Синонимия на вторичнопредикативни конструкции в българския книжовен език
(подчинени изречения и конструкции с деепричастиe и
с отглаголно съществително име на -не)
Abstract: The present paper is a research of the asymmetric predicative structures as nominal and adverbial structures derived from other syntactic categories, in particular from verbs.
Key words: Verbal Nouns, Verbal Adverb, Nominalization.
Разпространено е мнението, че синтактичната синонимия изисква еднородност на синтактичните конструкции, което означава, че те не могат да се намират в йерархически отношения помежду си[1]. Независимо от това в синтактичната литература се приема, че подчинени изречения и деепричастни конструкции могат да се смятат за синтактични синоними, тъй като между тях съществува близост по съдържание и по граматическо значение (и двата типа конструкции могат да изпълняват функцията на една и съща част на простото изречение), срв. напр.: "Аз също бях настинала във влака, когато се връщах от ваканция" (И. Петров) (Кога аз също бях настинала във влака? - "когато се връщах от ваканция" - подчинено обстоятелствено изречение за време) и "Аз също бях настинала във влака, връщайки се от ваканция" (Кога аз също бях настинала във влака? - "връщайки се от ваканция" - обстоятелствено пояснение за време). Подчинени изречения обаче по съдържание и по граматическо значение могат да бъдат близки и до още един тип синтактични структури - това са синтактичните конструкции с главна съставка отглаголно съществително име на -не, срв.напр.: "Може би чувството е най-силно, когато активизира целия регистър от усети и мисли" (Бл.Димитрова) и "Може би чувството е най-силно при активизиране на целия регистър от усети и мисли".
Така установяваме, че съществува един ред от синтактични единици с еднакво съдържание и с еднакво граматическо значение: подчинено обстоятелствено изречение за време, обстоятелствено пояснение за време, изразено чрез деепричастна конструкция, и обстоятелствено пояснение за време, изразено чрез синтактична конструкция с главна съставка отглаголно съществително име на - не, срв.напр.: "Докато прибираше колата в гаража, той усети познатата тъпа болка в сърдечната област и лявата ръка" (Д. Димов) - "Прибирайки колата в гаража, той усети познатата тъпа болка в сърдечната област и лявата ръка" - "При прибирането на колата в гаража той усети познатата тъпа болка в сърдечната област и лявата ръка".
Прегледът на различни изследвания[2] по проблемите на синтактичната синонимия показва, че такива редове от синтактични единици не се приемат за синтактични синоними. Приема се, че синтактична синонимия съществува само между подчинени изречения и деепричастни конструкции, но не и между подчинени изречения и синтактични конструкции с главна съставка отглаголно съществително име на -не. Т.е. границата на синтактичната синонимия минава след деепричастните конструкции. Извън нея остават синтактичните конструкции с отглаголно съществително имена -не. Или за синтактични синоними се приемат изреченията "Когато навърших единадесет години, получих от големия си брат подарък - малка флоберова пушка" и "Навършвайки единадесет години, получих от големия си брат подарък - малка флоберова пушка", но към тях не спада изречението "При навършване на единадесет години получих от големия си брат подарък - малка флоберова пушка".
Според нас синтактична синонимия съществува не само между подчинени изречения и деепричастни конструкции, но и между подчинени изречения и синтактични конструкции с отглаголно съществително име на ‑не[3]. По-нататък в работата си ще направим опит да докажем това си твърдение, като ще ограничим наблюденията си само върху синтактични конструкции с темпорално значение поради ограничения обем на работата ни.
Тук се налага предварително да уточним, че според нас критерият, който определя дали две или повече от две конструкции са синтактични синоними, е изискването те да бъдат носители на следните три признака: 1. да имат еднакво съдържание (като не се вземат под внимание различните им стилистични отсенки), 2. да са взаимно заменяеми в една и съща конструкция от по-висок ранг и 3. в синтактичната конструкция от по-висок ранг да имат еднакво граматическо значение (т.е. да изпълняват синтактичната функция на една и съща част на изречението: на подлог, на допълнение, на обстоятелствено пояснение, от един и същ вид и т.н.)[4].
