За глаголите reflexiva tantum с компонент si в словашки език и еквивалентите им в български

Под глаголи reflexiva tantum /Vrt/ в лингвистичната литература най-често се разбират възвратни глаголи с елемент sa/сe или si/си, които нямат невъзвратни съответствия /Morfológia slovenského jazyka, 1966, 376 – 389/[1]. Обикновено се споменава, че техният брой не е много голям, като от двете групи /с елемент sa/се и si/си/ значително по-многобройна е първата /Vrt+sa/се/.

Глаголите от типа reflexiva tantum с възвратен компонент si /Vrt+si / са отбелязвани мимоходом от почти всички автори на граматики и в словашки, и в български език. Съвсем кратко място обикновено им е отделяно и в самостоятелните изследвания, посветени на категорията залог или на възвратните форми и конструкции на глагола. При дефинирането им съществува относително единство в мненията, нещо, което не може да се твърди като цяло за проблематиката, отнасяща се до залога или до семантиката и функционирането на елемента си[2]. Тук няма да бъдат дискутирани проблемите, свързани с полисемантиката и полифункционалността на си, даващи основание в специализираната литература да бъде определяна като възвратна частица, възвратно местоимение, рефлексивен елемент, рефлексивен маркер, словообразуващ елемент, модификатор, възвратноместоименна форма в дателен падеж и т.н., в зависимост от функцията й и от избраната гледна точка на анализ. Не защото тези проблеми не са интересни /още повече, че съпоставката често дава възможност да се видят нови, понякога неочаквани страни на изследването явление/, а защото подходът, който сме избрали, предполага по-различен поглед към предложената тема. Ще направим опит да анализираме и съпоставим този тип глаголни лексеми от лексикално-семантична гледна точка, т.е. Vrt+si ще бъдат представени в рамките на лексикалносемантичните субсистеми, към които принадлежат, и ще бъдат разгледани отношенията на семантична еквивалентност или диференциация при формите с общ корен в двата езика и относително запазено формално /външно/ сходство. Съпоставката на съчетания от посочения тип в генетически близки езици е много интересна, доколкото дава възможност да се проследят някои промени във формите с общ генезис и семантика и заедно с това да се маркират случаите, създаващи затруднения при превод, при изучаването на единия от двата езика като чужд и до голяма степен породени точно от тази близост. В лингвистичната литература липсват или поне не са ни познати съпоставителни българо-словашки или словашко-български изследвания, посветени на тази проблематика.

Проучването е еднопосочно, изходен език е словашкият, като се търсят българските семантични еквиваленти на словашките форми от разглеждания тип. /И за двата езика е възприет принципът да се представя само една от формите за вид - съотв. св. или несв. вид/. Конкретният езиков материал е ексцерпиран от Кратък речник на словашкия език /1997/, Тълковен речник на съвременния български книжовен език /1993/, Словашко–български речник /1970/, използвани са също примери от картотеката на Института за словашки език в Братислава[3], от художествената литература, пресата или конструирани от авторката.

В зависимост от основното им значение, словашките Vrt+si могат да бъдат разделени в няколко лексикалносемантични групи.

А/.Глаголи за действие

1. глаголи за преместване и промяна на положението в пространството - poflámovať si, pokľaknúť si, sadkať si, zakorčuľovať si, zakrepčiť si, zalyžovať si, odsadnúť si.

2. глаголи за активно резултативно действие – arogovať si, odchlípať si, osobovať si, osvojiť si, pospievať si, potrúbiť si, pozamieňať si, pripásať si, prisvojiť si, priťukávať si, privyrábať si, srknúť si, strebnúť si, zahryznúť si, zachlipnúť si, uchlipnúť si, zamládenčiť si, zapapkať si, zapoľovať si, zapytliačiť si, zaexperimentovať si.

Б/.Глаголи за състояние

1.глаголи за физическо състояние - pohovieť si, podriemať si, pospinkať si, schrupnúť si.

2.глаголи, определящи заемано положение в пространството – čupkať si, poležať si .

3.ментални глаголи /за мислене, говорене, волеизявление и др./ –namyslieť si, poklebetiť si, pribájiť si, povšimnúť si, posťažovať si, ťažkať si, umieniť si, zamerkovať si, zapamätať si, uzmyslieť si, zarečniť si, zaskákať si, zmyslieť si, všimnúť si.

4.глаголи за душевно състояние и отношения между хората – dvoriť si, ľubovať si, povoľkať si, zamaškrtiť si, obľúbiť si, potykať si, zamilovať si, zafixovať si, zarojčiť si, zarebelovať si, zaslúžiť si, zašantiť si, zaťažkať si, zaumieniť si, zavtipkovať si.

