АСПЕКТИ
НА ВЗАИМОВРЪЗКАТА МЕЖДУ ВЪТРЕШНА ФОРМА И НАЦИОНАЛНОКУЛТУРНА СПЕЦИФИКА НА
ФРАЗЕОЛОГИЗМИТЕ В ТВОРЧЕСТВОТО НА А. КОНСТАНТИНОВ С ОГЛЕД НА ПРЕВОДНИТЕ ИМ
СЪОТВЕТСТВИЯ НА СРЪБСКИ И РУСКИ ЕЗИК
Анотация
В статията (която отразява част от едно обширно изследване за фразеологизмите в
творчеството на А. Константинов и превода им на сръбски и руски език) се
анализират отделни аспекти на взаимовръзката между вътрешна форма и
националнокултурна специфика на фразеологизмите в творчеството на писателя с
оглед преводните им съответствия на сръбски и руски.
Сред ексцерпираните единици значителен е броят на характеризиращите се с
изменения във вътрешната форма, като този вид междуезикова асиметрия се проявява
преди всичко при ситуативните фразеологизми.
Известно
е, че вътрешната форма се свързва с образа, залегнал в основата на названието.
Освен това тя указва на творческия характер на номинацията, както и на
националните, историческите и културните особености на мисленето и светогледа
на даден народ.
Сред
съпоставяните по вътрешна форма единици се проявяват съществени междуезикови
различия, които свидетелстват за различни интерпретации на определени факти от
действителността от представители на различни езикови общности. Именно сред тях
в работата се търсят предпоставките за наличието на концептуални различия,
които са и културно значими.
АСПЕКТЫ
ВЗАИМОСВЯЗИ МЕЖДУ ВНУТРЕННЕЙ ФОРМЫ И НАЦИОНАЛЬНО-КУЛЬТУРНОЙ СПЕЦИФИКИ
ФРАЗЕОЛОГИЗМОВ В ТВОРЧЕСТВЕ А. КОНСТАНТИНОВА С ТОЧКИ ЗРЕНИЯ ПЕРЕВОДА НА
СЕРБСКОМ И РУССКОМ ЯЗЫКАХ
Анотация
В
статье (которая отражает часть одного обширного исследования о фразеологизмах в
творчестве А. Константинова и их перевод на сербский и русский язык)
анализируются отдельные аспекты взаимосвязи между внутренней формы и
национально-культурной специфики фразеологизмов в творчестве писателя с точки
зрения их перевода на сербском и русском языках.
Среди
эксцерпированных единиц значительное число тех, которые характеризируются с
изменениями во внутренней форме, при том этот вид межьязыковой асимметрии
проявляется прежде всего по отношению к ситуативным фразеологизмам.
Известно,
что внутренняя форма связывается с образом, лежащий в основе названия. Кроме
того она указывает на творческий характер номинации, а также и на национальные,
исторические и культурные особенности мышления и мировозрения данного народа.
Среди
сопоставляемых по внутренней форме единиц проявляются существенные межьязыковые
различия, которые свидетельствуют о разных интерпретациях определëнных
фактов действительности представителями разных языковых общностей. Именно среди
них в работе находятся предпосылки наличия концептуальных различий, которые
являются и культурно значимыми.
Аспекти на взаимовръзката между
вътрешна форма и националнокултурна специфика на фразеологизмите в творчеството
на А. Константинов с оглед на преводните им съответствия на сръбски и руски
език
Като специфични изразни средства в словесната тъкан на художественото
произведение фразеологизмите (= фразеологични единици = ФЕ) се отнасят към
най-трудно преводимите елементи на езика в двуезичен план.
Често тази трудност произтича от факта, че между фразеологичните съчетания в
различните езици се наблюдават определени различия във вътрешната им форма,
свързани както с частична замяна на образа, залегнал в основата им, така и с
пълната му замяна.
В
настоящото изследване ще анализираме отделни аспекти на взаимовръзката между
вътрешна форма и националнокултурна специфика на ФЕ в творчеството на А.
Константинов с оглед на преводните им съответствия на сръбски и руски език.
Сред
ексцерпираните единици значителен е броят на характеризиращите се изменения във
вътрешната форма, като този вид междуезикова асиметия се проявява преди всичко
при ситуативните ФЕ.
Известно
е, че вътрешната форма това е образът, който е залегнал в основата на
названието и който назовава един или няколко от признаците на назовавания
обект. Посредством този образ, от една страна, се облекчава обективизирането на
формираното понятие за обекта, а от друга - се насочва и активизира мисълта на
възприемащия към разбиране на същността на назовавания обект (Русев, 1989, с.
