Глаголи за смях в словашки и български език

ГЛАГОЛИ ЗА СМЯХ В СЛОВАШКИ И БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

THE VERBS WITH MEANING LAUGH IN SLOVAK AND BULGARIAN LANGUAGES

Обект на вниманието ни са глаголни лексеми в словашки и в български език, в чието семантично тълкуване присъства семата смях. Глаголите, които стоят в центъра на разглежданите субсистеми - smiať sa - смея се - имат общ праславянски корен, много висока фреквентност и в двата езика и се срещат във всички съвременни славянски езици с идентично значение[1]. Б. Хавранек предполага, че те са наследени още от праславянския период като рефлексивни[2], по-късно възвратният компонент се запазва в производните им форми, изградени по префиксален словообразователен модел[3] (срв: zasmiať sa, pousmiať sa, usmiať sa, vysmievať sa, posmievať sa, nasmiať sa, засмея се, разсмея се, посмея се, насмея се, надсмея се и т. н.), както и при синонимите им, маркирани с квалификаторите експр. и разг. (от типа ceriť sa, chachotať sa, chachtať sa, chechliť sa,chechtať sa, chichliť sa, chichotať sa, hahotať sa, hihúňať sa, pučiť sa, rehliť sa, rehotať sa, rehúňať sa, škerdiť sa, škeriť sa, uškierať sa, uškŕňať sa, vyškierať sa, zubiť sa и т. н.).

Тълкуването на основното значение на глаголите, обединени в тази субсистема, най-общо може да бъде представено така: Х изразява определено душевно състояние (най-често на радост, удоволствие) или отношение към някого (на симпатия, пренебрежение, ирония, присмех и т. н.) чрез смях. Това пределно общо определение подлежи на конкретизация при всяка от разглежданите лексеми и до голяма степен зависи както от конкретната езикова ситуация, така и от наличието или липсата на стилистичен маркер към тях.

Интересът ни към глаголите от тази група бе предизвикан от две обстоятелства. На първо място - от значителното количествено несъответствие между лексемите от разглежданите субсистеми в словашки и български език, което ясно се забелязва и без задълбочени анализи. Една бегла справка със синонимните речници на двата езика показва, че докато в българския синонимен речник срещу глагола смея се са отбелязани само три синонима: кикотя се, кискам се, хиля се,[4] в словашкия речник броят на синонимите на smiať sa е двадесет и девет: срв. ceriť sa, vycierať sa, zubiť sa, pučiť sa, škeriť sa, škerdiť sa, vyškierať sa, uškierať sa, uškŕňať sa, škľabiť sa, vyškľabovať sa, poškľabovať sa, chechotať sa, chechtať sa, chachotať sa, chachtať sa, hahotať sa, chechliť sa, rehotať sa, rehúňať sa, rehliť sa, rehniť sa, rehoniť sa, rehtať sa, chichotať sa, chichtať sa, chichúňať sa, chichútať sa, chichliť sa[5].

Това количествено несъответствие рефлектира и върху обема на разглежданата ЛСГ в двата езика. В български език към субсистемата Глаголи за смях се отнасят двадесет и три лексеми: закикотя се, закискам се, засмея се, захиля се, изсмея се, кикотя се, кискам се, надсмея се, насмея се, подсмивам се, подхилквам се, посмея се, поусмихна се, присмивам се, разкикотя се, разкискам се, разсмея се, смея се, усмихвам се, ухилвам се, хиля се, хихикам, хохотя, в словашки език техният брой е петдесет и две.

