КАТЕГОРИИТЕ ПРИТЕЖАТЕЛНОСТ И ПАРТИТИВНОСТ – ОТНОШЕНИЕ И ИНТЕРФЕРЕНЦИЯ

Даниела Камаринчева

The article investigates the catwegories of possessiveness and partitivity in the speech of the linguistic layman.
 

Категориите партитивност и притежателност отдавна са дефинирани в научната литература – конкретизирана е семантиката им, определени са категориалните им признаци, анализирани са езиковите средства, които ги изразяват. Ако са съществували спорни или противоречиви моменти, то те не са били свързани с отношението между категориите, а с критериите за инвентаризиране на езиковите средства, които ги презентират. Интерференцията между тях не е изследвана, тъй като наблюденията на изследователите са протичали в рамките на отделните категории, а не в светлината на съпоставителния им анализ.

Известно е, че съществува омонимия на част от лингвистичните модели, презентиращи посесивните и партитивните отношения, например номинативните словосъчетания от типа същ. име + на + същ. име са изразители и на двете значения. От това следва, че разграничаването на категориите се осъществява само чрез лексикалната семантика на езиковите единици, съставящи модела. Този факт поражда въпроса дали формалната близост не води до колебания при отнасянето на някои от словосъчетанията към една от двете категории, разграничени ли са те прецизно в манталитета на лингвистично неориентирания носител на езика, имат ли категориите елементи на включване, съществува ли йерархична зависимост помежду им, наблюдават ли се гранични явления и кои са критериите, по които става дефинирането им.

С цел част от тези въпроси да бъдат изяснени, беше проведена анкета сред студенти от Русенския университет „А. Кънчев”. В анкетата участваха общо 45 студенти – редовно и задочно обучение, на възраст от 19 до 57 години.

При съставяне на анкетата водеща беше презумпцията, че отношението между одушевения субект и съставящите го е посесивно, а между неодушевения и изграждащите го – партитивно. Това е становището, утвърдено от научната мисъл. То мотивира включването само на едно словосъчетание с главен компонент одушевен владетел – от една страна, като безспорна теоретичната постановка, която не се нуждае от доказване, а от друга, като съпоставителен модел за анкетираните спрямо останалата част от субектите, които са неодушевени. Вторият, водещ акцент на анкетата, беше проверката на отношението между неодушевените субекти и принадлежащите им свойства, качества, потенциални възможности. Логиката на езиковедската трактовка на проблема не допуска този вид отношения да бъдат дефинирани като партитивни, тъй като такива са само физически градивните части. Интерес представлява ориентацията на лингвистично неподготвения носител на езика – дали ги оценява като посесивни, по аналогия с универсалния посесор – човека, като партитивни, по аналогия със физически съставящите ги, или като други, различни от основните две, заложени в анкетата. Това мотивира приоритета на словосъчетанията с компонент неодушевен субект в анкетата.

Участниците в анкетата не бяха въведени в теоретичните концепции на двата вида отношения, тъй като целта беше да се изследва спонтанно изразеното мнение, което отразява манталитета на неподготвения и непреднамерен носител на езика. Разчитайки само на житейския си опит и езиковото си чувство, студентите трябваше да оценят като посесивни, партитивни или различни от първите две отношенията между лексемите в дадените им 30 словосъчетания. Единствените указания, пряко касаещи предстоящия избор на анкетираните, беше, при колебание да се ръководят от знанията си за света и устройството на обектите, вместо да ползват лингвистични методи за проверка, например трансформации на номинативните словосъчетания в глаголно-именни (същ. име + имам + същ .име), тъй като се наблюдава омонимия на езиковите средства и подобна проверка ще бъде ирелевантна.

Материалът, включен в анкетата, беше организиран по следния начин:

1. В лексикалния корпус неколкократно се потварят модели с едни и същи отношения между компонентите. Това целеше, от една страна, да няма изборът на един или друг пример случаен характер, а от друга, да помогне на анкетираните от многократните си срещи с всеки от двата вида отношения да си изработят „стратегия”, да мотивират решението си и то да добие системен характер.

2. Компонентите, презентиращи свойства, качества и потенциални възможности на субектите, преднамерено бяха изразени със съществителни имена. Първо, така те се подчиняват на избрания модел, и второ, поради граматичната несъгласуваност на съществителното име със субекта посесор свойството, обозначено номинативно, се мисли в „контекст за всеобщност”, в „родов контекст” (Буров 1996:80), а не като принадлежащо към полето на индивидуален владетел.

