Семантичният преход ‘пъстър’ - ‘лукав’ в балканските езици[1]

А. Петрова, Б. Ганева

Според данните от различни култури пъстротата поражда изключително много асоциациите в езиковото съзнание. Този доклад е опит да се привлече вниманието към балканският семантичен преход, който обвързва идеята за ‘пъстър’ със семите от полето ‘хитър, неискрен, лукав, коварен’. Внимателното вглеждане в компонентния състав на единиците навежда на мисълта, че те са свързани със старите представи за пъстротата, грижливо съхранени в езиковите пластове на балканските култури.

Първоначално съзнанието е възприемало пъстротата като особена среща на тъмното (черното) и светлото (бялото), чиято игра под формата на райета или петна внушава идеята за изначалност и равновесие. Символиката на черното и бялото е белязана със знака потивопоставеност и взаимно допълване в рамките на цял ред опозиции от типа на чисто/нечисто, този свят/онзи свят, живо/мъртво, небесно/ хтонично. Представата за черно-белия характер на пъстрото е запечатано в цял ред от думи, който заради изобилието си не би могъл да бъде изчерпан, вж. напр.:

бълг. пъстър < пьс- ‘пиша (= правя черти върху гладка повъхност)’; рум. pistru (< слав. пьс- ‘пиша’) (субст. (за овца) ‘която има (черни) петна по муцуната’ (Банат), ‘дебел плат с цветни райета, използван за изработка на дюшеци’ (Молдова); pestriţ ‘пъстър’, ‘раиран, на черти’, диал. (за коса) ‘прошарен’, ‘сив’; (за коне) ‘пъстър, с бяла грива и опашка’, ‘луничав’, ‘сипаничав’, (за очи) ‘пъстри’, şarpe pestriţ диал. ‘пепелянка’; pistrui ‘луничка’

бълг. грив ‘сив, пъстър (за гълъб, сокол, очи)’; гривчо ‘куче с бял врат’ (Котел), у Н. Геров – гривый ‘сив (за очи)’, гриф ‘сив, светъл (за очи)’, сродно с нгр. γρίβος ‘сивобял’, γρίβας ‘сив кон’, укр. диал. гривый (вiвця грива ‘овца с тъмна козина със светло петно на шията или светла овца с по-тъмно петно на шията’) Срв. гривест ‘вид гълъб’ (Шишковци, Кюстендилско), гривар ‘черен див гълъб със сивобяла огърлица’ (Северозападна България), гривеч ‘вид гълъб с бяло около шията’ (БЕР 1, 280-1)

рум. bălţat ‘(за волове и крави) с основно черен или друг тъмен цвят’ < рум. balţ ‘лента, пояс’ < лат. balteum ‘колан, пояс, ивица’; bălţătură ‘светло петно на пъстрите животни’, ‘предмет, оцветен крещящо, с много и неподхождащи си цветове (= пъстър)’

бълг. шаран; рум. şaran диал. ‘шаран’, ‘змиорка’, ‘голяма риба’ < şar ‘низ, ред’ (= şir), срв. унг. sor ‘низ’, срхр. šara ‘черта’, ост. ‘боя, цвят’, (за животни) ‘пъстър, шарен’ (= pestriţ; bălţat) (Банат); şarc ‘ров, направен в нива, за изтичане на водата’, ‘вир, дълбоко място в застояла вода’; şarg (за конски косъм или цвят) ‘жълтеникав’, диал. ‘червеникав’, ‘бял’, ‘сиво-бял, сив’, ‘на петна (бели, червеникави или черни)’, ‘с по-светъл връх на косъма, прошарен’, ‘за косъма на други животни, рядко, за коса’: moşnegi cu barba şargă ‘сивобради старци’, ‘кон с такъв цвят на косъма’; şargă диал. ‘черта, ивица’,‘белег (във формата на линия)’, геол. ‘мергел, седиментна скала, съставена от калциев карбонат и глина, в различни пропорции, обикновено със сив цвят, използвана при производството на цимент’

рум. pag (за кон и други животни) ‘петнист, на петна, шарен с бели петна’ < бълг. диал. пега ‘луничка’, пегав ‘петнист’; pintenog, păntănog ‘който има бяло петно на крака’ < бълг. патаног, патоног, пентеног; бълг. пегав ‘петнист’ < пега ‘луничка’ < *pìgâ < праслав. *poig-, родствен с ие. peik- ‘пиша’ (БЕР 5, 122); патоног диал. ‘животно с бели копита и с бяла козина на краката’, ‘(за кон) който има над глезените си бели косми’ (Софийско), путоног (за кон) (Трънско), пентеногав, пентенок (Банат), патаног (за кон) ‘който е с бяла козина край копитата’ (Ихтиманско, Банско, Разлог, Плевенско), ‘бивол с бяла козина от коленете надолу’, срв. ср. путоног, путоногас(т) ‘който има бяло петно на крака’ < праслав. pąta < ие.*pьną, pęti. (БЕР 5, 97)

лит. margas ‘пъстър’, сродно с мрак, мержелея, рус. мерцать и др., които отразяват представата за редуване на светлина и мрак (вж. още приведения от Л. Невская пример: Ir baito, ir žilo, ir juodo – tai marga kiaule˙ ‘и бяло, и сивокафяво, и черно – ето пъстра свиня’ – Невская 1984, 130)

Срещата в пределите на пъстротата на черното с бялото като две противоположни начала е основата, на която възниква удивителната близост в семантиката на думите за ‘пъстър’ и ‘сив’ и еднаквото обвързване с представата за пресичането на добро и зло, живот и смърт. Любопитно е, че етимологията на различни думи за ‘сив’ и ‘пъстър’ потвърждава идеята за оформяне на зона, в която се срещат всички начала, границата на цветовете, мъглявината, изначалната неопределеност, от която започва формирането на противоположностите. Ако проследим развитието на всяка от думите в синхрония и диахрония, ще забележим, че един и същ корен в различните езици и в различни отрязъци от време е служил за отбелязване на един твърде неопределен и широк спектър от цветови нюанси – белезникав, пъстър, сив, тъмнокафяв, син, черен, жълт, жълтеникав, червеникав, жълточервен, сивожълт, сивобял и т.н.:

бълг. сив, сродно с лит. šivas ‘белезникав’, стпрус. sywan ‘сив’, сскр. úyâvá-s ‘тъмнокафяв’, н.перс. siyâh