Срв: ceriť sa, chachotať sa, chachtať sa, chechliť sa, chechotať sa, chechtať sa, chichliť sa, chichotať sa, chichtať sa, chichúňať sa, chichútať sa, hahotať sa, hihúňať sa, nasmiať sa, obsmievať, pochechtávať sa, poškľabovať sa, posmievať sa, pousmiať sa, pučiť sa, rehliť sa, rehniť sa, rehoniť sa, rehotať sa, rehtať sa, rehúňať sa, rozchechotať sa, rozchechtať sa, rozchichotať sa, rozrehotať sa, škerdiť sa, škeriť sa, škľabiť sa, smiať sa, uškierať sa, uškľabiť sa, uškŕňať sa, uškrnúť sa, usmievať sa, vycierať sa, vyškierаť sa, vyškľabovať sa, vysmievať sa, zaceriť sa, zachechotať sa, zachichotať sa, zachlechtať sa, zarehliť sa, zaškeriť sa, zasmiať sa, zazubiť sa, zubiť sa[6].

Втората особеност, която заслужава специално внимание, е чувствителната асиметрия между разглежданите лексеми в двата езика по отношение на маркирането им със стилистичен квалификатор. В речника на българския език[7] единствено[8] срещу кискам се и кикотя се е отбелязан стилистичен маркер разг. (който е валиден и за производните им закикотя се, закискам се, разкикотя се, разкискам се). В словашки броят на експресивните лексеми значително надхвърля този на стилистично неутралните. С квалификатор експр. са маркирани четиридесет и четири лексеми (срв: ceriť sa, chachotať sa, chachtať sa, chechliť sa, chechotať sa, chechtať sa, chichliť sa, chichotať sa, chichtať sa, chichúňať sa, chichútať sa, hahotať sa, hihúňať sa, pochechtávať sa, poškľabovať sa, pučiť sa, rehliť sa, rehniť sa, rehoniť sa, rehotať sa, rehtať sa, rehúňať sa, rozchechotať sa, rozchechtať sa, rozchichotať sa, rozrehotať sa, škerdiť sa, škeriť sa, škľabiť sa, uškierať sa, uškľabiť sa, uškŕňať sa, uškrnúť sa, vycierať sa, vyškierаť sa, vyškľabovať sa, zaceriť sa, zachechotať sa, zachichotať sa, zachlechtať sa, zarehliť sa, zaškeriť sa, zazubiť sa, zubiť sa[9]), срещу осем стилистично неутрални (nasmiať sa, obsmievať, posmievať sa, pousmiať sa, smiať sa, usmievať sa, vysmievať sa, zasmiať sa).

Значителните различия по отношение както на количественото представяне на съпоставяните лексеми в двата езика, така и на стилистичните им характеристики, поставят най-малко два въпроса:

1. Как може да се обясни наличието на толкова много лексеми в словашки език, експлициращи семантиката смея се?

2. Какви проблеми, свързани с преводната еквивалентност при лексика от този тип, могат да се очакват?

Ще търсим отговор на тези въпроси, като целта ни е по-скоро да привлечем вниманието върху тази интересна проблематика, отколкото да я изчерпим.

По-горе бе отбелязано, че основната част от словашките Глаголи за смях са маркирани с квалификатор експресивност. Това обяснява появата им най-често в разговорната реч, в приятелска, неофициална среда на общуване[10]. Доколкото експресивният признак се свързва с определени чувства, емоции, отношения, конотации, трудно може да се избегне субективността при дефинирането на различните степени и нюанси на експресията при тези лексеми. Такова разграничение не се прави в лексикографските справочници[11] и зад общата квалификация експресивен глагол често се крие различна по интензитет и емоционална натовареност информация[12].

