ПРОЯВИ НА МЕЖДУЕЗИКОВА СИМЕТРИЯ И АСИМЕТРИЯ ПРИ ПРЕВОДА НА ФРАЗЕОЛОГИЯ В ХУДОЖЕСТВЕНИЯ ТЕКСТ
INSTANSOF INTERLANGUAGE SYMMETRY AND ASIMMETRY
IN THE INTERPETATION OF PHRASEOLOGICAL UNITS IN A LITERARY TEXT
The act of translating a text as one of the most complex types of speech communication is a multidimensional and multi-aspectual process dependant on a variety of linguistic and and extra-linguistic factors. It should not only be perceived as an ordinary speech act but as one of the forms of interaction between cultures. The application of a complex approach to phraseological research in fiction requires that phraseological units in the original text be compared with their foreign language versions:1.as language with in a variety of languages in terms of content differences and the linguistic devices for their languages expression, 2.as functioning language units in the compared foreign language text.
This paper being part of a broad research devoted to the translation of phraseological units of Aleko Konstantinov`s litery works into Serbo-Croat and Russian aims at analysing the instances of interlanguage asymmetry by comparing phraseological units taken from text written originally in Bulgarian with their translated versions in other foreign languages.
Преводът е един от най-сложните видове речева комуникация. Това произтича от факта, че той е разнопосочен и многоаспектен процес, зависещ от множество езикови и извънезикови фактори, като например система и норма на два езика, две култури, две комуникативни ситуации – първична и вторична, предметна ситуация, функционална характеристика на изходния текст, норма на превода и т.н. (Швейцер, 1988, с. 205).
Важно изходно начало при определяне същностните характеристики на превода е положението, че на него не може да се гледа единствено като на речев акт. Преводът е форма на взаимодействие на две култури, където първоначалната ситуация на пораждане на изходния текст намира проекция във вторичната ситуация на пренос на този текст в друг език и в друга култура. Очевидно многоаспектният характер на превода изисква разностранен подход при определяне на отправните точки при анализа му.
Известно е, че една от основните тенденции на развитието на превода през последните десетилетия се изразява в постепенно изместване на акцентите от междуезиковите към междутекстовите отношения (Yvir, 1969, Koller, 1979).
Ето защо като напълно обоснован може да се приеме един комплексен подход към анализа на конкретния текст и неговия превод, основан от една страна на семиотиката (Toury, 1980), а от друга – на лингвистиката на текста (Wills, 1980 : Reiss, 1980).
Прилагането на такъв комплексен подход при изследване превода на фразеология в художествения текст налага съпоставянето на фразеологизмите ( = фразеологични единици = ФЕ) в текста на оригинала с ФЕ в преводните текстове:
1) като езикови единици в различни езици по отношение на разликите в плана на съдържание и в плана на израза им
и 2) като функциониращи езикови единици в съпоставяните разноезични текстове.
Настоящата работа като част от обширно изследване, посветено на превода на фразеологизмите в творчеството на А. Константинов на сръбски и руски език, има за цел да анализира един по-частен проблем. Съпоставяйки ФЕ в Алековите творби с преводните им съответствия на сръбски и руски език (като езикови единици в различни езици по отношение на различията в плана на съдържание и в плана на израза им), да ограничи проявите на отклонение от регулярните съответствия – т. е. на междуезикова асиметрия (респективно симетрия) (виж Гак, 1975), при превода от български на сръбски и руски език.
