Основни семантични роли в пространството
на радостта в балканските езици[1]
При изучаването на емоционалната семантика трябва да се използва образно-схематично знание. Това означава, че детайлно изучаване на емоциите е възможно само при системно разглеждане на употребата на целия ред от думи и изрази, свързани с дадения концепт. Семантико-синтактичният анализ на основните единици от изследваното поле притежава особена сила, защото той отвежда до изводи за концептуализацията на емоционалното пространство от езиковата общност. Системността, с която се появяват дадени конструкции за емоции, показва ясно, че изборът на синтактичната схема, в която влиза даденият термин за емоция, не е случаен, а винаги е обусловен от съответния концепт за вътрешното състояние. Затова търсенето на мотивацията за даден метафоричен израз трябва да става не в буквалния прочит на конструкцията, а в семантичната характеристика на думите, обозначаващи емоции (срв. изводите върху сходен езиков материал от различни езици у Булыгина, Шмелев 2000: 279 и Kövecses 1990: 32; 1991, 29 – 46; 1998: 124 -151). Очевидно при формирането на определено смислово пространство участват активно и единиците на синтактичното ниво. Затова привличането на по-широкия контекст на названията за емоции позволява да се откроят моментите в емоционалния сценарий и да се осмислят разнообразните семантични роли, които езиковото съзнание е предвидило за тях по този сценарий. Във връзка с това М. Захарова отбелязва, че когато мислим за концепта, трябва да разбираме “не само оперативната съдържателна единица на паметта, на менталния лексикон, концептуалната система и езика на мозъка, цялата картина на света, отразена в човешката психика..., но и единицата на универсалния “синтаксис на човешките мисли” (Захарова 2004). На емоцията, както и на другите “участници” в ситуацията, съзнанието е склонно да припише различно семантично “поведение” в точно определени контексти. Разбира се, като във всеки модел, и тук това “поведение” (или семантична роля) представлява инвариант, в който могат да се видят обобщени само най-общите характеристики на конкретните му проявления в речевите синтагми. Кои са семантичните роли на участниците при възникването и развитието на една емоция е дискусионен въпрос, на който различните автори дават различен отговор: срв. - C. Fillmore (експериентор, причина/стимул); R. Longacre (експериентор и инструмент, експериентор и цел), М. Halliday (възприемащ и явление); У. Чейф (експериентор, пациенс); Е. Волф (субектът на емоцията, самото емоционално състояние и причината за него), А. Зализняк (субект и обект на емоцията) (вж. основните положения от дискусията у Динева 1999/2000: 2, където са представени становищата по този въпрос; Вольф 1989: 57; Зализняк 1992: 31). Изборът на основните семантични роли в това изследване е съобразен с натрупания добър опит в изучаването на тази семантична сфера, но е направен преди всичко с оглед на структурата на синтагмите, експлициращи радостта в балканските езици. И така, в балканския когнитивен модел на радостта ще бъдат вградени следните основни роли:
o емоция;
o субект (експериентор[2]), който изпитва (понася) емоцията[3];
o стимул (причина) или това, което въздейства върху субекта и предизвиква емоцията;
o обект (одушевен/неодушевен), към който е насочена емоцията[4] и който търпи промяна под въздействието на стимула, но има/няма възможност да контролира ситуацията.
Езиковият материал в анализа, е подбран така, че да открои присъствието и функционирането на тези участници в емоционалния процес, както и семантичните роли, които изпълняват в речта. Той включва основно:
· предложни конструкции на глаголи със значение от изследваното семантично пространство (радвам (се), веселя (се), ощастливявам, ликувам и т.н.);
· конструкции на глаголи с общо значение `изпитвам (емоция)`, `причинявам (емоция)` и др. + съществителни за емоция (нося, изпитвам, вдъхвам, предизвиквам, търся, овладявам и т.н. + радост, щастие, удоволствие, веселие и др.);
· конструкции на глагола съм + прилагателни за емоция;
· конструкции с изпълнен + предлог с + съществителни за емоция;
· конструкция предлог в (на) + съществително за емоция + глагол съм;
· конструкция глагол за емоция + без да знам защо;
· конструкции с обхванат + предлог + название на емоция.
Приложен е един от най-разпространените методи на семантичен анализ, който се състои в откриването на аномалните конструкции и изясняването на причината за недопускането на дадена дума в определен контекст. Това означава, че изводите се градят върху предположението за възникването на аномалията заради противоречие между дадени семантични признаци на съединените елементи (вж. Зализняк 1992: 22).
1. В балканските езици номинацията на емоционалните концепти в семантичното поле `радост` се е извършила преобладаващо от преходни глаголи, при които субектът попада под влиянието на стимула, т.е. той е “потърпевш”, понася емоцията и се намира в роля, подобна на тази на пациенса. Така е с глаголите веселя, кефя, опиянявам, възторгвам, ощастливявам и др. (вж. весели ме, кефи ме, радва ме, опиянява ме, възторгва ме, ощастливява ме и т.н., с регулярна употреба на формата на местоимението в акузатив). Същият факт се наблюдава и в останалите балкански езици – повечето от глаголите са преходни (или могат да бъдат и преходни) и предполагат експериентор, понасящ действието върху себе си (вж. схемата по-долу, която съпоставя картината в български, гръцки и румънски език):
веселя καλοκαρδίζω (арх.), a înveseli, a petrece gëzoj, argëtoj
φαιδρύνω,
ευφραίνω, euJumþ
оживявам ζωηρεύω a
anima, a însufleţi ngjall, përtërij
радвам χαροποιώ a
bucura gëzohem
ощастливявам - a ferici -
възторгвам ενθουσιάζω a
exalta
entusiazmohem
опиянявам μεθώ a
ameţi, a îmbăta deh
екзалтирам ηλεκτρίζω, ενθουσιάζω a exalta -
въодушевявам ηλεκτρίζω, ενθουσιάζω a entuziasma entusiazmohem
ентусиазирам ενθουσιάζω a
entuziasma entusiazmohem
- εκστασιάζω - -
Картината във всеки език е специфична, защото сегментирането на пространството е извършено по различен модел. Веднага се забелязва разнообразието от термини в отрязъка на `весел` в гръцкия език. Но в гръцкия език отсъства глаголно образувание срещу бълг. ощастливявам и рум. a ferici – думите ευτυχώ `щастлив съм` и ευδαιμονώ `щастлив съм` съдържат експериентор, който преживява емоцията, а не е обект (който я понася). В гръцкия език обаче е образувана думата εκστασιάζω, която носи идеята `предизвиквам у някого екстаз`, без български, албански и румънски еквивалент. Във всички езици по-детайлно е разработена идеята за веселието, доброто настроение и по-слабо – идеята за силните емоции.
