За топонимите в славянската фразеология

Топонимите в славянската фразеологията не са били обект на специално проучване /най-често те са споменавани в рамките на по-общи изследвания или в публикации, посветени на ономастични проблеми във фразеологията или паремиологията[1]/. Нашата задача е не да запълним тази празнота, а по-скоро да обърнем внимание на един интересен проблем, който заслужава своето по-детайлно проучване. Появата на дадено географско название в рамките на фразеологичната единица /ФЕ/ представлява интерес от няколко гледни точки. На първо място, разкрива специфичен тип образно членение на действителността, при което определени асоциации, характерни за носителите на един език или за по-голяма група в рамките на даден етнос, се маркират пространствено и се свързват задължително с географско наименование. Моделите за възникване на този тип фразеологизми са няколко и по-долу ще представим част от тях.

От друга страна, тези топоними са източник на интересна информация, свързана с културната и историческата памет на съответния народ, а понякога и на неговите съседи. Фразеологизмите от този тип нерядко са в основата на недоразумения за чужденеца, изучаващ езика, доколкото съответният топоним не е маркиран в съзнанието му с еквивалентни асоциативни връзки. Целта ни ще бъде да разгледаме някои от по-интересните ФЕ от този тип, като се спрем на семантиката, която експлицират, и потърсим сходни модели на асоциативно мислене, рефлектирали във фразеологичното наследство на съпоставяните езици.

Извън интереса ни остават така наречените "интернационализми", чийто произход се свързва с библията, с общочовешката история и култура /от типа на Содом и Гомор, всички пътища водят до Рим, откривам Америка и т.н./. Те са добре познати и проучени и се срещат не само в славянските езици. Конкретният материал, върху който се опирам /фразеологизми, съдържащи топоними или производни от топоними/ е ексцерпиран от фразеологичните речници на български, руски, словашки, хърватски, полски и чешки език.[2] Броят на засвидетелстваните фразеологизми /без интернационализмите/, съдържащи топоними се оказа сравнително висок - бяха отбелязани 105 единици, чието разпределение в отделните езици е доста неравномерно. Ексцерпираният материал може да бъде разделен в няколко групи, в зависимост от семантиката, която експлицира ФЕ и модела, по който е изградена.

1. В първата група условно отнасяме ФЕ, съдържащи в състава си топоним, свързан с конкретно историческо събитие. Техният брой не е голям. Моделът на възникването им в съпоставяните езици е еднотипен, те експлицират еднаква или сходна семантика, която най-общо може да се представи така: `намирам се в тежко положение`. Във фразеологията на южните славяни /без словенски език/ такъв исторически маркер за тежка ситуация е топонимът Косово. Споменът за битката при Косово поле през 1389 година срещу армията на султан Мурат, чиято значимост за съдбата и историята на южните славяни е безспорна, е свързан трайно със семантиката `тежка, безизходна ситуация` във фразеологизмите загазил като Марко на Косово поле /в български език/, provesti se kao Janko na Kosovo /в хърватски език/. В хърватски този топоним се среща и във ФЕ sve je ravno do Kosovo, изразяващ донякъде противоположното значение `все ми е едно, безразлично ми е`. В чешката фразеология топонимът, свързан с асоциацията `намирам се в тежко положение` е Хлумце, по името на селището, където през 1775 година е смазано най-голямото селско въстание в Източна Чехия - dopadnout jako sedláci v Chlumce /чешк./ - `в тежко положение съм`. В словашката фразеология тази семантика имплицитно се изчита от ФЕ dostaneš Világoš /сл./ /от названието на село Вилагош, където през 1849 се сражават австрийски и унгарски войски/. Експресията в съпоставка с представените по-горе ФЕ е значително по-силна, за което допринася и глаголната форма във второ лице, ед.ч.. Значението `ще получиш шамар, ще бъдеш бит`, с което се употребява този фразеологизъм индиректно експлицира и семантиката `в тежко положение си`.

Този модел не е особено продуктивен, значението, представено от ФЕ е познато за по-голяма част от носителите на езика, но употребата им във всекидневния език не е особено висока[3].

