За преподаването на български език паралелно с друг южнославянски език

За преподаването на български език паралелно с друг южнославянски език

(Проблеми на интерференцията и съпоставителното езикознание)

В теорията на чуждоезиковото обучение под интерференция най-често се разбира нарушаване на нормите при използване на чужд език под влияние на родния или под влияние на други явления от съответния чужд език[1]. Вайнрайх отбелязва, че интерференцията предполага преустройство на първоначалния езиков модел в резултат на включването на чуждоезикови елементи в него, преди всичко във фонологичната му система, до голяма степен в морфологията и синтаксиса, както и в лексиката[2]. Задачата ми тук няма да бъде да разглеждам от теоретична гледна точка това явление[3], още повече, че интерференцията, за която ще стане дума, е от по-специфичен тип и сравнително слабо проучена.

Интересът ми към тази тема бе продиктуван от възможността няколко години да преподавам в катедрата по Славянски филологии на Братиславския университет на студенти от специалност Български и хърватски език, където се подготвят преводачи по изучаваните езици.

Наред с редицата предимства, които дава изучаването на близкородствени езици[4], пред преподаващия съответния южнославянски език възникват и някои нови и специфични проблеми. Ако приемем, че интерференцията е неизбежно явление, съпътстващо процеса на езиково обучение, особено в началния му етап, в случая имаме основание да очакваме особен тип комбинирано взаимовлияние: словашки - български, словашки - хърватски, хърватски - български, български -хърватски език. Фактът, че по-голяма част от студентите в тази специалност бяха завършили славянска гимназия с профил хърватски език, дава основание да се предположи силно влияние на позната им вече система на един южнославянски език при усвояването на нов език от същата група. Факторът, който Реформатски много точно дефинира като "провокираща близост"[5] в този случай има двустранни измерения.

Преподаването на български език в такава ситуация предполага специфичен тип подготовка и методика, отчитаща това тристранно взаимодействие. Преустройството на първоначалния езиков модел, за което говори Вайнрайх, в този случай е свързано с успоредно и независимо включване на чужди езикови елементи от два близки езика от една и съща група. Интерес представлява въпросът как би изглеждала тази междинна система, която се изгражда в съзнанието на изучаващите езика[6]. Успешното усвояване на българския език в такъв контекст до голяма степен зависи от предварителното прогнозиране на основните трудности и проблеми, които могат да възникнат в резултат от взаимодействието между трите езикови системи. Този подход, познат още като априорен[7], се основава на конфронтационния анализ, като целта е да се откроят онези различия, които могат да са предпоставка за потенциални грешки. В рамките на един доклад не е възможно да бъдат обхванати и анализирани основните системни различия (на фонетично, морфологично, синтактично, лексикално-семантично равнище), които са потенциален източник на интерференция от такъв комбиниран тип. Тук ще разгледам само някои от основните минус параметри[8], свързани преди всичко с фонетичните и лексикалните системи на разглежданите езици. Смятам, че част от затрудненията, пред които се изправят най-често изучаващите български език[9] (употреба на членната морфема, системата на глаголните времена и наклонения, употреба на несвидетелските глаголни форми и др., свързани със спецификата на българския език като аналитичен) не произтичат от факта на успоредно изучаване на втори южнославянски език.

Без да правя детайлна съпоставка на фонетичните системи на трите езика, ще маркирам някои от основните различия на фонетично и фонологично равнище, които влияят като минус параметри.

1. Наличие в един от езиците на фонеми, които нямат артикулационни и акустични аналози в някой от другите два езика.

Словашки

Хърватски

Български

r, l, ŕ, ĺ - кратки и дълги сричкотворни

ä, h

дифтонги -[ie], [iu],[ia],[ô]

r, ŕ, - кратки и дълги сричкотворни

дифтонг [ie], - -

đ,

2. Функциониране на различни диференциални признаци

словашки

хърватски

български

Квантитет -

Ларингалност - h

редукция

3. Различия в прозодията

словашки

хърватски

български

Постоянно ударение на първа сричка

частично ограничено

обвързаност на акцента с квантитета и интонацията

подвижно ударение

4. Наличие на различен тип ограничения в дистрибуцията на фонемите

словашки

хърватски

български

Поява на палатални съгласни в краесловие и пред преден вокал

Алтернации от типа:

