Страхът в балканските езици: културни вариации и сходства[1]
Емоциите са една от многобройните вътрешни страни на
човешката личност. Да се открие действителната природа на тази скрита същност е
изключително сложна задача, поделена между много науки (психология, философия,
лингвистика, културна антропология). Като пресечна точка на разнообразния им
инструментариум се утвърждава когнитивната наука, в която особено място
е отредено на лингвистиката. Изследването на езиковите структури крие огромни
възможности за процеса на самопознаване: какво е мястото, което човек си е
отредил в Космоса, как вижда малкия голям свят на своето вътрешно Аз
(Берестнев 2001, 1, 60-84; Урысон 1996, 4, 25; Постовалова 1988, 70;
Серебреников 1988, 87; Кубрякова 1988, 141; 1994, 4; Уфимцева 1988, 108; Телия
1988, 173 и др.). Когнитивният анализ на полето ‘емоции’ е научно занимание,
което открива много перспективи. На първо място, емоциите са зона, особено
благодатна за семантични явления като метафора и метонимия.
Концептуализирането[2]
на нещо толкова неуловимо като състоянията на душата, обикновено става чрез
скрито сравнение с нещо конкретно и осезаемо, на основата на вътрешно сходство
(метафоризация), на доловена външна връзка (метонимия), или на интересното
преплитане на двата семантични процеса[3]. В
съвременното разбиране метафората не е просто взаимодействие на две лексикални
значения или на две семантични полета, нито може да се приравни със знанията и
операциите, натрупани над тях (Paivio 1979; Телия 1988, 180).
Нейните измерения са много по-сложни. Бихме могли да я определим като
взаимодействие на два вербално-образни комплекса, но трябва да добавим, че при
създаването на една метафора се включва и цялата сложна система от натрупани
знания, заедно с механизмите за тяхната организация в съзнанието.
Експерименталните данни показват, че при моделирането на определена метафора
сложно се организират информацията за същинското метафорично изразяване
(метафората като готов продукт в речта) и допълнителните знания, образи и
асоциации, активирани при употребата на думите в конкретна речева ситуация. В
този смисъл, напредъкът в полето ‘емоции’ е принос и в областта на теория на
метафората.
На второ място, всяка конкретна метафора може да се
осмисли като вариант на един по-общ тип, много често с
универсална природа[4].
Повод за това твърдение дават многобройните езикови метафори, които представят
типологически сходен семантичен преход. Те могат да се оценят като
разновидности на една обща когнитивна схема за подобие между двете същности в
метафоричния процес. Тази изключителна вариативност на метафоричния преход
зависи от специфичните условия на контекста, ситуацията, фоновите знания на
колектива и в този смисъл - варирането на метафората във времето и пространството
е свързано с изключително разнообразие. “Обличането” на езиковия модел с
домашни средства и пречупването му през особеностите на семантичната структура
на дадения език неминуемо е свързано с открояване на етноспецифичното във
виждането и оценяването на емоциите от всеки езиков колектив. Най-голям дял за
създаването на неповторимата картина на света има образността на метафората. Тя
далеч надхвърля границите на един конкретен образ, защото с нея се актуализират
още и множество представи, асоциации, образи, свързани с прякото и вторичното
значение или квазивизуални образи, свързани с актуалното значение, определена
ситуация и др. (Добровольский 1996, 73). Това дава основание да се заключи, че:
образната мотивация стои в основата на метафората; “събуденият” в съзнанието
образ съдържа сходството, върху което се гради метафоричният процес; ако трябва
да се установи тъждество / различие на две метафори, трябва да се установи
тъждество / различие на образността им. Фразеологизми и думи, които имат
различна образност, най-често са свързани с различни концепти и различни
семантични структури; изследването на метафората с оглед на образността й може
да отведе до интересни изводи, свързани с начина на оценяване на дадения
отрязък от света. Те биха били особено ценни в компаративно изследване, което
трябва да открои етнолингвистичната специфика.
Метафоризацията на страха,
особено в езиците от балканския езиков съюз, е сравнително неизследвана научна
област (Athanasiadou 1998, 227; Jordanskaja, Mel’èuk 1990; Йорданская 1970, 1972; Györi 1998; Kövecses 1998;
Апресян, Апресян 1993; Wierzbicka 1972, 1998; Покровская
1977 и др.). Но опитът до този момент показва, че концептуализацията на всяка
емоция се постига чрез два вида изрази с различна степен на фразеологизация. Първият
включва словосъчетания, които представят сетивно възприемаеми симптоми на
страха:
- треперене.
Страхът се свързва с този симптом в изрази като бълг. Треперя (от страх),
Треперят ми гащите, Треска ме тресе, Треперя като лист; ср. Tresti se od straha ‘треса
се от страх’, Trese ga je groznica ‘тресе
го ужас’; гр. tromЬzw
`плаша`, trümoV
`страх, ужас`, trÝmw `треперя (от страх)`, tromÜra
`страх`, jrßkh
(<стгр. jrßkh, jrßx
'’трепет`, `тръпки`, `настръхване’, с първоначално значение ‘леко вълнение
на морето, предизвикано от слабо подухване на вятъра’ (LAEG 1087)[5],
TrÝmei
san to yÜri ‘треперя като риба’ (EL 774);
рум. A tremura de fricã
(groazã) ‘треперя от страх (ужас)’, A se cutremura de spaimã (groazã) ‘треса се от страх (ужас)’ (DEX 1110), A-l scutura frigurile ‘разтърсват ме тръпки’; алб. Dridhem nga frika ‘треперя от страх’, I dridhet (i ngatërrohet) mishi `трепери му месото`, I
dridhet (i ngatërrohet)
gjuha `трепери му езика` и др. Балканските езици са изработили паралелни хиперболични
изрази, в които е потърсен образ, съответстващ на емоция с голяма интензивност:
бълг. Треперя (страхувам се) и от сянката си; ср. Plaši (bojati) se svoje senke, рум. A se teme ºi de o
umbrã, A-i fi fricã ºi de umbra lui, алб.
