ФРАЗЕОЛОГИЗМИ С КОМПОНЕНТИ НАЗВАНИЯ НА ЦВЕТОВЕ В
БЪЛГАРСКИ И СРЪБСКИ ЕЗИК
В книгата си “Българска фразеология” К. Ничева посочва, че е нужно и
интересно “да се направят съпоставки с фразеологията на други езици. При такива
съпоставки ще изпъкнат както общите моменти, така и характерните за българския
език черти, особено като се има предвид общоизвестното положение, че
фразеологията е една от най-специфичните особености на всеки отделен език” (Ничева, 1987, с.212). По-нататък авторката изтъква,
че за целта наблюденията върху лексикалните компоненти на фразеологизмите (= фразеологични единици = ФЕ) са полезни, от една страна, за
теорията на фразеологията, а от друга – дават интересни заключения “ относно
бита, културата и психологията на народа, който ги е създал” (пак там).
Тази насока на изследване на фразеологията се превръща
във важна нейна задача на съвременния етап. Тя провокира и настоящото
изследване, което има за цел провеждането на съпоставителен анализ между ФЕ с
компоненти названия на цветове в български и сръбски език. Наблюденията ни
показват, че съществителните имена, означаващи различни названия на цветове, са
компоненти на множество ФЕ, чието значение най-често е свързано с някакъв
образ. Такива ФЕ са продуктивни както в българския език (= БЕ), така и в сръбския език (= СЕ) като два близкородствени славянски езика, чиято близост освен това се
проявява и на балканска основа.
Значителната употреба на ФЕ с компоненти названия на
цветове в тези езици е обусловена от нуждите на всекидневното общуване, в което
те изпълняват ролята на ярко номинативно – характеризиращо и експресивно
средство.
Целесъобразно е съпоставката между анализираните единици
да бъде направена в семиотичен план, като се вземат предвид различията в плана
на съдържание, в плана на изразяване и в плана на функциониране. Като отправна
точка тук приемаме предложения от руския изследовател В. Г. Гак алгоритъм за
съпоставителен анализ на библеизмите в руски и френски език (Гак, 1997, с. 55–65). С оглед спецификата на
изследваните от нас ФЕ предлагаме аналогичен модел, който обединява определени
лингвистични, културологични и прагматични параметри, и се характеризира със
следните моменти:
1. Съпоставката на ФЕ в двата езика в плана на съдържанието ги различава като
еквиваленти и аналози.
1.1. Ето и няколко конкретни примера за ФЕ еквиваленти:
в БЕ: бяла врана (‘нещо
рядко, по-различно от другите’)
в СЕ: бела врана
*
в БЕ: (спестявам, пазя) бели пари за черни дни (‘спестявам
за в случай на нужда’)
в СЕ:
чувати (скупљати) беле паре за црне дане
*
в БЕ:
гледам през ( с) черни очила (‘ възприемам действителността откъм лошата и страна’)
в СЕ:
гледати кроз црне наочари
*
в БЕ:
обрах си зелен бостана (диал. ’изхарчих
си доходите, развалих работата‘)
в СЕ:
обрати зелен бостан
*
в БЕ:
имам жълто около устата (под мустака) (‘млад съм, неопитен съм’)
в СЕ:
бити жут око кљуна
*
в БЕ:
червен като ябълка (‘много червен‘)
в СЕ:
црвен као jабука
*
в БЕ:
жълт като лимон (‘много жълт‘)
в СЕ:
жут као лимон
и много други.
Посочените ФЕ, които като цяло представят разнообразни
структурни и семантични типове в двата езика, се характеризират с еднакво денотативно
и конотативно значение, напълно или приблизително еднакъв лексикален състав,
лексико-граматически показатели, съчетаемост, граматически категории и
употребимост – т.е. между ФЕ в съпоставяните езици е налице еквивалентност по
всички важни езикови показатели. Цитираните ФЕ са свидетелство за наличието на
междуезикова симетрия на формално равнище (вж.
Недкова, 2003, с. 72–81).