t / Æ - otac/oca, hrvat /hrvaština

sn /šnj - objasniti /objašnjiv

ije/je - tijelo/tjelesa

k/š -momak/momaštvo

č/š -krojač /krojaštvo

При преподаването на български на носители на друг славянски език нерядко се подценява фонетичната страна на езика и акцентът пада преди всичко върху граматиката и лексиката. Това може да се обясни с факта, че, независимо oт съществуващите различия, е налице сравнително висока степен на сходство във фонетичните системи на славянските езици. В същото време пренебрегването на тази страна от езиковото обучение предполага по-нататъшни затруднения, свързани не само с правилната артикулация и произношение, но и с правописа на отделните словоформи, а понякога и със семантиката им[10]. Наличието на едни и същи диференциални признаци във фонетичните системи на разглежданите езици все още не означава пълно дублиране на съществуващите опозиции и еднаква функционална стойност на фонемите. Като пример ще посоча опозицията палаталност - непалаталност при консонантите. И в трите езика този признак е сред съществените диференциални признаци, но по отношение на броя и дистрибуцията на палаталните фонеми се наблюдават различия. Броят на палаталите в български е значително по-висок в сравнение с останалите два езика. По този признак в опозиция влизат 17 корелативни двойки, като книжовната норма в български дефинира появата им само в позиция пред вокали от заден ред. В словашки палаталните d´, t´, n´, l´ в думи от домашен произход могат да се срещат както в позиции пред i, í, e, ia, ie, iu (макар че мекостта не се отбелязва с диакритичен знак), така и в краесловие. В хърватски език с признака палаталност са маркирани фонемите: l´, n´, j, đ, ž, š, ć, č, dž[11] и също не са релевантни позиционни ограничения за появата им в краесловие или пред преден вокал. Тези различия биха могли да са предпоставка за неправилно произношение на българските словоформи под влияние на действащите фонетични закони в останалите два езика, преди всичко при лексеми от общославянския речников фонд. Ще посочим няколко примера: изговор [д`ецá] вм. [децá] под влияние на deti [d`еt´i] в словашки и dijete в хърватски; [н`ед`ел`а] вм. [недел`а] под влияние на nedeľa [n´ed´eľa] в словашки и nedjelja [ned`el`a ] в хърватски; [л`eтен] вместо [лeтен] под влияние на leto [ľeto] в словашки и ljetni [l`еtni] в хърватски, [н`икой], вм [никой], под влияние на [n´ikto] в словашки, [н`eгоф] вм. [нeгоф] под влияние на njegov в хърватски и т.н.

Липсата на редукция в останалите два езика е предпоставка за често срещания ясен и нередуциран изговор на българските вокали във всички позиции, което до известна степен може да се обясни и с факта, че нерядко просто не "чуваме" звуковете в другия език и не забелязваме някои различия (дори и когато те са смислоразличителни), ако липсват в родния ни език.[12] Този тип изговор е предпоставка за особено отчетлив и силен акцент, създаващ представата за "небългарско" звучене и в случаите, когато произнесената фраза е граматически и семантично коректна.

Специфичен проблем представлява усвояването на българското ударение (особено за носители на език с фиксиран акцент). В разглежданата ситуация овладяването му се затруднява допълнително от факта, че студентите успоредно усвояват и език с подвижно ударение от друг тип. Тези проблеми могат да се наблюдават преди всичко в случаите, когато в думи от общославянския речников фонд акцентът в хърватската лексема пада върху първата сричка (т.е. имаме дублиране на позицията му с тази в словашки), а в български в част от словоформите също може да пада върху първата, а в други случаи да бъде акцентувана втората или третата сричка. Срв. напр.:

словашки

хърватски

български

hora

sestra

voda

ruka

hlava

dobrý

hodina

gora

sestra

voda

ruka

glava

dobar

godina

горa

сeстрa

водa

ръкa

глaвa

добър

година

krava

slovo

kniha

krava

slovo

knjiga

крaвa

слoвo

книгa

Примерите многократно могат да се умножат, но и изброените са достатъчни, за да илюстрират доста широкия спектър от прозодични отклонения от правоговорната норма на българския книжовен език, които могат да бъдат предвидени.

Фактът, че в основата на хърватския правопис е залегнал преди всичко фонематичният принцип, отразяващ различните типове асимилации, дава възможност да се предвидят и някои потенциални правописни грешки, преди всичко при лексеми, запазили формално, а често и семантично сходство в двата езика от типа: сватба - svadba, отговор - оdgovor, сладкиши - slatkiši , изток - istok, изселя се - iseliti se и т.н.

