Значението интензивност и глаголната представка раз-

(доклад, представен на Национална студентска научна конференция,

21-22 май 2003 г., гр. Пловдив)

 

“Стремим се да открием нещо

закономерно в липсата на закономерност,

а това фактически е същината на

 познанието: търсене на

организираност в неорганизираното”

/J. Zeman. Teorie informace. Praha, 1962/

 

Представената гледна точка е само минимална част от един възможен изследователски “ъгъл” от цялостен дисертационен труд на тема: “Съчетаемост и семантика на глаголните представки в съвременния български език”, в който се стремим възможно най-обективно и проникновено да анализираме семантичната и словообразувателна производност на формантите и на първичните вербални основи, семантичното нарастване  при префигираните производни глаголни лексеми, внесено от представката, с акцентиране върху морфо-семантичната мотивираност на префигираните глаголи.

Настоящата работа не претендира за всеобхватност и цялостност, за нас носи характера на научно съобщение и има за задача да обобщи постигнатите резултати в процеса на все още “запознаващо се” вникване в дълбинната семантична материя на глаголната деривация, да се опита да “подреди” своеобразен “авторски” модел на изследване, който да бъде адекватен на критериите за научност и достоверност.

За да избегнем възможни уклони и упреци към субективизъм, в изследването на ексцерпирания езиков материал изхождаме от лексикалното значение на производните глаголи, така както то е фиксирано в българските речници. Основен в това отношение е Речникът на СБКЕ , т. ІІІ, Р-Я, С., 1959 (РСБКЕ), както и  Български тълковен речник, С., 1993 и С., 2003 (БТР). При установяване на семантичните компоненти в значението на първичните, мотивиращи, основи (включително именни и звукоподражателни) и при проследяване на посоката на семантична производност и мотивираност  активно използваме и Български тълковен речник (с оглед към народните говори) с автор Ст. Младенов, т. І, А-К, С., 1951; Български етимологически речник, т. І, А-З, С., 1971; т. ІІ, И-К, С., 1979; т. ІІІ, К-М, С., 1986 (БЕР); Етимологичен и правописен речник на БКЕ, С., 1941; Речника на Найден Геров, С., 1978 /Пловдив, 1904/.

В търсене на спецификата на интензивното значение, което е особено характерно за представка раз-, в активно приложение са следните методи и процедури за анализ:

¨        Компонентен (семичен) метод за анализ на значението, чиято същност е в разкриването на значимите единици, изграждащи лексикалната семантика с цел разлагане до минималните семантични съставящи;

¨        Словообразувателен подход за проучване на семантичните отношения между произвеждащата основа и словообразувателния формант и определяне на словообразувателното значение на производния глагол;

¨        Морфемен анализ, който предполага съотнасяне на морфемните елементи на думата с нейните семантични компоненти и по този начин се установява морфемната мотивираност на значението на думата с наличните й семантичните нараствания, брой и йерархия на семите, синонимните представъчни значения.

Изборът на обекта на изследването – глаголи с интензивно значение в своята семантика, се основава на лесно открояващото се значение ‘степен ’, съпровождащо протичането на глаголното действие. Влияние указва и фреквентността на префикс раз- със значение силна или висока степен, динамика. Ние определяме това значение като вид диференциална сема, която строи около себе си семантично подполе, обхващащо глаголи от различните полета – за дейност, самоизява, състояние, движение, положение и протичане. 

От досега проучените 232 глагола, префигирани с представка раз-, 90 от тях изразяват интензивност. Т. е. те съставляват близо 38 % от целия корпус. При съпоставка със списъците на тези глаголи по начин на действие[1] (по-нататък - НД) 59 глагола с представка раз- са определени като носители на аугментативен НД[2]; следват три НД с елемент дистрибутивност и насоченост към резултат: глаголите разблъскам, разграбя, разгърмя и раззема са резултативно-екскурсивно-дистрибутивни по НД; разваря, разгазя и разкапя се са рез.-тотално-дистр., а разбия се представя рез.-перкурсивно-дистр. НД. Като декурсивно-резултативен глагол срещаме раздремя се, като общорезултативен е посочен раздразня; с ефективен НД е субектно-рефлексивният глагол развеселя се, а обектните глаголи развеселя, разгаля, разглезя, разжаля и разкрася са характеризирани от ефективно-комуникативния НД. Остава група глаголи, които не открихме сред изброените от Калина Иванова, но които според нас са “маркирани” с интензивност или активно протичане на процеса. Това са развихря се, разгоря, раздрънкам1, раздрънча, разжаля се, раззаря се, разквася и разкисна. От друга страна, определените като аугментативни глаголи разбудя, разводня, развредя, разгрея и раззеленя според нас изразяват съответно въздействие, засягане; цялостност, преобразуване, вещественост; възобновяване, абстрактно действие; цялостност, обхващане, въздействие; цялостност, обхващане, присъщност, без да съдържат в семантиката си мотивирана сема ‘интензивност’. Допускаме появата на подобен семичен елемент като немотивиран, за чието пораждане главна роля играе синтагматиката на морфемите и съответният контекст на употреба.