‘черен’, стангл. haeven ‘син’ < ие. корен * kei- (ЕПР 579)

бълг. сур, сродно със сив, сяра, серый; срв. сскр. úârá-s ‘пъстър, шарен’, англ. сакс. hâr ‘сив’, тур. sary

‘жълт’, монг. šara ‘жълт’ (ЕПР 618), срв. унг. sárga `жълт`; `(за животни) червеникав`, `(за кон) риж, със светла грива и косъм` (ВРС 653-654)

бълг. барз, барзав, бардз, бардзав, бардзив диал. ‘пепеляв, сив’, от алб. bardhë ‘бял, белезникав’ (срв. арум.

bardzu ‘белезникав’) < ие. *bhorg’o-s ‘бял’, сродно с бряз ‘(обикн. за бивол) който има бели петна’, бреза ‘вид широколистно белокоро дърво’, бряст ‘вид дърво’ (БЕР 1, 34)

бълг. плав диал. ‘бежов, белезникав’, ‘сив, пепеляв’ (Горна и Долна Василица, Ихтиманско), (за човек) ‘све-

тлоок, светлокос’ (Самоков), ‘синеок’ (Кюстендилско), (за човек) ‘светлорус и синеок’ (Смоленско, Пирдопско), ‘рус, светлоок’ (Софийско), ‘който има бледи, светли багри’, диал. ‘син’, ‘червеникав’ (Трънско), ‘бозав’ (като мутафчийски термин (Троянско), ‘за човек с бледо лице’, (за човек) ‘кестеняв’ (Главановци, Трънско), плáва (за овца, коза) ‘сива’ (Буково, Гоцеделчевско), плавá (за жена) ‘руса’ (Радово, Трънско), плáво ‘кафяво’ (Лешниковци, Трънско), плавó ‘русо’ (Радово, Трънско), ‘тъмночервено’ (Радуй, Пернишко), ‘бозаво’ (Смядово, Шуменско), плавоóк остар. рядко ‘синеок’, изплавéвам ‘изрусявам’ (Самоков); срхр. плав ‘син, светъл (за очи)’, ‘светлокос’, ‘бледожълт (за коса)’, (за лице) ‘мъртвешки блед’, ‘(за човек) светъл, рус’, плави камен ‘син камък’; словен. plav, plava ‘син’; рус. полóвый ‘светложълт’; от праслав. * plavъ, сродно с лит. palavas, palvá ‘жълтеникав’, лат. pallidus (<palvodos) ‘бледен’, ствиснем. falo ‘бледен, светлокос’, стинд. palitá- ‘посивял човек, старец’, paliüV ‘сив’, ие.* pel- (БЕР 1, 286) (срв. поле – сродно с лат. palam ‘явно, открито, пред очите на всички’; Трубачев го обяснява с ие. * pel- ‘сив, светъл’ и предполага първоначално значение ‘сивото, светлото’ (БЕР 5, 494-5); рум. plav, plavie, plaur ‘плавей’ < укр., рус. плав; plăvai (за животни, най-вече за овце) ‘с жълто-бял или сиво-бял цвят на косъма или руното’; в съчетанието poamă plăvaie ‘вид грозде с кръгли зеленикаво-бели зърна’; от plav (диал., за волове) ‘с жълтеникав (жълтеникаво-бял) косъм’ (DEX 805); plăvan (за вол и крава) ‘с жълто-бял или сиво-бял косъм’, (за косъма на вол или крава) жълтеникаво-бял или сиво-бял’, субст. ‘вол’ < plav (DEX 805); plăviţ (за цвета или косъма на животните)’ с жълто-бял или сиво-бял цвят’; (за животни) ‘с жълто-бял или сребристо-бял цвят на косъма или руното’, (за хора) ‘с бяла кожа и руса коса’; (за коса) рус, в съчетанието viţă plăviţă ‘сорт лоза с много светло на цвят зърно’ < плав (DEX 805); plăviu (ост. и рег.; за хора) = plăviţ (2) ‘с бяла кожа и руса коса’, (ост.) ‘блед’ < плав (DEX 805)

бълг. грив ‘сив, пъстър (за гълъб, сокол, очи)’; гривчо ‘куче с бял врат’ (Котел), у Н. Геров – гривый ‘сив (за

очи)’, гриф ‘сив, светъл (за очи)’, сродно с нгр. γρίβος ‘сивобял’, γρίβας ‘сив кон’, укр. диал. гривый (вiвця грива ‘овца с тъмна козина със светло петно на шията или светла овца с по-тъмно петно на шията’). Разпространено в Гърция, България и Румъния, няма съответствия в другите славянски езици, в старогръцки и в турски, предполага се, че принадлежи към тракийския субстрат и продължава ие. *g(w)hrēwo-s. Грив е сродна със стнорд. grār, ствиснем. grāo, grāwer, нем. grau ‘сив’, лат. rāvus ‘сив, сивожълт’, от ие. *hrāvos < ие. *g(w)hrēwo-s ‘сив’. Филин добавя към този ред и рус. диал. гливый ‘сивожълт, черножълт (за козина)’ от *glivъ (ЭСРЯ 7, 197). От същия корен са и фр. grive ‘дрозд’ и фр. grive ‘крава с бели и черни (сиви) петна’, както и алб. grifshë ‘сврака’ (БЕР 1, 280). Срв. гривест ‘вид гълъб’ (Шишковци, Кюстендилско), гривар ‘черен див гълъб със сивобяла огърлица’ (Северозападна България), гривеч ‘вид гълъб с бяло около шията’ (БЕР 1, 280-1); рум. griv (за кучета, птици и др.) ‘с бели и черни петна; пъстър, грив’; ‘куче с пъстра козина’; също и grivei ‘грив’, ‘име на пъстро куче’; срв. бълг. грив; grivan ‘гризач с красива пухкава козина с червеникаво-кафяв цвят,с къса опашка , хомяк (Cricetus cricetus)’; graur ‘прелетна птица с жълта човка и черно-зелено оперение с бели петна, скорец (Sturnus vulgaris)’, (прил., за коне) ‘сив (изпъстрен с бели петна)’ < лат. graulus фр. grive ‘дрозд (птица с повече или по-малко светлокафяво оперение, с тъмни петна)’ < стфр. Griu ‘гръцки’ (ср. pie grièche), заради миграцията на птиците; grivelé ‘петнист, смесен с кафяво (или сиво) и бяло, като оперението на дрозда’ < grive; grivelure ‘бяло, сиво и кафяво оцветяване’ < grivelé