Предварителното отчитане на тези факти предполага няколко заключения, които са преди всичко от методическо значение:

1. Представянето на българската фонетична и фонологична система още в първите часове трябва да става в съпоставителен план със словашката и хърватската (като се акцентува на основните различия между тях и на възможните междуезикови влияния и най-често допускани артикулационни грешки).

2. Необходима е предварителна подготовка на специален тип упражнения, насочени към неутрализиране влиянието на хърватските и словашките фонетични закони върху българските лексеми. Разработката на такива упражнения е още по-належаща, като се има предвид, че повечето от учебниците по български за чужденци са "универсални", в смисъл, че не отчитат възможното влияние от страна на родния език на учащите, тъй като не са предназначени за носители на точно определен език[13]. Този тип упражнения (успоредно с правописните) трябва да съпътстват целия курс на обучение, с цел да се автоматизира произношението и правописа на форми, които са най-податливи на интерференционни влияния.

Значително по-голям интерес от семантична гледна точка представляват възможните взаимовлияния между трите езика на лексикалносемантично равнище. За част от славянските езици вече са издадени речници на междуезиковите омоними или апроксимати[14] и обемът на лексиката, включена в тях, достатъчно ясно илюстрира сложността на този проблем. Процесът на възникване на различни възможни асоциации, свързани с определена лексема, водещи често до неточния и превод, е трудно предвидим. Тези асоциации са донякъде предсказуеми, ако се опираме основно на речниковия състав на езика, който е роден за изучаващите български (в случая словашки език). При включването на трета лексикална система, генетически близка на останалите две, отношенията на еквивалентност, синонимия, антонимия, омонимия между формално сходни или близки лексеми в съпоставяните езици, се усложняват значително. Тук накратко ще представя някои от най-често срещаните отношения между лексеми, които и в трите езика пазят значително сходство на формално равнище и поради това и най-често са източник на неточности от различен тип:

1. Лексеми с висока степен на формално и семантично сходство и в трите езика. Тук се отнасят преди всичко думи от основния общославянски речников фонд от типа - вода, река, земя, пръст, ръка, хляб. В тази група сравнително рядко се среща интерференция, появата и може да е резултат от употребата им в преносно значение[15]. Различията в мястото на ударение, които се наблюдават при някои от формите, не са смислоразличителни и не рефлектират на семантично равнище.

2. Лексеми, които съвпадат в първото си значение, но е налице различие в някои от останалите значения[16], изграждащи семантичната им структура. Това е сравнително голяма група, която включва както общославянски лексеми, така и заемки от други езици. Липсата на богат речник, на достатъчно широка синонимна база и познаване на целия комплекс от значения, които може да има съответната форма, е най-честата причина за допусканите грешки при тези лексеми. Ще разгледаме няколко примера. Тълкуването на основното значение на лексемите здрав /бг./ - zdrav /хв./ - zdravý /сл./ е идентично за трите езика и може да се представи така:` който няма заболяване, телесни и душевни недостатъци, с нормални жизнени функции`. Разминаване се наблюдават в някои от следващите им значения, които не се дублират. Срв.: здрава конструкция - pevná konštrukcia , здрави стени - pevné múry /сл./, zdrava valuta /хв./ - твърда, стабилна валута, zdravý vývin /сл./ - правилно, желателно развитие, zdravé názory /сл./- правилни мнения, разумни схващания.

Аналогичен тип отношения наблюдаваме и при прилагателното твърд. Основното му значение и в трите езика може да се представи така: `който не променя формата и размера си, kойто не се променя лесно при натиск и трудно се поддава на обработка`.

Срв.: tvrdé drevo, tvrdý kov, tvrdá podložka, tvrdý chleb, tvrdý oriešok в словашки език, tvrdo drvo, tvrd metal, tvrda podloga, tvrd kruh, tvrd orah в хърватски, твърдо дърво, твърд метал, твърда подложка, твърд хляб, твърд орех в български. Семантични разминавания в значението на това прилагателно се наблюдават, когато то се приписва на предмет (субект), притежаващ признаците /одуш.+/ и /перс.+/ (в тази група се включват и различните случаи на метонимия).

