НОМИНАЛИЗАЦИИ В
ОБЕКТНА ПОЗИЦИЯ КЪМ КАУЗАТИВНИ ГЛАГОЛИ
Яна Пометкова
Публикация в: Арнаудов сборник. Том 5. Русе, 2007, 478 – 483.
В
българския език в обектна позиция към глагол могат да се употребят както
съществителни имена с вещно значение, така и имена и конструкции със събитийно
значение (каквито са отглаголните съществителни имена на -не, номинализизациите с отглаголно съществително име и подчинените
изречения).
Особено
място сред глаголите, откриващи обектна позиция за номинализации, заемат
каузативните глаголи. Под причина (causa)
се разбира “явление, чието действие предизвиква, определя, произвежда или влече
след себе си друго явление, назовано следствие”[1].
Каузативните глаголи “означават въздействие на лице или на предмет, в резултат
на което лицето извършва действието, изпитва състоянието, предметът изменя
своето състояние, качество, местоположение”[2].
Такива са глаголите способствам,
съдействам, усложнявам и др. със значение ’правя така, че някаква ситуация
започва да се реализира’. В ролята на каузатор може да се яви лице или
действие, явление, напр.: “През 1994 г. бившият военен съдейства за написването на книгата “Влюбената
принцеса” (в-к “168 часа”); “Тревата по полето беше опоскана от добитък,
това улесняваше придвижването им” (Й.
Радичков).
“Класически
каузативи”[3]
Н. Арутюнова нарича глаголите, изразяващи логически отношения
(причинно-следствени, за обусловеност). Това са глаголи с причинно значение: обуславя, води (до), обезпечава, причинява
и др., напр.: “Това обаче води до намаляване на времетраенето на записа”
(А. Маринов и др.); “Това ще доведе до замразяване
цените на продукцията...” (в-к “168 часа”); “Скъсяването на стъпката води до скъсяване на челните съединения” (Л.
Ананиев и др.); “А това може да докара лошо
отнасяне със Стефан” (Д. Димов).
В изреченията с глаголи за логическо отношение
най-често се изразява отношение за причина и следствие между явления или
събития от действителността, поради което напълно естествено е и в позицията на
подлог, и в позицията на допълнение да се употребят отглаголни съществителни
имена на -не или конструкции с тях.
Отглаголното съществително име във функцията на подлог не означава вършителя на
действието, а се явява каузатор на действието, означено с отглаголното съществително име в обектна
позиция, напр.: “Прибавянето на елемент, като силиций, алуминий, никел,
способства за по-бързо отделяне на
свободен въглерод” (В. Джиджева и др.); “Увеличаването на съдържанието на
легиращите елементи в стоманите от 5 до 10% довежда до възникването на нови трудности при заваряването им” (В. Джиджева
и др.). В приведените примери във функцията на подлог се използва номинализация
със значение причина, а в позицията на допълнение се явява номинализация със
значение за следствие, т.е. ситуацията, която тя назовава, е резултат от
първата.
Понякога
каузативните отношения са следствие – причина, т.е. в подложна позиция се
намира номинализацията, отразяваща събитие, което е резултат от събитието,
именувано с номинализацията в обектна позиция. Най-често в такива конструкции
се използва глаголът дължи се, напр.:
“Спадането на високите честоти се дължи на
бързото нарастване на коефициента на осовата концентрация...” (Л.
Воденичаров и др.); “Прегряването се дължи на
продължително нагряване на стоманата при по-високи температури от необходимите”
(В. Джиджева и др.).
Друг
вид глаголи за логически отношения са глаголите, изразяващи отношения на
зависимост, на взаимовръзка: зависи,
влияе, свързва се и др., напр.: “В оная вечер... аз си мислех, че от разрешаването на загадката ще зависи
щастието ми” (И. Петров); “Балансирането на трите разделно оцветени изображения
в голяма степен зависи от проявяването”
(Ст. Ганев); “Прилагането на импулсни напрежения върху линейни вериги е свързано
с протичането на преходни процеси”
(Здр. Николов и др.).