Целесъобразно е тази съпоставка да бъде направена в семиотичен план, като за отправна точка на изследването се приеме предложения от В. Г. Гак алгоритъм за провеждане на съпоставителен анализ на библеизмите (в руски и френски език) (виж Гак, 1997, с. 55–65). С оглед на спецификата на изследваните от нас ФЕ, предлагаме аналогичен модел, като е нужно да направим следните уточнения:
І. Съпоставянето на изходните и преводните ФЕ в плана на съдържанието ги разграничава като еквиваленти (пълни и частични) и аналози (по терминология на Влахов, Флорин, 1990). Коментират се и случаите на междуезикова асиметрия, когато липсват съотвестващи ФЕ в превода (т.е. ФЕ не се превежда с ФЕ – нефразеологичен превод);
ІІ. Вторият етап посочва различията във външната форма на аналогичните ФЕ;
ІІІ. Третият етап посочва различията във вътрешната им форма и съдържание;
ІV. Четвъртият разглежда разликите в съотношението форма и съдържание;
V. Петият етап разглежда функционирането на изходните и преводните ФЕ с оглед на конкретните им стилистични функции в съпоставяните текстове (т.е. в стилистичен аспект), но поради ограничения обем на настоящото изследване, тук няма да се спираме на него.
Съществуват два основни фактора за различията между ФЕ в различните езици – обективен и субективен (Гак, 1997, с. 55).
ОБЕКТИВНИЯТ ФАКТОР – това са природните и културните реалности, свойствени за едната страна и отсъстващи от другата. Например, в българската ФЕ “чергите си им продал” се съдържа название на предмет, вещ (черга), която е по-типична за българския бит, отколкото за руския.
Към обективните фактори се отнасят и структурните особености на езика, по силата на който дадена номинация приема форма на лексема в единия език и на ФЕ в другия.
Напр., срв. в БЕ: налягай си парцалите с. 91 Б.Г.
в РЕ: помалкивай с. 110
СУБЕКТИВНИЯТ ФАКТОР се състои в това, че е налице произволна избирателност, когато едни и същи реалности, еднакво характерни за две култури, намират различна трактовка във фразеологията на два езика.
Напр., срв. в БЕ: зъзнеш като циганин с. 112 Ф.
в РЕ: дрожать как пескарь в мокром неводе с. 150
(Рибата кротушка (пескарь) се среща и в България, и в Русия, но докато това название присъства като компонент в руската ФЕ, при българската ФЕ такава употреба не е известна.)
При съпоставката на изходните и преводните ФЕ:
І. В плана на съдържанието става ясно, че:
1. преобладават случаите, когато между тях се установяват отношения на симетрия, т.е. българската ФЕ се превежда на сръбски и руски език с фразеологичен еквивалент (» 70%)
Напр.,
в БЕ: ще им одерем кожите с. 160 Ф.
в СЕ: одераћ емо кожу с. 220
в РЕ: шкуру сдерем с. 122
* * *
в БЕ: бабини деветини с. 68 Б.Г.
в СЕ: бапских деветина с. 91
в РЕ: бабьи сказки с. 82
Посочените ФЕ се характеризират с еднакво денотативно и конотативно значение, напълно или приблизително еднакъв лексикален състав, лексико-граматически показатели, съчетаемост, граматически категории, употребимост и липса на национален колорит – т.е. между съпоставяните единици е налице пълна еквивалентност по всички важни езикови показатели, свидетелство за наличието на междуезикова симетрия на формално равнище.
2. В други случаи преводът на сръбски и руски език се осъществява чрез фразеологични аналози, за които е характерна пълна или частична замяна на образа, определящ семантиката на ФЕ ( »20 %)
Налице е смислова еквивалентност, т.е. изразяване на едни и същи значения по различен начин.
Напр.,
в БЕ: барабар Петко с мъжете с. 88 Б.Г.
в СЕ: куд сви Турци ту и мали Аса с. 91
в РЕ: рука руку моет с. 82
* * *
в БЕ: вятър го вей с. 141
в СЕ: тера ветер капом с. 180
в РЕ: ну и пустая башка с. 160
и други.
3. Невъзможността при превода да се открият съответстващи фразеологични единици показва наличието на междуезикова асиметрия между изходните и преводните единици. Известно е обаче, че нефразеологичният превод, който се постига чрез използване на лексикални средства, а не на фразеологични, дори при компенсационните възможности на контекста, рядко е пълноценен. При него се наблюдават едни или други загуби по отношение на образността, семантиката, конотациите, експресивността.