2. Към втората група можем да отнесем фразеологизми, чиято семантика е близка до представената по-горе, но топонимът се свързва не с конкретно историческо събитие или местно име, а с названието на империята, в рамките на която съответният народ живее в определен период от историята си. За изразяване на недоволство или възмущение, свързани с нередност или ограничаване на личните права в чешки имаме ФЕ to je jako za Rakouska, в български се използва ФЕ, изградена по същия модел - друго турско - но различаваща се по интензитета на изразяваното недоволство. В български този интензитет е в много по-висока степен и експресията е по-силна. Интересен за отбелязване е засвидетелстваният в хърватски език фразеологизъм pusto tursko. Формално той доста прилича на българския, но семантично се намира в отношение на антонимия с него, изразявайки значението `добрите стари времена`.

3. В третата група се включват фразеологизми, експлициращи противоположна на представената по-горе семантика. Значението `безгрижен, напълно свободен, без задължения и ангажименти` в български език се свързва с топонима България. Срв.: свободна България. Сходна семантика има засвидетелстваното в чешки език устойчиво сравнение - být svobodný jako Amerika. Но докато използваният в чешки език топоним /Америка/ не се нуждае от пояснения, то в български език изчитането на това значение както и възникването на подобен експресивен израз е тясно свързано с българските исторически реалии /конкретно с опиянението на българите от новопридобитата свобода след близо петвековна зависимост от турската империя/.

4. Четвъртата група е сравнително най-многобройна и включва в себе си твърде разнородни като модел на възникване, фреквентност и стилистична маркираност ФЕ. Това, което ни дава основание да ги отнесем към една и съща група е общото значение `далече`, което имплицитно или експлицитно се съдържа в тях. Те представляват интерес от гледна точка на специфичните образи, чрез които всеки език експлицира семантиката `далече` и същевременно реконструират част от наивния езиков модел на света, в който представата `близко - далече` е обвързана със строго определен топос. Тук се открояват две подгрупи:

4.1. Семантиката `далече` е експлицитно изразена.

На български език това значение може да се изрази чрез няколко ФЕ. Топонимите, които се съдържат в тях, имат различно място в историческата памет и асоциации на българите. Срв. пратиха го в Диарбекир / Диарбекир се намира в азиатската част на Турция, там са били изпращани на заточение българските революционери и бунтовници, като много от тях са намерили тук смъртта си./. Значението `много далече` тук същевременно може допълнително да имплицира и семантиката `при тежки условия за живот или работа, свързани с неизвестност, откъсване от средата, приятелите, близките`. Значението `далече, неизвестно къде` се изразява и чрез ФЕ на Франкфурт на Майн и на Макчу Пикчу. На пръв поглед появата на тези топоними е немотивирана /за разлика от посочения по-горе пример/. За носителя на български език асоциациите по външно /формално/ сходство с често използвани в разговорния език жаргонни, вулгарни и нецензурни изрази са достатъчно силни, за да изчете преносното значение, което носят. Употребата им е маркирана с признаците разг., жарг., вулг /във втория пример/. По същия асоциативен модел в хърватски език възниква ФЕ Оtiċi u Tunguziju / по звукова аналогия с guzica - задник/, маркиран също с признаците вулг., жарг., разгов. и изразяващ значението `някъде далече, неизвестно къде`. В словашки език на подобен модел за възникване на ФЕ обръща внимание Й. Млацек в примера chod´do Rima /Млацек, 1981, стр. 267/, чрез който евфемистично се замества познато за носителите на езика вулгарно устойчиво съчетание. В останалите езици не открихме подобни еквиваленти /или, ако съществуват, не са намерили лексикографско отражение/. В словашки и в чешки език значението `неизвестно къде, далече` експлицира ФЕ, съдържаща псевдотопонима Трамтария /измислено, несъществуващо място, приказна страна / bydlet někde v Tramtárii /ч./, bývať v Tramtárii, ísť do Tramtárie. /сл/. В словашки значението `някъде много отдалече` може да се изрази експресивно и чрез сравнението `počuť ťa ako z Honolulu`. В посочените примери липсват споменатите по-горе маркери вулг. или жарг.