Ka frikë nga hija e vet, гр.
FobÜmai
apü ton ßskio
tou ‘страхувам се от сянката си’ (FFB
83, 134); бълг. Дете трепери в майчина утроба, алб. Dridhej fëmija në barkun e nënës, гр. Trümaze to mwrü sthn koiliÜ
thV mÜnaV tou ‘детето трепери в майчина утроба’ (FFB 83). Различното виждане за света се проявява при търсенето на сравнение на
физиологията на страха. В този смисъл интересен е образът, при който тръпките
са мравки: бълг. Запълзяват (лазят, полазват) ми мравки по гърба
(снагата, тялото, кожата) и др.; Полазват ми тръпки по снагата (тялото);
мравушки ‘тръпки’ (Аврен, Крумовградско – БЕР 4, 272-3) (вж. и рус. Мурашки
поползли по моей коже, Мороз пробежал по его спине – РБФР 348); гр. murmhgkiÜzw ‘изпълвам
се с мравки’, ‘изтръпвам, сърби ме’ (EL 488); рум.
a furnica ‘усещам неприятен сърбеж и бодеж по кожата (= тръпки
ме полазват)’ (< furnicã ‘мравка’< лат. fornicare ‘мравка’).
- загуба на говорна способност. Внезапният или силният
страх обикновено е свързан с парализиране на мускулите на лицето и невъзможност
да се артикулира, основание за бълг. Онемявам от страх (ужас) (срв. рус. Снеметь от страха), алб. Që është bërë memec (nga tmerr), рум. A amuþi (de groazã), гр. Gßnomai ÜjwnoV, MÝnw ÜjwnoV
`онемявам (от страх)`.
- бледо лице. Изразите визират промяната в цвета на лицето като
признак за страх: гр. Tou cÜlase to prüswpo ‘смени
му се лицето’ (паралелно с Küphke
sto prüswpo (sta moýtra)
‘отрязах на лице’), ср. Promenio se u licu ‘измени се в лице’, Menjati boju
‘сменям си цвета’, алб. Iku iu prish
çehrja (сравни с антонима бълг. Възвръща ми се цвета на
лицето, алб. I erdhi çehrja (në vend), гр. Tou Þrqe to prüswpo ston tüpo).
Най-често със страха се свързва белият цвят: бълг. Побелявам (пребледнявам)
от страх, Слиза ми кръвта от лицето (срв. рус. Белеть от страха),
Лицето ми стана на платно, Побледнявам като платно, Изплатнявам като
платно, Побледнявам като стена; ср. Postati bled kao krpa ‘стана блед като кърпа’, Postati bled kao kreda ‘стана блед като креда‘, Bledeti kao varul ‘бледнее като вар’; гр. E´gine sabÜno (sto prüswpo) ’ставам саван (на лице)’, Tou Ýgine to prüswpo panß ‘лицето става платно’, SajrÜniase sto prüswpo ‘стана на платно в лицето’; алб. U bë çarçaf (në fytyrë) ‘ставам чаршаф на лице’, Iu bë fytyra lëvere (dikujt) ‘правя лицето бельо’, U bë gëlqere (në fytyrë) ‘ставам вар на лице’, рум. A se face alb ca varul la faþã ‘ставам бял като вар на лице’. В други случаи уплашеният е с жълт цвят на лицето:
бълг. Лицето му стана на восък, ср. Bledeti kao vosak
‘бледнее като восък’, гр. E´gine kerß (sto prüswpo) букв.
‘ставам восък (в лицето)’, алб. U bë dyllë (në fytyrë) ‘ставам восък (на лице)’,
рум. A se face galben ca ceara ‘ставам жълт като восък’; бълг. Прежълтявам
като лимон, ср. Žut kao limon ‘жълт като лимон’, гр. E´gine lemüni
sto prüswpo букв. ‘става лимон в
лицето’, алб. U bë limon (në fytyrë) ‘ставам
лимон (на лице)’, рум. A se îngãlbeni la faþã ‘пожълтявам в лице’. Бледността на уплашения се оприличава на цвета на
мъртвото лице: бълг. Побледнявам като мъртвец (срв. ср. Izgledati bled kao mrtvac ‘изглежда блед като мъртвец’),
алб. U bë dhe букв. ‘ставам земя’, гр. PÞre thn üyh tou qanÜtou ‘взе лицето на смъртта’, E´gine cþma sto prüswpo ‘стана
пръст в лицето’, рум. A pãli de moarte ‘смъртно
побледнявам’, A se face pãmântiu la faþã ‘става землист на лице’.
- настръхнала коса. Образът може да се види в
няколко хиперболични израза: бълг. Настръхва (щръква, изправя се) ми се
косата, рум. A se zbârli ‘настръхвам от страх, яд и др.’
(DEX 1182), A i se face cuiva pãrul (chica) mãciucã ‘косата ми става на сопа’, алб. Iu ngritën (iu æuan) flokët përpjetë,
гр. Tou shkþJhkan ta malliÜ (h trßca) ’косата
му се изправи’.
- подкосени колене. На първи план е изведено едно специфично усещане при силен неконтролиран
страх – слабост в коленете, уподобено на внезапно отрязване на
краката: бълг. Подкосяват
ми се (пресичат ми се) коленете, ср. Popuštaju mu kolena, гр. Tou küphkan ta günata, рум. A i se tãia picioarele, алб. Iu prenë (iu këputën) gjunjët ‘подсичат
ми се коленете’.
-
заплетен език. Симптом,
характерен за всяко силно вълнение, включително и внезапния страх: бълг.
Езикът ми се заплете (завърза), Глътнах си езика (срв. рус. Язык
заплетается от страха), гр. dÝJhke h glþssa mou
`завърза ми се езикът`, katapßnw th glþssa mou
`гълтам си езика`, срв. рум. A-i veni graiul la loc ‘идва ми говора на място’, ‘съвземам
се след преживян страх’ (DFRB 350), алб. I
ngatërrohet gjuha `заплита му се езика`, Gëlltis gjhën
`глътна си езика`.