бълг. кулест диал. ‘(за кон) с жълтеникав, жълточервен косъм’, ‘(за куче или муле) с жълточервеникав ко-

съм’ (Павелско, Асеновградско), от кула неизм. прил. ‘(за кон) с жълтеникав, жълточервен косъм’, в съчетания кула ат (Елена), кула хат (Тетевен), кула кубила (Гьобел, Новопазарско), ‘(за кон) жълт’ (Тетовско), от тур. kula също; срв. срхр. кỳлāш ‘кон със сивопепеляв цвят на косъма’, кỳлатаст ‘със сивопепеляв цвят’ (БЕР 1, 115, 119)

стгр. gλαυκό-χρως ‘сив’, gλαυκ-™πις ‘светлоок’, ‘с очи на кукумявка’ (пъстри), gλαύξ ‘кукумявка’ (пъстра на

цвят), gλαυκ-όμματος ‘светлоок’, gλαυκός ‘светъл, блестящ, лъскав’, ‘синкав’ (LAEG 232)

рум. vânăt ‘морав’, ‘тъмен, оловносив (поради мъгла, отдалеченост)’; (за човек, части на тялото) ‘посинял’,

‘блед’; (за птици и животни) ‘синкаво-сив; сур’ < лат. venetus. ‘синкав, с цвета на море’ < vena ‘жила’,

‘артерия’, ‘водна жила, воден канал’, ‘жила на дърво’, ‘жила от метал в земята’

mistreţ ‘смесен’, ‘пъстър’ (срв. бълг. смесна китка вместо китка шарена), (porc) mistreţ ‘глиган’ < лат. mixticius (DEX 640) < misceo ‘смесвам’

lai ‘черно’; ‘черно, смесено с бяло’; Că e laie, că-i bălaie или Ba e laie, ba-i bălaie букв. ‘че е черна, че е

бяла’, ‘ту е черна, ту е бяла’, ‘ту едно, ту друго, така или иначе’; Ori laie, ori bălaie букв. ‘Или бяла,

или черна’, ‘Или едното или другото; избирай!’; Nici laie, nici bălaie, ‘Нито бяла, нито черна’, ‘Ни

така, ни онака’

ср. смеђе ‘кафяв, кестеняв’, ‘смугъл’, смëђаст ‘кафеникав’, ‘смугъл’, ‘тъмен, сиво-кафяв’ (за конска козина),

заето и в румънски (smead) и др.

Като събиращи в себе си характеристики на две противостоящи начала (черното и бялото като символи на чисто/нечисто, този/онзи свят, живо/мъртво, небесно и хтонично), пъстрото и сивото представят централната позиция в триадата тъмнина – сянка – светлина. Идеята за пъстрото като център може да бъде открита в модела на света в много култури. В пространствен план тази пъстрота е добре мотивирана от факта, че центърът е точката, в която се събират посоките на света, понятията за “горе” и “долу”, на които отговарят различни цветове.

В ролята си на център и граница между световете пъстрото е част от балканската картина на рая или края на света чрез образа на шарената или бялата чешма, шарените кули край море[2], шарения палат[3], шарен одър на вейка край позлатено езеро[4]; срв. рум. velinţe pestriţe ‘пъстри постели’ и pernioare scrise ‘писани възглавници’ под зелено дърво до бряг[5], case zugrăvite ‘писани къщи’, jeţuri scrise ‘писани кресла’, в картината на рая[6] и др. (срв. също келтското определение за рая като Многоцветна страна[7]). Постоянният епитет на планината (центъра на света) в румънския фолклор е ‘сив’: munţi cărunţi ‘посивели (прошарени) планини’. Тези представи пораждат значението на пъстър = сакрален, което може да се открие в ред елементи от българската народна обредност: шарен хляб `обреден хляб`; на празника на впрегатния добитък (св. Силвестър, 15.1) се меси кравай, когото слагат в шарена кърпа, подарена от мома[8]; краваи в торба шарена[9]; на 1 март е забранено да се простира бяло платно – то задължително трябва да има някакво (червено) петно; писани яйца; рум. ouă pestriţe `пъстри яйца`, ouă încondeiate `писани яйца` и др.

Освен представата за център, сивото/пъстрото в ролята си на сянката в триадата тъмнина – сянка – светлина отразява идеята за връзка и преход между различни начала. Сивото/пъстрото бележи “зоната на безвремие”, излизането извън рамките на времето и пространството, при което се извършва преходът между световете. Това е началото в пътя на детето – граница между битие и небитие, неопределената зона на здрача в началото и края на деня. В приказките това е времето на изпитанията и магическите трансформации. В южнославянската традиция магическите практики се извършват почти изключително на разсъмване до изгрева или при здрачаване след залеза[10].

Ето защо пъстър и сив са епитети, които се поставят към названията на реалии, свързани с прехода между световете или между различни състояния, за да указват тяхната функция на медиатор. Целият ред животни, които най-често се явяват в ролята на вълшебни помощници (кон, елен, куче, котка, вълк, птица, змия, риба, жаба и др.), се характеризират като пъстри или сиви чрез епитет или име (Шаро, Шаркулия, ср. Jaбучила, рус. Сивко-Бурко, рум. Grivei `име на куче` и др.). Често пъстротата се съдържа във вътрешната форма на названията за животни, схващани като медиатори: срв. пес, писана, пепелянка и др. Това е и зоологическа характеристика, и признак за произход от отвъдния свят, и знак за притежание на магически сили. Някои герои от фолклора също са белязани с качеството ‘пъстрота’: срв. бълг. Пепелешко, Мара Пепеляшка; алб. Maro-Përhitura, (интересна е връзката между двата корена (пел- и мар-); рум. Făt Frumos Graur < graur ‘пъстър’, ‘сив’ (така е наречена осиновената змия, която се превръща в юнак)[11], Drăgan Cenuşă[12] < cenuşă ‘пепел’, Pepelea[13], Pipelcuţa, нгр. Σταχτοποϋτα и др.[14]

