан — Теодосий, Божана — Теофана, Веселин — Иларион, Воин, Войно — Страти, Господин — Кирил, Желязко — Сидер, Живка, Жива — Зоя, Камен — Петър, Люба — Агапия, Мира — Ирина, Руса, Руска — Ксанта, Светла — Фота, Сретен — Тихон, Черньо — Мавро и много други.

Интересни са и различните лексикални елементи в състава на гръцките имена, които характеризират тяхното значение, както и превода им на български. Такива са например:

a – частица за отрицание в гръцкия език. Не всички имена съдържат тази частица, въпреки че започват с “а”. Но някои, като Атанас и Алипи, са пример за нещо противоположно

alexein – от гр. “ защитавам”. Александър, Алексей, Алекси, както и женските им форми, са все защитници на различни неща.

anà – от гр. “горе”. Анастасия (възкресение, буквално – ставане горе), Анатол (изгрев или буквално – горе е светло) са групата на “извисените” имена

andros – гр. “мъж”. Александър, всички имена с наставка – андър, както и Андрей. Това са “мъжествените” имена

angelos - гр. “новина”. Противно на общото мнение, “ангел” не значи безкрайно добро същество, а просто вестител. Ангел, Рангел, Евангелина, както и техните производни, са имена, свързани с “известяването, новината”

genes – гр. “начало”. Генади и Евгени са примери за имена, свързани с раждане или в по-широк смисъл – произход

geo – гр. “земя”. Георги, Гея са имена, свързани етимологически със земята

doros – гр. “подарък”. Свързва се най-често с theos – бог, при което се образуват имена като Теодор, Теодора или Доротея, които окачествяват носителите им като дар от бога

еu – гр. “добър, добро”. Евтим, Евгени, Евлоги, Евангелина образуват групата на “добрите” имена

eleos – гр. “състрадание”. Като антропонимична съставка, откриваме думата в имената Елеонора и Пантелей, които образуват групата на “страдалците”

kalos - гр. “хубав”. От този корен идват “хубавците” Калиник и Калоян, а според някои автори и Калин, Калина

nike – гр. “победа”. Гръцката богина на победата е вдъхновила не само производителите на марката Nike, но и присъства в името Николай и всички негови производни. Това са “имената победители”

pan – гр. “всичко”. Тук спадат имена като Панталей и Панайот, които въплъщават идеята за масовост, за “все”

theos – гр. “бог”. Не е случаен фактът, че много монашески имена започват с тази дума – Теодоси, Теодор/Теодора, Теохар, Теодот. Това е групата на “божествените” имена

phil – гр. “обичам, харесвам”. Филип, Филомен и Филодот образуват групата на “обичащите “

hare - гр. “добро”. Харитон и Теохар, макар и по-редки имена, съдържат гръцкия вариат на “добр-“

През средновековието църквата е поощрявала силно кръщаването на децата с имена на светци. Това е така и до днес, макар че църквата не играе съществена роля и употребата на тези имена е най-вече по повелите на традицията в именуването, както и родствените и етимологическите фактори. Гръцки имена на светците от Новия завет са например Петър, Теофан, Стефан, а на светци от по-късната християнска история - Екатерина, Николай, Георги и много други.

Митологията и литературата също са оставили запомнящи се наименования са дошли Мелиса, Дафне, Урания, Парис, Пандора, Орести, Одисей и др.

Личните имена и прозвища от гръцки произход показват голяма честота на употреба в творчеството на българските писатели. Това се свързва с периода, през който творят или за който пишат. За антропонимите в тези произведения, в частност и за гръцките, са правени интересни изследвания. Едно от тях е “За личните имена и прозвища в Старопланински легенди на Йордан Йовков”, направено от Веселин Игнатов:

....... Известно е, че Й. Йовков дълго обмисля как да назове всеки от героите си и че извлича антропоними от разнообразни източници. Обичайните подходи на писателя в тази насока са два: изхожда от име, което внушава „цяла история“, или търси такова, което „най-добре да изразява същността на лицето“.

Стефан. От гръцкото стефанос - венец. Венчаването е брачно свързване на мъж и жена. В някои краища на България венец (венчило) обозначава и самия съпруг (съпруга). Същото име авторът използва и в „Овчарова жалба“, свързвайки го пак с предбрачна любовна история. /Кошута/

Калистрат. Героят е „говорител“ на общественото мнение. Той се явява в легендата само когато трябва да се викне нещо на Стефан. Името може да се интерпретира според етимологията му. То е производно от гръцка лексема със значение добър войник. /Кошута/

Марга. От гръцкото маргарит - бисер. Цената на добродетелната жена е по-висока от бисер. Маргаритът символизира плодоносното женско начало. Героинята е „стопанката на къщата“ и като такава е текстова хипостаза на Великата Богиня майка. /Най-вярната стража/