Трудностите, свързани с превода на тази лексика, се отнасят както до количественото несъответствие между експресивните лексеми в двата езика, така и до различния интензитет на експлицираната експресия. Наличието на толкова много лексеми в словашки език, експлициращи семантиката смея се, може да се обясни както с различната степен на експресивност, с която са натоварени, така и с допълнителната сема, имплицирана в семантичната им структура, която ще дефинираме като начин на смях. В зависимост от вариантите на тази сема се разграничават няколко лексикалносемантични реда.[13]

Първият включва лексеми, съдържащи сема деликатна ирония, присмех или спотаено злорадство - škeriť sa, škerdiť sa, uškrnúť sa, uškŕňať sa, zaškeriť sa (pod fúzy), uškeriť sa, vyškierať sa.[14]

Справката с единствения, сравнително пълен словашко - български речник[15], показва, че най-често срещаният преводен еквивалент на лексемите от този ред в български са глаголите хиля се, засмея се, разсмея се, усмихна се, ухиля се (срв.: škeriť sa, експр. хиля се; zaškeriť sa експр. - засмея се, разсмея се; uškeriť sa експр. - усмихна се, ухиля се). При последната лексема - vyškierať sa - е отбелязано единствено значението озъбвам се[16] и само при видовата двойка uškŕňať sa - uškrnúť sa семата начин на смях е самостоятелно експлицирана чрез модалното наречие подигравателно (срв. uškŕňať sa експр. - ухилвам се, хиля се, усмихвам се подигравателно; uškrnúť sa експр.- ухилвам се, хиля се, усмихвам се подигравателно).

Нито една от посочените като семантични съответствия лексеми (хиля се, засмея се, разсмея се, усмихна се, ухиля се) не е маркирана с квалификатор експр. в българските лексикографски справочници, а лексикографското тълкуване на хиля се има вида: смея се тихо или безгласно с полуотворени уста[17]. В тази дефиниция присъства сема начин на смях (тихо, безгласно), но тя съществено се различава от посочените по-горе семи, съдържащи се в семантичната структура на словашките лексеми (деликатна ирония, присмех или спотаено злорадство). Малко по-различно тълкуване на значението на хиля се е посочено в синонимния речник на българския език, където е отбелязано: хиля се - смея се безгласно, обикновено неуместно, глупаво, злорадо и под. Употребява се с груба отсянка. Уточнението обикновено е много съществено, защото в редица случаи семата начин на смях може да бъде представена с модално наречие - антоним на изброените.

Срв. напр. Той се хилеше добродушно. Хилеше се безгрижно. Ухили се многозначително. и т. н.

Посочените примери дават основание на твърдението, че в български език семата начин на смях при този глагол задължително трябва да бъде представена на повърхнинно равнище чрез модално наречие. При преводните еквиваленти на словашките лексеми от първи ред, тези наречия ще бъдат от типа: иронично, злобничко, подигравателно, присмехулно. Изборът на адекватната лексема, експлицираща семата начин на смях, в български зависи както от конкретната езикова ситуация, така и от индивидуалния усет на преводача. Квалификаторът експресивност при тези лексеми имплицира в себе си субективното отношение на говорещия, което е маркирано с негативен знак. В една условна скала, отчитаща степента и интензитета на негативния признак, тези лексеми ще бъдат разположени по-скоро в нейната долна част.

Относително по-високо в тази скала се намират лексемите, обединени във втория лексикалносемантичен ред, включващ глаголи, чиято семантична структура съдържа семата подигравателен, пренебрежителен, злорад смях: škľabiť sa, vyškľabovať sa, poškľabovať sa, uškľabоvať sa.

При съответствията им в български, отбелязани в двуезичния речник[18] (срв: škľabiť sa - хиля се, зъбя се, гримаснича; poškľabovať sa - хиля се, зъбя се, гримаснича; uškľabоvať sa - правя гримаси, хиля се подигравателно, присмивам се) единствено при uškľabоvať sa - семата начин на смях е самостоятелно експлицирана чрез модалното наречие подигравателно.

Тълкуването на семантиката на лексемите от втори ред, имащо вида: Х се смее пренебрежително, злорадо, подигравателно, като при това прави гримаси, не може са бъде представено синтетично (чрез една лексема) в български език. Експлицирането на това значение предполага глаголът за смях задължително да присъединява модално наречие от типа: злорадо, подигравателно, пренебрежително, злобно. В повечето случаи възможните съчетания глагол + наречие не съдържат експресията, имплицирана в словашкия глагол или интинзитетът й е значително по-слаб.