По наблюдения на А. Динева глаголи от този тип могат се реализират в синтактични позиции, еднотипни на тези, в които влизат глаголите със значение за неприятно физическо въздействие, напр.: бие ме, коли ме, блъска ме, къса ме и т.н. (срв. изводите за семантичното поле `емоции` в българския език - Динева 1999/2000: 3). Отбелязва се, че тази позиция на експериентора като синтактичен обект е особено честа при метафорите, където лицето, изпитващо емоцията, се определя от съзнанието като “понасящо” тази емоция, подобно на човек, засегнат от външна сила: този жест му даде криле/ му стопли душата/ му раздвижи кръвта и т.н.
2. В други конструкции стимулът, който въздейства върху субекта и става причина за емоционалното състояние, не получава езикова експликация, независимо от явното му присъствие в емоционалната ситуация. Така е например в случаи като: бълг. веселя се, оживявам се, кефя се, радвам се, опиянявам се, ентусиазирам се, възторгвам се и т.н.; гр. καλοκαρδίζομαι, φαιδρύνομαι, ενθουσιáζομαι, ηλεκτρίζομαι, εκστασιάζομαι, ευφαίνομαι и др.; рум. a se înveseli, a se însufleţi, a se bucura, a se ferici, a se exalta, a se ameţi, a se îmbăta, a se exalta, a se entuziasma и др.
В българския език в някои случаи след възвратния глагол е възможна предложна фраза, която обикновено отсъства при съответния преходен глагол, напр.: оживявам се от..., радвам се на..., кефя се от/на..., възторгвам се от..., опиянявам се от..., въодушевявам се от..., екзалтирам се от..., ентусиазирам се от... В гръцкия език и румънския език откриваме аналогична конструкция: καλοκαρδίζομαι με..., ενθουσιάζομαι με..., ηλεκτρίζομαι με..., εκστασιάζομαι με..., ευφραίνομαι με... и др.; a se înveseli de venirea lui, a se însufleţi de..., a se bucura de..., a se ferici de..., a se exalta de..., a se ameţi de venirea lui, a se îmbăta de..., a se exalta de..., a se entuziasma de... и др. С оглед на семантиката на такива предложни фрази се констатира, че те изразяват обект, който има стойност на повод (стимул) за означеното емоционално състояние на субекта, т.е. каузативното отношение в емоционалната ситуация е проявено (срв. анализа на подобни конструкции и у Пенчев 1972: 257-258). Някои автори говорят в подобни случаи не за причина, а за обект на емоционалното състояние (напр. venirea lui в горните примери може да се види и като причина, и като обект на емоцията). По-важното е, че “диференциацията на емоциите при това е основана на диференциацията на мненията за обекта” (Вольф 1989: 56), което означава, че в емоционалния сценарий присъства логическата оценка на факта от действителността. Но тези предложни съчетания лесно могат да бъдат трансформирани в конструкция, в която това каузативно значение се неутрализира, напр.: Постъпката й ме оживи (зарадва, ентусиазира, опияни, екзалтира) = оживих се (зарадвах се, ентусиазирах се, опияних се, екзалтирах се) от постъпката й. Интересно е обаче, че понякога “поведението” на езика по отношение на емоционалната ситуация е подвеждащо. Например, за емоционалния глагол радвам се (на), рум. a se bucura, повърхнинното изразяване не насочва към причината за емоционалното състояние. Й. Пенчев посочва, че в този случай субектът усеща нещо, или че е в определено психическо състояние по повод на нещо. Това означава, че все пак нещо радва субекта, затова съзнанието предпочита да запази преходността на глагола чрез въвеждането на предложната конструкция и да остане вярно на дълбинната структура, в която стимулът за емоция съществува (Пенчев 1972: 257-258). Ето защо семантичният анализ е от изключителна помощ за адекватното определяне на семантичните роли в ситуацията на всеки термин.
3. Неизразяването на емоционалния стимул е характерно в българския език и за безличните конструкции, стандартизирани в изразяването на емоционално състояние: весело ми е, радостно ми е, драго ми е, кеф ми е, но виж и невъзможните конструкции: *щастливо ми е, *възторжено ми е, *ентусиазирано ми е, *оживено ми е, *злорадно ми е, *ликуващо ми е, *опиянено ми е, *екзалтирано ми е, *въодушевено ми е. Любопитно е, че при отрицателните емоции подобни безлични конструкции съдържат обикновено акузатив, експериенторът е облагодетелстван, той е пряк синтактичен обект (яд ме е, страх ме е, срам ме е), а при положителните емоции конструкцията е с датив, т.е експериенторът притежава емоцията (радостно ми е, весело ми е, драго ми е, кеф ми е). Този факт се явява показателен за начина, по който българското езиково съзнание възприема доброто настроение и радостта – тя е като дар, като ценна придобивка над всичко останало, което човек вече притежава. Освен това безличните изречения представят емоциите като независими от човека и неконтрани от волята му (безличната форма на глагола и дателният падеж са свидетелство именно за това). Безличните изречения, построени по този модел, определят действието като протичащо само за себе си (вж. данните на М. Захарова за руския език - Захарова 2004: 1). Когато използваме активна глаголна схема се предполага, че причината за поява на някакво чувство е резултат от напрегнат процес на обмисляне. Докато дативната схема говори за отсъствие на контрол от страна на човека върху емоционалното състояние. Неволевият характер на чувствата, предавани с дативна конструкция, не означава обаче, че самото чувство не може да бъде съзнателно предизвикано, както отбелязва М. Захарова – вж. например конструкциите, от типа: Какво правите, за да не ви е скучно (за да ви е весело) (Захарова 2004). Интересно е също, че въпреки незаетата позиция на стимула (подобно на конструкциите, разгледани по-горе), той очевидно стои в подсъзнанието на носителя на езика, който е убеден, че всяко нещо е породено от друго нещо (за неговото съществуване винаги има причина). Затова при нужда лесно се постига експлицирането на тази причина в речевия изказ, разбира се, с прилагането на една променена структурна схема – това ме весели (оживява, кефи, радва, опиянява, възторгва и т.н.).
