Периферни повърхнинни омонимни модели в чешкия език

Периферни повърхнинни омонимни модели в чешкия език

Настоящето съобщение представлява опит да се погледне на лексикално-семантичното явление омонимия от гледна точка на друга методика, различна от традиционната, предимно класификационно-описателна методика. Методиката, която използваме, е изградена на базата на някои дедуктивни методи от формалната логика:

1. Аксиоматичен метод.

2. Метод на формализацията.

3. Метод на моделирането.

Понятията, с които оперираме, са следните:

1. Омонимен конституент.

На принципа на субституцията го означаваме с латинските названия на частите на речта (S, V, Ad, Adv, Pro, Part, Num, Con, In, Praep).

2. Омонимна опозиция.

За да съществува, тя трябва да включва най-малко два омонимни конституента. Може да бъде хомогенна (S (1) - S (2), V (1) - V (2)) и нехомогенна (S - Pro, S - V)л

3. Омонимна верига.

Омонимната опозиция може да прерасне в омонимна верига, което на практика означава, че опозицията от задължително двучленна, може да се превърне в безпределна. Тя също бива хомогенна и нехомогенна.

4. Омонимна полева структура.

4.1. Ядрени клетки;

4.2. Периферни пояси.

Около ядрото се консолидира същинският омонимен модел, който наричаме ядрен. В отделните периферни пояси се локализират несъщинските омонимни модели.

5. Релевантни омонимни спецификатори:

5. 1. Форма:

- Фонетична [± A];

- Графична [± B];

5. 2. Съдържание:

- Лексикално [± C];

- Граматично [± D].

Спецификаторите произтичат от дихотомната същност на езиковата единица. Знаците “+” “-” са съответно двете полюсни стойности на признака: “+” има стойност на еднакво, тъждествено, а “-” има стойност на нееднакво, нетъждествено.

6. Омонимен модел.

За нас той представлява конкретна реализация на комбинаторните потенции и дистрибуция на четирите релевантни спецификатора (A, B, C, D). В зависимодт от дистрибуцията на спецификаторите си моделите се локализират съответно в ядрото или в някой от периферните пояси.

7. Омонимна матрица.

Според нас тя включва всички логични ( хипотетични) комбинаторни потенции и дистрибуции на четирите релевантни признака, които играят ролята и на четири входа в матрицата.

Най-напред искаме да уговорим някои неща. Смятаме, че от всички лексикално-семантични явления омонимията е може би най-подходяща за по-формално разглеждане, поради консолидиралото се убеждение, че при нея лексикалното значение не играе решаваща роля за детерминирането и или ако играе, то дотолкова, доколкото положителната стойност на този спецификатор задължително трябва да отсъства. Релевантна е формата.

Работната ни хипотеза се основава на комбинаторните потенции и дистрибуция на четирите релевантни спецификатора. За основа на хипотезата си приемаме успешния според нас опит на Л. В. Малаховски (вж. Малаховски, 1974) да потърси мястото на омонимията сред семантичните универсалии. На базата на възможните комбинации между четирите спецификатора са предложени 16 модела, които са локализирани в четиримерна матрица, състояща се от четири входа. Чрез матрицата цялото множество от лексемни двойки може да бъде разделено на 16 подмножества, които съответстват на всички възможни формално-семантични отношения в лексикално-семантичната субсистема. Чисто омонимните отношения получаваме като приложим формулата на Л. В. Малаховски (вж. Малаховски, 1974, стр. 276):

(+A + -B).(-C + -D) = (+A-C) + (+A-D) + (+B-C) + (+B-D).

