Към производните значения на глаголната представка раз- в съвременния български език

Към производните значения на глаголната представка раз- в съвременния български език

(доклад, представен на колоквиума по повод 70-годишнината на проф. Хилмар Валтер –

5 декември 2003 г., гр. Велико Търново)

Глаголната префиксация отдавна е обект на задълбочени проучвания в българистиката. Способността на деривационните морфеми да произвеждат различен смислов ефект върху мотивиращата основа, с която избират да се съчетават, както и непредсказуемостта на новото семантично качество правят този аспект от функционирането на глаголните представки благодатно поле за изследователски търсения.

Обстойно са проучени въпросите за деривационната (лексикална, словообразувателна) и перфективираща функция на префиксите /К. Иванова, М. Деянова, П. Христов/. Като езиковед, който се занимава изключително с проблематиката на глаголните представки, Калина Иванова проследява въздействието им върху лексикално-граматичната категория вид на глагола, разнообразните начини на действие, явленията десемантизация, граматикализация, субсумпция – като резултат от функционално-семантично взаимодействие на различни по статус граматични категории. Разглеждани са и българските полипрефигирани глаголи като особено внимание се отделя на алгоритъма за присъединяване и отношението първична~вторична представка, както и на значението на най-късния елемент от словообразувателно гледище1. От гледна точка на категориалната принадлежност на произвеждащата основа (глагол, съществително или прилагателно име), според семантичната и словообразувателна производност на мотивиращата основа и, не на последно място, на активната преобразуваща роля на словообразувателния формант В. Радева детайлно разчленява отделни словообразувателни категории и субкатегории деноминални глаголи. Станьо Георгиев представя семантичния влог на представката в структурата на глагола като акцентира върху лексикално-категориалната принадлежност на глаголната основа към определен семантичен клас (глаголи за дейност, движение, състояние, самоизява, положение и протичане). Съотношението и произхода на представките от предлозите, техните функции и взаимни влияния са обект на проучване от В. Константинова.

Чрез представения откъслечен обзор на изследваното досега се опитваме да открием свое неизследвано “пространство” за наблюдение. Струва ни се, че синтагматиката като пораждащ акт в семантико-функционалната производност на представките остава встрани от научното дирене. Поради това в настоящата статия избираме да съсредоточим вниманието си върху проблема за семантичното вариране на глаголната представка раз- в зависимост от категориалното значение на производящите основи. Ще се опитаме да изведем и основните закономерности на вътрешно-структурните и вътрешно-семантичните отношения, в които се включва тази представка. Актуален е и въпросът за наличието на толкова разнородни семантични варианти в една и съща представка (напр. многопосочност на действие; обратна насоченост; активно протичане от самото начало; проява и настъпване на състояние; сдобиване с качество или признак).

Обект на наблюдение са префигираните глаголи с представка раз- (ексцерпираният материал включва приблизително 630 глаголни лексеми), които след обстойно проучване разпределяме в няколко групи и подгрупи според “семантичния влог” на префикса, и съобразно съществуващата общност в лексикалното значение на мотивиращата основа.

Като изходна позиция за представяната тук класификация залагаме гледната точка на Др. Хр. Матеев за развоя в значенията на представките. В своята студия “Семантиката на глаголните представки и нейното отношение към видовото значение на глаголите” ученият набелязва четири категории представки – единично-пространствени, сумарни, темпорални и модални. В най-ранен етап префиксите се намират в своя първичен, пространствен стадий от развоя на значенията си и означават място или положение в пространството. В резултат на многовековно езиково развитие някои представки придобиват, наред с локалните си значения, и значения за време – “при което те вече бележат направо граничен момент от времетраенето на състоянието” /Матеев, 1952, с. 73/. В новобългарския език съществуват следните нови типове представки: 1) със сумарно-пространствени и 2) с временни (темпорални) значения /пак там, с. 74/. Авторът отбелязва и зараждането на още една категория – на модалните префикси, “сиреч такива, които определят глаголното действие не по място или време, а по начина на извършването му” /с. 77/.

Нашето виждане за полифункционалността на префиксите (и, в частност, за полисемията при раз-) се потвърждава и от закономерностите на езиковия развой, проникновено забелязани от Др. Матеев:

Ø “Връзка и взаимодействие между основните фактори, на първо място, между значенията на представките и същностните и видови значения на сложните основи...”;

Ø “Постепенно и незабелязано натрупване количеството на случаи с употреба на представките във вторичните им значения, което води към семантично раздвоение, а при отделни случаи – и разтроение, и разчетворение на значенията им”;

Ø “Семантично развиващите се представки във всеки момент от своя развой представят диалектично единство от противоположности: първични, прости, и вторични, по-сложни значения” /с. 90/.

