За дистрибуцията на прилагателни с общ корен в някои съвременни славянски езици

/върху материал от словашки, хърватски и български език/

 

 Самостоятелният развой на славянските езици е предпоставка за редица различия в семантиката и съчетаемостта на голяма част от общославянската лексика[1]. И докато на лексемите, запазили формално /външно/ сходство, познати като апроксимати, фалшиви приятели на преводача, zradná slova[2] и т.н. е отделено немалко внимание в специализираната литература, то проблемът, свързан с дистрибуцията на тази лексика, остава донякъде периферен. Това важи най-вече в случаите, когато на външното сходство съответства и сходна семантика. В същото време тези лексеми  създават често проблеми при превод и при усвояването на съответния език като чужд, доколкото еднаквата семантика не винаги означава и еднаква съчетаемост. Излизаме от убеждението, че съпоставки от този тип дават възможност, от една страна, да се разкрият интересни особености в семантиката на анализираните лексеми, които при едноезиковото изследване често могат да останат незабелязани, от друга – обръщат внимание върху факти, пряко свързани с процеса на чуждоезиковото обучение /при което понякога вниманието се концентрира върху представяне на значението на отделна лексема, без да се държи сметка за възможните й дистрибуции/. Без да си поставяме за задача да изчерпим темата, ще илюстрираме тази интересна проблематика върху материал от три славянски езика-словашки, хърватски и български.

 Значението на прилагателните /в сравнение с някои други части на речта/ в много по-голяма степен е зависимо от семантиката на лексемата, с която се свързват, и това има обяснение в семантичната несамостоятелност на този клас имена. Те притежават валентност, която при реализацията им задължително се запълва от определени предметни имена и затова винаги трябва да се разглеждат в контекст, включващ предмета, на който се приписва изразяваният от прилагателното признак /Липовска, 1991, 103стр./. Този факт определя избрания  подход на анализ в настоящата работа и използваните методи. Ако разгледаме прилагателните като предикативи, приписващи определени признаци на предмета, то тези признаци зависят и се определят до голяма степен и от семантичната характеристика на самия предмет /Х/. Това предполага при промяна на семантичната структура на Х да настъпят различия и в семантиката на признака, който му е приписван. С оглед ограничения обем на доклада ще илюстрираме само част от проблемите, свързани с дистрибуцията на този тип лексика, като наблюденията и изводите ще бъдат правени върху прилагателни с много висока фреквентност  и в трите езика. Няма да бъдат разглеждани подробно случаите, когато на общата семантика съответства и еднаква дистрибуция /макар че те в повечето случаи са доминиращи/. Това би отнело твърде много време и място, от една страна, а от друга – ще се отклоним от конкретно поставената цел – да илюстрираме някои различия в дистрибуцията, които най-често водят до грешки и създават трудности при усвояване на съответния родствен език. Тук ще бъдат представени най-общо основните значения и  дистрибуцията на прилагателните: dobrý - dobar – добър, zlý- zao- зъл, tvrdý – tvrd -твърд.

 1.1.Dobrý /сл/.- dobar /хв/. – добър/бг./

Може да се предположи, че това прилагателно се отнася към най-старите пластове праславянска лексика, доказателство за което е както фактът, че се пази във всички съвременни славянски езици с много висока фреквентност, така и принадлежността му към. т.нар. оценъчна лексика. Появата на този тип лексика е свързана с изграждането на субективната картина на света, с формирането на ценностната система на носителите на езика, с необходимостта определени качества, признаци, стойности, действия да бъдат дефинирани и разположени в позитивната, неутралната или негативната част на оценъчната скала. И в трите езика прилагателното  е натоварено с твърде много значения, в зависимост от контекста, в който се намира, но във всички тях задължително присъства семата “позитивна оценка на приписвания признак”. Различията, които се наблюдават в съчетаемостта на това прилагателно в някои от съпоставяните езици, се свързват с трансформацията на семата “качествена оценка на приписвания признак” в посока към “количествена оценка на приписвания признак”.