Специално внимание обръщаме върху следните особености на наблюдаваните производни лексеми:

q              Наличие на силен интензитет, често проявяващ се от самото начало на действието;

q              Двойна морфологична характеристика на глаголната форма чрез представка раз- и възвратно местоимение се;

q              Присъствие на квалифицираща сема ‘интензивност’, която най-често се внася от префикса при прибавянето му към глаголната основа; в отделни случаи този семантичен маркер може да е включен имплицитно при номинацията на първичния глагол (т. е. да се представя като вече присъстваща, но неексплицирана сема във вербалния корен).

Предстои да представим в конспективен вид глаголите със семантичен компонент ‘интензивност’. Според техните словообразувателни, морфематични и семантични особености разграничаваме следните три групи:

       I.                  Глаголи със словообразувателна формула ‘V + раз-...се’. Тук мнозинството префигирани с раз- глаголи се описват чрез архисемите (базови семи) състояние[3] (ключова дума ‘в състояние съм’ или ‘ставам някакъв’; представя проявления и качествена изявеност на лица и предмети, които остават затворени в субекта като негова характерност, в отношение на зависимост и реакция, мотивирани от външни фактори или субективни подбуди) и самоизява (ключова дума ‘саморазкривам се чрез’; изразява естеството на специфични прояви на предмета по природа или поради въздействие, чрез което действията се представят като субектно затворени, осъществявани от само себе си или за себе си). Застъпени са и глаголите за дейност (ключова дума ‘правя’, т. е. интегриращ е семантичният признак извършване в положителен / отрицателен план при задължителна релационна сема ‘насоченост на действието’).

Лексикалното значение на глаголите от всички семантични полета гласи ‘(за)почвам да...’ + пълнозначен глагол. В много от лексикографските дефиниции присъстват и наречията силно, много, буйно, продължително, усилено; изразът с голяма сила, глаголът увличам се (да V). По правило семантичните компоненти на първичния непрефигиран глагол се носят от корена (т. нар. езиков номинатор – термин на Др. Атанасов, 1998, с. 32), наставката встъпва в ролята на езиков категоризатор (пак там, с. 32) – нейна специфична функция е трансформацията на име (съществително, прилагателно / междуметие) в глагол, като му приписва признак акционност (процесност), а при префиксацията видовото значение ‘имперфективност’ е изместено от ‘перфективността’. При образуването на префигирани граматични итеративи или функционални биаспективи (т. нар. вторични несвършени глаголи), семантичното нарастване чрез суфикс –ва- (най-често) или негови варианти води до включване на признаците ‘итеративност’ (повторителност) и (или) ‘продължителност’ (процесност)[4].

В резултат на анализа на отделната глаголна лексема по избран от нас модел на изследване (вж. Приложение, схема 1, с. 1) стигаме до заключението, че при присъединяването си към глаголната основа представката раз- е носител на синтагматично  значение ‘активизиране на висока / силна степен в определен начален момент спрямо изява на качествено състояние’ (напр. разбеснея се, разбленувам се, разбързам се и др.), типична звукова проява (разгърмя се, раздрънкам се, раздрънча се, раздумкам се), физиологична проява (разкашлям се, разкихам се, разкълва се), дейност (разгоря се, раздиря се, разжъна се, разкипя се), активност (разгуляя се, разиграя се), движение (разкуцам се)[5].

С изключителна по рода си компактност се отличават интензивните глаголи за състояние, чийто словообразувателен състав би могъл да се дефинира така: ‘процес на интензивно осъществяване на действието от неговото начало, означен от първичния глагол за самоизява..., при едновременна префиксация и рефлексивация’. Мотивиращата основа има значение типична звукова проява, характерна за животно (блея, врякам, вряскам, гракам, грача, гугукам, джавкам, квакам, квича, клопам /2 зн./, крякам, кряскам, кудкудякам, кукуригам и мн. др.) или шумове и звуци в природата и действителността (бръмча, бумтя, буча, бушувам, искря и др.). Зависимостта на лексикалното значение от морфемния състав е в отношение на пряка мотивираност (вж. Приложение, примери 5, 6, с. 3).

При глаголите за дейност интензивността може да премине в своята разновидност – прекомерна степен (срв. разбръщолевя се, разбъбря се, разбърникам се, разглаголствам се, разговоря се, разгълча се, раздърдоря се и др.). Характерното тук е, че особено склонни към съчетаемост с интензивния префикс раз- са глаголите за говорна дейност и звукова изява (развикам се, разкрещя се). Малко по-различна е картината при глаголи като развилнея се и развря се (вж. Приложение, примери 7-10, с. 4-5), където още в мотивиращата основа (вилнея, вра) се съдържат белези на динамика и движение, което води и до изменение в субекта. Може би поради своеобразно наслагване (т. нар. кумулативен характер на самата семиотична система - елементите на новото значение са способни да акумулират  вече натрупаните значения, по-подробно – вж. БэС, 1998, статия «семиотика»), нарастващият по сила интензитет се чувства осезателно при тези глаголи.