1.2. В по-редки случаи откриваме фразеологични аналози,
за които е характерна пълна или частична замяна на образа, определящ
семантиката на ФЕ.
Налице е смислова
еквивалентност, т.е. изразяване на едни и същи значения по различен начин.
Например на българските устойчиви сравнения, които
представляват фразеологични синоними или варианти бял като платно; бял като стената;бял като вар (‘много бял, блед‘) съответства сръбското сравнение бео као креда.В случая едно и също значение е предадено чрез
аналогични ФЕ, като различни са образите, залегнали в тях (срв. в БЕ: вар, платно, стена; в СЕ: креда (=
тебешир )).
Други примери за фразеологични аналози са:
в БЕ: бяла Рада (‘ракия‘)
в СЕ: бели конци
*
в БЕ: черен като гарван (‘много
черен‘)
в СЕ: црн као кртица
*
в БЕ: пускам червената кобила (‘предизвиквам пожар‘)
в СЕ: пуштати црвеног петла и др.
1.3.Нерядко откриваме и такива аналогични ФЕ (еквиваленти или аналози), при които компонентът цвят в
единия език липсва или е заместен сдруг.
Например:
в БЕ: не обелвам зъб (‘не
казвам нищо, даже и една дума‘)
в СЕ: не помолити ни бела зуба
*
в БЕ: сламена вдовица (‘жена,
чиято мъж отсъства за кратко време‘)
в СЕ: бела (сламната) удовица
*
в БЕ: виждам звезди посред бял ден (по пладне) (‘не виждам от силен удар‘)
в СЕ: сjенути црвени светлаци и др.
1.4. Понякога аналогични по лексикалния си състав и
структура ФЕ в двата езика се свързват с различно значение.
Например българската ФЕ идвам на бял кон означава ‘отличавам се, успявам в някакво
начинание‘, а сръбската доћи
на белом коњу (букв.’идвам със снега‘) се използва със значение ‘когато дойде зимата‘.
Други примери в сръбски и български са:
в БЕ: изправям пред зелената маса (‘давам под съд‘)
в СЕ: решавати за зеленим столом (‘вземама
важни решения‘)
*
в БЕ: връзвам черна <кърпа
на главата > (‘ставам причина за нечия смърт‘)
в СЕ: допасти црна руха (‘жаля за
смъртта на близък‘)
*
в БЕ: бял ден (‘добър, честит живот‘)
в СЕ: био бели дан (‘разсъмва
се‘) и др.
1.5.
Разбира се, при една значителна част от ФЕ с названия цветове не откриваме
съответствие в другия език, т.е. налице е езикова асиметрия. Прави впечатление,
че българските ФЕ се характеризират с по-голямо богатство и разнообразие.С
подчертана експресивност се отличават например българските иронични ФЕ, при
които поради наличието на определена парадоксалност в образа (т.е. несъответствие между форма и съдържание) се
поражда ироничната отсянка в значението им: бял
като въглен; бял като на тенджерата дъното; бял като кюмюрджия, като циганин (‘много черен‘) и т.н. Трябва да отбележим, че за СЕ подобни ФЕ не са
характерни.В СЕ също така липсват ФЕ от типа на клетвите и благословиите (вж. в БЕ: Да те забулят в бяло; Под
бяло да легнеш; Ега хванеш черния свят (‘да
умреш‘); Да те видя на бял кон (‘да се отличиш‘) и др., които са интересна психолингвистична
особеност на нашия език.
За да обясним всички посочени различия между
анализираните ФЕ, би трябвало да изтъкнем наличието на двата основни фактора,
които ги определят – обективен и субективен (Гак,
1997, с. 55). Ако обективният фактор – това са природните и
културните реалности, свойствени за едната страна и отсъстващи за другата, то
субективният фактор се проявява в наличието на произволна избираемост, когато
едни и същи реалности, еднакво характерни за две култури, намират различна трактовка
във фразеологията на два езика.
2. Втората задача на нашия анализ е да се съпоставят
различията в плана на израза във външната форма на
аналогичните ФЕ, съдържащи названия на цветове. Те от своя страна могат да
бъдат от количествен или от качествен характер.
