Теорията за еквивалентността на превода
като теория за неговата относителност
при превеждането на фразеология в
художествен текст
В края на 20 в. и началото на 21 в. възникват редица нови възгледи,
засягащи основните теории на превода, които се стремят да направят преоценка на
неговите основни категории. Колкото и разнообразен да е характерът на
еволюционното развитие на тези възгледи, той в значителна степен е повлиян от
преосмислянето на дихотомията стереотипно/творческо.
Докато понятието стереотипност в традиционните
преводачески теории се свързва с категорията инвариантност[1],
то определянето на творческото (индивидуалното) се разглежда като възможно
авторско отклонение от основния процес на предаване на инварианта, което не
предизвиква изменения на информацията в изходния текст. Следователно
категориите стереотипност и творчество според традиционното
преводознание трябва да се схващат като зависими от степента на точност и
пълнота на превода на изходния текст.
На тази традиционна постановка
на проблема за съотношението между стереотипно и индивидуално се
противопоставят възгледите на редица по-нови изследователи на превода. Те са
насочени към преосмисляне на посочените категории в рамките на очертания
проблем (вж. Алексеева, 2000, с. 65–70).
Възникването на подобни
алтернативни възгледи, които се стремят да направят преоценка на основните
категории на превода – стереотипност и индивидуалност (т.е. творчество), се
обуславя от неговия разнопосочен и противоречив характер: от една страна, съхраняването
на смисъла (т.е. стереотипизацията) в процеса на преобразуване на информацията
прави възможно нейното разбиране; от друга – без създаването на потенциална
многозначност е невъзможно да се включи текстът на превода в структурата на
съществуващото познание, тъй като е сложно да се осъществи неговото разбиране
(пак там, с. 66).
Ето защо подобни възгледи
акцентират не толкова на факта, че при превода са налице стереотипност и
индивидуалност, колкото на наличието на определен сблъсък между тях.
Очевидно е, че при
определяне параметрите на посоченото явление традиционните преводачески теории
отдават предпочитание на стереотипизацията. За разлика от тях другите, изложени
по-горе алтернативни схващания, изтъкват приоритета на творческото начало, тъй
като според тях “текстът на превода винаги се оказва процес на създаване на нов
текст, а не на възсъздаване на изходния” (Алексеева, 2000, с. 71).
Трудно можем да се съгласим
с такъв краен възглед, независимо че приемаме идеята за интертекстуалния (т.е.
многослойния характер на текста на
оригинала, вследствие на което са възможни и определени асиметрични
езикови преобразования при превода[2]).
Друга част преобразования обаче безспорно се проявяват като симетрични и
следователно не трябва да се схващат като резултат от пораждането на нов текст,
което ще докажем по-нататък чрез конкретни примери.
Според нас до адекватен
отговор на разглеждания проблем може да се достигне единствено, дистанцирайки
се от крайностите, неизбежни при възприемане на единия или другия подход, като
едновременно с това се имат предвид видът и спецификата на преводния текст.
Целта на настоящата работа е
да се проследи докъде се проявява стереотипното и откъде започва индивидуалното
(творческото) при превода на фразеология в художествения текст, като се дава
собствено тълкуване на проблема. Това има пряка връзка с осмислянето на
по-нататъшните перспективи в еволюционното развитие на преводаческата теория, в
частност на теорията за еквивалентността на превода като теория за неговата
относителност. За основа на изследването е използван богат емпиричен материал
от около 700 фразеологични единици (= ФЕ), ексцерпирани от творчеството на
българския писател А. Константинов и техните съответствия на сръбски и руски
език (вж. Недкова, 2001).
Известно е, че
фразеологизмите представляват специфично изразно средство, което не допуска
еднозначни решения във всички текстове. Знаковата специфичност на ФЕ-идиоми
(“сраствания и единства” по терминологията на В. Виноградов) най-сполучливо е
изяснена от руската фразеоложка В.Н.Телия, която ги определя като
“микротекстове”, в чиято номинативна основа (свързана със ситуативния характер
на обозначаемото) се въвеждат (при неговата концептуализация) всички типове
информация, представени в “пакет”, готов за употреба, като “текст в текста”
(вж. Телия, 1996, с. 8).
