Александър Теодоров-Балан и теорията за падежа

Александър Теодоров-Балан е известен не само с интерпретациите си на падежа, но и с твърдението си, че в новобългарския език има падежи – нещо, за което е бил многократно критикуван. Тук ще се опитаме да представим три основни разработки на Александър Теодоров-Балан, разглеждащи въпросите на падежа, както и да потърсим допирни точки между Балановото разбиране за падежа и нашето. Предварително ще споменем само, че по удивителен начин съвпадат общите положения в интерпретациите ни на падежа.

Балан е този, който за първи път изнася изследването на падежа извън рамките на словоформата и очертава една по-широка конструкционна рамка, която има допирни точки с нашето разбиране за падежа като падежен модел, т. е. като по-голяма от словоформата структура.

Тук е мястото отново да споменем, че Балан е първият, за когото падежът не е само склонение, склонитбени типове и падежни морфеми; той е езиковедът, който разгръща падежа в рамките на една синтактична конструкция (имаща много допирни параметри със словосъчетанието), компонентите на която се свързват чрез синтактичната връзка управление. Учението на Балан за падежа според нас обаче има и слабости и те се отнасят основно до признаване на наличието в новобългарския език на склонение и на активно функционираща категория падеж. И макар че сме съгласни с теоретичната интерпретация на падежа, не можем да се съгласим, че в новобългарския език има падеж като пълноценно функционираща категория. Неоспорим факт е обаче съществуването на синтактичната връзка управление, която се отнася предимно за тези падежни управители, които имат потенциала да управляват падежните остатъци на някои местоимения. Или както обобщава Пенчев (вж. Пенчев, 1998) ”Разглеждането на падежа като синтактично отношение не е ново за нашата граматична традиция. Ал. Т.-Балан отдавна също настояваше, че падежът е синтактично понятие, независимо от морфологичното му изразяване” (стр. 47).

Гледната точка на Балан ще представим въз основа на следните негови съчинения: Състояние на българската граматика (Теодоров-Балан, 1947), Българско склонение (Теодоров-Балан, 1954), Граматични разногласия (Теодоров-Балан, 1954). Ще се постараем в прегледа ни да присъства в по-голяма степен от Балановото слово, като коментариите ще оставим за накрая.

В съчинението си “Състояние на българската граматика”, и по-точно в частта за имената, Балан (вж. Теодоров-Балан, 1947) размишлява най-вече върху същината на две понятия – падеж и склонение (стр. 100). За склонението той пише: “менитвата на имена се казва склонение” (стр. 100) и малко по-нататък допълва “а в тая менитва влизат облици като словесни образи не само за падежни относби, но едновременно и за неопределено или определено положение на предмет между други предмети в реч, за род или за лице и за число на предмета” (стр. 100). Балан не се съгласява с мнението на Калканджиев, че “склонението е сбор от всички падежни форми на името” (стр. 100), а също така и с гледната точка на Костов, че “цялата менитба на името по падеж или всички падежни форми на едно име образуват неговото склонение”(стр. 100). Смятаме, че изнасянето на склонението извън обсега на падежа и обвързването му с друга именна категория , т. е. с категорията положение, е неправомерно, защото по този начин излишно се разширява обема на понятието склонение. Ако следваме Балановата логика, то в рамките на склонението трябва да включим и степенуването на имената, а защо не и словоизменителните парадигми при останалите именни категории – нещо, което абсолютно нелогично ще размие техните границите. Балан определя падежа така: “падеж (лат. casus) наричаме относбата, в каквато се пада [етимоложки взето] или се поставя [глаголно взето] едно име заради службата си в реч. За всякой падеж името се веже в реч под един или под друг облик. Остая още да се дотъкми, че обликът, под който се веже името заради службата си в реч, може да бъде неопределен, или определен: името на една представа за същина я поставя в нашето мислене в положение спротив други предмети определено или неопределено” (стр. 102). Отново имаме смесване на категориите падеж и положение. В същото съчинение Балан заявява, че даже и теоретично не може да се допусне, че от старата менитва на имената не е останало нищо в менитвата на тъй отдалечения привидно от праотеца си нов език на правнук, колкото и да е строят на тоя език изрично аналогичен спротив строй старобългарски (стр. 104). Седемте падежа от старобългарското склонение твърдят за разпознаване на седем падежни относби (стр. 104). И накрая Балан заключава, че каквито и колкото и да са облиците в българското склонение, те съществуват, и искат надлежно място и средено изобразение в българската граматика.