Основните значения, в които е налице семата “позитивна качествена оценка на приписвания признак” напълно се дублират в трите езика и имат идентична дистрибуция.

Срв. Dobrý človek, dobar čovjek, добър човек - с тълкуване “мил, сърдечен, отзивчив, благ”

dobré dieťa, dobro dijete, добро дете – със значение “ послушно, мило, сърдечно”

dobrý žak, dobrý študent, dobar student, dobar đak - добър ученик, добър студент със значение “прилежен, ученолюбив, старателен”

dobrý lekár, dobar liječnik, добър лекар със значение “способен, квалифициран, опитен, подготвен”

dobrý priateľ, dobar prijatelj, добър приятел със значение “ верен, надежден, истински”

dobrý občan, dobar građanin, добър гражданин със значение “ лоялен към държавата”

dobrý muž , dobrá žena, dobar muž, dobra žena,  добър мъж, добра жена със значение “грижовен/а/, всеотдаен/а/ към семейството”. Тази семантика се определя от отношенията на синонимия между лексемите мъж /лице от мъжки пол/ – съпруг, жена /лице от женски пол/ – съпруга в словашки и в български език. В хърватски тази синонимия е налице само при двойката жена – съпруга, докато лексемата мъж има само само едно значение -съпруг. Семантичният еквивалент на лице от мъжки пол е muškarac И в трите езика в съчетанието dobrá žena прилагателното може да експлицира и семата “позитивна психическа оценка” -  мила, сърдечна, отзивчива, без тези качества задължително да са свързани с физическа привлекателност.  В хърватски език, освен посочените значения, в определени ситуации dobra в съчетанието dobra žena, може да означава и “позитивна физическа оценка” – dobrá žena = хубава, привлекателна, симпатична жена.

dobrá rodina, dobra obitelj, добро семейство със значение “задружно, сплотено, със сърдечни отношения между членовете му и добро възпитавние” в словашки и български език. В хърватски тълкуването на това съчетание е: “семейство, което се ползва с добро име в обществото”.

С идентично значение представеното съчетание се среща и в български език, но изисква различен контекст.

Да разгледаме изреченията:

1.Зная, че те са добро семейство.

2.Той произхожда от добро семейство

Значението “задружно, сплотено, с добри отношения между членовете му” се експлицира в първия пример, където съчетанието добро семейство е във функцията на предикатив. В 2. тълкуването на съчетанието има значение “семейство, което се ползва с добро име в обществото, което има висок обществен статус”. Семите “задружно, сплотено” имплицитно могат да се съдържат в това тълкуване /без да са задължителни/, но на преден план излиза оценката на обществото, включваща допълнителни семи като обществено положение, престиж, образованост, финансов статус и т.н.” В хърватски език тази диференциация в тълкуването на значението не се наблюдава.

Всички “предмети”, в изброените случаи, на които е приписван признакът добър, притежават семите /одушевеност+/ и /персоналност+/. При промяна на семантичната им характеристика се наблюдават различия в семантиката и дистрибуцията на добър, които сближават словашки и хърватски език и ги отдалечават от български. Ще използваме принципите на компонентния анализ и  ще разгледаме  предмета /Х/, на който се приписва съответния признак, като съвкупност от съществени диференциални признаци /семи/[3] /от типа одушевеност, персоналност, множественост, конкретност и т. н. /. Те не изчерпват изцяло съответното значение на Х, но този подход дава възможност сравнително еднозначно да се разграничат отделните значения, изграждащи семантичната му структура, /като при един по-нататъшен детайлен анализ това диференциране може да се презицира/.

1.Dobrý Х, Х е маркиран със семите /одуш.-/, /перс.-/, /конкр.+/ / мярка+/.