Оттук произтича
обстоятелството, че ФЕ са едни от най-трудно преводимите езикови единици и при
превода им не са възможни еднозначни решения.
Обзорът на научната
литература във връзка с превода на фразеология доказва, че за възможностите за
превеждането й съществуват много различни схващания. Безспорно
най-разпространено е мнението, че добрият превод изисква ФЕ да се превежда с
ФЕ, т.е. налице е еквивалентност на превода. Но понякога, дори и при наличието
на равностоен фразеологичен еквивалент, се налага да се търси друга възможност,
съобразена с даден контекст. Дори в границите на една еднородна група ФЕ може
да се изисква индивидуално решение като проява на различен подход. Това може да
бъде най-добре илюстрирано като се проследят отношенията между реципрочните
единици в изходния и в преводния език, които биват няколко типа:
1. В рамките на фразеологичния превод стереотипизацията
засяга използването предимно на фразеологични еквиваленти. Известно е, че
фразеологичните еквиваленти са единици, които се отличават с пълна и абсолютна
еквивалентност по всички важни езикови показатели (вж. Влахов, Флорин, 1990, с.
175). Разбира се, пълната еквивалентност (на семантично и на прагматично
равнище) трябва да се схваща като идеализиран модел. Това обаче не означава, че
не са възможни случаи на пълна еквивалентност, но те се наблюдават като правило
в “относително по-несложни комуникативни условия в текстове със сравнително
по-тесен диапазон на функционалните характеристики“. (вж. Швейцер, 1988, с.
95).
В нашия конкретен случай[3]
примери за употребата на фразеологични еквиваленти в превода на сръбски и руски
език са следните:
в БЕ: ще им одерем кожите с. 160 Ф.
в СЕ: одераћемо
им кожу с. 220
в РЕ: шкуру сдерем с. 122
*
в БЕ: от край до край с. 134 Б.Г.
вСЕ: од почетка до краja с. 184
в РЕ: от начала до конца с. 164
*
в БЕ: бабини деветини с. 68 .Г.
в СЕ: бапских деветина с. 91
в РЕ: бабьи сказки с. 82
*
в БЕ: Тома неверний с. 128 .Г.
в СЕ: Неверни Тома с. 175
в РЕ: Фома Неверный с. 155
*
в БЕ: И ти ли, Бруте! с. 79 Б.Г.
в СЕ: Зар и ти Бруте! с. 106
в РЕ: И ты, Брут! с. 95
и др.
Посочените ФЕ, които като
цяло представят разнообразни структурни и семантични типове в трите езика, се
характеризират с еднакво денотативно и конотативно значение, напълно или
приблизително еднакъв лексикален състав, лексико-граматически показатели, съчетаемост,
граматически категории, употребимост и липса на национален колорит – т.е. между
ФЕ в съпоставяните единици е налице пълна еквивалентност по всички важни
езикови показатели.
Същевременно тези ФЕ доказват стремежа на преводачите да не нарушават
правилата на стереотипа, доколкото това е възможно, в рамките на съществуващата
междуезикова симетрия на формално
равнище.
2. Когато ФЕ се превежда в
приемащия език с едно или друго съответствие, обикновено е известно отстъпление
от еквивалентния превод, налице е фразеологичен
аналог.
Използването на фразеологични аналози при превода илюстрира такъв
преводачески подход, който е ориентиран, от една страна, към запазване на
стереотипа, тъй като се запазва смисълът на словосъчетанието като цяло (въпреки
че е налице пълна или частична замяна на образа, определящ семантиката на ФЕ).
От друга страна, чрез избор на съответен аналог от преводача се дава възможност
за проява на индивидуално-творческото. Както е известно, в този случай
съпоставяните единици от изходния и приемащия език се характеризират с известна
семантична или емоционална неравностойност. Най-често променено е конотативното
значение на преводната ФЕ,което се свързва с наличието на определени
пресупозиции в изходната ФЕ, факултативни за чуждото езиково съзнание. Освен това
не трябва да се забравя и фактът, че никой преводач не се стреми да отрази в
преводния текст всичко, което се съдържа в оригинала – т.е. налице е определена
субективност при превода.