В съчинението си “Българско склонение” (Теодоров-Балан, 1954) Балан доразвива по-подробно мислите си за склонението и падежа. Тук авторът за пръв път поставя въпроса за характера на категорията – морфологична, синтактична или логическа категория е падежът; разглежда също така и понятията склонение и падеж. На стр. 41 Балан заявява: “Граматика от школско предание ни е учила, че склонението е система от облици на имена за израз на падежи в реч; а под име падеж разбираме и облик за относба, и вид относба между значенията на имена, или на имена и глаголи. Все школската граматика ни е внушила, че който език няма падежни облици, той няма склонение. Днес такова внушение изглежда предвзето, едностранчиво, лихо; то предизвиква проверка”. Според Балан преходът от старобългарското склонение към новобългарското е оставил в последното падежни дири, които са между новите начини за изразяване на падежни отношения. Падежни отношения логически според изследователя съществуват във всеки език – по този начин Балан определя и характера на категорията, като става ясно, че за него падежът в българския език е логическа категория. Важен е въпросът, който се задава в съчинението: кое е същественото (начално, принципно) в понятията “склонение” и “падеж”: различни облици на имена за израз на падежни относби, или различни способи за израз на падежни относби. Обликът ли прави относба, или относбата иска облик? Отговорът на този въпрос ще зависи въобще от разбирането на падежа. Въпросът на Балан може да се трансформира и по друг начин: свързани ли са и зависят ли една от друга падежната форма на думата и падежното отношение, което от своя страна повлича и въпроса: за да съществува падеж, задължително ли е наличието на склонение; отрицателният отговор на този въпрос ще означава, че и в езици, в които липсва падежно склонение, т. е. словоизменение на имената, ще съществуват падежни отношения, а това навежда на мисълта, че според Балан категорията падеж е логическа категория и че тя съществува и в българския език. Съгласно гледната точка на Балан ще е погрешно да се смята падежния облик пръв, а падежната относба сетна. Понятието “падеж се определя според него в науката като граматично означение на облици, каквито може да приима името на една същина, за да изразява с тях свои различни относби в изречение. Съществуват ли в нашето мислене такива относби, езикът дири и намира, създава словесни способи, за да ги изрази и ги изразява с облици, наречени падежи. Ще рече: “падеж”= облик; “относба иска облик, и го намира или създава” (стр. 51). Балан (стр. 46) доуточнява, че разликата между облик и относба е, че обликът за падеж е категория морфоложка, а падежната относба е категория синтаксова, а на стр. 47 допълва, че “падежи”, сиреч падежни облици може да изчезнат, ала падежни относби – не; те са постулат на мисълта. И в това си съчинение Балан настоява, че в българския език има склонение и като доказателство привежда старите родително-винителни облици на личните имена – Петра, Ивана, от Ивана, у Вазова и др.; Балан защитава съществуването на тези форми, като казва: “Позволете на тия клетници поне да дишат въздуха на кратките определени облици от м. р. Те не са престъпници за изгнание!” (стр. 57). Накрая на съчинението си Балан решава да “фърли приятелско око и към сиромаха звателен падеж” (стр. 59. Солидаризираме се с мнението му, че при звателния и именителния падеж липсват същински падежни отношения (вж. Любенова, 2000, 2001(б)). И в “Граматични разногласия” (Теодоров-Балан, 1987) се поддържа становището, че падежът е синтаксова категория; вън от синтаксата няма падеж; падежът е относба, а относбата е понятие логично.

Като обобщение на анализираните Баланови съчинения, ще направим следните изводи:

1. Основен е фактът, че авторът разглежда и склонението, и падежа, като неразривно свързани.

2. Приемаме твърдението му, че в българския език съществува логическата категория падеж, но не можем да се съгласим, че езикът ни притежава пълен набор от падежната словоизменителна парадигма на имената.

3. Така наречената “падежна относба” локализираме в рамките на падежния модел, чиито граници се допират с тези на словосъчетанието, а компонентите му са свързани помежду си чрез синтактичната връзка управление. Това означава, че падежното отношение се реализира в рамките на падежния модел и представлява отношение на падежния управител към управляваната дума.

В интерпретирането на падежа се опитваме да представим предимствата на методиката на формалното моделиране (вж. Любенова 2000). Чрез формализацията и моделирането се постига структурно единство на всички елементи, свързани с категорията, като всяка от падежните грамеми се репрезентира чрез сходни структурни модели. За нас падежът (както и за Балан) представлява комплексно явление, което трябва да бъде разглеждано като съвкупност от няколко аспекта:

1. Склонение, склонитбени типове, падежна морфема;

2. Падежен модел; управление.

Единствено чрез комплексното представяне на падежа, т. е. само чрез включването на тези няколко компонента, е възможно да бъде постигнато адекватното му описание, а като резултат ще са налице правилни в граматично отношение падежни конструкции.