Разбира се, това деление е до известна степен условно и подлежи на конкретизация, доколкото семантиката на всяка от лексемите се реализира в определен контекст. В резултат на това е възможно преминаване на отделни лексеми от една група в друга, преди всичко в случаите, когато имат повече от едно значение. При екцерпирането на глаголните лексеми сме се опирали на по-тясното тълкуване на понятието reflexiva tantum, т.е. представени са лексеми, имащи само рефлексивна форма. Целта е да се ограничи в определена степен анализираният материал, доколкото по-широкото тълкуване на понятието в конкретния случай предполага обемът на настоящето изследване многократно да надхвърли рамките на една статия.

В сравнително немногобройната група на Vrt +si в словашки език прави впечатление значителният брой лексеми, маркирани с признаците `експресивност` и `разговорност` – poflámovať si, sadkať si, zakrepčiť si, odchlípať si, srknúť si, strebnúť si, zachlipnúť si, uchlipnúť si, zamládenčiť si, zapapkať si, zaexperimentovať si, zamerkovať si, zanadávať si и др. На фона на относително многобройните възвратни форми от типа Vrt +se и в сравнение с представения вече словашки материал, в българските речници Vrt + си са изключително слабо представени. Това са: въобразявам си, отспивам си, отживея си, доспивам си, поотмъстя си, напявам си, дообядвам си, поотспя си.

Този външен поглед към явлението би довел най-малкото до неточния извод, че:

1. В български език съчетанието /Vrt+си/се среща изключително рядко, извън случаите:

- когато си има взаимно-възвратно значение /примери от типа: Говорим си с родителите ми по тези въпроси./

- когато си е кратка форма на възвратно-притежателното местоимение / Взех си чантата от масата /Взех своята чанта от масата./

- когато си е кратка форма на възвратно-личното местоимение /Купих си ябълки – купих ябълки на себе си/.

В същото време не може да не буди любопитство въпросът каква е причината за наистина скромното представяне на форми от типа Vrt+си в българските речници. Отговор на този въпрос ще потърсим при съпоставката със ситуацията в словашки език, анализирайки някои от българските еквиваленти на словашките Vrt +si.

В рамките на първата лексикалносемантична група /ЛСГ/, глаголи за преместване и промяна на положението в пространството, се включват седем лексеми, обединени от наличието на обща сема `движение`. Те имат следните семантични еквиваленти в български:

pokľaknúť si – коленича, zakorčuľovať si – да се попързалям с кънки, zalyžovať si - да се попързалям със ски, zakrepčiť si - потанцувам, затанцувам, odsadnúť si - седна далеч от някого, poflámovať si – поскитам /си/, sadkať si – присядам, сядам /си/.

Ако приемем, че в словашките примери si има функцията само на словообразователна морфема, /независимо че това разбиране споделят голяма част от авторите, прави впечатление фактът, че обикновено si не е споменавана в разделите, разглеждащи словообразуването на глагола/, интересен е въпросът за семантиката, която експлицира. За целта ще разгледаме по-подробно словообразователната структура на тези глаголи. С изключение на последния пример - sadkať si - всички останали имат общ словообразователен модел, който може да се представи така: префикс + непроизв. глагол + si. Добре запазената семантична връзка между разглежданите форми и мотивиращия глагол дава възможност при определянето на семантиката на si да се обърнем към изходните форми. Като изключим korčuľovať sа, всички останали имат и възвратни, и невъзвратни подобия: kľaknúť - kľaknúť si, lyžovať-lyžovať si, krepčiť-krepčiť si, sadnúť – sadnúť si – flámovať-flámovať si, като в речниците обикновено възвратният елемент е даден в скоби и не се отбелязват семантични различия между възвратната и невъзвратната форма на глагола. В разгледаните случаи si има само стилистична функция. На тази специфична функция на si в рамките на глаголната форма обръща внимание още Хавранек, който я дефинира като dativus ethikus, dativus sympatethicus[4] или дателен експресивен. Появата на si в такива случаи маркира позитивна емоционална натовареност на предходната лексема, определяна от имплицираната в си сема, която може да се представи така: Х прави нещо за себе си с удоволствие, Х прави нещо за себе си с желание[5]. На тази специфична семантика на si обръща внимание и Фр. Копечни, който разглежда този тип глаголи като “афективни”, съдържащи оттенък “удоволствие”[6]. Ако в непроизводните форми на разглежданите глаголи si е носител на това значение, би следвало да приемем, че то се запазва и в производните лексеми. Тези наблюдения могат да обяснят и отбелязания по-горе факт, че голяма част от Vrt +si в словашки език са маркирани с признака експресивност или разговорност. Производните лексеми, тип reflexiva tantum, представляват семантична цялост, макар че формално si се отличава от останалите словообразователни морфеми. Съответните им семантични еквиваленти в български език не са reflexiva tantum, но на практика към всеки от тях би могъл да се присъедини елементът си в значението, което бе дефинирано по-горе. Срв.:– коленича си, попързалям си се с кънки, попързалям си се със ски, потанцувам си, затанцувам си, седна си далеч от някого, поскитам си, присядам си, сядам си.