15).
Освен
това вътрешната форма на словесния знак указва на творческия характер на
номинацията, на нейната субективност или обективност, както и на националните,
историческите и културните особености на мисленето и светогледа на даден народ,
който, посредством възможностите на езика, е в състояние словесно да разчленява
и класифицира заобикалящата го действителност.
Ето
защо в различните езици в качеството си на основа на назоваването могат да
бъдат избрани различни черти на една и съща номинация, по силата на което се
образуват различни по външна и вътрешна форма ФЕ (Гак, 1997, с. 62). Напр.
срв.: в българските ФЕ "денят" и "светът" са назовани с
признака "бял"
в
БЕ: ясно като бял ден (‘напълно,
съвсем ясно’) с. 100 Ф.
в
БЕ: ще се измъкнат на бял свят (‘правя нещо да стане достояние на всички’) с. 85 Б.Г.,
а в
руския им еквивалент - с "божий" (т.е. чист, светъл)
в
РЕ: ясно как божий день с. 99
в
РЕ: вытащить на свет божий с. 102
Въпросът
за вътрешната форма е пряко свързан с въпроса за значението на ФЕ, което при
този вид устойчиви съчетания не се изразява направо, както е при лексемите, а
косвено – чрез образ. Освен това при ФЕ, при които образът е ясен за
възприемащия, е налице известна двуплановост - той означава едновременно и
значението на образа, и значението на самата ФЕ (вж. Ничева, 1987, с. 105). За
значението на ФЕ е характерна и сетивност, конкретност, която въздейства на
въображението и чувствата и буди определени емоции. Именно тази сетивност,
обусловеност от значението на образа, дава възможност да се разшифрова
съответната ФЕ (т. е. нейната вътрешна форма, свързана с образа).
Експресията,
създадена от образа, е особено видима при устойчивите сравнения:
Напр. в БЕ: гледа
ме като добиче (тук в значение – ‘гледа ме с превъзходство, с пренебрежение’) с. 149 Ф.
в
СЕ: гледа ме као крава мртво теле с. 191
в
РЕ: глядим словно на скотину с. 114
От
трите начина на обозначаване на този признак посредством различен образ (срв. в
БЕ: - добиче; в СЕ: - крава и мртво теле; в РЕ: - скотина)
най-близко е руският вариант. Българският израз (в съответен контекст) може да
се тълкува още като: 1) гледам глупаво и 2) гледам тъжно, докато
за сръбската ФЕ основен е вторият признак (гледам тъжно, с мъка).
Различие
във вътрешната форма наблюдаваме и при аналогичните ФЕ:
в
БЕ: направих го на сол (‘карам
се на някого силно, рязко го критикувам’) с. 150 Ф.
в
СЕ: прах и пепео направих од њега с. 191,
където е налице
частична замяна на образа, залегнал в българските ФЕ срв. в БЕ – сол; в
СЕ - прах и пепео).
Сръбският
фразеологизъм, който назовава друг аспект на обозначената с българската ФЕ
ситуация, носи допълнителен нюанс в значението си (‘напълно унищожавам с думи някого’).
Определено
трудност при превода създават изходните ФЕ, съдържащи компонент турцизъм. Във
връзка с различията във вътрешната форма ще илюстрираме това чрез следния
пример:
в
БЕ: мат и маскара ги направил с. 68 Б.Г.
в
СЕ: пачарис (пачавру) од њега направи
с. 90
В сръбската ФЕ компонентът от ар.> турски произход
"мат и
маскара" със значение ‘за смях, за присмех’ е заменен в
един случай с турската дума 1) пачарис (в СЕ ‘хаос, бъркотия, скандал’), а в друг – с
"пачавра" (в СЕ ‘парцал за миене, бърсалка’).
Очевидно
е, че при двата сръбски фразеологични варианта е налице разлика във вътрешната
им форма, която се основава на избора на различни признаци на номинацията (правя
някого за срам). От друга страна в сръбската ФЕ и в българската ФЕ също е
налице такава разлика – в качеството на основа на номинацията са избрали
различни черти на една и съща ситуация (срв. в БЕ – правя за присмех; в
СЕ – правя за срам).
Различията
във вътрешната форма между аналогични ФЕ могат да бъдат свързани както с 1)
частичната замяна на образа, заложен в основата на ФЕ (или на избрания
признак), така и с 2) пълната му замяна: а) когато образите са близки
(асоциативно или са фактически свързани или б) далечни, но логически
съотносими.
Частична
замяна на образа, залегнал във ФЕ, е
налице при някои от посочените по-горе примери.
