Отново за семантиката на глаголната представка раз- в съвременния български език

Отново за семантиката на глаголната представка раз- в съвременния български език

(доклад, представен на Национална студентска научна конференция –

4-5 май 2004 г., гр. Пловдив)

Префиксацията като езиков процес предизвиква безспорен интерес в българистичните научни среди. В сферата на вербалната семантика и словообразуване става все по-актуален проблемът за семантичното вариране на глаголните представки в зависимост от категориалното значение на произвеждащите основи. Проучването на семантичната производност на конкретния глаголен префикс раз- има за цел да открои основните закономерности на вътрешно-структурните и вътрешно-семантичните отношения, в които се включва този префикс. Опитваме се да извлечем общото значение, което има категориален характер и е свързано непосредствено с основното лексикално значение. Това конструктивно значение се видоизменя според съчетаването си с определена мотивираща основа и така получава различни лексикални стойности.

В науката няма единомислие или точен отговор на въпроса за съчетаемостта на даден префикс със съответните безпредставъчни глаголи – наблюдение, което се подкрепя и от направения преглед на “присъствието” на представка раз- като обект на изследване. Общото впечатление за вариативност и непостоянност произтича от подчертаното многообразие в семантиката на префиксалния елемент. Преобладава разглеждането на словообразувателната морфема раз- като носител на значения от семантико-словообразувателната категория начин на глаголното действие /Деянова 1978; Иванова 1974; Пернишка 1988; Христов 1974, 1975, 1979, 1981/ с най-характерен семантичен признак ‘интензивност’. Според П. Христов раз- участва в представяне на хронологията на глаголния процес и по-специално – в неговото възникване (т.нар. еволютивно начинателно значение е в неизменна връзка с усиленото проявление на процеса) /Христов 1975, с. 322/. Значителна е степента на участие и в протичането на действие, където представката маркира количествено-степенно значение /пак там, с. 333/ (при това е основен префикс за аугментативния начин на действие). Не е пропуснато и пространствено-разпределителното значение на същата представка /с. 341/ (т.е. нейното дистрибутивно-сумарно значение, което изисква множественост на субектите като вид на селективно семантично ограничение) /вж. също: Христов 1974/.

От гледна точка на категориалната принадлежност на произвеждащата основа (глагол, съществително или прилагателно име), според семантичната и словообразувателна производност на мотивиращата основа и според активната преобразуваща роля на форманта В. Радева детайлно разчленява отделни словообразувателни категории и субкатегории деноминални и девербални глаголи, между които и префигирани с представка раз- /Радева 1987, 1991, 1993/. Авторката отбелязва перфективиращата функция на представката, която съпътства и допълва деривационния процес, както и нейната многозначност /Радева 1991, с. 186/.

Ст. Георгиев обяснява същността на всички подзначения с изменението на предмета по обем и форма. Основното и най-конкретно значение е промяната в предметен смисъл, която води до “преобразуване на обекта по вид и обем с неговото увеличаване по място” /Георгиев 1996, с. 213-214/. От това значение чрез абстрахиране се извеждат всички останали значения на: разширяване, разпръскване в различни посоки, обратно действие, вдълбочаване, самоизява, състояние и въздействие, висока степен, пределност. Ученият набляга върху семантичния влог на представката в структурата на глагола като поставя акцент върху лексикално-категориалната принадлежност на глаголната основа към определен семантичен клас глаголи (за дейност, движение, състояние, самоизява, положение и протичане) /Георгиев 1993/.

Употребата на префикс раз- като вторичен словообразувателен елемент, широтата на неговите съчетателни възможности (с 6 други представки), зависимостта между продуктивността му като първичен и вторичен елемент в словообразувателния акт (при раз- съотношението е 545:17) е обект на анализ от М. Деянова /Деянова 1974, с. 502, 511/.

Отделни аспекти от функционирането на раз- като глаголна представка, засягат Кр. Чакърова (при изследване на видовете дистрибутивно множество – Чакърова 1998), Л. Крумова-Цветкова (от гледна точка на изразяване на количество във времето и пространството чрез глаголната фраза – Крумова-Цветкова 1994), В. Зидарова (към езиковите средства за изразяване на фазова семантика ‘начало на действието’ – Зидарова 1996), Е. Пернишка (раз- е представител на темпоралните начини на действие: начинателен /с разновидности – за възникване или предизвикване на начало/ и финитивен /за преставане, прекратяване/ – Пернишка 1988, с. 6-12). Върху омонимичните глаголи обръща внимание Св. Халачева /Халачева 1998/.

В настоящия доклад се основаваме до голяма степен на постигнатото досега, но се стремим да хвърлим светлина преди всичко върху неизследваното семантично “пространство” и структурно-семантичните полета, които формират синтагматичните отношения на българската представка раз- . Обект на наблюдение са префигираните раз- глаголи (ексцерпираният материал включва приблизително 630 глаголни лексеми).