В третият ред се включват лексеми, неутрални към опозицията негативно - позитивно отношение на говорещия, изразено чрез избора на конкретния глагол за смях. Те могат да получат такъв маркер в конкретния текст, като това предполага присъединяване на модално наречие, уточняващо отношението му. (cрв.: Dievčence sa chichotali veselo. V kúte miestnosti sa zlomyseľne hahotali.). В семантичната им структура е имплицирана сема висок, буен, несдържан начин на смях (със звукоподражателен корен): chichotať sa, chichúňať sa, hihúňať sa, zachichotať sa, chichliť sa, hahotať sa, pochechtávať sa, rozchichotať sa, zachichotať sa, zachlechtať sa; (с корен -reh -, по аналогия с rehtať - цвиля): rehliť sa, zarehliť sa, rehotať sa, rehúňať sa, rehniť sa, rehoniť sa, rehtať sa.

Основната част от тези лексеми са образувани по звукоподражателен модел. Този е релевантен и за част от българските лексеми със значение смея се, но в двата езика се наблюдават формални различия, отнасящи се до фонетичната звукоподражателна основа на глагола. Срв. напр: chichotať sa - кискам се, смея се, кикотя се; chichúňať sa - хихикам, кискам се; hihúňať sa - кискам се, кикотя се; rozchechotať sa - разкикотя се, разкискам се; rozchichotať sa - разкикотя се, разкискам се; zachichotať sa - закискам се, закикотя се; zachichotať sa - закискам се, закикотя се; zachlechtať sa - закикотя се;

Фонетично сходство в глаголните основи се наблюдава единствено при лексемите хихикам, захихикам - chichotať sa, zachichotať sa, но тази формална близост не е свързана със семантично тъждество. Тълкуването на българската лексема хихикам може да се представи така: смея се тихо, на пресекулки и за кратко.[19] Словашкият й формален еквивалент експлицира семантиката - смея се с висок, несдържан, ситен смях[20] - и по значение е по-близък до лексемата кискам се. Семата висок, буен, несдържан начин на смях е имплицирана в семантичната структура на българската лексема кикотя се[21], но за разлика от словашките й еквиваленти, не е маркирана с квалификатор експр. Това налага за засилване на експресията тази сема да бъде самостоятелно експлицирана на повърхнинно равнище чрез наречия от типа: несдържано, неприлично, високо, силно, гръмогласно и т. н. в зависимост от контекста.

Лексемите от четвъртия ред включват сема смея се, показвайки зъбите си: ceriť sa, vycierať sa, zaceriť sa, zubiť sa.

От този ред само ceriť sa фигурира в двуезичния Словашко-български речник и българското й съответствие е представено така: ceriť sa - показвам си зъбите, усмихвам се.

Описателното представяне на значението до голяма степен неутрализира експресията, с която е натоварена лексемата в изходния език. Това предполага да бъдат потърсени други възможности за представяне на значението й от типа: ухиля се, оголвайки зъбите си; захиля се, оголвайки зъбите си и т. н., като в определени контексти семата начин на смях в български изобщо не се експлицира (срв.: Za chrbtom sa mu ceria. Хилят се зад гърба му.).

Накрая ще се спрем на някои от по-интересните семантични отношения между лексемите zubiť sa - зъбя се, които имат общ генезис и запазено значително външно сходство. Това, което свързва двете лексеми, освен общия корен и формалната близост, е задължителната поява на стилистичен квалификатор (експр.). Най-общо семантиката им може да бъде представена така: Х изразява активно действие, резултат от определено душевно състояние, но в двата езика се наблюдават различия при дефинирането на семата душевно състояние. В тълкуването на словашката лексема то е с позитивен маркер и значението й може да се представи така: Х се смее (показвайки зъбите си).

Срв.: 1. Natešený sa zubil.