На тази семантична характеристика на предмета отговарят съчетания от типа:

Dobar kilometar, dobar metar, dobar milimetar в хърватски език

Dobrý kilometr, dobrý metr, dobrý milimetr в словашки. В този случай добър изразява количествена семантика и означава “повече от изразяваната от Х мерна единица”. Семата “позитивна качествена оценка” се е трансформирала в “количествена оценка” на мерни единици за повърхност. Съответният еквивалент в български език е наречие за количество и степен:  повече от километър, повече от метър, повече от милиметър.

2.Dobrý Х, където Х /одуш.-/, /перс.-/, /абстр.+/ / мярка+/

Тук се включват случаите, когато количествената оценка се отнася до абстрактното понятие време и добър експлицира семантиката “повече от изразяваното от Х време” .

Срв. dobra dva sata /hoda/, dobré dve hodini

Má dobrých 50 rokov . В български език това значение се изразява с наречията повече, над– повече от два часа /ходене/, над два часа /ходене/,

Има над 50 години, има повече от 50 години

3.Следващият случай на асиметрия в дистрибуцията на добър се наблюдава, когато  Х е маркиран с признаците /одуш.-/, /перс.-/, /конкр.+/, /парц.+/, където / парц.+ / представя семата част от цяло.

Примери за това значение откриваме в словашки  и в хърватски език - dobrý kus chleba, dobar komad kruha, dobar dio života, където добър има значение  “значително количество на отделената част от цялото”. Съответният семантичен еквивалент в български език са прилагателните порядъчен, голяма /част/,  значителна /част/.

Порядъчно парче хляб, голяма част от живота, значителна част от живота.

4.Преходът от качествена в количествена оценка на приписвания признак в български език се наблюдава в примери от типа:

Той получава добри пари, добра заплата, добро възнаграждение, където добър изразява значението “количество, повече от необходимото”, “количество, повече от достатъчното”. Но в този случай по-скоро би могло да се говори за съчетаване и едновременно изразяване на семите качествена и количествена оценка. Основание за този извод ни дава фактът, че синоними на добър в посочените съчетания могат да бъдат прилагателни, изразяващи както количествена, така и качествена оценка.

Срв. . Той взема добра заплата = Той взема голяма заплата = Той взема хубава заплата. Той взема добро възнаграждение =Той взема голямо възнаграждение = Той взема хубаво възнаграждение.

Със същото значение и аналогична дистрибуция разглежданите съчетания се срещат и в словашки, и в хърватски език. Má dobrý zárobok/ dobrý plat,  ima dobru plaću /veliku/lijepu plaću.  Má velký/pekný zárobok, velký/pekný plat.

 И в четирите разгледани случая количественият признак съдържа и семата “приблизителност, непрецизна количествена определеност”.

Тук няма да бъдат разгледани различните видове устойчиви съчетания и сравнения, които съдържат в състава си “добър”. Те са достатъчно многобройни, за да можем да ги представим и достатъчно интересни, за да бъдат анализирани в  самостоятелно изследване.

Следващото прилагателно, на което ще спрем вниманието си е zlý - zao- зъл. В речника на словашкия книжовен език прилагателното зъл е дефинирано като антоним на добър. Това обяснява много по-високата му фреквентност в сравнение с български и до голяма степен и с хърватски. Можем да говорим за частично съвпадение на семантиката му в трите езика, в резултат на което в случаите, когато е налице идентична дистрибуция, преводните му еквиваленти не съвпадат. И в трите езика в основното значение на прилагателното задължително се включва семата “негативна оценка на приписвания признак”.  Различията се определят от степента на интензивност на тази оценка. В хърватски и в български език доминиращи са случаите, когато признакът, приписван от прилагателното зъл изисква предмет, притежаващ семата /одушев.+/ - зъл човек, зъл неприятел, зъл съсед,зло куче /това включва и случаите на метонимия от типа /зли очи, зъл поглед, зла усмивка/. В  семантиката на прилагателното задължително присъстват семите “прекомерна степен на негативната оценка“,“силен интензитет на негативната оценка“. В словашки език тази сема отсъства, което дава възможност за много по-широката дистрибуция на zlý. Фактът, че в южнославянските езици прилагателното зъл до голяма степен се свързва с представата за одушевен субект /с изключение на няколко изолирани случаи, в които предметът е неодушевен и абстрактен, в  примери от типа – зли времена, зла доба, зли намерения, зли помисли, които много често са стилистично маркирани/, определя невъзможността то да се срещне в съчетание с предмет, притежаващ семите /одуш.-/ ,/конкр.+/. Такива примери в словашки език се срещат много често.

