СПЕЦИФИКА НА КОНСТРУКЦИИТЕ С ОТГЛАГОЛНО СЪЩЕСТВИТЕЛНО ИМЕ ВЪВ ФУНКЦИЯТА НА ПОДЛОГ В НАУЧНАТА РЕЧ

Яна Пометкова

Публикация в: Сб. Йорданка Маринова. Изследвания по случай нейния седемдесетгодишен юбилей. В. Търново: Унив. изд.“Св. св. Кирил и Методий”. В. Търново, 2006, 276-284.

Частите на речта като лексикално-граматически категории имат когнитивни основания – в тях намират езиков израз категориите на човешкото мислене: предметност (в съществителните имена), процесуалност (в глаголите), признаковост (в прилагателните имена) и т.н. Наред с това обаче се отбелязва, че на човешкото мислене “е свойствена способността да представя всеки елемент от действителността във формата на субстантивно понятие, доколкото именно в тази форма понятието може най-добре да се закрепи в съзнанието” /Гак 1998 : 137/. Така в езика се появат отглаголните съществителни имена, които, “обединявайки категориите процесуалност и предметност, наследяват свойства на концептуалната структура на глагола и на съществителното име” /Ирисханова 2000 : 62/. Означаването на процеса със съществително име, а не с глагол, се нарича номинализация и е едно от основните средства за усложняване семантичната структура на изречението.

Както е известно, частите на речта са тясно свързани с частите на изречението. “Именно синтактичните функции на елементите на структурата на изречението, традиционно наричани членове на изречението – отбелязва Р. Зимек – предопределят избора и формата на лексемите, употребявани за запълване на дадена синтактична позиция в структурата на дадено конкретно изречение – изказване” / Zimek 1999 : 299/. От своя страна синтактичните позиции зависят от значението на елементите на семантичната структура на изречението. На семантично равнище предикатът се свързва с актанти, чиято позиция може да се заема от имена с вещно значение, съответно на синтактично равнище глаголът сказуемо се свързва със съществително име във функцията на подлог и на допълнение. Ето защо, наред с когнитивните основания за наличието на отглаголните съществителни имена в езика, съществуват и функционално-семантични причини, довели до съществуване на чисто граматическа предметност, каквато се наблюдава в отглаголното съществително име.

Интерес за нас представляват отглаголните съществителни имена на -не, които означават действие без връзка с неговия вършител. Те притежават признаци, присъщи както на глаголите, така и на съществителните имена: като глаголите означават действие, процес, но това значение се подчинява на категориалното значение предметност, “приемайки морфологичните форми на предметно име, ставайки “опредметено” название на действие” /Золотова 1982 : 126/. Това определя техния хибриден характер като езикови единици, обяснява тяхната асиметрия като езикови знаци и предопределя редица особености в употребата им.

Отглаголните съществителни имена на -не във функцията на подлог се срещат често в научната реч (наблюденията си извършваме върху научно-технически текстове). За разлика от съществителните имена с предметно значение, които във функцията на подлог означават вършителя (или получателя) на действието, отглаголните съществителни имена не назовават производителя на действието, тъй като означените с тях понятия не могат да действат поради факта, че самите те означават действие. Затова се използват в друг тип конструкции, които ще разгледаме в работата си.

На първо място ще се спрем на отглаголните съществителни имена на -не във функцията на подлог в изречения за квалификация. В тях се описва обектът на научното познания. С отглаголното съществително име се назовава обектът на описание, който се отъждествява с друг, познат обект, т.е. прави се квалификативна характеристика, напр.: “Боксуването е преплъзване, което се получава при претоварване, т.е. когато силата на триене е по-малка от периферната сила” (К. Арнаудов и др.).

Един от видовете квалификация е общата квалификация на обекта, при която “понятие с по-тесен обем се определя чрез понятие с по-широк обем” /Лариохина 1989 : 30/. Отглаголното съществително име се свързва с глаголите съм, явява се, представлява и др., напр.: “Счупването на зъбите е най-опасният вид разрушаване” (М. Атанасов и др.); “Нащърбяването на работните повърхностни слоеве на зъбите е най-разпространеният вид повреждане на зъбите за повечето закрити и с добро мазане предавки” (М. Атанасов и др.).

