Интелектуализация на езика чрез номинализирани конструкции

Интелектуализацията наред с демократизацията се разглежда като един от основните процеси в развоя на езика, който е резултат от стремежа на човека чрез средствата на езика да изразява все по-точно своята интелектуална дейност.

Под интелектуализация се разбира “засилване на интелектуалния аспект на езика” [4, с. 349], за да се изрази цялата сложност на мислите и връзката между тях. Интелектуализацията в съвременния български език протича на две равнища: лексикално и синтактично. На синтактично равнище тя се проявява най-ярко в два аспекта: изключване от структурата на изречението на агентивния субект (деагентивност на изложението), което води до съкращаване на израза, до експлицитна сбитост [9, с. 176], и усложняване на изречението с конструкции за кондензация [5, с. 204], което придава именен характер на речта и допринася за имплицитна сбитост на текста.

В тази работа ще разгледаме един от начините за интелектуализиране на речта на синтактично равнище, а именно чрез употребата на номинализирани конструкции, съдържащи отглаголно съществително име на -не.

Прието е с термина номинализация да се означава “механизмът на преобразуване на предикативните структури (изречения) в именни и резултатът от това преобразуване” [2, 347], напр.: когато излизам ® на излизане. Разглеждайки общата теория за номинализациите, Б. Розвадовска отбелязва: “Номинализациите се разбират като именни структури, получени от други синтактични категории, и по-специално, от глаголи” [11, с. 15].

В основата на номинализацията стои възможността на глагола да променя синтактичната си функция  без промяна в лексикалното значение, като за целта той преминава в друга част на речта, а именно – в съществително име. Този процес се нарича транспозиция – преминаване на дума от една част на речта в дума от друга част на речта, при което се изменя нейната синтактична позиция, без да се променя лексикалното ù значение. Ето защо транспозицията се явява като средство за прекатегоризация на изходната дума, която добива нова функция в изречението.

Отглаголните съществителни имена, образувани с наставка -не, са резултат от транспозицията “глагол – съществително” [3, с. 159]. Като глаголни деривати те са смесица от именни и глаголни качества, означават субстантивирано действие, поради което често биват наричани категориални хибриди [11, с.  15; 6, с. 19]. Като съществителните имена притежават граматичните  категории род, число и определеност, имат същите синтактични функции и могат като тях да се разширяват (предимно атрибутивно). Като глаголите те изразяват действие, процесуалност, макар и  без връзка с глаголен субект, и в контекст могат да изразяват залогови отношения и видови значения [6, с. 29]. Въз основа на тази си хибридност отглаголните съществителни имена на -не могат да служат за субститут на изречение,  когато то е в зависима позиция. По този повод Н.Д.Арутюнова отбелязва: “Чистите nomina actionis създават номинативен еквивалент на подчинените изречения” [1, с. 68]. Този извод ще подкрепим с пример, срв.: “От баща си Климент бе усвоил и умението да рисува” (Сл. Хр. Караславов). (Какво умение? – да рисува – подчинено определително изречение) и “От баща си Климент бе усвоил умението за рисуване” (Какво умение? – за рисуване – номинализирана конструкция във функция на несъгласувано определение).

Подчинените изречения и конструкциите с отглаголно съществително име на -не могат да се определят като синтактични синоними, тъй като те са “разноструктурни синтактични конструкции, на които е присъща идентичност по отношение на съдържанието и на синтактичната служба спрямо опорната част, в резултат на което те са взаимно заменяеми” [10, с. 13]. Като синоними те имат не само общи страни, но и различия, които  обуславят избора на единия или другия от тях в зависимост от комуникативните цели.

Ще се спрем на някои от разликите между подчинените изречения и номинализираните конструкции с отглаголно съществително име на –не, които обясняват засилената употреба на номинализации в научната реч за целите на интелектуализацията ù.

Означаването на процеса не с глагол, а с отглаголно съществително име, придава на речта абстрактен и обобщен характер, сбитост на изложението, компресия на информацията.

Абстрактност и обобщеност на речта се постига благодарение на семантико-граматичните характеристики на отглаголното съществително на –не, което означава действието като абстрактна същина, без връзка с глаголен субект, понеже като име то не притежава граматичната категория лице, а липсата на категорията време подчертава обобщения характер на научното мислене, напр.: “При страничното записване приближаването на браздите води до намаляване на амплитудите на трептенията” (А. Маринов и др.)