Срв.:zlá strava, zlý prepis, zlá cesta, zlý film, zlý plat a t.d.

Съответният преводен еквивалент на прилагателното в хърватски и в български е лош/loš –-  loša hrana, loš prijepis, loš put, loš film, loša plaća, лоша храна, лош препис, лош път, лош филм, лоша заплата. В словашки език в съчетание с разглежданото прилагателно влизат и  множество абстрактни съществителни. Срв. напр. zlý výsledok, zlá nálada, zlý dojem, zlý sen, zlé znamenie a t.d.  Във всички тези съчетания преводният еквивалент в двата южнославянски езика е прилагателното loš/ лош – loš rezultat- лош резултат, loše raspoloženje-лошо настроение, loš dojam - лошо впечатление, loš san- лош сън, loš znak- лош знак.

Интересна  семантична   асиметрия в се наблюдава в съчетанията zlý oči, zle oči, зли очи. Доколкото в случая можем да говорим за метонимия, прилагателното запазва представените по-горе определения. В словашки то има тълкуване нелюбезни, неприветливи, немили, недобри / очи/,  в хърватски и в български –жестоки, изпълнен с ненавист и злоба / очи/. По-горе посочихме, че семантичен еквивалент на zlý в хърватски и в български език е лексемата loš/лош. За посоченото съчетание това е валидно само в български език  срв. лоши очи/, докато в хърватски се наблюдава трансформация на признака, приписван от прилагателното. В словашки и в български език е налице общо значение негативна оценка на психически качества, като интензитетът и степента на тази оценка в двата езика е различен. В хърватски значението се е придвижило в посока към оценка на физически качества на определяния предмет и съчетанието loše oči експлицира значение не добре виждащи, слабо виждащи очи, развалени очи.

Ако не се имат предвид посочените семантични различия между словашки език от една страна и хърватски и български, от друга, би могло да се стигне до езиково недоразумение или до неточен превод под влияние на родния език в редица случаи. Един от тях е представеният по-долу, когато предметът, на който е приписван негативният признак, е маркиран със семите  /одуш.+/, /перс.+/, /институц.+ / /профес.+/.

Тук се отнасят имена, свързани с професии и институции от типа на учител, лекар, министър, директор и т.н.

В съчетанията zlý učiteľ, zlý lekár, zlý riaditeľ  в словашки език прилагателното има тълкуване неквалифициран, неспособен, неподготвен, неопитен. Семантичният му еквивалент в хърватски и в български език е loš/ лош – loš učitelj- лош учител, loš liječnik- лош лекар, loš ravnatelj- лош директор. И в двата южнославянски езика съществуват аналогични на словашките съчетания -зъл учител,  зъл лекар, зъл директор и т.н., но те изразяват различно значение. Семите /институц.+ / /профес.+/ в семантичната характеристика на определяния предмет напълно се неутрализират и релевантни остават само първите две  /одуш.+/, /перс.+/. Това определя отношенията на пълна семантична еквивалентност между посочените съчетания и съчетанията zao čovjek, зъл човек. Тълкуването на прилагателното e – жесток, коравосърдечен, изпълнен с ненавист и злоба. Професионалната характеристика на съответния субект би могла да бъде и положителна /това може да се подчертае в един по-широк контекст/, но в семантиката на прилагателното липсва всякаква информация, свързана с квалификацията и професионализма му.