Въз основа на представеното мнение, може да се приеме тезата за семантична производност на представката от нейното първично значение и за преобразуването му под влияние на вътрешната парадигма на самия словообразувателен елемент.

“Семантичното пространство” на префикс раз- се структурира благодарение на мотивиращия признак ‘разнопосочност’, който варира при свързването си с различни глаголни или именни основи2. Семантичният резултат от въздействието на мотивиращия признак върху първичните основи се изразява в поява на нови производни значения. Съзначенията на основното пространствено значение, което носи в най-конкретен вид мотива за семантична производност, са вече доста абстрахирани и изразяват по-сложни отношения на ‘степен’, ‘интензивност’, ‘времетраене’ и т. н.

Локалното значение на глаголната представка раз- е първичното значение, което представя действието като извършвано с насоченост (или ориентираност при глаголи за движение) в различни посоки. Общият брой на глаголите, мотивирани от пространственото значение на раз- е 114 или 17,8% от целия корпус глаголи.

Свързвайки се с първични основи, които означават ‘преместване в пространството чрез въздействие’, ‘промяна на местоположение’, ‘движение’, ‘заемане на или поставяне в определено място’ префикс раз- изгражда семантичния резултат ‘правя предмета да промени мястото си в много посоки’ (при 12% от всички наблюдавани глаголи - например: разблъскам, раздърпам, разпратя, разпространя, разпъдя, разселя и много други). Ако основата внася като мотивиращи семите ‘отделяне’ и ‘разпръскване’, новото семантично качество при глаголи като развея, разлея, разпилея, разпръсна, разроня обособява самостоятелен подклас. Със семантика ‘правя предмета (обекта) да се разпространи в пространството’ са следните глаголи за дейност (разглася, разпитам, разчуя се), производни от глагол за звукова самоизява. Отделен лексико-семантичен вариант на изследваните глаголи наблюдаваме при разграбя, разгреба, раздам, разкупя, разплатя и други. Мотивиращият признак ‘разнопосочност’ селектира първични основи, които представят различни отношения на притежание, присвояване, обработка със семантичен резултат ‘правя да се осъществи отнесеност към множествен субект до изчерпване на предмета’. В отделен подклас се включват малък брой глаголни лексеми, чието производно значение е ‘правя предмета да се увеличи по място или количество’ – сравни: размацам, разцапам; развъдя, размножа, разплодя.

Вторият ясно разграничим клас са глаголите за обръщане посоката на действието (92 примера или 14,7% от ексцерпираните глаголи). По произход значението ‘обратно действие’ е в тясна връзка с конкретното пространствено значение. Хипотезата ни за неговия развой се основава на семантичната близост с насочеността на действието навън, което по същество съвпада с извършване в противоположна посока. Тази особеност на представка раз- да изразява противоположно действие или дейност с обратен резултат се дължи изключително на мотивираността на производната основа от полето за дейност с признака ‘положителност’. Тук мотивът за подобна производност е ‘промяна в обратна посока’. Заслужава да се отбележи фактът, че почти всички глаголи имат антонимен по значение еквивалент, най-често без представка в състава си, но стабилно са застъпени и глаголи, префигирани с други префикси, чиито смисъл е противоположен на афикс раз- с ‘обратна насоченост’. Възможно е антонимията в представките да бъде основната причина за поява на глаголи като разбрадя, развенчая, раздумам, разнижа, разоблача се, разсуча, разсъня (и много други). Стигаме до извода, че в резултат от семантичното преобразуване под влияние на представката е налице категорична промяна в посоката на действие - от извършване в положителен план и с положителен резултат до обръщане с отрицателен знак и дори пълно прекратяване на процеса. При отделни глаголи (например: разбуля, разгъна, разгърдя, раздипля, разкрия) присъствието в произвеждащата основа на сема ‘покриване на повърхност или стесняване по място’ придава на префикса, освен вариращия признак ‘обратност’, и оттенък ‘проникване, вдълбочаване’.

Българската представка раз- е носител и на темпорално значение, но то се реализира почти винаги с участието на рефлексивната частица-морфема се. От друга страна, “темпоралността” в префикса отграничава само началния момент от времетраенето на действието, блокирана е възможността да се изразят други периоди от времевата ос. Новата семантика на производния глагол се носи от целия формант раз-...се и може да я дефинираме така: ‘начална фаза от настъпване на състоянието’. Тук представката предпочита комбинацията с първични основи, които представят физическо, психическо, емоционално или душевно състояние (например: разбунтувам се, разведря се, разнежа се, разсмея се, разхалтавя се, разхиля се, разчервенея се) или природна проява като даденост (развиделее се, разсъмна /се/, разясни се). Тези производни глаголи са от семантичните полета за състояние и самоизява. Относително малкият процент глаголи с начинателно значение (6,6%) потвърждава ниската продуктивност на глаголния префикс раз- в темпоралната сфера.