Такива комбинации са представени в подмножествата 1, 2, 3, 5, 6, 7, 9, 10, 11 (вж. Матрица № 1 в Приложението). Тези девет подмножества съответстват на деветте омонимни модела, вероятни като потенция за всеки език. Изпълваме омонимните модели със символите на десетте основни части на речта. Символът може да бъде придружен от числов индекс (1, 2, 3, …n), което означава, че съответният модел е лексикографско репрезентиран. Освен числов индекс приемаме и буквения индекс (ф), плътно след символа означава, че става въпрос за негов парадигматичен вариант. На базата вече на действителен проверен фактически материал легитимност за чешкия език ще добият само някои от потенциалните омонимни модели. От възможните девет отделяме пет задължителни (5, 2, 6, 7, 10) и два факултативни модела. За ядрен приемаме модел № 5. Що се отнася до периферните пояси, то спорен е въпросът как те да бъдат локализирани спрямо ядрото. Явно е, че първи периферен пояс няма да изпълнят Модел № 2 и Модел № 10. За това място претенденти са Модел № 7, който също много често, подобно на ядрения Модел № 5, е експониран лексикографско. Но пък при него е налице спецификатор [+C], чието отсъствие е главният индикатор за лексикални омоними. За първия периферен пояс с право могат да се кандидатират и онези ядрени омонимни вериги, които се характеризират с признака [- парадигматична адекватност] тях обаче ще включим в Модел № 6. И така, подредени по степен на близост или отдалеченост от ядрото, периферните омонимни пояси се запълват от моделите (2, 6, 7, 10), а цялостната им конфигурация изглежда така:

I. Периферни омонимни модели:

1. Модел № 2 ;

2. Модел № 6 ;

3. Модел № 7 ;

4. Модел № 10 ;

5. Модел № 2 е с факултативен вариант като модел

№ 1 .

Ще разгледаме накратко само Модел № 6 и Модел № 7, като ги изпълним с фактически материал от чешкия език.

Периферните омонимни модели ще дефинираме чрез Аксиома № 1.

Аксиома № 1:

Ако една лексема-омоним е маркирана или не е маркирана с признаците [±A], [±B] и не е маркирана с признаците [+C], [+D], т.е. притежава ги с обратен знак [-C], [-D], то тя е периферна лексема-омоним на модел 2 , модел 6 , модел 10 .

Допълнение към Аксиома № 1:

За чешкия език е релевантен и моделът с маркиран знак [+C] - модел 7 .

От така представената Аксиома следва, че като периферни се отделят общо четири модела, два от които имат и факултативен вариант. Периферните модели локализираме в четири периферни пояса, които са белязани с по-голяма или по-малка степен на близост до ядрото.

А. Първи периферен пояс.

Модел 6 = [ +A, +B, -C, -D].

Прочитът на модел 6 след дешифриране на спецификаторите е следният: в първи периферен пояс се локализират омонимни вериги, които се характеризират с наличието на тъждествена звукова и графична форма и с нетъждествено лексикално и граматично значение. Двете страни, изграждащи бинарната природа на лексемния знак, са представени от признаците:

- форма - [+A, +B];

- съдържание - [-C, -D].

В модел 6 се отделят две подмножества /Х/ и /У/:

1. Подмножество /Х/ на модел 6 се характеризира с частична парадигматична адекватност, която е обусловена от нехомогенния състав на неговите конституенти. Индексът, който придружава конституентните елементи, е само цифров - индикатор за неговата лексикографска проява. Количеството конституенти е нелимитно, например: S1-S2...Sn; V1-V2...Vn. Това, което ще диференцира една омонимна верига от подмножество /Х/ на модел 6 от ядрената омонимна верига в случаи с експлицитно демонстрираната хомогенност и на двете, е, както вече отбелязахме, наличието на пълна парадигматична адекватност на втората, т.е. на ядрената.

2. Подмножество /У/ на модел 6 се характеризира с експлицитно изразена нехомогенност на конституентните елементи, изграждащи омонимната верига. Конституентите са придружени от буквен индекс /ф/, което показва, че те не са лексикографски представени, защото манифестират словоформи: S/ф/-S/ф/; S/ф/-V/ф/; Pro/ф/-V/ф/.

Допирната точка между подмножество /Х/ и подмножество /У/ е отсъствието на спецификатора [+D]. Ако омонимните вериги от подмножество /Х/, макар и не категорично, но все пак са лимитни, т.е. те са толкова на брой, колкото са зафиксирани в лексикографските справочници, то омонимните вериги от подмножество /У/ на практика са безпределни, което детерминира подмножество /У/ като отворено подмножество или още проницаемо.