4.2. Семантиката `далече` е имплицитно представена.

Тук се отнася една многобройна група ФЕ, чието основно значение е различно, но едновременно с него имплицитно се изчита и семантиката `далече`. Ще посочим няколко примера: В словашки език má jazyk ako cesta do Pešti - много дълъг език /за прекалено приказлив човек/, vidieť až do Viedne - `за много прозрачна, тънка филия`. vidiet´ jej až do Viedne - `вижда се далече, всичко се вижда`, i vo Viedni ľudia biedni, i v Pešti bieda vreští - `навсякъде`, Kto je od narodenia hlúpy ani v Paríži /v Viedni/ rozum nekúpi - `никъде`. В български - с питане и Цариград се намира - `съобразителност`, какво ошел Гого на Стамбул, тако дошел / `не свършил нищо`, в Цариград живял, царя не видял, - `не забелязал най-важното, най-очевидното`, нерде Шам, нерде Багдат - `когато се говори за неща, които са много различни, които нямат нищо общо`; софийска братовчедка /братовчед/ - любовник, любовница. Хърватски - Martin u Zagreb, Martin iz Zagreba `не свършил нищо`, в чешки - být z Prahy doma /когато някой разбере за какво става въпрос/ , в руски - до Москвы не перевешаеш - за голямо количество, словински - iti v Rim `раждам`, словашки - dostala se do Rima `раждам`.

5. Най-голям интерес представляват ФЕ, тясно свързани с конкретни географски или исторически реалии, носещи информация само за членовете на определена народност. Те също могат да бъдат разделени условно в две подгрупи:

5.1. Появата на определен топоним може да се обясни със съзнателно търсена звукова или семантична аналогия, целяща експресия, съчетана нерядко с ирония. Срв. ходила Цаца на Враца /бг./- `празна работа, когато някой не е постигнал целта си, излишно е правил нещо`, jechać do Rygi /пл./ - `повръщам` /от rzygaċ = wzmiotowaċ - повръщам/, ще те пратя на Бойчиновци и ще минеш край Плачковци - `ще те бия и ще плачеш` /по аналогия със съществителните бой и плач, но съществуват и действителни имена на тревненски колиби/, Isť do Spiša /сл./ - `спя`.

5.2. Появата на определен топоним е е напълно алогична и немотивирана. Голямо количество от този тип фразеологизми се срещат в български език. Ще приведем няколко примера: пратих на Чирпан за нещо - със значение `счупих нещо`; свършил у Италия зад коша - `за учил, недоучил човек, който се представя за много образован`; снаха ми Гюрга от Бутроинци; Койчо от Койнаре; Койчо от Беренде - със значение `неизвестно кой`; правя се на самоковски зелник - за човек, който се преструва, че не разбира, че знае какво трябва да направи /от Самоков, малък град в планината Рила/; близо ли е Козирог при Гърня- ` когато някой пита за известни, познати неща` /Козирог и Гърня са имена на две близки села в Централна България/; имам да давам на Михалко от Пещера - със значение `не съм съвсем нормален, луд съм` /Пещера е има на град в България/; оскубали му мустаките на Стамбул капия - казва се за кьосе; нерде Шам, нерде Багдат - `когато се говори за неща, които са много различни, които нямат нищо общо`. Най -често този тип ФЕ са свързани с отрицателни характеристики, имат ироничен или подигравателен нюанс и представляват специфичен за отделния език модел на конструиране на алогични образи, целящи експресия.