Смисловата еквивалентност,
т.е. изразяване на едни и същи значения по различен начин (чрез фразеологични
аналози) откриваме в следните примери:
Напр.
на модифицираната (чрез въпросително местоимение) българска ФЕ каква ми е стока с. 123 Б.Г. (от не съм
стока) в сръбския превод
съответства аналогична ФЕ каква jе то цвећка с. 166, а в
руския превод – что это за птица с. 149, където едно и също значение е
предадено чрез аналогични ФЕ, като различни са образите, залегнали в тях (стока
– цвећка – птица).
Други примери за употребата на
фразеологични аналози в сръбския и руския превод са:
в БЕ: барабар Петко с мъжете с. 88 Б.Г.
в СЕ: куд сви
турци ту и мали Аса с. 91
в РЕ: Рука руку моет с.
82
*
в БЕ: иди – доди с.
126 Б.Г.
в СЕ: хаjд – хаjд с.
172
в РЕ: так – сяк с.
153
*
в БЕ: оплескахме я с.
84 Б.Г.
в СЕ: обрасмо бостан с.
112
в РЕ: дали мы маху с.
101
*
в БЕ: Вятър го вей с. 141
в СЕ: Тера ветар капом с. 180
в РЕ: Ну и пустая башка с. 160
*
в БЕ: Опичай си акъла с. 82
Б.Г.
в СЕ: Узми се у памет с. 110
в РЕ Держи ухо востро с. 99
и др.
Примерите показват, че невъзможността да се открие съответстващ
фразеологичен еквивалент (което води до известно нарушаване на стереотипа)
налага преводачът да използва подходящ фразеологичен аналог, който в максимална
степен да запази близостта си в семантично отношение с изходната ФЕ.
2.1. Индивидуалният подход при употребата на фразеологични аналози се
проявява при наличието на избор в приемащия език, който дава възможност на
преводача да използва една или друга ФЕ, съобразно дадения контекст.
Напр. българското устойчиво
сравнение гледа ме като добиче е
употребено в значение ‘гледа ме с превъзходство, с
пренебрежение’
А мен не ще и да ме знае – гледа ме като добиче с. 149 Ф.
В СЕ е използвана ФЕ гледа
ме као крава мртво теле, а в РЕ глядит
словно на скотину с. 114.
Вижда се, че от трите начина
на обозначаване на признака посредством различен образ (срв. СБЕ – добиче; в СЕ
– крава и мртво теле; в РЕ – скотина) най-близък е руският вариант
(т.е. гледа ме с превъзходство). Българският израз (в съответен контекст) може
да се тълкува още като 1. гледам глупаво,
2. гледам тъжно, докато за сръбската
ФЕ основен е вторият признак (гледам
тъжно, с мъка).
Тези примери свидетелстват,
че прагматичната ориентация към новия получател, с друго езиково съзнание,
предполага една своеобразна селективна дейност, при която се изразяват само
значенията, релевантни за него. Тази селективна дейност се свързва от някои
автори както с пресупозиционния ракурс,
така и с разликите между езиците в градацията
на пресупозициите[4]
по отношение на тяхната релевантност (вж. Димитрова, 1984; Васева, 1995). Те
изтъкват, че не всички релевантни пресупозиции, характерни за българския текст
например могат да бъдат "прочетени" между редовете на преводния текст
(Димитрова, 1984, с. 79), тъй като при прехода към чуждия език се наблюдава
момент, свързан с ликвидирането на българската лингвистична компетенция. Така
голямо количество облигаторни за българското езиково съзнание пресупозиции на
практика стават факултативни, което изисква от преводача индивидуално решение
при всеки отделен случай.
2.2. Избор на ФЕ в приемащия
език е възможен и при наличието на фразеологични
варианти и синоними сред тях.
Напр. Посредством
разнообразни фразеологични варианти (в сръбския и руския текст) е преведена
българската ФЕ Дявол да го вземе!
Срв. в СЕ: Ђаво да га однесе с. 141
-
Ђаво да их носи с. 132
-
Нека иде дођавола с. 137
-
Ђаво да га зна с.
189
в РЕ: - Черт
его дери! с. 127
-
Черт их побрал! с. 119
-
Ну его к чертям с. 123
-
Черт его возьми с. 61
Нерядко
в различен контекст преводачите използват и богатите възможности на
фразеологизмите синоними за разнообразяване на преводните текстове (по-често в руския
превод).
