Тенденцията
да се избягва прякото именуване на понятията, свързани със смъртта, има
очевидно пряко отношение към различните табута, които действат в езиковата
практика[2].
Фразеологичното
представяне на смъртта в славянските езици показва съвпадащи си или твърде
близки фразеологични модели и образи, обясняващи се не само с етимологическата
общност на тези езици, но и с общността на старите славянски вярвания и на
по-късните християнски религиозни представи и обредни практики[3].
Тук ще се
опитаме да изведем онези опорни мотиви и семантични модели, на които се
основават фразеологизмите от българското семантично поле “смърт” с различните му подсъставящи
в частта “преставам да живея, лишавам от живот” - “умирам”,
“убивам”,
“обесвам”,
“заколвам”, “удавям”. Проучването се опира на
материал от “Фразеологичен речник на
българския език”, т. І. А-Н, С., 1974, т. ІІ. О-Я, С., 1975 (К. Ничева, С.
Спасова-Михайлова, Кр. Чолакова), Речник на българския жаргон, С., 1993 (Г.
Армянов) и на фразеологичен материал от библейските текстове (Библия сиреч книгите на свещеното
писание на Ветхия и Новия завет, С., 1995).
1. Една значителна група ФЕ (фразеологични единици)
се базира на мотива “време, продължителност на човешкия живот”
в неговите мерни единици “време”,
“дни”, “часове”, “минути”, “край”. Освен тях като елементи на този мотив
се включват и отрязъци от време, маркирани с религиозни празници, сезони, сезонни стопански дейности, битови
членения на деня и др. Лишаването от живот, преставането на
живеенето се представя най-общо като прекъсване на живота чрез прекратяване на неговото продължение.
а) Със значение ‘убивам’ са ФЕ с глаголи вземам / взема, изброя, събирам / събера, сбирам / сбера, скъсявам /
скъся: вземам / взема дните някому; изброих дните някому, събирам / събера (сбирам / сбера) дните някому; скъсявам / скъся дните някому.
б) Със значение ‘умирам’ са ФЕ с глаголи броя, преброявам / преброя, прочитам /
прочета, идвам / ида, настъпи, свършвам, скъсявам / скъся, удря:
● с
компонент “дни”: броят ми се дните; дните ми са преброени
(прочетени); идва / иде денят ми (моят ден); свършват ми се дните; свършвам си
/ свърша си дните; да ти са много и три дни; скъсяват ми се дните; скрапяват ми
се / скрапят ми се дните; тук условно може да се отнесе и фразеологизмът дояждам си / доям си хляба.
● с
компонент “час”: идва часа ми; дойде ми часа; удря ми часа
(моя час); удари (настъпи) ми часа; часовете ми са преброени;
● с компонент “минута”: минутите
ми са преброени;
● с
компонент “време”: свършвам си / свърша си времето; дойде ми времето и дойде и моето време;
● с
компоненти “ред”, “край”:
отивам / отида по реда си; слагам /
сложа край на живота си; да ти свършат конците; откъсвам / откъсна (откинвам /
откина) конеца; <тя > моята се е видяла; <тя> моята <се>
свърши.
в) Отделна група тук са ФЕ, чиято образност се
основава на отрязъци от време, измервано
с религиозни празници, земеделски дейности, сезони с тяхната народна
маркираност, като най-често чрез словесна игра това време е с нулева
продължителност. В преобладаващата си част те са оформени като пожелания и имат характер на проклятие със
значение “да умреш” или като
тъжна констатация за настъпващ край
при тежко боледуване, при напреднала възраст: да не дочакаш кукувица; няма да чуя кукувицата; да не дочакаш червеното
яйце; да живееш от карпузи до грозде; да живееш от тикви до кратуни; да живееш
от Бъдни вечер до Коледа; да живееш от Бъдник до Божик; да живееш от “добро
утро” до “добър вечер”.
2. Друга значителна група ФЕ предава типовото
значение ‘преставам да живея,
лишавам от живот’ в неговите конкретизирани реализации “умирам”, “уморявам”, “убивам”, “умъртвявам”, “ставам причина за смъртта на някого” чрез образите на “гроба”
(“дупката”, “трапа”, “ямата”, “хендека”), “земята” (“пръстта”), “червеите”, “гробищата” (“Орландовци”,
“Голо бърдо”,”дъсченото село”).