Напр.
в БЕ: направих го на сол с. 150 Ф.
в
СЕ: прах и пепео од њега направих
с. 191
***
в
БЕ: ясно като бял ден с. 100 Ф.
в
СЕ: ясно как божий день с. 99
Частичната
замяна на образа в българската ФЕ клати чалма с. 126 Б.Г. ‘държа се
раболепно’ спрямо руската ФЕ ломать
шапку с. 138 е следствие от определена авторска модификация (срв. чалма
и шапка).
Пълна
замяна на образа, когато образите са асоциативно свързани, откриваме при
следната ФЕ:
в
БЕ: яйце няма де да спуснеш (‘претъпкано с хора’) с. 37 Б.Г.
в
РЕ: яблоку негде упасть с. 45,
както и при ФЕ,
в
БЕ: сърцето на бай Ганю падна в ботушите му (‘силно се изплашвам’) с. 84 Б.Г.
в
СЕ: баjа Гањово срце оде у пете с. 113
в
РЕ: душа ушла в пятки с. 123,
която представлява
интересна авторска модификация на традиционно употребяваното в български език
фразеологично съчетание пада ми / падне ми сърцето в петите. Същият
образ (пети) е запазен и в сръбската, и в руската ФЕ (в руската ФЕ откриваме
още една замяна – срв. сърце – душа).
Пълна
замяна на образа на ФЕ може да се наблюдава и когато образът на аналога в
преводния език няма нищо общо с образа на изходната фразеологична единица.
Напр. в БЕ: мътеше
им водата (‘създавам умишлено пречки, вреда’) с. 113 Б.Г.
в РЕ: портила им музыку с. 134
Образите могат да бъдат и доста далечни, но логически съотносими.
Напр. в БЕ: зная
и ти каква си стока (‘зная, че не съм добър, годен’) с. 92 Б.Г.
в
СЕ: знам каква си и ти цвећка с. 124
в
РЕ: знаю что ты за птица с. 112
***
в
БЕ: зъзнеш като циганин (‘много
ми е студено и треперя от студ’)
с.112 Ф.
в
РЕ: дрожать как пескарь в мокрой неводе с. 150
***
в
БЕ: работата му е спукана (‘намирам се в тежко, безизходно положение’) с. 98 Б.Г.
в
СЕ: обрао jе бостан с. 131
***
в
БЕ: за какъв бяс (‘за
израз на недоволство’)
с. 102 Б.Г.
в
СЕ: за чиjе бабе здравље с. 137
и др.
На
пръв поглед липсата на формални допирни точки между образите на два
фразеологизма от различни езици, които в същото време представляват
междуезикови синоними, изглежда парадоксално явление. То обаче може да се
обясни с факта, че тези ФЕ имат идентично съдържание, а в някои случаи
образите, които са избледнели, се възприемат само подсъзнателно от носителите
на езика.
Редица
различия във вътрешната форма на ФЕ безспорно трябва да се схващат като отражение
на историческото и националнокултурното мислене на народа – техен създател.
Това произтича от обстоятелството, че във всяка ФЕ, подобно на всяка лексикална
единица (дума), може да се търси т. нар.
културна единица. Това понятие, което се схваща като "обект, денотиран от
означаемото на думата", е въведено от У. Еко[1].
Присъствието
на определен културен компонент в значението на образномотивираните единици
(включително и на ФЕ) е факт, определян като културно-езикова съотносителност и
разглеждан от лингвокултурологията като наука, ориентирана към културния фактор
в езика и езиковия фактор у човека.
Руската
фразеоложка В. Н. Телия също приема наличието на определен културен компонент в
значението на езиковите единици. Тя изтъква, че системата от образи, закрепени
във фразеологичния състав на езика и свързани с материалната, социалната
или духовната култура на дадена езикова общност, може да свидетелства за
нейните националнoкултурeн опит и традиции. (вж.Телия, 1996, с. 215)[2].
Наличието в
плана на съдържание на някои ФЕ на националнокултурен компонент посочва и Д. О.
Доброволски (вж. Доброволски, 1997 с. 37), макар че според него не винаги
различията във вътрешната форма на ФЕ трябва да се свързват със спецификата на
националната култура. (Както се вижда от проведения анализ в настоящата работа,
в някои случаи тези разлики могат да бъдат описани и с чисто семантични
принципи.)
Следователно
за изследването на националнокултурната специфика на ексцерпираните ФЕ в
рамките на сравнителния подход при съпоставянето им в български, сръбски и
руски език е целесъобразно да се отчитат предимно различията в плана на
съдържанието, тъй като планът на израза (както се убедихме и от анализираните
по-горе ФЕ) при единици от различни езици е различен по определение.