2.1. В първия случай лексико-граматическите
различия се проявяват в
2.1.1. добавяне и
2.1.2. изпускане на думи и в наложените във
връзка с това трансформации в структурата на фразеологичните словосъчетания.
Например:
в БЕ: чърна ми
година (диал. ’чакат ме тежки дни‘)
в СЕ: црна година
*
в БЕ: не обелвам зъб (‘обяснено
по-горе‘)
в СЕ: не помолити ни
бела зуба
*
в БЕ: черен ми
е пред очите (‘мразя, ненавиждам някого‘)
в СЕ: бити црн пред очима и др.
Вижда се, че думите могат да бъдат добавяни или
изпускани, без да се нарушава общият смисъл на словосъчетанието по силата на
тяхното семантично излишество.
2.2. Различията между ФЕ, които са от качествен характер,
се проявяват в използването на различни граматически форми и думи.
2.2.1. По отношение на граматическите форми най-често
срещаните разлики се проявяват в зависимост от типа на езика – синтетичен или
аналитичен (например отсъствието на падежни форми в БЕ за разлика от
СЕ).
2.2.2. Друга разлика между съпоставяните ФЕ в
граматическо отношение е употребата на компонентите – съществителни или
прилагателни имена – във форми, които се отличават по категорията число (ед.ч. и мн.ч.).
Например:
в БЕ: ни черно,
ни бяло (не
казвам)
(ед.ч. ‘нищо) не казвам
(‘)
в СЕ: ни црне
ни беле (не рећи) (мн.ч.).
*
в БЕ: представям в черна
светлина (‘правя така, че някой или нещо да изглежда неблагоприятно‘) (ед.ч.)
в СЕ: приказивати (сликати) црним
боjама (мн.ч.) и др.
2.3. Особено интересни в съпоставителен план са лексикалните различия, които са
по-често срещани при анализираните ФЕ в сравнение с отбелязаните по-горе
граматически различия. Логическите отношения между номинациите при лексикалните
различия се осъществяват най-често чрез близкозначни
форми (синонимия).
2.3.1. Синонимията се проявява чрез
използването на различни смислови или стилистични синоними като компоненти на
ФЕ.
Например:
в БЕ: излизам на бял свят (‘съобщавам, правя нещо известно‘)
в СЕ: изнети на
бели дан (излизам
– изнасям; свят – ден)
*
в БЕ: записвам в черния тефтер (списък ) (‘някой е неблагонадежден‘)
в СЕ: бити записан у црноj книзи (тефтер, списък – книга)
2.3.2. Както се вижда от последния пример, определени
лексикални различия между съпоставяните ФЕ се появяват и като резултат от
наличието на различни фразеологични варианти, срещани и в двата езика. Други
подобни примери са:
в БЕ: не виждам бял
ден (свят) (‘водя тежък живот‘)
/не
виждам бяло видело
в СЕ: не видети бела
дана
*
в БЕ: на черното казвам
(викам ) бяло (‘твърдя обратното‘);
в СЕ: прогласити
црно за бело,
/од црна
учинити бело (казвам – прогласити; правя – учинити) и др.
Безспорно наличието на значителен брой фразеологични
варианти в БЕ и СЕ прави възможна тяхната взаимозаменяемост и обогатява
стилистичните възможности на двата езика.
3. Третият етап от проведения съпоставителен анализ между
българските и сръбските ФЕ с компоненти названия на цветове е с оглед на тяхната вътрешна форма. Сред анализираните единици откриваме немалък брой
устойчиви изрази, които се характеризират с изменения във вътрешната форма,
което свидетелства за наличието на определена междуезикова асиметрия между тях.
Известно е, че вътрешната форма – това е “образът, залегнал в основата на
названието и отразяващ един или няколко от признаците на назовавания обект,
посредством който, от една страна, се облекчава обективирането на формираното
понятие за обекта, а от друга – се насочва и активизира същността на
назовавания обект” (Русев, 1989, с. 82).