В анализираните преводи на Алековите творби откриваме и случаи ( 10 %) на използването на нефразеологични изразни средства. Лексикалният превод, който е възможен при наличието на лексикални синоними на съответната ФЕ в преводния език, се реализира:
3.1. чрез въвеждане с една дума
Напр., в БЕ: хвърли око с.81 Б.Г.
в СЕ: намигнувши с. 108
в РЕ: поглядел с. 98
или чрез
3.2. свободно словосъчетание
Напр., в БЕ: не ми са дотам меки очите с.148 Ф.
в СЕ: нисам толико наиван с. 190
в РЕ: ни настолько уж я совестлив с. 114
ІІ. Съпоставянето на изходните и преводните ФЕ в плана на израза предполага анализиране на различията във външната форма, които от своя страна могат да бъдат от: 1. количествен характер и 2. от качествен характер. В първия случай лексико-граматическите различия се проявяват в добавяне или изпускане на думи и наложените във връзка с това трансформации в структурата на фразеологичните словосъчетания.
Напр., в БЕ: да събуди и мъртвите с. 101 Б.Г.
в СЕ: да пробуди мртве из гроба с. 135
* * *
в БЕ: разбити са на пух и прах с. 136 Б.Г.
в РЕ: рассыпались в прах с. 166
и др.
Вижда се, че думите могат да бъдат добавяни или изпускани, без да се нарушава общият смисъл на словосъчетанието по силата на тяхното семантично излишество.
2. Различията от качествен характер, като проява на асиметрия, откриваме в използването на различни граматически форми и думи:
2.1. Различия във формата за род и число при съществителните и прилагателните имена като компоненти на ФЕ.
Напр., в БЕ: на крак (ед.ч.) с. 82 Ф.
в СЕ: на ногама (мн.ч.) с. 134
в РЕ: на ногах (мн.ч.) с. 144
***
в БЕ: крият се в миши дупки (мн.ч.) с.163 Ф.
в СЕ: крију се у мишу рупу (ед.ч.) с. 212
и други.
2.2. Различия, свързани с употребата на основна или умалителна форма на ФЕ
срв: в БЕ: краката ще им цалувам с. 122 Б.Г.
в РЕ: им ножки поцеловал с. 149
2.3. Различия в изразяването на глаголните времена
в БЕ: скръцнал им със зъби с. 92 Б.Г.
в РЕ: заскринит на них зубами с. 111
2.4. Изменения от качествен характер са и лексикалните различия, проявени чрез
а) близкозначни форми (синоними)
Напр., в БЕ: като поразен от мълния с. 107 Б.Г.
в РЕ: как громом пораженный с. 130
б) чрез разместване (при различните варианти на ФЕ, чиито компоненти са думи, означаващи съподчинени понятия)
Напр., в БЕ: Рукна по България мед и масло с. 103 Б.Г.
в СЕ: Булгарском потече мед и млеко с. 130
в) изразяващи логически отношения на включване, които от своя страна могат да се разглеждат като:
А) хипер-хипонимически (родов термин спрямо видов)
Напр., в БЕ: две пари не чини с. 60 Б.Г.
в РЕ: гроша не стоит с. 78
(срв. грошът като вид пара)
Б) меронимичски (отношение цяло: негова част)
Напр., в БЕ: да завъртя мозъка (някому) с. 54 Б.Г.
в РЕ: заморочить голову с. 64
ІІІ. Третият етап на съпоставката между изходните и преводните ФЕ е с оглед на тяхната вътрешна форма. Сред анализираните единици значителен е броят на характеризиращите се с изменение във вътрешната форма, като този вид междуезикова асиметрия се проявява преди всичко при ситуативните ФЕ. Вътрешната форма се свързва с образа, залегнал в основата на назоваването, и отразява един или няколко от признаците на назовавания обект. Различията във вътрешната форма между аналогични ФЕ могат да бъдат свързани както с: 1. частичната замяна на образа, заложен в основата на ФЕ или на избрания признак:
Напр., в БЕ: направих го на сол с. 150 Ф.