Постепенно отъждествяването на пъстър с вълшебен, надарен с магически сили избледнява и се измества от значението ‘по-силен’, ‘по-добър’, ‘красив, украсен’. В коледните песни като пожелание за най-добра стока срещаме кон патоног (кон с бяло петно на крака, шарен кон), кобилки/пчели левогривки, волове еленчовци[15]. Шареният кон на Марко, Шаркулия, е по-силен от останалите му коне. В друга народна песен сивият кон е най-скъпият откуп за планинската самодива. Идеята по всяка вероятност е индоевропейска, срв.англ. the grey mare is the better horse ‘сивата кобила е по-добрият кон’ (=‘в тоя дом кокошка пее’), за силна, властна жена. Да не си на шарната крава телето, казват българите на човек, който се мисли за по-добър от останалите – срв. рум. nu eşti tu mai bălţat ca alţii ‘не си по-шарен от другите’, ‘не си по-особен, по-добър’. Най-скъпото се гледа като писано яйце, пиле шарено е галеното обръщение за девойка и др. В румънски същата идея намираме в случаите, когато се говори за трудни за непостигане неща. Тогава се казва А umbla după boi bălţaţi, a vrea boi bălţaţi ‘гоня шарени волове’, ‘искам шарени волове’.

Тази позиция на пъстрото по отношение на вълшебното, магическото, му придава значение на особен, необикновен, странен (чужд). Във вариант на румънската обредна песен Pluguşorul воловете са streinei (‘различни/чужди/странни’), codălbei ‘белоопашати’[16], но по-интересно е, че този епитет често се редува с пъстър, сив. Воловете на св. Василий са на опашката белоопашати, на челото streinei (la coada cu dalbei, în frunte streinei)[17] – срв. в другите варианти: Boi bourei, La frunte ţintăţei, La coadă codălbei, La păr potriviţi ‘Сиви волове, на челото с бяло петно, на опашката белоопашати, (вероятно) със сив косъм (potrivit ‘подходящ’, ‘умерен, среден’[18]); boi porumbei ‘сиви (гълъбови) волове’[19]; срв. strei ‘местна порода свине, с черен цвят’[20].

В този случай символиката на пъстрото може да бъде тъждествена на символиката на лявото като противоестествено, различно, особено. Пресичането им може да се види в интересните образи на кобилки левогривки и пчели левогривки[21], в които очевидно са отличени от останалите. Лява вода се нарича ‘вода на водопад, която при падане се върти противоположно на естественото си течение’. В такава вода по Гергьовден, празник, ярко белязан с признака ‘пъстър’, се къпят за здраве. Срв. също блр. маргель ‘левият бик в двоен впряг’, от лит. margas ‘пъстър’[22]. От друга страна, в народното съзнание смесването на различни начала се счита за нечисто. Например, като такова се определя едновременната поява на дъжд и слънце, за което народът казва Дяволът се жени, срв. рус. слепой дождь ‘дъжд и слънце’ - когато дяволът се кара с жена си[23]. Пъстротата е качество на различни хтонични същества, на животни, приемани за нечисти, на противника на Гръмовержеца в балтославянската митология. В българския и румънския фолклор идеята носят следните персонажи:

бълг. шарен змей, сура ламя, сурова ламя (мак. г.) (Целакоски-Дебарца 1984, 200)

змейчета в кола писани и змеици в златни кочии (БНТ 4, 207); пес, писана, срв. унг. sárkáni `змей`

(ВРС, 654)

рум. bălan ‘име на бяло или светло на цвят домашно животно’, ‘дяволът’ (срв. бълг. балан ‘светлосив или

бряз бивол’ (БЕР 1, 28)

срв. с белорус. - сивият цвят е характерен за хтоничните персонажи и злите сили в баянията: в типично

хтонично пространство – на остров в море-океана – се намира, освен змията-царица и други демони, сивый дзед и сивый чорт, също и някои животни в качеството си на демонични същества – сивый ворон, сивые хорты (Раденкович 1995, 140)

ср. шарено псе в заклинание бяга без крака и изяжда слънцето без зъби (= демоническо същество)

(Раденкович 1998, 141)

дрекавац (демонично същество като вампира) - тело му е шарено, дугачко и танко као вретено” – (Невская 1993, 170) - срв. бълг. диал. жаро ‘вампир, караконджул’ (БЕР 1, 525)

в славянските и балтийските езици и фолклор Мара като въплъщение на смъртта, персонифицираната змия

Марина, Марея, Мария, Мархва (от корен mar- с целия сложен комплекс на митологичните му

значения (Невская 1993, 172; Дукова 1988, 214)

фр. grimaud ‘дявол’ от франк. grime ‘маска’, grimer ‘гримирам’, с първоначално значение ‘рисувам бръчки,

за да състаря лицето (на актьор), срв. gris ‘сив’ от франк. °grîs

gri-gri и grigri ‘фетиш; демон’

англ. grim ‘строг, суров, жесток, зловещ’, grimalkin ‘стара котка; зла старица’

Качеството на медиатор, което животните – вълшебни помощници притежават, и съответно връзката им с небесното, но и с хтоничното, е причина за възприемането им като ритуално нечисти и обвързването им със злите сили. Епитетите със значение ‘пъстър’ и ‘сив’ обозначават също тяхната амбивалентност по отношение на опозицията чисто/нечисто.

Така, съвсем естествено, пъстротата като атрибут на нечестивите сили постепенно започва да се свързва с ‘хитрост, лукавост, лицемерие’ - преход, който е бил развит в старогръцки: стгр. ποικίλλω ‘правя шарен, нашарвам, изписвам, изработвам художествено’, ‘разкрасявам, хваля’; ‘измислям хитро, говоря или постъпвам хитро’ < ποικίλος ‘пъстър, шарен, пъстроцветен, петнист’; ‘изкусно изработен, художествен’, разнообразен’, ‘забъркан, хитро замислен’, ‘хитър, лукав’[24]; ποικιλό-μητης ‘с пъстър ум’, ‘изобретателен, остроумен, лукав’[25]; ποικιλό-φρων ‘с пъстър ум’, ‘хитър, коварен’[26]. Във Византия пъстрото е приемано като непривично и естетически чуждо. У Н. Хониат двуцветната риза на Исаак Ангел усилва ефекта на неочакваност, невероятност в поведението на Исаак. Пъстрото се среща при описанията на коварния и лицемерен Андроник, наречен “пъстър хамелеон”, “пъстър в оправданията си”[27]. Всички производни на ποικίλος, както и други думи със значение ‘пъстър’ в новогръцки носят още това значение: нгр. ποικιλ-ωdός ‘пеещ загадъчно, хитро’[28]; aiolό-mhtiV ‘с бърз, пъргав ум’, ‘блестящ’, ‘изпълнен с разнообразни замисли, хитър’< aiόloV ‘бърз, пъргав, ловък, сръчен’[29]; aiolό-stomoV ’с разнообразна уста’, ‘говорещ разнообразно, загадъчно’[30]; ποικιλόφρων ‘с пъстър ум’, ‘хитър, коварен’.

