ЦЕНТЪР И ПЕРИФЕРИЯ НА ЗАВИСИМИЯ ТАКСИС В БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК

Я.И. Пометкова

Публикация в: “Сборник научных статей к 60-летию профессора В. И. Супруна: У чистого источника родного языка”. Волгоград. Издателство ВГПУ, 2008, 49-56.

В лингвистичната литература съществува мнение, че в центъра на категориалния клас глагол е личната глаголна форма, а девербативите се разпределят по периферията, като най-близо до личната глаголна форма се поставя деепричастието, а най-далече – причастията и отглаголните съществителни имена; в съответствие с това деепричастните конструкции заемат центъра на зависимия таксис, а конструкциите с отглаголни съществителни имена и с причастия – периферията (Бондарко 1987, 1: 240). Според това разпределение отглаголното съществително име има по-ограничена употреба от деепричастието, което е резултат от неговото функциониране.

Някои наблюдения над конструкции с деепричастия и с отглаголни съществителни имена в руския език водят до извода, че отглаголното съществително име има по-гъвкава употреба от деепричастието, поради което фреквентността му е по-висока (Казаков 1994: 66). Нашето изследване върху материал от българския език потвърждава това твърдение. За целта ще сравним възможностите на деепричастието и на отглаголното съществително име на -не в минимален контекст (в рамките на изречението) да изразяват таксисните категории темпоралност, персоналност, а също и категорията залоговост.

И адвербиализациите, и номинализациите са атемпорални, тъй като и деепричастието, и отглаголното съществително име на -не като виртуални единици не притежават граматическата категория време. Но те имат таксисно значение време, което се определя по отношение на граматическото време на глагола сказуемо в изречението.

Деепричастието в българския език означава действие, което се извършва успоредно с действието, изразено с глагола сказуемо в изречението, така че отношението между двете действия е винаги едновременност, напр.: ”Човекът мина на стотина метра от Чернишка, следвайки лая на кучетата” (Е. Станев). В това изречение действията, изразени с личната глаголна форма мина и деепричастието следвайки, се извършват едновременно преди момента на говоренето, тъй като мина е форма на минало свършено време, т.е. имаме две едновременно извършващи се действия в миналото, срв. с: ”Човекът мина на стотина метра от Чернишка, като следваше лая на кучетата”. С деепричастието могат да се изразяват и съвременни на момента на говоренето, и бъдещи действия, които обаче се извършват винаги едновременно с действието на глагола сказуемо, срв.: “Извивам се гърбом, закриляйки глиненото си съкровище” (Бл. Димитрова) (с деепричастието закриляйки се изразява действие, съвременно на момента на говоренето, тъй като глаголът извивам се е във форма на сегашно време) и “Извивам се гърбом, като закрилям глиненото си съкровище” (едновременни действия, съвременни на момента на говоренето); “Научавайки какво съм извършил, ти ще паднеш от удивление” (В.Пасков) (действието, изразено с деепричастието научавайки, ще се извърши след момента на говоренето, защото глаголът ще паднеш е във форма за бъдеще време) и “Когато научиш какво съм извършил, ти ще паднеш от удивление”.

Трябва да отбележим, че макар и много рядко, с деепричастието в българския език могат да се изряват действия, които са предходни или следходни спрямо действието, изразено с глагола сказуемо.

Предходно действие се изразява, когато адвербиализацията е в препозиция спрямо глагола сказуемо в изречението, който е от свършен вид, и деепричастието е съотносително също с глагол от свършен вид, срв.: “Осъзнавайки въпроса, Виктор разбра, че няма да му е лесно с отговора...” (Е. Андреев) и “След като осъзна въпроса, Виктор разбра, че няма да му е лесно с отговора...”; “И рязко сменяйки темата, разказах полушеговито следното...” (Н. Ганчовски) и “И след като рязко смених темата, разказах полушеговито следното...”.