Употребата на номинализации води и до сбитост на изложението, разбирана като “увеличаване на количеството информация в единица от плана на изразяването [7, с. 18]. Как се постига това?

При транспозицията глагол → отглаголно съществително име на -не явният, несъкратен предикат се преобразува в неявен, съкратен предикат – глаголът, който означава действието експлицитно, в неговите темпорални граници и свързано с глаголен субект, понеже притежава граматичните категории време, лице и др., се преобразува в отглаголно съществително, което означава действието  имплицитно, като предметност, атемпорално, без наличието на субект, тъй като няма граматичните категории време, лице и др., характерни за глагола. По тази причина просто изречение, съдържащо номинализирана с отглаголно съществително име конструкция, увеличава информационната си натовареност, тъй като в плана на изразяването то представя една предикативна структура, а в плана на съдържанието – две предикативни структури. Например изречението “Този начин на метализиране на плочите има ред предимства пред другите” (А. Маринов и др.) представлява на равнището на означаващото една предикативна единица (едно изречение) с един явен предикат (глаголът има), а на равнището на означаемото има две форми на семантична предикативност с два семантични предиката – единият с явен (глаголът има), а другият – неявен (отглаголното съществително метализиране). Затова номинализациите, в които действието се означава имплицитно, с неявен предикат, какъвто е отглаголното съществително име на -не, водят до имплицитна сбитост.

На синтактично равнище действа тъй наречената синтактична компресия (кондензация), чиято същност се изразява в “използването на сбити, имплицитни  конструкции на мястото на разширени, експлицитни” [8, с. 88]. Ето защо можем да разглеждаме номинализациите с отглаголно съществително име на -не като резултат от синтактична компресия (кондезация), при която експлицитната конструкция, каквато е подчиненото изречение, се заменя с имплицитна, каквато е номинализираната конструкция, за да се повиши семантичния обемна изречението.

При номинализирането субектът на глаголното действие се извежда в подчинена позиция, тъй като отглаголното съществително име на -не се разширява със съществителни имена само надясно. Това увеличава степените на подчинение в номинализираната конструкция, йерархичната дълбочина, което пък повишава информационната й натовареност и плътност, в сравнение с подчиненото изречение. Срв. напр.: “Ако краищата на проводника са включени в някоя електрическа верига, в нея ще протече ток” (А. Маринов и др.) и “При включване краищата на проводника в някоя електрическа верига в нея ще протече ток”, където субектът на глаголното действие в подчиненото изречение (подлогът краищата) се извежда в обектна позиция към второстепенна част на изречението в номинализираната конструкция.

От всичко казано дотук можем да направим извода, че номинализациите, съдържащи отглаголно съществително име на -не, са един от начините за интелектуализация на езика, тъй като тяхното използване придава, от една страна, абстрактност и обобщеност на речта (поради означаване на действието с отглаголно съществително име като абстрактна същина), а от друга страна, сбитост на изложението (поради означаване на действието имплицитно, с неявен предикат, какъвто е отглаголното съществително име).

ЛИТЕРАТУРА

[1] Арутюнова, Н.Д. О номинативном аспекте предложения. – ВЯ, 1971, № 6, 63 – 73.

[2] Арутюнова, Н.Д. Сокровенная связка (К проблеме предикативного отношения). – Серия литературы и языка. Том 39, 1980, № 4, 374 – 358.

[3] Богданов, В.В. Семантико-синтактическая организация предложения. Л., 1977.

[4] Гавранек, Б. Задачи литературного языка и его культуры. – Пражский лингвистический кружок. М., 1967.

[5] Иванова, К., Р. Ницолова. Ние, говорещите хора. С., 1995.

[6] Колковска, С. Категориална семантика и граматични значения на имената за действие на -не. – БЕ, 1995, № 1 – 2, 18 – 29.

[7] Лариохина, Н.М. Обучение грамматике научной речи и видове упражнения. М., 1989.

[8] Митрофанова, О.Д. Научный стиль речи: проблемы обучения. М., 1985.

[9] Пометкова, Я. Интелектуализация на езика в областта на синтаксиса. – Арнаудов сборник. Том 2. Русе, 2001, 176 – 179.

[10] Пометкова, Я. Синтактична синонимия на подчинени изречения и конструкции с отглаголно съществително име на -не  в съвременния български език. Автореферат на дисертация за присъждане на образователната и научна степен “доктор”. С., 1999.

[11] Rozwadowska, B. Towards a Unified of Nominalizations. External and Internal Eventualities. Wrosław, 1997.