По данни от речника на Срезневски в преводната литература стгр. ποικίλος винаги се превежда със стбълг. пьстрыи ‘пъстър, разноцветен, петнист’, ‘разнообразен’, ‘хитър, лукав’, което е основание да се предположи, че един от възможните пътища за поява на сема ‘лукав’ в семантичната структура на пъстър е калкиране от гръцки. Съвременният български език е съхранил метафоричното значение в диалектите чрез думите шаря ‘изневерявам’, шарена (мома) ‘нечестна’[31]. Имплицитно идеята може да се види в персонифицирания образ на змията, за която пъстротата е неотменно качество. Затова змията се явява ключова дума в гатанки и пословици на различни народи[32], вж. напр. бълг. Шарено, шарено, в ръка не хванато (змията), Шарена тояга у бряг лежи (образът на змията като пазител на входа към отвъдното) и др. В същото поле е и фразеологизмът Пъстра лъжа в кошничка (диал.), който се употребява обикновено в случаи, когато някой лъже децата, че уж е донесъл нещо от някъде, където е ходил. Образът е интересен с асоциацията, която поражда. Той много наподобява с гатанка за змията в кошница. Може да се възприеме като отзвук от времето, когато змията се е смятала за пазител на отвъдното и символ на мъдрост, т.е. в основата на израза е заложена семантичната верига ‘змия’ - ‘мъдрост, езотерично знание’ (което след профанация започва да се възприема като лъжа, неистина, шарлатанство, нещо неясно и мъгляво). В този ред стоят и метафорите: бълг. змия ‘лош, неискрен, коварен човек’, ср. zmijo šarena! като характеристика на човек, žena gizdava – zmija šarena; šaran, šaranka, šarenka ‘пепелянка’, šàrunica ‘двурога змия’, šarica название за змия в Далмация, šârka ‘змия’, лит. margùlė ‘малка отровна змия’, marguõlė ‘пепелянка’ и др.

В румънски семата може да се види в думата за ‘пъстър’, pestriţ ‘престорен, лицемерен, коварен, неискрен’, ‘злобен, злонамерен’: a grăi pestriţ/vărgat букв. ‘говоря пъстро’:“Jiganie vicleană, cât de pestriţ şi de vărgat grăieşte” ‘Коварна твар, колко пъстро и шарено говори’; inimă pestriţă ‘пъстро сърце’; a fi pestriţ букв. ‘пъстър съм’: “Ai, că pestriţ mai poţi tu fi că nu-ţi poate face nimeni pe plac!” ‘Ай, че си пъстър, та никой не може да ти угоди!”; (a fi) cu maţe (рядко, cu oase ‘с кости’) pestriţe ‘с пъстри черва (кости) съм’, a avea maţe pestriţe ‘имам пъстри черва’[33], a fi pestriţ la maţe ‘пъстър съм в червата’, ‘зъл съм; скъперник съм’ (срв. a fi pestriţ pe cerul gurii ‘по небцето’; bălţat ‘пъстър, шарен, петнист, грив’ може да се употреби за хора и предмети, вж. например в нар. песен ciocoi bălţat букв. пъстър чорбаджия’; noroc bălţat ‘пъстър късмет’, ‘лош късмет’[34]. Името Pepelea (вероятно от бълг. пепел), с което е популярен в Молдова героят от румънския фолклор Păcală (< a păcăli ‘мамя, измамвам’, ‘надхитрявам’), аналог на нашия Хитър Петър, е станало нарицателно за лукав, хитър човек и шегобиец[35].

В албански lajkë ‘похвала’, ‘ласка, ласкателство’[36] е образувана от думата с предполагаем субстратен произход llajë ‘черен’[37]. Същата идея е вградена в laramán ‘пъстър’, ‘лицемер’, laragán ‘пъстър, разноцветен’, ‘лицемер’ (njeri laragán), lára – lára ‘пъстър, петнист’[38].

Процесът е познат и в турския език – вж. корен а : ла ‘разноцветен, пъстър’, ‘петнист (турк., тур. и др.)’, ‘светлосиво-лилав’, ‘светлосин’, ‘нееднороден’, ‘разреден, с празни места (за посеви) (ср. суржик)’, ‘кожна болест във вид на бели петна’, ‘петно (кар. и др.)’, ‘проказа (кир.)’, което е развило преносни значения ‘несъгласие, различие, свада’ (кир., каз., ног., уз.), ‘раздор, вражда’ (уз.), прен. ‘нечестност’ (кир., каз., уйг.)[39]. Същото преносно значение може да се види и в корена а : л ‘ален’, познат и в монголските езици – корен, който формално и семантически съвпада с и.е. al-, ol-, el-. Този корен се използва за обозначаване на цвят със значение ‘червен’, ‘кафяв’ и за образуване на названия за животни и видове дървета[40]. В този случай червеното е асоциирано ‘хитрост’, ‘лъжа, измама’, ‘стратегия’, ‘способ’. Тези значения са познати и на персийския – вж. алыр, алырь ‘фокусник, измамник, мошеник, безделник’[41].