Единственият засега глагол за движение в нашата сбирка (предстои цялостно попълване на материала), който изразява и значение интензивност е развървя се. Присъщите му семантични признаци в йерархичен вид са: базова сема ‘преместване’; идентични семи: ‘ориентираност на движението в пространството’, ‘средство на движение’,  ‘неопределеност спрямо посока’; допълнителни семи в опозиционни отношения: ‘започване’, ‘интензивност’, ‘нефиналност’. Семантиката на раз- може да се формулира във вида ‘начало на интензивно движение спрямо движение’ + допълнителен семантичен белег ‘пеш’.

Задължително е да се подчертае ролята на частицата се като неделима част от словообразувателния формант раз-...се[6]. Прибавянето на възвратния елемент  едновременно преобразува глагола във възвратен префигиран (срв. не съществуват *бъбря се, *вряскам се, *бръмча се и т. н.) и заедно с това ограничава интензивността в рамките на субекта, внасяйки идентичните семи ‘субектност’ и ‘рефлексивност’. Според К. Иванова двойната морфологична маркираност при тези глаголи е формална особеност, която води до задължително съвпадане на субекта и обекта, но която не е прокарана последователно.

   II.                  Глаголи със словообразувателна формула ‘раз- + възвратен глагол [V се]’. Основният довод за различаване на двете групи (вж. по-горе) е префигирането на съществуващ възвратен глагол. При това съотношението между глаголите за състояние и самоизява е подобно на разграничението при І група. В количествено отношение (на настоящия етап от анализа на глаголите с префикс раз-) примерите са едва 12[7] (срещу 52 в І група). Преобладават глаголите за въздействие (развеселя се, разкисна се) или душевно или емоционално състояние (разбесувам се, развайкам се, разкахъря се, развихря се), наред с израз на звукоподражание (разкикотя се, разкискам се).

При глаголи като развъдя се, разкисна се интензивността не се носи от префикса, а присъства в лексикалното значение на възвратния глагол (напр. при въдя се – значението е ‘живея, размножавам се /за животни/, плодя се’; в кисна е предзададено продължителното въздействие в силна степен, което води до преобразуване,  до изменение на субекта в предметен или абстрактен смисъл). Представката раз- подчертава настъпилото изменение във вид на множественост (при развъдя се) или промяна (при разкисна се).

Преди да представим и третата група глаголи със семантичен признак ‘интензивност’ (или ‘степен ’), отново изтъкваме, че основание за отделяне на втората група глаголи ни дава словообразувателният състав, където последната словообразувателна стъпка е префигиране на възвратен глагол, наред с който може да има и съответен невъзвратен.

III.                  Глаголи със словообразувателна формула ‘раз- + V’’, където регистрираме пълен превес на глаголите от семантичното поле за дейност с идентични семи ‘насоченост’ (най-често обхващане или засягане) и ‘обектност’. Те обаче се отличават с разноредност на значенията, които раз- внася.

Глаголи като разваря, развихря, разгаля, разглезя, разгоря и раздразня се префигират посредством раз- с основно значение ‘висока степен’. Интензивността може да варира в известни граници – от силна изостреност до прекомерност на осъществяване. При глаголи като разгаля, разглезя, раздразня би могло да се говори за десемантизация на глаголната представка, доколкото значението на представъчния глагол и на първичния съвпадат. По наше мнение,обаче, префигираният глагол изпъква с “наслагването” на значение ‘осъществяване над определена норма, възприемана като мяра’.

В преобладаващия брой примери значението интензивност се явява допълнителна сема в семантиката на представката. Като пример при развеселя, раздрънкам, раздрънча, разжаля1, разжаря, раззема, раззина, разиграя, разкисна и разкрася водещ е  идентичният признак ‘обхващане’ (цялостност / всеобхватност).

Отделно внимание заслужават глаголите разгорещя и разгърмя, в които интензивността идва от семантиката на глаголната основа. Семантичното нарастване, което внася префикс раз-  бихме описали като ‘всеобхватност (+ въздействие) спрямо висока степен на проява на характерен признак (+ принадлежност)’ – за разгорещя, и ‘разпространение (+ говор – висока степен, + образност) спрямо звукова проява (+ динамичност, + произвеждане, + интензитет – сила на звука)’ – за разгърмя в значение ‘гръмко разгласявам, проглушавам’. И двата глагола имат синонимни на раз- представки: съответно нагорещя (диференциална сема ‘повърхност’), сгорещя и прогърмя (с допълнителен компонент + разпространение, + известност).