3. В анкетата са представени отношения от различен ранг – както инвариантни модели на посесивни и партитивни отношения, така и техни подредни, при които връзката между притежател и свойство е опосредствана от друг притежател, корелат на посесора.

Резултатите от анкетата регистрираха различно състояние на категориите в манталитета на лингвистично неориентирания носител на езика.

Същинските посесивни отношения са представени от словосъчетанието – опашката на лисицата. Съотношението между трите отговора е следното: посесивни – 29, партитивни – 16, други – 0. Това означава, че почти 1/3 от участниците не осъзнават активното отношение на владетеля към принадлежащата му неотчуждаема собственост за релевантен признак при дефиниране на притежателните отношения. Явно двете категории битуват в аморфно, несистемно състояние в съзнанието на лингвистично неподготвения носител на езика, а това рефлектира и върху съответстващите им езикови формации. Вероятно една различна организация на лексикалния корпус, структурирана около видовото противопоставяне по признака одушевеност/неодушевеност, би довела до друг резултат, тъй като при сравняване на членовете на опозицията, значимостта на основополагащия признак ще стане явна, ще добие експлицитен характер, например очевидно е, че единственото основание за отнасяне на конструктите кракът на детето и кракът на масата към различен тип отношения (посесивно и партитивно) е на базата на опозицията одушевеност/неодушевеност в семантичната им структура.

Същинските партитивни отношения презентират релацията между цялото и изграждащите го части. Такива словосъчетания в анкетата са 13 и са дефинирани съответно така (редът на видовете отношение е посесивно/партитивно/друго): хардът на компютъра(6/39/0), джобът на сакото (9/36/0), камъните на свлачището (7/34/4), връзките на обувките (9/36/0), плочките на тротоара (5/39/1), гнездото на контакта (8/36/1), мачтата на кораба (4/41/0), писецът на химикалката (7/37/1), кориците на книгата (8/37/0), облегалката на стола (9/36/0), острието на ножа (16/29/0), ципът на чантата (7/38/0), перото на шапката (13/30/2). Изборът на преобладаващата част от анкетираните е ориентиран към партитивните отношения. Броят на тези отговори варира от 35 до 41. Осреднено, това са 86%. Очевидно преценките не са единодушни, но общия брой мнения, различни от горепосоченото, не надвишава 14% за всяко едно от останалите две възможности – посесивни и други. Ще приемем, че такива отговори, които са в границата 1%–15%, имат случаен характер, което е нормално за теоретично неподготвения носител на езика и са ирелевантни като информация за настоящото изследване. Следователно от изложените по-горе резултати може да се направи изводът, че категорията партитивност е цялостна като концептуален феномен в манталитета на българина. Изключение от групата на партитивните словосъчетания са острието на ножа и перото на шапката. Броят на анкетираните, определили отношението като посесивно, надвишава 30%. Вероятната причина за този резултат при първото от тях е близостта на думата острие с острота, която е качество, а не част, а при второто – устойчивостта на фразата шапка с перо. И двете основания имат езиков, а не обективен характер, но формират в съзнанието на носителя на езика по-тясна връзка между актантите, а такава е посесивната връзка, тъй като е облигаторна за посесора, за разлика от дискретизацията, където наличието на детайла в много случаи е факултативно – столът може да е с облегалка и без облегалка, чантата да бъде с цип или без цип, тротоарът – с плочки или без плочки, корабът – с мачта или без мачта, но лисицата не може да бъде без опашка.

Третият тип отношения, включени в анкетата, обозначават предмети, техните физически измерения и онтологични качества. Лингвистичната наука ги дефинира като атрибутивни. В някои аспекти обаче те корелират с посесивните – безспорно с тях ги родее наличието на релативен елемент в семантичната им структура – качествата са винаги нечии, те са част от природата на материалните същини. Словосъчетанията от този тип са: височината на блока (27/12/6), ширината на улицата (24/13/8), повърхността на камъка (21/21/3), силата на вятъра (30/9/6), влажността на въздуха (28/9/8), зеленината на парка (29/10/6), плодородието на земята (30/9/6), прозрачността на водата (31/9/5), блясъкът на острието (32/9/4), мекостта на килима (33/6/6/), красотата на цветето (31/9/5). Резултатите от анкетата оформят 2 подгрупи – тази на физическите качества – височина, широчина, сила, повърхност, и на качества, уловими от сензориката на човека и репрезентативни за дадения вид – зеленина, влажност, плодородие, прозрачност, блясък, мекост, красота. Ако представим графично изследваните отношения, като ос, в левия край на която стои посесивността, а в десния – партитивността, то фразата повърхността на камъка ще бъде локализирана в средата с равен брой гласове – по 21 за двата вида отношения, а останалите словосъчетания от тази подгрупа ще бъдат разположени последователно в лявата половина на графиката. Вероятната причина за обособяването на подгрупата, презентираща физическите характеристики на обектите, е пряката им връзка с материалната природа обектите, а тя е дискретна. Характерът на парцелираните части е пренесен по аналогия и върху физическите параметри, с които те се измерват. Броят на отговорите, посочващи отношението на словосъчетанията височината на блока, ширината на улицата, повърността на камъка като партитивно, е съответно: 12,13,21. (За сравнение – при словосъчетанията, неназоваващи физически характеристики, броят на гласовете не надхвърля 10.) Изключение за тази подгрупа прави фразата силата на вятъра (9 гласа), за което нямаме рационално обяснение.