В изреченията за квалификация може да се прави обща характеристика на явлението, означено с отглаголното съществително име на -не, като се разкрива неговата същност. Отглаголното съществително име се свързва с глаголите състои се, свежда се, означава, заключава се, обхваща и др., напр.: “Магнитното записване се състои във фиксирането по индукция на магнитна пътечка върху носител, който не претърпява никакви физически промени” (А. Маринов и др.); “Измерването на отношението сигнал/шум принципно се свежда до измерване на напрежението на шума на изхода на усилвателя...” (Л. Воденичаров и др.). Посочените глаголи изискват имена със събитийна семантика и в позицията на подлог, и в позицията на допълнение. Това е една от характерните черти на научната реч – усложняване семантиката на изречението чрез изразяване и на левия, и на десния актант с отглаголно съществително име на -не, в резултат на което се постига висока степен на синтактична компресия.

В научното изложение доста често се срещат изречения за обща квалификация, с които се въвежда термин или се обяснява термин, назоваващ някакъв процес, явление и др.п. По своята същност това са изречения за отъждествяване, в които терминът може да представлява отглаголно съществително име на -не, свързващо се със следните глаголни форми в страдателен залог: нарича се, назовава се, казва се. При конструкциите за въвеждане на термин отглаголното съществително име – термин стои в началото на изречението, напр.: “Триене при плъзгане се нарича оная съпротивителна сила, която се поражда при плъзгането на едно тяло по повърхността на друго” (М. Атанасов и др.); “Нелинейно изкривяване (дисторсия) се нарича такова изменение на подадените на едно електронно устройство сигнали, при което на изхода се получават сигнали с честоти, различни от честотите на входните сигнали” (Л. Воденичаров и др.). Във втория тип конструкции – за обясняване на термин – изречението започва с обяснителната част и отглаголното съществително име във функцията на подлог принадлежи към нея, напр.: “Откриването на скрити дефекти във вътрешността на материали посредством рентгенови лъчи се нарича дефектоскопия” (А. Ганчев и др.); “Включването на генератора към мрежата, към която са включени и други генератори, се нарича синхронизация” (Л. Ананиев и др.). По посочените начини са изградени голяма част от учебните дефиниции.

Друг вид квалификативни изречения са изреченията за условна квалификация, в които “изключването на агентивния субект от структурата на изречението създава значение на условна, общоприета квалификация, чиито смисъл и актуалност в научната реч се определят от тенденцията към обективност на описанието, некатегоричност на утвърждаването. Некатегоричността на изложението позволява да се предполага възможност и за други подходи към излагания въпрос, други решения” /Лариохина 1989 : 42/. Отглаголното съществително име на -не в тези конструкции се свързва с глаголите разбира се, приема се, разглежда се, счита се, определя се и др., напр.: “Под трасиране се разбира точното определяне и означаване местата за побиване на стълбове” (Хр. Ганев).

Отглаголното съществително име на -не може да се употреби като подлог в изречения, в които се прави качествена характеристика на даден процес или явление – в тези случаи то се свързва с глаголите отличава се (с), характеризира се (с), напр.: “Нагласяването на обектива на фокус с помощта на телеметрично устройство се отличава с висока точност...” (Ст. Ганев); “Зацепването на Новиков се характеризира с контактуването на изпъкнал с вдлъбнат зъбен профил на двете задружно работещи колела” (К. Арнаудов и др.). Качествена оценка може да се изрази с прилагателно име, свързано с форма на глагола съм, напр.: “Заяждането е особено опасно при колела, изработени от твърди материали (твърд бронз или чугун) (М. Атанасов и др.); “При по-малка сила на звука усещането е най-слабо за ниските честоти” (Г. Ненов). Когато глаголът съм се свързва с дума, притежаваща модално значение (възможно, необходимо и др.), квалификацията на действието, изразено с отглаголното съществително име, се извършва от гледна точка на неговата възможност, т.е. оценката е модална, напр.: “Определянето на направлението на звуковия източник е възможно само при средни и високи честоти” (А. Маринов и др.).