Напр.,
българската ФЕ за какъв бяс откриваме
преведена в различен контекст чрез следните фразеологични синоними:
в СЕ: – За чиjе бабе здравље с. 137
-
За коjи бес с.
75
-
Чему jе доврага с. 179
*
в РЕ: - За
каким бесом с. 123
-
На кой черт с. 68
или
пък ФЕ
в БЕ: Не е лъжица за твоята уста с. 112 Б.Г.
в РЕ: – Не по плечу с.
148
-
Не всем по зубам с. 164
*
в БЕ: Опичайте си акъла с. 84 Б.Г.
в РЕ: – Держите ухо востро с. 100
-
Имей же царя в голове с. 160
и
др.
Посочените
примери показват, че възможностите, които дава замяната на един фразеологизъм с
негов фразеологичен вариант или синоним за постигане на по-оригинален,
по-разнообразен и по-нюансиран език и като проява на индивидуално преводаческо
решение и различен подход, се използват често и при превода.
3. Използването на нефразеологични изразни средства при
превода може да бъде наложено както от липсата на еднотипни (изоморфни) изразни средства в приемащия език,така и
поради необходимост от отстъпление от системните еквиваленти, като преводачът
може да избира измежду изоморфните и
аломорфните средства в езика на
превода.
В този случай, определян
като проява на междуезикова асиметрия
(вж. Гак, 1975, с. 25), се създава т.нар. недословен
(трансформационен) превод.
Особен интерес за теорията на превода безспорно представлява
изучаването на различните видове преводачески трансформации (т.е. на
индивидуалните преводачески решения), при това условията и факторите за тези
трансформации (при недословния превод) се разглеждат конкретно за всеки отделен
случай.
Класическата теория на
фразеологията приема, че нефразеологичният превод, който се постига чрез
използването на лексикални средства, а не на фразеологични, дори при компенсационните
възможности на контекста рядко е пълноценен (вж. Влахов, Флорин, 1990, с. 81).
При него се наблюдават едни или други загуби по отношение на образността,
семантиката, експресивността. Затова такъв превод се препоръчва едва, когато
възможностите за намиране на адекватни фразеологични съответствия са напълно
изчерпани.
Лексикалният
превод е възможен при наличието на лексикални
синоними на съответните ФЕ в
преводния език. В този случай съдържанието на ФЕ се възпроизвежда в превода с
една дума или със свободно съчетание (т.е. между изходната и преводната ФЕ е
налице семантична еквивалентност на
компонентно или на референциално подравнище (вж. Швейцер, 1988, с. 86).
3.1. Възпроизведени с една дума са
следните български ФЕ:
в
БЕ: налягай си парцалите с. 91 Б.Г.
в
РЕ: помалкивай с. 110
*
в
БЕ: хвърли око с. 81 Б.Г.
в
СЕ: намигнувши с. 108
в
РЕ: поглядел с. 98
*
в
БЕ: удря ми едно око с. 119
Б.Г.
в
СЕ: намигуjући с. 160
в
РЕ: поглядел с. 144
*
в
БЕ: теглих ù едно око с.
29
в
СЕ: намигнух (joj) с. 38
в
РЕ: подмигнул (ей) с. 35
*
в
БЕ: опичай си акъла с. 84
Б.Г.
в
РЕ: попадешься с. 101
*
в
БЕ: дохажда ми на ум с. 134 Б.Г.
в
СЕ: сетио сам се с. 184
в
РЕ: вспомнил с. 163
и др.
В случая е нужно да се
отбележи обаче, че невинаги лексикалният превод е следствие от невъзможността
да се осъществи превод чрез фразеологични средства.
Някои от посочените примери
свидетелстват за индивидуалността на преводаческия подход, който понякога
елиминира съществуващите в приемащия език възможности за осъществяване на
фразеологичен превод, като го заменя с лексикален.
Срв.: в БЕ: дохажда ми на ум с. 134 Б.Г.,
преведено на СЕ: сетио сам се с.
184,
независимо от наличието на
фразеологичен еквивалент в СЕ паде ми на
памет.