Особен случай са глаголите разгазя и разграбя. Тяхното словообразувателно  значение формулираме по следния начин: ‘процес на осъществяване на действието в цялост, означен от първичния глагол за движение газя / за дейност грабя’. Считаме, че представката раз- при първия глагол изразява обхващане на широка повърхност с много обекти, а глаголната основа съдържа специфична сема ‘въздействие (натиск)’. Като резултат се поражда значението интензивност в съчетание със семите ‘движение’ и ‘ориентираност в различни посоки’. Налице е и косвена мотивираност между  лексикалното значение на производния глагол и семантичния влог на префикса (+ разнопосочност, + въздействие върху много обекти). Обяснение за наличието на немотивирана сема ‘интензивност’ може да търсим в производността на префигирания глагол от третото значение на газя (‘тъпча, мачкам’ - БТР), което е пространствено, но вторично от основното ‘ходя по нещо, в което затъват краката’ - БЕР.

При разграбя интензивност се поражда поради максималността, изчерпаността, до която стига действието, както и поради бързия темп на протичане (вж. Приложение, примери 16-18, с. 7-8).

Вследствие на натрупаните наблюдения при работата с ексцерпирания материал, както и на схематизираното изложение на езиковите факти, обобщено ще щрихираме достигнатите изводи:

Ø                  Като префигирани с префикс раз- в интензивно значение преобладават глаголите за състояние, самоизява и дейност; единични са случаите с участие на глаголи за движение;

Ø                  Интензивността е морфемно мотивирана сема, носена от глаголната представка раз-, в отделни случаи може да функционира като глобална сема (която се свързва с основата на думата като цяло в акта на номинацията – Др. Атанасов, 1998, с. 35);

Ø                  “Префиксабилността” (термин на Вл. Стракова, 1988, с. 37) на глаголната основа се определя от семантиката на изходния глагол (за качествено състояние – физическо, емоционално, душевно; звукова проява – на одушевен / неодушевен предмет; активност, деятелност; въздействие и т. н. ), която се поддава на “степенуване” на действения предикативен признак по отношение на изявеност и нарастване.

Изложеният аспект от обширния проблем за дистрибуцията и семантичното пораждане на значенията на глаголните представки в българския език поставя сериозни изисквания за точност и задълбоченост пред всеки изследовател. Възможните насоки в развитието на темата нарастват прогресивно, все по-пълното навлизане в семантичната проблематика ще определи параметрите и целите на подобно по характер изследване. Заслужава продължение и стремежът към усъвършенстване и категоризиране на системата от семантични компоненти, с цел постигане на съответствие между дадена езикова единица и собственото й речниково тълкуване. Авторът на настоящото съобщение приема с готовност евентуални препоръки и възражения в подкрепа на домогване до желаната прецизност и  изчерпателност.

 

БИБЛИОГРАФИЯ

 

1. Атанасов, 1998: Атанасов, Др. Проблеми на морфо-семантичната структура на думата. – В: Български език, кн. 4, 1998, с. 30-35.

 2. Георгиев, 1993: Георгиев, Ст. Българска семасиология. ВТ., 1993.

3. Иванова, Чакърова, 1993: Иванова, Д., Чакърова, Кр. Итеративните глаголи в българския език. - В: Език и литература, кн. 1, 1993, с. 58- 70.

4. Иванова, 1966: Иванова, К. Десемантизацията на глаголните представки в СБКЕ. С., 1966.

5. Иванова, 1974: Иванова, К. Начини на глаголното действие в СБЕ. С., 1974.

6. Кубрякова, 1999: Кубрякова, Ел. Проблемы словообразовательной семантики (аффиксы и их роль в формировании словообразовательного значения) – В: Актуални проблеми на българското словообразуване. С., 1999.

7. Радева, 1993: Радева, В. Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български език. С., 1993.

8. Стракова, 1988: Стракова, Вл. Компонентен анализ и глаголна префиксация (принос към деривационната типология). – В: Съпоставително езикознание, кн. 1, 1988, с. 37-42.

9. Халачева, 1997/1998: Халачева, Св. Производните глаголи за самоизява, образувани с префикс на- в СБЕ. – В: Български език, кн. 2, 1997/1998, с. 68-71.

10. БэС, 1998: Болшой  энциклопедический словарь. Языкознание. М., 1998, гл. ред. В. Н. Ярцева.

11. БТР, 2003: Български тълковен речник. С., 2003.

12. БТР – Ст. М., 1951: Български тълковен речник (с оглед към народните говори) с автор Ст. Младенов. т. І, А-К, С., 1951.

13. БЕР, 1971...: Български етимологически речник. т. І, А-З, С., 1971; т. ІІ, И-К, С., 1979; т. ІІІ, К-М, С., 1986.

14. ЕПР, 1941: Етимологичен и правописен речник на БКЕ. С., 1941.

15.  НГ, 1978 /1904/: Речник на Н. Геров. С., 1978 /Пловдив, 1904/.