В гръцкия език безличен израз от типа на *μου είναι χαρά е невъзможен, използва се конструкция с глагола είμαι + прилагателно от полето `радост`: είμαι χαρούμενος, είμαι ευτυχισμένος, είμαι ενθουσιασμένος и др. Същото е характерно и за румънския език, в който при превод българската дативна конструкция се заменя регулярно с конструкция със съм + прилагателно от полето `радост`, срв.: весело ми е - a fi vesel, кеф ми е - a-i fi bine, радостно ми е - a fi bucuros, *щастливо ми е - a fi fericit, *оживено ми е - a fi însufleţit, *възторжено ми е - a fi exaltat, *ликуващо ми е - a se simţi triumfător, *опиянено ми е - a fi ameţit, *екзалтирано ми е - a fi exaltat, *ентусиазирано ми е - a fi entuziasmat. Наблюденията сочат, че еквивалентите на дателните конструкции при предаването на ментални или емоционални състояния в други езици не се подбират лесно, защото няма универсален механизъм за преобразуването им, няма буквален превод (Захарова 2004: 1). Отсъствието на безлични изрази от този тип в балканските езици (с изключение на българския език) и разгърнатият вид на модела в руския език са основание да се предполага неговият славянски характер.
Любопитно е и несъответствието, което откриваме между балканските езици в следните случаи: гр. ευθυμώ ‘в добро психическо разположение съм, весел съм’, бълг. весел съм (различно от веселя се), рум. a se înveseli; гр. ζωηρεύω ‘оживявам се’, ‘правя някой да стане жив, оживен; оживявам’, бълг. оживявам се, рум. a se însufleţi; гр. ευτυχώ ‘изпитвам щастие, дълбоко и продължително удовлетворение, живея щастлив живот’, бълг. щастлив съм, рум. a fi fericit; гр. μεθώ `опиянявам се, опиянен съм`, бълг. опиянявам се, рум. a se ameţi, a se îmbăta, алб. dehem; гр. χαίρω ‘радвам се’, бълг. радвам се, рум. a se bucura, алб. gëzohem. Сравнението между тези факти позволява да се забележи, че в гръцкия език са предпочетени лични непреходни глаголи, които предполагат експериентор – субект на действието. В българския, румънския и албанския език им съответстват или възвратен глагол, или конструкция от прилагателно (страдателно причастие) и спомагателен глагол съм. Предпочитането на възвратен глагол означава избор на вариант, в който стимулът на емоцията остава неексплициран, макар подсъзнателно неговото присъствие да не се изключва от субекта. Колкото до синтагмите с личен глагол и до конструкциите с глагола съм, при тях експериенторът изживява емоцията, а не е пациенс, който я понася. Но при конструкциите със съм акцентът се поставя върху наличието на качеството, което събектът придобива в резултат на действието (той става весел, оживен, щастлив и т.н.), а не върху самото действие. Между другото, тези конструкции са добре застъпени в балканските езици – доказателство, че такъв концепт за емоцията присъства сериозно в балканската картина на света, вж.: бълг. весел съм, радостен съм, щастлив съм, опиянен съм, екзалтиран съм, възторжен съм, ентусиазиран съм, ликуващ съм, тържествуващ съм; гр. είμαι καλόκαρδος, είμαι ευδιάθετος, είμαι καλόκεφος, είμαι κεφάτος, είμαι εύθυμος, είμαι πρόσχαρος, είμαι χαρούμενος, είμαι πανευτυχής, είμαι ευτυχισμένος, είμαι ευτυχης, είμαι ενθουσιασμένος; рум. a fi vesel, a fi însufleţit, a fi bucuros, a fi fericit, a fi ameţit, a fi exaltat, a fi însufleţit, a fi entuziasmat, a fi foarte fericit.