Вече беше посочено, че в речниците на словашки език прилагателното zlý се разглежда като антоним на dobrý. Трябва да направим уточнението, че  отношенията на антонимия между тях са валидни само за случаите, когато двете прилагателни експлицират семата “качествена оценка на приписвания признак”, като тази оценка съответно може да бъде позитивна или негативна. При трансформация на семата от качествена в количествена оценка, отношенията на антонимия се разпадат, което определя невъзможността  в словашки език да съществуват и да се употребяват съчетания от типа *zlé dve hodini, със значение по-малко от два часа, *má zlých 50 rokov със значение по-малко от 50 години, *zlý kus chleba, със значение малко парче хляб.

Антонимните отношения се запазват единствено в съчетанията dobrý zárobok - zlý zárobok, dobrý plat- zlý plat, но това би могло да се обясни с посочения по-горе факт, че при този тип съчетания се наблюдава комбиниране и едновременно експлициране на семите количествена и качествена оценка.

Последното прилагателно, върху чиято семантика и дистрибуция ще спрем вниманието си е tvrdý, tvrd, твърд.

Основното значение на това прилагателно може да се представи така: който не променя формата и размера си, kойто не се променя лесно при натиск и трудно се поддава на обработка. За да експлицира тази семантика, прилагателното трябва да приписва съответния признак на предмет /Х/, маркиран със семите /одуш.-/, /перс.-/, /конкр.+/, /вещество+/.  Тук се отнасят съчетания от типа tvrdé  drevo, tvrdý kov, tvrdá podložka, tvrdý chleb, tvrdý oriešok в словашки език,, tvrdo drvo, tvrd metal, tvrda podloga, tvrd kruh, tvrd orah в хърватски, твърдо дърво, твърд метал, твърда подложка, твърд хляб, твърд орех в български. В представените случаи прилагателното има идентична семантика и дистрибуция и в трите езика. Различия се наблюдават при промяна на семантичните характеристики на предмета /Х/. Да разгледаме следните случаи:

1. / Х/ /одуш.-/, /перс.-/, /конкр.+/ /вещество-/.

На тази характеристика отговарят съществителни от типа – съдба, сън, действителност,  произношение, климат, работа, тренировка, наказание, бой, норми, които в словашки език последователно влизат в дистрибуция с прилагателното tvrdý.

 Срв. tvrdý osud, tvrdý spánok, tvrdá skutočnosť, tvrdá výslovnosť, tvrdé podnebie, tvrdá práca,  tvrdý tréning,  tvrdý trest, tvrdý boj, tvrdé normi, tvrdé spoluhlásky, tvrdé skloňovanie.

Семантиката на прилагателните в изброените съчетания не може да се представи с единно тълкуване и различията в значенията им най-ясно се виждат при съпоставката със съответните семантични еквиваленти в останалите два езика.

Дистрибуцията на tvrdý в български се запазва само в съчетанията tvrdá výslovnosť,  tvrdé spoluhlásky, tvrdé skloňovanie, tvrdé normi, като в първите три случая става въпрос за лингвистична терминология, където твърд е синоним на непалатален /твърдо произношение, твърдо склонение, твърди съгласни/. В хърватски език тази дистрибуция не се наблюдава, в съответната  терминология се използват лексемите nepalatalan / nenepčan.  В последния пример -tvrdé normi- на еднаквата дистрибуция съответства различно значение. В словашки тълкуването на съчетанието tvrdá norma е „тежка, уморителна, трудно достижима“, докато в български то има значение „точно определена, постоянна, непроменлива“ норма. В останалите съчетания tvrdý има няколко възможни семантични еквивалента в български език: тежък, суров, жесток,  дълбок.