Разбира се, тези употреби изискват определен контекст, но съществуването на подобни форми, които не са отбелязани в нито един от речниците на български език, се определя от възможността абсолютно всички глаголи в български да присъединяват към себе си си в значението “dativus ethikus” или “афективност”, като тази “афективност” може да бъде с позитивен или с негативен знак и конкретната й семантика до голяма степен зависи от значението на глаголната лексема, към която се присъединява. Това прави възможни в български език конструкциите, в които се наблюдава дублиране на си или едновременна употреба на си и се[7] – елементи.

Срв. напр.

1. Пързалям си се по цял ден и за нищо не мисля.

2. Като изляза от работа си се прибирам право вкъщи.

3. Говорим си си по цели нощи и сън не ни хваща.

Този тип употреба е характерен преди всичко за разговорния стил, появата му извън него е ограничена, но подобни примери често могат да се срещнат в текстове от художествената литература, където маркират разговорност и спонтанност на речта[8].

Съпоставката на словашките Vrt +si със семантичните им еквиваленти в български език показва и някои различия в интенционалния и във валентния потенциал на глаголите[9]. За целта ще представим разглежданите глаголи във функцията им на предикати и ще сравним експлицираните от тях семантични и синтактични валентности.

А. Vrt +si в словашки език, които имат аналогични валентности с българските им съответствия.

1.1. pokľaknúť si – коленича

sadkať si – присядам, сядам /си/

В семантиката на посочените предикати са представени две семантични позиции: Агенс(А) и Локатив (L), като експлицирането на локативната позиция на синтактично ниво е факултативно.

Семантичният запис на интенционалния им потенциал /IP/ ще има вида:

IP= (х)А (P) (у) L.

(х) е маркиран с признаците (конкр.+), (одушев.+), (персон.+), а (у)- съответно с признаците (конкр.+), (одушев.-), (локал+).

На повърхнинно ниво предикатът може да се реализира с една или две синтактични валентности.

Срв.:

4.Тя коленичи и започна да се моли.

4`.Тя коленичи в ъгъла и започна да се моли.

5. Сядайте

5` Сядайте на дивана

1.2. zakrepčiť si - потанцувам, затанцувам

В представените двойки предикатите се реализират като едновалентни, в семантиката им е представена семантичната позиция агенс /А/, а интенционалният им потенциал може да се представи така:

IP= (х)А (P), където

(х) е маркиран с признаците (одушев.+), (персон.+).

На повърхнинно равнище и в двата езика експлицирането на A е факултативно.

Срв.: 6. Потанцувах си с удоволствие

6`.Вчера хубаво си потанцувахме в клуба

В. Vrt +si в словашки език, при които се наблюдават различия във валентностите в съпоставка с българските им съответствия

Към тази група се отнасят глаголите

zakorčuľovať si – да се попързалям с кънки

zalyžovať si - да се попързалям със ски

Различията, които се наблюдават в първите две форми, са свързани с факта, че при словашките глаголи можем да говорим за лексикализирана валентност `инструмент и средство`, в български език тази валентност е самостоятелно експлицирана. Аргументната позиция `инструмент или средство` може да бъде и факултативна на повърхнинно равнище /Срв. напр.: Днес хубаво се попързаляхме/, но това е възможно само, ако в един по-широк контекст вече е споменато дали става дума за пързаляне със ски, с кънки, с шейна или с найлон. В обратния случай тя задължително се експлицира, като по-често се съчетава с глагола карам - карам ски, карам кънки, но пързалям се с шейна, пързалям се с найлон.

Детайлно съпоставяне на всички форми трудно може да се реализира в обема на една статия, тук по-скоро бе представен един възможен вариант за съпоставка, приложен върху лексеми от ЛСГ глаголи за преместване и промяна на положението в пространството. При глаголите от останалите лексикалносемантични групи ще се ограничим само с някои по-общи наблюдения върху формите с общ корен и относително запазено формално /външно/ сходство, които представляват интерес от гледна точка на съпоставителната семантика. От втората ЛСГ /глаголи за активно резултативно действие/ ще спрем вниманието си на три глаголни лексеми: osvojiť si, prisvojiť si, pospievať si. Първите две имат общ местоименен възвратно-притежателен корен -svoj- и различията в значенията им се определят от различията в семантиката на съответните префикси. Съответните глаголи в български език имат аналогична словообразователна структура и сходна семантика:усвоя, присвоя. Близостта в значението се определя от наличието на общи за двата езика възвратни местоименни форми за притежание - свой, своя - svoj, svoja. Различията се определят от наличието на нерефлексивни еквиваленти в български език на съответните словашки глаголи,срв: osvojiť si - усвоя, prisvojiť si- присвоя и от различията в семантичните валентности, които разкриват при себе си разглежданите глаголни лексеми в ролята си на предикати.

