ЗА ОБЕМА
НА ТВОРИТЕЛЕН ИНСТРУМЕНТАЛЕН
В ГОРНОЛУЖИШКИЯ ЕЗИК
Обект на настоящето изследване е
семантичната категория инструменталност, изразявана и реализираща се изцяло в
пределите на грамемата творителен падеж.
Предметът ни на изследване има и по-конкретни измерения и това е преди всичко опит да се представи структурно
семантичният
обем на инструменталността.
Цел на настоящето изследване е да се опитаме, макар и в по-кондензиран вид, да
предложим цялостна система от методи,
която според нас може адекватно да опише и обхване изцяло семантичния обем на
която и да е семантична категория, реализираща се в рамките на която и да е падежна
грамема.
Конкретните задачи, които ще ни помогнат да реализираме
основната си цел, са следните:
1. Да се представят
общите положения на системата от методи за описание на падежните
семантични категории (ПСС).
2. Да се илюстрира
вече на конкретен материал от горнолужишкия
език как с помощта на системата от методи може да се опише семантичната
категория инструменталност.
Известно е, че в
семантичен план отделните падежни грамеми в славянските езици представляват
нехомогенна и изключително пъстра, по отношение на нюансите си област. Налице са както ясно
разграничими значения, така и редица преходни, гранични случаи, които трудно се
поддават на каквато и да е системност.
И в други наши изследвания сме заявявали, че за нас падежът
на формално равнище (план на изразяване) е
морфо-синтактична категория, която обаче се изгражда от множество
семантични категории (план на съдържание), чрез които се описват (предават)
определени ситуации (картини) от извънезиковата действителност. Морфо-синтактичното битие на падежа се реализира чрез
структурните падежни модели, а семантичните категории представят езиковата
картина на извънезиковата действителност; и точно на езиково равнище се
изграждат от семантичните структури на управителя и управлявания елемент,
представяни от семантични признаци, които пък от своя страна са основният
градивен елемент на семантичния модел.
Структурните падежните модели са в много по-голяма степен еднородни, докато
същото не може да се каже за семантичните категории и в частност за
семантичните модели.
С помощта на Аксиома № 1 дефинираме падежа на морфо-синтактично равнище.
Ако дадена конструкция е маркирана с признаците [+ управител], [± формална
връзка] и [+ управлявана дума], чиято основна граматична характеристика е [+ падежна морфема], то е налице
структурен падежен модел.
В такъв
случай падежната семантична категория има двойствен характер. Нейната
двойственост се състои в това, че в нея огледално, чрез езикови средства
(падежен модел) се отразява една извънезикова ситуация.
Интересен
е въпросът за параметрите, взаимоотношенията и структурата на двата типа
ситуации.
Приемаме, че
творителният падеж в горнолужишкия език също се конструира от семантични категории, някои от които могат
да бъдат точно и еднозначно идентифицирани и дефинирани.
По-голямата част
от значенията и нюансите обаче е твърде нехомогенна и неопределима. Падежният
модел в горнолужишкия език, чрез който се реализира творителната семантична
категория инструменталност, е винаги с формална връзка (z).
Съществуват
различни интерпретации за инструменталността, изразявана с помощта на грамемата
творителен падеж, като различията
произтичат от това към каква теоретична платформа се придържа авторът.
Според Вежбицка падежите имат значения и те са не по-малко рационални (макар и
може би по-неуловими), отколкото семантиката на останалите морфологични
категории (вж. Вежбицка 1985, стр. 304). Приносът на различните структуралистки
методи според Вежбицка е преди всичко в строгото разграничаване на синхронния и
диахронния аспект на езиковите факти (стр. 305). Диахронният анализ предполага
едно друго битие на падежната семантика, което задължително включва елементът
развитие и изменение. За Вежбицка падежните форми на имената, взети изолирано,
нямат значения – техните значения се съотнасят със специфични синтактични
конструкции (защото хората общуват не чрез падежи, а чрез изречения); затова е
по-правилно да се говори, че в рамките на дадена падежна грамема се реализират
няколко конструкции с дадено значение, отколкото, че творителният падеж
притежава няколко значения. За нас това са падежни модели, които експлицитно
представят определен вид семантика. За да се определи точно значението на
дадена конструкция е нужно прецизно и ясно да се изработи и дефинира
семантичният метаезик (стр. 311). Главната и основна функция на творителния
падеж в славянските езици е да посочва “оръдието” на действието (“инструмента”
на действието). И това произтича като хипотеза от самото название на тази
падежна грамема: творителен или инструментален падеж се идентифицира в който и
да е славянски език като падеж, сред чиито функции като основна се откроява
функцията на “инструмента” (стр. 312). Тази основна семантична реализация на
грамемата творителен падеж ние ще локализираме в ядрото на семантичната категория
инструменталност.