така и с 2. с пълната му замяна
а) когато образите са близки асоциативно или са фактически свързани
Напр., в БЕ: яйце няма де да пуснеш с. 37 Б.Г.
в РЕ: яблоку негде упасть с. 45
и б) когато образите са далечни, но логически съотносими
Напр., в БЕ: Знам каква си стока с. 92 Б.Г.
в СЕ: Знам каква си и ти цвећка с. 124
в РЕ: Знаю что ты за птица с. 112
Определени различия във вътрешната форма на ФЕ безспорно трябва да се схващат като отражение на историческото и националнокултурното мислене на народа – техен създател, но на този въпрос се спираме подробно в друго наше изследване.
ІV. Анализираните на четвъртия етап различия в съотношението между форма и съдържание се проявяват в тяхната асиметрия. Това означава, че един и същи израз в различните езици придобива:
1. различни значения (многозначност)
2. една и съща ситуация се описва чрез изрази, различни по своя състав (синоними). В първия случай се касае за аналогични форми на ФЕ, при които се проявяват определени семантични различия в различните езици.
Напр., българската ФЕ – “да туря на крак” – има следните значения:
2.1. привеждам в бойна готовност
2.2. подтиквам към бързо действие
Руската ФЕ “подставить под ружье”, използвана в превода, пък се използва само в първото значение.
Синонимията се проявява при различни ФЕ, кито имат еднакво значение (при различна вътрешна и външна форма).
Срв. в БЕ: мътеше водата им с. 113
в РЕ: портила им музыку с. 137
Различията между тези ФЕ в съпоставяните езици могат да се възприемат като отражения на различни аспекти на една и съща ситуация.
В заключение трябва да изтъкнем, че проявите на междуезикова симетрия или асиметрия при превода на фразеология са резултат от очертаните близости и различия както в плана на съдържанието, така и в плана на израза на анализираните ФЕ.
Докато обаче планът на съдържанието по правило се свързва предимно с определена по-голяма (при еквивалентите) или по-малка близост (при аналозите) между ФЕ, то планът на израза им е различен по определение. Следователно в тези случаи закономерно се засилват проявите на отклонения от регулярните съответствия.
1. Влахов, Флорин, 1990: Влахов, С., С. Флорин. Непреводимото в превода. С., 1990.
2. Гак, 1975: Гак, В. Г. Межьязыковая асиетрия и прогнозировние переводческих трансформации – В: Теория перевода и научные основы подготовки переводчиков, ч. І, М., 1975.
3. Гак, 1975: Гак, В. Г. Особености библейских фразеологизмов в русском языке. – В: “Вопросы языкознания, кн. 5, 1997.
4. Yvir, 1969; Koller, 1979; Wilss, 1980; Reiss, 1980 по ШВЕЙЦЕР, 1988; ШВЕЙЦЕР, 1988:
5. Швейцер, 1988; Швейцер, А. Д. Теория перевода, М., 1988.
ЕКСЦЕРПИРАНИ ИЗТОЧНИЦИ
І. БЪЛГАРСКИ ИЗТОЧНИЦИ:
1. А. Константинов – “Бай Ганю”, В. Търново, 1992.
2. А. Константинов – Съчинения, том ІІ, С., 1974.
3. А. Константинов – Съчинения, том ІІ, С., 1989.
1. Баја Гањо и друге приповетке, Прев., С. Пауновић, Б., 1955.
1. Фельетоны и очерки (сот. Е. Яхнина). М., Гостлитиздат, 1954.
2. Избранное, Пер. с болг., М., худ. лит., 1979.