-
спиране на дъха. Симптомът
е лексикализиран в бълг. Секва (спира) ми дъхът, ср. Zastade mu dah, Ostati bez daha, гр. E´meine cwrßV pnoÞ (anÜsa), рум. A i se tãia respiraþia, алб. Mbeti pa frymë ‘оставам без дъх, секва ми дъхът’.
Вторият вид изрази отразяват не реално наблюдаван ефект,
а начина, по който носителят на езика оценява емоцията. Това са т.нар. концептуални
метафори, особено полезни в търсенето на етнолингвистичната неповторимост
на езиците, както и на универсалните езикови факти. Различните концепти за
страха, подобно на останалите емоции, са построени върху сложно вплетени една в
друга стари представи за душата, които битуват във всяка културна общност. В
балканския езиков материал, свързан с емоциите, тя е представена като невидима
въздухообразна субстанция, която присъства във всяка клетка на тялото[6]. Душата се отъждествява в кръвта, с дъха, със сърцето, с черния дроб, с
белите дробове (т.нар. телесна душа).
Тя живее независимо от тялото, може да го напуска, като приема образа на птица,
насекомо, сянката на човек[7], но е здраво свързана с него. Затова всичко, което чувства тялото, по
някакъв начин се предава на душата и обратно. Тези представи все още се пазят в
езиковите пластове, във вид на езикови или поетически метафори.
Метафоричен модел студ ‘страх’
Аналогията
между страха и усещането при студ е предпоставка за най-разпространения
метафоричен модел: вж. фр. Trembler
de peur, итал. Tremare
dalla paura,
англ. Shiver with
fright, нидерл. Behen (bibberen) van angst, нем. Zittern vor Angst,
рус. Дрожать от страха и др. Универсалността на този модел е свързана с
еднотипните физиологични прояви на уплашения и измръзналия човек, независимо от
културния фон. Психологическите експерименти показват, че най-характерната
реакция при отрицателни емоции е отделянето на адреналин с последвалото го
свиване на малките кръвоносни съдове. Ефектът от намаляване на притока на кръв
е усещането за студ, треперене, слабост в коленете и др. (Декарт 1978;
Рейковски 1980). В балканските езици
моделът студ ‘страх’ съществува чрез няколко езикови
метафори.
1. Метафора замръзвам ‘изпитвам
силна уплаха’
Един от симптомите на силната уплаха е пълното обездвижване на тялото, подобно на замръзване: бълг. застивам, изстивам, замръзвам, гр. pagþnw ’замръзвам’, ‘спирам неочаквано поради силно чувство (скръб, ужас, уплаха, изненада)’, PÜgwsa apü to jübo mou ’замръзнах от страха си’, Ýgine kalkÜni ‘става лед’, Mou Ýgine h kardiÜ kalkÜni ‘сърцето ми става лед’ (FFB 145) (но вж. и Ton Ýpiasan oi JÝrmeV tou Augoýstou ‘хвана го огънят на август’), рум. a îngheþa ‘замръзвам’, A-i trece cuiva rece prin spate ‘минава ми по гърба’ (DFRB 346), алб. U bë kallkan букв. ‘лед е’.
Отъждествяването душа = кръв
предхожда възникването на образа на замръзналата кръв като синоним на страха:
бълг. Кръвта (кръвчицата) ми застива (в жилите), Смразява се кръвта (в жилите)
ми, със смразена кръв
(срв. славянските паралели: ср. Krv se komu slidi u žilama, Smrzle krvi, рус. Kровь в жилах стынет, пол. Krew w jylach scina ‘ и др.), рум. A-i îngheţa cuiva sângele în vine ‘замръзва ми кръвта в жилите’, гр. Mou pÜgwse
to aßma ‘замръзна ми кръвта’, PÜgwse ap{ to jübo thV ‘замръзна от страха си’, Küphke to
aßma mou букв. ‘пресече ми се кръвта’, me pagwmÝno
(to) aßma ’със замръзнала кръв’, алб. Më ngriu gjaku ‘кръвта замръзва в жилите ми’, Me gjak të ngrirë ‘със заледена кръв’, ‘в
състояние на дълбок душевен потрес, ужас, силен страх’.
3.
Метафора замръзнало сърце ‘силен страх’
Метафоричният процес е предшестван
от предварителното отъждествяване на
душата с основния орган, в който тя се “приютява”, сърцето: бълг.
Смразява ми се сърцето, Изстива ми сърцето ‘обхваща ме внезапна
силна уплаха’ (ФРБЕ 1, 428), ср. Srce se lediti ‘сърцето
замръзва’, рум. A-i îngheþa cuiva inima ‘смразява
ми се сърцето’, A-i fi cuiva inima rece ‘студено ми е сърцето’, cu inima îngheþatã (de fricã) ‘със
замръзнало (от страх) сърце’, гр. Mou pÜgwse h kardiÜ. ‘сърцето ми замръзва’, Mou Ýgine
h kardiÜ ciüni (pÜgoV, kalkÜni, doxÜri) ‘сърцето ми става зима (лед)’, me pagwmÝnh (thn) kardiÜ ‘със
замръзнало сърце’, алб. Mu bë zemra akull ‘лед ми
стана сърцето’, I ngriu zemra `замръзна ми сърцето`, me zemër të ngrirë `със замръзнало сърце`.
Метафоричен модел лишаване от душа
(сърце) или нарушаване на функциите й
Стесняването на кръвоносните съдове и последвалото
ускорено пулсиране на сърцето води до физическа слабост и се асоциира със
сърце, напуснало обичайното си място. Според народните представи сърцето е
вместилище на душата, затова компонент в някои от изразите е лексемата душа.
