Abstract

The present paper focuses on the linguistic aspects of suggestivity and suggestion. Revealed are the ways in which language/speech is made use of in psychotherapy. Also presented is an analysis of the linguistic means of impacting personality and mass consciousness. In conclusion is stressed the necessity for developing research into the problems of suggestive linguistics in Bulgaria.

Key words: language, psychotherapy, Kashpirovsky, subconscious, suggestivity and suggestion.

Въведение

Целта на настоящото изследване е да се разкрият някои от езиковите средства и похвати, с помощта на които се осъществява преход към подсъзнанието на участници в телевизионни психотерапевтични сеанси.

Обект на наблюдение и анализ са пет сугестивни теста на Анатолий Михайлович Кашпировски – психотерапевт от Киев с огромна популярност в началото на 90-те години на миналия век.[1] Този избор е мотивиран преди всичко от феноменалното влияние, което имаше Кашпировски върху многобройната си телевизионна аудитория в тогавашния Съветски съюз и в България.

Изложение

О.А.Коломийцева – изследователка на текстовете на Кашпировски – твърди, че неговият психотерапевтичен метод е “уникален, непознат до сега способ за възбуждане сферата на несъзнателното в психиката на индивида”.[2] Самият Анатолий Михайлович обяснява същността на метода си на работа така: “Няма никакви чудеса, нашата нервна система постоянно фиксира състоянието на целия организъм, на всеки орган, улавя отклонението от нормата и изпраща закодираната информация в мозъка. Но цялата информационна банка мозъкът държи “под ключ” и същевременно контролира и нашето подсъзнание с неговия комплекс от емоции. Тъкмо неговата помощ е нужна. Внушението се възприема от чувствата на болния и те го довеждат в нужното за мене състояние. Моят метод е по-скоро въздействие върху подсъзнанието, чрез него аз давам постановка за оздравяването често пъти чрез една-две думи за цялото време. Но преди това трябва от подсъзнанието да се снемат забраните, налагани от висшите отдели на мозъка. Тогава то безпрепятствено изпълнява моята програма”. Запитан защо предпочита груповия метод на внушение, психотерапевтът отговаря: “Защото мога да помогна веднага едновременно на мнозина. Освен това в групите всички като че ли се заразяват един от друг с вяра в моите сили, в успеха. Аз получавам добри резултати и с няколко пациенти и в зали, където се събират стотици хора. Най-голямата аудитория е телевизията, при което не е задължително прякото предаване, ефектен е и видеозаписът.”

В композиционно-съдържателно отношение наблюдаваните текстове се състоят от две основни части: 1. Създаване на установка за психотерапевтично въздействие и 2. Осъществяване на психотерапевтично въздействие.

В първата част Кашпировски описва възможните психични състояния на участниците в сеанса и евентуалните им реакции, фиксира точно йерархичните отношения между участниците в комуникативната ситуация, създава доверие в себе си и в онова, което извършва. С повишена честота на употреба в тази част са съществителните имена мисъл, усещане и чувство. Те се употребяват в единствено или множествено число. Използват се също така глаголите мисля, усещам и неговият синоним чувствам. На следващо място идват думите, означаващи емоционално-волеви състояния, части на човешкото тяло, действия, физически и физиологически състояния, конкретни усещания и емоционални реакции – активен, пасивен, очи, ръце, отворени, затворени, топлина, тежест, дирижирам, плача, смея се. Засилената употреба на тези думи не е случайна. За да се разбере нейната цел, е необходимо да се обърне внимание на контекста, в който са използвани посочените езикови единици. Думите мисъл, усещане и чувство се употребяват най-вече в изречения, означаващи повеля, указание, предупреждение, препоръка, разрешение. Ето няколко примера: “... можете да мислите за каквото си искате”; “Затова всеки нека се държи естествено – ако ви се мисли за миналото, мислете за миналото, ако вашите мисли са в бъдещето, нека да бъде така”; “Ако се опитвате да сподавите мислите си, ще настъпи неправилна реакция”; “..., можете да мислите по мой адрес всичко, каквото ви падне, дори нещо лошо” и т.н. Предоставил такава свобода на мисълта, Кашпировски в същото време я характеризира по следния начин: “Тоест вашата мисъл е игла, а вие сте конец, а мисълта е коварна, тя ще ви изпитва, а в някаква степен и мен.” Това речево поведение на психотерапевта разколебава дейността на съзнанието на адресата и открехва дверите на подсъзнанието. Кашпировски описва откровено действията си на сугестор и обозначава ясно каква цел преследва с тях: “И ето, аз сега малко ви отвличам от това. И ви водя по-нататък, все по-далече и по-далече отвеждам вашата мисъл, без да крия това, за да попадна във вашето подсъзнание.”