Да разгледаме двойката osvojiť si - усвоя. И в двата езика глаголните лексеми са двувалентни, левоинтенционалният партиципант е задължително Агенс /А/, като експликацията му на синтактично ниво е факултативна. Разликите в семантичните валентности, с които се реализира десноинтенционалният партиципант, определят различните значения на разглежданата лексема както в рамките на всеки от езиците, така и в съпоставителен план. Последователно ще представим IP на всяко от значенията, изграждащи семантичната структура на разглежданите лексеми.

Да разгледаме пропозициите:

6.Ученикът усвоява добре уроците.

7.Усвоих нова професия.

В семантиката на предикатите са представени две семантични позиции: Агенс(А) и Обект /ОВ/[10], като експлицирането на обектната позиция на синтактично ниво е задължително.

Семантичният запис на /IP/ на предикатите има вида:

IP= (х)А (P) (у) ОВ.

(х) е маркиран с признаците (конкр.+), (одушев.+), (персон.+), а (у)- съответно с (конкр.+), (одушев.-), (матер.-), (множ.+-).

Тълкуването на значението, представено от глаголната лексема е : Х овладява, възприема определен обем информация, определен обем знания.

Синоними на разглежданата лексема в този контекст са уча, научавам, овладявам.

При промяна на семантичната характеристика на у се наблюдава и промяна в лексикографското тълкуване на глаголната лексема.

В пропозициите: 8.Трябва да усвоим тези пари до края на годината,

9.Трябва да усвоим тези средства до края на годината,

IP се запазва непроменен /IP= (х)А (P) (у) ОВ/, (х) е маркиран с признаците (конкр.+), (одушев.+), (персон.+), а (у)- съответно с признаците (конкр.+), (одушев.-), (матер.+), (множ.+).

Различията в семантичната характеристика на у определят различията в значенията на глаголната лексема. В този случай тя има тълкуване `Х изразходва определено количество пари по предназначение, с определена цел`. В проп.9 синоними на усвоявам са лексемите използвам, изразходвам. И в двата разгледани случая глаголната лексема се реализира като нерефлексивна. Появата до глаголната форма на компонента си, за който по-горе отбелязахме, че може да бъде присъединен към всяка глаголна лексема в български език, маркира смяна в стиловете и сигнализира разговорност и различна по степен емоционална ангажираност от страна на говорещия.

Срв.: 10. Усвоих си нова професия и се чувствам по-сигурен за бъдещето си.

Тук трябва да се отбележи, че формалната възможност за такова "изкуствено" присъединяване на си към всяка лексема, все още не означава, че в речевата практика на носителите на езика това явление се среща прекалено често. Доминират случаите, в които си естествено се свързва с глаголи, типични или по-често употребявани в разговорния стил. Разгледаната тук лексема е маркирана по-скоро с признака книж. и по-често се среща в официално-деловия тип общуване /макар че има и редица изключения/. Появата на си в 5. илюстрира възможността за такова присъединяване, но до известна степен представлява изкуствена конструкция с относително ниска фреквентност, макар че никой от носителите на езика не би я определил като неясна, неточна или незвучаща добре и разбираемо на български език.

В словашки език osvojiť si се намира в отношение на частично семантично сходство с българския ‡ еквивалент.

Да разгледаме пропозиците:

11. Osvojil si látku z chémie.

12. Osvojil si nový postup práce.

В тези примери семантичният запис на IP на предикатите е аналогичен на представения за българския предикат:

IP= (х)А (P) (у) ОВ.

Запазени са семантичните характеристики на партиципантите, както и тълкуването на глаголната лексема.

Срв. (х) - (конкр.+), (одушев.+), (персон.+), а (у) - (конкр.+), (одушев.-), (матер.-), (множ.+-).

Тълкуването на значението, представено от глаголната лексема е : Х овладява, възприема определен обем информация, определен обем знания. Синоними на разглежданата лексема в този контекст са naučiť sa, ovládnuť. Si е неразделна част от структурата на словашката глаголната лексема и за разлика от българския си аналог, не маркира стилистични различия.

Следващото значение, с което се реализира разглежданата лексема в словашки, е в отношение на синонимия със значението на prisvojiť si и на присвоя /си/ в български. Тълкуването му може да се представи така: `Х каузира у да стане негова собственост`.

Срв.: 13. Osvojil si majetok.

14. Osvojil si právo na niečo.

В български език - Присвоих си имота, Присвоих си правото на нещо.