В изследването поставяме като изходна следната хипотеза, която ще се стремим да подкрепим с доказателства. Семантичната производност на всяка представка води началото си от едно първично значение, което търпи преобразувания под влияние на синтагматиката. В обкръжението на собствената си микросистема от семантично-разчленени съзначения и спрямо “подредеността си” във външната семантична парадигма от отношения между останалите представки (като съвкупност), първичното значение на префикса по различен начин се преобразува в семантични производни, обикновено в посока на все по-значимо абстрахиране. Във всички деривати може да се открие този конструиращ признак със съответната вариативност. При това приемаме, че всеки производен глагол, който включва префикс раз- , се престроява към съответен синтагматичен модел на префигиране. Задачата ни е да обособим тези синтагматични модели с помощта на понятията: синтагматична база /СБ/ на мотивиращия (безпредставъчен или префигиран при полипрефиксацията) глагол; синтагматична функция на представката /СФ/; синтагматичен резултат /СР/.

Накратко за същността на използваните понятия: СБ съдържа мотивиращия признак на първичната основа и може да бъде отношение, въздействие, засягане (като синоними използваме и термините причиняване, каузиране), обработка, изявеност/самоизява, предметност/субстанция, качественост, възприемане, движение, преживяване. СФ е онзи структуриращ признак, който действа като мотиватор за осъществяване на семантичен скок и образуване на ново семантично качество, а именно производна префигирана глаголна лексема. Ще изброим конструктивните значения на префикс раз-: отстраняване (може да се дефинира и като ‘отнемане, отделяне’ или ‘разчленяване’ според изходното лексикално значение на мотивиращата основа), поставяне, промяна/преход, интензивност/усилване, обхващане, обратно извършване, множественост/ сборност, многопосочност/многостранност, достигане до предел, цялостност/ осъществимост. В резултат от комбинацията на посочените семантични компоненти и при различно разположение по ранг (доминация, идентификация, диференциация) се конструират конкретните глаголи. СР сам по себе си е важен за търсене на механизмите на префиксация – крайна съставяща от “наслагването на две глаголни идеи: на основния глагол и на представката” /Христов 1981, с. 44/. Новото производно значение е преосмислено отношение на мотивираност с много съзначения: дейностна насоченост (с вътрешна разчлененост според принадлежността на глагола към определено лексико-семантично поле - промяна на форма и вид, физическо преобразуване, духовно преобразяване, създаване и възпроизвеждане, преход към ново състояние и/или положение); възприятие и мисловност, движение; отнесеност по място; състояние; положение; самоизява (с детайлизиране: ‘проявление’, ‘съществуване’, ‘осъществяване’, ‘изявеност’, ‘разкриване на същност’); начин на протичане (и съответна детайлизация - ‘фазовост’, ‘измеримост – интензивност, количество, степен’, ‘модалност’, ‘повторителност’, ‘продължителност’); резултат, осъществимост (с вариации: ‘резултатност’, ‘пределност’, ‘промяна’ ‘цялостност’, ‘всеобхватност’, ‘сборност’, ‘преминаване към’, ‘локална отнесеност’, ‘поставяне’). Тук окончателно се обособява семантиката на представката.

Като мотив за семантична производност при префикс раз- определяме признака многопосочност (всестранност, множествена промяна), който сродява отделните значения на многозначната представка и е главен фактор за синтагматично семантизиране съобразно съчетаването си с глаголи от семантичните полета за дейност (въздействие, засягане, обработка, преживяване, отношение, възприемане), движение, самоизява, състояние и положение. Свой принос в цялостното формиране на глаголната лексема внася и мотивиращата основа. Имаме предвид ономасиологичните признаци предметност (разчленени според допълнителните семи: локалност, частичност, изявеност и т.н.), качественост и дейностно съдържание, изразени съответно чрез съществителни, прилагателни имена и глаголи.

В изложението ще представим в най-обобщен вид възможностите за префигиране с различните функции на глаголната представка раз- според свързването й с глаголи от различни семантични полета, след което ще резюмираме изводи и за селекционните ограничения в съчетаемостта на този префикс - с какви типове основи може/не може да се свързва.

¨ СБ при около 15 глагола за въздействие[1] се префигира с представка раз- в значение многопосочност, а семантичният резултат е отнесеност по място (раз|блъскам, раз|тикам, раз|мацам). При префигирането освен обхващане се чувства и фазова характерност – начало като начин на протичане. Но това е допълнителна семантична функция на представката, която се наслагва като времева проекция върху процеса. При глаголи като раз|люлея, раз|мърдам, раз|тракам резултатът е осъществимост, цялостност, пределност. С близка начално зададена семантика са глаголите тегля, влача, дуя, където префиксът носи СФ за промяна, увеличаване, включително и в много посоки, което предопределя и СР – дейностна насоченост /промяна на форма и вид/. Възможно е съвместяването на функциите за отстраняване и за многопосочност в съчетание с локална основа в глагола раз|*селя, в примери като раз|садя, раз|мета, раз|ора, оттам и формирането на значението за отнесеност по място. При представяне на сетивно възприемано действие за съобщение[2] чрез глаголите разчуя се, разглася, раз|крия представката отново е носител на мотивиращия семантичен признак многопосочност.

Глаголите за отношение споделят особеностите на посочените дотук семантични групи с пояснението, че многопосочността се свързва със селективно ограничение ‘при множествен обект/субект’ и изразява отнесеност по място (раз|дам, раз|про|дам, раз|зема). Ако носят в състава си сема ‘локалност’ (напр. квартирувам, преча) под влияние на същата семантична функция се формира значение за отнесеност по място.