Коренно различно е положението със същата представка като модален словообразувателен елемент, представящ действието откъм начин на извършване, степен или сила (изявеност). Модалното значение е вторично, производно от първичното, при което се наблюдава раздвояване на значенията за степен (интензивност) и за обхващане. Но интензивността в повечето случаи е неотделима от началната фаза в протичането на едно действие, поради което обособяваме в самостоятелен клас така нареченото интензивно значение на глаголите с префикс раз-.

Мотивиращият признак ‘разнопосочност’ се видоизменя и започва да означава вече ‘цялостност’. Семантичният резултат често се обобщава като ‘достигане до резултат’ или ‘финалност’. Съгласно фактора ‘безвъзвратна промяна в облика на предмета’ различаваме два типа значения: 1) каузативно3 - каузиране на дейност или състояние (среща се при 101 глагола или 16%) и 2) изменение на субекта или обекта (обхваща 13% от ексцерпирания материал или 84 глаголни лексеми). Мотив за семантичното разчленяване на глаголите с каузативно значение на представката е признакът ‘цялостност (всеобхватност)’. В резултат от въздействието върху основите (предимно за дейност и състояние) регистрираме най-разнообразни производни значения, които само ще щрихираме:

- ‘правя предмета да се измени по форма и строеж’: тук отнасяме мотивиращи основи със семантични компоненти ‘движение на течност’, ‘изменение във веществения състав при обработка’ (разбълникам, разводня, разкисна, размириша, разпеня, разтопя);

- ‘правя предмета да придобие определено състояние (качество или вид)’: подкласовете се разчленяват според особеностите на първичните произвеждащи основи – разбудя, развълнувам, разглезя, раззеленя, разрева (основните глаголи означават проява на състояние – физиологично, психично, емоционално), разхладя, разширя (изразяват снабдяване с признак);

- ‘правя да се осъществи дейност на вникване’ – това значение като цяло се поражда от абстрактната семантика на глаголи за познание и интелектуална дейност. В разбера, разгадая, разпозная, разработя, разсъдя, разузная, разчета се актуализират следните семи: ‘проява на зрително възприятие или говорна изява’, ‘мисловност’, ‘познание’. Комбинирайки се с ‘всеобхватността’ на мотива, те създават впечатлението за разкриване същността на обекта, който се визира.

Трансформацията на субекта или обекта винаги има за резултат разчленяване на предмета. При по-малка част от глаголите ‘цялостността’ на префикса означава и ‘изчерпаност или тоталност на действието’. По този начин субективно се засилва представата за обезформяне чрез въздействие в силна степен, натиск, удар. В глаголите разваря, разгазя, раздробя, раздъвча, разкъртя, размажа, разпарцаля, разръфам, разям разрушаването на обекта присъства още в корена на думата. Семантичният резултат при този подклас глаголи (‘правя предмета да се измени до преобразуване по форма и вид’) се отличава от семантичното описание ‘правя предмета да се дели на части и да нарасне по обем или количество’ – сравни с разбраздя, раздвоя, разделя, разкъсам, разора, разрина, разчленя.

Последното съзначение, което обособяваме в префиксалното поле на глаголите, включващи представка раз- е модално-темпоралното значение. Тук наблюдаваме пресичане на семантиката на модалността (интензивност) и темпоралността (начало), но основна е семата ‘начален момент’. Това е най-широко представеното семантично поле с оглед включването на 192 глагола (56%). При някои производни началният момент изцяло отстъпва пред изявеността на даден признак, поради което се пораждат и вариации на мотивиращия признак – ‘нарастване’, ‘изявеност в силна степен’, ‘продължителност’ и други. Раздробяването на подгрупи е причинено от различните основи, които мотивират съответния производен глагол:

- с основи, които изразяват качествено състояние, емоционален или физиологичен процес и съдържат интензивност в себе си, представката (като част от рамките на форманта раз-...се) моделира производното със значение ‘активизиране на действието в определен начален момент, при силна степен и продължителност на протичане’. Примери: разиграя се, разкихам се, разлапам се, разлудувам се, разхленча се;

- изключително голям е процентът на глаголи, носители на сема ‘звукова или шумова (звукоподражателна) проява’. От регистрираните 79 примера избираме само няколко, където е налице нарастваща интензивност: разблея се, разбуча се, развилнея се, раздумкам се, разкикотя се, разтюхкам се, разшляпам се;

- ‘прекомерност като количество или времетраене’ изразява прекъснатият формант раз-...се с глаголи за говорна или звукова изява, например: разбъбря се, развайкам се, разглаголствувам се, размърморя се, разохкам се, разприкажа се, разшептя се;

- ‘разпространение в силна степен’ е семантичният резултат при глаголи като развонея се, разсмърдя се;

- глаголният префикс раз- има предпочитание към избора на основи, мотивирани от семата ‘движение (пеш)’, в новото значение се пази връзка с изходния признак ‘разнопосочност’, но той функционира едновременно с ‘интензивното начало’. Примери: разбягам се, разкуцам се, разпъпля се, разрипам се, разтърча се, разщурам се, разхвъркам се и много други.