Правило № 1:

За да детерминираме подмножество /Х/ на модел 6, използваме следните характеристики:

1. [± Хомогенност];

2. Частична парадигматична адекватност, т.е. отсъствие на спецификатора [+D];

3. Наличие на числов индекс (1,2,...n);

4. Условен лимит на омонимните вериги;

5. Отсъствие на спецификатора [+C].

Забрана № 1:

Не идентифицирай с подмножество /Х/ онези омонимни вериги, които притежават следните характеристики:

1. Само [- хомогенност] или само [+ хомогенност];

2. Пълна парадигматична адекватност, т.е. наличие на спецификатора [+D];

3. Наличие на спецификатора [+C];

4. Отсъствие на числов индекс;

5. Отсъствие на лимит на омонимните вериги.

Правило № 2:

За да детерминираме подмножество /У/ на модел 6, оперираме със следните характеристики:

1. [±Хомогенност];

2 [-Парадигматична адекватност], т.е. отсъствие на спецификатора [+D];

3. Отсъствие на спецификатора [+C];

4. Наличие на буквен индекс /ф/;

5. [+Проницаемост].

Забрана № 2:

Не идентифицирай с подмножество /У/ онези омонимни вериги, които притежават следните характеристики:

1. Само [+хомогенност] или само [-хомогенност];

2. [+Парадигматична адекватност], т.е. наличието на спецификатора [+D];

3. Наличие на спецификатора [+C];

4. Наличие на числов индекс (1, 2...n);

5. [-Проницаемост].

Ако следваме правилата и указанията на двете подмножества /Х/ и /У/, ще достигнем до няколко общи пресечни индикатора:

1) [-Парадигматична адекватност], обусловена от отсъствието на спецификатор [+D], притежават го с обратен знак [-D];

2) Отсъствието на спецификатор [+C], притежават го с обратен знак [-C];

3) [±Хомогенност на състава].

Двете подмножества /Х/ и /У/ на модел 6 се разминават в следните индикаторни характеристики, които конституират тяхната специфика:

1) Числов индекс за подмножество /Х/ и буквен индекс за подмножество /У/;

2) [-Проницаемост] за подмножество /Х/ и [+проницаемост] за подмножество /У/.

Чешки език.

1. Подмножество /Х/ на модел 6:

1.1. С наличието на спецификатор [+хомогенност]:

V1 –V2:

ћнt1 (ћiji, бълг. живея);

ћнt2 (ћnu, бълг. жъна).

S1 – S2:

rys1 (одуш. -а, жив. рис);

rys2 (неодуш. -и, черта);

sekretбr1 (одуш. -е, секретар);

sekretбr2 (неодуш. -е, канцеларско бюро).

1.2. С наличието на спецификатор [-хомогенност]:

Con1 – Part2:

aby1 (подчинит. съюз за да);

aby2 (за пожелание).

Adv1 – S2:

adagio1 (муз. бавно);

adagio2 (композиция в бавно темпо).

In1 – S2:

aleluja1 (хвала на Бога!);

aleluja2 (възторжен църковен псалм).

2. Подмножество /У/ на модел 6:

S/ф/ - S/ф/:

let1 (от let, 1,4 пад.,ед.ч., бълг. полет);

let2 (от lйto, 2 пад.,мн.ч., бълг. лято).

S/ф/ - V/ф/:

ћenou1 (от ћena,Тв.п.,ед.ч., бълг. жена);

ћenou2 (от hnбt, бълг. гоня).

V/ф/ - Ad/ф/:

cernн1 (от cernэ, бълг. черен);

cernн2 (от cernit, бълг. правя нещо черно).

V/ф/ - V/ф/:

snнm1 (от snнt, бълг. мечтая, сънувам);

snнm2 (от snнst, бълг. изям).

Б. Втори периферен пояс.

Модел 7 = [+A, +B, +C, -D].