Радостен се хилеше.

2. Zubí sa na každého.

Хили се на всеки.

3. Zubil sa nám do očí.

Смееше ни се в очите. Хилеше ни се в очите.

В третия пример от пропозициите би могло да се изчете и значението `Х ни се присмива, Х ни се подиграва`, но появата на сема негативно отношение предполага един по-широк контекст и този признак не е задължително имплициран в структурата на лексемата.

В семантиката на българската лексема семата душевно състояние е с негативен знак. Тълкуването на значението й може да се представи така: Х проявява враждебност (недружелюбни чувства) към У.

Срв.: Зъби се на всеки.= Проявява към всеки враждебност.

Зъбеше ни се в очите. = Проявяваше открита враждебност към нас.

Лексемата зъбя се в български език би могла да изразява и значението, което отбелязахме при словашкия й формален еквивалент в пропозиции от типа:

Срв.: Какво така ми се зъбиш, какво толкова весело има?

И в този случай тя е маркирана с висока експресивност и разговорност, но за да се изчете това значение е задължителна и втората пропозиция - Какво толкова весело има? - или други текстови маркери, насочващи към конкретната комуникативна ситуация. В противен случай Какво така ми се зъбиш? се тълкува като въпрос, свързан с враждебно или агресивно поведение.

Сравнително по-рядко zubiť sa може да се срещне и в значението сърдя се, ядосвам се, гневя се. Появата й също е маркирана с висока експресия и предполага по-широк контекст, в рамките на който да се изчете тази семантика, доколкото фреквентността на първото посочено значение е значително по-висока.

Наблюденията, представени по-горе, са в основата на няколко извода.

1. В центъра на ЛСГ Глаголи за смях в словашки и български език се намират лексеми с общ генезис, пазещи във висока степен формалното и семантично сходство помежду си (срв.: smiať sa - смея се).

2. В двата езика са запазени общи словообразователни модели, определящи значителната близост при част от производните лексеми на smiať sa - смея се както на формално, така и на семантично равнище (срв. zasmiať sa - засмея се; nasmiať sa - насмея се; pousmiať sa - поусмихна се; usmiať sa - усмихна се, vysmievať sa, posmievať sa - присмивам се и т. н.)

3. И в двата езика част от лексемите са изградени по сходен звукоподражателен модел. Различията, които се наблюдават, се отнасят до фонетичната звукоподражателна основа на глагола, като там, където е налице формално сходство, то не е свързано със семантично тъждество.

4. Най-значителна асиметрия в двата езика се наблюдава по отношение на количеството и интензитета на експресивните лексеми, носители на семантиката смея се. В словашки език техният брой е неколкократно по-голям, интензитетът на експлицираната експресия е значително по-висок, което определя и основните трудности, свързани с откриването на адекватните им преводни еквиваленти на български.

5. Значителното количествено несъответствие между глаголите за смях в двата езика може да бъде обяснено с различния модел на представяне на семата начин на смях в словашки и в български. За словашки език той може да бъде определен като синтетичен, тази сема задължително присъства в семантичната структура на лексемата и самостоятелното й експлициране на повърхнинно равнище не е облигаторно (което не изключва възможността да бъде представена и чрез модално наречие, срв. напр. Zlomyseľne sa uškierajú. Posmešne sa uškierajú и т.н.). За български език условно ще определим този модел като аналитичен, при което семата начин на смях при превод от словашки на български намира самостоятелна експликация чрез модални наречия от типа: злобно, злобничко, гърлено, високо, злорадо, зловещо, коварно, арогантно, иронично, подигравателно, присмехулно и т. н., като целта е със съчетанието да се постигне част от експресията, имплицирана в семантиката на словашкия глагол.

Направените изводи и разсъждения не изчерпват проблематиката, свързана с тази интересна ЛСГ. Разглеждането на отделните лексеми в различни типове контексти, както и сравняването на преводни текстове от словашки на български език и обратно, биха довели и до други заключения, от значение както за преводаческата, така и за лексикографската практика.