Срв. tvrdý osud- жестока, сурова съдба, tvrdý spánok –дълбок сън, tvrdá skutočnosť- тежка действителност,  tvrdé podnebie –суров климат, tvrdá práca –тежка работа, tvrdý tréning- тежка тренировка, tvrdý trest – тежъко, сурово наказание, tvrdý boj –тежък бой.

По отношение на дистрибуцията на твърд в разглежданите примери хърватски език заема междинно място между словашки и български. Част от съчетанията в този език са идентични със срещаните в словашки. Срв. tvrdý život, tvrdý spánok – tvrd san, tvrd život, но доминират случаите, в които семантичен еквивалент на tvrdý е прилагателното тежък, сближаващо семантичните еквиваленти в хърватски и  в български език:

тежка работа – težak rad, тежка присъда - teška presuda, тежка съдба – teška sudbina, тежка действителност- teška stvarnost, суров климат- surova klima a t.d.

2./ В случаите, когато предметът /Х/ притежава семите /одуш.-/, /перс.-/, /конкр.+/, /течност+/ е налице сходство между дистрибуцията на прилагателното в български и словашки език, докато в хърватски то има различен семантичен еквивалент:

tvrdý nápoj, tvrdý alkochol -твърди напитки, твърд алкохол = концентрирани алкохолни напитки, съдържащи висок градус. В хърватски език в тази дистрибуция се среща лексемата žestok – žestoka pića.

Интересни семантични разминавания в семантиката на това прилагателно се наблюдават, когато то се приписва на предмет /субект/, притежаващ признаците /одуш.+/ и /перс.+/  / в тази група се включват и различните случаи на метонимия/.

Съчетания твърд човек, твърд поглед, твърд израз на лицето, които имат еднаква дистрибуция в трите езика, експлицират различна семантика. В словашки и в хърватски език доминантна е семата ”негативна качествена оценка на приписвания признак”, докато в български тя има позитивен знак и това определя и различните тълкувания на прилагателното.

 В словашки и в хърватски - tvrdý človek = безчувствен, строг, непристъпен..

В български - твърд човек = силен, непоколебим, решителен, смел, издържлив.

Разбира се, в определен контекст, при определени социолингвистични условия,  в словашки и в хърватски език семата ”негативна оценка” може да се неутрализира и прилагателното да приписва  позитивен признак на предмета, или степента на негативност да бъде смекчена.

Като изолиран случай тук може да се представи и съчетанието твърд електорат, където предметът, на който се приписва признака, освен семите /одуш.+/ и /персон.+/, задължително притежава семата /множ.+/.

В подобна дистрибуция прилагателното се среща в български език и изразява значенията: сигурен, постоянен, непроменлив.

Примерите, от типа на разгледаните, могат да бъдат многократно умножени[4], но и представените тук са достатъчни, за да подскажат необходимостта от създаването на валентни речници не само за глаголните форми, но и за останалите класове думи. Доминиращият на този етап вербоцентристки подход в лингвистиката към проблемите на дистрибуцията и валентността до известна степен води до пренебрегване на тази проблематика. Това е  още по-належащо при генетически родствени езици като славянските, където голяма част от общославянския речников фонд пази формално и семантично сходство, на което много често отговаря асиметрична дистрибуция. 

 


[1] Под общославянска лексика в случая имаме предвид лексика, пазеща общи праславянски коренни морфеми.

[2] За различията в терминологията при назоваването на този тип лексика вж. напр. Marta Karpaczeva, Chriska Symeonova, Emil Tokarz, 1994 Pułapki leksykalne. Słownik aproksimatów polsko-bułgarskich. Katowice

[3] Под термина семантически диференциален признак /сема/, разбираме минимална единица смисъл, изграждаща  значението на дадена лексема.

[4] Бих искала да изкажа искрената си благодарност на д-р Мария Добрикова за оказаната ми помош при уточняване значенията на словашките примери, както и за превода на текста на словашки език, а също така и благодарността си към Милвия Гулешич, която ми помогна при уточняване на значенията в примерите от хърватски език.