ПРОСТРАНСТВОТО ВЪВ ФРАЗЕОЛОГИЗМИТЕ ЗА
ЕМОЦИИ
(към проблема за езиковата картина на
света)
Снежина Карагьозова
Публикувана в
“Съпоставително езикознание”,
2005, кн. 3.
Сопоставление наивного понимания
пространства в прошлом с общепринятыми сейчас научными фактами и идеями
показывает значительное сходство между ними на базе ограниченной группы единиц
языка – фразеологизмов,
выражающих эмоции (с соматизмами), в болгарском и польском языках. “Физический
портрет” пространства в этих фразеологизмах составлен из признаков, принимаемых
в настоящее время наукой в качестве прототипических: движение и его формы,
изменчивость и устойчивость, размерность (метрические свойства). Все же общий
эмпирический опыт двух народов в этой сфере концептуализирован в их языках
по-разному, что обуславливается их структурой. Язык играет ведущую роль при
формировании понятия “пространство”.
The naïve picture of space and the
generally accepted present-day scientific understanding of the problem show
considerable similarity as demonsrated by a
comparison of a limited group of linguistic items – phraseological
units expressing emotions (including somatisms) in
Bulgarian and Polish. The “physical portrait” of space revealed in those phraseological units is made up of
features accepted as prototypical in modern science: movement and its forms,
variability and stability, metric properties. Nevertheless, the two languages
conceptualize the common experience of the two nations in a different way
depending on their structural properties. Language has a leading role in
shaping the concept of space.
Категорията
“пространство” като фундаментална категория на познанието е интересувала винаги хората. Всяка епоха в
развитието на човешкото познание има свой принос в съдържанието на тази
категория. Научно установен факт е връзката на пространството (и времето) с
материята и нейното движение – движението е същност на пространството и времето.
Предмет
на тази статия е донаучната или наивистична представа за пространството,
отразена в група от около сто фразеологични единици (ФЕ) в българския и полския
език за израз на емоции от типа сърцето ми се свива, клюмвам
глава, kręcić nosa na coś и т.н. Тази наивистична (битова) представа ще бъде разгледана
тук чрез съпоставка с общоприети днес научни факти и идеи за пространството,
след което ще се спрем по-подробно на езиковата интерпретация на това понятие в
споменатите ФЕ.
Понятието
“пространство” в съвременната наука
1.
Свойствата на пространството се извеждат от свойствата на движението.
Принципът на неделимост и връзка на движение и материя е основен методологичен
принцип в науката
2.
Приема се, че движението или по-широко погледнато промяната в състоянието на
материята съществува в диалектично единство с нейната устойчивост и
неизменност. Устойчивостта отрича движението, но същевременно го и предполага,
и обратното. Иначе взаимодействие между телата е невъзможно. Водещият елемент
на това диалектично единство е движението. Устойчивостта е относителна – зад нея винаги стои сложно
изменение. Именно устойчивостта на телата води до тяхното съпротивление, което
прави възможно взаимодействието помежду им.
3.
Споменатото горе свойство на движението се проявява и в единството и
противоречието между прекъснатост и непрекъснатост или още точковост и
континуалност на пространството. Прекъснатостта се възприема като
устойчивост и ограниченост в пространството на качествено различни материални
обекти. Непрекъснатостта се заключава в отсъствието на рязка
локализация, на размитостта на границата между обектите.
4.
Движението в съвременната наука се разглежда главно на енергийно равнище (например
в квантовата физика), т.е. прекъснатостта/ непрекъснатостта се проявява във вид
на опозицията между отблъскване и привличане на заряди.
5.
Тясно свързан с понятието “пространство” е въпросът за размерите на обектите
и по-точно тяхната триизмерност (дължина, ширина и височина). Това означава, че
пространствено се възприемат обекти с такива размери, т.е. с метрични свойства.
Първи Аристотел стига до идеята за триизмерността на пространството, която и
днес се приема за основен постулат, но се обяснява по друг начин – не по абстрактен философски път или
чрез особеностите на човешкото възприятие, а с помощта на фундаментални
физически закономерности на материалните тела (по-подробно за това у
Мостепаненко 1971, стр. 34).
Тук е
мястото да споменем две пространствени представи, които днес нямат научна
стойност. Това е представата за пространството като множество от
точки-локализации на обекти на Аристотел и като празнота на Демокрит. И двете
представи се основават на наблюдението за “напълване на съд” (вж. нататък
езиковата метафора за контейнера у Лейкоф 1985, стр. 59). Съвременната физика
напълно изключва представата за “празни” пространства, лишени от материално
съдържание.
6.
Движението на обектите се осъществява в множество форми, като за универсални
днес се смятат физическите форми на движение (включително тези в света
на микрочастиците). Една от тях е механичното движение (преместване) на
телата, което е лесно възприемаемо и нагледно. Именно тази форма на движение е
представена в разглежданите ФЕ и е обект на внимание тук.