Прочитът на модел 7 е следният: Във втори периферен пояс се локализират омонимните вериги, чиито конституенти са маркирани със спецификаторите: тъждествена звукова форма, тъждествена графична форма, тъждествено лексикално значение и нетъждествено граматично значение. Двата компонента, изграждащи омонимния конституент от този модел, притежават следните характеристики:

- форма - [+A, +B];

- съдържание - [+C, -D].

Въпреки наличието на спецификатор [+C], което е явно противоречие с основната дефиниция на омонимите, в която спецификаторът [+C] е отречен, ние приемаме този модел за омонимен, поради лексикографската му репрезентация, което е достатъчен повод и за други автори да го определят така (вж. О. С. Ахманова, 1986, стр. 374). Ахманова нарича конституентите, съставящи модел 7, "функционални омоними", а подобно детерминиране, според нас, логично произтича от отсъствието на спецификатор [+D]. И така, за да детерминираме модел 7, конструираме следното правило:

Правило № 1:

За да бъдат легитимни конституентите, които изпълват модел 7, трябва да притежават следните характеристики:

1. [-Хомогенност]: S1 – Ad1, Praep1 – Adv2;

2. [-Парадигматична адекватност], която е мотивирана от отсъствието на спецификатор [+D];

3. Наличие на спецификатор [+C];

4. Наличие на цифров индикатор (1,2,3,...n);

5. [+Проницаемост на омонимните вериги];

6. [+Хронологична мобилност] на омонимните вериги;

7. [-Терминалност] на омонимните вериги.

Забрана № 1:

Не признавай легитимността на онези омонимни вериги, чиито конституенти се характеризират с:

1. [+Хомогенност];

2. [+Парадигматична адекватност];

3. Отсъствие на спецификатор [+С];

4. Отсъствие на цифров индикатор;

5. [-Проницаемост] на омонимните вериги;

6. [-Хронологична мобилност] на омонимните вериги;

7. [+Терминалност] на омонимните вериги.

Бележка № 1 към Правило № 1:

Да не се легитимират спецификаторите: [+проницаемост], [+хронологична мобилност], [-терминалност] означава да се отрече езиковият развой въобще.

Чешки език.

Ще представим някои от релевантните конституентни комбинации за чешки език:

1. S1 – Ad2;

2. S1 – Adv2;

3. Adv1 – Praep2.

Генерираните омонимни вериги са предимно двуместни:

S1 – Ad2:

dovolenб (отпуска) - dovolenб (нещо, което е позволено);

vedoucн (ръководител) - vedoucн (водещ).

S1 – Adv2:

rбno (утрин) - rбno (сутрин рано);

vecer (вечер) - vecer (вечерта).

Adv1 – Praep2:

blнzko (близо) - blнzko (близо до);

vedle (близо) - vedle (близо до).

Библиография

Ахманова 1986: О. Ахманова. Словарь омонимов русского языка. Москва. 1986.

Малаховский 1974: Л. Малаховский. О возможностях сравнительно-типологического исследования омонимии. - Проблемы семантики. Москва. 1974, стр. 272-278.

Малаховский 1990:Л. Малаховский. Теория лексической и грамматической омонимии. Ленинград. 1990.

Речник 1978: Slovnнk spisovnй ceљtiny pro љkolu a verejnost. Praha, 1978.

Речник 1989: Slovnнk spisovnйho jazyka ceskйho. Praha, 1989, I - VIII.

Приложение

	+ A		- A
- C	+--+ ABCD	++-+ ABCD	-+-+ ABCD	---+ ABCD	+ D
	1	5	9	13
	+--- ABCD	++-- ABCD	-+-- ABCD	---- ABCD	- D
	2	6	10	14
+ C	+-+- ABCD	+++- ABCD	-++- ABCD	--+- ABCD
	3	7	11	15
	+-++ ABCD	++++ ABCD	-+++ ABCD	--++ ABCD	+ D
	4	8	12	16
	- B	+ B		- B

(матрица на Л. В. Малаховски 1974, стр. 275)

Матрица на чешките повърхнинни омонимни модели:

A

ABCD