При определяне на семантиката на съпоставимите синтактични единици (подчинени изречения и синтактични конструкции с отглаголно съществително име на -не) ще се опрем на номинативната (денотативна или референтна) концепция за значението на изречението. Според нея изречението назовава "отрязък от ситуация - някакво събитие"[5], като под ситуация се разбира "извънезиковият референт на изречението, отрязък от реалната действителност, частно събитие, факт, за който се съобщава в конкретното изказване"[6]. Като синоними на термина "ситуация" обикновено се използват названията "събитие" и "положение на нещата". Тук ще си служим с термина "събитие".
Събитията могат да бъдат означени експлицитно и имплицитно[7]. Знакът, който най-пълно отразява събитието, е предикативната единица, тъй като "предикативността нормално и по граматичен път се изразява чрез формите на личния глагол"[8], който притежава граматическите категории време, лице, наклонение и др. Ето защо експлицитен знак на събитието е предикативната единица, напр.: "На другия ден тя се събуди късно" (Д.Димов).
Събития могат да се означават и имплицитно – с деепричастия и със събитийни имена[9]. Към събитийните имена отнасяме отглаголните съществителни имена на -не; съществителните имена от тази категория се отличават с ясно изразена процесуалност (влизане, ставане, бягане и др.), напр.: "На връщане в хотела той не срещна нито един българин в униформа" (Д. Димов). Събитийното име се квалифицира като имплицитен знак на събитието, защото то не притежава граматическите категории време, лице, наклонение и пр. (все признаци, присъщи на глагола, който представя предикативния център на предикативната единица). Въпреки че голяма част от признаците на предикативната единица в плана на изразяването липсват, в плана на съдържанието събитието се осмисля с достатъчна пълнота, срв.: "На излизане той целуна ръката й с обикновената си ледена вежливост" (Д.Димов). Отглаголното съществително име излизане не притежава граматическите категории време, лице, а временната му съотнесеност зависи от граматическото време на глагола сказуемо в изречението и се уточнява от предлога на, чрез който се свързва с него и който означава "едновременно изразяване на времето и обстоятелствата, при които се върши действието"[10]. Следователно в това изречение има две едновременно извършващи се в миналото действия (глаголът сказуемо "целуна" е в минало свършено време) от един и същ субект (той).
Често отглаголното съществително име на -не заема синтактичната позиция на подчинено изречение. В такива случаи е възможна замяната му с глагол, като синтактичната конструкция с отглаголно съществително на -не се преобразува в подчинено изречение, срв.: "На тръгване вярващите поставяха върху каменната скамейка по нещо от сиромашките си вързопчета - навярно комат или шепа диви плодове" (В. Мутафчиева) и "Когато тръгваха, вярващите поставяха върху каменната скамейка по нещо от сиромашките си вързопчета - навярно комат или шепа диви плодове".
Когато изречение попадне в синтактически зависима позиция, отглаголните съществителни на -не "могат да служат за негов субститут, т.е. също допускат пропозитивна употреба"[11], срв.: "Тихо прибирахме багажа и дълго мълчахме, докато отивахме към колата”(Д. Цончев) и “Тихо прибирахме багажа и дълго мълчахме на отиване към колата”.
За да не се промени съдържанието на подчиненото изречение при замяната му със синтактична конструкция с отглаголно съществително на -не, е необходимо да се спази условието за еднородност на лексикалния състав на двете синтактични конструкции, т.е. лексикално тъждество на едни от елементите им и словообразователна общност на други елементи[12], напр.: "Докато прекосяваше двора, Мила мислеше да тръгне към реката..." (Д.Димов) - "При прекосяване на двора Мила мислеше да тръгне към реката..." Замяната на глагола сказуемо прекосяваше в подчиненото изречение с отглаголното съществително име прекосяване не води до промяна в съдържанието на изречението. Семантичният резултат от словообразователния процес на отглаголните съществителни имена, образувани с наставка -не от глаголи от несвършен вид, може да се определи като "чиста транспозиция"[13], наблюдаваща се, когато при преминаване на дума от една част на речта в дума от друга част на речта се изменя нейната синтактична функция, а производната дума не приема никакво ново лексикално значение. Срв.: "Когато минаваше през двора, дойде му на ум, че трябваше да предупреди за опасността и Стефан" (Д.Димов) (минаваше - глагол) и "На минаване през двора му дойде на ум, че трябваше да предупреди за опасността и Стефан" (минаване - отглаголно съществително на -не).