В
този смисъл безспорно вътрешната форма на ФЕ е тази, която дава възможност да
се проявят съществените междуезикови различия, като разбира се трябва да се
отчита и фактът, че не всички междуезикови различия са и културно значими (т.е.
да не се смесват културно-историческите асоциации и културно-националнoкултурнa специфика).
Сред съпоставяните по вътрешна форма ФЕ
(образно-метафорични или символни в основата си) се проявяват съществени
междуезикови различия, които свидетелстват за различни интерпретации на
определени факти от действителността от представители на различни езикови
общности. Тук именно и ще търсим предпоставките за наличието на концептуални
различия, които са културно значими. Напр. специфични националнокултурни
конотации откриваме в модифицираната от А. Константинов ФЕ клатя чалма
(вм. шапка) с. 126 Ф. По отношение на руския еквивалент ломать шапку
с. 138 със значение ‘държа се
раболепно, угоднически, сервилнича’. На базата на специфичния образ, залегнал в изходната ФЕ (чалма),
съпоставяйки го с образа в руската ФЕ (шапка), откриваме определени
националнокултурни различия. Те са свързани и с възпроизвеждането на
характерологични черти на националния манталитет, тъй като се асоциират с
определен националнокултурен стереотип.
За
различните националнокултурни асоциации в съпоставяните езици свидетелстват и
различните образи, залегнали в основата на следните устойчиви словосъчетания:
в
БЕ: Троха не турих устата си с. 119 Б.Г.
в
СЕ: Мрве нисам био ставио у уста
с. 160
в
РЕ: Маковой росинки во рту не было с. 144
(В
тези ФЕ представата за гладен човек е внушена посредством липсата дори и на
минимално количество храна, изразено по различен начин в трите езика – срв. в
БЕ – троха; в СЕ – троха, мръвка; в РЕ – капка
(капка роса с размера на маково семе).
Аналогично
обяснение на различията във вътрешната форма като проява на специфични
националнокултурни конотации, обусловени от наличието на национално специфичен
образ, може да се търси най-вече при поговорките в трите езика като вид ФЕ.
Напр.
срв.:
в
БЕ: изтъкат си платното, па ти ритнат кросното с. 34 Ф.
в
РЕ: взять возьмут, а потом тебе же свинью подложат с. 62
в
БЕ: Търкули се тенджурата, че си намери капака с. 52 Б.Г.
в
РЕ: Рыбак рыбака видит издалека
с. 62
в
БЕ: Барабар Петко с мъжете с. 68 Б.Г.
в
СЕ: куд сви турци, ту и мали Аса
с. 91
в
РЕ: рука руку моет с. 98
в
БЕ: с трън да потътриш, няма какво да заденеш с. 169 Ф.
в
СЕ: нема куче зашта да те уjеде с. 199
в
БЕ: от инат за бълхата изгаря и юрганя с. 94 Б.Г.
в
РЕ: из упрямства готов с водой ребенка выплеснуть с. 113
и
много други.
Подобни
езикови факти дават основание да се търси в тях проявата на специфични черти на
националната култура, тъй като представляват определени стереотипи на народното
самосъзнание с цел самоидентификация. Като отражение на нравствените и етичните
категории и ценностни постановки, заложени в житейската философия на народа -
носител на езика, и предавани по традиция от поколение на поколение, те
представляват мощен източник на националнокултурна интерпретация.
Културната
значимост на изследваните ФЕ се повишава в значителна степен, когато в тяхната
структура присъства и определена символика. По правило символите, които са
фиксирани в състава на ФЕ, се интерпретират с културологични термини.
Значимостта на символите може да се отнася до ограничена сфера на езика или да
се разпространява в други семиотични системи (вж. Доброволски, 1997, с. 46).
В
първия случай в качеството си на културно значими се проявяват символите,
произлезли от определени ритуални действия.
Например,
свалянето на шапка с цел да се покаже уважение към някого, като символ
присъства в следните ФЕ:
в
БЕ: шапка ще им клатиш с. 114 Ф.
в
РЕ: ломать шапку с. 138
Тук
обаче се проявява и допълнителен семантичен нюанс, (‘държа се раболепно, сервилнича, угоднича’), обусловен от денотативно-контекстуални особености (вж. Пернишка, 1989, с. 15).
Същият
нюанс присъства и в значението на следните ФЕ:
в
БЕ: краката им ще цалуваш
с. 122 Б.Г.