1. Метафора сърцето (душата) напуска обичайното си място ‘силна уплаха’
Според езиковото съзнание в състояние на нарушен вътрешен покой сърцето
напуска обичайното си разположение: бълг. Изскочи
ми сърцето, Изкара ми Богородицата
(душата)‘уплаши ме много’, рум. A-i sări cuiva inima din loc de fricã, алб. Më kërceu zemra nga trika ‘изскочи ми сърцето от страх’. Но щом изчезне външният причинител на
емоцията, сърцето, скритата в него душа, а с тях и самата същност на човека,
отново се връщат: бълг. Дойде ми сърце на
място, Легна ми (падна ми) сърце на място ‘успокоявам се’, гр. Phgaßnei h kardiÜ-mou sthn
JÝsh-thV (Þ ston tüpo-thV) ‘идва ми
сърцето на мястото си’, Tou’rJe
h kardiÜ ston tüpo (sth
JÝsh) thV ‘дойде
му сърцето на място’, Tou ÞrJe h yucÞ (h pnoÞ, anÜsa) ston tüpo ‘дойде
му душата (дъхът) на място’, рум. A-i veni cuiva inima (sufletul) la loc ‘идва ми сърцето
(душата) на място’, aлб. Mл erdhi zemra (fryma, gjaku) në vend ‘дойде ми сърцето (дъхът, кръвта) на място’, ср. Došlo je komu srce na mesto ‘дойде му сърце на място’, Vratio se komu dah ‘върна му се дъхът’; бълг. Идвам
на себе си, ср. Doæu k sebi, Vratiti se u kolosek, Vratiti se k sebi ‘дойдох на себе си’, гр. H´rJe ston eautü tou ’дойде на себе си’, pум. A-ºi bãga minþile în cap ‘събирам си ума в главата’, A-i sta cuiva mintea în loc ‘умът ми стои на място’, A-ºi veni (reveni)
în fire ‘идвам си в природата’. В някои изрази връщането на
душевното равновесие е оприличено на събиране на разпръснатата душа или
на даване на душа: бълг. Събирам душа ‘набирам смелост’, Стягам
си сърцето, Давам сърце някому ‘окуражавам’ (ФРБЕ 1, 233), рум. A (mai) prinde (la) inimă ‘хващам (още малко)
(на) сърце’ (DFRB 416), A (mai) prinde suflet букв. ‘хванах (още малко) душа’, ‘набирам смелост, сила’, ‘съвземам се от
изживения страх’, A-i da cuiva inimã ‘давам сърце някому’(DFRB 503, 284).
2. Метафора обръща ми се душата (сърцето) ‘изпитвам силна уплаха ’
Метафората се използва при
лексикализиране на представата за внезапна силна уплаха: бълг. Обръща ми се сърцето, гр. Mou bgÜzei t[n yucÞ anÜpoda букв. ’обръща ми душата
наопаки’, рум. A-i se întoarce cuiva inima букв. ‘обръща ми се сърцето’ (DFRB, 328), алб. Mu drodh zemra nga frika ‘обръща ми се душата (сърцето)
от страх’, ‘обхвана ме силна уплаха’.
Това е
интересен и широко разпространен в романските и славянските езици семантичен
преход: бълг. Пада ми сърцето в петите
(гащите), Отива (дойде) ми сърцето в петите (ФРБЕ, 2, 104); словаш. Srdce
mu padlo do nohavic (СБР 805); чеш. Srdce mu spadlo do bot, srdce mu spadlo do
kalhot; рус. Сердце падает в
пятки, Душа уходит в пятки (срв. и
пол. Ma duszę na ramieniu ‘душата му е на раменете’); рум. A-i cădea cuiva inima
în călcâi (jos) ’пада ми сърцето в гащите’; алб. Më ra gjaku në
këmbë ‘кръвта ми падна в краката’, лат. Animus in pedes decidit,
пор. Caiu-lhe o coração aos
pés (Младенова 1981, 106), гр. Phgaßnei
,(PÝjtei) h
kardiÜ-mou sthn kwlütseph
‘отива (пада) ми сърцето в гащите’, PÜei
h yucÞ-mou (h
kardiÜ-mou)
sthn Koýlourh
‘отива ми душата (сърцето) в Кулури’, ‘изплашвам
се много’,
Phgaßnei h kardiÜ-mou
sthn JÝsh-thV
(ston tüpo-
thV) ’сърцето ми идва на
мястото си’, ‘успокоявам се, спирам да се страхувам’.
1. Метафора
изпълване с течност `страх`
Течност в съд е една от най-широко
използваните при емоциите метафори. Основа за сравнението е откритата аналогия
със съд, пълен с течност и сърцето (черния дроб, жлъчката, тялото) като
вместилище на чувствата: бълг. изпълнен със страх, Вливам страх в сърцето на
някого, Сърцето ми се изпълни със страх и др., ср. Uliti kome strah букв. ‘вливам страх’ (FFB, 68), гр. (Ta
nÝa) me gÝmisan
agwnßa ‘(новините) ме изпълниха с безпокойство’. Когато емоцията е с особено голяма сила, обръзът е препълнен до спукване
съд:
Метафоричен модел болест ‘страх’
Метафоричен модел товар ‘страх’
В много от изразите страхът е локализиран в сърцето: бълг. със страх в сърцето, гр. Tou mpÞke o jüboV sthn kardiÜ ‘влезе му страхът в сърцето’, рум. A fi cu frica în spate (sân) ‘със страх в гърба (в гърдите) съм’, A trãi cu spaima în sân ‘живея със страх в гърдите’, ср. teška srca ‘тежко сърце’ и др.
Метафоричен модел ставам на камък (кокал) ‘страхувам се’
Метафората се опира на физиологичния ефект на силния
страх, когато тялото губи двигателна способност: бълг. Вкамених се (вцепених
се) от страх, гр. PÝtrose apü
to jübo tou ‘вкамени се от страха си’, kokalþnw (< kükkalo ‘кокал’)
‘вцепенявам се (от страх)’, kokallwmÝnoV
apü ton trümo tou ‘вцепенен
от страха си’, алб. U shtënga / u ngurosa nga frika ‘вкамених се от страх’, рум. A deveni tare ca piatra ‘ставам твърд като камък’, A rãmâne ca o stanã (de piatrã) ‘оставам като скала’, a împietri, a încremeni ‘вкаменявам се’.