За нас падежът представлява морфо-синтактична категория. Ако в семантичен план категорията не е хомогенна, то в структурен план отделните падежни грамеми се реализират в сходни по тип структурни модели, които наричаме падежни модели. Чрез падежните модели можем не само да “видим” структурата на категорията, но и да разберем конкретно от кои елементи тя се изгражда, както и в какви отношения влизат тези елементи. Падежният модел се изгражда според нас основно от два елемента: управител и управлявана дума. Между тях е възможна само една връзка и това е управлението. Локализирането на управлението, като вид синтактична връзка, на една плоскост с падежния модел за нас означава, че падежният модел се реализира благодарение на управлението, което свързва членовете на модела (вж. Любенова, 2001(б)). При определянето на падежната роля “управлявана дума” (за определянето на управителя и управляваната дума вж. Матрица № 1 у Любенова, 2000, 2001(б)) така наречените неизменяеми части на речта, т. е. тези, които от словоизменителна гледна точка не могат да образуват парадигма – отпадат. От изменяемите части на речта остават имената (съществителни, прилагателни, местоимения, числителни) и глаголът. Глаголът обаче не може да изпълнява падежната роля – управляван елемент, защото категорията падеж е именна категория. При определянето на падежната роля “управител” след тестването на частите на речта отпадат частиците, съюзите и междуметията. Падежни управители могат да бъдат съществителните, глаголът, прилагателните, някои местоимения, числителните и наречието. Между управителите и управляваните думи се очертават няколко възможни комбинации.

1. Падежни модели с управител [S] със своите разновидности: напр.: пол. ез. dom brata, kapelusz tego pana, córka mojej siostry, zabawki naszych dzieci, nora lisa;

2. Падежни модели с управител [V] със своите разновидности: напр.: пол. ез. potrzebuję pieniędzy, oczekuję gości, szukam parasola, daję dzieciom jabłko, pokazuję Markowi książkę, mam syna;

3. Падежни модели с управител [A]: със своите разновидности: напр.: пол. ез. przeciwny reformom, przychylny nam, rad ci jestem, wdzięczny przyjacielowi, wierny przysiędze, winien bratu (pieniądze);

4. Падежни модели с управител [Pro] със своите разновидности: например, ако Pro е рефлекс на праславянското въпросително местоимение *čьto, срв.: руски език - что нового, чешки език – co nového, горнолужишки – što noweho, полски език – co nowego; рус. кто-то из студентов, каждый из присутствующих, некоторые из нас;

5. Падежни модели с управител [Adv] със своите разновидности: напр.: рус. ез. недалеко от метро, много людей, близко к городу, незадолго до войны, замужем за артистом;

6. Падежни модели с управител [Num] със своите разновидности: напр.: рус. ез. двое ножниц, двое юношей, пять карандашей, второй за эту неделю, третий с начала месяца случай;

7. Падежни модели с управител [Praep] със своите разновидности: напр. рус. ез. вблизи реки, внутрь комнаты, благодаря другу, спустя неделю, по отношению к тебе, начиная с тебя.

Всяка падежна грамема ще притежава пълния набор от модели, като е възможно обаче някои да останат празни, т. е. ще имаме: генитивни модели с глаголен управител, генитивни модели със субстантивен управител и т. н., дативни модели с глаголен управител, дативни модели със субстантивен управител и т. н., акузативни модели с глаголен управител, акузативни модели със субстантивен управител и т. н., инструментални управители с глаголен управител, инструментални модели със субстантивен управител и т. н., локативни модели с глаголен управител, локативни модели със субстантивен управител и др. Изключва се съществуването на номинативни модели с глаголен управител и на вокативни модели с глаголен управител например.

Падежният модел може да се разшири и с формална връзка. Според Й. Пенчев “…предлогът е формална връзка между главната и подчинената част,… само предлогът зависи от глагола и в този смисъл изборът на предлога е разновидност на падежното управление на глагола. Някои глаголи дори допускат съвсем малък брой предлози, които могат да се дадат със списък” (Пенчев, 1998, стр. 23.). Предлогът като формална връзка между управителя и управлявания елемент може да се яви, когато управителят е глагол, като зависимостта на предлога от глагола тогава е от структурно и семантично естество.

Всеки елемент от падежния модел може да има и свое разширение (ляво или дясно), което ще записваме с кръгли скоби, например: на чеш. ез. mít účast na společném díle – [V (+ S) -p- (A +) S], където účast е дясно разширение на управителя V, а společném е ляво разширение на управляваната дума S; разширението на управителя е в постпозиция спрямо него, а разширението на управляваната дума е в препозиция спрямо нея. Разширенията представляват валентните позиции на управителя, т. е. неговата структурно-семантична съчетаемост. Възможно е управителят да управлява цяла верига от елементи. Това се получава, когато валентните му позиции са повече от една (за валентност на глагола вж. Попова, 1987). Например руският глагол дать описва ситуацията, в която “кто-то дает что-то кому-то где-то”: дать Ивану подарок на улице. В този случай глаголният управител дать запълва позициите – кому, что, где, като последната позиция на улице е с факултативен характер.