7.
Съвременните експериментални изследвания показват, че чувственото отражение на
пространството е: достоверно, точно и задълбочено (по-подробно за това
вж. Тюхтин 1971, стр. 260). Това говори за значението на наивистичните
пространствени представи, съдържащи се в езика. Днес те все още могат да се
приемат за достоверен източник на информация.
Пространството във
фразеологизмите за емоции
Споменатите
горе ФЕ, включващи в състава си соматизми (имена на органи и субстанции), са
доста разпространени в естествените езици. В тях може да се открие голяма част
от знанието за понятието “пространство”, натрупано по научен път:
Стана
дума вече за механичното движение. Във ФЕ то е показано чрез ориентацията му по
вертикала, хоризонтала, като движение в кръг, както и под формата на много
други движения, изпълнявани с частите на тялото (включително и на душата,
смятана за телесен орган) – махане, триене, клатене, пляскане и т.н. Движенията по
вертикала имат съответствие в структурата на космическото митологично дърво,
което поддържа в равновесие Вселената. Хоризонталният модел е също много стар.
Той е изграден на базата на център и периферия – центърът е обитаемата или усвоена от
човека територия, а периферията – необитаемата (непознатата, неопределената) територия около
центъра (по-подробно за тези представи в българската народна митология вж.
Георгиева 1993, стр. 120).
В
естествените езици движението е представено разчленено: субект, обект, предикат
(глагол за движение), ориентация на движението, а също и някои други негови
характеристики. Субект на движението е човекът – махам с ръка на нещо, потривам ръце, прехапвам уста, spuścić głowę, żegnać się lewą ręką. Обект на движение са телесните органи –
главата ми се
върти, сърцето ми се обръща, изтичат ми очите, serce skacze, włosy stają na
głowie. Тук приемаме за обект всеки елемент в
роля на пациент (срв. напр. 3-то значение на обекта в CODL 1997). Глаголът в семантична структура с
пациент има процесуален характер, т.е. с него можем да попитаме “Какво се случи
на Х?” (Чейф 1975, стр. 118-119 ).
Начален/краен пункт на движение е също
телесен орган: очите ми бягат към…, krew ucieka z twarzy. Повърхност, по която се реализира
движението (отново
орган): мед ми капе на сърцето, камък ми падна на сърцето, krew zalewa oczy.
Глаголите
за движение са с
вписана в значението ориентация:
а) по
вертикала: сърцето ми се качва в гърлото, пада ми сърцето в гащите,
вдигам глава, вдигам рамене, виря нос, serce czyjeś upada, podnieść
uszy do gуry,
włosy stają dęba;
б) по хоризонтала
(т.е към вътрешността на вместилище или навън от него): излиза ми душата,
излизам от кожата си, oczy uciekają komuś w głąb, oczy z oprawy ledwie nie
wyskoczą;
в) в
кръг: главата ми се върти, обръща ми се (преобръща ми се) сърцето, oczy wywracają się do gуry dnami, wątroba przewraca się komuś.
Нерядко
се използват и предмети-еталони за ориентация – наведа очи в(към) земята, отива ми сърцето в
петите (гащите), dusza poszła (uciekła) komuś
w pięty, dusza poszła na ramię.
Съвременното схващане за изменчивост/устойчивост
на телата има своеобразно съответствие в наивистичната представа за движение/
покой. Последната е част и от механиката на Нютон, който смятал, че
движението се получава и губи. Прекъсването на движението (покоят) във ФЕ е
представено по-конкретно като постепенно затихващ процес –
замира ми
сърцето, dusza zamiera; признак на обект – със замряло (премряло) сърце или като локализация в определен
пункт – не вдигам (откъсвам, свалям, снемам) очите си от някого/ нещо.
Такъв основен
постулат на физиката като този за енергията (срв. например твърдението
на Бертран Ръсел “Не материята, а енергията е основата на всичко във физиката”)
намира интересен аналог в езиковата “картина” на света. В нея частите на тялото
(по-точно очите) са източник на енергия – искри ми излизат от очите, звезди ми
изскачат от
очите, oczy rzucają błyski. Образът на окото като източник на
магическа сила, атрибут на божеството, съществува и в митологията (срв. окото
на египетския Ра или на скандинавския Один). Тази представа се трансформира във
фолклора на българи и поляци в поверието за “лошия” поглед –
пати от зли очи, złemu oku źle się wszystko widzi.