Нерефлексивната употреба на присвоя в български език съдържа допълнителна сема в тълкуването на значението на лексемата, което може да се представи така: `Х каузира У да стане негова собственост по незаконен начин` и в определен контекст се реализира като евфемистична форма на лексемата открадна.

Срв.: 15. Той присвои голямо количество пари = Той открадна голямо количество пари.

При третата разглеждана лексема - pospievať si - се наблюдава както формално, така и семантично сходство със съответния български еквивалент попея /си /. И в двата езика в семантиката на рефлексивния компонент ясно се различава семата, която определихме така: “Х прави нещо за себе си с удоволствие, Х прави нещо за себе си с желание”. В нерефлексивната си форма в български език глаголът се реализира най-често в повелително наклонение.

Срв. 16. Попейте малко.

При останалите лексеми от ЛСГ глаголи за активно резултативно действие не се наблюдава формално сходство между семантичните еквиваленти в двата езика, но най-общата съпоставка потвърждава направените по-горе изводи: голяма част от тях са маркирани с признака разговорност или експресивност и в семантиката на си ясно се изчита значението Х прави нещо за себе си с удоволствие, Х прави нещо за себе си с желание :/Срв. potrúbiť si - потръбя /си/, pozamieňať si, разменя /си/, изпоразменя /си/, pripásať si - препаша, запаша /си/, priťukávať si - чукам се, privyrábať si, припечелвам /си/, srknúť si - сръбна /си/, strebnúť si - локна /си/, zahrýzť si -хапна /си/, zachlipnúť si - пийна /си/, uchlipnúť si - сръбна /си/, zamládenčiť si - поергенувам /си/, zapoľovať si - половувам /си/, zapytliačiť si - побракониерствам /си / и т.н./

Семантичните им съответствия в български език могат да присъединяват към себе си рефлексивния компонент си със същото значение. Изключение е лексемата priťukávať si, която има семантичен еквивалент, съдържащ компонент се - чукам се.

Съпоставката на рефлексивните форми от ЛСГ Глаголи за състояние потвърждава изцяло направените по-горе изводи. Заедно с това трябва да се отбележи, че при глаголите за физическо състояние и при глаголите, определящи заемано положение в пространството, които имат общ корен и запазено формално сходство в най-голяма степен се наблюдава и запазено семантично сходство.

Срв.: podriemať si -да си подремя, pospinkať si - да си поспинкам, poležať si - да си полежа.

Макар че в съответните речници на български език при съпоставяните лексеми не е отбелязан рефлексивният компонент, на практика при употребата им в разговорната практика доминират случаите, в които си е неотменна част от състава на глаголната лексема. Обяснение за това може да се търси във факта, че семантиката на тези глаголи съдържа информация за процеси и състояния, носещи психическо и физическо удоволствие на субекта на действието /в най-общ смисъл/, която е много близка до специфичната функция на си в рамките на глаголната форма, дефинирана като dativus ethikus, dativus sympatethicus или дателен експресивен. Появата на рефлексивния компонент подчертава позитивната емоционална натовареност на предходната лексема, а имплицираната в си сема със значение Х прави нещо за себе си с удоволствие, Х прави нещо за себе си с желание дублира тази информация.

В останалите две ЛСГ - на менталните глаголи и на глаголите за душевно състояние и отношения между хората интерес представляват няколко лексеми, при които е запазено до голяма степен формално сходство. Това са namyslieť si, zaľúbiť si, zaslúžiť si. Тази група е твърде нееднородна, що се отнася до семантичните и еквиваленти в български език. Първата лексема - namyslieť si - е в отношение на относителна формална симетрия и семантична асиметрия с българския й еквивалент - намислям /си/. Семантичните й еквиваленти са няколко, в зависимост от конкретния контекст.

Срв.:

17. Mať tak koníka - namyslel si znezrady.

17`.Да имам и конче, помисли си неочаквано.

18. Že prídu hneď, keď ich očakáva, to si prosto namyslela.

18`. Че ще дойдат точно, когато ги очаква, това просто си го беше наумила.

19. Všetko toto som si snažila namyslieť, utešujúc sa márnymi nádejami na budúce šťastie.

19`.Всичко това се опитвах да си внуша, утешавайки се с празни надежди за бъдещо щастие.

20. Ale v nočnej hodine si všeličo človek namyslí, z čoho sa za bieleho dňa smeje.

20`.Но в нощните часове човек си въобразява какво ли не, на което през деня се смее.

21. …v takej zmotanej zemi, kde si každý robí, co si namyslí.

21`… в такава объркана страна, където всеки прави каквото си науми.

От представените семантични еквиваленти - внуша си, наумя си, помисля си, въобразя си само последният принадлежи към малобройната група на глаголите Vrt + си в български език, които нямат невъзвратно съответствие.