 

ПРИЛОЖЕНИЕ

 

Схема 1

 

Глагол (св. В.)

      - лексикално значение

      -компонентен състав

      -словообразувателен състав

      -морфемантичен състав

      -синтагматично значение на представката

      -синонимия на представката

      -зависимост на лексикалното значение от морфемния състав

      -образуване на глагол от несвършен вид

      -семантично нарастване на суфикса за имперфективация

 

 

Примери:

 

1.раздрънкам се     1. почвам много да дрънкам, да дрънча, звънтя;

                                  2. (прен.) почвам много и непредпазливо да дрънкам, да говоря; разприказвам се,     

                                              разбъбрям се;                                         

     състояние

-               субектност;                                                              - интензивност (прекомерност);  

-              рефлексивност;                                                       - продължителност;

-              обхващане;                                                              - разпространение.

дрънкам + раз-...се: процес на осъществяване на интензивно действие от неговото начало, означено от първичния глагол за самоизява / дейност дрънкам, при едновременна префиксация и рефлексивация /по-нататък – P+R/.

      раз-     - интензивност

    -дрън-  - звукоподражателна проява

    -к-        - разширение на корена

    -а-м      - трансформационна функция (междуметие→глагол), акционност, перфективност /по-нататък - П/, проява на звука, означен от мотивиращото междуметие /по-нататък – межд./

    се        - рефлексивност

раз- + се: интензивно протичане от началото спрямо проява на типичен звук

                    + прекомерност /2 зн./                                  + звукоподражание    

                    + разпространение

1. пряка мотивираност: + начало, + интензивност (силна степен, продължителност – Adv много), + звуково излъчване;

2. косвена мотивираност: + преносност, + прекомерност, + негативност/конотация;

раздрънк- се + -ва-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия глагол /V/ за състояние раздрънкам се.

     -ва- : - процесност (имперфективност), - итеративност.

2.разжъна се            почвам усилено да жъна, увличам се да жъна;                                                                      

     състояние

-               субектност;                                                              - настъпване;  

-              рефлексивност;                                                       - интензивност;

 

                                                              

жъна + раз-...се: процес на осъществяване на интензивно действие от неговото начало, означено от първичния глагол за дейност жъна, P+R.

      раз-     - интензивност

    -жън-    - действеност, активност

         -а      - перфективност

         се      - рефлексивност

раз- + се: интензивност спрямо дейност като осъществяване

                  + начало                      + работа        

 пряка мотивираност: + начало, + силна степен на осъществяване;

разжън- се + -ва-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за състояние разжъна се.

     -ва- : - итеративност.

3.разкипя се            почвам силно да кипя;                                                                      

     състояние

-               субектност;                                                              - настъпване;  

-              рефлексивност;                                                       - активизиране;

-              обективно явление/състояние;                              - висока степен (интензивност).                                                             

кипя + раз-...се: започване на действието с голяма сила, означено от първичния глагол за самоизява кипя, P+R.

      раз-    -  начало с нарастваща сила

    -кип-   - обхващане

         -я    - перфективност, действеност, силен интензитет

          се   - рефлексивност

раз- + се: висока степен спрямо обхващане

                 + начало                        + силен интензитет; + движение навън (отделяне)        

 пряка мотивираност: + начало, + висока степен;

разкип- се + -ва-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за състояние разкипя се.

     -ва- : - итеративност.

4.разкихам се            (за)почвам много /силно - БТР/ да кихам;                                                                      

     състояние

-               субектност;                                                              - продължителност /време и количество/;  

-              рефлексивност;                                                       - силна степен (интензивност);

-              настъпване;                                                            

кихам + раз-...се: процес на осъществяване на силно и продължително действие от самото му  начало, означено от първичния глагол за дейност кихам, P+R.

      раз-     - интензивност

    -ких-    - физиологична проява, + характерен шум и движение

     -а-м    - трансформационна функция (межд.→V), акционност, перфективност

         се    - рефлексивност

раз- + се: интензивност спрямо физиологическа проява

                 + начало                                                   + характерен шум и движение

                 + силна степен                                         + предизвикване

                 + продължителност            

 пряка мотивираност: + начало, + интензивност, + продължителност;

разких- се + -ва-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за състояние разкихам се.

     -ва- : - процесност, - итеративност.

 

5.разквакам се            почвам много да квакам;                                                                      

     самоизява

-               субектност;                                                              - същност;  

-              рефлексивност;                                                       - звукова изява;

-              интензивност;                                                         - произвеждане;

-              изявеност от началото;                                          - животно (птица).                                                             

квакам + раз-...се: процес на интензивно осъществяване на действието, означено от първичния глагол за самоизява квакам, P+R.