По-горе
споменахме идеята за “празното” пространство, което може да бъде “напълнено” с
материални обекти. В разглежданите ФЕ това е метафората за контейнера
(Лейкоф 1985, стр. 59). Контейнери в двата езика са сърцето, душата,
главата, устата, ушите, очите. Те се напълват – напълва ми се
сърцето, fala krwi napływa komuś do serca, dusza napełniła się czymś, chłonąć
kogoś/ coś okiem, наливат ми се очите с кръв – или се изпразват – изтичат ми очите. До органите-контейнери има свободен
достъп – остават ми очите отворени, serce otwiera się dla kogoś,
usta otwierają się – или ограничен достъп –
затваря ми се сърцето,
очите ми се затварят, oczy zamykają się (sklejaja się), usta
zacinają się (zaciskają się, ściskają się) w gniewie, zakrywać (zamykać, zasłaniać,
zatykać) uszy.
Още от
времето на Аристотел размерността на пространството се поставя в зависимост от размерите
на движещите се тела или още от метричните им свойства. Във ФЕ понятията за
дължина, ширина и височина присъстват в глаголната семантика. В тях е
представена промяната, (т.е. увеличаване/намаляване на размерите) на: дължината
– свива ми се сърцето, нозете му се
скъсили, свива ми се душата, очите му стават на ластик
(понички) (т.е.
удължават се), nos się komuś wydłużył; височината – serce rośnie komuś na widok czegoś, serce wzbiera goryczą,
milością, wątroba rośnie, aż dusza rośnie; увеличението на обема като цялост –
облещвам (ококорвам, опулвам) очи, надува ми се главата, głowa puchnie, zrobić wielkie oczy.
Промяната
като нарушаване на целостта на телата, водеща до изменения в обема им и дори до
унищожението им, има също пространствен смисъл. За нея обикновено се използват
асоциации с деление на обекта на части: късане (скъсва ми се
сърцето, скъсва ми се душата, serce rwie się
w kawały), пръсване (главата ми се пръска),
раздиране (serce
rozdziera się)
счупване (чупя ръце, serce łamie
się), спукване (пуква ми се жлъчката, пуквам
се откъм гърба си, głowa
pęka, usta pękają),
рязане (serce kraje się komuś). В българските ФЕ нарушението на
целостта се асоциира и с червей, който гризе сърцето.
Ако
движението се разбира като промяна, то тя е свързана не само с размерите на
телата, но и с други техни физически свойства – например температура,
агрегатно състояние. Такава промяна откриваме и в нашите ФЕ за емоции. Температурни
промени се наблюдават при сърце, очи, глава, уста, кръв, бял дроб: интензивно
затопляне (причиняващо и промяна в агрегатното състояние) – гори ми
сърцето, топи ми се сърцето, serce wre gniewem, serce
taje (topnieje), serce mięknie jak wosk, oczy płoną do czegoś, запалва ми се главата, кипва ми келя, głowa komuś płonie, usta płoną, изгорял ми е белия джигер, кръвта ми ври, krew kipi (wre) w kim; охлаждане – изстива ми сърцето,
кръвта ми се смразява (замръзва ), krew krzepnie (stygnie, zastyga, ścina się ) w
czyich żyłach,
w kimś.
За
значението на споменатите пространствени асоциации говори и фактът, че те са
разпространени и извън рамките на посочената група ФЕ. Ще илюстрираме това само
с един пример. Метафората за вместилището може да се намери и във ФЕ,
несвързани с емоции – w głębi
duszy, w czyich oczach, nabrac wody do ust.
Нека
обобщим казаното за пространството във ФЕ:
1)
Съществуването на органите и субстанциите в пространството е представено в
езика от перспективата на промяната в сетивно възприеманите физически свойства.
При това. динамичната метафора се използва както за наблюдаемия сектор на
пространството, така и за ненаблюдаемия (на вътрешните органи). Последният
сектор е фактически едно “квазипространство” – субективна представа за
ненаблюдаемото в човешкото тяло по аналогия с тази за неговата наблюдаема част.
2)
Промяната в посочените свойства на движещите се тела се извършва на базата на
общоприета норма, конвенционализирана главно в значенията на глаголите
(напр. качва се –
т.е. ориентация нагоре
според уснановената норма), слиза,
пада, излиза, вдига (се), гори, топи се и др.) или на предмети-еталони
за ориентация (гърло, рамене,
пети, гащи и др). Това предполага една усвоеност на пространството от
човека.
3) В
посочената група ФЕ се формира стереотипен образ на пространството, който въплъщава
представата на езиковия колектив за него през призмата на чувствените
впечатления.
4)
Езикът се опира на същите интуитивни представи и образи, формирани на основата
на възприятието, които съвременната наука е приела (с малки изключения).
Нека
видим сега как общият емпиричен опит в сферата на пространствените представи е
концептуализиран в българския и полския език.
Особености на езиковата
интерпретация на пространството в двата езика
Ако някои емпирични представи и образи (или базови
метафори по Лейкоф) в тази област са общи за двата народа, то езиковата им
интерпретация е строго специфична. Очертават се междуезикови, както и
вътрешноезикови различия по отношение на:
А.