а) В почти всички случаи са използвани означения на
физическия процес, което е във връзка и със стилистичната маркираност на
израза:
● влизане: (влизам / вляза в гроба; единият ми крак е в гроба; с единия крак съм в
гроба; с едната нога съм стъпил в гроба);
● предаване: предавам / предам на черната земя някого; да те вземе черната
<земя>;
● вкарване: (вкарвам / вкарам в гроба);
● завличане: (завличам / завлека в гроба);
● запълване, напълване: (запълвам / запълня трапа; изпълвам /
изпълня трапа; напълвам / напълня трапа; напълвам / напълня дупката (хендека));
● изпращане, пращане: (изпращам / изпратя в гроба; пращам / пратя
в гроба; пращам / пратя на гробищата);
● копаене, изкопаване: (копая си гроба, копая си собствения гроб,
копая гроб<а> някому; копая трап някому, копая яма някому; изкопавам / изкопая гроб<а> някому; изкопавам си / изкопая
си гроба);
● надникване: (над гроб съм надникнал);
● замирисване: мириша на пръст; мириша на земя; мириша на гроб;
● отиване: (отивам / отида в гроба; ще отида в Орландовци; отишъл на Голо бърдо);
на дъсченото село;
● лягане: лягам / легна в земята; лягам в пръстта; лягам в гроба;
● смъкване, сваляне: (смъквам / смъкна в гроба; свалям / сваля в гроба);
● изяждане: да те ядат червеи;
● годяване: годя за черноземска дъщеря; годя за черноземско юначе;
● заличаване, изчезване: заличавам / залича от лицето на земята;
изтривам / изтрия от лицето на земята; изчезвам / изчезна от лицето на земята;
● оставане на място: оставям / оставя на място някого; оставам / остана на място.
б) В единичен случай с по-нюансирана осмисленост е
използван обичаят да се засаждат цветя на гроба: да ти посадят на гроба цвете със значение ‘да умреш млад, неженен’.
3. Трета немалка по състав група ФЕ изразяват
типовото значение ‘преставам да живея, лишавам от живот’
чрез опорен образен мотив “глава”.
Главата, като най-важна част на човешкото тяло, не само
съсредоточава командните функции на всички останали органи, но е и вместилище
на органа, осигуряващ мисловно-познавателните и осъзнавателните способности на
човека. Тя осъществява словото, чрез нея се възприемат, мислено и емоционално
се обработват и съхраняват сетивните информации за света.
Човешката
глава е и представителен легитиматор на човешката личност.
Ето
защо, като реалия и като название, тя играе особено значима роля в понятийно-образния
апарат, с който си служи човек, и е основание за богатата смислова
натовареност на думата глава,
резултат на разнообразни нейни семантични преосмисляния. Това обяснява и
многото ФЕ с компонент “глава” в
българския език, голямата част от които имат твърде древен произход.
а) Поради факта, че един от най-старите начини за лишаването на човека от живот е чрез обезглавяването му, във ФЕ от
разглеждания тип главата е образен
носител на по-общото значение ‘живот’ . Това са преди всичко ФЕ, образно
представящи жертване, убиване, погубване.
Конкретната им образна мотивация се открива в практикуваните от хората начини за умъртвяване чрез отделяне на главата от тялото:
● носенето на отрязаната глава в конска торба
(а може би и нахлузването на торба при бесене)
лежи в основата на фразеологизмите: главата
ми е в торбата; влязла ми е главата
в торбата;
● отсичането на главата пък очевидно е
мотивиращят образ във: вземам главата на някого; давам си / дам си главата; глава давам; залагам си / заложа си
главата; оставям си / оставя си главата; отива ми / отиде ми главата; обземам /
обзема глава; слагам / сложа глава; слагам / сложа си главата; пада ми / падне
ми главата; търкулва ми се / търкулне ми се главата; хвръква ми / хвръкне ми
главата;
● захвърлянето на отрязаната глава на врага в
полето като плячка на зверовете, като символичен знак на най-дълбоко
презрение и омраза, пък навярно е залегнало като далечен праобраз с
по-нататъшно преосмисляне във
фразеологизмите: изяждам / изям
главата на някого; изяждам си / изям си главата; да ти опустее главата.