4. Интересна концептуална схема може да се види в синтагмите с глаголи нося, доставям + лексема от полето `радост`. В тях емоцията присъства като обект, който се внася отвън. Субектът е притежател, който е получил емоцията като дар, т.е. съдържа признак `облагодетелстван` (Динева 1999/2000: 1-25). Ето какво показват наблюденията в отделните езици:
В българския език конструкцията е възможна и естествена при удоволствие, радост и отчасти при щастие (но в смисъла на `голяма радост`), те се асоциират с обект, който обогатява експериентора: носи ми удоволствие/ доставя ми удоволствие, носи ми радост/ доставя ми радост, ?носи ми щастие/ *доставя ми щастие. При останалите термини от полето конструкцията е невъзможна, вероятно, защото те се мислят като нещо, което “спи” вътре в експериентора и се “пробужда” в определен момент под въздействието на конкретна причина: *носи/*доставя ми блаженство, *носи/*доставя ми веселие, *носи/*доставя ми оживление, *носи/*доставя ми въодушевление, *носи/*доставя ми ликуване, *носи/*доставя ми ентусиазъм, *носи/*доставя ми екзалтация, *носи/*доставя ми еуфория, *носи/*доставя ми екстаз, *носи/*доставя ми кеф, но прави ми кеф (подобна идея, защото кефът е представен като предмет, който някой изработва специално за експериентора). В гръцкия език употребата на синтагматичната схема с нося обхваща повече единици, следователно концептуализирането на понятията от полето `радост` като привнесен отвън в човека обект е по-характерно: μας δίνει μεγάλη χαρα, μας δίνει χάρμα, μας δίνει ευθυμία, μου φέρνει απόλαυση, μου φέρνει ευχαρίστηση, μου φέρνει φαιδρότητα, μας δίνει καλοκάρδισμα (αρχ.), μου φέρνει ευτυχßα, μου φέρνει μακαριότητα, μου φέρνει κατοχή, μου φέρνει αγαλλίαση, αποκτώ ζωηράδα, μου φέρνει ευδαιμονία; срв. и χάνει τη ζωηράδα της, με δέχτηκε πολύ καλόκεφα, η γέννηση του Χριστού έφερε ευφροσύνη, κρυβω/εκδηλώνω/ δείχνω τον ενθουσιασμό μου, με δέχτηκε θέρμα и др. От този ред на “облагодетелстващи” субекта емоции се изключват думите ευδιαθεσία, έκσταση, μέθη. Обяснението вероятно е в това, че ευδιαθεσία назовава доброто разположение на духа, светлата радост и покой на душата, които не се получават отвън, а се постигат (вж. възможните на гръцки γίνομαι ευδιάθετος, είμαι ευδιάθετος). Екстазът е силен афект, при който контролът над мисълта и поведението е безвъзвратно загубен и подобна образност (внесен отвън обект) е невъзможна. В състоянието, назовано от думата έκσταση, се попада независимо от волята (вж. възможната конструкция в гръцки πέφτω σε έκσταση). Що се отнася до опиянението (μέθη), то може единствено да бъде предизвикано (срв. гр. προκαλþ μέθη).
В румънския език конструкцията с носи (доставя) ми + термин за `радост` също e използвана в редица от случаите, които са забранена позиция в българския език, например при думите за `блаженство`, `въодушевление`, ентусиазъм`, екзалтация`, `екстаз`, срв.: носи (доставя) ми радост - a-i face bucurie, a aduce bucurie, носи (доставя) ми щастие - a-i face fericire, a aduce fericire, но *носи (*доставя) ми блаженство - a duce la beatitudine, *носи (*доставя) ми въодушевление - a praduce entuziasm, *носи (*доставя) ми ентусиазъм - a praduce entuziasm, *носи (*доставя) ми екзалтация - a duce la exaltare, *носи (*доставя) ми екстаз - a duce la extaz. Това означава, че за румънското езиково съзнание веселието, възторгът, опиянението, оживлението и ликуването не са независими от човека външни обекти, които са “внесени” в него по време на преживяването, докато радостта, щастието, блаженството, въодушевлението, ентусиазмът, екзалтацията и екстазът са такива.
В тази концептуална схема попада и още една парадигма от синтагми. Компонентите от полето `радост`, които участват в тези синтагми, назовават емоцията като много ценен, но скрит от нас предмет. Ние упорито го търсим, намираме, извличаме, получаваме, защото с него постигаме онова желано съвършенство и хармония, към което неспирно се стремим. В българския език такива са радостта и щастието: търся радост/радостите в живота, търся щастие(то) си, но *търся възторга си, *търся еуфорията си, *търся ентусиазма си, *търся въодушевление, *търся ликуване, *търся тържество. Интересно е, че думите радост и щастие са в определената си форма, мислят се като нещо, което има материална същност, конкретни параметри и обособеност от множеството. В подкрепа на тази мисъл е фактът, че радост се употребява в стандартния израз с форма за мн.ч. (радостите). В румънския, гръцкия и албанския език конструкцията се наблюдава единствено при щастието: рум. A-şi căuta fericirea, алб. Kërkoj lumturi, гр. Επιζητεί ευτυχία.
5. Интерес представляват и групата изрази, оформени по модела изпълнен + название на емоцията, в които присъства асоцииране на радостта с топла светла течност в тялото (“сглобяването” на образите от когнитивните метафори за вариантите в полето `радост` също недвусмислено подхранва тази идея). В българския език възможност да се свържат с изпълнен имат термините веселие, радост, възторг, щастие, злорадство, блаженство, но ?изпълнен с кеф, *изпълнен с удоволствие[5], *изпълнен с ликуване, *изпълнен с екстаз, *изпълнен с еуфория. Подобно на случаите с безличната конструкция със съм (весело ми е/на мен ми е весело) в изрази от този тип експериенторът притежава емоцията, тя е станала част от него. Подобна асоциация обаче не обхваща в българския език ликуването, екстаза, еуфорията. Обяснението за термините, назоваващи силни афекти (ликуването, екстаза, еуфорията) вероятно се крие в това, че за разлика от възторга, радостта, щастието и злорадството при тях е назован не процесът на настъпване на новото вътрешно състояние, което идва като разлив на тиха топла струя или като буен поток в тялото на човека, а кулминацията на този процес, връхната му точка, а тя изисква друга езикова манифестация.
В румънския език изпълнен влиза в регулярни синтактични отношения с думите за
`веселие`, `удоволствие`, `възторг`, `радост`, `щастие`, `екстаз`, докато ликуването и еуфорията са
невъзможни в ролята на нещо, което изпълва вместилището на емоцията, вж.: plin
de admiraţie, plin de bucurie, plin de plăcere, plin
de fericire, plin
de extaz, plin de veselie. Присъствието на екстаза при емоциите-течности навежда на мисълта, че в румънското
съзнание той се свързва с по-ниска степен на интензивност, отколкото в
българския език.