Конвенционализирането на семантичните признаци или другояче разлики в подбора
на тези признаци. Така например в разглежданите ФЕ българският език
е избрал промяната в дължината и обема като цялост (свива ми се сърцето, очите ми стават на ластик), докато полският
освен тях и промяната във височината (serce rośnie komuś,
wątroba rośnie,
aż dusza rośnie).
Б. Езиковата
образност. Един и същ семантичен признак, приписан на един и същ соматизъм,
например, е интерпретиран с помощта на различни образи в двата езика. Така
например интензивното затопляне на сърцето в българския се асоциира с пожар
(гори ми сърцето, изгоряло ми е
сърцето), а в полския – с вряща течност (serce wre, zawrzało gniewem).
От
друга страна, един и същ пространствен признак при даден соматизъм може да се
интерпретира образно по различен начин и в рамките на един език. Движението на
главата надолу в българските ФЕ се асоциира с навеждане (т.е. сгъване,
свиване надолу, БТР 1997, стр. 477), висене (ориентация надолу, при
която долният край на обекта е свободен, БТР 1997, стр. 100), оборване
(ориентация надолу в резултат на борба, натиск, БТР 1997, стр. 550), клюмане
(т.е. клатене напред и назад, БТР 1997, 364).
В. Начина на представяне на самото действие.
В българския език се отчитат някои семантични особености на действието –
“многостранната изразеност на неговото извършване, т.е. степен, етапност,
интервалност, сборност, резултат” (ЕСБЕ 2000, стр. 79). Става дума за начините
на действие. Ето и няколко примера: еднократност на действието (бодва ме в сърцето, смъдва ме под
лъжичката, парва ме по дроба) интервалност (например, бързи кратки
движения – трепка ми сърцето);
фазовост (начало на действието – запалва
ми се главата, завъртява ми се главата); резултативност (изтрили ми са се веждите, изгорял
ми е белия джигер, нозете му се скъсили, запалила ми се е главата).
В полския език действието в една част от глаголите е представено чрез
инфинитив, а при други – чрез темпоралните отношения (kręcić głową, łamać palce, spuścić uszy, głowa komuś plonie, dusza poszła,
uciekła komuś w pięty, usta spłonęły).
Следователно междуезиковите различия (а
донякъде и вътрешноезиковите) се дължат на различен избор и разпределение на
семантични признаци, на различия в образните асоциации, на използване на
различните възможности за лексикализация или граматикализация на структурата на
глаголното действие.
Изводът, който се налага, е, че езикът има
решаваща роля при формирането на понятието “пространство” в разглежданите
ФЕ (срв. с аналогичния извод за понятието “емоция” у Карагьозова 2004, стр.
62). По-горе посочихме, че значителна част от наивистичните пространствени
представи в езиковата “картина” на света присъстват и в научните теории.
Следователно донаучното знание е залегнало в основата на научното знание. Нещо
повече. “Физическият портрет” на пространството е ориентиран към прототипни
признаци – движение и неговите форми, изменчивост и устойчивост, размерност.
Може да се твърди дори, че в разгледаните тук
ФЕ се очертава фрагмент на културен или, както напоследък се казва, фолк
модел (срв. например подобни модели на мозъка, енергията в CMLT
1987), т.е. когнитивна
схема, базираща се на конвенционалния културно обусловен опит на езиковия
колектив в една понятийна област. Посочените горе пространствени схеми (базови
метафори) са част от културния опит на българи и поляци. Намират отражение и
във фолклора им. Но във всеки от двата езика те получават интерпретация,
характерна за неговата структура.
Библиография
БТР 1997: Български тълковен речник (с изменения и допълнения от Д. Попов), София, 1997.
Георгиева 1993: Ив. Георгиева. Българска народна митология. София, 1993.
Карагьозова 2004: Сн. Карагьозова. Емоции и манталитет ( Върху материал от български и полски фразеологизми за емоции ) – Език и манталитет. София, 2004, стр. 46-72.
Лейкоф 1985: G. Lakoff.
Metaphor, folk theories, and the possibilities of dialogue – Dialogue: An
Interdisciplinary Approach. Pragmatics and Beyond 1.
Мостепаненко 1971: А. М. Мостепаненко. Размерность пространства и силы природы – Пространство, время, движение. Москва, 1971, стр. 9-30.
Тюхтин 1971: В. С. Тюхтин. Чувственное отражение пространственно-временных отношений – Пространство, время, движение. Москва, 1971, стр. 242-262.
Чейф 1975: У. Чейф. Значение и структура языка. Москва. 1975.
CMLT 1987: Cultural Models
in Language and Thought. ed. D.
CODL 1997: Concise
ЕСБЕ 2000: Енциклопедия на съвременния български език. София, 2000.