Според
М. Кормилицина появата на номинализация в субектна позицията в изречения, в
които се изразяват логически отношения, се определя от характера на обекта:
”Ако обектът представлява предикатно име и означава събитие, то и в позицията
на субекта се появява пропозитивна конструкция или способното да я замести
анафорично местоимение това”[4].
Примери: “Загряването на стружката води до увеличаване пластичността на материалите” (В. Джиджева и др.);
“В течно състояние медните сплави поглъщат газове, които се отделят по време на
кристализация. Това предизвиква образуване
на шупли в отливките” (В. Джиджева и др.) (т.е. отделянето на газове по време на кристализация предизвиква образуване
на шупли в отливките); “Това причинява повишаване на крехкостта и улеснява обработването чрез рязане” (В. Джиджева и др.).
Когато
в субектна позиция се явява съществително име с предметно значение, а в обектна
позиция се намира номинализация, то предметното име би трябвало да получи
събитийно тълкуване, срв. напр.: “Поради натрупване на големи количества йони
по мембраните на клетките за кратко време импулсните токове причиняват възбуждане и дразнене на клетката” (А.
Ганчев и др.) и “Поради натрупване на големи количества йони по мембраните на
клетките за кратко време протичането на импулсните токове
причинява възбуждане и дразнене на
клетката”; “Детето е много изтощено, а в такива случаи хининът
докарва разпадане на червените кръвни
телца” (Д. Димов) и “Детето е много изтощено, а в такива случаи приемането
на хинин докарва разпадане на
червените кръвни телца”.
Логическото правило, според което
непосредствените отношения могат да свързват само еднотипни аргументи, т.е. или
само имена на предмети, или само имена на събития, но не предметни и събитийни
понятия, по мнението на Н. Арутюнова “към предикатите в естествените езици,
които могат да бъдат семантично нееднородни, е неприложимо”[5].
Примери от българския език подкрепят този извод: “Температурата на
проводника зависи от охлаждането му”
(Л. Ананиев и др.); “Високото качество на формата води до рязко намаляване на брака” (В.
Джиджева и др.).
Глаголите
за логически отношения са характерни предимно за научната реч и това не е
случайно, тъй като една от нейните характеристики е логическа свързаност на
изложението. Глаголите за обусловеност свързват номинализации в субектна и в
обектна позиция, като показват движение на мисълта от номинация на причина към
номинация на следствие или обратно – от това следва, че в рамките на простото
изречение са включени две събития, което прави изречението полисъбитийно, т.е.
семантично усложнено, което също е присъщо на научната реч.
Интересни
наблюдения прави Ли Хен във връзка с изразяване отношения на логическа
обусловеност в изречения с номинализации в руски език[6].
Според него в някои предикати – глаголи се съдържа причинно значение, подобно
на съдържащото се в съюза защото
– такива са: 1. глаголи с причинно
значение, като напр.: обуславя се,
обосновава, мотивира и др.п. – в
тяхното значение се съдържа същото причинно значение, както и в съюза защото, но те се различават от него по това, че всеки глагол си има и
собствено лексикално значение, поради което неговото значение не е равно на
значението на съюза за причина; 2. каузативни глаголи, като напр.: предизвиквам, способствам, заставям,
усложнявам и др. – това са такива глаголи, които предизвикват реализирането
на дадена ситуация; 3. каузативно-емоционални глаголи, като напр.: смущавам, удивлявам, разтревожа, обезпокоя и
др.п.
Семантиката
на каузативните глаголи в българския език се разглежда от А. Динева[7].
Тя изследва изразяването на каузативна ситуация – това е “макроситуацията,
образувана от две микроситуации – тази на каузиращото и тази на каузираното
явление, за които са изпълнени следните условия: а) каузираното явление не
предхожда във времето каузиращото; б) каузиращото явление детерминира
каузираното, т.е. каузираното явление непременно се осъществява поради
осъществяване на каузиращото”[8].
Авторката отбелязва три групи каузативни глаголи в българския език: 1.
каузативни глаголи, изразяващи само отношение на каузация (причинявам, доведа до, заставя, предизвиквам, накарам и др.); 2.