Със семата застарялост в български език е белязана лексемата от следващата съпоставяна двойка - zaľúbiť si - залюбя /си/ . Появата на залюбя /си/ е ограничена най-вече в диалектна среда, употребата й е характерна за речта на по-възрастните носители на езика, типична е за текстове от народното творчество и по-често се среща във вариант с възвратен компонент се:

Срв.: 22. Те се залюбиха от малки.

Този стилистичен маркер характеризира и словашкия еквивалент и употребата на zaľubiť si също се оценява като застаряла и архаична.

Срв.: 23. Zaľúbila si pisára.

24. Zaľúbil si pyšné dievča.

Посочените стилистични характеристики определят сравнително ограничената употреба на съпоставяните лексеми и в двата езика.

Най-висока степен на формално и семантично сходство се наблюдава при последната от избраните лексеми - zaslúžiť si - заслужа /си/. Освен сходното лексикографско тълкуване при съпоставяните лексеми се наблюдава и аналогична дистрибуция.

Срв.: 25. Zaslúžiť si pochvalu, úctu, trest - Да заслужа похвала, уважение, наказание.

26. Zaslúžiť si väčší plat, zaslúžiť si lepší osud - Да заслужа по-висока заплата, да заслужа по-добра съдба.

27. Nezaslúži si, aby sme ho trestali - Не заслужава да го наказваме.

28. Preto si zaslúži, aby mu bola venovaná väčšia pozornosť. - За това заслужава да му бъде отделено повече внимание.

Разликата е в задължителната употреба на възвратния компонент си в словашки език и факултативната му поява в български.

Срв.: 29. Cítim však, že si to všetko zaslúžim - Чувствам обаче, че заслужавам всичко това. - Чувствам обаче, че си заслужавам всичко това.

Направените по-горе наблюдения не изчерпват проблематиката, свързана с тази интересна група глаголи. Не това е и целта ни, доколкото такава задача трудно би могла да се реализира в обема на една статия. Представените разсъждения са част от по-детайлно проучване на този тип глаголи в двата езика и целят преди всичко да привлекат вниманието към тази неоснователно подценявана досега проблематика. В същото време те дават възможност да се направят няколко извода:

1. Най-общо отношенията между глаголите reflexiva tantum с компонент si в словашки език и съответствията им в български могат да бъдат представени така:

1.1. Слов. -Vrt + si - бълг. Vrt + си, тип: namyslieť si – въобразя си.

Това е сравнително малобройна група, като се има предвид твърде ограничения брой речниково представени reflexiva tantum с компонент си в български език.

1.2. Слов. Vrt + si- бълг. - невъзвратен глагол, тип: všímať si - забелязвам, zamilovať si - обикна.

Това е най-многобройната група, където е възможно под влияние на словашки език при превод да се появи факултативна употреба на си при българската глаголна лексема, което не винаги е оправдано от стилистична гледна точка.

1.3. Слов. Vrt + si- бълг. Vrt + се, тип: zaťažkať si – оплача се, zavtipkovať si - пошегувам се .

1.4. Слов. Vrt +si- бълг. Синтагма, тип: zalyžovať si - попързалям се със ски.

2. Броят на Vrt +si в словашки език е значително по-голям в сравнение с български език. Фактът, че практически всяка глаголна лексема в български език може да присъединява към себе си възвратния компонент си предопределя възможността за стилистични неточности при превод от словашки на български език, при което съответният преводен текст да бъде маркиран с признаците разговорност, неофициалност, спонтанност на речевата изява, липсващи в оригинала.

3. Значителна част от Vrt +si в словашки език са производни /непроизводните са по-скоро изключения - ťažkať si, dvoriť si, všimnúť si/. За български език този извод се отнася до всички Vrt +си. Този факт говори за сравнително късна поява на разглеждания тип лексеми в речника на двата езика, което обяснява и сравнително слабата формална и семантична симетрия между съпоставяните глаголи. Смятаме, че в случаите, когато такава симетрия е налице, се касае по-скоро за самостоятелно и независимо достигане на сходни резултати при генетически близки езици, отколкото за общи, наследени от праславянския период форми.

БИБЛИОГРАФИЯ:

Андрейчин, Л. - Залогът в българската глаголна система. – Български език, 1956, кн. 2.

Блажев, Бл. - По въпроса за залога в българската глаголна система. - Български език, 1959, кн. 5, 9-20.

Български тълковен речник 1993: София, Изд. на БАН, 1993.

Валтер, Х. - Към проблемата за възвратните глаголи в съвременния български литературен език. В: Български език, 1964. кн.4.

Георгиев, Вл. - Трите залога на българския език: дeятелен, страдателен и засебен. - Български език, 1979, кн. 5.

Георгиева, Ел. - Към проблематиката на залога като морфологична категория. – В.: Езиковедски проучвания в чест на акад. Вл. Георгиев. С., 1980, стр.410.