Глаголи за движение се префигират най-често в значение насоченост в различни посоки (раз|*веда, разхвърча се, разтъпча се[3] и др.). В глаголния сбор може да се съдържат и семите ‘начало’ и ‘сборен обект’. С глаголи, които означават неопределена посока на придвижване и при множественост или сборен характер на актантите, функцията на представката реализира като СР отново отнесеност по място: срв. раз|возя, раз|влека, раз|гоня; раз|от|ида се, разбягам се (отнесеност в много посоки при множествен субект[4]).

Можем да обобщим, че структурната функция за насоченост в много посоки при глаголите за въздействие има за задача да представи обекта с неговото локализиране по място, в редки случаи с промяна на предмета по вид или форма. Всички други значения (като обхващане, промяна, начална фаза) са допълнителни и се наслагват към водещите семантични компоненти. Те по-трудно се регистрират, появата им не е задължителна, откриват се в производния глагол под формата на семантични надбавки. Прави впечатление обвързването на представъчната функция за многопосочност и на резултата локална отнесеност с необходимостта от множествен субект/обект на действието (напр. разотида се, разхвърча се, разстъпя се). В науката тези глаголи се включват към семантично-деривационния клас дистрибутивни глаголи, които вербализират дистрибутивно множество от ситуации[5]. Л. Крумова-Цветкова определя раз- като дистрибутивно-сумарна представка /Крумова-Цветкова 1994, с. 139/.

¨ Семантичната функция обхващане се среща при глаголи, които имат негативно значение (‘причинявам безредие/нанасям вреда’ – вж. раз|бърникам, раз|вредя, раз|чопля и др.) и означават осъществимост, съчетана със семантичен компонент ‘повторимост’. Доста обширен корпус от примери (80 глагола или 12,7 % от ексцерпцията), който от семантична гледна точка е много разнообразен се обединява по признака ‘причиняване на въздействие’. От примерите 4,8% (30 глагола) съдържат в мотивиращата си основа сема ‘каузиране на унищожение на обекта’ - т.нар. каузативи за унищожаване /Динева 1985/, напр. раз|руша, раз|дробя, разпердушиня и др. Префиксът тук не сигнализира разчленяване[6], а именно обхващане на обекта (това са изключително преходни глаголи), което води до изменението му по форма и вид (разпарцаля) или до осъществимост на деятелно породено положение.

Със същите параметри на функция и резултат се характеризират и други глаголи, които са твърде раздробени в семантично отношение. Според категориалната принадлежност на произвеждащата основа мотивираните от прилагателни имена основни глаголи могат да се опишат като ‘правя /да бъде/ някакъв’ (напр. мътя, веселя, будя), а девербатите от глаголи отговарят на семантичното описание ‘правя да се осъществи действието’ (горя, топя, пеня). Ролята на обединяващ фактор играе отново представката, като внася идеята за обхващане (раз|мътя, раз|веселя, раз|будя; раз|пеня, раз|горя, раз|топя); на равнище префигиран глагол семантичният сбор се раздвоява на осъществимост (с разновидности: промяна, резултатност, всеобхватност) и на дейностна насоченост. Границите между двата варианта са неясни, преминават един в друг. Все пак всеобхватността е по-абстрактна, характеризира предимно предикати за природни, неодушевени явления (напр. раз|кисна, раз|горещя, раз|нищя), докато глаголите за емоционално въздействие представят дейностна насоченост към обект-лице (срв. разведря, раз|трогна, раз|сърдя и мн. др.). Глаголи като раз|въдя, раз|*множа, раз|плодя изразяват дейностна насоченост на създаване или възпроизвеждане под влияние на акционното значение на префикса (срв. и речниковото представяне ‘правя да се увеличи по брой’). Същите глаголи за изявеност на физиологична проява (раз|множа се, раз|въдя се) при префигирането си предават и степен на измеримост – голямо количество. Включването на частицата-морфема се за възвратност “деобективира” глагола – при рефлексивните формации липсва именно каузативността[7], можем да говорим само за изменение на субекта във вид на самоосъществяване.

Съществува взаимовръзка между функцията обхващане на представката и осъществимостта като неин резултат – при глаголите за дейност-въздействие (раз|пилея, раз|пръскам, раз|точа и др.) общият сбор е цялостно, пределно действие, което е в зависимост и от представата за множественост на обекта (напр. раз|съблека, раз|грабя). В други примери за манипулация същата функция на префикса води до физическо преобразуване в обекта, при това с означаване на прекомерна (раз|варя, раз|паря) или слаба (раз|квася) степен.

Базисът при част от глаголите за състояние, чийто резултат е настъпване на субективно състояние при цялостна осъществимост, е свързан с представяне на въздействието като преживяване[8]. В този случай представката маркира обхващане от началото. Интересен е фактът, че с основните преходни глаголи като жаля, блажа, тъжа всеобхватността се реализира при едновременно префигиране и рефлексивиране (разблажа се, разтъжа се, както и с мотивираните от прилагателни разруменя се, разведря се, докато при безобектните глаголи (напр. раз|вълнувам се, раз|колебая се, раз|ширя се) същите значения се предават само от представката.

Глаголите за възприемане (4,1%, т.е. 26 глагола) спадат към сферата на интелектуалната деятелност. С подобни понятия за отвлечени духовни същности префикс раз- модифицира глагола със значение обхващане, като резултатът е всеобхватност (раз|питам, раз|съдя, раз|*ясня).