*
в БЕ: хвърли око с. 81 Б.Г.
преведено в СЕ: намигнувши с. 108
вместо с фразеологичен еквивалент бацити око
и
др.
3.2. Друг тип превод на ФЕ –
със свободно словосъчетание –
придава по-близко смисловото съдържание на ФЕ, отколкото отделната дума. Такъв
вид преводаческа трансформация, която се намира по-близко до свободния превод,
води до загуба предимно по отношение на конотациите, докато смисловото
съдържание на съответната изходна ФЕ не се накърнява.
За
постигането на прагматична еквивалентност в превода е необходимо компенсирането
на липсващите конотации чрез контекста, като наред с чисто смисловото
съдържание се предаде и метафоричността, съответната стилистична обагреност и
експресивност. Или с други думи, от прагматична гледна точка контекстът при
превода трябва да се стреми да осигури прагматичните аспекти на значението на
съответните единици, които се извеждат от значението на целия израз, от
нелингвистичната информация и от различните принципи на пораждане и разбиране
на изказванията в комуникативния акт – т.е. пресупозицията към съответното
изказване (вж. Генова, 1997, с. 68).
Възпроизвеждане на
изходната ФЕ чрез свободно словосъчетание в превода е налице в следните случаи:
в БЕ: Не му вържи кусур с. 127 Б.Г.
в СЕ: не обраћаj пажњу на њега с. 174
*
в БЕ: гледай си кефа с.
130 Б.Г.
в РЕ: живи в свое удовольствие с. 159
/живи
себе припеваючи с.
160
*
в БЕ: умът (на бай Ганя) е (съвсем) на друго място с. 45 Б.Г.
в РЕ: мысли были заняты совсем другим с. 54
*
в БЕ: Дотам ли ти беше достлука? с. 124 Б.Г.
в СЕ: Зар си ми толики приjатељ? с. 170
в РЕ: неужели такава твоя дружба с. 151
*
в БЕ: кипва му келят с.
68 Б.Г.
в СЕ: кад ти се запали нашинац с. 91
в РЕ: наш не стерпел с.
82
*
в БЕ: не ми са дотам меки очите с.
148 Ф.
в СЕ: нисам толико наиван с. 190
в РЕ: ни настолько уж я совестлив с.
114
и др.
Различията в конотациите на
съпоставяните ФЕ всъщност произтичат от невъзможността за абсолютно изравняване
на пресупозиционната база при прехода към сръбския и руския дискурс. Това е обусловено
от безспорните различия между съпоставяните езици по отношение на определени
изолирани пресупозиции, които са релевантни за българския език и факултативни
за сръбски и руски език.
3.3. Докато при превода посредством фразеологични аналози
индивидуалният подход на преводача може да се осъществи само в рамките на
избора между съществуващите в приемащия език единици, то нефразеологичният
превод в един по-широк смисъл предоставя възможност за “създаване на нов текст”.
Пример за това е т.нар. описателен (контекстуален) превод – (като вид нефразеологичен превод),
където се стига до превеждането не на самата ФЕ, а на нейното тълкуване на
принципа на цялостното й преосмисляне. На практика съдържанието на ФЕ сякаш се
разтваря в контекста и престава да съществува като единица в текста на превода,
често до степен нито един от компонентите й да не намира в него отражение. (В
такива случаи малко условно се говори за "нулев" превод – вж. Влахов,
Флорин, 1990, с. 184 – нулев по отношение на формата, но реално осезаем по
отношение на съдържанието).
Напр.,
в БЕ: "Той беше сръгал вече двама – трима
избиратели и овреме успя да изпълни програмата – да се разкървави, да се покачи
върху един куп камъни и колкото му глас
държи да вика на помощ" с.
107 Б.Г.
в
РЕ: "Он уже успел нырнуть двух-трех избирателей и вовремя выполнить всю
программу – раскровениться, влезть на кучу камней и Ø завопить о
помощи" с. 129
*
в БЕ: "Аз мисля, че ще бъдем типично
представени, ако можем да дадем по някой начин понятие на европейците за
трикласно училище и пансион в Искрец. Има
хас да не сте го виждали." с.
165 Ф.