Деепричастията нямат граматическите категории време и лице, тези категории се подразбират, тъй като те означават действие, което се извършва едновременно с действието на глагола сказуемо от един и същ субект, напр.: “Шепнейки, множеството падна на колене”(В. Цонев)(действията са локализирани преди момента на говоренето; субект на двете действия е множеството).
Деепричастните конструкции пазят процесното си значение и връзката си със субекта на действието, което ги сближава с подчинените изречения. Те стоят по-близко до тях, отколкото синтактичните конструкции с отглаголно съществително име на -не, и могат да се заменят винаги с подчинено обстоятелствено изречение, срв. напр.: "Слизайки по стълбите, той се ядосваше на себе си" (Сл. Хр. Караславов) - "Като слизаше по стълбите, той се ядосваше на себе си".
Лексикалното тъждество на едни от елементите на деепричастната конструкция и словообразователната общност на деепричастието с глагола сказуемо в подчиненото изречение обуславят еднаквото съдържание на тези синтактични единици.
Замяната на подчинено изречение с деепричастна конструкция също е възможна, но при следните условия: наличие на един и същ субект в главното и в подчиненото изречение и изразяване на едновременни действия, срв.: "Когато пресичаше шосето, натъкна се на една шейна" (Ем.Станев) и "Пресичайки шосето, натъкна се на една шейна".
При спазване на същите условия подчиненото изречение може да се замени и със синтактична конструкция с отглаголно съществително име на ‑не, срв. напр.: "При пресичането на шосето се натъкна на една шейна".
Наблюдава се семантична идентичност на три типа синтактични конструкции: подчинено изречение, деепричастна конструкция и синтактична конструкция с отглаголно съществително име на -не. Условие за тяхната взаимна замяна е наличието на един и същ субект със субекта на глагола сказуемо.
Ако това условие не е налице, може да се осъществи взаимна замяна само на два типа синтактични структури: подчинено изречение и синтактична конструкция с отглаголно съществително име на -не. За да се запази съдържанието на тези синтактични единици еднакво, при трансформация не трябва да променяме граматическите характеристики на вторичната предикативност[14] (това са таксисните предикативни значения време и лице, които определяме по отношение на първичния предикат). Те създават следните комплекси: едносубектност - разносубектност и едновременност - последователност. Срв.: "Дори при засилване на насрещния вятър той все изчислява нормите, времето, крачките... " (Бл. Димитрова) (граматическите характеристики на вторичната предикативност са: разносубектност (два различни субекта - вятърът и той), едновременност (едновременно извършване на действието на глагола сказуемо и действието, означено с отглаголното съществително на -не ) и "Дори когато се засилва насрещният вятър, той все изчислява нормите, времето, крачките..." (разносубектност, едновременност: два различни субекта - вятърът и той - извършват едновременни действия); "Прислужникът на спалния вагон го събуди сутринта, половин час преди пристигането на влака" (Д.Димов) (разносубектност, последователност: два различни субекта - прислужникът и влакът - извършват последователни действия) и "Прислужникът на спалния вагон го събуди сутринта, половин час преди да пристигне влакът" (разносубектност, последователност: два различни субекта - прислужникът и влакът - извършват последователни действия); "След излизането на полицейския инспектор директорът си наля още една чаша" (Д.Димов) (разносубектност, последователност: различни субекти -полицейският инспектор и директорът - извършват последователни действия) и "След като излезе полицейският инспектор, директорът си наля още една чаша" (разносубектност, последователност: различни субекти - полицейският инспектор и директорът - извършват последователни действи).
Запазването на граматическите характеристики на вторичната предикативност е граматическа гаранция за еквивалентността на съпоставяните синтактични конструкции. Срв. напр.: "Ханът заразглежда работата на сина си. Разглеждайки я, той подхвърли..." (В. Мутафчиева) (едносубектност, едновременност: един и същ субект - той - извършва едновременни действия) - "При разглеждането й той подхвърли..." (едносубектност, едновременност) и "Когато я разглеждаше, той подхвърли..." (едносубектност, едновременност).
При граматически характеристики на вторичната редикативност едносубектност, едновременност се наблюдава синонимия на три типа синтактични единици - деепричастни конструкции, синтактични конструкции с отглаголно съществително име на -не и подчинени изречения; в останалите случаи имаме синонимия на два типа синтактични единици - синтактични конструкции с отглаголно съществително име на -не и подчинени изречения.