б) Към тази група ФЕ могат да се причислят и
фразеологизмите с образен компонент “врат”,
телесната част, свързваща главата с тялото.
● Умъртвяването чрез счупване на врата или на
главата образно мотивира фразеологизмите: извивам / извия врата на
някого; счупвам / счупя врата на някого; строшавам / строша врата на
някого; счупвам / счупя главата на някого; счупвам / счупя си главата; строшавам / строша главата на някого.
в) Носенето на
черна забрадка от жените като траурен знак при смърт на близък лежи в
образната основа на ФЕ: да си превържеш
главата с кърпа; връзвам / вържа черна кърпа <на главата>.
4. Една от
най-многобройните групи ФЕ в българския език е с опорен образен компонент “душа” (“дух”). Езическите вярвания на славяните за душата се пазят в езика[4]. Доминиращата
първична представа за душата при тях е като за субстанция с въздухообразно естество. Същевременно върху това
разбиране се надграждат и християнските религиозни представи за душата и духа.
Думата душа
има множество осмислености в езика ни, като например: 'физическото съществуване
на човека'; 'безсмъртното нетленно начало у човека'; 'човекът като личност'; 'характерът,
чувствата, духовната и чувствената нагласа на човека'; ‘животът
на човека’ и др. С всяко от тези значения тя преминава през семантични
преосмисляния и става ядро на фразеологични единици с твърде голяма
активност в речта ни.
Трябва да се отбележи, че твърде често думите дух и душа смислово се покриват. Понятието “дух” също е многопластово в езика ни. В някои случаи, духът се схваща като жизнено начало във всяко същество, той е
онова, което дава на материалната плът живот.
С осмисленост ‘животът на човека, жизненото
начало в него’, схващано като въздухообразна субстанция, която обитава
във вътрешността на човешкото тяло и има за вход и изход устата, думите душа и дух са опорни образни компоненти във ФЕ със значения ‘умирам’, ‘на
умиране съм’, ‘умъртвявам някого’, ‘ставам
причина за смъртта на някого’. В тях смъртта се представя като отделяне (изваждане) на душата (духа) от тялото, (разделяне с тялото). Във ФЕ намираме образно вписани не само
стадиите на процеса ‘умиране’, но и различните му
възможни причинители.
а) Стадият ‘много
съм зле, съвсем съм отпаднал и скоро ще умра’ образно се представя
чрез няколко мотива.
● Основен е мотивът за последното убежище на
душата в тялото. Славянският фразеологичен материал показва, че за
отделните славянски народи тези убежища са различни[5]. В
българския фразеологичен материал те се локализират в малките пространства “зад
(в, до, на) зъбите” и “под (в) ноктите”: душата ми е в (зад, на) зъбите; душата ми е дошла в (до) зъбите;
душата ми седи (се е запряла, се е събрала) в зъбите; душата ми се е закрепила
под ноктите; душата ми се е събрала в ноктите.
● Втори е мотивът за разлагането, представен чрез мириса на плесен: душата
ми мирише на плесен.
● Трети е мотивът за крайното обезсилване: душа под наем нося.
б) Стадият ‘в
агония съм, умирам, издъхвам’ се представя образно като разделяне, събиране, излизане, изпускане, изскачане, борене, предаване на душата (духа): с (от) душа се
разделям / разделя; бера душа;
събирам душа; излиза ми / излезе ми душата; изскача / изскочи ми душата;
изпускам (изпущам) / изпусна душата си; пущам / пусна душа; предавам / предам
душа; предавам / предам богу дух; боря се с душа.
в) Стадият ‘умрях’
е предаден в: душа дадох.
г) Насилственото
умъртвяване на някого, отнемането на нечий живот се предава
като вземане, вадене, изваждане,
изкарване, изтръгване, изяждане, разделяне, изгаряне душата на някого: вземам /
взема душата на някого; вадя душата някому; изваждам / извадя
душата (душичката, душицата) на
някого; изкарвам / изкарам душата
(душичката, душицата) на някого; изтръгвам / изтръгна душицата на
някого; изяждам / изям душата (душицата) някому;
изгарям / изгоря душата (душицата) някому; разделям / разделя от душа някого.