Важен според нас е и въпросът за броя на участниците в
описваната ситуация. Задължителен и особено активен участник е агенсът на
действието. За да осъществи обаче намеренията си, т. е. за да се реализира
действието е нужен и “инструментът” или “средството”, с чиято помощ се достига
до някакъв резултат. Третият участник в описваната ситуация е пациенсът на действието. Като
вариант на пациенса за някои периферни семантични модели в ситуацията ще се
включи и крайната точка, към която се стреми агенсът, като тя винаги е
локализирана на известно разстояние от субекта и с помощта на семантичен модел,
чийто управляван компонент е маркиран с положителната стойност на [+ превозно средство], агенсът ще
достига до нея. И така, агенсът, “инструментът” (или “средството”), пациенсът
или крайната точка са участниците в ситуацията, която може да се опише с
помощта на семантичната категория инструменталност, и то, реализирана изцяло в
рамките на грамемата творителен падеж.
Крайната точка се появява най-вече, когато е налице признакът “превозно
средство”.
Друг важен въпрос е въпросът, свързан с отношенията между
отделните участници. Отношенията им могат да се характеризират с по-голяма или
по-малка активност, а също така с различна степен на обвързаност към
действието. Освен това в различните случаи различна ще бъде и степента на
обвързаност на “инструмента” или “средството” предимно към агенса на действието
или предимно към пациенса (съответно крайната точка); той е онзи мост, който е свързва агенса с крайната
точка или с пациенса, т. е. ролята му е предимно посредническа. “Инструментът”
или “средството” могат да влияят пряко или косвено на пациенса, могат да
променят само частично същинските му характеристики, но могат и изцяло да го трансформират и да му припишат
качествено ново състояние. Най-силната степен обаче на въздействие на
“инструмента” или на “абстрактното средство” върху пациенса е неговото фактическо унищожаване.
Немалка заслуга за този резултат се полага и на семантичната структура на
падежния управител. Семантичната структура на управителя с посредничеството на
формалната връзка (z, zе) си взаимодейства със семантичните структури на
“инструмента” или “средството” и те, съвместно, въздействат върху семантичната
структура на пациенса, за да постигнат
заедно един общ резултат: трансформация в същностните характеристики на
пациенса. Крайната точка, като участник
в описвата ситуация е почти не се поддава на трансформация, защото агенсът се
стреми към нея с цел да я достигне, а не с цел да я променя.
Ще представим в съкратен вид системата от методи за описание на падежните семантични категории, като я илюстрираме по-конкретно с материал от семантичната категория инструменталност в горнолужишкия език. И така, приемаме, че, от една страна, семантичната категория инструменталност има полева структура на организация. От друга страна, тя притежава и два плана на изразяване: семантичен и структурен.
В
центъра (или ядрото) се локализира
най-истинската, най-същинската разновидност на категорията, тази, която е
най-близо до смисъла на наименованието и. Запълва се от семантични модели. В
периферията в различна степен на близост или
отдалеченост от ядрото се локализират други разновидности на
инструменталността.
Ядрото се изгражда от един или повече основни семантични модела
(СМ), напр.: Z tesakom (z
nožemi)
rozruba wona hałzy.
Периферията се изгражда от периферни пояси, които от своя страна се
запълват от СМ, напр.: 1. Jan
Границите между центъра и отделните периферни пояси са
относително строго установени. Те обаче се влияят от езиковата хронология, т.
е. факторът време е в състояние да заличи границите между някои периферни пояси
или пък да размести начина на подреждане на периферните пояси. Възможно е като
резултат от историческото развитие на езиковите факти, семантичните модели от
центъра да сменят мястото си с някои от
семантичните модели, разположени в периферните пояси. От друга страна, с
течение на времето е възможно в пределите на периферните пояси да се образуват
и да придобият автономност падежни семантични подмножества. Помежду си обаче те
са равноправни. Тяхната автономност се предизвиква и е следствие от взаимодействието
на семантичната структура на управителя и основния семантичен признак на
управлявания компонент. Но семантичните подмножества винаги са свързани със общата семантика на
съответния периферен пояс, в чиито граници се намират. Това означава, че в
много редки случаи те могат да се отделят в самостоятелни периферни пояси. На
практика обаче не трябва да се забравя, че периферните пояси на съответната
падежна семантична категория се пораждат от семантичните подмножества, или
по-точно от роенето на подмножествата. В даден момент между отделните подмножества се прекъсва смисловата връзка и
тогава това подмножество, което се е отдалечило по смисъл от останалите
подмножества, се отделя в самостоятелен периферен пояс.