Любопитно е, че и други индоевропейски езици са направили тази семантична стъпка (срв. англ. pied ‘пъстър, шарен, разноцветен’; pied piper ‘магъосник-измамник, водач, който дава безотговорни обещания’), което е повод да се предположи ранно развитие на метафората ‘пъстър’ – ‘лукав’. Значението ‘лукав’, което думите за ‘пъстър’ развиват, бележи края на семантичния им път. То се появява след като е настъпило профанирането на старата идея, която отрежда на пъстрото особеното място на граница и врата между световете. Постепенно представата за пъстрото като среща на тъмно и светло еволюира в идеята за смесица на много цветове. Лингвистичният отклик на този процес намираме в развитието на нови преносни значения като ‘разнообразен’, ‘изменчив’, ‘интересен’, които са статистическа универсалия и могат да се видят във всички езици. Тази нова семантика прави символиката на пъстрото особено сложна, вплитаща в себе си цялото богатство от символи, които останалите цветове му придават. Семантичната верига, която описват символните значения на пъстрото е:

	ì	‘сакрален, вълшебен’ è ‘по-силен, по-добър, по-красив’
‘пъстър’ – ‘медиатор’	è	`между две състояния` è ‘особен, необикновен, странен’
	î	‘нечист, демоничен’ è ‘хитър, лукав, нечестен’

ЛИТЕРАТУРА

Алмалех 1997: М. Алмалех. Цветовете в балканския фолклор, София, 1997

Алмалех 1997-98: М. Алмалех. Норма на българските словесни асоцации на термини за цвят. Български

език, 2, 71-88

АНЕП: В. Ħурић, Антологија народних епских песама, Нови Сад, 1958

Белова 1998: О. Белова. Символика цвета в славянских сказаниях о животных // Слово и культура, т.

2, Москва, 1998

БЕР: Български етимологичен речник, т. І-V, София, 1979-1996

БНПП: Българска народна поезия и проза. т.2. Обредни песни, София, 1981

БНТ: Българско народно творчество, т. 1. Юнашки песни София, 1961; т. 4. Митически песни, София,

1961; т. 9. Приказки, София, 1963

БЭСМ: Большой энциклопедический словарь. Мифология, Москва, 1998

ГРС: А. Вейсман. Греческо-русский словарь, Москва, 1991

Дукова 1988: Уте Крайенброк Дукова. Представите на славяните за душата (Славистичен сборник, София,

1988, 214

ЕПР: С. Младенов. Етимологичен и правописен речник на българския език, София, 1941

ЖБНТ: А. Томов. Животните в българския фолклор, София , 1944

Илчев 1975: С. Илчев. Из живота на думите, София, 1975

Каждан 1973: А. Каждан. Цвет в художественной системе Никиты Хониата //Византия. Южные сла-

вяне и древняя Русь. Западная Европа. Сборник статей в честь В. Лазарева, Москва, 1973, 132

Невская 1984: Л. Невская. Лит. margas (семантические связи постоянното эпитета) // Славянское и

балканское языкознание. Язык в этнокультурном аспекте, Москва, 1984, 130

Невская 1993: Л. Невская. Балто-славянские причитания. Реконструкция семантической структуры,

Москва, 1993

Петрова, Ганева 2002: Към въпроса за многозначността и асиметрията на термините за цвят. Доклад

от юбилейната конференция на Института по български език при БАН, септември

2002 (под печат)

Проп: В. Проп. Исторически корени на вълшебната приказка, София, изд. “Прозорец”

Раденкович 1995: Л. Раденкович. Символика цвета в славянских заговорах // Н. Толстой, Язык и народная

культура. Очерки по славянской мифологии и этнолинквистике, Москва, 1995, 122-148

РБЕГ: Н. Геров. Речник на българския език, София, 1977-1978, т.1-6

РС: Ж. Шевалие, А. Грийнберг. Речник на Символите, София, 1995

Сборник с илюстрации Троянски ставропитиален манастир “Успение Богородично”

СгБР: Старогръцко-български речник, София, 1992

Суровцова 1998: М. Суровцова. Выражение цветовых значений в общеславянском языке // Слово и

культура, т. 2, Москва, 1998

Топоров 1977: В. Н. Топоров, Заметки о растительном коде основного мифа // Балканский лингвистический

сборник, Москва, 1977

ФРБЕ: К. Ничева, С. Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова. Фразеологичен речник на българския

език, т. 1, 2, София, 1974

Широкова 2000: Н. Широкова. Культура кельтов и нордическая традиция античности, Санкт-

Петербург, 2000

Целакоски-Дебарца 1984: Наум Целакоски-Дебарца, Обреди, магии и обредни песнир Скопје, 1984

ЭСРЯ: М. Фасмер. Этимологический словарь русского языка, Москва, 1986-1987

ЭСТЯ: В. Севортян, Этимолотический словарь тюркских языков, Москва, 1974

ВРС: Венгерско-русский словарь, Москва-Будапешт, 1987

Bârlea 1976: O. Bârlea. Mică enciclopedie a basmelor româneşti, Bucureşti, 1976

Buca 1997: M. Buca, Dicţionar de epitete, Bucureşti, 1997, 39

Coman 1996: M. Coman. Bestiarul mitologic românesc, Bucureşti, 1996

DEX: Dicţionarul explicativ al limbii române, Bucureşti, 1998

DFRB: S. Kaldieva-Zaharieva. Dicţionar frazeologic român-bulgar, Sofia, 1997

DLR: Dicţionarul limbii române, tomul VIII, B.1974; tomul X, partea 3, 1990; tomul X, partea 4, 1994;

tomul XI, partea 1, 1978

DLRM: Dicţionarul limbii române moderne, Bucureşti, 1958

EMR: B. Petriceicu-Hasdeu, Etymologicum magnum Romaniae, т.3. B., 1976

Moonwomon 1994: B. Moonwomon. Color Categorization in Early Greek. The Journal of Indo-European

Studies, vol. 22, numbers 1-2, Spring/Summer 1994, 37

POI: Poezia obiceiurilor de iarnă, Bucureşti, 1985

PR: Le petit Robert 1, Paris, 1988

Stroescu 1969: S. Stroescu, La typologie bibliographique des facéties roumaines. Bucarest, 1969, 1529

IL: Istorikon lexikon thV neaV ellhnikhV, t. A, AJhnaiV, 1939

LKN: Λεξικό της κοινης νεοελληνικης , Α.Π.Θ. , 2002

LAEG: Ι. Σταματάκου. Λεκσικόν της αρχάιας ελληνικης γλώσσης, AJhna, 1994

СИВОТО/ПЪСТРОТО КАТО ЦЕНТЪР НА ЦВЕТОВЕТЕ

бълг. сив, сродно с лит. šivas ‘белезникав’, стпрус. sywan ‘сив’, сскр. úyâvá-s

‘тъмнокафяв’, н.перс. siyâh ‘черен’, стангл. haeven ‘син’ < ие. корен * kei- (ЕПР

579)

бълг. сур, сродно със сив, сяра, серый; срв. сскр. úârá-s ‘пъстър, шарен’, англ. сакс. hâr