Аналогична е картината в гръцкия
език. Според наивните представи на гърците χαρά, ευθυμία, ζωντανßá, τέρψη, ευτυχßα, αγαλλίαση
са в ролята на субстанция в аналогичната синтактична конструкция, докато
афектите (екстаз, еуфоария, ентусиазъм)
не демонстрират такава валентност: είμαι γεμάτος χαρά, είμαι γεμάτος ευθυμία, είμαι γεμάτος ζωντανßá, είμαι γεμάτος τέρψη, είμαι γεμάτος ευτυχßα, είμαι γεμάτος αγαλλίαση, но * είμαι γεμάτος ευδιαθεσία, * είμαι γεμάτος έκσταση. Невъзможността на конструкцията * είμαι γεμάτος ευδιαθεσία е свързана с това, че думата ευδιαθεσία назовава състояние, в което можеш да бъдеш (είμαι σε κατάσταση ευδιαθεσίας), или чиято характеристика можеш да носиш (вж. είμαι / γίνομαι ευδιαθετος).
В материалния план на синтагмата в българския и румънския се откроява една особеност. Българската синтагма е изградена с предпочитание към предлог с, въпреки че е възможна и конструкция с от и този избор е показателен за концептуализирането на всеки компонент от полето `радост`. Предлог с експлицира идеята за течността-емоция като средство, докато за езиковото съзнание на румънеца емоцията е с активна функция, тя е агенсът, който причинява промяната в състоянието на “понасящия” емоцията експериентор, както сочи предлогът de (срв. залата се изпълни от хора = хората изпълниха залата, но залата се изпълни с хора (= инструмент). За разлика от българския и румънския, в гръцкия език е предпочетена безпредложна конструкция с използване на акузатив (с изключение на ηδονή, което предпочита синтагмата с предлога απο – вж. απο ηδονή).
6. Отново в синтактичната роля на пряк обект виждаме емоцията и в конструкциите с компонент изпитвам, вж.: изпитвам удоволствие, изпитвам радост, изпитвам злорадство, изпитвам възторг, изпитвам опиянение, изпитвам блаженство, ?изпитвам щастие (= `голяма радост`), но със забранени позиции в тези конструкции са веселието, еуфорията, екстазът, екзалтацията и ликуването: *изпитвам веселие (веселост), *изпитвам еуфория, *изпитвам екстаз, *изпитвам екзалтация, *изпитвам ликуване. Афектите не могат да се “регистрират” от сетивата, защото надвишават нормалните стойности и това предопределя езиковата им експликация, която е невъзможна в синтагми с изпитвам, чувствам. Причината за отсъствието на веселието в този ред е напълно противоположна. Веселието е състояние на постигната хармония, то е нулата на афектите и отново не е предизвикателство за сетивата.
В гръцкия език “позволените” позиции са повече: νιώθω χαρά, νιώθω χάρμα, νιώθω ζωηράδα (απόλαυση, ευφροσύνη, τέρψη, αγαλλίαση, ευτυχßα), νιώθω / αισθάνομαι ευδιαθεσία, αισθάνομαι ευθυμία (ευχαρίστηση, ηδονή, μακάριος). Глаголите νιώθω и αισθάνομαι обаче не се свързват с думите за екстаз и опиянение – *αισθάνομαι εκσταση, *αισθάνομαι μεθη.
В румънския език извън обсега на сетивата остават веселието и блаженството: a încerca o satisfacţie (bucuria, bucurie, fericirea), a simţi o plăcere (exaltare, ameţeală, entuziasm, exaltare, extaz, triumful), но * a încerca veselie, * a simţi beatitudine.
Може да се направи извода, че в конструкцията балканските езици са склонни да включват термините, които се отнасят към средния и високия диапазон на емоциите, но не към афектите. Колебание се изпитва и по отношение на думите, назоваващи доброто разположение на духа, веселието. Варирането на границите в различните езици налага мисълта за различния обем на отделните семантични сектори в полето `радост` – белег на етноспецифичната неповторимост на емоционалната картина у всеки народ.
7. Много характерни за семантичното поле `радост`, както и за повечето от емоционалните термини, са предложните конструкции с общо значение за “влизане” в емоцията като в някакво ограничено пространство. В тези конструкции с когнитивна стойност емоцията е поставена в службата на обстоятелство за място. За българския и гръцкия език са особено характерни: в настроение (еуфория, екстаз, опиянение, екзалтация) съм, на кеф съм; срв. и гръцките паралели πεφτει σε έkstash, καταλήζομαι σε κατοχή, βρίσκεται σε κατάσταση ευδαιμονίας, βρίσκεται σε κατάσταση έκστασης, ειμαι σε έκσταση, η χρήση ναρκωτικών βρίσκεται σε έξαρση, στις χάρες σου, είμαι σε μέθη, πέφτει σε μέθη. В румънския език обаче конструкция с аналога на предлог на (в) не се употребява, а се предпочита a fi cuprins de..., или a avea..., a se simţi..., срв.: a avea chef, a se simţi bine; a fi bine dispus, a avea chef pentru ceva; a fi cuprins de euforie; a fi cuprins de extaz, a fi în extaz; a fi cuprins de ameţeală; a fi exaltat. Очевидно езиковото съзнание е предпочело да постави акцента върху наличието на новото качество на човека, на това, че той притежава емоцията.