Между събитията съществуват различни връзки и отношения,които се изразяват най-ясно в сложното изречение. Сложното изречение е полипредикативна структура, която функционира като една комуникативна единица[15]. Всеки компонент на сложното изречение, взет сам за себе си, назовава събитие - той е знак на събитие, а сложното изречение е знак на връзки и отношения между тези събития, напр.: "Най-големия риск поемаш, когато се раждаш на този свят човек" (Бл.Димитрова). Между двете събития, представени от двете предикативни единици, съществуват темпорални отношения (събитията се реализират едновременно). Тези отношения са изразени чрез синтактични средства - съюзната дума когато, която изразява едновременност, и с помощта на морфологични средства: поне един глагол сказуемо от несвършен вид и задължителна темпорална едноплановост на глаголните сказуеми[16]. Подчиненото изречение изпълнява службата на обстоятелствено пояснение за време по отношение на глагола сказуемо в главното изречение (Кога поемаш най-големия риск? - "когато се раждаш на този свят човек").
Връзки и отношения между събития могат също да се изразят, когато знак на едното събитие не е предикативна единица, а деепричастна конструкция, напр. "Най-големия риск поемаш, раждайки се на този свят човек". Между двете събития в това изречение се изразяват същите отношения, както и в сложното - темпорални (едновременно реализиране на събитията). Тези отношения са изразени чрез морфологични средства - чрез деепричастието, което означава едновременно действие с действието на глагола сказуемо. Деепричастната конструкция изпълнява ролята на обстоятелствено пояснение за време по отношение на глагола сказуемо (Кога поемаш най-големия риск? - "раждайки се на този свят човек").
Връзки и отношения между събития се изразяват и тогава, когато знак на едното събитие е събитийно име (отглаголно съществително име на -не) в позицията на предикативна единица, напр.: "Най-големия риск поемаш с раждането си на този свят човек". Между двете събития съществуват същите отношения, каквито и в сложното изречение, разгледано по-горе - темпорални (едновременно реализиращи се събития). Те се изразяват чрез предлога с, който означава, че действието на глагола сказуемо се придружава от действие, изразено чрез отглаголно съществително име[17]. Синтактичната конструкция с отглаголно съществително име на -не изпълнява ролята на обстоятелствено пояснение за време по отношение на глагола сказуемо (Кога поемаш най-големия риск? - "с раждането си на този свят човек").
От приведените примери става ясно, че деепричастната конструкция и синтактичната конструкция с отглаголно съществително име на -не са функционални еквиваленти на предикативна единица (подчинено изречение), защото изразяват същите отношения между събитието, означено от тях, и събитието, означено с основната предикатна единица (темпорални - едновременно реализиране на действията) и изпълняват една и съща синтактична служба спрямо главния глагол сказуемо - на обстоятелствено пояснение за време. Затова имаме основание да ги разглеждаме като синтактични единици, имащи ранг на подчинено изречение.
Този извод важи и за случаите, когато съпоставяме два типа синтактични единици: подчинено изречение и синтактична конструкция с отглаголно съществително име на -не. Да разгледаме следното изречение: "Преди да си тръгне, тя попита с равнодушен, делови глас..." (Д. Димов). Между двете събития, представени от двете предикативни единици в това сложно изречение, съществуват темпорални отношения (събитията се извършват последователно). Синтактически тези отношения са изразени чрез сложния съюз преди да, който означава, че действието в подчиненото изречение се извършва след действието на глагола сказуемо в главното изречение. Подчиненото изречение изпълнява службата на обстоятелствено пояснение за време по отношение на глагола сказуемо в главното изречение (Кога тя попита с равнодушен, делови глас? - "преди да си тръгне").
Същите отношения - темпорални (последователно реализиращи се действия) могат да се изразят, когато знак на едното събитие е събитийно име (отглаголно съществително име на -не), напр.: "Преди тръгването си тя попита с равнодушен, делови глас...". Синтактично средство за изразяване на последователност в това изречение е предлогът преди, който означава "разстояние от време, считано от дадения момент в посока към миналото"[18]. Синтактичната конструкция с отглаголно съществително име на -не изпълнява службата на обстоятелствено пояснение за време по отношение на глагола сказуемо (срв.: Кога тя попита с равнодушен, делови глас? - "преди тръгването си").
Това ни дава основание да разглеждаме синтактичната конструкция с отглаголно съществително име на -не като функционален еквивалент на подчинено изречение, като синтактична единица, имаща ранг на подчинено изречение.