Метафоричен модел свръхестествена сила ‘страх’
В гръцките народни престави страхът има няколко
превъплъщения. Той се свързва с образа на Горгона (стгр. gorgüV ‘страшен,
див, буен’)[9].
Този митологичен фон обяснява семантичния развой на стгр. jübh ‘дълга коса, къдрици’, ‘грива’, ‘опашка на комета’, ‘шума, листа’, draküntwn jübai ‘отровните
пипала на Горгона’ - ЛАЕГ 1080), с която днес гърците означават ‘чувство на
безпокойство, достигащо до страх; ужас’ (EL 824). Словообразователното гнездо на jübh е
много богато: вж. стгр. jüboV ‘страх’, joberüV
' ‘страшен, ужасен, опасен’, субст. ‘ужас’, ‘опасност’, ‘страхлив’,
joberon 'страх’, ‘страхливост’, jobÝw ‘изплашвам’,
jübhma
'страх’, ‘страшилище’, jobhtüV ‘страшен, опасен’, jübhtron ‘страшилище’ (СгрБР 881), нгр. jobÜmai, joboýmai ‘обхванат
съм от страх’ и др. (EL 824).
Страхът, който не може да се
овладее, гърците назовават paniküV, от
стгр. paniküV ‘панически’, обикновено съчетано с jüboV .
Думата е свидетелство за страха, който древните са изпитвали от аркадския бог
на пасищата Пан, син на Уран и Гея[10]. В
новогръцки с paniküV се
означава ‘голям страх, който замъглява разсъдъка (sýgcush jrenþn)’ (EL 563). За това, че страхът е състояние, предизвикано по волята на боговете,
свидетелства и гр. dÝoV ‘силен страх’, ‘смайване’, която в диахрония е свързана с
идеята за страх от боговете: стгр. dÝoV ‘боязън, страхопочитание’ < JeoudÞV (Омир) < *JeoudFÞV < * JeodFegÞV (= Jeo-deÞV ’който
има страх се от боговете’ - LAEG 251).
Този екстралингвистичен фон стои зад следните метафори:
1. Метафора
противник ‘страх’
Всички индоевропейски езици пазят следи от старата
представа за силната емоция като персонифицирана свръхестествена сила (стгр. DeqmoV ‘страх, ужас’, ‘спътник на бога на войната Арес’ - ГРС
289), която е по-силна от духа на човека и го прави подвластен. Към подобно
виждане ни отвеждат например изразите, които визират опитите на човека да
възвърне предишното си душевно равновесие, оприличени на борба, в която страхът
сграбчва, поваля, души, побеждава: бълг. Обхвана ме страх, Хващат ме
уруци ‘уплашвам се’, Страхът ме сграбчи, Страхът ме победи, Обзема ме
страх, Страхът ме стисна за гърлото, Хваща ме агупска треска ‘много се
изплашвам’ (ФРБЕ 2, 465), ср. Uhvatila ga groznica ‘хванал го страха’, рум. M-a cuprins frica букв. ‘обхвана ме страх’, алб. Më hyri frika në zemër ‘оживя ми страхът на сърцето’ (FGSS 2224), I frikësuar, që e ka zënë frika ‘обзет от страх’, Më zuri frika ‘обхвана ме страхът’, E kapën dridhmat букв. ‘обхванат от треперене’, Fus frikë ‘вдъхвам страх’, гр. Ton
Ýpiasan oi
JÝrmeV ’хвана го треска’, Hґtan upь to krЬtoV tou trьmou букв. ‘беше
във властта на страха’, Me kurßeuse o jüboV
’завладя ме страх’, Me piÜnei (katalambÜnei)
trümoV (paniküV, jrßki) ’хвана
ме страх (паника, ужас)’, Tou gßnetai o
bÜJoV jübhtro (skiÜctro, mpampoýlaV).
Етимологията на гр. ÜgcoV
‘смъртен страх’, ‘патологично психическо състояние,
близко до паника’ (EL 10) я обвързва отново с идея
за борба - ÜgcoV
произлиза от
по-старо Dgcw ’завързвам
с шнур, стягам’, сродно с лат. ango < *anghô ‘стискам гърлото, душа’ (вж. LAEG 24; GEW 17). Тук може да бъде отнесена и agwnßa
‘психическо състояние, свързано със силно безпокойство’ (EL10) (продължаваща стгр. Bgwnßa, Bgþn
‘състезание, борба’, ‘напрежение’, ‘страх’). В група изрази одухотвореният страх
влиза в човека: рум. A intra spaima în cineva букв. ‘страхът влиза в някого’, A-i intra cuiva frica în oase ‘влиза ми страха в костите’ (DFRB 303), гр. Tou
mpÞke h lactÜra
(h trÝmoula, h
tromÜra, o trümoV) ‘влезе
му трепет, треперене’, Tou mpÞke o jübo sthn kardiÜ ‘влезе му страхът в сърцето’ (FFB 79).
2. Метафора
грозен ‘страшен‘
Към същия модел може да се отнесе и славянският семантичен
преход, който обвързва физическата грозота със страха: бълг. грозя
‘застрашавам’, гроза диал. ‘ужас’ (<
стбълг. гроза ‘ужас,
трепет’, грозьнъ ‘страшен,
ужасен’), ср. грóза ‘страх’, грóзан ‘страшен’,
грóзити се ‘страх ме е‘, словен. gróza ‘страх’, grózen ‘страшен, ужасен’, groziti ‘заплашвам’, рус. гроза ‘заплаха’, укр. гроза, чеш. hruza, словаш. hrôza, пол. groza, горлуж. hroza ‘ужас’. В румънски е заето почти цялото словообразувателно гнездо от
български: groazг ‘страх, ужас‘, grozav, groaznic ‘страхотен’ (БЕР 1, 283).