Следходно действие спрямо действието, изразено с глагола сказуемо, се изразява с деепричастието, когато адвербиализацията е в постпозиция спрямо него и е съотносителна с изречение в рамките на сложното съчинено изречение, срв.: “Мъжкият глас я изтръгва от тревогите ù, хвърляйки я в друга тъмна тревога” (Бл. Димитрова) и “Мъжкият глас я изтръгва от тревогите ù и я хвърля в друга тъмна тревога”; “Възпаленото въображание на болната от време на време бива прекосено от фикусветкавици, които я разтърсват, ослепявайки я с налудничави проблясъци или затъмнения” (Бл. Димитрова) и “Възпаленото въображание на болната от време на време бива прекосено от фикусветкавици, които я разтърсват и я ослепяват с налудничави проблясъци или затъмнения”. Поради липса на специализирани средства за връзка на адвербиализацията с изречението (които освен синтактични отношения изразяват експлицитно и логически отношения), деепричастни конструкции, изразяващи събитие, което не се реализира едновременно със събитието, изразено с главната част, се срещат рядко в българския език и тяхното значение е обусловено от контекста.

В сравнение с деепричастието отглаголното съществително име на -не може да изразява както едновременни, така и последователни действия спрямо действието на глагола сказуемо. Тези отношения се изразяват с помощта на темпорални предлози, свързващи отглаголното съществително име на -не с глагола.

Значението едновременност се изразява чрез предлозите на, при, в, с и др., напр.: ”На тръгване ще ти ги дам....” (Е. Станев) – в това изречение се изразяват две едновременни действия, които ще се извършат след момента на говоренето – глаголът ще дам е във форма на бъдеще време, а с с номинализацията на тръгване се изразява действие, едновременно извършващо се с действието, изразено с глагола ще дам, срв. с: “Когато тръгвам, ще ти ги дам”. Освен бъдещи действия с отглаголното съществително име на -не могат да се изразяват съвременни на момента на говоренето действия, а също и минали действия, напр.: “Група пътници скачат като осъдени при повикването” (Бл. Димитрова) – две едновременно извършващи се в момента на говоренето действия (глаголът скачат е във форма на сегашно време с актуално значение); “При изчисляване на различни видове зъбни съединения се държи сметка за характера на натоварването.....” (К.Арнаудов и др.) – едновременни действия, които се извършват в по-голям период от време, който включва момента на говоренето в обсега си (глаголът се държи е във форма за сегашно време); “Така баба Монка живееше ден за ден в очакване...” (Е. Андреев) – двете действия се извършват едновременно в минал план (глаголът живееше е във форма на минало несвършено време); “Още с пристигането си той завари цялата компания в двора...” (Е. Андреев) – действията се извършват едновременно в минал план (глаголът завари е във форма на минало свършено време).

Значението последователност включва противопоставянията предходност и следходност.

Предходност на зависимото действие (изразено с отглаголно съществително име на -не) спрямо действието на глагола сказуемо се изразява с предлога след, напр.: ”Няколко дни след влизането на въстаниците в града животът се беше нормализирал” (Д. Димов) – в това изречение има две последователно извършващи се действия в миналото, първото от които е изразено с отглаголното съществително име влизане, срв. с: ”Няколко дни след като въстаниците влязоха в града, животът се беше нормализирал”; “– Защо след толкова лутане се спряхте на мелиорацията?” (Бл. Димитрова) (първото от двете последователно извършващи се действия е изразено с отглаголното съществително лутане).

Следходност на действието, изразено с отглаголно съществително име на -не, спрямо действието на главния глагол сказуемо може да се изрази с помощта на предлога преди, напр.: ”В горния им край, пред задната врата, имаше тераска с масичка и пейка, където Марица пушеше преди лягане” (Е. Андреев) – тук действието, изразено с отглаголното съществително име лягане, се извършва след действието, означено с личния глагол във форма на минало несвършено време пушеше, срв.: ”В горния им край, пред задната врата, имаше тераска с масичка и пейка, където Марица пушеше, преди да легне”; “Обединение “Избори” подава офертата си около 16.55 часа или 5 минути преди изтичането на крайния срок” (в-к “Монитор”) (второто от двете последователно извършващи се действия е изразено с отглаголното съществително име изтичането).