8. Една част от конструкциите с термини за емоции са добра възможност да се разкрият представите, свързани с това съществува или не контрол над даденото емоционално състояние. Тези конструкции допълват концептуалния модел, ясно проявен чрез езиковите метафори, в които емоцията с особено високи параметри се “рисува” от въображението като ПРОТИВНИК, СВРЪХЕСТЕСТВЕНА СИЛА. Тази сила трябва да се победи, да се подчини на волята. Става дума за конструкциите с компонент овладявам и конструкции с императивен характер. В българския език се наблюдава сравнително лесното им образуване с радост, ентусиазъм, екстаз, еуфория, възторг, ликуване, но невъзможност за образуването им при веселие, кеф, щастие, блаженство, които не са от групата на силните афекти. Веселието е състояние на душевно и физическо здраве, равновесие и покой, а блаженството и щастието се свързват с висока интензивност на чувството, но това е т.нар. хладна радост, защото е вътрешно състояние на хармония и покой, постигнат след задоволяване на всички големи желания на човека: овладях радостта си, овладях ентусиазма си, овладях екстаза си, овладях еуфорията си, овладях възторга си, овладях триумфа си, но ?овладях ликуването си, *овладях веселието (веселостта си), *овладях кефа си, *овладях щастието си, *овладях блаженството си,*овладях екзалтацията си. Картината в гръцкия език е следната: συγκράτησε τη χαρά του, συγκράτησε τη ευδιαθεσία του, συγκράτησε τη ζωηρότητά (ζωηράδα) του, συγκράτησε τη apόlausή του, συγκράτησε τη eυcarßsthsή του, συγκράτησε τη ηδονή του, συγκράτησε τη eˆjrosýnh του, συγκράτησε τη τέρψη του, συγκράτησε τη ευδαιμονία του, συγκράτησε τη ευτυχßα του, συγκράτησε τη έκσταση του, но е посочена като невъзможна при χάρμα, φαιδρότητα, μακαριότητα, μέθη, които се свързват с веселието, блаженството и опиянението. В румънския език конструкцията обхваща следните термини: a-şi stăpâni bucuria (admiraţia, veselia, fericirea, starea de ameţeală, entuziasmul, sentimentul de triumf), но * a-şi stăpâni extazul, * a-şi stăpâni plăcerea. Отсъствието на подобна конструкция при някои от думите вероятно се дължи на това, че съответната емоция не се възприема като зависеща от самия човек.
Разгледаната конструкция е интересна и в още един план – тя е показателна за осъзнаването на съответното преживяване като контролирано или не от човека. С подобна цел може да бъде използвана и императивна конструкция, образувана с глагол за емоция. Според някои автори независимо от съмнителната си диагностицираща прецизност възможността или невъзможността за образуване на такива форми може да се превърне в тест за наличието на признак `контрол` в семантичната структура на съответния глагол за емоция (вж. Динева 1999/2000: 7): весели се! радвай се! бъди щастлив! ликувай!, но *бъди блажен! *кефи се! *бъди във възторг! *бъди ентусиазиран! *бъди екзалтиран! *бъди в еуфория! *бъди в екстаз!
В голяма част от синтагмите с глаголи от полето `емоции` стимулът е подлог, обичайна синтактична функция за агенса. Той въздейства върху експериентора и предизвиква емоционалното му състояние, оказва въздействие върху него и го контролира: Тези думи ме развеселяват (кефят, радват, ощастливяват, възторгват, опияняват) и Тези думи ме хвърлят в еуфория (в екстаз, във възторг,) Тези думи ме карат да ликувам и др. При еуфорията, възторга, екстаза и ликуването отсъства глаголно образование, състоянието не се мисли толкова като действие, протичащо във времето, колкото с оглед на съществуването му: в гръцки - Αυτά τα λόγια με καλοκαρδίζουν (ενθουσιάζουν, ηλεκτρίζονται, εκστασιάζουν, αγαλλιάζουν, μεθούν, ηδονßæουν, ευφραινουν (αρχ.), но * Αυτά τα λόγια με ευτυχούν (αρχ.); в румънски - Aceste cuvinte mă înveselesc (însufleţes,c exaltează, îmbată), Aceste cuvinte îmi fac plăcere (mare plăcere), Aceste cuvinte mă fac fericit и др.
Но съществуват и конструкции, в които стимулът се експлицира чрез въвеждането на предложна фраза с предлога от/de. Конструкцията с от носи семантичната роля на причина за психическото състояние, срв.:
Развеселих се от тези думи. A se înveseli de
aceste cuvinte
Ощастливих се от тези думи. A deveni fericit de aceste cuvinte
Изкефих се от тези думи. A simţi o mare
plăcere din cauza acestor cuvinte
Зарадвах се от тези думи. A se bucura de aceste
cuvinte
Опияних се от тези думи. A se îmbăta
de aceste cuvinte
Възторгнах се от тези думи. A se exalta de aceste cuvinte
Ликувам от тези думи. A
triumfa din cauza acestor cuvinte
Изпитвам удоволствие от тези
думи. A
încerca plăcere din cauza acestor cuvinte.
В екстаз съм от тези думи. A fi în extaz din cauza acestor cuvinte.
В еуфория съм от тези думи. A fi în euforie din
cauza acestor cuvinte.
В екзалтация съм от тези думи. A fi exaltat din cauza acestor
cuvinte.
Във връзка с уточняване на трудната за определяне в някои случаи позиция на причината за емоцията в прототипичния сценарий някои автори предлагат да се добави към конструкцията с тествания глагол синтагмата без да знам + предлог + кого/ какво (вж. усъвършенстването на модела, предложен от Джонсън-Леърд и Оутли, у Динева 1999/2000: 11-12). В българския език синтагмата може да се добави единствено към конструкцията с весел и отчасти – към конструкциите с радостен и щастлив:
весел съм (развеселих
се) без да знам от какво
?радостен съм без да знам на кого/ какво
?щастлив съм, без да
знам защо
но
*въодушевен съм без
да знам от какво
*в еуфория съм без да
знам от/за какво
*в екстаз съм без да
знам от/за какво
*ентусиазирах се без
да знам защо
*във възторг съм без
да знам защо
*изпитвам удоволствие
без да знам защо
*изкефих се без да
знам на какво
сравни още и съчетанията с названия на емоции с определението безпричинен, които дават по-ясна картина. Те са възможни с думите за веселие, радост и отчасти – с щастие, но в смисъла на радост, например: безпричинна радост, безпричинно веселие, но ?безпричинно щастие, *безпричинно удоволствие, ?безпричинно блаженство, *безпричинно ликуване, *безпричинна еуфория, *безпричинен екстаз, *безпричинно въодушевление, *безпричинен ентусиазъм, *безпричинен кеф. Може да се предположи, че за вътрешното състояние се мисли като за причинено отвън в случаите на силни емоции, срв. и гръцките синтагми:
είμαι kalόkαrdος χωρίς να ξέρω
γιατί
είμαι eхdiÜJeτος χωρίς να ξέρω γιατί
είμαι ζωηρός χωρίς να ξέρω γιατί
είμαι χαρούμενος χωρίς να ξέρω γιατί
είμαι πρόσχαρος χωρίς
να ξέρω γιατί
είμαι κεφάτος χωρίς να ξέρω γιατί
είμαι καλόκεφος χωρίς να ξέρω γιατί
είμαι τυχερός χωρίς να ξέρω γιατί
είμαι eυcάrιστος χωρίς να ξέρω γιατί
είμαι εύθυμος χωρίς να ξέρω γιατί
είμαι ευδιάθετος χωρίς να ξέρω γιατί
είμαι ευτυχισμένος χωρίς να ξέρω γιατί
είμαι ευτυχής χωρίς να ξέρω γιατί
* είμαι enJousiασμένος χωρίς να ξέρω γιατί
* είμαι eκστατικός
χωρίς να ξέρω
γιατί
* είμαι μακάριος χωρίς να ξέρω γιατί
В румънски, аналогично на българския език, отсъствието на причина за емоцията е възможно единствено при веселието (кеф), радостта.