Използваме също така комбинаторната матрица (която е начин
за проверка на дадено твърдение; като в нашия случай проверява семантичните
признаци на семантичния модел и елементите на структурния модел) и аксиомата
(която е средство да се дефинира еднозначно дадено твърдение).
Структурните
падежни модели. СТМ са средство формално да се
експонира, т. е. експлицитно да се реализира семантичният модел. С тях
по-подробно сме се занимавали в други наши изследвания (вж. Любенова 2000), така че тук няма да се спираме
специално върху структурните падежни модели. Записът на структурните модели е
символен. Структурният модел (СТМ) се изгражда от структурни признаци (СТПР).
Например: [± V], [± S], [± praep], [± формална
връзка], [± управител], [± управляван компонент] и др. И управителят, и
управляваният компонент притежават и друго равнище на описание, т. е.
граматичното, което се експонира от граматичните признаци, но на това място с
тях няма да се занимаваме.
Семантичният
модел (СМ) се изгражда от
семантични признаци (СПР). Например: [± конкретно средство], [± абстрактно
средство], [± инструмент], [± превозно средство], [± помощен материал], [± част от човешкото тяло] и др.
Според нас полевата структура,
като метод за организиране на системно
проявявания езиков материал, съчетана с
някои елементи от структурната лингвистика, които пък ни отвеждат към
методи от дедуктивната логика (комбинаторната матрица, моделирането,
формализацията, аксиоматизацията и др.) са в състояние да организират системно иначе раздробената семантика
на падежните грамеми.
Като цяло
тази теория или методология на описание вече е тествана в друга наша
разработка, чийто обект на изследване е лексикалната омонимия (вж. Любенова
2001).
Примери за ядрена инструменталност:
Z tesakom rozruba wona hałzy.
Jeho wobužne
wobličo so trochu rozjasni, jako wohlada, kak sebi tón wuspěšny
hólčik z nožom wokolencu wotkra.
Z nožemi so nože wótřa.
Вежбицка дава
следното определение на “инструмент”: “Това е механично приспособление
(устройство, инструмент, оръдие), което се използва в дадена област и с помощта
на което се извършва действието”. Творителен инструментален може да се използва
само в случай, че събитието, включващо оръдието на действие, е неотделимо от
събитието, което включва обекта (пациенса), т. е. тези две събития – събитието
включващо инструмента на действието и събитието включващо обекта – трябва да се
възприемат като два аспекта на едно и също събитие, а не като две отделни
събития. Означава ли това обаче, че “инструментът”, който формално е в
творителен падеж, е по-тясно свързан с пациенса, отколкото с агенса на действието?
Отговорът е, че връзката между инструмента и пациенса е пряка, а между
инструмента и агенса – косвена. Т. е. чрез “инструмента” пряко се засяга, пряко
се въздейства на пациенса, а не на агенса.
II. Периферия на
семантичната категория инструменталност. Изгражда се
от три периферни пояса, чиято различна локализация спрямо ядрото, показва
тяхната по-близка или по-далечна смислова връзка със същността на семантичната
категория.
Полето на семантичната категория инструменталност в
славянските езици е по-широко и то се изгражда и от други случаи, които, макар
и косвено, имат връзка към централната, ядрената инструменталност. Като цяло
полето на семантичната категория инструменталност ще се изгражда от
семантичните признаци [+инструмент], което съставя ядрото на семантичната
категория инструменталност, [+ конкретно средство], [+превозно средство], [+помощен
материал] и [+ абстрактно средство]. Ролята на тези пет основни семантични
признаци е, че водят до някаква качествена промяна в семантичния обект. Но ако
ядрото на категорията се заема от същинския “инструмент”, то за периферията се
налага като основен признакът “средство” в отделните си разновидности:
“конкретно средство”, “превозно средство”, “част от човешкото тяло” (като
средство за извършване на действието), “помощен материал” (като средство) и
“абстрактно средство”. С помощта на семантичния признак [+инструмент] се променя изцяло
състоянието на семантичния обект, т. е. “инструментът” най-пряко въздейства
върху обекта, като това води до някаква качествена промяна в характеристиките
на обекта или пък и до самото му унищожаване
1.
Първи периферен пояс. Изгражда се от два семантични модела с
основни семантични признаци на управлявания компонент [+ конкретно средство], [+ превозно средство]. Тези два
признака и съответно семантичните модели, които те изграждат, се разпределят в
две семантични подмножества.