Освен това вътрешната форма на словесния знак указва на
творческия характер на номинацията, на нейната субективност или обективност,
както и на националните, историческите и културните особености на мисленето и
светогледа на даден народ, който благодарение възможностите на езика, е в
състояние словесно да разчленява и класифицира заобикалящата действителност.
Ето защо в различните езици в качеството си на основа на назоваването могат да
бъдат избрани различни черти на една и съща номинация, по силата на която се
образуват различни по външна и вътрешна форма ФЕ ( вж.
Гак, 1997, с. 62). Например в БЕ и СЕ, макар че в еднаква степен се
свързват с признака бял, денят и светът се съотнасят с различен образ, а оттам и с различна вътрешна
форма.
в БЕ: излизам на бял свят (‘ ставам
известен,раждам се‘)
в СЕ: изнети на бели дан
Известно е, че въпросът за вътрешната форма е пряко
свързан с въпроса за значението на ФЕ, което не се изразява направо, както е
при лексемите, а косвено – чрез образ. Освен това при ФЕ, при които образът е
ясен за възприемащия, е налице известна двуплановост – това означава
възприемане едновременно и на значението на образа и на значението на ФЕ (Ничева, 1997, с.105).
За значението на ФЕ е характерна и сетивност,
конкретност, която въздейства на въображението и чувствата и буди определени
емоции. Именно тази сетивност, обусловеност от значението на образа, дава
възможност да се разшифрова съответната ФЕ (т.е.нейната
вътрешна форма, свързана с образа). Експресията, свързана с
образа, е особено видима при устойчивите сравнения. Например за обозначаване на
признака много червен (респективно много черен) в българските и сръбските ФЕ са използвани често пъти еднакви образи
срв. в БЕ: червен като ябълка в СЕ: црвен као јабука
червен като рак црвен као рак
червен като мак црвен као мак
червен като кръв црвен као крв
*
в БЕ: черен като гарван
в СЕ: црн као гарван
черен
като въглен црн као угљен
черен като дявол црн као враг
Успоредно с това в тези ФЕ откриваме и други характерни
образи, свойствени за единия език, но напълно неприемливи за другия.
Например:
в БЕ: червен като божур в
СЕ Ø
червен
като битолски просяк (диал.)
червен
като огън
червен
като панджар (диал.)
червен като калинка
*
в БЕ: черен като котел в СЕ: црн као кртица
черен
като циганин
черен
като вампир
черен
като катран
*
в БЕ: бял като вар в
СЕ: бео као иње и др.
бял
като сирене
бял като
стената
Вижда се, че различията във вътрешната форма между
аналогични ФЕ, могат да бъдат свързани с частична или пълна замяна на образа,
заложен в основата на ФЕ (или на избрания признак), когато образите са близки асоциативно или са фактически свързани, или са
далечни, но логически съотносими (Влахов, Флорин, 1990, с.85). От друга страна, различията във вътрешната форма на такава ФЕ безспорно
трябва да се обясняват с тяхната историческа и националнокултурна специфика.
Очевидно различните образи, залегнали в посочените по-горе ФЕ, свидетелстват за
различните националнокултурни асоциации в съпоставяните езици.Подобни езикови факти
дават основание в тях да се търси проявата на специфични черти на националната
култура, тъй като представляват определени стереотипи на народното самосъзнание
с цел самоидентификация (вж.Телия, 1996, с.215).
4. Анализираните на четвъртия етап различия в съотношението между форма и съдържание (с оглед на функционирането на ФЕ) се проявяват в тяхната
асиметрия.Това означава, че един и същ израз в различните езици придобива: 1. различни значения (многозначност) и обратно: 2. една и съща ситуация се описва чрез изрази, различни по своя
състав, но с еднакво значение (синонимия).
4.1. В първия случай става въпрос за
аналогични по форма ФЕ, при които се проявяват определени семантични различия в
различни езици.
Например:
в БЕ: да се хванем за зелено (‘излизам
от някаква кризисна ситуация’)
в СЕ: доћи до зелене гране (‘1.