5. Друга важна група
ФЕ имат за изходен мотив религиозната представа
за преселването, за отиването в отвъдния свят, във вечния
свят и са конструирани с компоненти “онзи (оня) свят”, “този
(тоя) свят”, “вечността,” “вечния дом” “бог”, “господ”,
“Свети Петър”, “аллах”. В близка връзка с тази група са и ФЕ
мотивирани от образа на запустяването на къщата.
● Значението ‘тежко болен съм, на умиране съм’
се представя като пътуване за
другия свят, прощаване със земния
свят: пътник за онзи (оня) свят съм;
прощавам се / простя се с тоя свят.
● Значението ‘умирам’ по силата на
християнските вярвания най-често образно се представя като отиване или преселване в друг
свят или във вечността, във вечния дом, като заспиване във вечен сън, като отиване
при Бог, при Господ или при божия служител, който се грижи за
мъртвите, Свети Петър, при дяволите, като носене на “много здраве” на мъртвите: отивам / отида на онзи (оня) свят; заминавам / замина за онзи (оня)
свят; ида си от този (тоя) свят; на оня (онзи) свят съм; напускам (напущам) /
напусна този (тоя) свят; преселвам
се / преселя се на онзи (оня) свят; отивам / отида във вечността; преселвам се
/ преселя се във вечността; отминавам / отмина във вечността; отивам във
вечния си дом; отивам / отида на пусто пладне; заспал от дългия; да заспиш от
дългия; отивам / отида при Свети Петър; прибра го бог <при себе си>,
прибра <си> го господ; бог дал, бог взел; отивам / отида при аллах; да носиш много здраве на мъртвите (на
тата); отивам [ще ида] по дяволите.
● Значението ‘убивам’ се представя като
изпращане на онзи свят: изпращам / изпратя на онзи (оня) свят някого; пращам / пратя на онзи свят (оня) свят някого.
● С
най-видимите последици от напускането на земния свят значението ‘умирам’
е предадено в групата ФЕ, образно представящи запустението на къщата
(огнището) на мъртвия чрез битуващи в народните
представи поверия: бухали и
кукумявки в къщата ти да бухат; да ти бухне бухал в къщата; да ти буха (забуха)
бухал на комина; да ти сеят ряпа на огнището.
6. Шеста група ФЕ от полето “смърт” имат за образна основа на представяните значения характерни физически признаци на умирането
– състояния, в които преминават например очите
или краката (нозете), петите на
умрелия, със оставащото от човешкото тяло в земята – кости, кръв.
а) С характерните състояния на очите при смърт затваряне,
изцъкляне или обръщане е свързана образната основа на фразеологизмите със
значения ‘умирам’ и ‘убивам’, които имат силна
експресивност и стилистическа маркираност: затварям
/ затворя очите някому; затварям / затворя очи; склопвам / склопя
очи; заклопвам / заклопя очи; изцъклям / изцъкля очи; оцъклям / оцъкля очи;
изблещвам / изблещя очи; облещвам / облещя очи; обръщам / обърна очи; опулвам /
опуля очи; ще изблещя очи като мачък; склопвам / склопя питите на някого.
б) Краката (нозете), петите, палците също участват като опорен мотив в смисловата
основа на ФЕ със значение ‘умирам’ от полето “смърт” с характерните им физически състояния,
в които преминават при настъпване на смъртта – изпъване, изстиване, вдървяване: изпъвам / изпъна нозе; опъвам / опъна краката; изпружвам / изпружа
нозе; изтягам / изтегна нозете; изстиват ми / изстинат ми петите; надървил
палците (жарг.). Тук може да се
отнесе и опъвам / опъна брича.
в) Особена подгрупа ФЕ с груба експресивност,
свързани с мотива крака, се
основават на представата за физическото
им състояние при настъпване на смърт при конете (магаретата) – навирване на краката, на копитата, подковите
(петалата): навирил краката; навирил
подкови; обръщам / обърна петалата (петалите); мятам / метна петалата
(петалите); лъсвам / лъсна петалата (петалите); хвърлям / хвърля петалата
(петалите); хвърлям / хвърля копитата.
г) Със специфична
образна осмисленост, свързана с краката,
са ФЕ, в които е заложен образът отиване
до “Божи гроб”: да идеш на Божи гроб по калцуни (по чехли).
