Като ново направление в лингвистиката от края на 20 и началото на 21 век
лингвокултурологията осмисля езика не просто като средство за комуникация и
познание, а в ролята на “културен код” на нацията.
Според
К. Леви-Строс езикът е едновременно и продукт на културата,негова
важна съставка, и условие за
съществуването на култура (цит. по Маслова,
2001, с. 20). Езикът натрупва и
съхранява културно значима информация,но той не само назовава това,което
съществува в културата,а прониквайки в нея,я формира,като самият той създава
култура (вж. Маслова, цит.съч.).
Изхождайки
от факта, че културата се изявява преди
всичко в езика,в настоящото изследване ще откроим ролята на фразеологизмите (= фразеологични единици = ФЕ), в чието значение на
образномотивирани единици присъства определен културен компонент. Той се осмисля като културно-езикова съотносителност и се
разглежда от лингвокултурологията като наука,ориентирана към културния фактор в
езика и езиковия фактор у човека (вж. Недкова, 2003, с. 96).
Известно
е, че във всяка ФЕ, подобно на всяка лексикална единица,може да се търси
т.нар. културна единица, понятие, въведено от У.
Еко (Еко,
1993, с. 94), и схващано като “обект, денотиран от означаемото
на думата”. Руската фразеоложка В. Н. Телия също приема
наличието на определен културен компонент в значението на езиковата единица. Тя изтъква,
че системата
от образи, закрепени във фразеологичния
състав на езика и свързани с материалната, социалната или духовната култура на дадена езикова
общност, може да свидетелства за нейните
националнокултурен опит и традиции (вж. Телия, 1996, с. 215). Но ФЕ не само
възпроизвеждат елементи и черти на националнокултурното световъзприемане, а и ги формират.
Като
изхождаме от предпоставката,че посредством своята образност ФЕ са в състояние
да предизвикат в нашето съзнание “картина” на заобикалящия ни свят (Маслова, 2001, с. 54), в конкретното изследване
ще се опитаме да анализираме тази представа за него,внушена чрез опозицията бял/черен в българската фразеология.
За
целта ще разгледаме символното значение на цветовете бял и черен в нашата
култура, закрепено в българските
ФЕ.
Разбира се, търсейки специфичното, не трябва да забравяме, че цветовете могат да се схващат едновременно и като
универсални, и като националноспецифични.
Руската
изследователка В. Маслова (цит.
съч., с. 54) изтъква, че
езикът на цветовете е ментален по своята природа, т.е. зад цветовете се вижда определен смисъл, но този смисъл се тълкува различно, тъй като съществуват известни различия в биологичните
реакции1 спрямо цвета при хора от различни националнсти.
Според нас
такъв чисто “биологичен” опит за тълкуване на фактите би изглеждал твърде
едностранчив,дори натуралистичен,
ако не се
търси едно по-комплексно обвързване с цялостния културен опит на човечеството.
Такава
възможност откриваме в предположението на А. Вежбицка, че цветовете са свързани
с определени “универсални елементи на човешкия опит” (вж. Вежбицка, 1999). Цветовото възприятие се
появява, когато обвържем нашите зрителни
категории с определени образци или модели. Като такива Вежбицка определя огъня, слънцето, растителния свят, земята, небето, деня и нощта и др.
Говорейки
за цвета, ние всъщност го асоциираме с
представата си за заобикалящия ни свят.
1. Традиционно белият свят в нашата култура (както и изобщо в европейската) се свързва с живота, светлината,
красотата, със света, т.е. с деня.
Това ясно
личи от следните ФЕ:
Например;
бял ден2
бял свят (‘добър, честит живот’)
посред бял ден (‘през деня’)
дохождам на бял свят (‘раждам се’)
излизам на бял свят (‘ставам
известен’) и др.
Черният
цвят, като символ на смъртта, нещастието,
тъгата, тъмнината, се асоциира с представата
за нощта.
Например:
черно чернило (‘силна скръб’)
Ега хванеш черния свят (‘да
умреш’)
черен петък (‘лоши дни’)
черно ми е пред очите (‘не
виждам нищо положително, добро’)
предавам на черната земя (‘погребвам’) и др.
Примерите
показват, че опозицията бяло/черно се
осмисля всъщност равнозначното на опозицията добро/лошо.