Метафоричен модел празно пространство ‘страх’
Синтактичната конструкция, в която
функционират лексемите от полето ‘страх’, е демонстрация на концепт, който
представя страха като празно пространство, в което човекът порада против волята
си: бълг. Изпадам в паника,
Изживявам живота си в страх (ужас), Държи ме в страх, алб. Më pushtoi paniku ‘изпаднах в паника’ (FGSS 1579),
Mbaj ndonjë nën frikë të përherëshme ‘държа някого в страх’, гр. H´tan
se katÜstash panßkou ’беше в
състояние на паника’, Zw se kaqhmerinÞ ÜgcoV ‘живея във всекидневен страх’, рум. Am intrat în panicã (groazã) ‘влязох в паника (ужас)’, A bãga pe cineva în sperieþi (toþi sperieþii, rãcori, draci, boalã,
groazã, toate spaimele morþii) ‘пъхам някого в страхове
(във всички страхове, студове, дяволи, болест, ужас, всички смъртни ужаси,
всички смъртни страхове)’, ‘плаша, ужасявам’.
Метафоричен модел тясно ‘безпокойство’
Сравнението на нарушения от тягостни мисли покой в
балканските езици се лексикализира чрез образа на поставения натясно човек.
Метафората е особено разпространена в полето ‘мъка’, но в румънския и албанския
език може да се проследи и в зоната на страха с ниска степен на интензивност: A-l strînge pe cineva în spate de frica ‘стяга го в гърба от страх’, A o bãga pe mînecã ‘пъхам в ръкав’ (DFRB 397, 471), алб. Mblodhi bishtim `събра си
опашката`.
Идеалният модел на страха в балканските езици
Образността на метафорите за страх е обвързана с
поделянето на семантичното поле в зависимост от интензивността и формата на
проявление на емоцията[11].
Езиковият материал позволява да се изолират следните семантични сектори:
‘тревожно чувство, породено от вероятността да се
случи нещо лошо’
бълг. безпокойство, безпокоя се, обезпокоен; тревога, тревожа се,
разтревожен; опасение, опасявам се
гр. Bnhsucßa, Bnhsucþ; Bgwnßa
алб. shqetësim; jam i shqetësuar, jam në merak
рум. deranj; a supãra
‘чувство, породено от някаква привидна и
действителна опасност’
бълг. страх, страхувам се, страхлив, страшен; боязън, боя се; уплаха,
плаша (се), плах; треперя, треперене
гр. jüboV , jobßzw, joberüV; trümoV, tromÜra, tromÜzw, trÝmw
алб. frikë; trëmbem, trëmbet
рум. sperieturã,
speriat, a speria; spaimã,
a se spãimânta, a se înspãimânta; fricã, a se înfrica, a se
înfricosa, înfricosare; teamã, teamãt, a se teme, temere
‘извънредно силно чувство, породено от някаква
привидна или действителна опасност, което предизвиква душевен смут’
бълг. ужас, ужасявам се, ужасéн, ужáсен
гр. jrßkh, jrikaleüthta, jrikiastiküV, jriki™, jrikalÝoV, jrictüV; DgcoV
алб. tmerr, tmerrohem
рум. groazã, a îngrozi, groaznic
‘извънредно силно чувство, породено от някаква
привидна или действителна опасност, което предизвиква душевен смут и загуба на
контрол’
бълг. паника, паникьосвам се; вкамених се; вцепених се; онемях
гр. paniküV; petrþnw; kokkalþnw
алб. panik; u shtënga; u ngurosa
рум. a împietri; a încremeni
Различията между тези емоционални състояние се открояват при моделиране на ситуацията на възникването им.
1.
А смята за вероятно осъществяването на В
2.
В е много лошо за А или С
3.
А не иска В да се случи
4.
А не знае какво може да направи, за да го
предотврати
А
изпитва безпокойство
Сценарий на страха
Сценарий на ужаса
1.
А е
уверен, че нещо много лошо В ще се
случи
2.
А
дори не може да си помисли, че В ще се осъществи
3.
А не
иска В
4.
затова
А би искал да направи нещо, за да го предотврати
5.
А не
може да направи нищо
А
изпитва ужас
Сценарий на паниката
1.
А
знае, че сега ще се случи нещо лошо В
2.
А не
иска В да се случи
3.
А
знае, че трябва да направи нещо, за да предотврати В
4.
А не
знае, какво може да направи
5.
А не
може да мисли
А е в паника
Първата разлика, която обособява безпокойството от
останалите емоции, е липса на увереност в това, какво ще се случи. Безпокойството
предшества всяко душевно неразположение
- страх, мъка, срам, нервност и др. Особеното при страха и паниката
е в компоненти 3, 4 и 5. Докато при страха човек би искал да
направи нещо, за да предотврати лошото, но не може, то в състояние на паника
той е напълно безпомощен, защото не знае, какво може да направи и защото не
може да мисли.
Ако проследим образите, заключени в метафорите, ще
забележим, че те ясно очертават първичните съдържателни области, използвани за
сравнение. Страхът, който няма маркер за интензивност, се метафоризира чрез
образа на течност в съд, празно пространство или свръхестествена сила
(в румънски и с теснота). Замръзването, лудостта и вкаменяването
са първични области за силния страх, ужаса и паниката. Когато става дума за
едно продължително, не особено интензивно чувство, съзнанието избира образът на
товар върху сърцето.
И така, страхът като обща категория в балканските езици изглежда така.
· Загубата на контрол над страха се изразява в загуба на речева способност, загуба на контрол над мислите, треперене, загуба на двигателна способност, пребледняване.
· Страхът се свързва с представите за долу, студено, тъмно и безредие.