обогатявам се материално, преодолявам безпаричието; 2. ставам по-силен,
укрепвам’ – различията засягат и броя на значенията, с което се
използва дадената ФЕ – срв. в БЕ – 1 значение; в СЕ – 2 значения).
4.2. Синонимията пък се проявява при различни ФЕ, които
имат еднакво значение (при различна вътрешна и външна форма).
Например:
в БЕ: виждам звезди посред бял ден (‘не виждам от силен удар’)
в СЕ: сјенути црвени светлаци
Трябва да отбележим, че българската ФЕ, освен посоченото
по-горе значение може да се тълкува и като ‘изпадам в критично състояние’. В
това си значение тя се съотнася в БЕ с изразите “виждам бял бивол(вълк) посред пладне”, докато за СЕ подобна употреба не е характерна.
Очевидно е, че посочените различия между ФЕ в съпоставяните езици могат да се възприемат
като отражение на различни аспекти на една и съща ситуация.
В резултат на проведения съпоставителен анализ между ФЕ с
компоненти названия на цветове в БЕ и СЕ можем да направим следните изводи:
1. В съпоставяните езици такива ФЕ се отличават със
значителна продуктивност, като прави впечатление по-голямото богатство и
разнообразие на българските ФЕ.
2. Съпоставката на тези ФЕ в двата езика в плана на
съдържанието ги различава като еквиваленти и аналози, като нерядко откриваме и
такива аналогични ФЕ, при които компонентът цвят в единия език липсва или е
заменен с друг. При една немалка част от ФЕ не откриваме съответствия в другия
език като проява на езикова асиметрия.
3. В плана на израза различията между анализираните ФЕ,
които имат симетричен характер и могат да бъдат качествени или количествени,
засягат както лексикалната, така и граматическата структура на ФЕ. В първия
случай лексико-граматическите различия се проявяват в добавяне или изпускане на
думи, а във втория – в използването на различни граматични форми и думи.
Лексикалните различия са най-често срещаните сред ФЕ.
4.
Различията във вътрешната форма между тези ФЕ са свързани както с частичната
замяна на образа, така и с пълната му замяна. Такива различия са обусловени
най-често от наличието на определен културен компонент в значението им – т.е.
налице е определена националнокултурна специфика при тях.
5. Разликите в съотношението между форма и съдържание на изследваните
ФЕ (като проява на междуезикова асиметрия) се
изявяват чрез различни значения, които придобива един и същ израз в различните
езици (многозначност) и чрез описание на една и съща ситуация чрез различни по
своя състав изрази (синонимия) в тях.
6. Установената близост между ФЕ с названия цветове в БЕ
и СЕ се дължи на факта, че като близкородствени езици и култури те представят
редица общи черти и сходства (на славянска и балканска основа), а различията (в това число и националнокултурните) – на обособения езиков развой и различното народностно
самосъзнание на българи и сърби.
Влахов, Флорин, 1990: Влахов, С., С. Флорин. Непреводимото в
превода. С., 1990;
Гак, 1997: Гак, В.
Г. Особенности библейских
фразологизмов в русском языке (в сопоставлении с французкими
библеизмами) – В: Вопросы языкознания, М., 1997.
Недкова, 2003: Недкова,
Е. Фразеологично богатство в творчеството на А. Константинов, Русе, 2003.
Ничева, 1989: Ничева,
К. Българска фразеология, С., 1987.
Русев, 1989: Русев, Р. Същност и
особености на лексикалната номинация в романите на Д. Димов и Г. Караславов,
кандидатска дисертация. В. Търново, 1989.
Телия, 1996: Телия,
В. Н. Русская фразеология. Семантический, прагматический и
лингвокультурологический аспикт. М., 1996.
Фразеологичен
речник на българския език. К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. т. I и II, С., 1974/75.
Нов
фразеологичен речник на българския език. К. Ничева, С., 1993.
Кювлиева-Мишайкова, 1986: Кювлиева-Мишайкова, В.
Устойчивите сравнения в българския език (речник). С., 1986.
Fraseološki rječnik hrvatskoga ili
sprskoga jezika. D-r Josip Matešić.