      раз-     - интензивност от начален момент

    -ква-     - звукоподражателна звукова изява

     -к-        - разширение към корена

     -а-м      - трансформационна функция (межд.→V), акционност, перфективност

        се       - рефлексивност

раз- + се: интензивност спрямо типична звукова проява

                 + начало                                     + животно (птица)

                 + разпространение                    + произвеждане

                                                                     + звукоподражание        

 пряка мотивираност: + начало, + интензивност (прекомерност), + разпространение /звук/;

разквак- се + -ва-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за самоизява разквакам се.

     -ва- : - процесност, - итеративност.

6.разбушувам се     1. почвам силно да бушувам;

                                   2. развълнувам се;                                          

     самоизява

-               субектност;                                            - типична природна проява (или емоция, преживяване);               

-              рефлексивност;                                     - висока степен от началната фаза на процеса;

-              динамика (раздвижване), шум, звук, чувство /2 зн./;                        - изявеност.                                               

бушувам + раз-...се: процес на осъществяване на действието, означено от първичния глагол за самоизява бушувам, с нарастваща интензивност от началото на процеса, P+R.

      раз-     - интензивност

    -бу-ш-  - звукова проява (в резултат на динамика, действеност)

    -ува-м   - трансформационна функция (межд.→глагол), акционност, перфективност

            се   - рефлексивност

раз- + се: нарастваща степен на изявеност от началото спрямо типична звукова изява

                                                                                                           + шум, динамика, движение                  

1. пряка мотивираност: + начало, + интензивност;

2. косвена мотивираност: + преносност, + емоционално състояние на субекта;

7.раздърдоря се            почвам много /твърде - НГ/ да дърдоря; разбъбрям се;                                                                      

     дейност

-               субектност;                                                              - начало;  

-              рефлексивност;                                                       - интензивност (прекомерност - Adv много);

-              говор                                                            

дърдоря + раз-...се: процес на осъществяване на интензивно действие от самото му начало, означено от първичния глагол за дейност дърдоря, P+R.

      раз-         - интензивност

    -дърдор-  - звукоподражателна говорна проява

               -я   - активност, перфективност

                се  - рефлексивност

раз- + се: интензивно начало спрямо проява на типична говорна изява

                 + прекомерност /като количество/       + конотация ‘безсмисленост’

синонимна представка: на- (+ количество – много), на-...се (+ насищане)      

 пряка мотивираност: + начало, + интензивност (количество);

раздърдор- се + -ва-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за дейност раздърдоря се.

     -ва- : - процесност, - итеративност.

8.развря се     1. омеквам, набъбвам, цъфвам от варене; разварявам се;  

                         2. почвам силно, буйно да вря, кипя; завирам;                                        

     дейност

-               субектност;                                                              - интензивност (засилване);  

-              рефлексивност;                                                       - започване;

-              обхващане;                                                              - изменение.

вря + раз-...се: процес на осъществяване на действието, означено от първичния глагол за дейност вра, с нарастваща сила от началото на процеса, P+R.

      раз-     - интензивност / изменение

    -вр-      - обхващане

        -я      - тематичен суфикс, перфективност

        се      - рефлексивност

раз- + се: интензивно начало  спрямо динамика /+ шум/

1,2. пряка мотивираност: + начало, + интензивност, + промяна;

синонимна представка: за-, пре-, въз-;

развр- се + -а-м /редуване ø→и в корена/ = развирам се: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за дейност развря се.

     -а- : - процесност.

9.развилнея се            почвам силно да вилнея;                                                                      

     дейност

-               субектност;                                                              - започване;  

-              рефлексивност;                                                        - обхващане;

-              интензивност;                                                           - движение.                                                                   

вилнея + раз-...се: процес на осъществяване на действието, означено от първичния глагол за движение вилнея, с нарастваща сила от началото на процеса, P+R.

      раз-      - интензивност

   -вил-      - движение, динамика, обхващане

       -н-      - сдобиване и проява на признака, мотивиран от прилагателното вилен /стб. вильнъ/

      -ея       - акционност, перфективност

        се       - рефлексивност

раз- + се: интензивност /+ начална фаза/ спрямо обхващане чрез движение /+ динамика/

пряка мотивираност: + начало, + интензивност;

развилн- се + -,ава-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за дейност развилнея се.

     -,ава- : - процесност, - итеративност.

10.разкрещя се            (за)почвам силно да крещя (РСБКЕ), увличам се да крещя (БТР);                                                                      

     дейност

-               субектност;                                                              - възприятие;  

-              рефлексивност;                                                        - звукова проява (говор);

-               интензивност;                                                          - насоченост;

-              начало;                                                                      - слух.                                                             

крещя + раз-...се: процес на осъществяване на действие в силна степен от неговото начало, означено от първичния глагол за дейност крещя, P+R.

      раз-          - интензивност

    -крещ-      - звукова изява

            -я      - перфективност

             се     - рефлексивност

раз- + се: силна степен /+ начало/ спрямо звукова проява /+ висок тон на звука/

пряка мотивираност: + начало, + силна степен, + вдълбочаване;

разкрещ- се + -,ава-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за дейност разкрещя се.