В. Маслова изказва твърдението,
че ФЕ се отличава с голяма устойчивост. Откъде произтича това, че цветовата
символика е архетипна по своята структура (Маслова, 1993, с. 20). Понятието архетип, въведено от К. Г. Юнг, се
проявява във вродената способност на хората подсъзнателно да възприемат някои
общи символи – т.е.архетипи – които се проявяват в сънища,митове,приказки и
легенди (цит. по Маслова, пак там).
От своя
страна ФЕ, като неотменна съставна част от цялостния речников фонд на
националния ни език, които се характеризират с голяма устойчивост,
неизменчивост във времето, в значителна степен имат фолклорен генезис. А както
е известно,в основата на фолклора е митът. От мита произлиза и архетипът.
Така
първобитният образ, т.е.архетипът, който винаги е колективен,става общ за
отделни народи и епохи.
Ако
възприемем твърдението на Юнг, че човек, без да осъзнава това, се намира във
властта на ирационалното, лесно можем да си обясним наличието на специфични
образи, свързани с определена вътрешна форма на посочените ФЕ. Културната
информация в тях се реализира чрез културната конотация на образите в тези ФЕ.
2. Към
интересни изводи ни насочва анализът на следните ФЕ:
Родил съм
се на бял покров (‘лесно, безгрижно живея’) и
С черен повой (пояс) ме е повила майка ми (‘много
съм нещастен, водя тежък, нерадостен живот’).
В конкретния пример опозицията бял/черен
изпъква особено отчетливо като бялото се свързва с щастието, с късмета, с
безгрижието (т.е. с положителния оценъчен знак), а
черното се асоциира със страданието,
мъката, нещастието (т.е. има отрицателен оценъчен знак).
В тези ФЕ откриваме отглас от народната вяра (т.нар.
“спомен от архетипа”), че съдбата на човека е предопределена и човек се
ражда с късмета си-добър или лош. Белият покров, като обединяващ живота и
смъртта в едно неразрушимо единство, тук символизира добрата, светла орис, с
която е “благословено” новороденото. Обратното, черният повой (пояс) е
знак за предстояща нерадостна съдба.
3. Подобно на черния повой – символ на скръбта, нещастието, траура – е
черната забрадка. Оттук и ФЕ: връзвам
черна кърпа на главата (‘ставам причина някой да е в траур’) и черни забрадки (‘майки на загиналите’).
4. Във ФЕ от типа на клетвите: Под
бяло да легнеш! и Да те забулят в
бяло! (‘да умреш’) обаче откриваме обратната
символика – тук бялото става символ на прехода от живота към смъртта, на
връщането към Създателя, който е любов и светлина. В тази представа откриваме
отглас от стара индоевропейска митологема, избледняла и неясна за съвременния
носител на езика, поради по-късно наложената от християнството символика в
опита му да се справи с езичеството. В източните култури и религии обаче и до
днес именно бялото се свързва с траура, със скръбта, със смъртта, но смъртта
като пречистване и пререждане на душите. В този смисъл бихме могли да търсим
някаква аналогия, с която да обясним наличието на съответния образ3 в посочените български ФЕ. Известна е 1съществуващата
практика мъртвецът навсякъде да се покрива с бяло платно (саван).
Следователно в този случай закрепената в устойчивия израз представа е свързана
и с определена универсалност на цветовата символика.
5. Докато в народопсихологически план бялото се свързва с доброто начало
във Вселената (бели са напр. ангелите!), то
черното е олицетворение на злите сили, най-често на дявола. Показателни в това
отношение са следните ФЕ:
Например устойчивото сравнение:
Мъча се като черен дявол (‘мъча
се, трудя се много’)
и ФЕ от преходен тип:
Дяволът не е толкова черен (‘употребява
се за нещо, което не е чак толкова лошо’).
6. Свързано с архетипа е и народното вярване, че дяволът може да се всели
в тялото на черна котка и затова тя се отъждествява с черната магия. Появата и
вещае лош късмет, нещастие. Отглас от това вярване откриваме във ФЕ:
Да ти мине черна котка път
и под. Да
мине черна котка между нас.
7. Противоположно на черната котка, т.е. на черното животно, е бялото. То
носи късмет, дълголетие, успехи.
Например във ФЕ:
Да те видя на бял кон (‘да
успееш’)
Вятър го вее на бял кон/бяла кобила (‘всичко
му е наред’)
връстник с
белите орли (‘за човек, достигнал
дълголетие’)
или пък символизира нещо
рядко, изключително, но отново с положителен знак:
Например:
като бял гарван/бяла врана
8. Добрият
човек също е “белязан” от белия цвят.