в
РЕ: "Думаю, что самым типическим для нас можно считать трехкласное училище
– пансион в Искреце, о котором, если только найдется возможность, следует дать
понятия европейцам. Ø Вот что
будет на что посмотреть." с.
127 и др.
В тези случаи при превода са
налице обяснения или описания, които се стремят да предадат съдържанието на ФЕ
и поне частично конотациите й. Освен постигането на еквивалентност на
семантично равнище, където контекстът се стреми да възстанови пълната
пропозиционална форма на изходните структури от семантична гледна точка, се
цели постигане на еквивалентност и на прагматично равнище, т.е. предаване на
такива важни за комуникацията фактори като: комуникативна интенция,
комуникативен ефект, насочен към адресата, с което да се осъществи процес на
погасяване на пресупозициите при езиковата комуникация (вж. Димитрова, 1984).
Очевидно е, че преводачите
са се опитали да вплетат ФЕ от изходния език в общата тъкан на преводите си и
така с максимална пълнота да предадат не отделната дума, а целия откъс, от
който тя не може да се отдели.
Такъв превод безспорно
трябва да бъде разглеждан като възможност за загърбване на стереотипа и
отприщване на творческото, но често пъти, дори при компенсационните възможности
на контекста, е нарушена неговата пълноценност.
4. Безспорен случай на
проява на творчески подход е наличието на ФЕ в превода, при отсъствие на такава
в изходния текст.
Напр. в БЕ: Бошлаф! с.
42 Ф.
в РЕ: Держи карман
шире! с. 50
*
в БЕ: да не се косва до нашия джоб с. 52 Б.Г.
в РЕ: Не лезь ко мне в карман! с. 62
*
в БЕ: зъбеха се с.
66 Б.Г.
в СЕ: шкргутали зубима с. 88
*
в БЕ: потънах с.
29 Б.Г.
в СЕ: у земљу пропадох с. 39
в БЕ: беше се остъклил срещу бай Ганя с. 129 Б.Г.
в СЕ: беше зацаклио очима према баjа Гању с. 176
*
в БЕ: да ги пипнем онези с. 91 Б.Г.
в СЕ: да зграбимо оне за врат с. 123
*
в БЕ: изпъкна отпреде ми с. 67 Ф.
в СЕ: изиђе ми пред очи с. 89
*
в БЕ: па и едно око, тъйцък, виж с 84 Б.Г.
в СЕ: оком гвирни с.
112
*
в БЕ: крадяха гьозгьоре с. 124 Б.Г.
в СЕ: (крали су) усред бела дана с. 169
и др.
Както се вижда от
примерите, ФЕ в превода възпроизвеждат или отделна дума, или цяло
словосъчетание от изходния текст. Употребата им в преводните текстове може да
се обясни от една страна, със стремеж за постигане на по-голяма образност
(когато в преводния език съществува подходящо устойчиво словосъчетание), а от
друга – като известна компенсация за използването на нефразеологични средства
(когато в съответния език липсва подходяща ФЕ). Това доказва известната истина,
че художественият превод като вид възпроизвеждащо изкуство крие богати
възможности за изява на творческите умения на преводача (срв. напр. Васева,
1989, Попович, 1980, Швейцер, 1988, Генцлер, 1999, Алексеева, 2000 и други).
И така, от всичко казано до
тук ясно се вижда, че, на фона на противопоставянето им, изпъква сблъсъкът
между стереотипното и творческото в превода на фразеология. Следователно
естествено възниква въпросът: наличието на кое от тях отговаря най-пълно на
критериите за пълноценен превод.
Разбира се, търсейки критерий за оценка на художествения превод като
цяло, трябва да отчитаме факта, че както във всяко възпроизвеждащо изкуство от
значение са две норми, два критерия: критерият “вярност” на възпроизвеждането и
критерият “художественост” (красота) (Леви, 1974, с. 92-94). Тъй като абсолютна
еквивалентност не е възможна, преводната еквивалентност трябва да се схваща
като съотношение между изразните средства в оригинала и в превода. За да се
постигне функционална еквивалентност на изразните средства, се налагат
определени стилистични промени, които доказват невъзможността за пълна,
абсолютна вярност на първообраза, а от друга страна, свидетелстват за стремежа
на преводача да “не е неверен” и чрез някои промени да достигне еднакво въздействие в условията на друга
езикова и културна среда (Попович, 1980,
с.95-96, 98). Заедно с това не трябва да се забравя, че преводът като сложен
комуникативен акт, може да се приеме за осъществен единствено при наличието на
съответствие между предаваното и възприеманото мисловно съдържание (Швейцер,
1988, с. 74). От това произтича фактът, че общото за всички видове
комуникативни ситуации, осъществявани с помощта на превода, трябва да се търси
в стремежа на преводача да пресъздаде комуникативния ефект на оригинала като
цяло или, с други думи, комуникативната насоченост (информативна, експресивна,
емоционална, подбудителна), заложена в основата на изходния текст.