A fi vesel / a se
înveseli fără să ştiu de ce
A fi fericit fără
să ştiu de ce
A se bucura fără să
ştiu de ce
*A fi în euforie fără să ştiu de
ce
*A fi în extaz
fără să ştiu de ce
*A fi însufleţit
fără să ştiu de ce
*A triumfa fără să
ştiu de ce
*A simţi o mare fericire
fără să ştiu de ce
*A încerca plăcere
fără să ştiu de ce
*A
simţi entuziasm fără să ştiu de ce
Въпреки нашата нерешително при отсъждането съществува или не някоя от дадените синтагми в живата реч, може да се забележи, че обикновено отсъства колебание там, където става дума за дълготрайните емоционални състояния, които са свързани с удовлетворение или се дължат на осъществяване на нещо (много) желано, което пак е свързано с доволство (веселие, щастие). В същото време удоволствието, еуфорията, екстазът, ентусиазмът, възторгът, кефът не могат да бъдат безпричинни, винаги са провокирани от активно действие/не-действие или някакъв предмет, влезли в семантичната роля на стимул в тази емоционална ситуация, без стимулът да достига до ранг на причина - вж. А. Пенковски, който разглежда аналогични конструкции с рус. удовольствие - Пеньковский 1991: 149-150). Те преставляват чувствено-физиологична реакция на нещо определено от външния свят. Затова при тях добавянето на формулата без да знам от/за какво или на безпричинен стои неестествено и чуждо.
9. Силната радост, щастието, възторгът, еуфорията, ентусиазмът, изобщо афектите, в някои от значенията си могат да се възприемат като енергийни сили, които “образуват животворящата сила на Светия дух, действащ “не само в човешката, но и в животинската, и в растителната, и, може би, въобще в космическата, световната душа” (Пеньковский 1991: 153; за донаучния характер на тези езикови факти вж. и Карагьозова 2004: 62): в български: обхванат от веселие = обхвана ме веселие[6], обвзет/обхванат от радост = обхвана ме радост, обвзет от щастие = обхвана ме щастие, обвзет от злорадство = обхвана ме злорадство, обвзет от блаженство = обхвана ме блаженство, обвзет от възторг = обхвана ме възторг, обвзет/обхванат от ентусиазъм = обхвана ме ентусиазъм, обвзет/обхванат от еуфория= обхвана ме еуфория, но ?обвзет/обхванат от екзалтация = *обхвана ме екзалтация, ?обвзет от ликуване = *обхвана ме ликуване, *обвзет/обхванат от уоволствие =* обхвана ме удоволствие; в румънски: cuprins de veselie = m-a cuprins veselia, cuprins de bucurie = m-a cuprins bucuria, cuprins de fericire = m-a cuprins fericirea, cuprins de bucurie pentru răul cuiva, cuprins de o mare fericire = m-a cuprins o mare fericire, cuprins de exaltare = m-a cuprins exaltarea, cuprins de exaltare = m-a cuprins exaltarea, cuprins de satisfacţie / de plăcere = *m-a cuprins satisfacţia; в гръцки: εßναι έκδοτος στις ηδονές `отдаден е на насладата, удоволствието`, με παρασέρνει / με συνεπαίρνει ο enJousiasmüV, τον έπιασε ντελßριο μόλις άκουσε την επιτυχία του ανταγωνιστή σου. На удоволствието, ликуването, екзалтацията, веселието, т.е. на тези психически състояния, които се приемат като принадлежащи на профанирания свят, не са присъщи конструкции от типа на обхванат/обвзет от ..., или обхвана ме/обвзе ме... в балканските езици.
Приложеният върху балканските езиковите единици семантико-синтактичен анализ позволява да се извлекат следните заключения, свързани в определена степен с наивните представи за емоцията `радост`. На първо място, сравнението направи видими много сходства в материалния план на синтагмите, свързани с изразяването на радостта. Паралелно с тях обаче съществуват и редица различия при разпределяне на семантичните роли на обекта и експериентора на емоцията. Те са ясен знак, че типологическите сходства са преди всичко в изработените ментални схеми за най-общото структуриране на пространството `радост`, но в детайлите се крият много ентоспецифични различия:
ü Всеки език отдава предимство на различни номинативни средства, което внася нюанси в изразеното понятие.
ü В българския, гръцкия и румънския език повечето от глаголите от полето могат да бъдат и преходни и предполагат субект, който “понася” въздействието на причината върху себе си, като се “обогатява” с емоцията. В българския език този “дар” за експериентора са удоволствието, радостта и щастието, в румънския език освен тях към този ред присъстват още блаженството, въодушевлението, ентусиазъмът, екзалтацията, екстазът, а в гръцкия език “облагодетелстващи” субекта са всички емоции, без веселието, екстазът и опиянението. За българите, гърците, албанците и румънците щастието е ценен предмет, който се търси упорито, защото е свързан с човешкия идеал за хубав живот.
