Трудът на д-р Борян Янев „Система на личните имена в българския и немския език“ е първото изследване на две антропонимни системи в българската ономастика. Иновативна и оригинална, работата е особено актуална сега, в годините на засилени икономически и културни връзки между европейските страни.

Янев използва творчески наличната научна информация, като обръща специално внимание на антропонимите в културата и комуникацията, в езика и речта, разглежда нарицателната употреба на личните имена и техния избор. Осветлен е и актуалният въпрос в антропонимията, който търси и до днес своето решение: дали преноменът има значение и какъв е характерът на това значение. Авторът не се задоволява само с научните констатации досега, а отстоява с убеденост и предлага личното си мнение. Прави и някои критични коментари и корекции върху определението за личното име като лексикална единица. Интересно е застъпеното от Янев схващане, че „ако преноменът има някакво значение, то това значение може да се определи като актуално“. Връзката между име и личност авторът е решил да представи по един оригинален начин – прави съпоставка между фразеологизмите в български и немски език, които имат опорна дума име. Тук се оформя и една от основните разлики при разглеждането на двете антропонимни системи – по-консервативната – германската, и много либералната – българската. Подробно и задълбочено е изследвана нарицателната употреба на личните имена. Янев ни предлага една доста изчерпателна класификация на антропонимната апелативизация. За първи път в българската ономастика се съпоставят устойчивите словосъчетания на два езика с участието на антропоним в тях.

Особен интерес представлява частта „Изборът на лично име“. Авторът предлага лично проведени анкети с родителите на 500 новородени деца (250 момичета и 250 момчета) в периода 2000-2005 г. Янев осъществява допитването чрез анкетни карти, както и чрез анкети в интернет форума „BG mamma“. Той си е поставил за цел да направи това актуално антропонимно изследване след констатацията, че у нас липсват ежегодните справки на най-популярните имена в антропонимната система, което е утвърдена практика за повечето европейски страни, в т. ч. и за Германия. Формулирани са основните причини, мотивиращи избора на личното име. Още в тази глава авторът широко застъпва и максимално използва възможностите на статистическия метод за специфично ономастични изследователски цели. За българската социоономастика са направени много ценни обобщения и изводи, очертаващи съвременната картина при избора на антропоними.

При разглеждането на структурните и семантичните особености на преномените Янев посочва различни мнения, което е едно от достойнствата на работата, а наред с това никога не пропуска да изрази и собственото си виждане, особено при етимологизуването на антропонимите. Авторът стига до много важни изводи, изследвайки основите, изграждащи сложните лични имена. Той установява, че славянските имена са с по-абстрактно значение в сравнение с останалите индоевропейски антропоними – конкретно немските, в които са съхранени имена на диви животни, оръжия и битки. Янев помества преномените в една прегледна таблица, в която можем лесно да се ориентираме и да научим коя е сегашната форма на етимона, изходната форма, както и значението на дадения старинен антропоним. Много ценни са направените от него коментари върху повечето антропоними. Креативността на автора заедно с огромния къртовски труд проличават ярко в допълнителните съпоставки, анализи и изводи. Те са изключително ценни не само за антропонимните, но и за културологичните изследвания в Европа. Направени са сравнения по семантична близост на основите на сложните антропоними в двата езика. Очертани са и основните семантични области, застъпени в германските и българските лични имена, което е позволило да се откроят различията. Сериозно достойнство е използването на статистическия метод. Приносен момент в труда е предложената съпоставка между двете антропонимни системи на семантично ниво.

Много подробно е разгледан и морфемният строеж на сложните имена в немски език, като авторът класифицира в девет групи поотделно мъжките и женските антропоними. Янев обръща внимание на основната разлика между славянските и германските женски антропонимни композити – славянските имена от този тип са изцяло производни от мъжките, докато „германските се характеризират с различна подредба на съставящите ги основи“.