Библиография:

1. Буров 1994: Ст. Буров и кол. - Съвременен тълковен речник на българския език с илюстрации и приложения. Велико Търново, 1994.

2. Български тълковен речник, Изд на БАН, 1993.

3. Димитрова, Спасова 1994: Димитрова, М., Спасова, А.- Синонимен речник на съвременния български книжовен език. Изд. на БАН, София, 1994.

4. Иванова-Шалингова 1966: Ivanová-Šalingová, M. - Štylistické kvalifikátory v slovníku slovenského jazyka. In: Slovenská reč 3, (31) 1966, с.147-149.

5. Писарчикова 2000: Pisárčíková, M. Synonymický slovník slovenčiny, 2000.

6. Речник на българския език, т.7, Изд на БАН, 1993.

7. Секанинова 1983: Секанинова, Е.- Глаголый с ядерной семой "приобретать знания". В: Ruštinár, 2, 1983, с. 7.

8. Фасмер 1987: Фасмер, М. - Этимологический словарь русского языка, Москва, 1987, т. ІІІ.

9. Хавранек 1928: Havránek, B. - Genera verbi v slovanských jazycích, 1928, s. 120.

10. Кратък речник на словашкия език 1997: Krátky slovník slovenského jazyka 1997.

[1] Вж. М. Фасмер - Этимологический словарь русского языка, Москва, 1987, т. ІІІ.

[2] Вж. B. Havránek - Genera verbi v slovanských jazycích, 1928, s. 120.

[3] При част от тях става въпрос за аспектуални различия, но доколкото приемаме, че категорията вид е лексикално-граматична, промяната на вида в повечето от разглежданите примери е съпроводена и с различна по степен семантична диференциация.

[4] М. Димитрова, А. Спасова - Синонимен речник на съвременния български книжовен език. Изд. на БАН, София, 1994.

[5] Вж.: Pisárčíková, M. Synonymický slovník slovenčiny, 2000.

[6] Тези групи имат отворен характер, в тях са включени само лексеми, намерили лексикографско отражение.

[7] Вж. Речник на българския език, т.7, Изд на БАН, 1993, също и Български тълковен речник, Изд на БАН, 1993.

[8] В Синонимен речник на съвременния български книжовен език. Изд. на БАН, София, 1994 срещу хиля се също е отбелязано, че има "разговорен характер".

[9] Вж.: Pisárčíková, M. Synonymický slovník slovenčiny, 2000.

[10] Част от словашката експресивна лексика е представена само в Synonymický slovník slovenčiny, 2000 и не се среща в KSSJ, 1997.

[11] Това не е и възможно в много от случаите.

[12] За дискусията, свързана с характера и вида стилистични квалификатори в речника на словашкия език виж. M. Ivanová-Šalingová - Štylistické kvalifikátory v slovníku slovenského jazyka. In: Slovenská reč 3, (31) 1966, с.147-149.

[13] Лексикалносемантичният ред (ЛСР) е близък до синонимния, но не е тъждествен с него. Лексемите се обединяват в един ред въз основа на общи диференциални семи. Вж. Е. Секанинова - Глаголый с ядерной семой "приобретать знания". В: Ruštinár, 2, 1983, с. 7.

[15] Slovensko - bulharský slovník, Словашко - български речник, 1970.

[16] Вж. Slovensko - bulharský slovník, Словашко - български речник, 1970.

[17] Български тълковен речник, Изд. на БАН, 1993.

[18] Slovensko - bulharský slovník, Словашко - български речник, 1970.

[19] Ст. Буров и кол. - Съвременен тълковен речник на българския език с илюстрации и приложения. Велико Търново, 1994.

[21] Срв:. кикотя се - смея се силно, без да спазвам мярка, неприлично. Български тълковен речник, Изд. на БАН, 1993.