д) На основата на образен мотив “кости (кокали)” са получени ФЕ: оставям / оставя кости; оставям си /
оставя си костите; оставям си / оставя си кокалите някъде; слагам / сложа кости;
слагам си / сложа си костите.
е) С преосмисляне
на образния мотив “кръв” са
получени ФЕ: проливам кръв; изпивам /
изпия кръвта (кръвчицата) някому.
ж) С грубо представен
образ на последно изпускане на въздух от човешкото тяло при умиране е
мотивиран фразеологизмът хвърлям /
хвърля топа.
7. Богат състав има групата на ФЕ, в чиято образна
основа са използвани елементи от християнския погребален ритуал
– изнасяне на мъртвеца, биене на
камбаната, събиране на близките, опяването от попа (светенето на вода, четене на молитви, на поменик и др).
а) Обичайните
начини на изнасяне на мъртвеца от дома,
носенето му към църквата, към гроба са залегнали в образната основа на ФЕ: да те понесат с носило (на тезгере); на
тарга да те занесат; да те носят (понесат, кренат) четворица <къде
църквата>; да те понесат къде църквата; да те вдигнат четворица; подкарвам /
подкарам с краката напред някого; понасям / понеса с краката напред някого; с краката напред; да (не) гледаш попа в гърба; ритвам / ритна попа
<отзад>.
б) Християнският обичай за известяването на настъпила смърт и събиране на близките са в образната основа на фразеологизмите ритвам / ритна камбаната (камбанката);
отивам / отида на гюрултия<та>.
в) Обичайни християнски (или
мюсюлмански) ритуални практики при умиране и при погребение на мъртвия са сред най-активно използваните
образни мотивации във ФЕ от разглежданото поле. Като опорни мотиви са
заложени:
● предсмъртно изповядване и прочитане на молитва: прочитам си / прочета си молитвата;
● прощаване с близките и уреждане сметките с
оставащите живи: виждам си / видя
си сметките (сметката) с някого; виждам / видя сметката на някого; очиствам си / очистя си (уреждам си / уредя си) сметките (сметката) с някого; заплащам си / заплатя си борча; платих [ще платя] общия дълг;
● поставяне на мъртвеца в дървен ковчег: да те видя на дървен кон; да идеш на Божи
гроб с дървен кон; обличам дървено
пардесю (жарг.);
● покриване на мъртвеца с бяло платно: да (дано) се засмееш под платно; да те
покрият с бяло; да те забулят с бяло; под бяло да легнеш; под бяло да заспиш;
да те покрият с платно; под платно да те погледна;
● палене (гасене) на свещ: запалвам / запаля свещ някому; отивам си / отида си без свещица ‘удавям
се’; изгасих ти борницата; вощена свещ да ти донеса; духва ми / духне ми
господ свещицата;
● раздаване на варено жито: нося си житото (пшеницата) в устата
(зъбите); нося си коливото в устата;
● кадене с тамян: държа тамяна ход носа си; носи си тамяна под носа; захапал съм тамян у
зъбите; захапал съм тамяна; нося си тамяна в ушите; ще поскъпя тамяна;
● светене на вода (при католиците масло): светих [ще светя] водата някому; светих [маслото] някому;
●
оставяне на босилек, на цветя върху
мъртвия: босилек да ти занесат;
гушвам (гушнах) букета (босилека, китката, розата, чимшира);
● опяване
от попа: бог да го прости; да гледаш
попа в брадата; да се засмееш на попа в петите; да се изпружиш на попа между
нозете; влязъл на попа в джоба; ритвам / ритна попа по джоба (жарг.); окали ти попове на главата; прочели поменик на някого; прояли поменика на някого. С попското опяване навярно
могат да се свържат още: изпях си песента;
песента ми е изпята;
● мюсюлмански
обичай при погребението: да ти хукат
дервиши на главата.