в
СЕ: и ноге би им пољубио с. 165
в
РЕ: я бы ножки поцеловал с. 178
в
БЕ: сто ръце би им цалунал с. 120 Б.Г.
в
СЕ: сто руке би пољубио с. 129
в
РЕ: сто руки поцеловал бы с. 135
Можем да приемем, че тези ФЕ, които също съдържат
(зафиксирани) символи в структурата си, проявени чрез ритуални действия (целувам
ръка, целувам краката - т. е. ‘оказвам
внимание, уважение’) притежават
определен националнокултурен статус.
Във
втория случай като примери за културно значимо символно противопоставяне ще
приведем някои ФЕ, в които в ролята на символ се проявява определено
число.
Напр.,
(срв. в БЕ и СЕ - пет (5); в РЕ - едно (1); в БЕ и СЕ - две
(2); в РЕ - едно (1).
в
БЕ: не давам пет пари (‘не
се интересувам от нещо или от някого’) с.150Ф.
в
СЕ: пет пара не бих дао с. 192
в
РЕ: грош (1) ему цена с. 115
в
БЕ: две пари не чини (‘с
малка стойност’) с. 60 Б.Г.
в
СЕ: две паре не вреди с. 73
в
РЕ: гроша (1) не стоит с. 73
Прави
впечатление, че в посочените руски ФЕ числото едно (1) не е указано пряко, а се
подразбира от формата на съществителното (грош), което е употребено в
единствено число. На практика между българските и сръбските ФЕ, от една страна,
и руските ФЕ, от друга, които семантично са изравнени, са налице лексикални
различия, свързани със замяната на определено число, имащо в съответния език
определено символно значение (срв. в БЕ и СЕ - (5), (2), в РЕ - (1).
В
заключение трябва да изтъкнем, че тъй като анализираните ФЕ принадлежат към
фразеологичния фонд на родствени езици, а следователно и на близки култури, фиксирането на значимите националнокултурни различия между тях е
несравнимо по-сложно, отколкото при отдалечени езици и култури. Разликите в националнокултурните конотации, съдържащи се в един фразеологизъм, свидетелстват за различното
народностно самосъзнание на българи, сърби и руси, а близостта между тях в
други ФЕ - за наличието на културно самосъзнание от по-висш род – славянското.
БИБЛИОГРАФИЯ
1. Гак 1997: В. Г. Г а к. Особенности библейских фразеологизмов в русском
языке. – Вопросы языкознания, Москва, 1997, № 5.
2. Доброволски 1997: Д. О. Д о б р о в о л ь с к и й. Национальнокултурная
специфика во фразеологии. – Вопросы языкознания, 1997, № 6.
3. Еко 1993: У. Е к о. Трактат по обща семиотика. София, 1993.
4. Пернишка 1997: Ем. П е р н и ш к а. Лексикалните синоними в
художествения стил. София, 1989.
5. Русев 1989: Р. Р у с е
в. Същност и особености на лексикалната номинация в романите на Д. Димов
и Г. Караславов, кандидатска дисертация. Велико Търново, 1989.
6. Телия 1996: В. Н. Т е л и я. Русская фразеология. Семантический,
прагматический и лингвокултурологический аспект. Москва, 1996.
I. Ексцерпирани
източници:
1. А.К.: А. Константинов. Бай Ганю. Велико Търново, 1992.
2. А.К.: А. Константинов. Съчинения. ч. II, София, 1974.
3. А.К.: А. Константинов. Съчинения. ч. II, София, 1989.
II. Преводи от
български на сръбски език
1. Баjа Гањо и друге приповетке. Прев. С. П а у н о в и ћ,
Београд, 1955.
III. Преводи
от български на руски език
1. Фельетоны и очерки (сост. Е. Яхнина). Москва,
Гостлитиздат, 1954.
2. Избранное. Пер. с болг., Москва, Худ. лит., 1979.
[1] Според У. Еко: “Във
всяка култура една културна единица е нещо, което тази култура е
определила като отделна единица, различна от другите единици и следователно
може да бъде едно лице, една географска местност, едно нещо, чувство, надежда,
идея, халюцинация” (Еко, 1993, с. 93) и още “Когато се казва, че изразът (звезда
вечерница) денотира някакъв физически “обект с големи размери” и
сферична форма, който се движи в пространството на много мили далеч от земята,
в действителност би трябвало да се каже: Този израз денотира съответно някаква културна
единица, на която говорещият се позовава и която е получил като описана
по този начин от културата, в която живее, без да е виждал някога реалния
референт.” (цит.съч., с. 94)