ü Всички балкански езици предпочитат да акцентират на съществуването на качеството, придобито след действието на стимула над субекта, изпитващ емоцията (весел съм, щастлив съм, опиянен съм и т.н.), а не на самия емоционален процес. Интересен е славянският модел на дативната конструкция, която е характерна само за българския език и трансформирана регулярно в останалите езици с конструкцията прилагателно за емоция + съм. Според идеята, която дативната конструкция носи, доброто настроение и радостта са дар и ценна придобивка над всичко останало, което човек вече притежава (разгръщане на концепта за емоцията, която “облагодетелства” човека).
ü При лексикализацията на представите за емоции в гръцкия език са предпочетени лични непреходни глаголи, които предполагат субект, изживяващ емоцията. В българския, румънския и албанския език им съответстват или възвратен глагол, или конструкция от прилагателно (страдателно причастие) и спомагателен глагол съм. Предпочитането на възвратен глагол предполага неексплициран стимул на емоцията (макар подсъзнателно неговото присъствие да не се изключва от субекта). Конструкциите със съм акцентират върху екзистенциалността на качеството, което експериенторът придобива в резултат на действието.
ü Като течност, която изпълва вместилището си, от българите се възприемат веселието, радостта, възторгът, щастието, злорадството, блаженството; за румънците и гърците това са възторгът, радостта, щастието, но не и ликуването, блаженството, злорадството, екстазът и еуфорията. Според идеята, вградена в предложната конструкция на всеки език, течността-емоция за българите е средството за изпълване на вместилището, за езиковото съзнание на румънците и гърците обаче емоцията е с активна функция. Присъствието на екстаза при емоциите-течности в румънския език навежда на мисълта, че за румънското съзнание той се свързва с по-ниска степен на интензивност, отколкото в българския и гръцкия език.
ü Всички емоционални концепти от полето `радост`, без тези, които са свързани с веселието, отчасти с радостта, отдават емоционалното състояние на наличието на някаква причина.
ü Във всички балкански езици афектите са неуловими за сетивата (не се свързват с изпитвам в конструкция), но границата, която всеки език определя за афектите е различна – белег на етноспецифичната неповторимост на емоционалната картина у всеки народ.
ü Еуфорията, възторгът, екстазът и ликуването не се мислят като емоции, подвластни на волята на човека, те не подлежат на контрол.
Данните за лексикализацията на семантичното пространство `радост`, както и функционирането на термините за емоции в присъщите им конструкции във всеки език, са много показателни за начина, по който всеки етнос “вижда” радостта. Тези данни потвърждават предположението, че езикът дори в сферата на граматичната си структура е пропит с метафоричност, и че на всички езикови нива “ненаблюдаемият вътрешен свят моделира езика по образеца на наблюдаемия свят на физическите явления” (Зализняк 1992: 8) (срв. например пространствените метафори в конструкциите с на/в). Тази принципна метафоричност на езиковите обозначения на вътрешни състояния е още по-осезаема в богатата парадигма на образните средства на езика – многобройните метафори и метонимии, създадени за изразяване на различните състояния на положителна вътрешна възбуда.
Библиография
Вольф, Е. М. 1989. Эмоциональные состояния и их представление в
языке. - Логический анализ языка.
Проблемы интенсиональных
и прагматических контекстов. Москва
Булыгина, Т. В., А. Д. Шмелев. 2000. Перемещение в пространстве как метафора эмоций. - Логический
анализ
языка. Пространственная метафора,
Москва
Динева, А. 1999/2000. Валентности и семантични
роли при изразяването на емоции. -
Български
език,
2, 1-25
Зализняк, А. 1992. Исследования по семантике предикатов внутреннего состояния. München
Захарова, М. 2004. Безличные предложения в
культурологическом аспекте - Online. Available:
http://www.kcn.ru/tat_ru/universitet/fil/kn1/index.php?sod=26,
Date of access: 14.08.2004
Карагьозова, С. 2004. Емоции и манталитет
(върху материал от български и полски фразеологизми за емоции), 47 – 71. София.
Пенчев, Й. 1972. Рефлексивните,
медиалните и пасивните изречения в български език. - Известия на
ИБЕ, 21, 245 – 277. София
Пеньковский, А. Б. 1991.
Радость и
удовольствие в представлении русского языка. – Логический анализ
языка:
Культурные концепты. Москва
Kövecses, Z. 1990. Emotion Concepts. New York, Springer
Kövecses, Z. 1991. Happiness: A Definitional Effort. Metaphor
and symbolic activity, 6 (1), 29
- 46
Kövecses, Z. 1998. Are there any
emotion-specific metaphors? - A. Athanasiadou, E. Tabakowska.
Speaking of
emotions. Conceptualisation and Expression. - Cognitive
Linguistics Research 10, 124 –
151
[1] Статията е публикувана в: Linguistique balkanique XLIII (2003-2004), 2-3,
285-302
[2] Терминът experiencer е част от терминологичния арсенал на редица изследвания (Филмор 1971, Чейф 1975 и др. – цит. по Зализняк 1992: 31), от англ. experience `преживявам, изпитвам`.
[3] Според някои автори няма основание да се
обособява тази роля поради голямата близост на експериентора с пациенса (вж.
Динева 1999/2000: 3-8).
[4] Ролята на обекта се обособява заради случаите, в които стимулът и обектът на емоцията се различават (напр. Тя се радва на детето си), въпреки че нерядко между тях е трудно да се прокара граница (вж. Динева 1999/2000: 13).
[5] Конструкцията е възможна, но изпълнен с удоволствие е не човекът, а обектът, който го вълнува. В този смисъл, парадигмата остава непопълнена по отношение на удоволствието в българския език.
[6] Конструкция обхванат от веселие = обхвана ме веселие съществува, но всъщност в този случай думата веселие е употребена като синоним на радост.