2,9% (18 лексикални единици) са префигираните глаголни лексеми за положение. При раз|перя, раз|простра /се/, раз|зина /се/ и др. представката сигнализира обхващане, а префигираният глагол означава или цялостна осъществимост, или движение (раз|ветря се). Съчетавайки се с лексеми, които позволяват описание ‘поставям/държа продължително време (в течност) и предизвиквам изменение/унищожаване’, структуриращата функция отново е обхващане към СР дейностна насоченост – физическо преобразуване и преход към ново състояние (раз|*ложа /се/, раз|кисна се, разплуя се).

Семантичната тежест на значението обхващане нараства при глаголите за изявеност. Цялостно обхващане изразяват освен глаголите за състояние като раз|мътя се, разсъхна се, разясни се, така и означаващите ответна реакция в отговор на въздействие или на някаква промяна префиксални образувания раз|лая, раз|смея, раз|вонея и др. Втората група се характеризира с резултат осъществимост на промяна в обекта в резултат на предизвикване. Сред глаголите за състояние едни изразяват субстантивен/адективен признак (срв. развиделее се, раздени се), а други (като разшупна се, разчервенея се) могат да се дефинират като ‘ставам/съм/показвам се/изглеждам някакъв’.

Накратко предпочитанията на тази функция са към глаголи за въздействие с негативен смисъл и външна промяна или преобразуване в обекта. Причината според нас трябва да се търси в силно изразеното значение за акционност на представката (представа за действие, което променя предмета, към който е насочен). Обхващането води до осъществимост при глаголи, изразяващи положение, самоизява и състояние; съчетаването със семантика за придвижване реализира преход към ново положение; начинателност се усеща в глаголите за преживяване. При една семантична група глаголът неизменно се асоциира със съществително име, изразяващо емоционално състояние, чувство или действие (напр. раз|тревожа /се/). Различието между глаголите и в семантичната функция на представката се обяснява с липсата или с наличието на двойката признаци ‘каузативност/некаузативност’. Отрицателно маркираният признак се внася от рефлексивната частица[9].

¨ При ексцерпцията на материала обособихме доста на брой лексеми, в които структурната функция на представката е с насоченост към промяна и с обхващане на обекта (глаголите са граматически преходни). Вътрешното разчленяване се дължи на различните мотивиращи основи, които изразяват въздействие, и на видовете дейностна насоченост. Наблюдаваме следните зависимости: девербалните деривати (напр. раз|пукам, раз|плескам) представят физическо преобразуване; производните с мотивиращ признак качество за веществен състав, с физически характеристики за твърдост, размер, цвят и т.н. означават ‘снабдяване с признака при промяна на форма и вид’ (разводня, размекна, разшироча); ако в префигирания глагол е залегнала идеята за субстанция префиксалната функция конструира глаголи с преносен смисъл преход към ново физическо/духовно състояние при активно духовно преобразяване на субекта (разгащя /се/, разпищоля се, разюздя се). Субектността се внася от частицата-морфема се, а елементът раз- като съставка от прекъснатия формант бележи качествената промяна.

Глаголите за самоизява се отличават с изключително разнообразие. С глаголи за поява или развитие представката означава промяна в обекта/субекта, а резултатът е дейностна насоченост с промяна на форма и вид или преход към ново състояние (раз|цъфна /се/, раз|расна). Не се променя положението и с глаголи за състояние, които изразяват ‘проявление на признак и неговото придобиване’ и представят началната фаза от процеса (разхладя се, разхубавя се, раз|бесувам се).

¨ С глаголи за активно извършвани действия (напр. играя, ритам, паля) префиксът се специализира за изразяване на интензивност от началото, като прекъснатата морфема раз-...се представя и увлеченост на субекта от действието. Това са непреходни глаголи за състояние, съсредоточено в субекта. В семантичния резултат се съчетават фазовостта /настъпване/ и измеримостта /във вид на интензивност като количество, времетраене или повторителност/ - разлапам се, размахам се. Ако глаголът изразява активност на процеса, породилият се резултат е на действено състояние на субекта вследствие на осъщественото от него действие. Допълнителни отново са семите ‘начало’ и ‘измеримост’ – активизиране, интензивност, степен. Словообразувателният тип се представя чрез формулата раз-...се (напр. разжъна се, разпиша се) или по-редките случаи на самостоятелна префиксация (раз|червеня). Въпросните глаголи са от семантичните полета за дейност, с подразделянето им на дейности-процеси (размета се, разработя се, разчистя се) или на действия-възприятия (разчета се). При глаголите за съзерцание или мисловност като идеална дейност представката в комбинация с възвратния елемент се означава интензивност от началото, а семантичният скок представя състояние от неговото начало, с вдълбочаване в действието на субекта до прекомерност (размечтая се, размисля се).

Ясно се разпознават глаголите за движение с определена посока на преместване в пространството[10], когато означават преместване с активизиране от началото на протичането си (разприпкам се, разпъпля се, разшавам се). Значението на прекъснатата морфема раз-...се характеризира процеса на движение откъм фазовост, интензивност, повторителност или продължителност.