Налага се изводът, че монопредикативна по структура единица на равнището на означаващото може да бъде полисъбитийна на равнището на означаемото. В случая можем да говорим за асиметрия между плана на съдържанието и плана на изразяването: в плана на съдържанието имаме осмисляне на две събития, а в плана на изразяването - една предикативна единица.
Някои езиковеди наричат простото изречение, съдържащо събитийни имена и деепричастни конструкции, усложнено, неелементарно[19]. Г.А.Золотова[20] предлага названията монопредикативни и полипредикативни изречения вместо наименованията просто и сложно изречение, като включването в състава на неусложненото изречение на събитийни имена и деепричастни изрази го прави полипредикативно.
Простото и сложното изречение, в които е възможно да се извърши взаимна замяна на подчинени изречения и синтактични конструкции с отглаголно съществително име на -не, са членове на един и същ синтактичен ред. Под синтактичен ред се разбира "съществуващият на определен етап от развитието на езика набор от структури, намиращи се помежду си в отношение на взаимозамяна, или, което е същото, на функционално-смислова съотносителност"[21]. Напр.: "Щом свърша дежурството, идвам" (Бл. Димитрова) - "След свършване на дежурството идвам".
От броя на синонимните преобразования в полипредикативната единица зависи дължината на синтактичния ред, който може да бъде двучленен, тричленен или многочленен - това зависи от богатството на изразните средства на даден език. Като отворена структура той може да се попълва с нови синтактични единици. Срв.: "Като се здрависваше с посрещачите си, тарканът говореше отчетливо и тържествено" (В.Мутафчиева) - "Здрависвайки се с посрещачите си, тарканът говореше отчетливо и тържествено" - "При здрависване с посрещачите си тарканът говореше отчетливо и тържествено".
Доминант в синтактичните редове от този тип е сложното изречение, тъй като неговата основна функция е да изразява връзки и отношения между събития чрез специални синтактични средства - съюзите и съюзните думи, напр.: "Докато вървя по следите, в мен пак се събужда ловецът" (Ем. Станев) (Кога в мен пак се събужда ловецът? - "докато вървя по следите" - темпорални отношения, изразени чрез съюза докато).
Когато изречението включва деепричастна конструкция, не всякога отношенията между събитието, означено с предикативната единица, и събитието, означено с деепричастието, са достатъчно ясно определени, тъй като липсват синтактични средства за тяхното изразяване. Срв. напр.:"Търсейки Пагане, вглеждах се във всяка жена" (В.Мутафчиева) (Кога се вглеждах във всяка жена? - "търсейки Пагане" (докато търсех Пагане) - темпорални отношения) и (Защо се вглеждах във всяка жена? - "търсейки Пагане" (защото търсех Пагане) - причинни отношения).
Недостатъчно диференцирани са понякога семантичните отношения и в изречение, съдържащо синтактична конструкция с отглаголно съществително име на -не в позиция на предикативна единица - поради многозначност на предлога, свързващ отглаголното съществително с глагола сказуемо. Срв. напр.: "В търсене на смисъл обезсмисляме живота си" (Бл. Димитрова) (Кога обезсмисляме живота си? - "в търсене на смисъл" (докато търсим смисъл) - темпорални отношения) и (Как обезсмисляме живота си? - "в търсене на смисъл" (като търсим смисъл) - разкрива се начинът, по който се извършва действието на глагола сказуемо).
Ето защо за доминант в синтактични редове от този тип се приема сложното изречение, тъй като в него връзките и отношенията между събитията са най-ясно и диференцирано изразени, срв. напр.: "Един следобед, когато излизаше от работа, Макс Ешкенази я настигна" (Д. Димов) - " Един следобед, излизайки от работа, Макс Ешкенази я настигна" и "Един следобед, на излизане от работа, Макс Ешкенази я настигна".
Проучването на синонимните преобразования и описанието на синтактичните редове спомагат да се разкрие движението в структурата на езика.
От всичко казано дотук можем да направим следните изводи за отношенията между подчинени изречения и синтактични конструкции с деепричастие и с отглаголно съществително име на -не в позицията на предикативна единица:
1. Това са семантично идентични единици (тази идентичност се дължи на лексикално тъждество на някои от елементите им и на словообразователна общност на деепричастието и на отглаголното съществително име на -не с глагола).