     -,ава - : - итеративност.

11.развеселя се            ставам весел;                                                                      

     състояние

-               субектност;                                                              - съотнесеност;  

-              рефлексивност;                                                       - наличие на присъщ признак.

-              засилване (интензивност);                                                             

веселя се + раз-: процес на осъществяване на усилващо се въздействие върху субекта от действието, означено от първичния глагол за дейност веселя се.

      раз-       - интензивност

    -весел-    - присъщност

            -я    - въздействие, перфективност

            се    - рефлексивност

раз- : цялостност /+ интензивност/ спрямо въздействие върху субекта /+ съотнесеност-съм А/

пряка мотивираност: + въздействие, + цялостност, + интензивност;

развесел- се + -,ава-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за състояние развеселя се.

     - ,ава - : - процесност, -итеративност.

12.развъдя се            раждам се и израствам в голямо количество; въдя се /само мн. и 3л. ед. ч./;                                                                      

     самоизява

-               субектност;                                                              - осъществяване;  

-              рефлексивност;                                                        - увеличаване в количествен аспект.

-              същност;                                                             

въдя се + раз-: процес на прогресивно нарастване на действието, означено от първичния глагол за самоизява въдя се.

      раз-        - осъществяване в голямо количество

    -въд-       - активност, действеност

         -я        - перфективност

         се        - рефлексивност

раз- : осъществяване в голямо количество спрямо поява, + развитие

синонимна представка: на- (липсва в БТР)       

 пряка мотивираност: + интензивност, + голямо количество;

развъд- се + -а-м /редуване д→жд в корена/: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за самоизява развъдя се.

     - а - : - процесност, - итеративност.

13.разкахъря се            почвам много да се кахъря - РСБКЕ; загрижвам се, угрижвам се – БТР;                                                                      

     състояние

-               субектност;                                                              - чувство (грижа, скръб);  

-              рефлексивност;                                                       - неспокойствие;

-              настъпване;                                                             - израз.

-               интензивност, изостреност;                                                                                          

кахъря се + раз-: процес на осъществяване на действие като настъпване с интензивност, означено от първичния глагол за състояние кахъря се.

      раз-       - интензивност

    -кахър-   - душевност / емоционалност

            -я    - трансформационна функция (същ.→V), акционност, проява на състояние, П

            се    - рефлексивност

раз- : интензивно начало спрямо проява на емоционално / душевно състояние на субекта

          + изостреност, + израз                            + съотнесеност /съм с кахър/        

 пряка мотивираност: + начало, + интензивност.

разкахър- се + -,ава-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за състояние разкахъря се.

     - ,ава - : - итеративност.

14.разкикотя се            (за)почвам силно да се кикотя - РСБКЕ; силно и продължително се кикотя – БТР;                                                                      

     самоизява

-               субектност;                                                              - произвеждане;  

-              рефлексивност;                                                       - разпространение;

-              изявеност;                                                                - звукова проява;  

-              интензивност (силна степен);                                - смях.

-              продължителност;                                                             

кикотя се + раз-: процес на осъществяване на действието в силна степен от неговото начало, означено от първичния глагол за самоизява кикотя се.

      раз-       - интензивност

    -кик-       - звукоподражателна звукова проява

      -от-       - увеличителност

         -я       - въздействие, перфективност

          се      - рефлексивност

раз- : интензивно начало спрямо звукова проява

          + продължителност        + сила на звука, + смях, + конотация ‘нетипичност спрямо норма’       

 пряка мотивираност: + начало, + интензивност (силна степен), + продължителност;

разкикот- се + -ва-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за самоизява разкикотя се.

     - ва - : - процесност, -итеративност.

15.разкисна се     1. топя се във вода, за да стана мек; размеквам, омеквам, набъбвам от киснене;  

                               2. (прен., разг.) ставам бездеен, ленив, отпускам се; обзема ме мързел – БТР;

                                     3. изпадам в лошо настроение; вкисвам се, разкиселявам се – БТР;                                        

     състояние

-               субектност;                                              - настъпване;  

-              рефлексивност;                                       - изменение /в предметен и абстрактен смисъл/;

-              преобразуване;                                        - качествено състояние – физичност, емоционалност.

кисна се + раз-: процес на настъпване на състоянието, означено от първичния глагол за състояние кисна се.

      раз-      - настъпване на изменение

    -кис-      - въздействие в силна степен, + тоталност

        -н-      - процесност, продължителност

         -а       - придобиване на признак ‘мокър’, перфективност

        се      - рефлексивност

раз- : настъпване на промяна спрямо въздействие в силна степен /+ рефлексивност/

          + прекомерност – до преобразуване                  + течност

          + промяна                                                             + продължителност 

1. пряка мотивираност: + преобразуване, + снабдяване с признак

2,3. косвена мотивираност: + изменение, + качествено състояние, + поведение/настроение;

синонимна представка: в-...се;

разкис- се + -ва-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за състояние разкисна се.