Най-обширният корпус от глаголи за самоизява (19% или 120 глагола) се отличава с маркираност по интензивност от началото на процеса/състоянието. Своеобразни изключения от правилото са раз|смея се, раз|хиля се (представят самоизява и представката означава поставяне на начало) и раз|богатея, раз|тлъстея, раз|свирепея[11] (пример за състояние с “чиста” интензивност на префикса). Семантиката на активизиране от настъпване на състоянието делим на две групи според дериватите - глаголи за състояние или за самоизява. Всички производни се характеризират с широк набор от параметри откъм начин на протичане – освен неизменната фазовост, се срещат и семите ‘интензивност’, ‘увличане’, ‘степен – прекомерност, сила’, ‘активизиране’, ‘продължителност’ и т.н. Представени са префигирани глаголни лексеми от различни по семантика класове. Към глаголите за състояние причисляваме изразяването на физиологични прояви и състояния, на особености в поведението (разхъркам се, разтреперя се; раз|лигавя се, разлудувам се и др.), както и предикати за външен израз на емоционални/психични реакции (разпъшкам се, разхлипам се и др.). Лексемите за състояние представят различни природни явления, които метафорично могат да се пренасят и върху одушевени същности (разбеснея се, развря се, раз|зеленея се и др.); издаване на разнообразни по характер звуци – природни, механични, животински (разбумтя се, раздумкам се, разграча се, разджавкам се и др.) и произвеждане на звук чрез глас – обикновено тази група е “подвижна”, между глаголите за говор и за звукова изява (раздрънкам се, развайкам се, размърморя се, разфилософствам се и др.).

Можем да обобщим наблюденията си, че появата на словообразувателната формула раз-...се обикновено предполага активизиране на процеса от неговото начало, докато префикс раз- , прибавен към рефлексивен глагол най-често изразява обхващане/цялостност. Същевременно представените глаголи от различни категориално-семантични полета се оказват в най-голяма степен обременени с много второстепенни семантични компоненти, които характеризират глаголното действие откъм интензитет, темпорален отрязък, времетраене, повторяемост. Всъщност семите ‘силна степен’ и ‘продължителност’ съвсем не са задължителни за всички глаголи. Тук е мястото да припомним и прецизното наблюдение на Ст. Георгиев /Георгиев 1993, с. 143/, че глаголите за речева дейност са способни на преход от полето за самоизява към лексикалното поле за дейност-говор, благодарение на насочеността си към субект[12]. Възможно е, семата ‘насоченост’ при речевите предикати да се неутрализира от количествените характеристики на процеса.

¨ Семантичната функция на префикс раз-, която определяме като отнемане, отстраняване; противоположно/обратно извършване се отличава с активност на деривационните модели. Близо 10,3% (65 от глаголите) за дейност-обработка (тук се включват и отделни глаголи за движение, напр. въртя) изразяват положително осъществени действия (с положителен резултат ‘правя да има/създавам/поставям/ слагам’), в които представката поражда новия семантичен резултат на дейностна насоченост с промяна на форма/преход към ново положение. Забелязва се предпочитание на възвратните формации към изразяване на преход (разоръжа се, разпаша се, разсъня се).

Семантичният резултат осъществимост откриваме при глаголите за възприемане раз|мисля, раз|съдя, раз|гатна, раз|чета, своеобразно отделяне в мисловен план, а при раз|реша – достигане до предел. Малко глаголи се градят върху мотивиращия признак на основата ‘засягане’ и към тях се прилага функцията на разчленяване, отделяне. Всички деривати изразяват дейностна насоченост с физическо преобразуване на обекта (напр. раз|дъвча, раз|хапя, раз|чукам и др.).

При обратното извършване забелязваме следното диференциране: семантичният резултат може да бъде дейностна насоченост с промяна на форма и вид, ако действието е визуално конкретно /напр. разбуля, разгъна – постигане на нова форма в резултат на обратно действие/ или преход към ново състояние/положение в сферата на по-абстрактно действие или идеална дейност (мисловна, емоционална, духовна). Дейностна насоченост–физическо преобразуване имаме при СБ на основата въздействие или засягане с нарушаване на целостта на обекта /троша, сека/. При нарушаване на състоянието, в което се намира обекта или субекта, статичноста на признака временно става нерелевантна за ситуацията и настъпва промяна–преход към ново състояние или положение (раз|треса, разхлабя, разкривя – преимуществено при глаголи за движение и дейност-въздействие).

Често се преплитат признаците ‘нарушаване целостта на обекта’ и едновременно с това ‘промяна на неговата форма и вид’ (разглобя, раз|мачкам, раз|къртя; разграфя, раз|чопля и др.) – включват се или преобладават основно глаголи за дейност-въздействие или засягане, за обработка /раз|ровя, раз|ора, раз|браздя/, за движение /раз|крача/ и за положение /разгранича, разклоня/.