От примерите се вижда, че макар и да не притежават граматическата категория време, деепричастията и отглаголните съществителни имена на -не могат да изразяват в контекст темпорални значения, които се определят спрямо времето на извършване на действието на глагола сказуемо в изречението. В това отношение отглаголното съществително име на -не показва по-богати възможности, тъй като освен отношение на едновременност, каквото изразява и деепричастието, то може да изразява и отношение на предходност или на следходност спрямо действието на глагола в изречението. Тия отношения се изразяват с помощта на специализирани за целта средства, каквито са темпоралните предлози, свързващи отглаголното съществително име на -не с глагола сказуемо в изречението.

На второ място ще разгледаме отношението на деепричастието и на отглаголното съществително име на -не към категорията персоналност.

Адвербиализациите, както и номинализациите, са аперсонални, тъй като и деепричастието, и отглаголното съществително име на -не не притежават категорията лице, присъща на глагола. Деепричастието обаче пази връзката си със субекта на действието, който винаги е един и същ със субекта на глагола сказуемо, така че вършителят на действието, изразено с деепричастието, е винаги предметът (в широк смисъл), назован от подлога в изречението, напр.: “Той отправя въпросителен поглед към поручика, очаквайки разрешение” (Бл. Димитрова). В това изречение вършител на действията, изразени с глагола отправя (поглед) и с деепричастието очаквайки, е той (местоимението той е подлог в изречението). При замяна на деепричастна конструкция с подчинено изречение деепричастието се заменя с глагол във форма за същото лице и число, както на глагола сказуемо, срв.: ”Той тръгна по-чевръсто, съсредоточавайки се само в Матея” (Й. Радичков) и “ Той тръгна по-чевръсто, като се съсредоточи само в Матея”.

Докато деепричастието може да се употребява само в моносубектни изречения, за отглаголното съществително име на -не няма такава ограниченост – то може да се използва както в моносубектни изречения, така и в полисубектни, напр.: ”Той отвърна с кимване: ”Свой” (Г. Стоев) – моносубектно изречение, субект на двете действия е той, срв. с: ”Той отвърна, като кимна: ”Свой”; “На връщане Жана мина край навеса...” (Г. Райчев) – моносубектно изречение, субект на двете действия е Жана, срв. с: ”Когато се връщаше, Жана мина край навеса...”; “След заминаването на Иванко той се беше размислил...” (Сл. Хр. Караславов) – полисубектно изречение, вършителите на двете действие са различни: Иванко и той, срв. с: “След като Иванко замина, той се беше размислил...”; “При появяването на Камица той вдигна десницата си с обърната към лицето си длан в знак за почит...” (Сл. Хр. Караславов) – полисубектно изречение, вършителите на двете действие са различни: Камица и той, срв. с: “Когато се появи Камица, той вдигна десницата си с обърната към лицето си длан в знак за почит...”.

Освен в моносубектни и полисубектни изречения отглаголното съществително име на -не се среща и в безсубектни изречения, срв. напр.: ”На разсъмване преваля”(Е. Станев) и “Когато се разсъмваше, преваля”; “Драгота стигна там, както искаше, на мръкване” (Й. Йовков) и “Драгота стигна там, както искаше, когато се мръкваше”; “Още на съмване ти заръчах да ги доведеш...” (Г. Стоев) и “Още когато се съмваше, ти заръчах да ги доведеш...”.

От примерите става ясно, че по отношение на свързване с определен субект на действието отглаголните съществителни имена на -не показват по-големи възможности от деепричастията, които са винаги едносубектни с глагола сказуемо, докато за отглаголните съществителни имена на -не това не е задължително.