Съчетания твърд човек, твърд поглед, твърд израз на лицето, които имат еднаква дистрибуция в трите езика, експлицират различна семантика. В словашки и в хърватски език доминантна е семата ”негативна качествена оценка на приписвания признак”, докато в български тя има позитивен знак и това определя и различните тълкувания на прилагателното: в словашки и в хърватски - tvrdý človek = безчувствен, строг, недостъпен, в български - твърд човек = силен, непоколебим, решителен, смел, издържлив.

В зависимост от семантичните характеристики на обекта, на който се приписва даденият признак, на словашката лексема tvrdý в български съответстват няколко еквивалента: Срв. tvrdý osud - жестока, сурова съдба, tvrdý spánok – дълбок сън, здрав сън, tvrdá skutočnosť - тежка действителност, tvrdé podnebie – суров климат, tvrdá práca – тежка работа, tvrdý tréning - тежка тренировка, tvrdý trest – тежъко, сурово наказание, tvrdý boj – тежък бой.

Съчетанието tvrdé normi в словашки означава „тежки, уморителни, трудно изпълними норми“, докато в български семантиката на израза `твърда норма` е „точно определена, постоянна, непроменлива“ норма. По отношение на дистрибуцията на твърд хърватски език заема междинно място между словашки и български. Част от съчетанията в този език са идентични със срещаните в словашки. Срв. tvrdý život, tvrdý spánok – tvrd san, tvrd život, но доминират случаите, в които семантичен еквивалент на tvrdý е прилагателното тежък, сближаващо семантичните еквиваленти в хърватски и в български език: тежка работа – težak rad, тежка присъда - teška presuda, тежка съдба – teška sudbina, тежка действителност - teška stvarnost, суров климат - surova klima a t.d[17].

3. Лексеми, при които е налице различие в тълкуването на първото им значение, но съвпадат в някои от следващите си значения. Типичен пример за този тип отношения наблюдаваме при лексемата слово /бг./ - slovo /хв./ - slovo /сл./. Еквивалентът на хърватската лексема slovo в български е `буква`, а еквивалентът на словашката - `дума`[18]. Съвпадение на семантиката на тази лексема в български и хърватски се наблюдава в идентичните съчетания надгробно слово, nadgrobno slovo, с тълкуване `устно публично изказване, реч`, между български и словашки в съчетанията `има дар слово`, mať dar slova; празни слова - prázdne slová, между словашки, хърватски и български в съчетанията slovo na úvod - uvodno slovo - уводно слово и т.н.

4. Лексеми, чиято употреба в един от езиците е неутрална, а в другите е стилистично маркирана (или липсва). Като пример ще разгледаме лексемата телеса (в български и в хърватски се среща форма само за мн. число). В български език употребата на тази лексема е сравнително ограничена и стилистично маркирана с признака /ирон.+/ (в примери от типа: Вдигни си телесата оттук.), в хърватски появата и също е стилистично маркирана, но този стилистичен маркер може да бележи по-висок стил (в такъв случай българският еквивалент на хърватската лексема би бил `тленни останки`). В словашки език лексемата остава в неутралната зона на стиловия регистър и е с висока фреквентност в съчетания от типа pevné teleso - твърдо тяло; nebeské telesá - небесно тяло, cudzie teleso v organizme - чуждо тяло в организма и т.н.. Значителни стилистични и семантични различия се наблюдават в лексеми от типа mentor /хв./, mentor/сл./ и ментор/ бг./, корист, korist /хв./, korisť /сл./, юнак - junak - junak и мн. др.

5.Лексеми, при които имаме различна степен на интензитет на изразяваната семантика. Да разгледаме лексемите зъл, zlý, zao. И в трите езика в основното значение на прилагателното задължително се включва семата “негативна оценка на приписвания признак”. Различията се определят от степента на интензивност на тази оценка. В хърватски и в български доминиращи са случаите, когато признакът, приписван от прилагателното зъл изисква предмет, притежаващ семата /одушев.+/ - зъл човек, зъл неприятел, зъл съсед, зло куче (това включва и случаите на метонимия от типа (зли очи, зъл поглед, зла усмивка). В семантиката на прилагателното задължително присъстват семите “прекомерна степен на негативната оценка“, “силен интензитет на негативната оценка“. В словашки език тази сема отсъства, което дава възможност за много по-широката дистрибуция на zlý. И съответно появата на примери от типа:.:zlá strava, zlý prepis, zlá cesta, zlý film, zlý plat. Съответният преводен еквивалент на прилагателното в хърватски и в български е лош/loš - loša hrana, loš prijepis, loš put, loš film, loša plaća, лоша храна, лош препис, лош път, лош филм, лоша заплата.