Ето защо осъществяването на
пълноценен превод на фразеология изисква да се търси по-скоро балансираност
между проявата на стереотипното, от една страна, и на индивидуално-творческото,
от друга, като се изхожда от всеки конкретен случай. Това се доказва и от
нашето наблюдение върху преводаческата практика.
Безспорно обособяването на категориите стереотипно / индивидуално-творческо при превода на фразеология
дава възможност съотношението между единиците в текста на оригинала и в текста
на превода да се разглеждат и в посока на техния вероятностен характер. Без да
се игнорира запазването на стереотипа (където това е възможно), в превода се
наблюдава и особен тип мисловен процес, при който преводачът се изявява в
качеството си на творец на нови смислови парадигми. Това води до разколебаване
на традиционните тенденции в изследването на преводаческата работа и
преосмислянето им в посока от пълна еквивалентност към относителна
еквивалентност, което се определя от реалната природа на художествения текст и
неговия интертекстуален характер.
ЛИТЕРАТУРА
I. Български източници:
1. А.К. – Константинов, А. Бай
Ганю, В. Търново, 1992.
2. А.К. – Константинов, А. Съч.
т.II, С., 1974.
3. А.К. – Константинов, А. Съч.
т. II, С., 1989.
II. Преводи от български на сръбски език
1. Баjа Гањо и друге
приповетке, Прев. Синиша Пауновић, Београд, 1955.
III. Преводи от български на руски език
1. Фельетоны и очерки (сост.
Е. Яхнина). М., Гостлитиздат, 1954.
2. Избранное. Пер. с болг.,
М., Худож. лит., 1979.
Използвани съкращения в работата:
Б.Г. – "Бай Ганьо"
До Ч. – "До Чикаго и
назад"
Ф. – Фейлетони II ч.
ФЕ – фразеологична единица
БЕ – български език
СЕ – сръбски език
РЕ – руски език
[1] Съществуват различни дефиниции на категорията инвариантност – напр.: общност на семантично съдържание на изходния и преводния текст (Л.С.Бархударов); тъждество на смисъла на изходния и междинния текст .И.И.Ревзин, В.Ю.Розенцвайг); неизменност на оригинала А.Д.Швейцер); съобщение или информация, предназначена за предаване (Р.К.Миняр – Белоручев) и др. – вж. Алексеева, 2000, с. 64.
[2] Според някои автори (вж. цит.съч., с. 73) еквивалентността между текста на оригинала и текста по превода, разбирани като “ текстопораждания” в два езика (и следователно нетъждествени) се приема като условна. Съответно преводът се определя само като тип асиметрични езикови преобразувания (вм. и като симетрични)
[3] Тук е важно да направим уговорката, че с оглед на поставения в работата проблем (съпоставка между ФЕ в текста на оригинала с ФЕ в анализираните преводи на СЕ и РЕ), ние не изследваме наличието или липсата на системни еквиваленти в преводните езици изобщо, а се интересуваме единствено от това как е осъществен конкретният превод.
[4] Понятието пресупозиция, разработено от Стросън, 1950, 1950, коментирано и използвано от Блек, 1966, Чейф, 1975, Филмор, 1981, Арутюнова, 1973, Апресян, 1973 и др. се разбира нееднакво. Тук пресупозициите трябва да се разбират като 1. Извънречеви условия на речевите актове; 2. Екстралингвистични знания, скрити зад изказа; 3. Класификатори на опита; 4. Условия за уместната употреба на изреченията (вж. Димитрова, 1984, с. 3; Пернишка, 1993, с. 45).