Втората подгрупа е съставена от словосъчетания с главен елемент качества, нямащи пряко отношение към физическите параметри на обекта. Съзнателно е търсено свойство, което да бъде емблематично за съответния вид. Повечето от отговорите определят тези отношения като посесивни. Предполагаемата мотивация за това е, от една страна, инхерентният характер на избраното свойство, неразривно свързано с предмета, а от друга, образът на съответния обект в картината на света, където веществените единици битуват с идеални форми и константни качества – водата е прозрачна, паркът е зелен, цветето е красиво, острието е бляскаво, земята е плодородна и т.н.

Впечатление прави броя гласове, останали неутрални. В сравнение с останалите групи словосъчетания, където се появяват спорадично, тук отговорите в графа други се изравняват с тези от графата партитивност, която е основна категория, заложена в анкетата. Очевидно атрибутивните отношения не се осъзнават ясно от анкетираните, когато са изразени по нетипичен езиков начин – със съществително име. Налага се също изводът, че за лингвистично неориентирания носител на езика езиковата форма на презентация на отношенията играе важна роля при дефинирането на съдържателната им страна.

Четвъртата група словосъчетания изразяват отношение между неодушевен обект и външни за естеството му явления, които са резултатът от неотчуждаемите му притежания или изграждащите го части. Следователно, ако представим обекта като йерархична структура, то компонентите на тези словосъчетания ще изразяват зависимост от втори ранг – притежание на притежанието. Такива са сянката на луната (луна-форма-сянка), шумът на листата (лист-повърхност-шум), пяната на бирата (бира-мая-пяна). Те или нямат перманентна проява, или са факултативни за обекта – сянката зависи от положение на тялото спрямо слънцето, шумът – от вятъра, пяната на бирата е резултат от състава ù – напълно е възможно тя да липсва, но това няма да направи питието в по-малка степен идентично с напитката бира. Броят на гласовете е разпределен така: сянката на луната (34/10/1), шумът на листата (31/9/5), пяната на бирата (32/13/0). Резултатите са сходни с тези, при определяне на отношението предмет/качество, т.е. посесивни и очевидно се оценяват като такива от анкетираните.

От представения анкетен материал и резултатите от него могат да се направят следните изводи:

1. Посесивните и партитивните отношения битуват в съзнанието на лингвистично неориентирания носител на езика в неясни, неконкретизирани форми, като обща представа за семантиката им. При срещата си с езикови формации, носители на тези значения, представителят на лингвистичната общност, невъоръжен със знания именно по тази проблематика, трудно се ориентира в тях, особено ако двете категории имат еднотипно морфолого-синтактично изразяване. В манталитета на неподготвения носител на езика не съществуват ясни и сигурни критерии за дефинирането им. Подходът към тях е по-скоро интуитивен, отколко системен.

2. Резултатите от анкетата показват, че релацията свойство/обект се оценява като посесивна. Следователно в манталитета на носителя на езика атрибутивните отношения са частен случай на посесивните. Основание за такова становище е перманентната връзка между обекта и свойствата му, както и наличието на незапълнена позиция в семантичната структура на лексемата, назоваваща качество. Подобно на същинските неотчуждаеми корелати, актуализацията ù в речта е зависима от обекта, без който дискурсът остава неясен.

ЛИТЕРАТУРА

Буров, Ст. Форми и значение на съществителното име (С оглед предимно на категорията число). Велико Търново, 1996.

Encyclopedia Britannica online http://www.britannica.com/eb/article-9059298/permittivity

Първа публикация. 27.10.2007