каузативни глаголи, изразяващи каузираното явление (те съдържат в семантиката
си каузираното явление, като могат да изразяват или да не изразяват каузираното
явление: въртя, замразя, кръстосам, лакирам и др., напр.: х замразява у → у се замразява);
3. каузативни глаголи, изразяващи каузиращото явление (каузиращото явление се
съдържа почти винаги в семантиката на каузираното: барикадирам, венчая, изплета, пренеса, обеся, отровя и др., напр.: превозя – каузирам возя).
Изследвайки
категорията обусловеност, В. Евтюхин отбелязва, че техниката за означаване на
обусловеността е изцяло в областта на семантичните съответствия, на
съотнесеността на два ситуативни знака и той прави следния извод: “Ако някаква
форма е способна да вмести в себе си семантична ситуация в нейните
“детерминиращи – детерминирани” отношения към друга ситуация, то това като цяло
е достатъчно, за да предаде информация от обуславящ характер”[9]. По този начин може да се обяснят начините за
изразяване на отношения на обусловеност в простото изречение: не само чрез
обстоятелственото пояснение, но и чрез подлога, допълнението, сказуемото, като единият
член на изречението изразява обуславящата ситуация, а другият представя
обусловената ситуация.
Каузативните
глаголи получават различни названия в лингвистичната литература: конектори,
т.е. глаголи за отношение; каузативни връзки; междусъбитийни глаголи[10].
Някои автори правят разлика между каузативни глаголи и глаголи, изразяващи
логически отношения на обусловеност между две действия, две явления[11].
В глаголите за логически отношения е заложено същото значение за логическа
обусловеност, каквато и в съюзите за причина защото, понеже, тъй като и др. За разлика от съюзите, които
изразяват причинно отношение на логическа обусловеност диференцирано, с
глаголите за причина се подчертава, че причинното отношение е установено чрез
мисловен акт от говорещия, а не се съобщава просто за причинни отношения, както
при съюзите, срв. напр.: “Предаването на
въртящ момент става, защото се трият контактните повърхнини” (К. Арнаудов и
др.) (сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено изречение за
причина, в което причинните отношения се изразяват със съюза защото) – “Предаването на въртящ момент се дължи на триенето на контактните
повърхнини” (просто от структурна гледна точка изречение, в което глаголът се дължи води мисълта от номинация на
следствие към номинация на причина – причинното отношение е установено чрез
мисловен акт) и “Триенето на контактните
повърхнини води до предаване на въртящ момент” (просто от структурна гледна
точка изречение, в което глаголът води
(до) насочва мисълта от номинация на причина към номинация на следствие –
причинното отношение е установено чрез мисловен акт).
Освен
двата посочени начина на изразяване на причинни отношения в българския език
съществува и още един: чрез преобразуване на подчинено изречение за причина в
номинализация с отглаголно съществително име на -не, свързана с главната част с помощта на съотносителен предлог за
изразяване на причинни отношения, срв.: “Предаването на въртящ момент става, защото се трият контактните повърхнини”
(К. Арнаудов и др.) (сложно съставно изречение с подчинено обстоятелствено
изречение за причина, в което причинните отношения се изразяват със съюза защото) и “Предаването на въртящ момент
става поради / благодарение на/ в
резултат на триенето на контактните
повърхнини” (просто от структурна гледна точка изречение, в което
причинните отношения се изразяват чрез предлог за причина: поради, благодарение на, в резултат на). В този случай става дума
за синонимни синтактични конструкции: подчинено обстоятелствено изречение за
причина и конструкция с отглаголно съществително име на -не във функцията на обстоятелствено пояснение за причина.
Както
се вижда от примерите, българският език разполага с разнообразни средства за
изразяване на причинно-следствени отношения между събития: експлицитно, с помощта
на специализирани за целта средства, каквито са съюзите за причина в сложното
изречение и предлозите за причина в простото изречение, и имплицитно, с глаголи
за логически отношения, като причинните отношения се установяват чрез мисловен
акт. Изборът на определен тип конструкция се обуславя от комуникативното
намерение на говорещия.
Тъй
като глаголите, изразяващи логически отношения, не назовават събитие, а имат
свързваща функция, възниква въпросът дали изречение, в чийто състав влиза такъв
глагол, е полисъбитийно, т.е. дали то може да се определи като усложнено.