Разглеждайки простите и съкратените лични имена у българите, авторът базира наблюденията си върху личните имена, включени във всички излезли досега антропонимни речници у нас. Той разглежда конверсията като един от старинните начини за образуване на преномени. За по-голямото онагледяване Янев е поместил в таблици едни от най-разпространените прости лични имена. Той предлага подробна класификация на антропонимите според изходната дума като част на речта. Правят впечатление и много прецизните коментари при имената, които могат да се тълкуват по различни начини. Разглеждайки едночленните и съкратени афиксални лични имена, авторът използва термина антрополекс („лексикалната основа на думата, мотивирала появата на личното име“). Въведена е и схемата: основна форма/съкратени форми = инвариант/варианти, както и умелото използване на термини от общото езикознание в ономастичните изследвания. Описани са подробно случаите на фонемно и морфемно съкратени антропоними.

Иновативното мислене на Янев проличава най-силно, когато въвежда формули образци, по които се съкращават антропонимите композити. Те трябва да се приемат като едно високо достижение по пътя на научното и творческо израстване на автора.

Особено внимание заслужава трудът в частта, разглеждаща афиксацията при преномените. Янев дава своя принос за едно прецизно и максимално изчерпателно проучване на суфиксацията при българските лични имена. В тази част от работата си той впечатлява със задълбочената лингвистична интерпретация на някои спорни за тълкуване преномени.

Разгледани са още структурните и словообразувателните особеностина съкратените лични имена в немската антропонимна система с оглед на етимологията и семантиката. Изказано е мнението, че един „ограничен брой едносъставни лични имена принадлежат към групата на най-старите германски имена и са възникнали паралелно с композитните“. Прави впечатление, че семантиката както на сложносъставните, така и на простите преномени, е свързана предимно с войната, битките, дивите животни, положителните качества на личността воин и етническата принадлежност. Янев се спира по-подробно при раглеждането на умалително-гальовните имена, образувани чрез прибавяне на специфични деминутивни суфикси, като ги съпоставя с този вид антропоними от българската именна система. И тук авторът въвежда формули образци, за да онагледи процеса на съкращаване на сложносъставните преномени в немския антропонимикон. Приложена е и една поетапна, разгърната схема с достатъчен брой примери, за които са въведени тези формули. Те биха могли да се използват и при изследването на други антропонимни системи, което ги прави универсални. Много подробно авторът е представил и всички немски суфикси, с които са образувани хипокористичните преномени. Поместена е по-обща семантична класификация.

Изключително ценни и интересни са Коментарите, както и Изводите към всеки изложен проблем. Направени са обобщения за произхода на съкратените преномени. Установява се, че и в двете системи антропонимите могат да притежават по няколко суфикса. Понякога е много трудно кратките имена в български и немски език да бъдат изведени само от една основна форма. Много често „кратките“ форми могат да бъдат по-дълги от изходните. Изтъкнати са основните причини, поради които са възникнали съкратените имена. До тези и много други изводи авторът е достигнал след извършването на едно задълбочено изследване на двете преноменни системи, отнело му години на упорит труд. Въвеждането на количествените показатели при разглеждането им не е самоцелно, а е използвано като важен доказателствен материал за определяне на сходствата и различията в българския и немския антропонимикон.

Изследвайки чуждите лични имена в българската и немската антропонимна система, авторът въвежда две класификации: едната – на инвариантите, а другата – на вариантите. Янев проучва, от една страна, изходните, а от друга – опосредстваните от други езици антропоними. Разглежда ги в съпоставителен аспект, като ги поставя в два типа таблици. Тази негова идея може само да бъде приветствана за оригиналността и за стремежа му към по-голяма прегледност и лесна четивност. В тази си част работата впечатлява и с богатия материал от много езици.

Янев следва не само установените в ономастиката модели на изследване, но създава свои, развивайки и обогатявайки образците на европейските ономасти, които познава отлично. Похвално е, че той използва повечето съвременни ономастични методи. В работата са застъпени етимологичният, статистическият и типично ономастичният метод – реконструкцията на имената и техните форми.

Като цяло книгата „Система на личните имена в българския и немския език“ е едно много задълбочено и интересно проучване върху двете европейски антропонимни системи. Предложен е един нов модел за антропонимно изследване. Ярко се откроява оригиналният поглед на автора при разработката на темата, при изключително ценните изводи и обобщения. На практика ние разполагаме с един съвременен езиковедски труд с голямо значение не само за българската и германската, но и за европейската ономастика.

25. 10. 2009 Ст.н.с. д-р Анна Чолева-Димитрова

Ръководител на Секция „Приложна ономастика“, ИБЕ, БАН

Главен редактор на списание „Балканско езикознание“