1. 1. Първо семантично подмножество: изгражда се
от семантичните модели, чийто основен семантичен признак на управлявания
компонент е [+ конкретно средство]. Примери: Jan
Liwkosć ležeše w
jeje hłosu, a ze
łžičku
měšeše w kofejowej šalce.
Přetož
měšćanske wójska z
třělbinami
najsylniše murje spowalachu.
Mój pjezl je
dźěrawy a chcu jón z
jehłu
zatyknyć.
Tehdy so hišće z husacymi kosačemi pisaše.
Połničku jamu z łopaču zasypnje.
Ma so piwo wucycać ze słomičku.
Ta žona storkaše z
črijom chlěb do gulija.
Prosymy wopytowarjow sej ruce z
desinfekciskim srědkom wumyć.
Rusojo třěleja z tankami
a artileriju.
Pokupjeny a zapłaćeny z
čěskimi a francoskimi pjenjezami.
Katolscy Serbja pisaja z
łaćonskimi pismikami.
Móžu ći to z
ličakom wuličić.
Nan dóńdźe k durjam a
zamkaše a wotamkaše je z klučom.
Ale ze slubenym drjewom
njemóžeš stwu wutepić.
1. 2. Второ семантично подмножество: изгражда се от семантичните модели, чийто основен семантичен признак на управлявания компонент е [+ превозно средство]. Примери:
Sym z konjemi
jěchał.
Smy jězdźili z awtom (z ćahom).
Prěni je něšto krótši,
po nim móže so z wozom jězdźić,
hačrunjež běše puć přeco hubjeny a je trochu
horaty.
Potom jědźechmy ze sanjemi po polach.
Ta luba, dobra Elsbeth je z kolesom přijěła.
При използването на конкретния предмет-средство на семантичния
субект принадлежи минимална роля. Предметът-средство действа в известен смисъл
самостоятелно, като изпълнява волята на субекта. “Превозното средство” е
по-скоро посредник между агенса и крайната точка, към която се стреми агенсът,
и то не с цел да я променя.
“Превозното средство”
притежава не само семантична, но и синтактична самостоятелност. Синтактичната
му самостоятелност се изразява във възможността му да играе ролята и на субект
в границите на едно и също действие (срв. напр.: Smy jězdźili z awtom (z ćahom), но Ćah je přijěł. Awto je přijěło). Глаголният
управител е предимно от семантичната група на глаголите за движение.
2.
Втори периферен пояс. Изгражда се от два семантични модела с основни
семантични признаци [+ част от човешкото тяло], [+ помощен материал]. Т. е.
управляваният компонент може да бъде маркиран с положителната стойност на едн
от тези два признака, които от своя страна запазват смислова и структурна
връзка с признака “средство”. От друга
страна тези два признака и съответно семантичните модели, които те изграждат,
се разпределят в две семантични подмножества.
2.1. Първо семантично подмножество: изгражда се от семантичните модели, чийто основен семантичен признак на управлявания компонент е [+ част от човешкото тяло].
Не сме съгласни, че всички конструкции, които включват “част от тялото” са част от творителен за средство, напр.: рус. кивать головой, сжать пальцами. Тук по-скоро компонентът, който се свързва с част от тялото, е обект на действието, а не средство. Тези случаи трябва да се различават от следните, срв. напр.: A škraba z čornymi nochćemi tyzki hromadźe. Z porstom suny jej kudźer z mjezwoča a zaso poča ju wokošować. Z rukomaj zepěra sej hłowu. И тук също е налице компонентът “част от тялото”, но с негова помощ се подпомага извършването на действието.
Móhł ju z kročelomaj abo třomi wuměrić.
Nětko dźeržeše
blešu z woběmaj rukomaj.
Wona widźi Renatu, kotraž
ju k rańšemu postrowej z
wočomaj
zeslěka.
Janto bě so z łochćom zeprěł wo klawěr.
Radny knjez Röhrscheid ze železnej pjasću do rowarjow zajědźe a
hladaše na dobry porjad.
2.2. Второ семантично подмножество: изгражда се от семантичните модели, чийто основен семантичен признак на управлявания компонент е [+ помощен материал].
Jamy zasypowachu dosć hubjenje
jenož zwjeršnje z
pjeršću.
Tam směš so
wokřewić ze słódnym ješćatym mlokom a
wotpočnyć w luboznej chłódnej zahrodźe.
Wupyšichu móst a
město z teje přičiny z
chorchojemi.
Po programje bě wjesoła
zabawa, a kóždy chcyše Gustawa na swoje wašnje
česćić, wězo tež z
winkom a palencom.
Jako bychu tam chodźili duchi
staroserbskich rjekow, kiž su tu ze swojej kreju napojili
swjatu zemju serbskeho hrodźišća.