Съществуват различни мнения по този въпрос. Така например В. Храковски
причислява каузативните глаголи към разряда на граматическите глаголи (заедно с
модалните и фазисните) и е категоричен в преценката си за тях: “Това са
глаголи, които не означават ситуация”[12].
Същото мнение изразява и М. Кормилицина, която смята, че такъв тип глаголи “се
приближават до логическите връзки и не са способни да именуват ситуация. Те са
способни само да свързват в определени отношения събития”[13].
Тя обаче приема, че тъй като това са глаголи, свързващи имена със събитийно
значение в субектна и в обектна позиция, то самите глаголи са “индикатори за
семантично усложнени монопредикативни единици”[14].
В тези изречения се дава номинация на сложна ситуация. Подобно мнение изказва и
Г. Золотова, според която глаголите за
изразяване на логически отношения “между две действия, явления, признаци
също организират изречения с усложнена структура”[15]
и заедно с глаголите, въвеждащи каузативни и авторизирани конструкции “може да
се назоват компликатори, усложнители на елементарни модели на изречение”[16].
По наше
мнение глаголите за логически отношения, въпреки че не именуват ситуация, а
установяват определени типове логически отношения между ситуации, изразени с
номинализации, участват в изграждането на усложнено изречение, тъй като
свързват две събития в рамките на една експлицитна предикация (на едно просто
изречение), срв.: “Прегряването на
алуминиевите сплави над 800°С води до
поглъщане на по-големи количества газове” (усложнено просто изречение) и “Когато алуминиевите сплави се прегряват над
800°С, се поглъщат по-големи количества газове” (сложно
изречение); “Приготвянето на формовъчна
смес и на леярски форми е свързано с
изразходването на много труд” (В. Джиджева и др.) (усложнено просто
изречение) и “Когато се приготвя формовъчна смес и леярски форми, се
изразходва много труд” (сложно изречение); “Увеличаването на ъгъла α обаче води до намаляване здравината на ножа” (В. Джиджева и др.) (усложнено
просто изречение) и “Ако се увеличи
ъгълът α обаче, ще се намали
здравината на ножа” (сложно изречение).
В заключение може
да се каже, че употребата на номинализиции в обектна позиция към каузативни
глаголи в съвременния български език е закономерно и често срещано явление,
породено от необходимостта информацията да се предаде сбито, кондензирано, но в
същото време достатъчно пълно и ясно.
[1] А. Т. К р и в о н о с о в. О логической природе следственных союзов. – ФН, 1987, №1, с. 54.
[2] Г. А. З о л о т о в а. Коммуникативные аспекты русского синтаксиса. М., 1982, с. 166.
[3] Н. Д. А р у т ю н о в а. Предложение и его смысл. М., 1976, с. 176.
[4] М. А. К о р м и л и ц ы н а. Семантически осложненное (полипропозитивное) простое предложение в устной речи. М., 2003, с. 46.
[5] Н. Д. А р у т ю н о в а. Цит. съч., с. 177.
[6] Ли Ч ж о н Х е н. К проблеме факта в лингвистике (на материале предложений неполной номинализации). – ФН, 1999, №2, 54 – 63.
[7] А. Д и н е в а. Семантика на каузативните глаголи в български език. – БЕ, 1985, №2, 140 – 148.
[8] А. Д и н е в а. Цит. стат., с. 140.
[9] В. Б. Е в т ю х и н. Обусловленость как класс, поле и категория (К постановке вопроса). – Болгарская русистика. С., 1986, №5, с. 43.
[10] Вж. прегледа на тази терминология у В. П. К а з а к о в. Синтаксис имен действия. Санкт-Петербург, 1994, с. 33.
[11] Г. А. З о л о т о в а. Цит. съч., 166-167; Ли Чж. Хен. Цит. стат., 61-62.
[12] Вж. Т и п о л о г и я конструкций с предикатными актантами. Л., 1985, с.6.
[13] М. А. К о р м и л и ц ы н а. Цит. съч., с. 45.
[14] М. А. К о р м и л и ц ы н а. Цит. съч., с. 46
[15] Г. А. З о л о т о в а. Цит. съч., с. 167.
[16] Г. А. З о л о т о в а. Цит. съч., с. 167.