9. Значителна група ФЕ с най-общо значение ‘насилствено
лишаване от живот’ имат в образната си основа за мотивация средството, оръдието, с което става
умъртвяването – въже, примка, нож,
сатър, балтия, оръжие, куршум, дуло на пистолет:
а) С обобщен
мотив ‘средство за умъртвяване’, конкретизирано с опорни образи “въже”, “примка” “бесило” (“бесилка”) са формирани ФЕ със специализирано
значение ‘обесвам <се>’, в които прилагането на оръдието се представя
в голямо разнообразие от действия – дръпване,
нахлузване, мятане, премятане, теглене, качване, окачване, слагане, туряне,
увисване, облажване, омазване:
● с опорен мотив въже: отивам на въжето; дръпвам си / дръпна си
въжето; дръпвам / дръпна въжето някому; тегля си въжето; мятам (мятвам) / метна
въжето някому; мятам си (мятвам си) / метна си въжето <на врата (шията)>;
качвам / кача на въжето; окачвам (окачам) / окача въжето на някого; слагам си / сложа си (турям си / туря си, турвам си / турна си, окачвам
си / окача си, премятам си / преметна си, нахлузвам си / нахлузя си) / въжето <на врата (шията)>; увисвам /
увисна на въжето; слагам / сложа (турям
(турвам) / турна) въжето <на врата (шията)> на някого; тегля си въжето;
тегля въжето на някого; омазвам / омажа (намазвам / намажа) въжето;
облажвам / облажа въжето;
● с опорен мотив примка: слагам си / сложа си (турям си / туря си,
турвам си / турна си, окачам си / окача си, премятам си / преметна си, нахлузвам
си / нахлузя си) примката на врата
(шията); мятам (мятвам) / метна примка на шията на някого;
● с опорен мотив бесило (бесилка),
трупче: качвам / кача на
бесилото; окачвам / окача на бесилото (бесилката) някого; отивам / отида на
бесилката; увисвам / увисна на бесилката (бесилото); ритвам / ритна трупчето;
да се махаш на моста;
● с опорен образен мотив “вратовръзка:
окачвам (окачам) / окача вратовръзката някому (жарг.).
б) С обобщено
представен образен мотив ‘оръжие’, конкретизирано като оръжие,
пистолет, куршум, дуло, нож, сатър, балтия,
значението ‘убиване’ се осъществява с тези оръжия като удряне, теглене, налапване, прекарване, минаване, лягане, вадене:
● с
компонент нож: вадя нож на (срещу) някого; удрям си / ударя си ножа; лягам / легна под нож; минавам / мина под
нож (под ножа на някого); прекарвам / прекарам под нож; турям /
туря (турвам / турна) под нож някого; тегля ножа на някого;
● с
компонент сатър: тегля сатър на някого; удрям / ударя
сатъра на някого;
● с
компонент балтия: турям / туря (турвам / турна) балтията на някого; удрям / ударя балтията на
някого;
● с
компоненти оръжие, дуло,
куршум, пистолет: вадя
оръжие на (срещу) някого; налапвам / налапам дулото; налапвам /
налапам пистолета; тегля куршума на
някого; тегля си куршума.
10. Представеното богато разнообразие от ФЕ в полето
“смърт” се обяснява не само с
особената значимост на понятието в битието на човека, не само със стремежа да
се избегне прякото именуване, но и да се види смъртта в нейните “очовечени” образни превъплъщения, житейски да
се осмисли като нещо естествено в кръговрата на света, в който човекът е само
едно от преходните неща, а също така и да се извиси духовно над страха си от
смъртта чрез шеговито-иронично й възприемане. Не е случайно, че в
преобладаващата си част фразеологизмите са диалектни, свойствени са за
битовата речева практика, силно експресивни са и са с ярка стилистична
оцветеност и маркираност.
[1] С. М. Толстая.
Славянские народные представления о смерти в зеркале фразеологии. – Фразеология
в контексте культуры. Studia
philologica. Отв. ред. В. А.
Телия. М., 1999, с. 229.
[2] А. Б. Юминова.
Культурологический аспект развития семантики идиом поля “смерть” в современном русском языке (по результатам
психолингвистического эксперимента). – В: Фразеология в контексте культуры. Studia philologica. Отв. ред. В. А. Телия. М., 1999, с. 222.
[3] Вж. С. М. Толстая,
Цит. съч., с. 229- 234.
[4] Вж. Ю.
Д. Тильман. “Душа” в поэзии Ф. И. Тютчева. – В: Фразеология в контексте
культуры. Studia philologica. Отв. ред. В. А. Телия. М., 1999, с. 208.
[5] Вж. С. М. Толстая.
Цит. съч. с. 230