‘сив’, тур. sary ‘жълт’, монг. šara ‘жълт’ (ЕПР 618)

бълг. барз, барзав, бардз, бардзав, бардзив диал. ‘пепеляв, сив’, от алб. bardhë ‘бял,

белезникав’ (срв. арум. bardzu ‘белезникав’) < ие. *bhorg’o-s ‘бял’, сродно с бряз ‘(обикн. за бивол) който има бели петна’, бреза ‘вид широколистно белокоро дърво’, бряст ‘вид дърво’ (БЕР, 1, 34)

бълг. плав диал. ‘бежов, белезникав’, ‘сив, пепеляв’ (Горна и Долна Василица,

Ихтиманско), (за човек) ‘светлоок, светлокос’ (Самоков), ‘синеок’ (Кюстендилско), (за човек) ‘светлорус и синеок’ (Смоленско, Пирдопско), ‘рус, светлоок’ (Софийско), ‘който има бледи, светли багри’, диал. ‘син’, ‘червеникав’ (Трънско), ‘бозав’ (като мутафчийски термин (Троянско), ‘за човек с бледо лице’, (за човек) ‘кестеняв’ (Главановци, Трънско), плáва (за овца, коза) ‘сива’ (Буково, Гоцеделчевско), плавá (за жена) ‘руса’ (Радово, Трънско), плáво ‘кафяво’ (Лешниковци, Трънско), плавó ‘русо’ (Радово, Трънско), ‘тъмночервено’ (Радуй, Пернишко), ‘бозаво’ (Смядово, Шуменско), плавоóк остар. рядко ‘синеок’, изплавéвам ‘изрусявам’ (Самоков); срхр. плав ‘син, светъл (за очи)’, ‘светлокос’, ‘бледожълт (за коса)’, (за лице) ‘мъртвешки блед’, ‘(за човек) светъл, рус’, плави камен ‘син камък’ (М. Ивич); словен. plav, plava ‘син’; рус. полóвый ‘светложълт’; от праслав. * plavъ, сродно с лит. palavas, palvá ‘жълтеникав’, лат. pallidus (<palvodos) ‘бледен’, ствиснем. falo ‘бледен, светлокос’, стинд. palitá- ‘посивял човек, старец’, paliüV ‘сив’, ие.* pel- (БЕР, 1, 286) (срв. поле – сродно с лат. palam ‘явно, открито, пред очите на всички’; Трубачев го обяснява с ие. * pel- ‘сив, светъл’ и предполага първоначално значение ‘сивото, светлото’ (БЕР, 5, 494-5)

рум. plăvai (за животни, най-вече за овце) ‘с жълто-бял или сиво-бял цвят на косъма или

руното’; в съчетанието poamă plăvaie ‘вид грозде с кръгли зеленикаво-бели зърна’; от plav (диал., за волове) ‘с жълтеникав (жълтеникаво-бял) косъм’ (DEX 805)

plăvan (за вол и крава) ‘с жълто-бял или сиво-бял косъм’, (за косъма на вол или крава) жълтеникаво-бял или сиво-бял’, субст. ‘вол’ < plav (DEX 805)

plăviţ (за цвета или косъма на животните) ‘ с жълто-бял или сиво-бял цвят’; (за

животни) ‘с жълто-бял или сребристо-бял цвят на косъма или руното’, (за хора) ‘с бяла кожа и руса коса’; (за коса) рус, в съчетанието viţă plăviţă ‘сорт лоза с много светло на цвят зърно’ < плав (DEX 805)

plăviu (ост. и рег.; за хора) = plăviţ (2) ‘с бяла кожа и руса коса’, (ост.) ‘блед’ < плав (DEX 805)

бълг. грив ‘сив, пъстър (за гълъб, сокол, очи)’; гривчо ‘куче с бял врат’ (Котел), у Н. Геров

– гривый ‘сив (за очи)’, гриф ‘сив, светъл (за очи)’ (Стойчев БД, 2, 147), сродно с нгр. γρίβος ‘сивобял’, γρίβας ‘сив кон’, укр. диал. гривый (вiвця грива ‘овца с тъмна козина със светло петно на шията или светла овца с по-тъмно петно на шията’). Разпространено в Гърция, България и Румъния, няма съответствия в другите славянски езици, в старогръцки и в турски, предполага се, че принадлежи към тракийския субстрат и продължава ие. *g(w)hrēwo-s. Грив е сродна със стнорд. grār, ствиснем. grāo, grāwer, нем. grau ‘сив’, лат. rāvus ‘сив, сивожълт’, от ие. *hrāvos < ие. *g(w)hrēwo-s ‘сив’. Филин добавя към този ред и рус. диал. гливый ‘сивожълт, черножълт (за козина)’ от *glivъ (ЭСРЯ 7, 197). От същия корен са и фр. grive ‘дрозд’ и фр. grive ‘крава с бели и черни (сиви) петна’, както и алб. grifshë ‘сврака’ (БЕР 1, 280). Срв. гривест ‘вид гълъб’ (Шишковци, Кюстендилско), гривар ‘черен див гълъб със сивобяла огърлица’ (Северозападна България), гривеч ‘вид гълъб с бяло около шията’ (БЕР 1, 280-1)

рум. graur ‘прелетна птица с жълта човка и черно-зелено оперение с бели петна, скорец

(Sturnus vulgaris)’; (прил., за коне) ‘сив (изпъстрен с бели петна)’ < лат. graulus

griv (за кучета, птици и др.) ‘с бели и черни петна; пъстър, грив’; ‘куче с пъстра козина’; също и grivei ‘грив’, ‘име на пъстро куче’; срв. бълг. грив.

grivan ‘гризач с красива пухкава козина с червеникаво-кафяв цвят,с къса опашка и т.н., хомяк (Cricetus cricetus)’

фр. grive ‘дрозд (птица със светло кафяво оперение, с тъмни петна)’, извеждано от ст.фр.

griu’гръцки’ (ср. pie grièche), заради миграцията на птиците

grivelé ‘петнист, смесен с кафяво (или сиво) и бяло, като оперението на дрозда’ < grive

grivelure ‘бяло, сиво и кафяво оцветяване’ < grivelé

бълг. кулест диал. ‘(за кон) с жълтеникав, жълточервен косъм’, ‘(за куче или муле) с