· Възприема се от съзнанието като враждебно същество със свръхестествена сила, което може да се всели в тялото на човека, да го лиши от душа (сърце), да наруши равновесието в тялото му
Сравнението със семантичното
пространство в други езици[12]
дават основание да се предположи, че
моделите товар, свръхестествена
сила, празно пространство и болест са с универсална природа. Най-разпространени и специфични за
балканския модел на света са метафорите липса
на душа и студ. В румънския език метафората тясно, характерна за общото безпокойство,
продължава и в пространството на страха.
Анализът
на страха в балканските езици доказва, че емоциите са органична част от
единното семантично пространство на всеки език. Те са организирани в мрежа от
концепти, съществуващи под формата на бинарни опозиции (‘горе’ – ‘долу’, ‘топло’
– ‘студено’, ‘светло’ – ‘тъмно’, ‘добро’ – ‘лошо’, ‘ред’ – ‘безредие’) (вж. горе
‘радост’ - долу ‘мъка’; огън (топло) ‘радост’ (‘мъка’, ‘гняв’) - студено
‘мъка’, (‘страх’); светло ‘радост’ - тъмно ‘мъка’, тежко ‘мъка’
– леко ‘радост’, широко ‘радост’ – тясно ‘мъка’ и т.н. –
Петрова 1998, 2000, 2002).
Библиография
Апресян, Апресян 1993: В. Апресян, Ю. Апресян. Метафора в семантическом
представлении эмоций //
Вопросы языкознания, 1993, кн. 3, с. 27
Баранов, Караулов 1994: А. Баранов, Ю. Караулов. Воскрешение метафоры //
Словарь русских
политических метафор, Москва, 19941 ч. 2
Батаклиев 1985: Г. Батаклиев. Антична митология. Справочник, София, 1985
БЕР: Български етимологичен речник, София, 1971 – 1996, т. 1-5
Берестнев 2001: Г. Берестнев. Самосознание личности в аспекте языка //
Вопросы языкознания, 2001, кн.
1, с. 60
Воркачев 2001: С. Воркачев. Концепт счастья: понятийный и образный
компоненты // ИАН, Серия
литературы и языка, 2001, т. 60, с. 47
Декарт 1978: Р. Декарт. Избрани философски произведения, София, 1978
Добровольский 1996: Д. Добровольский. Образная составляющая в семантике
идиом, Вопросы
языкознания, 1996, № 1, с. 71
Йорданская 1970: Л. Йорданская. Попытка лексикографического толкования
группы русских слов со
значением чувства // Машинный перевод и прикладная
лингвистика, 1970, вып. 13, с.3
Йорданская 1972: Л. Йорданская. Лексикографическое описание русских
выражений, обозначающих
физические симптомы чувств // Машинный перевод и
прикладная лингвистика, 1972, вып. 16, с.5 , 16, 3
Краенброк-Дукова 1988: У. Краенброк-Дукова. Представите на славяните за
душата (по езикови данни),
Славистичен сборник, София, 1988, с. 214
Кубрякова 1988: Е. Кубрякова. Роль словообразования в формировании языковой картины мира // Роль
человеческого фактора в языке, Язык и картина мира, Москва, 1988, с. 141
Маринов 1994: Д. Маринов. Народна вяра и религиозни народни обичаи, София,
1994
Младенова 1982: О. Младенова. Структурно-семантични и фразеологични
успоредицимежду българския
и румънския език (към проблема за езиковата
интерференция) (дисертация), София, 1982
МНМ: Мифы народов мира, Москва, 1988, т. 1, 2
Петрова 1998: А. Петрова. Балканският
аспект на езиковата метафора ‘муха’ - ‘душевно състояние’ //
Българистични проучвания. Международен семинар по
български език и култура, Велико Търново, 1998, с.141-156
Петрова 2000: А. Петрова. Езиковата метафора и балканската картина на света
(върху материал от
полето ‘отрицателни емоции’ в балканските езици),
2000, дисертация
Петрова 2002: А. Петрова. Представите за радостта в румънския език //
Българистични проучвания
Международен семинар по български език и култура,
Велико Търново, 2002
Покровская 1977: Э. Покровская. Фразеологические единицы со значением
психического состояния
человека в русском языке (в сопоставлении с
украинским), автореферат дисертации, Киев, 1977
Постовалова 1988: В. Постовалова. Картина мира в жизнедеятельности человека // Роль человеческого
фактора в языке, Язык и картина мира, Москва, 1988, с. 70
РБФР: Руско-български фразеологичен речник, София – Москва, 1980
Рейковски 1980: Я. Рейковски. Експериментална психология на емоциите,
София, 1980
СБР: Словашко-български речник, София, 1970
Серебреников 1988: Б. Серебренников. Как произходит отражение картины мира в языке // Роль
человеческого фактора в языке, Язык и картина мира, Москва, 1988, с. 87
СгрБР: Старогръцко-български речник, София, 1992
Телия 1988: В. Телия. Метафоризация и ее роль в создании языковой картины
мира // Роль
человеческого фактора в языке. Язык и картина
мира, Москва, 1988
Терновская 1984: О. Терновская. Ведовство у славян. II Бзык (мухи в
голове) // Славянское и
балканское языкознание. Язык в этнокультурном
аспекте, Москва, 1984, с. 118
Урысон 1996: Е. Урысон. Синтаксическая
деривация и “наивная” картина мира // Вопросы языкознания,
1996,
кн. 4, с. 25
Уфимцева 1988: А. Уфимцева. Роль лексики в познании человеком
действительности и в формировании
языковой картины мира // Роль человеческого
фактора в языке, Язык и картина мира, Москва, 1988, с. 108;
Фрэзер 1983: Д. Фрэзер. Золотая ветвь, Москва,
1983
ФРБЕ: К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник
на българския език,
София, 1974
Athanasiadou 1998:
A.Athanasiadou. The conceptualisation of the domain of fear in Modern Greek //
A. Athanasiadou, E.
Tabakowska. Speaking of emotions. Conceptualisation and Expression // Cognitive
Linguistics Research 10, 1998
DEX: Dicþionarul
explicativ al limbii române, Bucureºti, 1998
DFRB:
Dicþionarul frazeologic român-bulgar, Sofia, 1997
FFB: J. Thomai, Xh. Lloshi, R. Hristova, K. Qiriazati, A. Melonashi.