Данеш, 1978 - Daneš, F. Pokus o struktúrni anályzu slovesných významů. - Slovo a slovesnost, r.XXXII, 1978, c.3, 193-207.

Данеш, 1981 - Daneš, F., Z. Hlavsa, A. Jirsová, E. Machačková, H.Prousová. - Větné vzorce v češtině. 1981, Praha.

Илиева, К. - Лингвистичният процесор като модел на езиковото съзнание. Езиково съзнание, София, 1998, стр.316 - 409.

Копечни, 1954 - Kopečný F.– Passivum, reflexivní forma slovesná a reflexivní sloveso. Studie a práce lingvistické I, Praha, 1954.

Кратък речник на словашкия език, 1997 - Krátky slovník slovenského jazyka, Bratislava, 1997.

Лопарова, 1956 - Lapárová V. K otázke datívného typu zvratných slovies. Československá rusistika, 1956,1, 621-627

Мистрик, 1983 - Mistrík, J. - Moderná slovenčina, 1983

Младенов, Ц. - Стабилизация на една граматична категория в българския език /изолираност на глаголното действие/. В.: Сб. Съвременна България, т.5, София, 1985.

Ницолова, Р. – Българските местоимения., С.,1986, стр. 66-73.

Новикова, Л.И. - Некторые аспекты изучения глаголов reflexiva tantum. In.: Konfrontační studium ruské a české gramatiky a slovní zásoby, UK, 1974, pag.49-66.

Морфология на словашкия език, 1966 - Morfológia slovenského jazyka, 1966, 376 – 389.

Ницолова, Р. - За употребата на възвратното лично местоимение в български език /в съпоставка с другите славянски езици и с немския / В: Съпоставително езикознание, 1982, кн.6./

Норман, Б. - Функция элемента си в глагольных конструкциях болгарского языка. В.:Лiнгвiстычныя даследаваннi. Минск, 1971, 191 стр.

Оравец, 1975 - Oravec J. -Zvratné zámeno si v objektovej funkcii. Slovenská reč, 40,1975, č.4, 193-200

Оравец, 1975- Oravec J. - Voľné datívy vyjadrené zvratným zámenom si. Slovenská reč, 40,1975, č.5, 275 -283

Писарчикова, 1985 - Pisárčiková, M. - Zvratné slovesá v súčasnom lexikografickom spracovaní. Slovenská reč, 50,1985, č.6, 332-339

Словашко-български речник - Slovensko-bulharský slovník, Sofia, 1970.

Стоянов, Ст. - Залог на българския глагол. – Език и литература, кн.4, 1962.

Тагамлицка, Г. - Частицата си в съвременния български език. – ИИБЕ, т.19, 1971.

Фидлер, В. – Възвратен и медиален залог в българския език. В.: Езиковедската българистика в ГДР., С., 1982, стр.280-296.

Хавранек, 1928 -Havránek, B., 1928 - Genera verbi v slovanských jazicích, 1928

Цанков, К. – Глаголи и глаголни форми с възвратен елемент в съвременния български книжовен език, 1995

Чолакова, Кр., К. Иванова - Залогът като граматична и лексикографска проблема. В.:Славянска филология. Т.12, 1973

Reflexíva tantum s formantom si v slovenčine a ich ekvivalenty v bulharčine

V príspevku sa skúmajú otázky medzijazykovej ekvivalencie slovies typu reflexíva tantum so zvratným komponentom si/си (Vrt+si) v slovenčine a bulharčine. Slovesné lexémy sú opísané podľa lexikálnosemantických skupín, ku ktorým patria, zároveň sa analyzujú vzťahy sémantickej symetrie a asymetrie pri lexémach so spoločným koreňom a relatívne zachovanou formálnou (vonkajšou) zhodou. V druhej časti práce sa sleduje predikatívna funkcia týchto slovies, uvádza sa ich sémantická a syntaktická spájateľnosť a porovnáva sa ich intencionálny a valenčný potenciál.

Skúma sa niekoľko základných typov vzťahov medzi Vrt + si v slovenskom a bulharskom jazyku:

1. Slov. Vrt + si – bulh. Vrt + си, typ: namyslieť si – въобразя си

2. Slov. Vrt + si – bulh. Vrt + си (nezvratné sloveso), typ: všímať si – забелязвам

3. Slov. Vrt + si – bulh. Vrt + си, typ: zaťažkať si – оплача се

4. Slov. Vrt + si – bulh. Vrt + си, typ: zalyžovať si – попързалям се със ски

Závery:

1. V porovnaní s bulharčinou je počet slovies reflexíva tantum s komponentom si v slovenskom jazyku oveľa väčší. Skutočnosť, že takmer každá slovesná lexéma v bulharskom jazyku môže na seba viazať zvratný komponent си vytvára predpoklad možných štylistických nepresností pri preklade zo slovenčiny do bulharčiny, pričom príslušnému prekladu treba priradiť príznaky hovorovosť, spontánnosť rečového prehovoru, ktoré sa v origináli nevyskytujú.