Интересно е също така, че той съветва многобройната си телевизионна аудитория да не търси последователност в неговите думи, защото той внушавал не чрез думи, а с целия арсенал от това, което били способни да възприемат очите и ушите на адресатите. Омаловажаването на сугестивната роля на словото е привидно, защото Кашпировски отклонява вниманието на участниците в сеанса само от когнитивните процеси, с които се асоциират вербалните послания. Но както е известно, словото “винаги носи в себе си повече информация, отколкото съзнанието ни е способно да извлече от него, тъй като в основата на нашите думи лежат нашите несъзнателни езикови установки”.[3] Ето защо психотерапевтът съсредоточава възприятията на адресатите върху себе си като говорещ човек. Така той ги поставя в синкретичната позиция на “слушащи” и “гледащи”, в резултат на което се активират едновременно и слуховите, и зрителните рецептори. Възприемането на фоносемантичните характеристики на речта се влияе от невербалните сигнали (мимика, поза, жестове, тон на гласа и пр.) и като цяло се увеличава степента на сензорното и емоционалното въздействие върху личността. В невролингвистиката е установено по експериментален път, че слуховите и зрителните рецептори фиксират минимални изменения на обекта, които не попадат в полето на ясното съзнание.[4] Тяхното отбелязване става по-късно на подсъзнателно равнище на човешката психика. Образно казано, Кашпировски съблича знаковата дреха на словото в коридора на езиковото съзнание и отваря вратата на неосветената стая на подсъзнанието, където словото влиза като енергия и действие, за да задвижи определени енергийни и информационни центрове, които генерират във възприятията на реципиентите единици от кода на подсъзнателното.

Думите от втората група, които бяха посочени по-горе, се употребяват в контекст, представляващ положителен оценъчен коментар на психотерапевта за съответното състояние, движение, реакции и пр.: “... – ето вашите очи се затвориха, някои от вас са като полумъгла. Това е добре. Вашите очи са отворени. Вие се смеете с глас, вие плачете – това също е добре” и т.н. По този начин на участниците в сеанса се внушава увереност, че всичко, което става с тях, е нормално, внушава се вяра в лечението и доверие в лечителя. Психотерапевтът умело подчинява назоваването на участниците в комуникативната ситуация на преследваната от него цел. Срв.: “Вие сте водени, а аз съм водещ по силата на моята компетентност в тази област.” Така Кашпировски утвърждава лидерската си позиция на сугестор. Двете еднокоренни лексеми – водени и водещ – пораждат асоциации за близост, увереност, сигурност, перспективност, които задълбочават изгражданото състояние на вглъбеност на адресатите.

Езиковите особености на втората част на текстовете се определя пряко от основната задача, която решава психотерапевтът. Те се изразяват в засилената употреба на: 1) перформативния глагол внушавам и съществителното име внушение; 2) множество императивни фрази, изискващи категорично психически или физически реакции от участниците в сеанса (“Усмихни се и направи това бързо!”; “Още веднъж ти внушавам и те заклинам: не ме подвеждай!”); 3) думи, означаващи морално-нравствени категории (добро, зло); 4) синоними, антоними, метафори, парадокси, каламбури, тавтологии, посредством които семантиката на текстовете се разколебава, става амбивалентна; 5) езикови единици, назоваващи психически или физиологически явления и процеси като положителни резултати от извършваната телевизионна психотерапия (възбуждане, саморегулация, резерв, разпадане, смилане, растеж и пр.); 6) апели към разум и спокойствие; 7) възклицателни изречения, реторични въпроси; 8) емпатични изрази – гаранции, например: “Ние всичко ще решим, ще стигнем до добри резултати, мнозина ще оздравеят, много от социалните проблеми ще се решат. И никакви последствия след нашия сеанс, никакво главоболие, защото нашите сеанси са призвани да ви избавят от него”.