Интересна семантична асиметрия в се наблюдава в съчетанията zlé oči, zle oči, зли очи. В словашки то има тълкуване `нелюбезни, неприветливи, немили, недобри очи`, в хърватски и в български –`жестоки, изпълнен с ненавист и злоба очи`. В съчетания от типа zlý učiteľ, zlý lekár, zlý riaditeľ в словашки език прилагателното има тълкуване неквалифициран, неспособен, неподготвен, неопитен. В аналогичните съчетания в двата южнославянски езика тълкуването на прилагателното е – `жесток, коравосърдечен, изпълнен с ненавист и злоба човек`.

6. Лексеми, при които е налице формално сходство и значителни семантични различия: от типа: старост /бг./ - starost /хв./ - starosť /сл./ ; болест /бг./ - bolest /хв./ - bolesť /сл./; хитър /бг./ - hitar /хв./ - chytrý /сл./; обратен /бг./ - obratan /хв./ - obratný /сл./; блато /бг./ - blato /хв./ - blato /сл./; твар /бг./- tvar /хв./ - tvar /сл./; батак /бг./- batak /хв./; крак /бг./ - krak /хв./; глaс /бг./ - glas /хв./; вреден /бг./- vrijedan /хв./ ; стая /бг./ - staja /хв./; баща /бг./ - bašta /хв./; стотинка /бг./ - stotinka /хв./; столица /бг. /- stolica /хв./ - stolica /сл./ и т.н.

7.Заемки от други езици, които са адаптирани по различен начин в трите езика. Тук се имат предвид случаите, когато основата на заетата лексема е една и съща, експлицираното значение е идентично в трите езика, различен е словообразувателният суфикс. Срв. напр: akademický /сл./ - akademski /хв./- академичен /бг./, anatomický /сл./ - anatomski /хв./ - анатомичен /бг./, automobilový /сл./ - automobilski /хв./ - автомобилен /бг./ и т.н.

Изброените групи представят най-често срещаните отношения между формално сходни лексеми в трите езика, без да ги изчерпват. Нерядко подвеждащата близост е причина да се пренебрегва справката с речника, в резултат на което съответният преводен еквивалент значително се отдалечава от оригинала или експлицира съвсем различна семантика. Този процес, който трудно би могъл да бъде неутрализиран, поне в началния етап на успоредно изучаване на двата южнославянски езика, предполага много внимателен подбор и специално внимание на преводните текстове, които се предлагат на студентите. Акцентът трябва да бъде не само върху семантиката на съответната лексема, но и на възможните съчетания, в състава на които тя може да се включи (нещо, което нерядко се пренебрегва). Липсата както на хърватско-български, така и на словашко-български или словашко-хърватски речник на апроксиматите предполага в рамките на самостоятелната им подготовка студентите да бъдат стимулирани сами да подготвят такъв триезичен кратък речник на междуезиковите омоними. Подобен тип задача, от една страна, би изострила чувствителността им към явленията, които най-често са в основата на т.н.. `отрицателна интерференция` и, от друга, би повишил прецизността и предпазливостта им при работа върху преводни текстове.

Прогнозирането на възможните взаимовлияния и потенциалните проблеми, които биха възникнали при едновременното преподаване на два близки славянски езика на носители на трети славянски език, е първият етап от предварителната подготовка. Но този подход не би бил достатъчно ефективен, ако на един следващ етап не е съчетан с последователен анализ на допусканите грешки и причините за появата им на всяко от езиковите равнища.

Б и б л и о г р а ф и я:

A n i ć., V. Rječnik hrvatskoga jezika, Zagreb, 1998.

B a r i ć, E. a kol., Hrvatska gramatika, Zagreb 1995.

D o b r í k o v á, M. - Bratislavská alma mater a bulharistika, Sb. Slovensko-bulharské jazykové a literárne vzťahy, Bratislava, 1998.

H o r á l e k, K. - K otázce využití srovnávací metody při vyučování jazykům, Slavia XXII, 1953.

H o r á l e k, K. - Otázky jazykového příbuzenství a srovnávací studium jazyků slovanských, Sovětská jazykověda IV, 1954, 1.