Фразеологизми от разглеждания тип имаме и в чешки език, където най-често срещаният топоним е Бърно: byla to facka jako Brno, byla to lež jako Brno, je to jasný jako Brno, to je ostuda jako Brno. Тук названието Бърно имплицира семантиката `много голям /а/` респ. `много ясно, съвсем ясно` /в je to jasný jako Brno/. Подобни примери срещаме и в: ukázat někomu zač je v Pardubicích perník, /ще му дам да разбере/ patřit do Bohnic /Kateřinek/, utéct z Bohnic /Kateřinek/, /не е нормален/, poslat někoho do Pad´ous /псевдотопоним/ и др. Броят на представените в речниците ФЕ от този тип в останалите езици е незначителен. Тази констатация обаче търпи значителна корекция, ако обърнем поглед към по-стари сбирки пословици и поговорки[4]. Един бегъл поглед само върху паремилогичната сбирка на А. Затурецки /1897/, където броят засвидетелствани топоними многократно надхвърля откритите в съвременните фразеологични речници ни дава основание за размисъл и е в основата на няколко извода, с които ще завършим този доклад. Фактът, че значителна част от разглеждания тип ФЕ е маркиран с признаците диал. или регион., както и сравнително слабото им отразяване в речниците на повечето от съпоставяните езици[5], говори че този тип ФЕ се намира в известно отстъпление. Във века на интернеткомуникациите, когато разстоянията главоломно се скъсяват и представата `близо-далеч` добива нови измерения, "пътят до Виена" вече не е така дълъг, както и "Цариград" не е толкова далеч. Представата за отдалеченост се асоциира с нови топоними /počuť ťa ako z Honolulu, сякаш от Америка се обаждаш /в бълг. и словински/, експресията, имплицитно заложена във ФЕ, се търси в звуковата аналогия с невинаги цензурни изрази /Тунгузия, Маkчу Пикчу, chod´do Rima/. Представеният тип ФЕ представлява безспорен интерес и заслужава по-детайлно проучване, за да се нарисува географската карта, която очертават топонимите в славянската фразеология, и да потърсят свързващите ги нишки.

Библиография:

Čermák a kol. - Slovník české frazeológie a idiomatiky, Přirovnání, 1983

Čermák a kol. - Slovník české frazeológie a idiomatiky, Výrazy slovesné, 1994.

Čermák a kol. - Slovník české frazeológie a idiomatiky, Výrazy neslovesné 1998

Filkusová, M., Kučerová E. a kol. - Veľký rusko-slovenski slovník. 1960 1-5.

Habovštiaková, K., Krošláková, E. - Frazeologický slovník, 1996

Košková, M. - Z bulharsko - slovenskej frazeológie, 1998

Леонидова М. - Пословици и поговорки с ономастичен компонент /в руския, българския и немския език/. В: Съпоставително езикознание, 1982, кн.4.

Matešič J. - Frazeološki rječnik hrvatskoga ili srpskog jazika, 1982

Mlacek, J. - Slovenská frazeológia, 1977

Mlacek, J. - Ustálené spojenia s vlastným menom. In.:Kultúra slova, 1981, 15.

Молотков, А.И. - Фразеологический словарь русского языка, 1967.

Ничева, К. и кол. - Фразеологичен речник на българския език -т.1., С. 1974

Ничева, К. И кол. - Фразеологичен речник на българския език -т.2., С. 1975

Ничева, К. Анкова - Нов фразеологичен речник на българския език - С. 1993.

Skorupka,S. - Słownik frazeologiczny języka polskiego, 1d. - 1967, 2d. - 1968

Smieškova, E - Malý frazeologický slovník, 1974

Záturecký, A. - Slovenské príslovia, porekadla a úslovia, 1965

---

[1] Вж. напр. Mlacek /Mlacek,1977, 1981/, Леонидова /Леонидова, 1982/

[2] Използвани са също и някои двуезични речници. При уточняването на фразеологизмите и техните значения на словашки, хърватски, руски, полски и словенски език ми помогнаха и д-р М.Добрикова, мгр. М. Гулешич, д-р Б. Шимон и мгр. Д. Якше, за което сърдечно им благодаря.

[3] Констатациите, отнасящи се до фреквентността на съответните ФЕ в говоримия език са до известна степен субективни, доколкото се опират на наблюдения на носители /специалисти/ на езика, а не на анкетни или друг тип проучвания.

[4] Които, ако приемем по-широкото тълкуване на понятието ФЕ, също би трябвало да бъдат представени.

[5] От засвидетелстваните 105 ФЕ от разглеждания тип, 54 се срещат в български език, 23 в чешки, останалите 28 са разпределени относително равномерно в другите съпоставяни езици.