Що се отнася до категорията залог, в лингвистичната литература е отбелязано, че отглаголните съществителни имена на -не “изразяват залогови нюанси” (Колковска 1995: 25), като отглаголните съществителни на -не, образувани от преходни глаголи, “проявяват подчертана склонност да изразяват страдателни залогови нюанси” (Колковска 1995: 26). Затова и при номинализиране на подчинени изречения глаголът сказуемо може да бъде както във форма на деятелен залог, така и във форма на страдателен залог. Когато вършителят на действието, означено с отглаголното съществително име на -не, е известен, с отглаголното съществително име се изразява деятелен залогов нюанс, срв. : “На шестия ден от нейното заминаване вечерта валеше” (Вл. Зарев) и “На шестия ден, откакто тя замина, вечерта валеше”; “Неговите ядовити гримаси, захвърлени по време на боледуването ù, сега една по една се възвръщаха” (Бл. Димитрова) и “Неговите ядовити гримаси, захвърлени, докато тя боледуваше, сега една по една се възвръщаха”.

Когато вършителят на действието, означено с отглаголното съществително име на -не, не е известен, а е известен получателят на това действие, отглаголното съществително име на -не, образувано от преходен глагол, изразява страдателен залогов нюанс, срв.: “133 години от обявяването на Троян за град отбелязаха неговите жители” (в-к “Монитор) и “133 години, откакто Троян е обявен за град, отбелязаха неговите жители”; “По-късно, след разкриването на истинския предател, стана ясно, че е била невинна” (Бл. Димитрова) и “По-късно, след като беше разкрит истинският предател, стана ясно, че е била невинна”. Този тип номинализации са характерни предимно за научната реч, която се отличава с абстрактност и деагентивност на изложението и където не е важен вършителят на действието, а самото действие или резултатът от него, срв. напр.: “Понижение на шума се постига чрез използване на лагери с по-висок клас на точност и лагери с пластмасови сепаратори” (К. Арнаудов и др.) и “Понижение на шума се постига, като се използват лагери с по-висок клас на точност и лагери с пластмасови сепаратори”; “За изработване на основните триещи се елементи се използват стомани” (К. Арнаудов и др.) и “За да се изработят основните триещи се елементи, се използват стомани”; “При използването на предавки с шевронни зъби липсва осова сила (поне теоретично), което опростява конструкцията” (К. Арнаудов и др.) и “Когато се използват предавки с шевронни зъби, липсва осова сила (поне теоретично), което опростява конструкцията”; “За профилирането на едната страна на зъба е от значение само единият клон” (К. Арнаудов и др.) и “За да се профилира едната страна на зъба, е от значение само единият клон”.

За разлика от отглаголното съществително име на -не деепричастието, чийто субект е винаги активен, изразява само деятелни залогови нюанси, срв.: “Следвайки Мария, той се отправи към къщата, чиято трапезария бе ярко осветена” (Д. Димов) и “Като следваше Мария, той се отправи към къщата, чиято трапезария бе ярко осветена”; “Свещеникът ги посрещна отдалеко, размахвайки кадилницата по-силно, от което тамяновият дим стана по-гъст” (Ст. Загорчинов) и “Свещеникът ги посрещна отдалеко, като размахваше кадилницата по-силно, от което тамяновият дим стана по-гъст”.

От направената съпоставка на възможността на деепричастието и на отглаголното съществително име на -не в българския език да изразяват глаголните категории темпоралност, персоналност и залоговост се налага изводът, че отглаголното съществително име на -не притежава по-големи възможности за изразяване на разглежданите категории, отколкото деепричастието, поради което фреквентността му е по-висока и то не бива да се поставя в периферията на зависимия таксис.

Л и т е р а т у р а

Бондарко, А.В. Таксис. Общая характеристика семантики и структуры поля таксиса. – В: Теории функциональной грамматики: Введение. Аспектуальность. Временная локализованность. Таксис. Л., 1987.

Казаков, В.П. Синтаксис имен действий. Санкт-Петербург, 1994.

Колковска, С. Категориална семантика и граматични значения на имената за действие на -не. – Български език, 1995, №1-2.