Отглаголното съществително име означава действие без връзка с вършител, затова много често се свързва с глаголи със значение ’реализиране на действие’, които са във форма за страдателен залог: прави се, извършва се, осъществява се, реализира се, провежда се и др., напр.: “Сортирането се извършва по редица показатели: размери, тегло, качество на детайлите и др.” (А. Ганчев и др.); “Задействането на електромагнита се осъществява обикновено от постояннотокови импулси” (А. Ганчев и др.). По деагентивното предаване на действието номинализациите се сближават с пасивизациите.

Доколкото всяко действие има определено предназначение, то отглаголното съществително име подлог се среща в конструкции за приложение и използване, в които се свързва с глаголите и глаголните изрази използва се, прилага се, намира приложение, напр.: “Осигуряването на гайките и главите на винтовете срещу самоотвинтване чрез приваряване и пластично деформиране се използва в съединения, които се разглобяват много рядко през време на експлоатация на машините и съоръженията” (М. Атанасов и др.); “Мазането с потопяване се прилага при маломощни предавки и при ниски периферни скорости” (К. Арнаудов и др.).

Всяко действие се извършва с определена цел, затова и отглаголното съществително име се употребява в конструкции, в които се разкрива целта на извършване на изразеното от него действие; то се свързва с глаголните изрази има за цел, има за задача, напр.: “Автоматичното регулиране има за цел да поддържа с необходимата точност определена стойност на дадена физична величина...” (А. Ганчев и др.); “Топлинното изчисляване на дисковите съединители има за задача да предотврати лошите последствия от прегряването им...” (К. Арнаудов и др.).

Широко разпространена е употребата на отглаголни съществителни имена на -не във функцията на подлог в конструкции за изразяване на връзка и зависимост между предмети, процеси и явления. Отглаголното съществително име може да означава причината за извършване на действие или за възпрепятстване на неговото извършване, т.е. то влиза в ролята на каузатор на действие; свързва се с “класически каузативи” /Арутюнова 1976 : 176/, установяващи причинно-следствени връзки между събития: предизвиква, причинява (става причина за), води до, способства за, обуславя, спомага за, дава възможност, пречи, препятства, затруднява и др., напр.: “Прибавянето на стрелка и от другата страна става причина за неутрализация, т.е. движението отново се преустановява” (Ст. Ганев); “Преминаването на електроните от единия метал в другия обуславя и електрическия ток (термоток) във веригата” (Л. Ананиев и др.). Каузативните глаголи включват в своето значение указание за каузация на едно събитие върху друго събитие, без да откриват синтактични позиции за вършител на тези събития. Във връзка с това Н. Арутюнова отбелязва, че “в синтаксиса се отличават отношения, съединяващи названия на събития. Семантически субстрат на подобни отношения се явява значението връзка на събитията във времето, преосмислено в отношение от логически порядък” /Арутюнова 1971 : 71/.

Към тази група се отнасят и изреченията, в които означеното с отглаголното съществително име действие получава характеристика по степен на интензивност – за целта девербативът се свързва с параметрични глаголи, като например увеличавам, намалявам, ускорявам, забавям и др.: “По-нататъшното увеличаване на силата на налягане само излишно увеличава изхабяването на плочите и иглата” (Л. Воденичаров и др.); “Намаляването на мрежовото напрежение намалява броя на оборотите” (Л. Ананиев и др.).

Освен насоченост причина – следствие зависимостта между действията може да има и обратна посока: следствие – причина, като отглаголното съществително име във функцията на подлог може да изрази действие, което се явява следствие, резултат от друго действие, също изразено с отглаголно съществително име. Най-често в тези конструкции се използват глаголите дължи се (на), основава се (на), напр.: “Нелинейното изкривяване се дължи на преминаването на сигнала през електрически вериги, съдържащи елементи с нелинейна волтамперна характеристика” (Л. Воденичаров и др.); “Правилното функциониране на железопътния транспорт се основава до голяма степен на използването на устройства за телесигнализация” (А. Ганчев и др.).