Димчо Кехая. Димчо е съкращение от Димитър - посветен на богинята на плодородието Деметра, на майката земя. Умалителната форма съответства на нрава и поведението на героя. Той е плах, неуверен, след всяка дума поглежда жена си, която е активната страна в дома. /Най-вярната стража/

Василчо. Името е извлечено от песен. Антропонимът е от гръцки произход със значение царски, царствен. Героят е с подобаващ на името му външен вид: „левент, с рус перчем под накривения калпак, с развени чепкени отзад.“ В описваната епоха широките и веещи се дрехи са признак на юначество, разкрепостеност и свободна воля. Неговата текстова съдба се схожда с тази на царския син, прокълнат да се ожени за самодива. /Божура/

Постол. Име на собственик на воденица в Селския дол. Произлиза от гръцката дума пратеник. В смисъла на библията апостол означава проповедник, мисионер. В разказа обитателите на водениците са своеобразни пропагандатори на два типа морал и съответни модели на поведение. /Постолови воденици/

Елена. Името е от гръцки и означава слънчева светлина - Йовковата героиня е русокоса. Антропонимът отвежда към съпругата на Менелай от „Илиада“, символът на женската хубост. Според българската народна поезия в ела се превръща девойка, насилствено разделена от любимия си. /Овчарова жалба/......

Едни от най-популярните мъжки лични имена в България са именно от гръцки произход: Георги, Николай, Александър, Димитър, Петър, Стефан, Васил, Христо, Кирил, Тодор, Ангел и др. В книгата си “Популярно ли е твоето име?”, 2004 г. Татяна Калканова прилага честотен речник на родените в София деца през периода 1970-1992 година. Ето статистиката за броя на носителите на горе споменатите имена:

В по-ново време, заради преки гранични езикови контакти, както и посредством художествената литература, театъра, киното, телевизията, радиото и вестниците, а също и заради туристическите връзки в личноименната ни система навлизат антропоними от други езици. Едни от тях са румънските. Освен това Румъния е не само балканска страна, както и България, а и нейна северна съседка. Румънският език е от групата на романските езици. Официален език в Румъния, където до 16 в. книжовни езици са старобългарският и среднобългарският. Първите писмени паметници са от 16 в., на кирилица. От средата на 19 в. използва латиница.

Румънските лични имена, за разлика от гръцките, не са толкова разпространени у българите, което има своето историческо обяснение. Голяма част от тях съдържат в себе си видоизменен латински корен. Съвременното състояние на българската антропонимична система бележи много рядка употреба на румънски по произход преномени. Такива са:

Аврел от рум. Aurel – “златен, позлатен”, от лат. “aurelius”

Албина от рум. Albina – “бяла”, от лат. “alba”

Амбо от рум. ambii – “двама”

Андрека от рум. Andreca – “видоизменено от Андрей”

Анжел/а от рум. Angel – , вместо Ангел

Аурел, Аурелия от рум. Aurel – “като Аврел - златен”

Баде, Бади от рум. Bade – почетно прозвище на възрастен човек

Баника от рум. Banice – от *ban* “големец, богаташ”

Барбо, Барба от рум. barbă – “брада, косми”, от лат. “barba”, пожелателно име – да живее дълго, с дълга брада (типично за възрастните хора)

Букор, Букур от рум. bucurós – “радостен”

Валериан от рум.Valerian

Вакаро от рум. vacár – “пастир на крави”

Варзан от рум. varză – “зеле”, като Зелко

Виорел от рум. viorele – “теменужки”, като бълг. Теменуга, Теменужка

Виорика от рум. viorică – “теменужка” , като бълг. Теменуга, Теменужка

Вото от рум. Voit – “кмет”, то от полск. “wóij” - кмет

Вулпан от рум. Vulpan, vulpe – “лисица”

Вульпе от рум. vulpe – като Вулпан в Бесарабия

Грабо от рум. grabă – “бързина”

Гриньо от рум.Grin – съкратено от Угрин

Гънде, Гънди от рум. Gănde, gînd – “мисъл”

Гандул от рум. Găndul , като Гънде, Гънди

Датко от рум. Datco

Драгоз от рум. Dragos – с озвучаване на С в З

Драгуц от рум. Drăguţ – (от Драго)

Дракул от рум. dracul – “дявол”

Дуца, Дуцо, Дуцул от рум. Duţul

Елесин от рум. Elesia – разновидност на Елисей

Еужения от рум., разновидност на Евгения

Жулиян от рум., форма на Юлиян

Идо от рум. Ido

Ижо от рум., форма на Иго, а то е съкратено от Игнат – от гр. - а от от лат. “ignis” – огън

Йон от рум. Ion, съкратено от Йоан

Йонашко от рум. Ionaşco, умалително от Йоан

Йонел от рум. Ionel – от Йон

Йониц/а от рум. Ioniţ – умалително от Йоан

Йоници от рум. Ioniţiu – умалително от Йоан

Кирин/а, Киринко от рум. Chirin

Крачун, Крачуна, Крачюна от рум. Crǎciun – “Коледа”