Ze sylzami potepi Teja jeju dźěćo, potom sej
wusny.
A jako z ćetu wobjedowachmoj,
ćeta sedźeše na kachlowej ławce a ja na stólcu
při woknje, te smy z papjeru zakryli.
Hižo njejsu krjepjene z
roboćanskim potom.
Dźěćo, kiž dźeń wote dnja z
chłósćenkami kormi.
Móžeš
hnójnišćo pokryć z róžemi, wono tola
dale smjerdźi a je škoda wo róžički.
Chódniki běchu z hustym
sněhom posypane.
С помощта на семантичния признак “помощен материал” се постига някаква качествена промяна в семантичния обект, т. е. той преминава от едно състояние в друго, но промяната е временна. За горнолужишкия език в този случай е валидно, че глаголът може да бъде преходен и непреходен, но винаги е налице формална връзка в съответния падежен модел.
3.
Трети периферен пояс. Изгражда се от един семантичен модел с
основен семантичен признак на управлявания компонент [+ абстрактно средство].
Примери:
Sonja čuješe, z kajkej dźiwjosću sej ju hnydom dobudźe a
přemóže.
Móžeše sej z myslemi hišće raz na ćopły
přibrjóh wućeknyć.
Ale druhdy ze słowami
třělachu do njeho.
Syn zasypa mać z komplimentami,
kajka rjana dźensa je.
Tež pospochi didlowacy
paškowrončk tutu ze swojim spěwom kazyć
njemóže.
Přećiwo našim bratram w
Mazurach so wojuje ze strašnym terorom.
Ze swojim pjerom reagowaše Nowak čućiwje na
njeprawdu.
Z dobyćerskim posměwkom
prošeše jeho direktorka so sydnyć.
С помощта
на семантичния признак [+ абстрактно средство] може да се предизвиква същия ефект, както и със
семантичните признаци [+ инструмент], [+ конкретно средство]. Разликата е тази,
че между “абстрактното средство” и пациенса няма директна връзка. Връзката е
по-скоро мисловна, въображаема, но резултатът е напълно реален и сходен с
резултата в ядрения семантичен модел. “Абстрактното средство” е посредник между
агенса и пациенса или крайната точка, към която се стреми агенсът.
В заключение ще обобщим, че семантичната категория инструменталност, изразявана с грамемата творителен падеж в горнолужишкия език, се изгражда основно от два семантични признака “инструмент” и “средство”. Ядрото на категорията се запълва от семантични модели, чиито управлявани компоненти са маркирани с положителната стойност на признака “инструмент”. Периферията на категорията се изгражда от три периферни пояса, които се запълват от семантични модели, чиито управлявани компоненти са маркирани с положителната стойност на отделни разновидности на признака “средство”, т. е. “конкретно средство”, “абстрактно средство”, “превозно средство”, “част от човешкото тяло” (като средство), “помощен материал” (като средство). Освен това в границите на първи и втори периферен пояс се отделят по две семантични подмножества.
Ще споменем също така, че засега системата от методи за описание на падежните семантични категории е тествана само върху семантичните категории социативност и инструменталност, изразявани и реализиращи се в рамките на грамемата творителен падеж, като опитите ни са били насочени и в посока търсене на връзката между двете категории. Поради ограничения обем на изложението се спряхме много бегло само на някои основни положения от методиката за описание на падежните семантични категории. Слабите места на системата от методи може да се окажат в недотам засега прецизно изработените критерии за отделяне на отделните семантични модели в ядрото или периферията на семантичната категория. Някои от тези критерии могат да бъдат: [± системност], [± частотност], [± хомогенност] и др. Може да се окаже, че някоя семантична категория е безядрена (т. е. че всички семантични модели в рамките на дадена семантична категория имат равнопоставено положение и че всички те равноправно се разпределят в периферията на семантичната категория). Това твърдение обаче се нуждае от допълнителна проверка.
Вежбицка 1985: А. Вежбицка. Дело о поверхностном падеже. – В: Новое в зарубежной лингвистике, вып.
XV, 1985, стр. 303 – 341.
Любенова Ел. Механизми за формализиране структурата на
категорията падеж. – В:
Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”, том 38, кн. 1, 2000 – Филологии,
стр. 115 – 123.
Любенова 2001: Е. Любенова. Формално моделиране на лексикалната омонимия
(върху материал от българския, руския и чешкия език). Пловдив 2001.
Dorotea
Šołćina. Seklojta šćežka. Budyšin, 1999.
Pod Bohatej
wěžu. Budyšin w prozy a basnistwje. Budyšin 2002.