Във вид на селекционно правило ще изведем забраната префикс раз- като носител на семантична функция за отделяне, разчленяване да встъпва в съчетание с глаголи за въздействие и засягане, тъй като те имплицитно съдържат в основата си признак ‘отстраняване или делене на части’. Този извод се подкрепя от глаголи като раз|цепя, разтроя, разслоя, раз|ръфам, раз|чупя, раз|поря, раз|трия и мн.др., а изразява обхващане или достигане до някакъв предел. Впечатлението, че и тук глаголната представка означава отделяне според нас се дължи на по-силното синтагматично “излъчване” на кореновата семантика за съществуване под формата на обособени части или поради присъствието на идеята за засягане на предмета с резултат “двоене”. Обратно, с глаголи, които означават свързване, цялостност на обекта, единична обособена проява или еднократен акт на движение, на поставяне в пространството изпъква разделителното значение – срв.: раз|лепя; разклоня; раз|*ложа; раз|сипя. В примерите раз|раня, раз|вредя и раз|човъркам се включва допълнително сема ‘повторителност’ като начин на извършване.

Представената позиция е минимална част от цялостен дисертационен труд на тема: “Синтагматика и семантична функция на глаголните представки в съвременния български език”.

В търсене на своеобразието на глаголната префикс раз- и на спецификата в семантичното многообразие на неговите семантични функции, активно прилагаме следните методи за анализ: обобщаване и систематизиране на резултатите от: компонентния метод, словообразувателния подход, морфемния анализ; обособяване на синтагматичните модели на префигиране с понятията синтагматична база, функция и резултат, на които на словообразувателно равнище, съответства отношението първична основа–представка–производна основа; процедура на йерархизиране на семантичните компоненти, което подпомага да се открои семантиката на префикс раз- в разглежданата функция.

Опитахме да открием обяснение за семантичната полифункционалност на глаголната представка раз-, чиято многозначност е породена от съвпадението или от несъвместимостта между мотивиращи основи, структурна функция на префикса и семантичен резултат в производния глагол. Изводите, представени обобщено, са:

q Семантичната функция на префикс раз- многопосочност се съвместява най-често с резултат отнесеност по място при глаголи за въздействие, за съобщение; за отношение и за движение – последните две категориално-семантични полета се свързват и с ограничение ‘множествен субект/обект’;

q С каузативи и с глаголи за въздействие, които имат за резултат изменение на обекта, представката сигнализира обхващане, а не отделяне. Тук се отнасят и деадективните глаголи, които можем да опишем чрез семантична перифраза ‘правя някакъв’. При глаголи, в които представката функционира в значение обхващане е забележимо предпочитанието на афикса към глаголна основа за дейност-въздействие или за обработка при очакван резултат осъществимост, цялостност, пределност. При част от глаголите за емоционално състояние на субекта като външно въздействие морфема раз- маркира обхващане от началото. С глаголи за интелектуално възприемане същата функция води до всеобхватност;

q Отделихме група глаголи, в която не се разчленяват ясно функциите на обхващане и на промяна на предмета. Подобна “симбиоза” се характеризира и със специфичен резултат на дейностна насоченост, който може да представя процес на физическо преобразуване (при девербални производни и при глаголи за движение с базова сема ‘засягане’–разводня), както и преход към ново състояние – физическо и духовно (основно с глаголи, мотивирани от съществителни имена за поведение–срв. разхайтя се). Спрямо глаголите за природна самоизява семантиката на префикса промяна в обекта или субекта естествено се свързва с резултат промяна на форма и вид или преход към ново състояние, който може да бъде нюансиран и като настъпване;

q Глаголите за съсредоточено в субекта състояние, които освен това съдържат и признака ‘активност на осъществяване’, предпочитат семантичната функция интензивност от началото. Това са преди всичко глаголи от полетата за дейност като обработка, възприемане, съзерцание; за движение в определена посока; за изявеност – с подкласове самоизява на природна даденост и състояние на субекта;

q Продуктивната функция отнемане, отстраняване има афинитет към префигиране на глаголи за въздействие-обработка с цел положително осъществяване. Активен модел представят и глаголите за социална и обществена активност, както и примери за изявеност като физиологично състояние. Отново подчертаваме невъзможността представка раз- в значение обратно извършване да приема като мотивиращи, основи, които съдържат имплицитен семантичен признак разчлененост, частичност. Измамното впечатление за семантично реализиране на такъв деривационен акт се дължи на силното влияние на корена с базово значение делене на части. Можем да приведем и друг довод, подкрепящ изказаната тук позиция. С глаголи, които носят идеята за свързване и за ненарушена цялостност на обекта, подобно затруднение не възниква и представката свободно встъпва в своята разделителна функция;

Изложените аспекти от обширния проблем за дистрибуцията и за семантичното пораждане на глаголните префиксални функции в българския език поставят сериозни изисквания за точност и изчерпателност пред всеки изследовател. Авторът приема с благодарност евентуални възражения и препоръки в подкрепа на домогване до преследваната истина за семантиката на глаголните представки.

БИБЛИОГРАФИЯ

1. Авилова 1976: Н. С. Авилова. Вид глагола и семантика глагольного слова. М., 1976.

2. Атанасов 1998: Др. Атанасов. Проблеми на морфо-семантичната структура на думата. // Български език /БЕ/, кн. 4, 1998, с. 30-35.

3. Андрейчин 1978: Л. Андрейчин. Основна българска граматика. С., 1978.

4. БЕР 2002: Български етимологичен речник, т. 6, П – С, С., 2002.

5. БТР 2003: Български тълковен речник, С., 2003.

6. Ватева 2001: В. Ватева. Семантична класификация на преходните глаголи за движение. // Традиция и съвременност в българския език. С., 2001, с. 230-234.