     -ва- : - процесност, - итеративност.

16.разгоря          1. правя да гори силно, буйно; разпалвам, разгарям - НГ;  

                             2. (прен.) възбуждам силно чувства или енергия у някого; разпалвам, раздухвам;                                         

     дейност

-               обектност;                                                                                          - интензивност (висока степен);  

-              обхващане / насоченост с увеличаване в простр./абстр. план;    - започване;

                          -      въздействие;                                                                                      - участие (ангажираност).

горя + раз-: процес на обхващане на обекта на действието във висока степен, означено от първичния глагол за дейност горя.

      раз-       - обхващане в силна степен

    -гор-      - активност чрез каузиране върху обект

        -я        - перфективност

раз- : каузиране на висока степен в процеса  спрямо дейност

          + въздействие                                                        + извършване

          + увеличаване по място и обхват                        + засягане и промяна

1. пряка мотивираност: + увеличаване по място, + висока степен;

2. косвена мотивираност: + абстрактност, + въздействие, + ангажираност, + сетивност;

разгар-/-гор- + -,а-/-,ава-м /редуване о→а в корена/: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за дейност разгоря.

     -,а-/-,ава- : - процесност, - итеративност.

17.разграбя        1. грабя всичко, каквото ми попадне; ограбвам, обирам;  

                             2. вземам или купувам нещо, та бързо се свършва; развземам;                                        

     дейност

-               обектност;                                                              - отнемане;  

-              обхващане;                                                             - интензивност (висока степен).

-              максималност (изчерпаност);                                                             

грабя + раз-: процес на осъществяване на действието в цялост (до изчерпване), означено от първичния глагол за дейност грабя.

      раз-        - цялостност (максималност)

    -граб-      - деятелност, активност

           -я      - акционност, перфективност

раз- : всеобхватност спрямо дейност, активност

          + изчерпване /1,2 зн./                                + присвояване

          + разпределяне в различни обекти          + темп (бърз)

синонимна представка: о- (до край - изчерпаност); на- (голямо количество); 

1. пряка мотивираност: + максималност, + присвояване;

2. косвена мотивираност: + интензивност във времето, + притежание, + “парцелиране”;

разграб-  + -ва-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за дейност разграбя.

     -ва- : - итеративност.

18.разкрася            придавам красив вид; украсявам обилно, правя нещо или някого красив;                                                                     

     дейност

-               обектност;                                                        - максималност (обилно, много);  

-              обхващане;                                                       - въздействие.

крася + раз-: процес на осъществяване на действието в цялост, означено от първичния глагол за дейност крася.

      раз-      - обхващане

   -крас-     - абстрактност, физическо качество

         -я      - трансформационна функция (N /стб. краса/→V), акционност, проява на качество, П

раз- : цялостност спрямо проява на абстрактно физическо качество/даденост

          + максималност       + въздействие/каузиране (‘правя красиво’)

синонимна представка: у-;

пряка мотивираност: + въздействие, + сдобиване и проява на качество в максимална степен;

разкрас- + -,ава-м: процес на осъществяване на действието, означено от мотивиращия V за дейност разкрася.

     - ,ава - : - процесност, -итеративност.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 


[1] Вж. К. Иванова. Начини на глаголното действие в СБКЕ. С., 1974.

[2] Според К. Иванова този НД е качествено нехарактеризиран (няма пространствена координация и насоченост към резултат), със силен интензитет, и обикновено (но не задължително), силно начало. Дефиниция: “осъществявам действието в значителна степен” /К. Иванова, 1974, с. 102/.

[3] За описанието на полевата структура на значението при глаголите боравим с термините, възприети от Станьо Георгиев. “Българска семасиология”. ВТ., 1993.

[4] Подкрепяме извода на Д. Иванова и Кр. Чакърова, че “... поначало тази наставка (-ва-  - бел. моя, Т. К.) е амбивалентна - маркира както значението имперфективност, така и итеративност...”. (Д. Иванова, Кр.Чакърова. “Итеративните глаголи в новобългарския книжовен език”. - В: Език и литература, кн. 1, 1993, с. 58- 70).

[5] За повече яснота и в детайли – вж. Приложение, примери 1-4, с. 1-2.

[6] Под словообразувателен формант разбираме комбинацията от префикс (в случая раз-) с даден суфикс, който оформя глагола граматически – като част на речта, и семантически – прави възможна изводимостта на значението като специфичен комплекс от семи, а така също и мотивираността на глаголната лексема от вътрешната форма на думата. Съгласни сме, че “чрез отделяне на мотивиращата основа от производната дума се определя словообразувателният формант, който внася допълнителния семантичен компонент в значението на производната структура и оформя нейното словообразувателно значение” (В. Радева. Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български език. С., 1993, с. 68).

[7] Вж. избрани примери 11-15 – Приложение, с. 5-7.