Като обобщение на по-важните впечатления от извършените наблюдения ще изведем следните резултати:

¨ Представените структурно-семантични полета на представката се изграждат върху противопоставянето първичност ~ вторичност на значението; активно употребяваме и термините ‘мотив на семантична производност’ и ‘семантичен резултат или ново производно значение’;

¨ ‘Разнопосочността’ е конкретното пространствено значение, мотивиращият признак, който поражда нови значения;

¨ ‘Обратното действие’ се развива от прякото значение за насочване на действието навън (или встрани) и се утвърждава като самостоятелно “съзначение” на раз-, изключително при действия, осъществявани в положителен смисъл. Предлагаме като критерий за регистриране на този семантичен вариант да се прилага тестът със съответен еднокоренен глагол, префигиран с “положително” маркирана представка (сравни: да завинтя ~ да развинтя; да сглобя ~ да разглобя). Подобна антонимия е посочвана вече /Иванова, 1974, с. 104; Кръпова, 2000, с. 119/, тук я извеждаме във вид на правило, което има и различителна сила4.

¨ Темпоралните, модалните и модално-темпоралните значения са производни и значително по-сложни, тъй като при тях признакът, който мотивира новото качествено значение варира силно – от ‘цялостност’ или ‘обхващане’ до различните степени на ‘интензивност’. Възможността за присъединяване към различни основи увеличава многообразието от готови лексеми.

При проучване на семантиката на представките се придържахме към анализа на конкретния емпиричен материал, но със стремеж за обобщаване и абстрахиране, със задачата да се достигне до обособяване на семантичната площ на всяка представка, на нейните семантични полета. Гореизложените наблюдения върху производните значения на префикс раз- представляват само един от възможните подходи към “такова едно явно неопределено и неточно явление, каквото е значението” /Бирвиш, 1981, с. 199/. Предстои подробен преглед на “поведението” на представката в парадигматичните редове, на синонимните и антонимните ú отношения.

Безспорно е, че съществуват много и разнообразни теории около семантиката на глаголните афикси. Надяваме се, очертаната от нас схема да се потвърди и при други представки, което да ни позволи изграждането на непротиворечив модел на семантична парадигма, едновременно приложим за всеки глаголен префикс.

Библиография

1. Бирвиш, 1981: Бирвиш, М. Семантика. // Новое в зарубежной лингвистике, кн. X, с. 199.

2. Георгиев, 1985: Георгиев, Ст. Морфология на съвременния български книжовен език (избрани лекции по семантика и словообразуване на имената и глаголите). ВТ., 1985, с. 130-131.

3. Георгиев, 1993: Георгиев, Ст. Семасиология. ВТ., 1993.

4. Иванова, 1974: Иванова, К. Начини на глаголното действие в съвременния български език. С., 1974.

5. Кръпова, 2000: Кръпова, Ил. Лекции по езикознание. Пловдив, 2000.

6. Матеев, 1952: Матеев, Др. Семантиката на глаголните представки и нейното отражение към видовото значение на глаголите. // ИИБЕ, кн. І, 1952, с. 5-91.

7. Радева, 1987: Радева, В. Българското словообразуване. С., 1987.

8. Радева, 1991: Радева, В. Словообразуването в българския книжовен език. С., 1991.

9. Радева, 1993: Радева, В. Словообразувателна и семантична структура на деноминалните глаголи в съвременния български език. С., 1993.

10. Христов, 1974: Христов, П. Глаголните представки с пространствено значение в български и френски език. // ТВТУ, ФФ, т. X, год. 1972/1973, кн. 1, с., 1974, с. 181-210.

11. Христов, 1975: Христов, П. Глаголните представки и начините на действие в български и френски език. // ТВТУ, ФФ, т. XІ, год. 1973/1974, кн. 1, С., 1975, с. 301-370.

12. Христов, 1979: Христов, П. За езиковото значение на глаголните префикси в българския език. // БЕ, кн. 2, 1979, с. 120-128.

13. Христов, 1981: Христов, П. Дистрибуция на глаголните представки в романските езици в сравнение с българския език. // ТВТУ, ФФ, т. XVІ, год. 1979/1980, Езикознание, кн. 2, С., 1981, с. 41-89.