Компонентът, който в най-голяма степен обуславя сугестивното въздействие на словото, е ритъмът. Той се постига с повторението на думи, словосъчетания или изречения; с използването на градацията и полисиндетона. Кашпировски употребява и някои типове изречения, структурирани по образец на изреченията в библейските текстове. Срв.: “Аз искам и там да цари спокойствие, и там да зарастват раните на тези, които са ги получили”; “И вие ще отвърнете с ясна, отчетлива реакция, и с обезболяване, и с изчезване на белезите, и с нормален сън”. Високочестотната употреба на съюза “и” е предпочитана в методиката на невролингвистичното програмиране.[5]

В края на втората част на разглежданите текстове Кашпировски въвежда броенето, уверявайки: “По време на броенето вашето състояние в известна степен ще се усили и ще се определи”. Използването на голям брой числителни от психотерапевта сродява неговите текстове с текстовете на класическата хипноза.[6] Кашпировски употребява активно думи и словосъчетания, които означават положителни психически състояния, предполагаеми резултати от оказаното психическо въздействие с едновременно назоваване на конкретни заболявания или отрицателни психически състояния (язва, полипи, тревоги и др.под.). Отново се акцентира върху вярата в предлаганото лечение и изобщо в благополучието на хората и обществото. Посочените акценти се постигат с многократното повтаряне на думите вяра, увереност, уверен.

В края на психотерапевтичния сеанс Кашпировски прави кратко описание на психическото, физиологическото и физическото състояние на адресатите, като пестеливо обяснява същността на реакциите, съпровождащи завършването на комуникацията. Последният акцент е върху активната работа, която организмът ще извършва по-нататък с или без участието на съзнанието на отделната личност: “Още съвсем мъничко ще бъдем заедно, а след това ще се разделим до следващата среща; по време на раздялата вашият организъм ще работи интензивно. Тази работа вие можете да усещате, но може и да не усещате, можете да чувствате, може и да не чувствате”.

По този начин Кашпировски затваря кръга на своето въздействие, след като в началото на сеанса е заявил: “Вие трябва да бъдете пасивни, аз искам да бъдете пасивни за краткото време на нашия сеанс, за да можете да бъдете активни след това, творчески да изпълнявате своята работа”. Между цитираното изречение и финалните думи текстовото пространство е заредено със смислова, емоционално-оценъчна и асоциативна енергия на употребяваните от Кашпировски вербални и невербални средства и похвати, посредством които се осъществява преход към подсъзнанието, а речта на психотерапевта се свързва със символиката на подсъзнателното, характеризираща се с “континуалност, метафоричност, емоционална окраска, парадоксалност, амбивалентност”.[7]

Заключение

Анализът на лингвистичните особености на петтях сугестивни текста показва, че Кашпировски знае как да използва езика, за да проникне в подсъзнанието на своите пациенти и да влияе върху техните установки в желаната от него посока.

Осъщественото изследване не е апология на метода на скандално популярния психотерапевт – днес са добре известни и отрицателните резултати от неговите телевизионни психотерапевтични сеанси. С това си проучване искаме най-вече да обърнем внимание върху следното.

През последните 13 години различни комуникативни източници оказват (преднамерено или непреднамерено) посредством словото и останалите семиотични системи смазващо негативно въздействие върху съзнанието и подсъзнанието на хората в България. Това поражда необходимостта от целенасочени и задълбочени изследвания в областта на сугестивната лингвистика, които могат да предложат теоретични разработки и методически решения за провеждане на потребната терапия на нашето общество.

Сугестивните резерви на езика са неизчерпаеми. Необходими са обаче знания за тях и умения от страна на отделната личност, за да може тя да ги използва ефективно, когато трябва да се защити от зловредни външни влияния и манипулации, за да постигне хармония със самата себе си, със света и хората около нея.

[1] Текстовете на Кашпировски ми бяха предоставени от г-н Пламен Абаджиев, за което му благодаря.

[2] Коломийцева О. А. Лингвистический аспект психотерапевтического воздействия А. М. Кашпировского. – В: Психотерапевтический и духовный феномен Кашпировского. Материалы І-й Украинской научно-практической конференции. Киев, 28-30 января, 1991, с.124.

[3] Шерозия А. Е. К проблеме сознания и бессознательного психического. Опыт интерпретации и изложения общей теории. ІІ, Тбилиси, 1973, с. 446.

[4] Лурия А. Р. Основные проблемы нейролингвистики. М., 1975, с. 87–88.

[5] Черепанова И. Дом колдуньи. Язык творческого Бессознательного. М., 1996, с. 282.

[6] Черепанова И. Цит. съч., с. 281.

[7] Коломийцева О. А. Цит. съч., с. 135.