жълточервеникав косъм’ (Павелско, Асеновградско), от кула неизм. прил. ‘(за кон) с жълтеникав, жълточервен косъм’, в съчетания кула ат (Елена), кула хат (Тетевен), кула кубила (Гьобел, Новопазарско), ‘(за кон) жълт’ (Тетовско), от тур. kula също; срв. срхр. кỳлāш ‘кон със сивопепеляв цвят на косъма’, кỳлатаст ‘със сивопепеляв цвят’ (БЕР 1, 115, 119)

стгр. gλαυκό-χρως ‘сив’, gλαυκ-™πις ‘светлоок’, ‘с очи на кукумявка’ (пъстри), gλαύξ

‘кукумявка’ (пъстра на цвят), gλαυκ-όμματος ‘светлоок’, gλαυκός ‘светъл, блестящ, лъскав’, ‘синкав’ (LAEG 232)

рум. vânăt ‘тъмносин с виолетов оттенък’; ‘тъмен, оловносив (поради мъгла,

отдалеченост и др.)’, (за човек, части на тялото) ‘посинял; блед’, (за птици и

животни) ‘синкаво-сив; сур’ < лат. venetus. ‘синкав, с цвета на море’ < vena ‘жила’,

‘артерия’, ‘водна жила, воден канал’, ‘жила на дърво’, ‘жила от метал в земята’

рум. smead (за хора) ‘с мургаво и бледо лице’, ‘мургав и блед’ < слав. smĕdŭ

рум. mistreţ ‘смесен’, ‘пъстър’, (porc) mistreţ ‘глиган’ < лат. mixticius (DEX 640) < misceo

‘смесвам’, срв. бълг. смесна китка вместо китка шарена

ср. смеђе ‘кафяв, кестеняв’, ‘смугъл’, смëђаст ‘кафеникав’, ‘смугъл’, ‘тъмен, сиво-кафяв’

(за конска козина), заето и в румънски (smead)

Семантичен преход ‘пъстър’ - ‘лукав’

стгр. ποικίλλω ‘правя шарен, изписвам, изработвам художествено’, ‘разкрасявам, хваля’;

‘измислям, говоря или постъпвам хитро’

ποικιλό-μητης ‘с пъстър ум’, ‘изобретателен, остроумен, лукав’

ποικιλό-φρων ‘с пъстър ум’, ‘хитър, коварен’

ποικιλία ‘пъстрота, пъстроцветност’, ‘цветна украса’, ‘разнообразие’, ‘украшение’

ποικιλ-ωdός ‘пеещ загадъчно, хитро’

ποικίλος ‘пъстър, шарен, пъстроцветен, петнист’, ‘изкусно изработен, художествен’, ‘разнообразен’, ‘хитро замислен’, ‘хитър, лукав’

стбълг. пьстрыи ‘пъстър, разноцветен, петнист’, ‘разнообразен’, ‘хитър, лукав’

бълг. шаря ‘изневерявам’, шарена мома ‘нечестна мома’

змия ‘лош, неискрен, коварен човек’

Пъстра лъжа в кошничка диал., казва се обикновено на децата, когато някой ги лъже, че уж е донесъл нещо от някъде, където е ходил

ср. zmijo šarena! като характеристика на лош, коварен човек

žena gizdava – zmija šarena

рум. pestriţ ‘престорен, лицемерен, коварен, неискрен’, ‘злобен, злонамерен’: a grăi pestriţ/

vărgat букв. ‘говоря пъстро’:“Jiganie vicleană, cât de pestriţ şi de vărgat grăieşte” (Cantemir) “Коварна твар, колко пъстро и шарено говори”

inimă pestriţă ‘пъстро сърце’

a fi pestriţ букв. ‘пъстър съм’: “Ai, că pestriţ mai poţi tu fi că nu-ţi poate face nimeni pe plac!” , “Ай, че си пъстър, та никой не може да ти угоди!”

a fi pestriţ la maţe ‘пъстър съм в червата’, a fi pestriţ pe cerul gurii ‘пъстър съм по небцето’, ‘престорен, лицемерен, коварен, неискрен’

(a fi) cu maţe (oase) pestriţe ‘с пъстри черва (кости) съм’, a avea maţe pestriţe ‘имам пъстри черва’, ‘зъл (съм); скъперник (съм)’

bălţat ‘пъстър, шарен, петнист, грив’ може да се употреби за хора и предмети, вж. например в нар. песен ciocoi bălţat букв. ‘пъстър чорбаджия’; noroc bălţat ‘пъстър късмет’, ‘лош късмет’

алб. lajkë ‘ласкателство, ласкателни думи’, срв. рум. lai ‘пъстър’, ‘черен’

тур. корен а : л ‘ален’, ‘червен’, ‘кафяв’, ‘хитрост’, ‘лъжа, измама’, ‘стратегия’, ‘способ’.

вж. и алыр, алырь ‘фокусник, измамник, мошеник, безделник’

а : ла ‘разноцветен, пъстър’, ‘петнист (турк., тур. и др.)’, ‘светлосиво-лилав’, ‘светлосин’, ‘нееднороден’, ‘разреден, с празни места (за посеви)’, ‘кожна болест във вид на бели петна’, ‘петно (кар.)’, ‘проказа (кир.)’, ‘несъгласие, различие, свада’ (кир., каз., ног., уз.), ‘раздор, вражда’ (уз.), ‘нечестност’ (кир., каз., уйг.)

срв. англ. pied ‘пъстър, шарен, разноцветен’; pied piper ‘магъосник-измамник, водач, който

дава безотговорни обещания’

унг. sárga `жълт`; `(за животни) червеникав`; `(за коне) игреневый`; ~ irigység `черна завист`; leinni magát a ~ földig `напиться до зеленого змея` (ВРС, 653-654)

sar (sara, sarat, sarak) `кал` ВРС 653

sárgulni `пожълтявам`; ~ ni az irigységtöl `позеленявам от завист` ВРС 654

sárkáni `змей` ВРС 654

[1] Статията е публикувана в: Сборник в чест на проф. д-р А. Давидов. Материали от Международна научна конференция, Велико Търново, 2004 г., 427 - 441

[37] срв. още арум. lăiu, рум. laj, гр. λάγιος, гр. диал. λάϊου ‘черен (като цвят на животно, вълна, козина, коси’) (Асенова 2002, 46).