Крето, Крецо, Кречо от рум. creţ – “къдрав”

Лавдо от рум. Lauda – “похвала”

Лападат от рум. Lǎpǎdat – “подхвърлен”, като Найден, Обретен

Лападуц/а от рум. Lǎpǎduţ – “подхвърлен”

Лео от рум. Leu – “лъв”, от лат. “Leo”

Лоло, Лолка от рум. Lolu

Лукса от рум. Luxa, видоизменено от Роксана

Луна от рум. Luna, luna – “луна”

Лунго от рум. Lungu – “дълъг, висок”

Лунгол от рум. Lungul

Лупо от рум. Lupu, lup – “вълк”, като Вълко, Вълчан

Лучия, Лучиан от рум. Lucia – “светла”

Мариник(о) от рум. Marinicu

Мариника от рум. Marinica

Маруц/а от рум. Maruţ

Маруш/а от рум. Mǎruş

Мейо от рум. Meio, mei – “просо”

Мейца/о от рум. Meiţa – “просо”

Мозайко от рум. mozaic – “юдейски”

Мозак от рум. mozac – “печален, мрачен”

Мушо, Мушко от рум. Muşu

Мушол от рум. Muşul

Нандро от рум. Nandru, видоизменено от Фердинанд

Наци от рум. Naţii – , съкратено от Игнатий

Негра от рум. Negra – “черна”

Негрет(к)а от рум. Negreta

Негра/и от рум. Negri

Негрид от рум. Negrit

Негрил от рум. Negril

Негрита от рум. Negrita

Негро от рум. Negru – “черен”

Нерамза от рум. Nǎramza

Нона от рум. Nona

Ноно, Нончо от рум. Nonu

Нуц(о) от рум. Nuţ

Нущака от рум. nuştiu – “не знам”, който често повтаря това

Някша от рум. Neacşa

Някшо от рум. Neacşu

Океан от рум. Ochean

Олтинка от рум. olteancǎ – , жителка на Олтения

Опра от рум. Oprea, a opri – “спирам”, заклинателно име за спиране на смъртност при децата или да не се раждат повече деца

Опро, Опрьо от рум.Opru – “спирам”, като Опра

Патрашко от рум. Pǎtraşco – умалително от Петър

Патруц от рум. Pǎtruţ – форма на Петър

Пина, Пино от рум.pin – “дърво бор”, от лат. “pinus”

Плешой от рум. Pleşoe – “плешив”

Предо, Предой от рум. Preda, Predoiu, съкратено от старинно име със значение “предшественик”

Премо от рум. prem – “пръв”, като Първо, Първан

Примо от рум. prim – “пръв”

Пуйо от рум. pui – “пиле, пиленце”

Пуро от рум. pur – “чист, девствен”, от лат. “purus”

Пурцо от рум. Purţu

Радуц от рум. Rǎduţ - умалително от Рад

Рошо от рум. Roşu – “червен, червендалест”

Рошол от рум. Roşul

Рупа, Рупо от рум. Rupo, rup – “късам”

Рута, Руте от рум. rutǎ – “градинско растение седефче”

Руфо, Руфина от рум. Rufu – “ясночервен, червенокос”, от лат. “rufus”

Север от рум. sever – “сериозен, строг”, от лат. “severus”

Северин/а от рум. severin

Секул от рум. secul – “силен, суров”

Сибин от рум. Sibin – “рог, чвор”, бълг. “сиб”

Скарлат/и от рум. Scarlat – “червен”, от гр. skarlatos

Скрофа от рум. scrofǎ – “свиня, свинка”

Стима от рум. stima – “почит, уважение”

Стоенел от рум. stoenel – от Стоян

Струнджо от рум. strung – “струг”, пожелателно – да бъде работлив, печеливщ занаятчия

Сута, Суто от рум. sutǎ – “сто”, пожелателно – да живее 100 год.

Съмзияна от рум. Sîmzianǎ – “Еньовден”

Талария от рум. talár – “дълга униформена дреха”

Урейко от рум. urechi, т.е. “дългоушко”

Финашко от рум. final – “последен”, като Запрян, Доста

Флора/о от рум. floare – “цвете”, като бълг. Цвета

Флоричен от рум. floricen

Франко от рум. franc – “откровен, искрен”

Фрате/о/ьо от рум. frate – “брат”

Френгия от рум. frenghie – “златотъкана плат”, като Атлаза, Кадифа, Сърма

Чева от рум. cevá – “много добър, много хубав”

Учените Гиляревски и Старостин правят обстоен анализ на румънските лични имена в руската литература. Те посочват следните начини за фонетично предаване на букви и буквосъчетания в срещаните румънски по произход лични имена в текстове на българи и руснаци: