Трудът на д-р Борян Янев „Система на личните имена в българския и немския език“ е първото изследване на две антропонимни сис­те­ми в българската ономастика. Иновативна и оригинална, работата е осо­бено актуална сега, в годините на засилени икономически и кул­турни връз­ки между европейските страни.

Янев из­ползва творчески наличната научна информация, като обръща спе­ци­ал­но внимание на антропонимите в кул­ту­ра­та и комуникацията, в езика и речта, разглежда нарицателната употреба на личните имена и техния избор. Осветлен е и актуалният въпрос в антропонимията, който търси и до днес своето решение: дали преноменът има значение и какъв е харак­­терът на това значение. Авторът не се задоволява само с научните кон­ста­тации до­се­га, а отстоява с убеденост и предлага личното си мнение. Прави и някои критични коментари и корекции върху определението за личното име като лек­си­кал­на единица. Интересно е застъпеното от Янев схващане, че „ако преноменът има някакво значение, то това значение може да се опре­дели като актуално“. Връзката между име и личност авторът е решил да представи по един оригинален начин – прави съпоставка между фразеологизмите в бъл­гар­ски и немски език, които имат опорна дума име. Тук се офор­мя и една от основните разлики при разглеждането на двете антро­по­ним­ни сис­теми – по-консервативната – германската, и много либералната – бъл­гар­ска­та. Подробно и задълбочено е из­след­вана нарицателната употреба на личните имена. Янев ни предлага една доста изчерпателна класификация на антропонимната апелати­ви­за­ция. За първи път в българската ономас­тика се съпоставят устойчивите словосъчетания на два езика с учас­тието на антропоним в тях.

Особен интерес представлява частта „Изборът на лично име“. Авторът предлага лично проведени анкети с родителите на 500 новородени деца (250 момичета и 250 момчета) в периода 2000-2005 г. Янев осъществява допитването чрез анкетни карти, както и чрез анкети в интернет форума „BG mamma“. Той си е поставил за цел да нап­ра­ви това актуално антропонимно изследване след констатацията, че у нас липсват ежегодните справки на най-популярните имена в антропоним­ната система, което е утвърдена практика за повечето европейски стра­ни, в т. ч. и за Германия. Формулирани са основните при­чи­ни, мотивиращи избора на личното име. Още в тази глава авторът ши­ро­ко застъпва и максимално из­пол­зва възможностите на статистическия ме­тод за специфично ономас­тич­ни изследователски цели. За българската социо­ономастика са нап­ра­ве­ни много ценни обобщения и изводи, очер­та­ва­щи съвременната кар­ти­на при избора на антропоними.

При разглеждането на структурните и семантичните особености на прено­ме­ните Янев посочва различни мнения, което е едно от достойнствата на работата, а наред с това никога не пропуска да изрази и собственото си виждане, особено при етимологизуването на антро­понимите. Авторът стига до много важни изводи, изследвайки основите, из­граж­­дащи сложните лични имена. Той установява, че славянските име­на са с по-абстрактно значение в сравнение с останалите индо­ев­ро­пей­ски антропоними – конкретно немските, в които са съхранени имена на диви животни, оръжия и битки. Янев помества преномените в една прегледна таблица, в която можем лесно да се ориентираме и да научим коя е сегашната форма на етимона, из­ход­на­та форма, както и значението на дадения старинен антропоним. Много ценни са направените от него коментари вър­ху повечето антропоними. Креативността на автора заедно с огромния къртовски труд про­ли­ча­ват ярко в допълнителните съпос­тав­ки, анализи и изводи. Те са изключително ценни не само за антропонимните, но и за културологичните изследвания в Европа. Направени са срав­не­ния по семантична близост на основите на сложните антропоними в двата езика. Очертани са и основните семантични об­лас­ти, застъпени в гер­манските и българските лични имена, което е позволило да се откроят различията. Сериозно достойнство е из­пол­зва­нето на статистическия метод. Приносен момент в труда е предложената съпоставка между двете антропонимни системи на семантично ниво.

Много подробно е разгледан и морфемният строеж на сложните име­на в немски език, като авторът класифицира в девет групи поотделно мъж­ки­те и женските антропоними. Янев обръща внимание на основ­на­та раз­ли­ка между славянските и германските женски антропонимни ком­по­зи­ти – сла­вянските имена от този тип са изцяло производни от мъжките, докато „германските се характеризират с различна подредба на със­та­вя­щите ги основи“.  

Разглеждайки простите и съкратените лични имена у българите, авторът базира наблюденията си върху личните имена, включени във всички излезли досега антропонимни речници у нас. Той разглежда конверсията като един от старинните начини за образуване на преномени. За по-голямото онагледяване Янев е поместил в таблици едни от най-разпространените прости лични имена. Той предлага под­роб­на класификация на антропонимите според изходната дума като част на речта. Правят впечатление и много прецизните коментари при имената, ко­и­то могат да се тълкуват по различни начини. Разглеждайки едночленните и съкратени афиксални лични имена, авторът използва термина антрополекс („лексикалната основа на думата, мотивирала появата на личното име“). Въведена е и схемата: основна фор­ма/съкратени форми = инва­ри­ант/варианти, както и умелото използване на термини от общото езико­знание в ономастичните изследвания. Описани са подробно случаите на фонемно и морфемно съкратени антропоними.

Иновативното мислене на Янев проличава най-силно, когато въвежда формули образци, по които се съкращават антропонимите композити. Те трябва да се приемат като едно високо достижение по пътя на научното и творческо израстване на автора.

Особено внимание заслужава трудът в частта, разглеждаща афикса­ци­ята при преномените. Янев дава своя принос за едно прецизно и максимално изчерпателно проучване на суфиксацията при българските лични имена. В тази част от работата си той впечатлява със задълбо­че­на­та лингвистична интерпретация на някои спорни за тълкуване пре­но­мени.

Разгледани са още структурните и словообра­зу­вателните особеностина съкратените лични имена в немската антропонимна система с оглед на етимологията и семантиката. Из­ка­за­но е мне­нието, че един „ограничен брой едносъставни лични имена принад­ле­жат към групата на най-старите германски имена и са въз­ник­на­ли пара­лел­но с композитните“. Прави впечатление, че семантиката както на сложно­със­тавните, така и на простите преномени, е свързана предимно с войната, битките, дивите животни, положителните качества на личността воин и етни­чес­ката принадлежност. Янев се спира по-подробно при раглеждането на ума­­­лително-гальовните имена, образувани чрез прибавяне на специфични деминутивни суфикси, като ги съпоставя с този вид антропоними от българската именна система. И тук авторът въвежда формули образци, за да онагледи процеса на съкращаване на сложносъставните преномени в немския антропонимикон. Приложена е и една поетапна, разгърната схема с достатъчен брой примери, за които са въведени тези формули. Те биха могли да се използват и при изследването на други антропонимни системи, което ги прави универсални. Много подробно авторът е представил и всички немски суфикси, с които са образувани хипокористичните прено­мени. По­мес­те­на е по-обща семантична класификация.

Изключително ценни и интересни са Коментарите, както и Изводите към всеки изложен проблем. Направени са обобщения за произхода на съкратените преномени. Установява се, че и в двете сис­теми антро­по­ни­ми­те могат да притежават по няколко суфикса. Понякога е много трудно кратките имена в български и немски език да бъдат изведени само от една основна форма. Много често „кратките“ форми могат да бъдат по-дълги от изходните. Изтъкнати са основните при­чи­ни, поради които са възникнали съкратените имена. До тези и много други изводи авторът е достигнал след извършването на едно задълбочено изследване на двете преноменни системи, отнело му години на упорит труд. Въвеждането на количествените показатели при раз­глежд­а­нето им не е самоцелно, а е използвано като важен доказа­тел­ствен мате­риал за определяне на сходствата и различията в българския и немския ан­тро­­понимикон.

Изследвайки чуждите лични имена в бъл­гар­ска­та и немската антропонимна система, авторът въвежда две класификации: едната – на инвариантите, а другата – на вариантите. Янев проучва, от една страна, изходните, а от друга – опосредстваните от други езици антропоними. Разглежда ги в съпоставителен аспект, като ги поставя в два типа таблици. Тази негова идея може само да бъде при­вет­ствана за оригиналността и за стремежа му към по-голяма пре­глед­ност и лесна четивност. В тази си част работата впечатлява и с богатия материал от много езици.

Янев следва не само установените в ономастиката модели на изследване, но създава свои, развивайки и обогатявайки образците на евро­пей­ските ономасти, които познава отлично. Похвално е, че той използва повечето съвременни ономастични методи. В работата са зас­тъ­пени ети­мо­­логичният, статис­ти­чес­кият и типично ономастичният метод – ре­кон­­струкцията на имената и техните форми.

Като цяло книгата „Система на личните имена в българския и нем­­ския език“ е едно много задълбочено и интересно проуч­ване върху двете европейски антропонимни системи. Пред­ложен е един нов модел за антропонимно изследване. Ярко се откроява ори­ги­нал­ният поглед на автора при разработката на темата, при изключително ценните изводи и обоб­ще­ния. На практика ние разполагаме с един съвременен езиковедски труд с голямо значение не само за българската и гер­манската, но и за европейската ономастика.

 

25. 10. 2009                                                                                                                                                                                                                                                                       Ст.н.с. д-р Анна Чолева-Димитрова

                                Ръководител на Секция „Приложна ономастика“, ИБЕ, БАН    

                                Главен редактор на списание „Балканско езикознание“