7. Гак 1966: В. Г. Гак. Опыт применения сопоставительного анализа к изучению структуры значения слова. // Вопросы языкознания, кн. 2, 1966, с. 97-105.

8. Георгиев 1985: Ст. Георгиев. Морфология на съвременния български книжовен език (избрани лекции по семантика и словообразуване на имената и глаголите). ВТ., 1985.

9. Георгиев 1993: Ст. Георгиев. Българска семасиология. ВТ., 1993.

10. Георгиев 1996: Ст. Георгиев. Морфология на българския книжовен език. ВТ., 1996.

11. ГСБКЕ 1983: Граматика на съвременния български книжовен език, т. 2. Морфология. С., 1983.

12. Деянова 1974: М. Деянова. Към вторичната префиксация на българския глагол. // БЕ, кн. 6, 1974, с. 501-513.

13. Деянова 1978: М. Деянова. Някои сърбохърватско-български паралели при словообразувателно характеризирани начини на действие. // БЕ, кн. 2, 1978, с. 120-127.

14. Динева 1985: А. Динева. Семантика на каузативните глаголи в българския език. // БЕ, кн. 2, 1985, с. 140-148.

15. Железарова 1995: Р. Железарова. Лексикална асиметрия при глаголите в българския и чешкия език. // Съпоставително езикознание /СЕ/, кн. 2, 1995, с. 23-31.

16. Зидарова 1996: В. Зидарова. Фазовата семантика “начало на действие” и нейното изразяване в българския и полския език. // Szóste kolokwium slawistyczue polsko-bulgarskie. Poznan, 1996.

17. Иванова 1974: К. Иванова. Начини на глаголното действие в съвременния български език. С., 1974.

18. Крумова-Цветкова 1994: Л. Крумова-Цветкова. Семантичната категория количество. // Българско-полска съпоставителна граматика, т. 4, 1994.

19. Кръпова 2000: И. Кръпова. Лекции по езикознание. Пловдив, 2000.

20. Кубрякова 1999: Е. С. Кубрякова. Проблемы словообразовательной семантики (аффиксы и их роль в формировании словообразувательного значения). // Актуални проблеми на българското словообразуване. С., 1999, с. 35-44.

21. Матеев 1952: Др. Матеев. Семантиката на глаголните представки и нейното отражение към видовото значение на глаголите. // Известия на института за български език, кн. І, 1952, с. 5-91.

22. Михайлова 1983: Г. Михайлова. Семантична субкатегоризация в лексико-семантичния клас на глаголите за съобщение. Обект, задачи и методи на изследването. // ИИБЕ, кн. 25, 1983, с. 90-117.

23. Никитин 1974: М. В. Никитин. Лексическое значение в слове и словосочетании. Владимир, 1974.

24. Никитин 1988: М. В. Никитин. Основы лингвистической теории значения. М., 1988.

25. Пернишка 1988: Е. Пернишка. Начинът на действие и словообразувателното систематизиране на славянския глагол. // Славистичен сборник, БАН, С., 1988, с. 5-16.

26. Радева 1987: В. Радева. Българското словообразуване. С., 1987.

27. Радева 1991: В. Радева. Словообразуването в българския книжовен език. С., 1991.

28. Радева 1993: В. Радева. Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български език. С., 1993.

29. РБКЕ 1959: Речник на българския книжовен език, т. 3, С., 1959.

30. Стракова 1988: Вл. Стракова. Компонентен анализ и глаголна префиксация (принос към деривационната типология). // СЕ, кн. 1, 1988, с. 37-42.

31. Халачева 1998: Св. Халачева. Омонимията при някои префигирани глаголи. // ВВОВУ “В. Левски” – Юбилейна научна сесия’98 с международно участие. Научни трудове, кн. 61, Филологии, ч. І. ВТ., 1998.

32. Христов 1974: П. Христов. Глаголните представки с пространствено значение в български и френски език. // ТВТУ, ФФ, т. X, год. 1972/1973, кн. 1, С., 1974, с. 181-210.

33. Христов 1975: П. Христов. Глаголните представки и начините на действие в български и френски език. // ТВТУ, ФФ, т. XІ, год. 1973/1974, кн. 1, С., 1975, с. 301-370.

34. Христов 1979: П. Христов. За езиковото значение на глаголните префикси в българския език. // БЕ, кн. 2,1979, с. 120-128.

35. Христов 1981: П. Христов. Дистрибуция на глаголните представки в романските езици в сравнение с българския език. // ТВТУ, ФФ, т. XVІ, год. 1979/1980, Езикознание, кн. 2, С., 1981, с. 41-89.

36. Чакърова 1998: Кр. Чакърова. Езикови средства за изразяване на дистрибутивно множество от ситуации в съвременния български книжовен език. // Славистика, Пловдив, 1998, с. 143-154.

[1] Под въздействие разбираме също засягане, каузиране или причиняване на промяна в състоянието или положението на обекта (респективно на субекта). Повечето от глаголите за дейност-въздействие могат да се дефинират чрез изразите ‘правя, осъществявам като движа’ или ‘правя да се движи/премести от едно място на друго’. Обособяваме и глаголи със семантично описание ‘правя да се мести в различни посоки/правя да издава някакъв звук в резултат на въздействие’.