Fjalor Frazeologjik Balkanik, 1999
FGSS: Fialor i gjuhës së sotme shqipe, 1981, 1 - 2
Györi 1998: G.Györi. Cultural variation
in the conceptualisation of emotions: A historical study // A.
Athanasiadou, E. Tabakowska. Speaking of emotions. Conceptualisation and
Expression // Cognitive Linguistics
Research 10, 1998
Jordanskaja, Mel’èuk 1990: L.Jordanskaja, I.Mel’èuk. Semantics
of two emotions verbs in Russian: bojat’sja “to
be afraid” and nadejat’sja “to hope” // Australian
journal of linguistics, 1990, V, 10, №2
Kövecses
1998: Z.Kövecses. Are there any emotion-specific metaphors?// A.Athanasiadou,
E. Taakowska.
Speaking of emotions. Conceptualisation and Expression
// Cognitive Linguistics Research 10, 1998
Lakoff, Jonson 1980: G.Lakoff , M. Jonson.
Metaphors we live by, Chikago, London, 1980;
Miko³ajczuk 1998: A. Miko³ajczuk. The metonymic and metaphorical
conceptualisation of anger in Polish // A.
Athanasiadou, E. Tabakowska.
Speaking of emotions. Conceptualisation and Expression // Cognitive Linguistics Research 10, 1998, 155
Paivio 1979: A. Paivio. Psychological processes in the comprehension of metaphor // Metaphor and thought.
Cambridge, 1979
Wierzbicka
1998: A.Wierzbicka. Russian “national
character” and Russian language: A rejoinder to H.Mondry
and J.Taylor // A.Athanasiadou, E. Tabakowska. Speaking of
emotions. Conceptualisation and Expression // Cognitive Linguistics Research 10, 1998
LAEG: StamatÜkou I. Lexikün thV arcaßaV ellhnßkhV glþsshV, AJhna, 1994
EL: Ellhnikü
lexikü, AJhna, 1991
[1] Статията е публикувана в: Славянска филология, Доклади и статии за ХIII Международен
конгрес на славистите в Любляна, Словения, С., т. 23, 2003, с. 62 - 75
[2] Терминът концепт е различен от понятието по това, че е
по-широко обединение от разносубстратни единици на оперативното съзнание, в което
влизат още представите и образите, т.е. освен понятийната отнесеност, той
включва и образната и оценъчна отнесеност на комуникативно значимата
информация - вж. Кубрякова 1988, 141;
Воркачев 2001, 6, 47)
[3] Има идея такъв семантичен факт да се нарича метафтонимия и
с основание се смята, че в полето на емоциите това е често срещано явление (вж.
Mikołajczuk 1998, 155).
[4] Той получава различни названия (концептуална
или структурна метафора, метафоричен модел и др. - вж. Lakoff, Jonson 1980; Баранов, Караулов 1994; Добровольский 1996;
Телия 1988; Петрова 2002 и др..
[5] Думата е заета в румънски и албански: рум. fricã ‘страх’,
frikos ‘страшен’, алб. frikë ‘страх’
[6] Изследванията върху отрицателните емоции
показват, че като вместилище на емоцията се определят най-вече сърцето и черния
дроб (Петрова 1998, 2000, 2002).
[7] Идеята е разработена от
Краенброк-Дукова 1988, 214-219; вж. и Фрэзер 1983, 174-177; Берестнев 2001, 65;
МНМ, 1, 414; Маринов 1994, 321, Терновская 1984).
[8] Всяка силна емоция е извеждане
извън обичайното равновесие, затова с болест се отъждествяват освен страха
още радостта, мъката и гнева.
[9] Името е епитет на Медуза, една от дъщерите
на морския дракон Форкин. Горгона, най-страшната от тях, обитавала крайния
запад отвъд океана. Отначало била голяма красавица с дълги коси, до момента, в
който била прелъстена от Посейдон. Гневът на Палада я застига и я превръща в
чудовище - косите й станали змии, лицето й добило страшен вид с изцъклените
очи, оголените зъби и изплезения език. Вярвало се, че Горгона вкаменява всеки,
който я зърне (Батаклиев 1985, 45).
[10] Още от раждането си Пан приличал на
коза – цялото му тяло било обрасло с косми, имал кози крака, копита, рога,
брада и опашка. Дори майка му се уплашила от вида му. Когато някой пътник се
загубвал в планината или гората нощем или в тихите горещи следобеди, Пан го
издебвал и го стряскал с чудовищната си фигура. По това време пастирите били
особено предпазливи, за да не предизвикват появата на Пан пред стадата. При
вида му животните се спускали едно срещу друго или се хвърляли към скалите и
пропастите, обхванати от панически страх (= див, безумен страх, внушен
от бог Пан). В Атина вярвали, че победата им при Маратон се дължала на
паниката, която Пан всявал сред персите, затова въвели култа му (Батаклиев 1985,
120).
[11] Има силен страх и страх,
немаркиран по степен на интензивност; страх в очакване на нещо лошо и
страх-реакция на нещо лошо; контролиран и неконтролиран страх; внезапен,
продължителен и краткотраен страх; страх, предизвикан от определени
непосредствени дразнители и страх, предизвикан от причини, отдалечени
във времето и др.
[12] В английския език се отделят
следните метафори за страх: течност в
съд (The sight filles her with fear), зъл, упорит противник (Fear slowly crept up on him), мъчител (My mother was tormented by fear), свръхестествено съществуване (He was hauted by fear), болест (Jill was sick with fright), лудост (Jack was insane with fear), товар (Fear weighed heavily on them), природна сила (She was engulfed by panic), шеф, господар (His actions were dictated by fear)(Kövecses 1998).