Както управителят, така и управляваният елемент могат да бъдат характеризирани граматично, като това се отнася и за техните разширения.

Граматичната характеристика се изгражда от граматичните признаци, които пък представят отделните граматични значения, релевантни за управителя или управлявания елемент. Точно тук е и мястото на падежната морфема, защото тя е признак на управляваната дума.

Да разгледаме един глаголен падежен модел:

[V - (A, Pro, Num +) - S]

½ ½

[± статус…] [± пад. морфема…]

Граматичната характеристика на V ще включи всички характерни за нея граматични признаци [± статус, ± префикс, ± възвратност, ±транзитивност, ± време, ± вид, ± лице, ± число, ± наклонение, ± залог, ± род и др.]. Граматичната характеристика на S ще включи всички характерни за нея граматични признаци [± падежна морфема, ± число, ± род]. И така, въз основа на всичко казано дотук можем да дефинираме падежния модел чрез следната аксиома:

Аксиома № 1:

Ако дадена конструкция е маркирана с признаците [ + управител],

[± формална връзка] и [+ управлявана дума], чиято основна граматична характеристика е [+ падежна морфема], то е налице падежен модел.

Знаците /+/ и /–/ сигнализират за наличието или отсъствието на дадения падежен елемент. Управителят е маркиран винаги със знака /+/, т. е. всеки падежен модел задължително притежава управител. Наличието или отсъствието на формалната връзка зависи изцяло от семантичния потенциал на управителя, а донякъде и от неговата валентност. Както управителят, така и управляваната дума, и падежната морфема са винаги съпроводени със знака /+/.

Управителят управлява и в структурен план (т. е. приписва определена падежна морфема на управляваната дума), и в семантичен план, защото задава цялостната семантична палитра на модела. Различната семантиката на падежните грамеми е заложена в различния семантичен потенциал (различното лексикално значение) и разбира се в различната структурно-семантична валентност на управителя. Без управителя имаме само сигнал за падежна грамема, но не и семантика. Формалната връзка в рамките на падежния модел няма структурна и семантична автономност - тя изцяло зависи от структурната валентност на управителя.

В заключение ще обобщим, че както Ал. Теодоров-Балан, така и ние разглеждаме падежа в една по-голяма от словоформата конструкция, която се доближава до словосъчетанието и която обхваща всички прояви на падежните отношения. Интерпретирането на падежа в светлината на методиката на формалното моделиране ни позволява да “видим” как се генерират моделите, на каква плоскост се изграждат отношенията между основните компоненти – управител, управлявана дума и формална връзка. Подобно на Балан ще подчертаем, че разглеждането на въпросите, свързани с падежа, трябва да се “изчистят” от тяхната чисто морфологична или чисто синтактична интерпретация. Падежът фокусира в себе си аспекти от различен характер – семантичен, словообразувателен, морфологичен, синтактичен, стилистичен, прагматичен, структурен и др. Точно затова смятаме, че няма да е пресилено, ако кажем, че е възможно изясняването на теоретичните въпроси, свързани с падежа, да се обособят в дял, който бихме могли да наречем казусология.

Библиография

Любенова, 2000: Ел. Любенова. Механизми за формализиране структурата на категорията падеж. – В: Научни трудове на ПУ “Паисий Хилендарски”, Филологии, 2000, (под печат).

Любенова, 2001(а): Ел. Любенова. За структурната репрезентация на категорията падеж в горнолужишкия език. – В: Lětopis za serbsku rěč, Budyšin, 2001, (под печат).

Любенова, 2001(б): Ел. Любенова. Трудности при усвояването на категорията падеж. – Доклад, четен на международна конференция във ВТУ на тема “Съвременни постижения на филологическите науки и университетското обучение по чужд език”, 2001, (под печат).

Пенчев, 1998: Й. Пенчев. Синтаксис на съвременния български книжовен език. Пловдив, 1998.

Попова, 1987: М. Попова. Кратък валентен речник на глаголите в съвременния български книжовен език. София, 1987.

Теодоров-Балан, 1947: Ал. Теодоров-Балан, Състояние на българската граматика. София, 1947.

Теодоров-Балан, 1954: Ал. Теодоров-Балан. Българско склонение. – В: Български език, 1954, кн. 1, стр. 40-61.

Теодоров-Балан, 1987: Ал. Теодоров-Балан. Граматични разногласия. – В: Ал. Теодоров-Балан. Избрани произведения. София, 1987, стр. 228-246.