2. Veľká časť slovies Vrt + si v slovenskom jazyku sú deriváty. To však platí pre všetky Vrt + си v bulharčine. Tento fakt svedčí o relatívne neskorom výskyte skúmaného typu lexém, čo v obidvoch jazykoch vysvetľuje aj ich pomerne slabú formálnu a sémantickú symetriu. Možno konštatovať, že v prípadoch, ak takáto symetria existuje, ide skôr o samostatné a nezávislé dosiahnutie zhodných výsledkov v geneticky príbuzných jazykoch, ako o formy, ktoré by boli spoločným dedičstvom praslovanského obdobia.

About the verbs reflexiva tantum with a component si in the Slovenian language and their Bulgarian equivalents

The present article reviews problems of the inerlanguage equivalence of the verbs of the type reflexiva tantum with a reflexive component si/си (Vrt + si) in the Slovenian and the Bulgarian languages. The verbal lexemes are presented within the frames of lexico-semantic groups to which they belong, and are viewed the relations of semantic symmetry and asymmetry of lexemes with common root and relatively preserved formally (external) similarity. During the second stage of the study the verbs are viewed in their function as predicates, presented are their semantic and syntactic valencies and is compared their intentional and valency potential. Marked are also some stylistic problems of their translation, related to the adding of си to the verbal lexeme in Bulgarian.

---

[1] Това е по-тясното тълкуване на това понятие. Съществува и по-широко, разграничаващо две групи reflexiva tantum: първата влючва глаголи, които изобщо нямат невъзвратни съответствия, към втората се отнасят глаголи, имащи формални невъзвратни съответствия с други значения и рекции /Вж. Jozef Mistrík, Moderná slovenčina, 1983, str. 130/. Това схващане споделя и Новикова /Новикова, 1974, стр.61/, която условно разделя reflexiva tantum на "глаголы группы А"- нямащи възвратни паралели, и "глаголы группы Б"- имащи съответни възвратни паралели или паралели с факултативна употреба на компонента си.

[2] За това виж по-подробно напр. Havránek1928, Lapárová 1956, Pisárčiková 1985, Oravec 1975 а,b, Kopečný, 1954, Андрейчин, 1956, Стоянов, Ст. 1962. Георгиев, Вл. 1979, Младенов, Ц. 1985, Цанков, К. 1995, Чолакова, Кр., К. Иванова 1973, Норман, Б. 1971, Фидлер, В. 1982, Тагамлицка, 1971, Вълчанова, M., 1995 и др.

[3] Бих искала да изкажа благодарността си на колегите за предоставената ми възможност да ползвам картотеката и архива на Института.

[4] Bohuslav Havránek – Genera verbi v slovanských jazycích, 1948, str.143

[5] Вж. М. Вълчанова – Някои наблюдения върху семантиката на рефлексивната частица си. Български език, 1995, кн. 5-6, стр.426.

[6] František Kopečný – Passivum, reflexivní forma slovesná a reflexivní sloveso, 1954, str.224-247, In.: Studie a práce lingvistické. Praha, Základy české skladby, 1958, 125 str.

[7] На тази особеност, да се добавя си към възвратен глагол със се, обръща внимание Р.Ницолова /вж. Ницолова, 1982. с.8/, отбелязвайки, че по това български се отличава от всички останали славянски езици. Х. Валтер също отбелязва, че си с модално значение може да се прибави почти към всеки глагол в български език, включително и възвратен /вж. Валтер, 1964/.

[8] В частен разговор д-р К.Бузашиова ми обърна внимание на факта, че този процес през последните няколко години се активизира и в словашки език и при значителен брой глаголи съществува възможността да присъединяват компонент si със стилистична функция, без тя да бъде речниково отразявана.

[9] Тези понятия използваме в смисъла, който влага в тях влага в тях Данеш /Вж. Данеш и кол. 1981, 51/. Интенционалният потенциал (IP) е разглеждан като съвкупност от партиципантски позиции, които може да притежава даден предикат, а валентният потенциал - като съвкупност от синтактичните валентности на предикатора (разглеждайки глагола като билатерална единица, притежаваща форма и значение, Данеш нарича предикат само смисловата страна на езиковата единица) (Данеш и кол. 1981, 48-49).

[10] Под Агенс /А/ разбираме реален или потенциален деятел с признаци ОД /одушевен/, Лиц /лице/, под Обект /ОВ/ - реален или потенциален обект, върху който се разпространява действието, с признак НЕОД. /Вж. Илиева, 1998, стр.345/