2. Като компоненти на по-сложна синтактична единица те изразяват еднакви отношения между събитията, означени с тях, и основното събитие. Това ги прави в плана на изразяване носители на еднакво граматическо значение (обстоятелствено за време в разгледаните примери).
3. Идентичността на тяхната семантика и на граматическото им значение ги прави взаимозаменяеми в рамките на едно изречение.
4. Синтактичната конструкция с отглаголно съществително име на -не е функционален еквивалент на предикативна единица (подчинено изречение), така както функционален еквивалент е и деепричастната конструкция, което ги прави синтактични единици от един и същи ранг с подчиненото изречение.
5. Между подчинените изречения и конструкциите с деепричастие и с отглаголно съществително име на –не съществуват синонимни отношения, а те самите са системни синтактични синоними.
[1] Вж. Е. И. Ш е н д е л ь с. Понятие грамматической синонимии. - НДВШ. Филологические науки, 1959, 1, с. 75.
[2] Вж. И. И. К о в т у н о в а. О синтаксической синонимике. - В: Вопросы культуры речи, вып. 1, М., 1955, 115 - 142; Е. И. Ш е н д е л ь с. Цит. съч.; В. И. К о н о н е н к о. Синонимика синтаксических конструкции в современном русском языке, М., 1970 и др.
[3] Под синтактична конструкция с отглаголно съществително име на -не разбираме отглаголното съществително име и поясняващите го думи, към синтактичните конструкции отнасяме и предложно-именните изрази с отглаголно съществително име на -не, като напр.: на отиване, до зазоряване, след прохождане и др.
[4] Към този набор от признаци не съществува изискване синтактичните синоними да бъдат езикови единици от едно и също синтактично равнище: равнище на словосъчетанието, равнище на простото изречение, равнище на сложното изречение.
[5] В. Г. Г а к. Теоретическая грамматика французского языка. Синтаксис. М., 1986, с. 6.
[6] Н. Д. А р у т ю н о в а. Предложение и его смысл. М., 1976, с. 7.
[7] Т. А. К о л о с о в а. Русские сложные предложения асимметричной структуры. Воронеж, 1980, с. 10.
[8] Г р а м а т и к а на съвременния български книжовен език. Том 3. Синтаксис. С., БАН, 1983, с. 21.
[9] Събитийните имена са близки по съдържание до изречение и могат да се превръщат в изречение с минимални изразни средства - вж. Т. А. К о л о с о в а. Цит. съч., с. 10.
[10] Г р а м а т и к а на съвременния български книжовен език. Том 2. Морфология. С., БАН, 1983, с. 430.
[11] Н. Д. А р у т ю н о в а. О номинативном аспекте предложения. -Вопросы языкознания, 1971, 6, с. 68. Според авторската “чистите nomina actionis” създават номинативен еквивалент на подчинените изречения.
[12] Подробности за еднородността на лексикалния състав на синонимните конструкции вж. у Л. Ю. М а к с и м о в. О грамматической синонимии в русском языке. - Русский язык в национальной школе, 1966, 2, с. 6.
[13] Е. С. К у б р я к о в а. Семантика производного слова. - В: Аспекты семантических исследований. М., 1980, с. 121.
[14] Под понятието “първична предикативност” се разбира предикативност, изразена чрез формите на личния глагол в главното изречение, а под “вторична предикативност” - предикативност, изразена чрез отглаголно съществително име на -не и деепричастие или личен глагол в подчиненото изречение.
[15] В. А. Б е л о ш а п к о в а. Сложное предложение в современном русском языке. М., 1967, с. 23.
[16] Г р а м а т и к а на съвременния български книжовен език. Том 3. Синтаксис..., с. 350.
[17] Г р а м а т и к а на съвременния български книжовен език. Том 2. Морфология..., с. 441.
[18] Г р а м а т и к а на съвременния български книжовен език. Том 2. Морфология..., с. 439.
[19] За термина “усложнено изречение” вж. В. Г. Гак. Цит. съч., с. 54; за термина “неелементарно изречение” вж. М. И. Ч е р е м и с и н а, Т. А. К о л о с о в а. Очерки по теории сложного предложения. Новосибирск, 1987, с. 29.
[20] Г. А. З о л о т о в а. Цит. съч., с. 103.
[21] Н. Ю. Ш в е д о в а. О понятие синтаксического ряда. - В: Историко-филологические исследования. М., 1967, с. 209.