Например
във ФЕ: сърце и бял дроб (‘за много добър, благ човек’), а лошият е наречен черна
душа,черна овца и т.н.
9. От
особен интерес за настоящото изследване са още две групи ФЕ.
Тези от
първия тип съдържат в един и същ израз едновременно компонентите бял и черен, като при тях опозицията е
най-ярко проявена. В резултат на това и оценъчното отношение се характеризира с
най-силна полярност.
Например: ни черно, ни бяло, не казвам (‘нищо (не
казвам’) – т.е. нито лошо нито добро (казвам)
На черното казвам бяло (‘съзнателно твърдя обратното ‘) – т.е. лошото определям като добро
Не съм видял бял ли е,чер ли е (‘не съм убеден в нищо’) – т.е. не
съм разбрал добро ли е, лошо ли е
бели пари за черни дни (‘спестявам за в
случай на нужда’) – т.е. “добри” пари за
лоши дни спестявам и др.
10. Втората
група ФЕ са ироничните. Те са от
типа на устойчивите сравнения и за тях е характерно, че се подразбира обратното
на това, което се назовава.
Например:
бял като въглен
бял като на тенджерата
дъното (тигана)
бял като циганин
бял като кюмюрджия
бял като егюптин (‘ много
черен’)
При тези ФЕ
опозицията бял/черен не се изявява пряко, а се осмисля
посредством наличието на определена парадоксалност в образа, т.е. налице е несъответствие
между форма и съдържание, което и поражда ироничната отсянка в значението им.
От всичко
казано до тук и на базата на богатото илюстриране посредством ФЕ можем да
направим следните изводи:
1. По
силата на своята специфика като образномотивирани единици ФЕ са “ядро” на
културно значимата информация, която се носи от езика. В тях тази информация се
реализира чрез културната конотация на образа на ФЕ.
2.
Образността на ФЕ се свързва с реалното им свойство като езикови единици да
предизвикват в нашето съзнание “картини”.
3. Тези
картини се свързват с определено цветово вэзприятие,внушено посредством
разнообразни образни ФЕ.
4.
Цветовата символика е архетипна по своя произход.
5.
Цветовете във ФЕ могат да се разглеждат едновременно и като универсални, и като
специфични.
6.
Опозицията бяло/черно в
бълг.фразеология се осмисля равнозначно на опозицията добро/лошо, като такова експресивно-оценъчно значение в нея се
отличава с голяма устойчивост. По този начин се илюстрира фактът, че ФЕ не само
възпроизвеждат елементи от националната култура, но и ги формират.
ЛИТЕРАТУРА:
1.
Вежбицка, 1999: А. Вежбицкая, Семантические
универсалии и описание языков, М., 1999
2. Еко, 1993: У. Еко. Трактат по
по обща семиотика, с., 1993
3.
Недкова, 2003: Е. Недкова, Фразеологично
богатство в творчеството на А. Константинов, Русе, 2003
4. Маслова, 2001: В. Маслова, Лингвокултурология, М., 2001
5. Телия, 1996: В. Н. Телия,
Русская фразеология. Семантический, прагматический и лингвокультурологический
аспект, М., 1996
1.
Фразеологичен речник на българския език (ФРБЕ), К.
Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр.Чолакова. С, 1974/75
2. Нов фразеологичен
речник на българския език (нов ФРБЕ). К. Ничева, С., 1993
1 В. Маслова цитира данни от изследвания, които доказват, че за цветовото
възприятие отговарят десет пигментни гена, съставляващи определен набор у всеки
човек, поради
което двама души,наблюдаващи даден предмет, възприемат цвета различно. От друга страна – осъществяването на връзката между понятията
за цветовете и думите, изразяващи тези понятия, зависи от различни системи на
главния мозък. Това според нея обяснява защо съществуват различия в реакциите
спрямо цвета в различните култури.
2 ФЕ, използвани в изследването, са ексцерпирани от ФРБЕ, 1974/75 и нов ФРБЕ, К. Ничева, 1993.
3 Ще направим уговорката, че тъй като в
някои случаи културната информация е имплицитна за съвременните носители на
езика, може да бъде извлечена само опосредствено. Тя работи на равнището на
подсъзнанието, а това прави особено трудно анализирането на образа на ФЕ.