В конструкциите за каузация много често с отглаголно съществително име се изразява както подлогът, така и допълнението. Логическите отношения (причина, следствие и др.) съединяват събития, тъй като те се съотнасят с оста на времето, поради което причинно-следствената връзка и глаголите с логическа семантика имат по две места за имена или за конструкции със събитийна семантика. С употребата на номинализации се отстранява информация, която не е от особена важност за научното изложение. Така например с отстраняването на вършителя на действието, означено с отглаголното съществително име, се постига абстрактност на изложението, увеличаване степените на подчинение в изречението, на йерархичната дълбочина, а елиминирането на граматическа информация за време, за лице и за наклонение води до семантична кондензация, срв. напр.: “Скъсяването на стъпката води до скъсяване на челните съединения” (Л. Ананиев и др.) и “Ако скъсим стъпката, ще се скъсят челните съединения”; “Всяко повишаване или намаляване на скоростта на въртене при възпроизвеждане води до повишаване или понижаване на фона на записаните звукови сигнали, което влошава възпроизвеждането” (Л. Воденичаров и др.) и “Винаги когато (ние) повишаваме или намаляваме скоростта на въртене при възпроизвеждане, се повишава или понижава фонът на записаните звукови сигнали, което влошава възпроизвеждането”.

Отглаголното съществително име на -не във функцията на подлог се среща и в конструкции за фазовост на действието: начало, продължение или край. Етап от развоя на действието в научната реч се означава обикновено с глаголите започвам, продължавам, спирам, преставам, прекратявам. Основното действие се изразява с отглаголното съществително име, а фазовият глагол е носител на допълнително значение за фазовост на това основно действие, напр.: “Започва създаването на най-разнообразни електромедицински апарати” (А. Ганчев и др.) (начало на действието); “Линейното разреждане продължава до достигане на критичния режим” (Здр. Николов и др.) (продължение на действието); “Разреждането на акумулатора се прекратява, щом като напрежението спадне до 1,15 волта” (Л. Ананиев и др.) (край на действието). От приведените примери се вижда, че отглаголното съществително име може да стои както след фазовия глагол, така и пред него. То е в препозиция, когато се изтъква изразеното чрез него действие, срв.: “Уравновесяването на моста започва с превключване на капацитивните декади отляво надясно” (Л. Воденичаров и др.) и “С превключване на капацитивните декади отляво надясно започва уравновесяването на моста”. Изразяването на основното действие с отглаголно съществително име към фазисен глагол дава свобода на движение на девербативното име в изречението според комуникативното намерение на автора на изказването, докато при изразяване с глагол мястото му е строго фиксирано: само след фазисния глагол.

В заключение може да се каже, че отглаголните съществителни имена като название на действие не могат сами да действат, поради което във функцията на подлог те не означават вършителя на действието, а най-често са обект на квалификация, на фазова модификация или се явяват каузатор на действие.

Употребата на отглаголното съществително име на -не във функцията на подлог в научни текстове е разнообразна и не се изчерпва само с посочените случаи. Поради възможността да изразява действие без връзка с неговия вършител отглаголното съществително име на -не придава деагентивност и абстрактност на речта, а тъй като действието не протича във времето, това води до сбитост, до повишаване информационната плътност на текста. По този начин се постигат най-важните характеристики на научната реч и с това се обяснява високата фреквентност на отглаголните съществителни имена на -не в научното изложение.

БИБЛИОГРАФИЯ

Арутюнова 1971 : Н. Д. Арутюнова. О номинативном аспекте предложения. – ВЯ, 1971, №6.

Арутюнова 1976 : Н. Д. Арутюнова. Предложение и его смысл. М., 1976.

Гак 1998 : В. Г. Гак. Языковые преобразования. М., 1998.

Золотова 1982 : Г. А. Золотова. Коммуникативные аспекты русского синтаксиса. М., 1982.

Ирисханова 2000 : О. К. Ирисханова. Некоторые особенности категоризации отглагольных имен существительных. – В: Когнитивные аспекты языковой категоризации. Рязань, 2000, 62 – 69.

Лариохина 1989 : Н. М. Лариохина. Обучение грамматике научной речи и виды упражнения. М., 1989.

Zimek 1999 : Rudolf Zimek. Correlation of the Members of Sentence with Part of Speech (from the point of view of text linguistics). – B. Tošević (Hrsg): Die grammatischen Korrelation. – Graz: GraLiS-1999, 299 – 307.