[2] Според Г. Михайлова този клас се базира върху архисема ‘общуване’, според различните диференциални семи ‘доверявам’ (разглася) или ‘оповестявам’ (разкрия, разчуя се) се формират отделни подкласове /Михайлова 1983/.

[3] Словообразувателните формули, представени обобщено са: V+раз-...се (разлетя се, разстъпя се), Vсе+раз- (раз|вея се) или V+раз- (раз|веда).

[4] Заслужават внимание изводите, формулирани от Крумова-Цветкова: при изразяване на количество в пространството и времето “...чрез глаголните префикси се извършва модификация или мутация в значението на глагола, като се внася количествена характеристика за множественост и за многосубектност/многообектност на действието. (...) Дистрибутивните глаголи задължително конотират в българския език субект /и обект – бел. моя,Т. К./ множество непреходни (съответно преходни) префигирани глаголи (...), означаващи изчерпване на сборно, съвкупно множество събития или състояния с множество обекти, както и глаголи с префикс раз- (...) със същото значение и с допълнителен компонент за разпръскване в различни посоки” /Крумова-Цветкова 1994, с. 139/.

[5] Тук ни интересува един аспект от изследването на Кр. Чакърова по въпросите за глаголната плуралност /времева и пространствено-материална/ - ситуациите на дистрибутивна множественост. По мнението на авторката “цялостното действие се оказва разпределено между всички участници в дистрибутивната макроситуация, т.е. – пространствено-дискретно” /Чакърова 1998, с. 143/. За нас е важна ролята на префикс раз- при изразяването на т. нар. диверсативно множество (“с характерната за него експликация на центробежно движение от някаква централна точка към различни пространствени пунктове, детерминиращи броя на отделните участници в макроситуацията” /пак там, с 144/). Пространствената разчлененост на действието при Чакърова отговаря на нашите понятия насоченост в много посоки и отнесеност по място.

[6] Става въпрос за т. нар. квазидистрибутивно множество /вж. Чакърова 1998/, чието вербализиране “е в голяма степен свързано с партитивното възприемане на някакъв цялостен предметен актант” /Чакърова 1998, с. 145/. Негови представители са глаголи като раз|бия, разчленя, раз|чупя, раз|сека и др.

[7] Използваме термина каузация в значение причиняване на състояние като дейностно извършване. Напълно сме съгласни с позицията на М. В. Никитин: “В семантиката на приведените каузативни глаголи са представени и мисълта да въздействие, и мисълта за признака – следствие от това въздействие. (...) Цялостното значение на каузативния глагол се явява обуславящото го въздействие” /Никитин 1988, с. 85/.

[8] Към полето за преживяване включваме “глаголи, изразяващи физически и психически състояния на субекта (...) като динамичен процес” /Авилова 1976, с. 80/, както и за емоционално отношение към някого или нещо.

[9] В подкрепа привеждаме становището на В. Радева за наличие на “каузиране на внесения от мотивиращата дума признак” във фактитивни глаголи като разведря, разхлабя, разтъжа (със словообразувателно значение ‘снабдявам нещо с признака, внесен от мотивиращата дума’) и некаузативните разведря се, разширя се, разтъжа се (със значение ‘придобивам/получавам признак’) /Радева 1993, с. 128-138/.

[10] При определяне на лексикално-семантичната група глаголи за движение се основаваме на постигнатото от В. Г. Гак /Гак 1966/ и на резултати от статия на В. Ватева /Ватева 2001/. Важно за нас е уточнението, че някои безпредставъчни глаголи, които притежават сема ‘несамостоятелност на движение’ (напр. люлея, клатя, въртя, махам, друсам), под влияние на физическо въздействие от страна на субекта, преподреждат своите семантични признаци. Следователно компонентът ‘движение’ вече няма ранг на архисема, което позволява отнасянето на префигираните с представка раз- глаголи към други семантични групи (най-често – за дейност-въздействие).

[11] Не можем да се съгласим с характеризирането на този семантичен тип от Н. С. Авилова като ‘постепенно установяване на признака/състоянието на субекта на действието’ /Авилова 1976, с. 168/. Такава дефиниция би могла да е валидна само за безпредставъчните им съответствия.

[12] В “Българска семасиология” глаголите за говор са обяснени като “резултат на трансформирането на значението за самоизява на лице чрез говор поради насоченост на проявата, с която тя се отнася към лица и предмети”. Идентичните семи са говор, съобщение, насоченост; допълнителните – рефлексивност, имперсоналност, частичност, мнение, разкриване, съвет, слух и пр. /Георгиев 1993, с. 143/.

[13] Ще посочим следните дефиниции: ‘правя да бъде: в брак/в определено състояние/по определен начин/убеден, да вярва в нещо/тайна, на скрито’ – за венчая, туря, тъкмя, уверя, убедя, крия; ‘правя да има: шифър/жена/було/гънки/дипли/’ – за шифровам, женя, буля, гъна, дипля. Възможността за такава семантична перифраза идва от мотивираността на глаголните лексеми (формално от словообразувателна гледна точка, или въз основа на асоциативна връзка) от съществително име.

[14] При определяне на основанията за класифициране на глаголите по семантика се съобразяваме с изследването на М. В. Никитин за отнесеността на предикатите към духовната или материалната сфера на деятелност /Никитин 1988, с. 84/.