J e l í n e k, S. - O intenzitě interference v oblasti ruské gramatiky. Ruský jazyk, XX, 1969-1970, č.1.

Krátky slovník slovenského jazyka, Bratislava, 1987.

Slovensko-bulharský slovník, Sofia, 1970.

Š o u r k o v á, A. - Interference při vyučování příbuznému jazyku, Bulletin ÚRJL VIII, UK, Praha,1964.

Š o u r k o v á A., Z a j í č k o v á, J. - Interference v ruské morfologii, Praha,1967.

T h e m a, V. - Srovnávací metoda při vyučévání jazikům slovanským, Slavia ,1953.

V e s e l ý, J. - Problematika vyučování ruštině jako blízce příbuznému jazyku, 1985.

V ă l č a n o v a, М.- O distribúcii a sémantike prídavných mien so spoločným koreňom v slovenčine, chorvatčine a bulharčine, Sb. Slovensko-chorvátske jazykové a literárne vzťahy, Bratislava, 1999.

W e i n r e i c h, U. - Languages in Contact, 1963.

Z a t o v k a ň u k, M. - Mezijazyková a vnitrojazyková interference, Praha, 1979.

Г а к, В.Г. - Межъязыковые сопоставления и преподавания иностранного языка, Инностранные языки в школе, 1979, 3.

И с х а к о в а, Ф. С.- Об интерференции родного языка и сопоставительном изучении иностранного языка, Инностранные языки в школе, 1979, 6.

Р е ф о р м а т с к и й, А. - О сопоставительном методе, Русский язык в национальной школе, 1962, 5.

Р о з е н ц в е й г, В. Ю., У м а н, Л. М. - К проблеме грамматической интерференции. Сб. Проблемы структурной лингвистики, М., 1962.

Ш у б и н, П.- Пoзитивные и негативные аспекты влияния первого языка на овладиние вторым на разных уровнях языковой системы, Инностранные языки в школе 1971, 5.`

[3] Още повече, че на този проблем е посветен значителен обем литература. Вж. напр. J. V e s e l ý, 1985; U. W e i n r e i c h, 1963; M. Z a t o v k a n ň u k, 1979; K. H o r á l e k, 1953, 1954; S. J e l í n e k ,1969-1970; A. Š o u r k o v á,1964; В. Г. Г а к , 1979; Ф. С. И с х а к о в а, 1979; В. Ю. Р о з е н ц в е й г, Л. М. У м а н, 1962.; J u h á s z, 1970 и др.

[4] Макар че съществуват и схващания, че усвояването на генетически близък език е по-трудно, отколкото на генетически по-отдалечен. Вж. напр. Š o u r k o v a, 1967, s.12.

[6] Розенцвайг и Уман предполагат появата на "трета система", която се определя от контакта между двете системи (на родния и чуждия език), но в случая имаме основания по-скоро да говорим за междинна "четвърта система". Вж. Р о з е н ц в а й г , Ю. В., У м а н, Л. М., 1962, стр.60-61.

[8] Тези параметри са формулирани от Шубин (Вж. Ш у б и н, 1971, стр.28.) Под минус - параметри авторът разбира най-общо онези негативни параметри, които влияят при усвояването на нов език и са предпоставка за срещаните затруднения..

[9] И родният им език също е славянски.

[10] Например в случаите, когато ударението има смислоразличителна стойност.

[12] Вж. за това V. T h e m a, 1953, стр.327.

[13] Макар че се срещат и някои изключения, напр. Cvičebnice bulharštiny pro cizince /St. G i n i n a, C v. N i k o l o v a, L. S a k a z o v a, 1965/, A course in modern Bulgarian /M. H u b e n o v a, A. D z h u m a d a n o v a, M. M a r i n o v a, 1983/ и др.

[14] Напр. за полско-български, полско-хърватски, полско - словенски, полско-чешки, сръбско-български, словашко - полски, чешко-полски и др.

[15] Най-често в устойчиви съчетания и фразеологизми.

[16] Или във всички останали значения.

[17] За дистрибуцията на този тип прилагателни вж. също V ă l č a n o v a, М.., 1999, стр.123-129.

[18] Тази лексема се среща и в български със значение, аналогично на словашкото, но има доста ограничена фреквенция (преди всичко в някои устойчиви съчетания) и е стилистично маркирана .